вторник, 21 февруари 2017 г.

Мартеничка двуцветно пискюлче



Съвсем обикновени, но достатъчно красиви – това са най-традиционните мартенички пискюлчета. Естествено мартеничката може да се състои от две отделни пискюлчета – бяло и червено, но на мен ми допада повече да е едно двуцветно. Едва ли има някой, който не знае как се прави пискюл, но все пак какво е нужно:


бяла и червена прежда
зелена, синя и жълта прежда
голямо синьо мънисто
картонче с ширина по желание (около 8-9 см)
ножица
малки безопасни иглички


Преждата се намотава на картончето толкова пъти, колкото дебело желаете да е пискюлчето. Получените намотки се завързват здраво с конец от същия цвят и се срязват с ножица в противоположния край. Получава се нещо като метличка – нужни са две такива, бяла и червена, като трябва да са с еднакъв брой намотки, за да станат пискюлчетата еднакви. Двете „метлички“ се завързват една за друга в горния край (върху конците, с които да завързани поотделно) с усукана бяло-червена нишка, която после се завързва на панделка, а самите те се изглаждат и се подрязват отдолу.
За по-голям ефект и колорит в мартеничката се включват и други цветове прежда: на бялата половина се правят няколко намотавания с един цвят (в случая зелено), на червената – същото с друг цвят (синьо), след което двете части на пискюла се обединяват с трети цвят (жълто).






Може първо да се съберат бялата и червената половина с един цвят и после двете да се намотаят поотделно с различни цветове – този вариант също е интересен. Какви допълнителни цветове ще се използват (и дали изобщо да се използват) е въпрос на избор и желание.






Мартеничката има нужда само от малка безопасна игличка за закачване и е готова за подарък на любим човек или приятел. Моделът е универсален и е подходящ както за дами, така и за господа, и за малки, и за големи… И все пак е замислен като мъжки и детски – за дамите са различните видове цветя…









Много оригинален модел се получава, ако вместо конци за фиксиране на пискюлчето се ползва синьо мънисто. То трябва да е достатъчно голямо (като халкичка), за да може пискюлчето да се промуши през дупката му, но пък не трябва да е прекалено хлабаво, за да не изпадне лесно преждата.






А ето как изглежда мартеничката изработена с по-дебели и пухкави конци и само в традиционните бяло и червено:













Няма коментари:

Публикуване на коментар