14 май 2018

Песто от коприва




Вече съм установила, че може да има песто от всякакви зелении (и само зелении ли?). Правила съм от босилек (класика в жанра!), магданоз (една от българските суперхрани), зелената част на пресен чесън (бялата предпочитам да си я хрускам само така), листата на моркови (те са не по-малко полезни от прекрасния оранжев корен). Така че вариантът с коприва е съвсем логичен; това е прекрасен начин да се хапне ценната коприва в полезния ѝ вид – сурова. Продуктите са обичайните, но този път малко се отдалечих от италианската традиция и пропуснах хранителната мая (имитатор на пармезана), а зехтина замених с нашенския шарлан. Пресният чесън е в сезона си, а лимонът освен че придава прекрасен вкус, се грижи и за прелестния зелен цвят на пестото – без него зеленото много бързо губи свежестта си и потъмнява неприятно… А приготвено със самардала вместо със сол, е още по-интересно на вкус. Количеството на продуктите е ориентировъчно, може да се кара на око и на вкус:


100 г коприва
50 г орехи
1-2 стръка пресен чесън
80 г шарлан + струйка за буркана
сокът на 1 лимон
½ ч.л. сол или самардала (на вкус)


Всички продукти се пасират (с пасатора) до гладка смес. За да стане по-лесно, се започва с половината коприва и течностите (шарлана и лимоновия сок). Когато се получи пюре, се добавя останалата коприва, а накрая и орехите. Пестото може да се приготви и в блендер – става много лесно и бързо и без добавяне на продуктите на части.




Прехвърля се в бурканче (отгоре се покрива с тънък слой шарлан) и се съхранява в хладилника. Може да издържи и повече от седмица, друг е въпросът колко от полезните му вещества се запазват…




Пестото е чудесно и е много подходящо като добавка към всякакви зеленчуци; идеално е и за сандвичи или просто намазано на филийка (а защо не и на някой оризов крекер)…








25 април 2018

Сироп от глухарчета




Сиропът е поредният начин да се възползваме от ценните свойства на красивите и полезни глухарчета и да разполагаме с тях дори и в студените зимни дни. Рецептата е на Мария Требен и е малко спорна заради захарта в нея и термичната обработка. Изказват се мнения, че захарта може да се замени с пчелен мед, но без варене (а то е много щадящо) не би се получил този резултат, а аз пък не бих унищожила меда с готвене… Така че изпълних рецептата точно, а крайният резултат е наистина впечатляващ – толкова много напомня на истински мед и на вид, и на вкус, че ако не знаеш какво ядеш, няма и да разбереш, че не е пчелният продукт. Не случайно сиропът е известен и под името мед от глухарчета… И така, хайде по поляните – за глухарчета! Защото са нужни доста:




4 препълнени шепи с цветове от глухарчета
1 л вода
1 кг нерафинирана захар
½ лимон


Глухарчетата се слагат в един литър студена вода и се затоплят бавно до кипване.




Оставят се малко да поврат на слаб огън, след което тенджерата се сваля от котлона и се оставя да пренощува.




На следващия ден всичко се изсипва в цедка, оставя се да се изцеди водата, а цветовете се изстискват хубаво с две ръце през цедката. В сока се сипва захарта и се прибавя лимонът, нарязан на филийки (ако е пръскан – без кората). Тенджерата се слага на котлона без капак. За да се запазят всички витамини, той се включва на едно. Така течността се изпарява, без да ври.




Сиропът се оставя един-два пъти да изстине и после пак се доварява, за да се постигне правилната му гъстота. Той не бива да е много гъст, тъй като може да се захароса, но пък и да не е твърде рядък. Трябва да се получи хубав гъст сироп с консистенция на истински пчелен мед. И „намазан на закуска върху филията, да е страшно вкусен“ по думите на Мария Требен…




Горещият сироп се насипва в бурканчета, които веднага се затварят (излизат 5 бурканчета от 270 мл). Няма нужда от стерилизиране – поне аз никога не стерилизирам сладката и конфитюрите и издържат по няколко години дори (е, до 2-3 максимум де, не ги държа да векуват). Имах останало едно бурканче сироп от глухарчета от преди 3 години и си беше в идеално състояние!
Бурканчетата се оставят да изстинат и се прибират за съхранение на хладно място до зимата, когато ще се наслаждаваме на прекрасното им и ценно съдържание.




На снимките сиропът изглежда много тъмен, но погледнат срещу светлината, е с прекрасен карамелен цвят. Вкусът и ароматът му също са чудесни – във всяка лъжичка от него е събрана цялата животворна енергия на пролетта, когато поляните и дворовете са пожълтели от прелестните малки слънчица…
Освен намазан на филия (а защо не мекичка, палачинка или друга вкуснотия), сиропът може да се ползва за подслаждане на чай, лимонади или други студени напитки… Идеален е и просто да си гребнеш с лъжичка от буркана и да го оставиш да се разтича в устата, защото е чудесно лекарство за кашлица например…






24 април 2018

Двойно шоколадова торта




Това е най-хубавата торта, която съм яла някога!!! Е, може малко и да пресилвам нещата, защото отдавна не бях правила и хапвала никаква торта… Но със сигурност е най-хубавата шоколадова торта, която съм приготвяла лично! Щом я правя 4 пъти за малко повече от 2 месеца (е, хайде, единият път беше под формата на кексчета), значи наистина си заслужава и суперлативите не са прекалени. Сочна, изключително ароматна и много шоколадова! Мммм…… Последното изпълнение беше от вчера, и то без никакъв повод! С единственото намерение цял ден да ям само торта – на закуска, обяд и вечеря! Като първо, второ и трето! Наистина е божествено вкусна!!!
Рецептата е на Стефи Божилова – държа да го уточня, макар че няма нищо специално и уникално нито в блата, нито в крема; даже самата аз съм правила сладкиш с подобно тесто и подобни кремчета. Но браво на Стефи, че е обединила всичко в една уникално вкусна торта! Единствено не можах да разбера защо слага ленено семе в крема, а не в блата – според мен мястото му е в тестото. Все пак първия път спазих рецептата, но блатът се сряза трудно, горната част почти се разпадна и като цяло беше доста трошлив, затова при втория опит сложих смляно ленено семе в блата, а в крема го пропуснах – смятам, че така нещата се подобриха. Понеже кисело соево мляко няма откъде да намеря, първия път го замених с оризово, но в следващите опити се оказа, че блатът се получава брилянтно и просто с вода (добавих и оцет за содата). Промених малко и количествата на някои продукти в крема, но то е за мое удобство. Какво да правя с половин останало авокадо? – по-лесно ми е да го сложа цялото! Също така намалявам малко и количеството на кокосовото масло – то присъства масово по рецептите за торти и сладкиши без животински продукти, и то в големи количества, което аз не одобрявам особено… Но дори и с тези промени кремът става идеален! А блатът – о, блатът! – той е божествен! Сочен и с богатство от аромати! Може да се приготви и с пълнозърнесто пшеничено брашно, но аз използвам от лимец. А сушените плодове довършват съвършенството – освен аромат стафидите привнасят сладост, а червените боровинки (евентуално домашните сушени кайсии) – приятна кисела нотка.
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
330 г брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
50 г червени боровинки (или 30 г домашни сушени кайсии)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода (растително мляко)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед
1 пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата (или растителното мляко), като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. – клечката да излезе суха (може и на 160 градуса на долен реотан с вентилатор за същото време – струва ми се, че при печене на вентилатор блатът се получава по-равен, иначе в средата става доста по-висок). Ако се препече, ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…




Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре… За да се запази по-дълго свежестта на плодовете, се намазват лекичко с мед (по-лесно става преди да се наредят). Така получават и чудесен блясък и тортата е като излязла от кулинарен журнал! ;)








Тортата е феноменална! Божествено вкусна! Много шоколадова и с букет от аромати! Просто всяка хапка те кара да се размазваш от удоволствие, защото вкусовата експлозия в устата поражда вълна от блаженство по цялото тяло… И не усещаш как парчето в чинията намалява и изчезва, а ти се иска то никога да не свършва и блаженството да няма край… И вече нищо друго няма значение, защото си в рая!...
















Салата от домати и авокадо с див чесън




Дивият чесън освен в зелени салати много успешно може да се включи и в такива, в които по правило много вървят лук и чесън (особено пресни). Така че не беше трудно да ми хрумне идеята да ги заменя с дивия им събрат и в любимата ми салата от домати и авокадо. Получи се чудесна комбинация, а сокът от лайм и пресният кориандър просто са си задължителни по подразбиране…


2 розови домата
1 авокадо
1 букетче див чесън
сокът от 1 лайм
няколко стръка пресен кориандър
сол на вкус


Доматите се нарязват на хапки, дивият чесън – на ивички и се слагат в купата. Авокадото се срязва на 4 по дължина, обелва се (става  много лесно, когато е омекнало) и се нарязва на тънки резенчета. Добавя се към доматите и чесъна и се полива със сока от лайм, за да не потъмнява. Салатата се поръсва със ситно нарязания кориандър и сол на вкус и се разбърква, а ако се бърка малко по-дълго, авокадото леко се размазва по доматите и се получава едно божествено сосче!






Салатата е много свежа и приятна на вкус. Дивият чесън много удачно замества градинския пресен чесън и лук, като придава на салатата малко по-нетрадиционен аромат.








21 април 2018

Студена напитка от глухарчета




В последните няколко години съм голяма почитателка на глухарчетата. Преди ги ползвах само за букетчета или за венец за главата, но тогава не бях наясно с полезните им качества. За жалост масово на тях се гледа като на досаден плевел… А колко са красиви тези малки слънчица, изпъстрили поляни, паркове и дворове! А колко са полезни! Всички части от тях са ценни – цветовете, дръжките, листата и корените. Откакто научих за многобройните им благотворни действия върху човешкия организъм, вече всяка пролет неизменно присъстват на трапезата ни, обикновено под формата на салата – в началото само листата, после и цветовете с дръжките, самостоятелно или в комбинация с други зелении, в пролетен или летен вариант… И всичко освен че е изключително полезно, е и много вкусно! Съвсем не е случайно, че работливите пчелички са постоянни техни посетители…




Освен салати от тези приказни жълти цветенца може да се приготви и уникален сироп (или мед, както го наричат някои). А когато се озовах със стотина откъснати глухарчета, участвали в долната закачлива снимка, съвсем спонтанно и естествено ми дойде идеята да ги оползотворя на… напитка! Първо, вече имам неколкогодишен опит със студени напитки от мента и маточина, които са голям хит в горещите летни дни и са любими на семейството, особено на половинката ми, и второ – щеше да е грехота да изхвърля толкова много от обичните ми глухарчета просто ей така…




И така, те получиха втори шанс за живот – след прекрасни фотомодели се превърнаха в разкошна студена напитка, полезна, освежаваща и с прекрасен вкус! Количеството цветове зависи от съда, в който ще се накисват (най-добре да е стъклен или порцеланов) – за еднолитрова кана са нужни:


1 букет глухарчета
мед на вкус
сокът на 1 лимон


Глухарчетата се слагат в каната (няма нужда да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Моите бяха с къси дръжчици (заради снимката преди това), но смятам, че и целите дръжки имат място в каната. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. Ако времето е топло, е добре каната да се сложи в хладилника, за да не се вкиснат.




На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед или друг предпочитан подсладител на вкус и се добавя лимоновият сок. По желание може да се разреди с още вода. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.




Понеже моите глухарчета бяха много, сложих повече мед (5-6 лъжици), за да може после да се разрежда с още вода.
Получената напитка е много приятна на вкус, освежаваща и зареждаща и е по-разнообразен начин да се възползваме от полезните качества на прекрасните глухарчета.