Сироп от бъз цвят

Нетът е пълен с рецепти за сироп от бъз, но разликите между тях са толкова големи, че човек може лесно да се обърка и много да се затрудни при избора си. То се броят цветовете бъз, мери се водата за заливане, едни ползват пресни лимони, други пък – лимонтузу… Някъде има стерилизиране и/или парафиниране на бутилките, другаде – не… Изобщо вариации всякакви!
Самата аз бях много объркана, когато за първи път реших да приготвя въпросния сироп. Но след няколко години практика всичко ми се изясни – кара се на око и по усет! Не броя цветовете, а просто ги слагам в съд с подходяща големина, заливам с вода (не я меря) колкото да се покрият цветовете и добавям 1-2 лимона на кръгчета. Няма нищо фатално в това дали течността ще стане по-лека или по-силна (по-ароматна) – при консумация се разрежда с вода на вкус, така че нещата се регулират много лесно…
Остана да се уточни въпросът с количеството на захарта. Когато бъзът е престоял достатъчно във водата (поне едно денонощие, аз съм го държала и по две), водата се прецежда и цветовете се изстискват. Тогава течността се премерва и на 1 л от нея се слага 1 кг захар. Така процедирах първия път, но се оказа, че сиропът става прекалено сладък и съответно изисква доста вода за разреждане, което пък значително намалява вкуса и аромата на бъза. Затова по своя преценка намалих наполовина количеството на захарта – вече слагам ½ кг на 1 л течност. Сиропът става по-лек, разрежда се с по-малко вода и ароматът на бъза е доста по-осезаем. Оказа се, че приготвянето на сиропа изобщо не е толкова сложно и ангажиращо с точни бройки, грамажи и литри…

Просто е достатъчно човек да си направи една хубава разходка и да си набере известно количество бъз – колкото му се иска или пък колкото успее да намери… Важното е цветовете да са добре цъфнали и да са чистички, без въшки.

цветове бъз
студена вода
1-2 лимона
нерафинирана (кафява) захар


Цветовете бъз се слагат в съд с подходяща големина – аз ползвам порцеланова купа или глинен гювеч. Заливат се с толкова вода, колкото да се покрият (и колкото позволява съдът).

Отгоре се слагат лимони, нарязани на кръгчета,

и се притискат с чиния или друго подходящо (може преди това всичко да се намачка внимателно с дървена лъжица).

Съдът се оставя на хладно място за поне едно денонощие (спокойно може и две). Тогава съдържанието се изстисква с ръце и се прецежда добре (аз ползвам филтърен плат, може и няколко слоя тензух). Течността се премерва и на 1 л от нея се добавя ½ кг захар. Разбърква се до пълното разтваряне на захарта и сиропът се насипва в подходящи бутилки, които се затварят добре. Съхранява се на хладно място.
Аз не стерилизирам бутилките (а за съжаление нямаме и мазе), затова ги държа в хладилника. Ако не можете да си позволите това, намерете най-удачния за вас вариант за съхранение. Чела съм за случаи, когато сиропът започва да ферментира в бутилките и изстрелва капачките като ракети, така че бъдете предпазливи с това…

Сиропът се консумира, като се разрежда с вода на вкус. Много е приятен на вкус и аромат и само така, но спокойно в каната може да се добавят и няколко резенчета пресен лимон. А защо не и листенца мента и/или маточина… Мисля, че много добро приложение може да му се намери през зимата без разреждане като сироп за кашлица (дано не се налага!) или пък за подслаждане на любимия билков чай…