Традиционна скордаля (с картофи)

Картофеното пюре е вкусно и любимо на мнозина ястие. Опитвайки се да адаптирам стандартната рецепта във вариант без млечни продукти, получих много вкусно пюре с ароматен зехтин и ябълков оцет. И то също стана любимо вкъщи.
Наскоро обаче попаднах на един сайт, от който научих доста интересни неща за гръцката кухня. Едно от нещата, които ме привлякоха, беше скордалята (от σκόρδο – чесън, т.е. скордаля означава чеснов сос). Авторката на сайта доста добре е обяснила и класифицирала видовете скордаля и ме запали да пробвам поне няколко от тях. Започнах с традиционната скордаля, която се приготвя с картофи. И каква беше изненадата ми, когато се получи нещо прекалено познато! Оказа се, че това е моето пюре с ароматен зехтин (нали в него има и чесън) и ябълков оцет! Разлика във вкуса няма, само дето аз слагам зехтин и оцет на вкус, не си правя труда да ги меря. Излиза, че с моите експерименти в кухнята съм дублирала много стара и традиционна рецепта… Това, от една страна, мъничко ме ласкае, но от друга – съм леко разочарована, защото очаквах да открия някакво ново ястие с непознат за мен вкус. Но явно гърците слагат в скордалята по-голямо количество чесън – все пак той би трябвало да е основният продукт, след като ястието е назовано на него; авторката на Даровете на Гея го е намалила според своя вкус. Така че всеки да си прецени колко чесън обича и може да изяде...
И така, за прилично количество скордаля са нужни:


1½ кг картофи
6 скилидки чесън (или повече)
2/3 ч.ч. зехтин
1/3 ч.ч. ябълков оцет
2½ ч.л. сол (на вкус)


Картофите се обелват, нарязват се на едри парчета и се сваряват. Отцеждат се и докато са топли, се намачкват с преса или вилица. Добавят се зехтинът, оцетът, солта и пресованият чесън (в оригиналната рецепта чесънът се пасира със зехтина и оцета и тогава се добавя към картофите). Продължава се да се мачка с пресата, докато всичко се смеси добре и се получи пухкаво пюре. Ако се бърка с вилица или се ползва пасатор, сместа ще стане жилава.

В оригиналната рецепта пюрето продължава да се бърка с тел и се добавя гореща вода (най-добре тази от варенето на картофите) и зехтин, докато стане лъскаво. Понеже аз ползвах пресни картофи (варих ги цели необелени), моето стана много нежно и пухкаво, чудесно на гъстота, затова не добавих вода. Но ако картофите са стари, вода вероятно ще е нужна.
В гръцката кухня скордалята е вид разядка, следователно може да се сервира и самостоятелно.

Но гърците обикновено я добавят към различни сготвени зеленолистни или други зеленчуци. При мен се получи много добра комбинация на чесновото картофено пюре с пащърнак на фурна и задушени моркови и грах. Ммм… Да си оближеш пръстите!