Кюфтета от морковено-цвеклов пулп и червен боб

Тези кюфтета са поредната импровизация, чиято цел беше да се оползотвори пулпът от моркови и цвекло, останали след изцеждането на сок. Този път исках да е нещо по-различно от обичайните морковени пръчици. И така, от една глава цвекло и десетина моркова се получиха приблизително 500 г стърготини. Към тях добавих налични в момента продукти – червен боб от буркан, праз (може да се замени с лук) и една малка зелена чушка, изостанала в хладилника (не е от незаменима важност). Няма да има нищо фатално, ако добавките са други или в малко по-различен грамаж.


500 г сварен (отцеден) червен боб
500 г пулп от моркови и цвекло
½ стрък праз (100 г)
1 малка зелена чушка
½ ч.л. кимион
1 ч.л. чубрица
½ ч.л. пипер меланж
1 ч.л. сол (бобът е солен)

Бобът се отцежда от течността, слага се в купа и се намачква с пресата за картофи. Празът и чушката се нарязват на ситно и заедно с пулпа и подправките се добавят към боба. Всичко се омесва добре (най-лесно става с ръка).

От сместа се оформят кюфтета, които се подреждат в незалепваща тава или върху хартия за печене.

Кюфтетата се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна на горен и долен реотан около 25 мин. – докато хванат коричка отдолу, за да могат да се отлепят по-лесно. Тогава се обръщат и се допичат още 15-ина мин. В края на печенето може да се включи и вентилаторът – за по-равномерен загар и по-хубава коричка.

Освен във фурна кюфтетата могат се опекат и на сух тиган (при мен 4 броя не се събраха в тавата и ги пекох на тиган), но определено първият начин е по-лесен.
Кюфтета могат да се сервират с предпочитан сос, аз заложих на доматен.

Кюфтетата са чудесни – с хубава коричка отвън и мекички и сочни отвътре, без да се разпадат на трохи. Много са леки и нежни, може би малко овесени ядки ще ги уплътнят и ще станат по-стегнати, но това ще е тема на следващия опит. Засега и това ме устройва, много съм доволна от резултата – отговаря на очакванията ми!

Бобена салата с червени чушки и лютеница

Бях замислила да спретна набързо най-простичкия възможен вариант на салата от боб – само с малко червен лук и оцет, даже и магданоз нямах под ръка. Но после се сетих, че имам и две червени чушки в хладилника, а бях приготвила и едно бурканче сос барбекю (вместо домати) за картофената манджа довечера. Така салатата от представите ми претърпя значително развитие… Единственото зелено, с което разполагах, беше босилек, но се оказа, че той се вписва чудесно в неочакваната импровизация. Сол и мазнина не съм добавяла – и в боба (салатен от буркан), и в соса има. Но за моя вкус е необходим и малко оцет, домашен естествено… Количеството на останалите продукти може да варира според желанието на всеки.


400 г сварен (отцеден) едър боб
½ глава червен лук
½ сурова червена чушка
3 с.л. лютеница (сос барбекю при мен)
пресен босилек (и/или магданоз)
ябълков оцет на вкус


Бобът се отцежда от течността, лукът се нарязва на полумесеци, чушката – на тънки лентички. Всичко се слага в купа, добавят се лютеницата и наситненият босилек и се разбърква добре. По желание се овкусява с малко оцет. Добре е салатата да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете.

Салатата не е кой знае каква иновация, по-скоро е реплика на класическия зимен вариант с праз и лютеница. Но е много вкусна и изключително свежа заради приятно хрускащата сурова чушка (досега съм ползвала все печени в комбинация с боб – с авокадо или с други зеленчуци), което естествено е по-полезният вариант.

Бананово мляко от пъпешови семки

Оказа се, че дори на върли фенове на шоколада под всякаква форма като мен може понякога да им се прище и нещо без какао. Затова при едно от последните приготвяния на мляко от пъпешови семки само подсладих напитката с малко мед и останах много доволна. Но следващия път реших да поекспериментирам още по темата и да сложа банан вместо мед. Получи се нещо невероятно – приятно сладичко, с разкошен аромат и идеална гъстота. Количествата на продуктите са според големината на пъпешите, при мен бяха следните:


375 г пъпешово семе (цялата изгребана сърцевина от два пъпеша)
550 г вода
1 банан


Сърцевината на пъпешите се блендира с част от водата. Сместа се прецежда и с останалата вода се промива съдържанието на цедката (аз ползвам за целта едра и ситна цедка, като през едрата прецеждам два пъти, защото първия път бъркам и мачкам едрите частички с лъжица и част от тях преминават през ситото; след това минавам още веднъж през ситната). Добавя се бананът и се разбива пак за кратко. Готовата напитка се сипва в чаши и се консумира с неописуемо блаженство…

Напитката е превъзходна – божествена на аромат, идеална на сладост и чудесна на гъстота. С всяка глътка от нея човек наистина се размазва от удоволствие! А как ѝ подхожда едно резенче бананов кекс…

Кокосов крем с прасковена заливка

Когато външността на прасковите лъже и не са апетитни за ядене в нормалния им вид – сурови, разочарованието е мотив да се намери изход от ситуацията. Като се поразрових из архива на десертите, които съм си запазвала преди време, защото са ми допаднали, открих един интересен сладкиш. Да, това трябваше да е сладкиш от три слоя, който се приготвя в тавичка и после се реже на красиви парчета. Но понеже аз направих доста замени на продукти в рецептата (не знам и доколко коректна е била тя изобщо), се наложи моя да го сервирам… с лъжица… Десертът обаче се оказа разкошен – много лек, свеж, нежен и ароматен. Затова не закъсня и новата идея – следващия път да го направя в чашки под формата на крем! За щастие той (следващият опит) не се забави изобщо, защото този път попаднах на праскови, които трябваше да се оползотворяват бързо. Единственото, което промених от предишния опит, е че намалих наполовина количеството на продуктите, защото прецених, че 12 чашки (или купички) ще ни дойдат прекалено много…
Средният слой в рецептата, от която тръгнах, беше от натрошени на ситно бисквити; понеже аз нямах подходящи в момента, импровизирах със смлени заедно орехи и овесени ядки. Оказа се, че в крайния резултат тази смес изобщо не напомня бисквити, но за сметка на това се усеща чудесен вкус и аромат на орехи, който идеално допълва десерта. Нишестето, което ползвах, е от тапиока, но би трябвало да стане и с пшеничено или царевично.


крем:
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2½ с.л. (30 г) оризов грис (или пшеничен)
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
5 с.л. (85 г) светла кафява захар
настъргана кора от ½ лимон
2/3 пак. ванилова захар

орехов слой:
½ ч.ч. (50 г) орехи
¼ ч.ч. (25 г) фини овесени ядки
1 с.л. кафява захар
1 ч.л. какао
1/3 пак. ванилова захар (останалата от крема)

заливка:
250 г праскови (вече изчистени)
½ ч.ч. (120 г) вода
2½ с.л. (45 г) кафява захар
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
настъргана кора от ½ лимон


Всички продукти за крема се слагат заедно в тенджера, разбъркват се добре и се сваряват на крем при непрекъснато бъркане. Котлонът не трябва да е на максимална степен (при мен – на 7 от 9), а като заври сместа, се намалява (на 5). За се разбъркат по-лесно продуктите в началото и за да не се образуват бучки, грисът, нишестето и захарта се смесват добре предварително. Когато кремът се сгъсти, се разпределя в 6 купички или чашки. Оставя се да изстива.

Прасковите се изчистват от костилките, нарязват се на парчета и се слагат в тенджерка на котлона с водата и лимоновата кора. Когато заврат, се добавят захарта и нишестето (пак смесени предварително) и се оставят да поврат 1 минута. Котлонът е добре даже да се изключи и се бърка непрекъснато, защото след добавянето на нишестето течността моментално се сгъстява. Тенджерата се сваля от котлона и прасковите се пасират с пасатор до гладка смес, която се оставя да изстине добре.

Всички продукти за ореховия слой едновременно се смилат в чопър на ситно (може да не е съвсем на прах, за да се усещат парченца от орехите). Сместа се разпределя равномерно върху изстиналия крем, като накрая се притиска нежно, за да се уплътни добре. Отгоре се излива изстиналото пюре от праскови и купичките се слагат в хладилника до следващия ден. Преди да се сервира, кремът се поръсва отгоре с кокосови стърготини или се украсява с нещо друго по желание.

Кремът е великолепен – много лек и с чудесен букет от аромати, текстури и цветове. Кокосовата основа е изключително нежна и с идеална гъстота, ореховият слой обогатява с превъзходен аромат и лека хрупкавост, а невероятно свежата прасковената заливка е идеалният завършек с прекрасния си сладко-кисел вкус и със златния си цвят. Просто разкош в купичка! И след всеки ден престой в хладилника кремът става още по-хубав!

Патладжани с чесън и магданоз (на фурна)

Бях много щастлива, когато преди няколко години намерих блестящ начин да заменя пърженето в приготвянето на любимите патладжани с чесън и магданоз от детството – установих, че пак толкова апетитни стават и печени на сух тиган. После обаче измислих ново подобрение – вместо да вися права до печката и да се пека заедно с патладжаните в тигана, започнах да ги правя в тава във фурната. Отново на сухо, без никаква мазнина, и отново станаха великолепни. А като се отчете и колко по-лесно и мързеливо стана всичко, няма какво повече да си говорим…
Всъщност направих още нововъведения – замених лилавите патладжани с бели (те нямат нужда от предварително посоляване и изчакване да си пуснат водата) и почнах да ръсвам и по малко оцет при реденето. И нещата се получаваха все по-добре! Продуктите са на око и на вкус, долните количества са ориентировъчни:


2 средни бели патладжана (600 г общо)
4 скилидки чесън
½ връзка магданоз
ябълков оцет на вкус
струйка студенопресован зехтин
сол


Патладжаните се нарязват на дебели кръгове (1 см) и се подреждат на един ред в незалепваща тава (ако са повече, се разделят на два пъти).

Посоляват се леко и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 15 мин., след което се обръщат и се допичат още 10-ина мин. През това време чесънът се нарязва на филийки, а магданозът – на ситно.
Когато изстинат, патладжаните се подреждат в купа на редове, като всеки ред се намазва лекичко със зехтин, полива се с малко оцет и се поръсва с чесън и магданоз. Купата се затваря с капак и патладжаните се оставят да престоят няколко часа, преди да се сервират – да се задушат и овкусят.

Естествено могат да се ползват и стандартните лилави патладжани, но преди печенето те трябва да се посолят и да се изчака да си пуснат черната вода.

Патладжаните стават чудни! Като се наредят в затворен съд, се задушават и омекват чудесно. А как се ароматизират от чесъна и магданоза – просто приказка! Тя пък на свой ред се допълва и от нежната сладко-кисела нотка от домашния ябълков оцет…