Задушени пресни картофки с копър и чесън

Пролетно време няма нищо по-вкусно от пресните картофки. Толкова са хубави, толкова пухкави и нежни отвътре, че мога да ги ям всеки ден! И въпреки че ги приготвям с какви ли не добавки и подправки – и с чесън и розмарин, и с чесново песто, класиката си остава с копър и чесън.
А най са ми на сърце най-дребните картофчета – не мирясвам, докато не изровя до дъно щайгите на продавачите на пазара… Сготвени цели, картофките имат две предимства – не се разкашкват по време на готвенето и се задушават идеално в собствената си кожица. Защото, естествено, не се белят! Кожицата освен че допринася за по-добрия вкус, е и полезна – съдържа йод. И така, за 2 прилични порции са нужни:


500 г картофи
3-4 стръка пресен чесън (зелената част)
½ ч.л. сол
½ ч.л. самардала (на вкус)
няколко стръка копър
струйка ароматен зехтин


Картофките се измиват добре и се слагат в тенджера с подходяща големина – да се събират свободно на един ред. Добавят се нарязаният на ситно чесън, малко водичка и сол. Картофките се задушават под капак на слаб огън около 20-ина мин., докато омекнат. През това време може да се разбъркват леко – много лесно става с разклащане и подрусване на тенджерата. Когато са готови, капакът се маха, котлонът се усилва и се оставя да се изпари останалата вода. Тенджерата се сваля от котлона, картофките се поливат със струйка ароматен зехтин, поръсват се с наситнения копър и със самардала на вкус. Разбърква се (разклаща се) добре и са готови за сервиране.

Картофките са божествено вкусни! Чудесно ароматизирани, меки и гладки отвътре като масло… Аз слагам само зелената част на чесъна, защото обичаме бялата да си я хрупкаме натурална; но ако е почнал да прави глави, се ползват те – 4-5 скилидки. А за посоляване може да се използва както само сол, така и само самардала. Аз лично предпочитам второто, но съм забелязала, че при термична обработка самардалата губи прекрасния си аромат и затова вече я добавям в края на готвенето. Това обаче не е достатъчно, за да се осолят картофките добре във вътрешността, затова в началото на задушаването слагам и малко сол.

И с един домат натюр са напълно достатъчни за един царски обяд или вечеря (е, вечерта може и чаша студена биричка да се присъедини към компанията). Защото са най-вкусното нещо на света! Дори когато наедреят, пак са ми любимо ястие – вече нарязани на четвъртинки…

Мариновано тофу

Тофуто е един от хранителните продукти, обект на много спорове във веганските среди – някои го препоръчват горещо, други изцяло го отричат. Причината е в суровината, от която се прави – соята. Дали тя е добра храна по принцип (заради състава си и влиянието ѝ върху хормоналния баланс на организма), дали не е ГМО и т.н. Освен това тофуто не се слави като някаква апетитна и примамлива храна; доста хора го определят като блудкаво и безвкусно. Така че всеки решава сам за себе си дали и колко често да го консумира. На мен определено не ми е ежедневна храна, но от време на време го ползвам като заместител на сиренето в някои рецепти. Пък и нали било един от растителните източници на Б12…
Тофуто, което обикновено си купувам аз, е два вида – едното е в саламура и е по-приятно (киселко и солено) на вкус, другото е вакуумирано (то е по-блудкаво). Това ме накара да се замисля как да направя този продукт по-приятен и вкусен. И открих своя начин – мариновам го със зелени подправки и чесън в зехтин. Подобрено по този начин, тофуто може да се хапва и в този си вид, т.е. без последваща кулинарна обработка. А комбинацията от подправки може да се съобрази с вкуса и предпочитанията на всеки…


калъпче (или две) тофу
няколко листа босилек
няколко стръкчета чубрица
няколко листа риган (щипка сух)
клонка розмарин
2-3 скилидки чесън
студенопресован зехтин


Тофуто се нарязва на филийки (или парчета по желание), които се подреждат плътно в кутийка с подходяща големина – целта е кутийката да се запълни максимално, за да няма нужда от прекалено много зехтин. Подправките се нарязват или накъсват на листенца, чесънът се смачква (може и да се нареже на филийки) и се слагат при тофуто, като се набутват внимателно и между отделните парчета.

Всичко се залива със зехтин – да се покрият добре тофуто и подправките. Кутийката се затваря и се прибира в хладилника за поне 2-3 дена. Няма точно определено време за мариноването – колкото по-дълго стои, толкова по-ароматно става тофуто. И трайността му е достатъчно голяма, стига да е добре покрито със зехтин. Затова е важно когато се вади от кутийката, останалите парчета да се наместват отново, за да не се показват над зехтина. Когато тофуто свърши, в същия зехтин може да се сложи нова доза. Ако пък не ви се занимава повече, зехтинът в никакъв случай не се изхвърля – прецежда се и се ползва салати или готвене; той също се ароматизира и става прекрасен!
Мариновано по този начин, тофуто неимоверно подобрява своя вкус – ароматизира се чудесно от чесъна и зелените подправки и се „облагородява“ от зехтина. Чудесно е за влагане в други рецепти – разни коктейлни хапки или сармички от тиквички, но си е напълно достатъчно и за самостоятелна консумация върху филийка хляб или резени домат например…

Постни козуначени кифлички с различни плънки

Кифличките са поредното попълнение в богатия асортимент от изделия, които могат да бъдат приготвени от козуначено тесто. А то е вече многократно изпитано и не се нуждае от никакви промени или подобрения. Затова търсенията ми са насочени към вида на печивата – козунаци с различна форма и плънка (плитка или венец; със стафиди, шоколад и портокалови корички, марципан и шоколадови капки или локум), рула с мармалад (усуканото е фантастично!), бухтички (с конфитюр от сини сливи или боровинково сладко)… Всички те стават чудесни, но на мен не ми е интересно всяка година да правя едни и същи неща. Така се появиха и настоящите кифлички… Те са лесни и приятни за приготвяне, удобни за хапване, а с плънките човек може да се развихри и лесно да получи различни видове; аз заложих на три пълнежа – локум и орехи, мармалад (смес от ябълков и шипков) и шоколадови капки. От долната доза тесто излизат 24 броя.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
3 вида плънка:
- локум и смлени орехи
- смес от ябълков (на калъп) и шипков мармалад плюс малко ром
- шоколадови капки


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 2 части, всяка от които се разточва на кръгла кора, дебела около ½ см. Кората се нарязва на 12 триъгълника и основата на всеки от тях се резва малко в средата.

Това е една тънкост, с която се цели при навиването ъгълчетата да се изтеглят по-встрани и кифличките да станат по-красиви и добре оформени.

В края на всеки триъгълник се поставя от избраната плънка и се навиват към средата.

Получените кифлички се огъват леко и се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Оставят се да втасат на топло около час (отново във фурната). Когато са увеличили значително обема си, фурната се включва (кифличките си остават вътре) на 160 градуса на долен реотан и вентилатор и се пекат 14-15 мин. – до златисто. Аз разделям кифличките в 2 тави и ги пека отделно. За втората тава (фурната е вече загрята) времето за печене може да е малко по-кратко.

Готовите кифлички се оставят да изстинат, въпреки че могат да се подхванат и още топли – при тях няма нужда да се чака пълното им охлаждане, защото няма да се режат като големите козунаци или рула.

Всички кифлички (независимо дали са с локум, мармалад или шоколад) стават чудесни – мекички и пухкави отвътре и с хрупкава коричка отвън.

На мен най са ми на сърце – или на небце 😉 – тези с мармалад заради по-сочната плънка, но не се отказвам и от останалите… И така, в желанието си да опита всички видове, човек не усеща как бройката им намалява безвъзвратно…

Усукано козуначено руло с мармалад

Това руло е поредната стъпка (и мисля – върхът!) по дългия път на подобряване на любимото печиво. Правя козуначени рула от доста години, но те са малко капризни – или плънката ще ми е малко, или ще изтече (ако е повече), или ще останат малко недопечени в средата… Така че всяка година променям по нещо, за да усъвършенствам крайния резултат. Добра крачка беше замяната на обичайните мармалади или конфитюри (те са леко течни) с ябълковия мармалад на калъп и последните две-три години се получиха красиви и с богата плънка рула. Но въпросният ябълков мармалад е твърд (реже се с нож), което води до две неудобства – не може да се маже (тестото се смачква) и не позволява рулото да се навие и усуче, както съм правила преди. Затова тази година реших да го „разредя“ с малко шипков – той е домашно, макар и не собствено производство и е редичък. Добавих и малко ром... Така се получи чудесна консистенция – достатъчно гъста, за да не изтича плънката, и достатъчно мека, за да може да се намаже, – както и прекрасен вкус и аромат. А тестото е вече добре познато – при него няма нужда от подобрения…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
300 г мармалад – смес от ябълков (на калъп) и шипков плюс малко ром


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 2 части, от които с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят две правоъгълни кори. Отгоре по дължина се разпределя мармаладът

и корите се навиват, след което се усукват.

Двете рула се събират в единия край,

усукват се заедно и се оформят на кръг.

Полученото кръгче се прехвърля в кексова форма с дупка, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса около час-час и половина.

Когато тестото изпълни формата, пак лекичко се намазва със зехтин, поръсва се с малко кристална захар и по сплитките се набучкват обелени бадеми. Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна 35 мин. (до златистокафяво) на долен реотан с вентилатор.

Готовото руло се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка. Това е най-трудната част – чакането, но е задължителна, за да може рулото да се нареже добре на красиви резени, без да се смачка отвътре.

Рулото е феноменално, направо божествено! Изпечено е чудесно, в средата не е клисаво заради мармалада, който пък всичкият си е вътре (не е изтекъл), въпреки че е множко – точно по мой вкус!

А какви шарки се появяват, когато се нареже – все едно гениален художник е мацвал с четката, давайки простор на въображението си! Външно рулото също е великолепно – с прекрасна форма и примамлив вид. А коричката е просто неустоима…

Идеално се комбинира с кафе, чай или домашна напитка от глухарчета...

Царевични тортии

Това са перфектните царевични тортии – прекрасни на вкус, мекички (търпят огъване и навиване) и много нежни. Естествено половината от брашното е пшеничено, защото само от царевично не може да се постигне този резултат – просто не се получава тесто, което може да се меси и точи.


100 г бяло брашно (или пълнозърнесто)
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на тънка кора с малко брашно. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Получават се фантастични тортии – меки (могат да се огъват, без да се счупят) и невероятно вкусни! Могат да се комбинират с какво ли не, и все пак най-подходящи са за мексикански вкуснотии като тако, бурито или за загребване на гуакамоле… Мммм…
От същото тесто може да се направи и чипс – той също става великолепен.

Езикова бележка:

Правилното изговаряне и изписване на името на характерните мексикански питки или чипс на български е тортия. За съжаление масово се употребяват вариантите тортила или тортиля, явно повлияни от правописа на испански – tortilla. Но тук -ll- (двойното -л-) означава един специфичен изключително мек звук (подобен на нашенското й) и думата се изговаря [тортийа]. В мн.ч. се пише и изговаря съответно tortillas [тортийас], но аз смятам, че е по-добре на български да използваме нашето окончание -и – тортии.