Много ябълков сладкиш (безглутенов)

Това е вече познатият сладкиш с много ябълки, този път в безглутенов вариант – за да бъде такъв обаче, трябва да се внимава какъв бакпулвер (или алтернативен набухвател) се използва. А целта е същата като при предишния – доста ябълки са оползотворени, вместо да се развалят, при положение че не могат да бъдат изядени своевременно сурови. Съвсем естествено сладкишът е все така сочен, ароматен и вкусен. И се оказа, че се харесва не само на мен, а и на всички, които го опитаха… Нещо повече дори – получих големи похвали и поздравления! 😇
Количеството на ябълките е по-голямо от обичайните рецепти – 1 кг, и то вече изчистени (следователно трябва да се приготвят 1,300-1,500 кг в зависимост от състоянието на плодовете, т.е. колко ще се наложи да се изрязва и изхвърля).
Mерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) оризов грис
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1 пак. (10 г) бакпулвер
1 бурбонска ванилова захар
1 ч.л. канела
1 кг ябълки (претеглени в изчистен вид)
1 лимон – сок и кора
½ ч.ч. (100 г) шарлан
100 г орехи (нарязани на едро)
100 г стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, ванилията и канелата) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде (без да се белят) или за по-лесно се смилат в кухненски робот. Прехвърлят се в купа и се добавят лимоновият сок, настърганата кора, шарланът, орехите и стафидите (без да се накисват предварително) и се разбърква. Добавят се сухите съставки и отново се разбърква добре само с дървена бъркалка. Получава се много сочно тесто и прекалено ябълково. Изсипва се в тава (около 22х32 см), застлана с хартия за печене. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 50 мин. Накрая може да се запече само отгоре за 4-5 мин. до хубава коричка.

Сладкишът е разкошен – много ябълков, влажен, сочен и ароматен. Стафидите допълват богатството от аромати и текстури, а орехите осигуряват хрупкавия елемент…

Салата от авокадо, чушки и домати

Комбинацията от домати и авокадо е прекрасна и ми е много любима. Оказа се обаче, че много добре към нея се вписва и сурова червена чушка – тя добавя известна сладост и хрупкавост на салатата. Лаймът, чесънът и червеният лук са ясни…


2 домата
1 авокадо
1 червена чушка
2 скилидки чесън
1 малка главичка червен лук
1 лайм – кора и сок (+пулпата)
няколко стръка магданоз
няколко стръка кориандър
сол на вкус


Авокадото се нарязва и се полива със сока от лайм, добавят се и кората, наситненият чесън и кориандър и всичко се разбърква. Оставя се така да се овкусява, докато се нарежат останалите зеленчуци: доматът – на хапки, чушката – на лентички, лукът – на полумесеци, магданозът – на ситно и всичко се добавя към авокадото. Посолява се на вкус и се разбърква добре.

Салатата е разкошна – свежа и ароматна, просто прелестна! Няма нужда от добавяне на мазнина, авокадото е достатъчно. А когато е добре узряло, при разбъркването се размазва и се образува божествено сосче… Мммм…

Освен с червена чушка доматите и авокадото се връзват чудесно и със зелена салата или диворастящи зелении, а чесънът прекрасно може да се замени с дивия си братовчед…

Пюре от броколи

Свикнали сме да хапваме броколите нарязани на розички и обикновено в комбинация с други зеленчуци или зърнени храни, но съвсем случайно открих, че има и друг приятен начин да им се насладим. Докато се чудех как по-интересно да поднеса вече задушените с различни подправки розички, ми хрумна… да ги пюрирам! И така, след като в играта се включи и пасаторът, се получи нещо по-различно на външен вид, но пак толкова свежо и апетитно.


1 глава броколи (500 г)
4-5 скилидки чесън
2-3 стръка пресен джоджен
5-6 клонки мащерка
няколко листа босилек
1 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. самардала
(струйка ароматен зехтин)


Главата броколи се нарязва на розички, кочанът се обелва и също се нарязва на парчета. Всичко се слага в тенджера заедно с чесъна, джоджена и мащерката и на дъното се налива малко водичка. Посолява се и се задушава на слаб огън около 10-ина минути – докато броколите леко омекнат, но преди да са променили цвета си. Тенджерата се дърпа от котлона, добавят се босилекът и самардалата и всичко се пасира до гладка смес. Накрая се добавя малко зехтин (което съвсем не е задължително).

Съвсем изненадващо за мен, се получи превъзходно пюре! Надмина всичките ми очаквания! Много приятно на вкус, аромат и текстура. За овкусяването му може да се ползва или само сол, или само самардала, но трябва да се внимава с количеството им – самардалата съдържа порядъчно количество сол. А нея я слагам накрая, защото съм забелязала, че по време на готвенето губи аромата си.
Пюрето се връзва чудесно с картофи – на салата, пюре или печени, с ориз и какво ли още не… И е идеален начин за оползотворяване на някоя залежала в хладилника глава броколи…

Пица "Лятна вегана" с домати, патладжани и лук

В летните варианти на пица често ползвам тиквички. Но не по-малко подходящи са и патладжаните. Те също се комбинират добре с домати, а карамелизираният червен лук е задължителен във всички пици, които правя – толкова ми харесва вкусът и ароматът, който придава на печивото.
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
1-2 патладжана
2 глави червен лук
струйка зехтин за готвене
1 ч.л. сол
1-2 домата
сух риган
2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Патладжаните се нарязват на кръгчета и се запичат за по няколко минути от двете страни на тиган или на скара. Посоляват се леко и се намазват с мъничко зехтин.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета, или на полумесеци. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Доматите се срязват на две и се нарязват на филийки.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос (добре се получава и без сос, само доматите са достатъчни). Отгоре се подреждат доматите, лукът и патладжаните. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. При сервиране може да се поръсят с малко хранителна мая – заместител на пармезана.

Пицата е чудесна – вкусна и цветна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът придава уникален аромат, а патладжаните са много добро попадение.

Постен сладкиш с мед и круши

Обичам всякакви плодове и си ги хапвам с огромно удоволствие ежедневно – според сезона им. Крушите не правят изключение – те са прекрасен плод и ги обожавам за закуска. Но когато са сочни и поне леко хрупкави. Когато презреят обаче, стават меки и сипкави и вече не са ми приятни за ядене. И тогава на помощ идва една простичка рецепта за сладкиш с мед на „Бон апети“, която в оригинал (както я показаха в предаването) май няма да ми допадне съвсем – без никакъв крем или сироп за моя вкус ще е прекалено суха (в тестото няма никаква мазнина дори). Затова реших да комбинирам в едно двете – сухия сладкиш и сипкавите круши – и определено полученият резултат вече заслужава внимание. Блатът поема от влагата на крушите, а това, че те са сипкави, във вътрешността на сладкиша дори е предимство – получава се един прекрасен кремест слой.


350 г брашно
1 ванилия
1 ч.л. канела
200 г орехи
1 ч.л. портокалови корички
80 г мед
160 г кафява захар
300 мл вода
1 ч.л. сода бикарбонат
1 с.л. ябълков оцет
3 капки портокалова есенция
4-5 круши (презрели, меки и сипкави)


Брашното се пресява, добавят се ванилията и канелата, разбърква се и се оформя кладенче.
Орехите и портокаловите корички се смилат в блендер и част от тях се заделят за поръсване.
Медът, захарта и водата се слагат в малка тенджерка на слаб огън, докато захарта се разтвори, и се оставят да се охладят леко.
Крушите се почистват от семките и се нарязват на четвъртинки.
Содата се угасява в оцета и заедно с орехите и портокаловата есенция се добавя към медената смес, като се разбърква добре.
Течните съставки се наливат в брашното и се разбърква, докато сместа се хомогенизира.
Половината тесто се излива в застлана с хартия за печене тортена форма с диаметър 26 см. Отгоре плътно се подреждат крушите и се покриват с останалото тесто. Заравнява се и се поръсва със заделените орехи. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 20 минути.
След като изстине, сладкишът се нарязва и се поднася поръсен със струйка мед.

Сладкишът е много приятен и апетитен и ухае чудесно. Сипкавите круши са оползотворени прекрасно – превръщат се в сочна и креместа вътрешност и идеално допълват леко суховатия блат. Сладкишът има и още едно достойнство – в него няма никаква мазнина. Единственото ми угризение е, че медът претърпява термична обработка… Но следващия път ще го заменя с петмез или сироп от агаве например...