Хумус с цвекло

½ ч.ч. сух нахут (225 г сварен)
4-5 резенчета (50 г) печено цвекло
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол


Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час (или малко повече).
Всички продукти се слагат едновременно в блендера, добавя се около 1/3 ч.ч. (80 мл) вода от варенето на нахута и всичко се разбива на гладко пюре.

Хумусът е разкошен – и на цвят, и на вкус! Подобно на варианта с моркови пропуснах тахана – реших, че ще развали прелестното розово (ползвам само пълнозърнест тахан), но вкусът се получи блестящ и така! Надявам се, че странният за хумус розов цвят няма да ви направи подозрителни към вкусовите му качества и да го подминете скептично, както се случи с мен, когато за първи път видях снимка на хумус с цвекло. Но понеже съм експериментаторски настроена по темата, след вариантите с моркови, патладжани и печени чушки ми се искаше да пробвам и други видове; а и „розовото“ червейче в мозъка ми човъркаше ли, човъркаше… И след известно време това стана факт – за мое щастие! Хумусът наистина е прекрасен! И естествено върви с хляб – този път изневерих на традиционните арабски питки с лаваш.

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с червен боб и сушени домати и мусбаха. 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

А тук хумусът с цвекло е в компанията на още три вида – с моркови, печени чушки и патладжани.

Хумус с червен боб и сушени домати

½ ч.ч. сух нахут (225 г сварен)
75 г червен боб от консерва (1/3 ч.ч.)
20 г сушени домати
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час (или малко повече).
Всички продукти се слагат едновременно в блендера, добавя се около ½ ч.ч. вода от варенето на нахута и всичко се разбива на гладко пюре. Ако се наложи, може да се добави още малко вода, за да може блендерът да смели всичко добре.

Хумусът е много интересен на вкус – с малко по-плътна текстура от червения боб и приятна нотка от сушените домати. Признавам си, че идеята за боба и доматите не е моя, но пък аз дообогатих ползваната рецепта с лимонов сок и кимион – те липсваха в нея. Традиционно хумусът се сервира с хляб – в случая обичайните арабски питки замених с лаваш. А как добре се вписа в едни изкусителни рулца с този тънък арменски хляб – намерението ми беше да го ползвам вместо сос, а той се оказа чудесен слепващ материал при завиването на рулцата!

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с цвекло и мусабах. 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

Рулца с лаваш, хумус и мексиканска плънка

В тези рулца си дават среща три национални кухни – мексиканската, арменската и арабската. Плънката от боб, ориз и царевица, подправена с пресен кориандър, е вдъхновена от кухнята на далечно Мексико. Завита е в характерния тънък арменски хляб лаваш, който пък преди това е намазан с един от деликатесите на Близкия изток – хумуса… Естествено всичко може да се приготви само в мексикански стил – ако се ползват тортии и гуакамоле вместо лаваш и хумус, и тогава би се получило тако или бурито. Но и тази комбинация на вкусове и аромати от цял свят си заслужава. Още повече, че аз обогатих плънката и с малко българска кладница и малко останал от хумуса нахут… От целия този интернационален сбор на вкуснотии само лавашът е купен.


1 ч.ч. червен боб от консерва
1 ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. царевица
½ ч.ч. сварен нахут
5-6 гъбки кладница (около 100 г), предварително печени
1 зелена чушка
1 глава червен лук
няколко стръка пресен (замразен) кориандър
люта чушка
хумус
лаваш


Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон. Чушката и гъбите се нарязват на лентички, лютата чушка – на ситно, и заедно с останалите продукти се добавят към лука. Държи се на котлона колкото да се загреят продуктите, няма нужда от дълго готвене.

Една кора лаваш се срязва на 4 и всяко парче се намазва с хумус. Отгоре се слага от плънката и се завива на стегнато рулце.

Използвах лаваш вместо тортии, защото наскоро го открих и ми е интересно и забавно да експериментирам с него. А идеята ми за хумус в рецептата беше да е в ролята на сос, въпреки че на гъстота няма нищо общо. Но точно това пък се оказа бонус в оформянето на рулцата – завиват се много лесно и не се развиват благодарение на хумуса, който се яви като лепило. Получи се и още един много добър ефект от него – добави леко кисела нотка, като дообогати останалите вкусове и аромати и направи рулцата изключително апетитни. Но не беше приготвен по класическата рецепта – този път в състава му имаше сушени домати и малко червен боб…

Рулцата са много апетитни, с богатство от вкусове и аромати. Ако не обичате люто, може да не слагате лютите чушки в плънката, а да поръсвате с тях само част от рулцата, преди да ги завиете – за ревностните любители на мексиканската кухня.

В рулцата много добре се вписват и резенчета домат (обаче не сготвен като част от плънката, а добавен върху нея при завиването), но може да се сервира и отделно като салата, в случая с тученица.

Пъпеш, праскови, боровинки, малини и къпини със сусамов тахан

Когато черешите, черниците и кайсиите преминат, в сутрешното меню идва ред на пъпешите и прасковите – по пазарите вече са се появили големите купчини със сладки и ароматни пъпеши, а по сергиите се кипрят изкусителни сочни праскови. Дали да се хапват поотделно, или в комбинация, е въпрос на предпочитания и наличност. А с напредването на лятото към тях може да се присъединят и малини като едри рубини и дребничките горски боровинки – така закуската става още по-богата и невероятно вкусна! И колко полезна само!
Количеството на плодовете е по желание и според броя на закусващите. А комбинациите са всевъзможни… И всички са прекрасни! Кой би устоял на такъв разкош от цветове, вкусове и аромати?
По правило боровинките, малините и къпините са доста повече, но за снимките са в по-ограничено количество, за да се виждат и долните плодове… 😉

Пъпеш и праскови с тахан:

Пъпеш, боровинки и малини с тахан:

Пъпеш, праскови и боровинки с тахан:

Пъпеш, праскови, малини и къпини с тахан:

Студена напитка от мента, маточина и лавандула

Откакто комбинирах ментата и маточината в едно, вече това е дежурната ни напитка за лятото. Даже нещо повече – миналата година експериментите продължиха и в каната при ароматните билки се озова и… прелестната лавандула! Нежна, уханна, успокояваща…

Ароматът ѝ чудесно се връзва с този на ментата и маточината и просто допълва съвършенството на студената напитка… Но понеже е доста силен и леко натрапчив, не трябва да се прекалява с количеството на нежнолилавите цветове, макар че в крайна сметка всичко е въпрос на вкус. А и винаги готовата напитка може да се разреди с още вода, ако се окаже, че е по-миризлива, отколкото може да понесе човек. Съотношението на маточината и ментата е по желание, но при мен превес има маточината. Приготвянето на напитката е ясно – накисване на билките в хубава (изворна) студена вода за едно денонощие най-добре в стъклен или глинен (порцеланов) съд.


букетче маточина
няколко стръка мента
10-15 стръка лавандула
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон


Билките се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. Ако времето е горещо, е добре каната да се сложи в хладилника, за да не се вкисне течността.

На другия ден накиснатите билки се изстискват и получената течност се прецежда. Добавя се лимоновият сок и се подслажда с мед или друг предпочитан подсладител на вкус. Разрежда се с още вода – от 1-литрова кана с накиснати билки накрая се получават 2 л готово питие. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.

Напитката е невероятна – очарователно разхлаждаща и успокояваща! Няма някой, който да я е опитал и да не е пожелал поне още една чаша! А какъв по-добър комплимент от това – гостът да поиска допълнително, особено ако преди това е гледал малко скептично на идеята за студена напитка от билки вместо топъл чай! Изключително е ароматна и освежаваща и наистина действа пристрастяващо – чашата не успява да се види празна…