петък, 23 декември 2016 г.

Снежко от потник / тениска




Когато преди три години подарих един Снежко от чорап на сладката ми племенница (тогава почти на годинка), тя много му се радва. Но на следващата година се оказа, че той вече ѝ идва мъничък – не ставал за гушкане – и получих поръчка за по-голям… А аз това и чакам – да ми се отправи някакво предизвикателство… И така миналата година се роди и големият Снежко!

За целта е необходим бял потник (или тениска) – може да е употребяван, но да е здрав все пак. Както и обичайните подробности:

вата
различни копчета и мъниста
оранжево парче плат за носа
ножица, игла, конец
шал и шапка


Шалът и шапката този път са купени – иначе голямо плетене щеше да падне… Пък и си представях Снежко с коледна шапка! Оказа се, че наистина много му отива!

Алгоритъмът на работа е подобен на този на малкия Снежко.






На потника (тениската) се отрязва горната част – презрамките (ръкавите). Понеже остава горе-долу квадратно парче, Снежко би се получил прекалено нисък и тумбест.














Затова по средата отгоре до долу се прави шев – най-добре с шевна машина, и едната половина се обръща върху другата. Така се получава вече висок и тесен правоъгълник от два ката.
















Зашива се от едната страна, натъпква се добре с вата и се зашива и от другата страна. На около 1/3 отгоре се завързва бял конец (от прежда) – така се оформя главата. За очи се зашиват черни копчета, за уста – мъниста.















За носа се отрязва достатъчно голямо триъгълно парче, прегъва се с лицето навътре и се зашива по края с гъст шев.

















Обръща се с лицето навън с помощта на дървено шишче и се натъпква добре с вата чак до върха (пак с шишчето).
















Отворът се зашива



















и полученият нос се пришива на лицето между очите и устата.


















Ред е на копчетата – този път заложих на цветни, и то с различен цвят.












Остава Снежко да се накипри с шапка и шал и вече е напълно готов! Е, за мен е Снежко, но за прекрасната ми племенница е Олаф – нали е страстна почитателка на „Замръзналото кралство“… Като го видя, очичките ѝ светнаха! И после какви прегръдки падаха само, с какви целувки го обсипваше… Не го оставяше за минута дори! Но радостта на лелята беше неизмеримо по-голяма!






А докато очакваше милата си собственичка, компания му правеше малкият Снежко...















Няма коментари:

Публикуване на коментар