27 януари 2019

Зелник (наложен) с домашно дърпани кори




Това е любимата ми баница с кисело зеле, праз и боб, която от няколко години задължително приготвям всяка зима. В началото ползвах готови кори – опитвала съм и пълнозърнести, печени на сач, и фини, и къпани, но най-голямо удовлетворение ми носи зелникът с домашно дърпани кори. И наистина, няма по-вкусно нещо от това, което сам си приготвил.


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко вода и се оставя да се задуши известно време.
Празът се нарязва на кръгчета и се задушава в мазнина и малко водичка (може и зелева чорба) на слаб огън. Когато омекне, се добавят зелето, бобът, начупените чушки, чубрицата и още малко мазнина, ако има нужда, и всичко се оставя за още няколко минути на слаб огън. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето, чушките са предварително посолени. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!
Готовата плънка се оставя да изстине и се разделя на 3 части.

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 12 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.
Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля на плота на тънка кора.




Прехвърля се внимателно в подмазана тава и се поръсва с ½ с.л. шарлан (от касеролата). Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Второто топче се разтегля по същия начин и се поставя в тавата върху първата кора. Същото се прави и с още едно топче – целта е да се получат 3 кори една върху друга, всяка поръсена с малко мазнина. Тогава отгоре се разпределя 1/3 от плънката.




Продължава се с още 3 кори, отново плънка и така, докато се получат 4 слоя от по 3 кори с плънка между тях.




Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и в средата се прави кръстче с остър нож.




Пече се в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 40 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.




Зелникът е прекрасен – цветен, вкусен и много ароматен. С богата плънка, а горната и долната коричка са фантастични – божествено хрупкави… Аз приготвях няколко пъти рецептата с печени чушки, защото така я намерих, но откакто открих сушените чушки (в други ястия), осъзнах, че северняшкият оригинал няма как да не е с тях. Затова горещо ги препоръчвам – с тях печивата стават много по-вкусни и ароматни.










26 януари 2019

Домашна нутела




Уникален течен шоколад! Божествен! Пристрастяващ! При това без вредни съставки като захар, някакви съмнителни мазнини и какви ли не други подобрители, сгъстители, аромати… А освен всичко друго се приготвя за отрицателно време. Откъдето и да го погледнеш – само достойнства, без недостатъци (е, може би само един – свършва бързо!). Отдавна не съм опитвала купен от магазина, но вече няма как да се случи…
Рецептата е на No sugar, но аз направих някои промени – замених лешниците с готов лешников тахан и поради това пропуснах кокосовото масло – таханът си е достатъчно мазен. Това повлия малко и на количеството на останалите продукти – целта беше да ги съобразя с ½ бурканче.


10 какаови зърна (10 г)
10 фурми (100 г)
40 г какао
150 мл вода (студена)
150 г лешников тахан (½ бурканче)


Какаовите зърна се смилат в блендер. Добавят се какаото, фурмите, водата и таханът и се разбива добре до гладка смес. Готовият крем се пресипва в бурканче и може да се съхранява в хладилника спокойно и по-дълго, но при мен повече от 4-5 дни просто не се е задържал.




Така буквално за секунди имаме умопомрачителна домашна нутела. Прекрасно шоколадова, великолепно креместа, приятно сладичка (по желание количеството на фурмите може да се намали, но на мен така ми харесва) и с чудесен аромат от какаовите зърна. Нежна и кадифена… С една дума – прелест!




Процедурата по приготвянето може да се скъси още малко, ако какаовите зърна не се мелят самостоятелно в началото, а едновременно с останалите продукти. Но тогава не успяват да се смелят ситно и леко се усещат, което пък спокойно може да мине за ефект, а не за дефект на шоколада… (Е, може би зависи с колко мощен блендер разполагате.) С количеството на водата може да се варира в зависимост от желаната гъстота. Но със 150 г се получава точно шоколадов крем – леко стичащ се от лъжицата, без да е рядък, просто идеален. А като се сложи в хладилника (ако изобщо остане какво да се прибира), се сгъстява леко.




Малко е трудно е да се каже точно какво количество нутела се получава – би трябвало да е около 450 г, но след многократното опитване и облизването на лъжицата, ножчето и чашата на блендера остава значително по-малко… Идеална е за хапване и с лъжичка направо от буркана, но каква по-добра компания от нея за любимите палачинки…










24 януари 2019

Елда с праз




Това ястие е чудесна алтернатива на популярното праз с ориз. Елдата е забележителна култура и е добре да я включваме по-често в менюто си. Но понеже не е много известна у нас, доста хора (както и самата аз до преди няколко години) не знаят какво да я правят. Тогава идва спасителният съвет – да я използваме вместо ориз. И наистина тази замяна е много добра – и киселото зеле, и зеленчуците (тиквички, чушки, броколи), и празът се получават много добре в компанията на елда. А аз вкарах в рецептата още една иновация – вместо вода ползвах саламура от натуралната туршия. Това е чудесна пробиотична напитка и в миналото бабите ни редовно са я ползвали за готвене. В такъв случай на ястието не се добавя сол (дори ако саламурата е по-солена, може да се разреди с малко вода). Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) елда (натурална зелена)
2 стръка праз
1 морков
4-5 клончета мащерка
2 щипки сушена чубрица
2 ч.ч. саламура от туршия
(струйчица зехтин)


Елдата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива добре и се отцежда.
Празът се нарязва на колелца, морковът – на полукръгчета (или на пръчици) и се запичат на суха тенджера, като се бърка честичко. Добавят се листенцата мащерка и чубрицата, елдата и саламурата и се разбърква. Всичко се прехвърля в малка тавичка и се запича във фурната за 20-25 мин. на 180 градуса на горен и долен реотан (докато елдата поеме течността). По желание готовото ястие може да се полее с малко студенопресован зехтин, но за по-здравословен вариант може и без това. Няма нужда от добавяне на сол – саламурата е достатъчно солена.
Естествено ястието може да се приготви и с вода вместо със саламура – тогава ще трябва да се добави сол на вкус.




Ястието е простичко и непретенциозно, но много вкусно и ароматно – ухае прекрасно от праза и подправките, а саламурата е чудесно попадение – от нея се усеща приятна леко кисела нотка и дъх на ферментирали зеленчуци…








23 януари 2019

Спагети с лук, кладница и кокосово мляко




Тези неугледни спагети са най-вкусните на света или поне които аз съм опитвала някога. Те са любимата ми и дежурна (заедно тази с доматен сос и гъби) рецепта за паста – независимо кой вид и форма ще се ползва, резултатът винаги е блестящ. Получава се божествено вкусен и ароматен сос, който направо действа пристрастяващо…
Обикновено ползвам традиционните спагети от твърда пшеница, но еднакво добре се получава и с пълнозърнести, и с царевични (т.е. безглутенови), които си купих неотдавна от Лидл заедно с вече изпробваните фузили – и всеки път си облизвам пръстите…
За задушаването на лука и на гъбите е добре да се ползва минимално количество зехтин, защото кокосовото мляко е доста мазно.


½ пакет спагети (250 г)

2 глави лук (може и червен)
1 ч.л. мусковадо

300 г кладница
2 скилидки чесън
струйка соев сос
3-4 клонки мащерка

струйка зехтин за готвене
1½ ч.л. сол (+ за варенето на спагетите)

1 кутия (400 мл) кокосово мляко (сметана)
1 стръкче розмарин
щипка сух риган

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Спагетите се сваряват алденте в подсолена вода (може да се капне и малко зехтин, за да не се слепват). Дори е по-добре да бъдат малко твърди, защото в края се добавят към соса и се оставят да се доварят в него 1-2 мин.
Лукът се нарязва на кръгове или полумесеци и се задушава в малко водичка и зехтин с мусковадото, докато омекне; посолява се на вкус (1 ч.л. сол).
Гъбите се накъсват по дължина на ивици и се запържват в голяма тенджера за 2-3 мин. в малко зехтин на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на филийки, соевият сос и мащерката. Оставят се да се задушават под капак още 7-8 мин. Подправят се със сол (½ ч.л.) и към тях се добавят лукът, кокосовото мляко, наситненият розмарин, риганът и отцедените спагети. Разбърква се внимателно и се оставя на слаб огън още за 1-2 минути, за да се смесят вкусовете и ароматите.
Спагетите се сипват се в чинии и се поръсват с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на пармезан (всъщност и без нея е достатъчно вкусно), а чаша бяло вино си е направо задължителна…






Спагетите са уникално вкусни, а сосът е божествен! Ароматите на гъбите и кокосовото мляко са толкова всепоглъщащи, че дори и в безглутеновия вариант изобщо не се усеща царевичният вкус на спагетите, които на вид и консистенция след варенето идеално напомнят на традиционните от твърда пшеница. Как ли е постигнат този ефект само с царевично брашно и вода? (други съставки не са упоменати на етикета…) А така изглеждат царевичните спагети:










Постен сладкиш с дюли




Това е поредният прекрасен сладкиш, който открих преди време в любимия ми сайт My Cooking Book – изключително лесен и бърз за приготвяне. Най-трудното в цялата работа е чистенето и рязането на дюлите, които са доста твърд плод. Но оттам нататък всичко става сякаш от само себе си, не са нужни и много съдове или уреди, които после да се мият. При първото приготвяне следвах стриктно оригиналната рецепта и сложих бяло брашно и посоченото количество олио (на снимките това е по-светлото печиво).






Сладкишът стана великолепен, но впоследствие реших, че мазнината е излишно (и притеснително) много и оттогава я намалявам наполовина, а бялото брашно заменям с любимото ми пълнозърнесто от спелта. Резултатът отново е прекрасен – много свеж и изключително ароматен десерт, дори по-вкусен от първия.


1 кг дюли (вече изчистени)
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
2 ч.л. канела
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан или зехтин)
1 ч.ч. (100 г) орехи
3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто спелтено брашно
1 бакпулвер
настъргана кора от 1 лимон



Дюлите се нарязват на кубчета, слагат се в голяма тенджера и се добавят захарта и 1 ч.л. канела. Тенджерата се слага на умерен огън, като се разбърква периодично. След 1-2 минути захарта започва да се стопява, а плодовете пускат сок. Варят се така 7-8 мин. – докато омекнат леко, без да се разваряват.
През това време брашното се пресява заедно с бакпулвера и останалата канела. Орехите се нарязват с нож на едро.
Тенджерата се сваля от огъня и към дюлите се добавят последователно шарланът, орехите, лимоновата кора и брашното с бакпулвера и канелата. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Получава се гъста лепкава смес, която се разпределя в тава (22х32 см), постлана с хартия за печене. Заглажда се с лъжица и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин.
По желание изпеченият сладкиш може да се поръси с пудра захар и канела, но аз не съм ѝ почитателка (на пудрата захар де) – пък и без нея сладкишът е красив.






Сладкишът е прекрасен, много е ароматен и с чудесна текстура – дюлите придават мекота и свежест, а орехите осигуряват хрупкавия елемент. Много успешно може да се приготви и с други плодове – ябълки, круши или тиква, но различните плодове (в зависимост от твърдостта си) ще изискват различно време за варене в началото. С пълнозърнесто спелтено брашно естествено става по-тъмен, но кой би приел това за недостатък?