Шарен боб (бял боб със зеленчуци)

Неее, бобът не е шарен, а най-обикновен бял. Шарена е гозбата! Затова удоволствието от нея е двойно – хем е изключително вкусна, хем е прелестна и на външен вид. А това се постига благодарение както на различните (и на цвят) зеленчуци, така и на зелените подправки, които през лятото са пресни, а през зимата може и замразени.


300 г стар бял боб
1 глава лук
1-2 моркова
1 чушка (½ зелена и ½ червена)
½ средна глава целина
1 пащърнак
1 малко бурканче домати или 1-2 пресни
3-4 ч.л. сол (на вкус)
девесил, джоджен, босилек, магданоз

(ароматен зехтин)



Бобът се накисва в студена вода за минимум 24 часа, може и за 48 (става още по-хубав!), като за това време водата се сменя 3-4 пъти. Изплаква се добре и се слага на котлона. Като заври, водата се излива, бобът се измива от пяната и се налива нова вода – гореща. След като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен. Вари се, докато започне да поомеква. През това време лукът се нарязва на ситно, чушката – на лентички, морковите, пащърнакът и целината – на дребни кубчета. Ако се ползват пресни домати, се обелват и също се нарязват на ситно.
Когато бобът спре да тропа по лъжицата при разбъркване (т.е. е почти готов), се посолява на вкус и се добавят нарязаните лук, моркови, пащърнак и целина. Доварява се и тогава се слагат чушките и доматите. Оставя се да клокне още малко, добавят се наситнените подправки и котлонът се изключва. Когато поизстине малко, може да се налее струйка ароматен зехтин, но дори и без него гозбата е прекрасна.

Бобът е фантастичен! Изключително вкусен и ароматен – благодарение както на зеленчуците (особено пащърнака и целината), така и на подправките. Някой ще каже: „Що щат босилек и магданоз в бобена манджа? Правилната подправка тук е джоджен (и евентуално девесил)“! Ами пробвайте и ще разберете! ;) Че даже и малко чубрица би се вписала добре.

На вид гозбата също е много привлекателна – наистина е шарена и много цветна. И поне за моя вкус всякаква запръжка е излишна – така ястието е по-леко, но не е задължително да е чорба, може да се сготви по-гъстичко (както правя аз). А ако бобът се накисне преди готвенето за 2 денонощия, покълва и става още по-вкусен и полезен.

Чеснов хайвер с кисели краставички и копър

Понякога лимоните въпреки че са купени съвсем скоро, започват много бързо да побеляват отвън и кората им омеква (а отвътре нищо им няма). Тогава е невъзможно да се изстискат на сок. Но има много удачно спасение от неприятната ситуация – кората се обелва (става изключително лесно) и вътрешността на лимона, след като се изчисти от семките, може да се ползва. Естествено изборът за това в какво да се вложи, се свежда до нещо, което се пасира. Това са всевъзможни хайверчета, пастетчета или сосчета. Така при мен се получи кръстоска между скордаля и сос тартар – към лимона прибавих и една глава чесън, а също и една кисела краставичка намери място в чашата на блендера (и тя беше започнала да омеква и нямаше да е приятна за салата). А копърът просто направи нещата съвършени!


1 глава чесън
1 лимон
1 кисела краставичка
50 г орехи
50 г зехтин
1 малка филия хляб
1 ч.л. сол
няколко стръка копър (може и замразен)


Лимонът се обелва и се почиства от семките (целта е да се оползотвори започнал да се разваля външно лимон; ако нямате такъв проблем, ползвайте сока на 1 здрав плод). Чесънът се обелва, филията се накисва в малко вода (не се изстисква). Всички продукти едновременно се блендират до гладка смес. И това е всичко. Получава се изключително приятно сосче или хайверче – кой както иска да си го нарича. Току-що блендирано, е леко течно, но като се сложи в хладилника, се сгъстява.

Хайверът е приятно накиселяващ от лимона и краставичката, с неустоим аромат от копъра и много нежна и гладка текстура. И с прекрасен дъх на орехи и зехтин (въпреки чесъна)… Би подхождал на всичко – печени или задушени зеленчуци, сандвичи или просто намазан на филийка…

Кисело зеле с праз и жасминов ориз

След като в последните години установих, че на киселото зеле много му отива ароматът на праз, реших да променя малко и любимата манджа от детството. Всичко останало си е същото, просто освен зеле и ориз добавих и праз. Е, и оризът този път е друг – ползвах жасминов. Това си е чисто разхищение и неуважение към този специален сорт, ще каже някой; но предпочетох да го сготвя с кисело зеле, отколкото да го оставя да му изтече годността… И понеже жасминовият ориз е доста фин и се сварява по-бързо от кафявия, не го варих предварително до полуготовност, а го сложих само накиснат и добре изплакнат.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пълнозърнест жасминов ориз
1 малка зелка (около 800 г)
1 стрък праз
2 ч.ч. зелева чорба
3 ч.л. червен пипер
щипка черен пипер (на вкус)
(струйка шарлан)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода и се измива се добре. Празът се нарязва на ситно. Зелето се накълцва (ако се ползва чопър, се внимава да не стане прекалено ситно) и се запържва за няколко минути в малко шарлан (става и без никаква мазнина, само трябва да се бърка честичко, за да не загори). Може да се готви направо в тавата, в която ще се пече, а може и в тенджера и после всичко да се прехвърли в тава. Добавя се празът и се оставя да се задуши още няколко минути. Тогава се прибавят червеният пипер, накиснатият ориз, 2 ч.ч. зелева чорба и черният пипер и се разбърква добре. Запича се във фурната на 180 градуса само на долен реотан за 30-35 мин. – докато оризът поеме течността. Тавата се изважда, отгоре се полива със струйка шарлан (може и без това, пак е вкусно) и се покрива с кърпа, за да се задуши оризът.

Съотношението зеле : ориз е приблизително и може да варира според предпочитанията ви – повече зеле или повече ориз. Ако зелевата чорба е много солена, е добре да се разреди с вода. Важното е течността спрямо ориза да е 2:1 и ястието да е приятно на сол и на киселина. Печенето е добре да е само на долен реотан – така оризът няма да изсъхне отгоре и да стане твърд. Макар че спокойно манджата може да се приготви и без печене, а в тенджера на котлона. Всичко е въпрос на предпочитания и възможности.

Манджицата е невероятно вкусна! Хем се е запазил любимият вкус от детството, хем се усещат и нови аромати – на праз и на великолепния жасминов ориз. Истински разкош и пиршество за небцето! Туршии и салати много не ѝ вървят, но има нещо, което ѝ пасва идеално – люти чушки!

Двойно шоколадов сладкиш (брауни)

Винаги съм искала да направя брауни – нежно и влажно (нали такова трябва да е?) и мнооого шоколадово. И все четях и събирах разни рецепти… Но вместо това правех я торти, я разни други сладкиши, включително и шоколадови. Обикновено с някакъв плод – къде вишни, къде круши… но не и истинско брауни! 😉
Тези дни си намислих да направя поредния шоколадов сладкиш – исках да пробвам какво ще се получи от най-хубавата шоколадова торта на света, ако елиминирам крема и сушените плодове от блата (за да стане той гладък и фин). Промених и още нещо – замених лененото семе с домашно ябълково пюре. А за да компенсирам липсата на крем, реших да направя шоколадова глазура. И за моя изненада взе, че се получи… какво? – брауни! Копринено и фино, двойно шоколадово! Най-сетне мечтата ми се сбъдна – брауни в моята кухня! Ако все още не сте схванали иронията ми – просто се гъбаркам с имената на сладкишите… Че нали браунито си е шоколадов сладкиш! Ето какво е нужно за моя (мерителната чаша е 240 мл):


330 г брашно от лимец
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 2 мандарини

1 ч.ч. (250 г) домашно пюре от ябълки
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
200 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

глазура:
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (20 г) шарлан
2 с.л. гореща вода


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта и корите на лимона и мандарините. Всичко се разбърква добре.
Ябълковото пюре се слага в друга купа. Добавят се захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тавичка (20х30 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препече, ще се изсуши, а сладкишът трябва да е влажен и сочен. Оставя се да изстине.

Шоколадовият кувертюр за глазурата се разтопява заедно с шарлана и се разбърква до гладка смес. Накрая една по една се добавят две лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, заприличва на кремче. Глазурата се излива върху сладкиша и се размазва по цялата му повърхност.

Сладкишът е истинско бижу! Влажен и сочен, копринено нежен, богат на прекрасни аромати, много шоколадов… За последното естествено има заслуга и глазурата – макар че не е задължителна, с нея десертът има по-завършен вид. При сервиране се украсява с кокосови стърготини и сезонни плодове.

Крем супа от тиква и картофи

До неотдавна тиквата за мен беше продукт само за разни десерти – тиквеници, кексчета, кремове, печена пълнена тиква или пък варена и поръсена с орехи, канела и мед. Но миналата зима се осмелих да я вложа и в солено ястие – така се роди настоящата супа. Понеже дотогава не бях готвила подобно нещо, доста се позачудих с какво друго да я комбинирам и какви подправки да използвам. В крайна сметка реших да ползвам по-екзотични аромати и за мое щастие се получи нещо вълшебно – супа като излязла от приказка от 1001 нощ. Моята гарам масала бие малко на карамфил и е лютичка (от черния пипер), така че ако не разполагате с такава комбинирана подправка, може да я замените с 2-3 пъпки карамфил и по малко черен пипер и канела. Пресният джинджифил прави супата още по-пикантна и апетитна, а вместо лук може да се сложи праз – пак става много вкусно. При сервиране задължителен е лимоновият сок – невероятно освежава супата и тя става брилянтна.

Количествата на зеленчуците и подправките са ориентировъчни, спокойно може да се кара на око и на вкус. Може да се варира и с пропорцията тиква : картофи – вкусно е както в съотношение 1:1, така и със значителен превес на тиквата.

500 г тиква (изчистена)
500 г картофи (4-5 броя)
4-5 моркова
1 глава лук
3-4 скилидки чесън

парче пресен джинджифил (колкото палеца)
2-3 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. кимион
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
1 ч.л. гарам масала
индийско орехче

за сервиране:
лимонов сок
(шарлан)
лют пипер


Всички зеленчуци се обелват и се нарязват на едро, само джинджифилът се нарязва на тънки резенчета. Слагат се в тенджера и се налива студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се солта, кориандърът, кимионът, червеният пипер, куркумата и гарам масалата. Вари се 20-ина мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се настъргва малко индийско орехче и всичко се пасира. Ако е необходимо, може да се добави още малко сол.

При сервиране всяка порция се полива със струйчица шарлан (спокойно може и да се пропусне), добавя се лимонов сок и по желание – лют пипер.

Супата е уникална – невероятно вкусна и с приказен аромат. Просто вълшебство в чиния! Естествено всичко се дължи на подправките и на лимоновия сок, който идеално балансира леката сладост на тиквата. А с добавка на лютия пипер става превъзходна. Така от непозната до скоро територия, супата от тиква се превърна в честа посетителка на нашата трапеза. И в комбинация с препечена филийка е идеалната вечеря!