26 януари 2019

Домашна нутела




Уникален течен шоколад! Божествен! Пристрастяващ! При това без вредни съставки като захар, някакви съмнителни мазнини и какви ли не други подобрители, сгъстители, аромати… А освен всичко друго се приготвя за отрицателно време. Откъдето и да го погледнеш – само достойнства, без недостатъци (е, може би само един – свършва бързо!). Отдавна не съм опитвала купен от магазина, но вече няма как да се случи…
Рецептата е на No sugar, но аз направих някои промени – замених лешниците с готов лешников тахан и поради това пропуснах кокосовото масло – таханът си е достатъчно мазен. Това повлия малко и на количеството на останалите продукти – целта беше да ги съобразя с ½ бурканче.


10 какаови зърна (10 г)
10 фурми (100 г)
40 г какао
150 мл вода (студена)
150 г лешников тахан (½ бурканче)


Какаовите зърна се смилат в блендер. Добавят се какаото, фурмите, водата и таханът и се разбива добре до гладка смес. Готовият крем се пресипва в бурканче и може да се съхранява в хладилника спокойно и по-дълго, но при мен повече от 4-5 дни просто не се е задържал.




Така буквално за секунди имаме умопомрачителна домашна нутела. Прекрасно шоколадова, великолепно креместа, приятно сладичка (по желание количеството на фурмите може да се намали, но на мен така ми харесва) и с чудесен аромат от какаовите зърна. Нежна и кадифена… С една дума – прелест!




Процедурата по приготвянето може да се скъси още малко, ако какаовите зърна не се мелят самостоятелно в началото, а едновременно с останалите продукти. Но тогава не успяват да се смелят ситно и леко се усещат, което пък спокойно може да мине за ефект, а не за дефект на шоколада… (Е, може би зависи с колко мощен блендер разполагате.) С количеството на водата може да се варира в зависимост от желаната гъстота. Но със 150 г се получава точно шоколадов крем – леко стичащ се от лъжицата, без да е рядък, просто идеален. А като се сложи в хладилника (ако изобщо остане какво да се прибира), се сгъстява леко.




Малко е трудно е да се каже точно какво количество нутела се получава – би трябвало да е около 450 г, но след многократното опитване и облизването на лъжицата, ножчето и чашата на блендера остава значително по-малко… Идеална е за хапване и с лъжичка направо от буркана, но каква по-добра компания от нея за любимите палачинки…










24 януари 2019

Елда с праз




Това ястие е чудесна алтернатива на популярното праз с ориз. Елдата е забележителна култура и е добре да я включваме по-често в менюто си. Но понеже не е много известна у нас, доста хора (както и самата аз до преди няколко години) не знаят какво да я правят. Тогава идва спасителният съвет – да я използваме вместо ориз. И наистина тази замяна е много добра – и киселото зеле, и зеленчуците (тиквички, чушки, броколи), и празът се получават много добре в компанията на елда. А аз вкарах в рецептата още една иновация – вместо вода ползвах саламура от натуралната туршия. Това е чудесна пробиотична напитка и в миналото бабите ни редовно са я ползвали за готвене. В такъв случай на ястието не се добавя сол (дори ако саламурата е по-солена, може да се разреди с малко вода). Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) елда (натурална зелена)
2 стръка праз
1 морков
4-5 клончета мащерка
2 щипки сушена чубрица
2 ч.ч. саламура от туршия
(струйчица зехтин)


Елдата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива добре и се отцежда.
Празът се нарязва на колелца, морковът – на полукръгчета (или на пръчици) и се запичат на суха тенджера, като се бърка честичко. Добавят се листенцата мащерка и чубрицата, елдата и саламурата и се разбърква. Всичко се прехвърля в малка тавичка и се запича във фурната за 20-25 мин. на 180 градуса на горен и долен реотан (докато елдата поеме течността). По желание готовото ястие може да се полее с малко студенопресован зехтин, но за по-здравословен вариант може и без това. Няма нужда от добавяне на сол – саламурата е достатъчно солена.
Естествено ястието може да се приготви и с вода вместо със саламура – тогава ще трябва да се добави сол на вкус.




Ястието е простичко и непретенциозно, но много вкусно и ароматно – ухае прекрасно от праза и подправките, а саламурата е чудесно попадение – от нея се усеща приятна леко кисела нотка и дъх на ферментирали зеленчуци…








23 януари 2019

Спагети с лук, кладница и кокосово мляко




Тези неугледни спагети са най-вкусните на света или поне които аз съм опитвала някога. Те са любимата ми и дежурна (заедно тази с доматен сос и гъби) рецепта за паста – независимо кой вид и форма ще се ползва, резултатът винаги е блестящ. Получава се божествено вкусен и ароматен сос, който направо действа пристрастяващо…
Обикновено ползвам традиционните спагети от твърда пшеница, но еднакво добре се получава и с пълнозърнести, и с царевични (т.е. безглутенови), които си купих неотдавна от Лидл заедно с вече изпробваните фузили – и всеки път си облизвам пръстите…
За задушаването на лука и на гъбите е добре да се ползва минимално количество зехтин, защото кокосовото мляко е доста мазно.


½ пакет спагети (250 г)

2 глави лук (може и червен)
1 ч.л. мусковадо

300 г кладница
2 скилидки чесън
струйка соев сос
3-4 клонки мащерка

струйка зехтин за готвене
1½ ч.л. сол (+ за варенето на спагетите)

1 кутия (400 мл) кокосово мляко (сметана)
1 стръкче розмарин
щипка сух риган

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Спагетите се сваряват алденте в подсолена вода (може да се капне и малко зехтин, за да не се слепват). Дори е по-добре да бъдат малко твърди, защото в края се добавят към соса и се оставят да се доварят в него 1-2 мин.
Лукът се нарязва на кръгове или полумесеци и се задушава в малко водичка и зехтин с мусковадото, докато омекне; посолява се на вкус (1 ч.л. сол).
Гъбите се накъсват по дължина на ивици и се запържват в голяма тенджера за 2-3 мин. в малко зехтин на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на филийки, соевият сос и мащерката. Оставят се да се задушават под капак още 7-8 мин. Подправят се със сол (½ ч.л.) и към тях се добавят лукът, кокосовото мляко, наситненият розмарин, риганът и отцедените спагети. Разбърква се внимателно и се оставя на слаб огън още за 1-2 минути, за да се смесят вкусовете и ароматите.
Спагетите се сипват се в чинии и се поръсват с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на пармезан (всъщност и без нея е достатъчно вкусно), а чаша бяло вино си е направо задължителна…






Спагетите са уникално вкусни, а сосът е божествен! Ароматите на гъбите и кокосовото мляко са толкова всепоглъщащи, че дори и в безглутеновия вариант изобщо не се усеща царевичният вкус на спагетите, които на вид и консистенция след варенето идеално напомнят на традиционните от твърда пшеница. Как ли е постигнат този ефект само с царевично брашно и вода? (други съставки не са упоменати на етикета…) А така изглеждат царевичните спагети:










Постен сладкиш с дюли




Това е поредният прекрасен сладкиш, който открих преди време в любимия ми сайт My Cooking Book – изключително лесен и бърз за приготвяне. Най-трудното в цялата работа е чистенето и рязането на дюлите, които са доста твърд плод. Но оттам нататък всичко става сякаш от само себе си, не са нужни и много съдове или уреди, които после да се мият. При първото приготвяне следвах стриктно оригиналната рецепта и сложих бяло брашно и посоченото количество олио (на снимките това е по-светлото печиво).






Сладкишът стана великолепен, но впоследствие реших, че мазнината е излишно (и притеснително) много и оттогава я намалявам наполовина, а бялото брашно заменям с любимото ми пълнозърнесто от спелта. Резултатът отново е прекрасен – много свеж и изключително ароматен десерт, дори по-вкусен от първия.


1 кг дюли (вече изчистени)
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
2 ч.л. канела
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан или зехтин)
1 ч.ч. (100 г) орехи
3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто спелтено брашно
1 бакпулвер
настъргана кора от 1 лимон



Дюлите се нарязват на кубчета, слагат се в голяма тенджера и се добавят захарта и 1 ч.л. канела. Тенджерата се слага на умерен огън, като се разбърква периодично. След 1-2 минути захарта започва да се стопява, а плодовете пускат сок. Варят се така 7-8 мин. – докато омекнат леко, без да се разваряват.
През това време брашното се пресява заедно с бакпулвера и останалата канела. Орехите се нарязват с нож на едро.
Тенджерата се сваля от огъня и към дюлите се добавят последователно шарланът, орехите, лимоновата кора и брашното с бакпулвера и канелата. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Получава се гъста лепкава смес, която се разпределя в тава (22х32 см), постлана с хартия за печене. Заглажда се с лъжица и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин.
По желание изпеченият сладкиш може да се поръси с пудра захар и канела, но аз не съм ѝ почитателка (на пудрата захар де) – пък и без нея сладкишът е красив.






Сладкишът е прекрасен, много е ароматен и с чудесна текстура – дюлите придават мекота и свежест, а орехите осигуряват хрупкавия елемент. Много успешно може да се приготви и с други плодове – ябълки, круши или тиква, но различните плодове (в зависимост от твърдостта си) ще изискват различно време за варене в началото. С пълнозърнесто спелтено брашно естествено става по-тъмен, но кой би приел това за недостатък?








22 януари 2019

Вити банички с праз и картофи




Отдавна бях замислила да направя витата баница с праз под формата на малки банички. Но докато се наканя, идеята претърпя промяна – към праза в плънката се присъединиха и варени картофи (може би под влияние на  едни фантастични рогчета)… Баничките станаха превъзходни – много вкусни и ароматни. Продуктите вече не са непознати (ако листата на праза са малко или изобщо ги няма, може да се ползват 2-3 цели стръка):


около 400 г брашно (може да варира в зависимост от марката)
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
3 с.л. шарлан
2 ч.л. сол (на вкус)
3-4 щипки чубрица
2-3 щипки сух джоджен
2 сварени картофа (250 г)


Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка с 1-1½ ч.л. сол, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона и се добавя шарланът. Картофите се намачкват и се посоляват с ½ ч.л. сол (на вкус). Прибавят се към праза, разбърква се добре и плънката се разделя на 8 части.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.




Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от плънката.




Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.




Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка. Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).




Полученото руло се навива на охлюв и се слага в голяма тава, покрита с хартия за печене. Останалите топчета тесто се раздърпват и навиват по същия начин.




Баничките се намазват с мазнина и се пекат в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 35 мин. Като се извадят от фурната, се напръскват с вода и се покриват с кърпа за 10-ина минути.






Баничките са великолепни! С богата и много ароматна плънка и тънки хрупкави кори. Всяка хапка е невероятна наслада за небцето и се искат неимоверни усилия, за да спре човек след първата изядена баничка…
И искам с тях да отбележа рождения ден на скромния ми блог, който днес става на 5 годинки... :)