Домати с песто от див чесън

Пестото от див чесън е истински кулинарен деликатес – изключително свежо и ароматно, с възхитителен зелен цвят. Може да се намаже на филийка, да се ползва за сандвичи, да се добави към печени или задушени зеленчуци, а в комбинация с добре узрели розови домати е просто върхът. Получава се колкото простичка, толкова и вкусна салата! За една порция са достатъчни:


1 розов домат
няколко лъжички песто от див чесън
няколко маслинки
листа от див чесън за украса


Доматът се нарязва на дебели шайби, които се подреждат в чиния върху няколко листа див чесън. Отгоре се слага песто – може и повечко, и се украсява с маслини и орехови ядки.
Изключително елементарно, но много ефектно и вкусно!

Салатата е великолепна – изключително красива и божествено вкусна. Доматите и чесънът винаги са били добра компания, но тук резултатът е още по-впечатляващ, защото дивият чесън е с много по-нежен аромат от обикновения. Салатата е наслада за всички сетива – и за очите, и за небцето, и за душата. И е прекрасен начин да се хапне това толкова полезно природно съкровище – дивият чесън.

Къри с леща

Това е поредната рецепта в колекцията ми от къри – след вариантите със сладки картофи и патладжани и карфиол. И отново останах очарована от симфонията от вкусове и аромати в чинията! Просто всяка хапка те изпълва с блаженство и благодарност към вселената, че съществува нещо толкова вкусно… И особено когато кърито е сервирано по необходимия начин – с добавка от жасминов ориз, и то любимия ми пълнозърнест вариант. Срещала съм различни рецепти за къри с леща из нета с незначителни разлики помежду им, така че заложих на комбинация от тях и естествено на своя досегашен опит. Ползвах кафява леща (може и зелена), червена къри паста (със сигурност ще стане и с друг вид) и кокосово мляко с по-ниска масленост (8%), за да не стане ястието прекалено мазно и тежко.


1 ч.л. кокосово масло
1 глава лук
2 скилидки чесън
парче джинджифил колкото орех
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. куркума
1 с.л. къри паста
400 г домати (от буркан)
250 г леща
300 г вода
3 ч.л. сол
1 консерва (400 мл) кокосово мляко
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)


Лещата се накисва за поне едно денонощие в студена вода, като водата междувременно се сменя няколко пъти.
Преди да започне готвенето, всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени и нарязани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Лукът, чесънът и джинджифилът се нарязват на ситно, лещата се измива.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се смленият кориандър, кимионът, куркумата и къри пастата и се разбърква. Веднага след това се слагат доматите, лещата, водата и солта. Вари се 30-ина минути – до омекване на лещата. Тогава се добавят кокосовото мляко и пресният кориандър и ястието се оставя да покъкри още 5-6 минути. Ако е станало много рядко, се готви без капак още известно време, за да се изпари излишното. Сервира се със сварен жасминов ориз, моите предпочитания са за пълнозърнест.

Кърито е невероятно, просто божествено! Умопомрачително вкусно и приятно люто, безапелационно завладяващо всички сетива. Да се чуди човек как една най-обикновена леща може да се превърне в нещо толкова феноменално! Естествено всичко се дължи на обичайните за това ястие съставки – джинджифил, кокосово мляко и пресен кориандър. А палитрата от приказни вкусове и аромати се допълва от прекрасния жасминов ориз…

Чушки и домати с пълнозърнест ориз

Чушки и домати с ориз е бързо и лесно нашенско ястие, защото обикновено се ползва бял ориз. Но за почитателите на пълнозърнестия вариант като мен нещата са малко по-различни – той иска доста по-дълго варене, затова го приготвям отделно от зеленчуците, при които пък целя термичната обработка да е минимална (и без всякаква запръжка).
Количеството и съотношението на продуктите е на око и на вкус, но на мен ми харесва ястието да е по-доматено и чушките да не се губят из ориза, затова слагам повечко и от двете; същото важи и за лука – заедно с любимите ми чубрица и босилек той има огромна заслуга за прекрасния аромат.


1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
3 ч.ч. вода
1½ ч.л. сол

2 глави лук
6-7 чушки (800 г)
5 домата (около 1 кг)
2 ч.л. сол
няколко стръка прясна чубрица
няколко стръка пресен босилек


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Измива се добре и се сварява в 3 ч.ч. вода (съотношение 1:2), като се добавя и 1½ ч.л. сол. Мерителната чаша е 240 мл.
Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушките и се оставят няколко минути да се запекат и те, като се разбърква непрекъснато, за да не загорят.
Слагат се доматите, 2 ч.л. сол и наситнената чубрица и всичко се готви още 10-ина минути без капак, докато течността значително намалее. Тогава се добавя оризът и се готви още малко при непрекъснато разбъркване, докато се изпари всичката течност. Котлонът се изключва, слага се наситненият босилек и тенджерата се оставя без капак, за да излиза останалата влага.

Ястието е върховно – изключително вкусно и ароматно. Оризът е сварен идеално, чушките лекичко, но суперприятно хрускат (не ги обичам съвсем омекнали). Няма излишна течност, като в същото време оризът е много сочен – като ризото е. И без никаква мазнина е фантастичен!

Тиквички с булгур

Когато си бленувал тиквички с ориз от няколко дни, но се окаже, че в буркана с ориза в хралупката има не повече от половин чаша, естествено променяш плана. Булгурът и друг път ме е спасявал – когато не съм успявала да измисля какво да сготвя или когато не съм имала възможност да накисна предварително нещо зърнено или бобово. Така се случи и този път и, както обикновено с негово участие, се получи прекрасно ястие – изключително бързо и лесно за приготвяне и забележително вкусно. Не е за пренебрегване и видът му – цветно и красиво. А липсата на мазнина и каквито и да е запръжки го правят невероятно леко и идеално за лятото. Моите тиквички бяха 900 г, но не виждам проблем и да са малко повече…


3 средни тиквички (900 г)
1 глава лук
2 моркова
3 скилидки чесън
500 г вряща вода
250 г булгур
3 ч.л. сол
2-3 домата (400 г)
10-ина стръка копър


Тиквичките, морковът и доматите се нарязват на кубчета, лукът и чесънът – на ситно.
Лукът се запича на суха тенджера при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се тиквичките, морковите, чесънът и половината сол – така тиквичките отбиват течност, и зеленчуците се задушават под капак не повече от 10 мин. (добре е да хрупкат леко). Добавят се доматите и се готви още 4-5 минути. Тогава се налива водата и се добавя останалата сол. Когато заври, се добавят булгурът и копърът, разбърква се и котлонът се изключва. Тенджерата се захлупва и се оставя на котлона за 15-20 минути, докато булгурът поеме течността. Тогава се разбърква отново, но е добре ястието да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете и булгурът да набъбне добре.

Ястието е супервкусно и супербързо, ароматно и цветно. Хем е много леко и свежо, хем е засищащо. Морковите лекичко хрупкат, доматите добавят приятна киселинност, а чесънът и копърът го ароматизират прекрасно. Просто е идеалното основно за летните жеги! (Е, хайде, може и с една купичка студен таратор от слънчогледово мляко към него 😉). Установих, че много му вървят сурови орехови ядки, но никак не можаха да намерят място на снимката…

Леща със сладки картофи

Идеята за това ястие ми дойде от една група в социалната мрежа – видя ми се много интересна комбинация, която просто крещеше: „Трябва да ме опиташ!“. Запазих основните продукти, но както обикновено промених малко технологията на приготвяне (избегнах запръжката), а също добавих и чесън и още една подправка – къри. Става въпрос за готовата смес, комбинация от куркума, кимион и кориандър. От опит знам, че сладките картофи на фурна с нейно участие (и малко сух чесън) стават великолепни, затова и сега се сетих за нея. И тази хрумка беше щедро възнаградена – получи се вълшебно ястие, чудно вкусно и неочаквано ароматно. По-сладка (и буквално, и преносно) леща не бях готвила! Толкова ни хареса, че изядохме по две порции! Така че ако желаете да изпробвате нещо по-различно от стандартната леща с чубрица, опитайте тази комбинация!


1 глава лук
2-3 скилидки чесън
2 моркова
1 червена чушка (замразена)
1 сладък картоф (400 г)
1 ч.л. червен пипер
2 ч.л. къри
3 ч.л. сол (на вкус)
3-4 с.л. (100 г) домати от буркан
250 г леща
1½ л гореща вода


Лещата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива и се изцежда.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, морковът – на дребни кубчета, бататът – на по-едри, чушката – на къси лентички.
Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се чесънът, морковите, чушката и бататът и се бърка още малко. Прибавят се подправките, солта, доматите и лещата. Налива се водата и се готви до омекване на лещата – около 30-40 минути.

Лещата е умопомрачително вкусна! Никога не съм предполагала, че ще се комбинира така добре със сладки картофи – те някак я омекотяват (явно леко я подслаждат), но определено магията се дължи и на кърито. Отдавна съм установила, че то е идеалната подправка за бататите, но се оказа също толкова подходящо и за нашенската леща (досега го бях ползвала само за червената ѝ сестричка). И в крайна сметка се получава ястие завършено и съвършено – симфония от вкусове и аромати. Единственото, което може да се добави към този разкош в чиния, са няколко люти чушчици… 

Тайландско къри с карфиол

Далекоизточните гозби не присъстват особено често в менюто ни, но след като вече съм пристрастена към кърито със сладки картофи и патладжани, нямаше как да не пробвам и идеята с карфиол, на която попаднах в една група в социалните мрежи. Не знам дали тайландците ползват цветното зеле в своята кухня, но на мен комбинацията с къри паста, кокосово мляко и лайм много ми допадна. Ястието е разкошно, с богатство от вкусове и прекрасни аромати.

1 ч.л. с връх кокосово масло

1 глава лук

2 скилидки чесън

парче джинджифил колкото орех

1 ч.л. кориандър

½ ч.л. кимион

1 люта чушка или ½ ч.л. лют пипер (по желание)

1 с.л. червена къри паста

400 г домати (може и от буркан)

1 консерва (400 мл) кокосово мляко

1 лайм – кора и сок

500 г карфиол

2 ч.л. сол (на вкус)

няколко стръка пресен кориандър (или замразен)

Всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени, нарязани или настъргани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.

Лукът, чесънът, джинджифилът и лютата чушка се нарязват на ситно, доматите (ако са пресни) – на кубчета, карфиолът – на малки розички, кората на лайма се настъргва.

Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се кориандърът, кимионът, лютата чушка и къри пастата и се разбърква (ако къри пастата е много люта, чушката може да се пропусне). Веднага след това се слагат доматите (моите бяха от буркан) и като се разбъркат с подправките, се добавят кокосовото мляко, кората от лайм и карфиолът. Посолява се на вкус и се оставя да къкри на слаб огън 10-ина минути до леко омекване на карфиола. Тенджерата се сваля от котлона и се добавя нарязаният кориандър (ако се ползва замразен, може да се сложи малко по-рано, в последните 2-3 минути на готвенето).

Кърито се сервира със сварен ориз, най-логично е да е жасминов или поне басмати, но става и с най-обикновен – аз в момента разполагах само с пълнозърнест кафяв. Всяка порция се овкусява и с малко сок от лайм, но по-практично е лаймът да се изстиска и сокът да се добави направо в тенджерата, след като съдържанието ѝ малко поизстине.

По желание накрая към вече готовото къри може да се прибави и 150-200 г сварен нахут. И по двата начина е много вкусно, зависи какво ястие целим – по-леко или по-засищащо.

Кърито е божествено!!! Много е трудно да се опише с думи симфонията от вкусове и аромати на човек, който не е опитвал подобно ястие. Всичко е на едно място – солено, кисело, сладко и люто, а уханният букет от джинджифил, лаймова кора, кокосово мляко и кориандър е просто омагьосващ и действа на разсъдъка и сетивата зашеметяващо и пристрастяващо. В следващия си живот искам да се преродя в Тайланд!

Пълнени гъби портобело с амарант

Нямам богат опит с амаранта – първата ми и единствена среща с него беше преди няколко години, когато го ползвах като плънка на издълбани тиквички. Ястието беше вкусно, но самият амарант имаше малко странен мирис – може би на нещо непознато дотогава. Оттогава все се каня да му дам втори шанс, но шансът все бягаше от него… Докато наскоро вниманието ми не привлече една рецепта за пълнени гъби портобело – в техните гугли имаше просо, но за мен това беше сгоден случай да се върна към позабравения вече амарант. И каква изненада! Оказа се, че тази суперхрана на древните ацтеки сега има много познат вкус и аромат и поразително ми напомня на друга ценна култура от онзи край на света – киноата, само дето е доста по-дребничък от нея. Как не съм установила тази прилика още първия път ли? Ами просто тогава не бях опитвала и киноа… В крайна сметка плънката стана много вкусна и гъбите бяха великолепни, така че със сигурност няма да чакам още няколко години, за да посегна пак към буркана с амаранта…


½ ч.ч. (100 г) амарант
1 ч.ч. вода
½ ч.л. сол
5 гъби портобело (опаковка от 400 г)
1 малка глава лук
1 малък морков
1 чушка
5-6 клонки мащерка
2-3 дребни доматчета (или 1 среден)


Амарантът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре (ползва се ситна цедка, защото е много дребен) и се слага във вряща вода с ¼ ч.л. сол да се вари. Когато водата много намалее, котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него, докато амарантът поеме всичката течност. Ако е необходимо, се разбърква периодично, за да не загаря.
Гъбите (пънчетата се махат) се посоляват леко и се пекат за 12-15 мин. на 200 градуса на долен и горен реотан.
Лукът, чушката и пънчетата на гъбите се нарязват на ситно, морковът се настъргва на ренде. Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковът, чушката, пънчетата, мащерката и останалата ¼ ч.л. сол и зеленчуците се готвят 1-2 мин. (докато спадне обемът им). Прибавя се амарантът и се разбърква. С получената плънка се пълнят гъбите (малко от нея ми остана) и отгоре се нареждат резенчета домат. Гъбите се запичат за още 15 мин.

Гъбите са чудесни – самите те са много вкусни, а и плънката в тях е прекрасна. Амарантът ме спечели безрезервно и занапред по-често ще намира място в менюто ни. Доматите отгоре съвсем не са задължителни – и без тях ястието е разкошно, но определено внасят цвят и настроение в иначе малко неприветливата външност на пълнените гиганти и им придават по-завършен вид.

През пролетта плънката може да се приготви с пресен лук и чесън – тогава технологията малко се променя. Първо се сварява амарантът (към него добавих и 1 с.л. домашна вегета), тенджерата се сваля от котлона и се добавят нарязани на ситно 3-4 стръка лук и 1 стрък чесън, както и настърганият морков. Сместа се разбърква и се разпределя върху вече запечените портобело. Напълнените гъби дори може да не се пекат повече – плънката е чудесна и така; аз обаче ги върнах в горещата изключена фурна за няколко минути, за да не хрускат прекалено лукът и чесънът.

Пролетният вариант на пълнените гъби портобело не само е изключително вкусен, а е и по-цветен и приятен за окото от предишния (благодарение и на домашната вегета).

Прясно зеле с нахут в гювеч

Комбинацията зеле с нахут не само че няма никакви традиции в нашето семейство, но дори не съм и предполагала, че изобщо съществува. Виж, боб със зеле (кисело обаче) си е друга работа… Но щом видях тази рецепта в една група в социалните мрежи, ме грабна – снимката, естествено! – от пръв поглед. Може би просто всичко се случи в правилния момент – времето почна да захладнява и дойде сезонът на топлите манджици, а за киселото зеле все още е рано. Пък и тъкмо се канех да готвя любимото ми прясно зеле – защо да не му добавя и нахут и да го метна в гювеча вместо в тенджера… Единственото, което пропуснах от харесаната рецепта, беше празът – в момента нямах, а и нали се бях настроила за друго ястие, в което той не присъства… Въпреки това стана чудно вкусно – то и няма друг вариант, защото всичко в гювеч става феноменално.


½ средна зелка (около 750 г)
350 г сварен нахут (отцеден)
2 моркова
2 домата (или консерва – около 400 г)
2 ч.л. къри
2 ч.л. червен пипер
1-2 ч.л. сол (на вкус и в зависимост дали нахутът е солен)
100 г от водата на нахута


Зелето се нарязва на едро, морковите – на полукръгчета, доматите – небрежно. Слагат се в гювеч заедно с нахута и се поръсват с къри, червен пипер и сол (ако всички вкъщи ядат люто, може да се ръсне и малко лют пипер). Налива се малко вода от варенето на нахута, гювечът се слага във фурната и се пече около час и половина на 170-180 градуса.

Ястието е неочаквано вкусно – оказа се, че непознатата досега комбинация на прясно зеле с нахут е много удачна. Сигурна съм, че празът би направил нещата още по-добри, защото придава разкошен аромат на всички ястия, но това ще бъде доказано и на практика следващия път. А ако се пропусне лютият пипер в началото, после любителите му може да си поръсят порцията с него или пък да го заменят с някоя люта чушчица…

Доматен сос за зимата

Доматеният сос освен за консумация в момента може да се приготви и за зимата – в бурканчета, които да се замразят или да се стерилизират. Първият начин е по-лесен (избягва се етапът с търсенето на голяма тенджера и врящата и пръскаща вода), но пък зависи колко място има във фризера. Важното е, че човек има избор!
А приготвянето на соса е по обичайния начин – без запръжки (изобщо без никаква мазнина), без захар, по възможно най-щадящия и здравословен начин.


2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и чесънът, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Пасира се до гладка консистенция и се насипва в бурканчета.

Оттук нататък възможностите са две – бурканчетата се стерилизират за 15-20 мин. или се оставят да изстинат и се прибират във фризера. Да се слага зехтин след пасирането на соса (преди сипването в бурканчетата) е напълно излишно – просто няма смисъл той да бъде замразяван, а още по-малко пък варен; който желае, когато си отвори бурканче през зимата, може да си добави тогава.

Естествено сос може да се направи и през зимата с домати от консерва (даже италианците твърдят, че се готви само така, не от пресни домати!), но безспорно си е удобство да си отвориш бурканче с вече готов материал…

Червена салата (с червена бамя)

Бамята не е чест гост в моята кухня за съжаление – доста рядко попадам на нея на пазара, а знам, че много полезен зеленчук. Затова когато я видях миналата седмица на една сергия, не можех да я подмина безучастно… При това беше не каква да е бамя, а червена! Това беше изненада за мен, защото досега съм виждала само зелена. Но продавачът беше много убедителен, че тази била даже по-хубава.

Първоначалната ми идея беше да я приготвя по изпитаната вече рецепта печена на фурна и овкусена след това с оцет и сол. Но после се сетих, че в коментар под същата рецепта една мила и компетентна дама беше споделила, че бамята е много вкусна и сурова в салати. Още тогава се запалих по тази идея и сега не ми оставаше друго, освен да я пробвам. И понеже бамята е червена (е, само отвън, отвътре си е зелена), реших да я комбинирам само с червени зеленчуци. Който желае, може да пропусне оцета, но аз съм от тези, които го слагат дори на домати… И така, за две порции са достатъчни:


2 розови домата
1 червена чушка (сурова)
1 малка глава червен лук
10-ина червени бамички
сол на вкус
ябълков оцет (по желание)
струйка зехтин


Лукът се нарязва на полумесеци и се намачква с ръка. Доматите се нарязват на хапки, чушката – на лентички, бамите – на кръгчета. Всичко се слага в подходяща купа или чиния и се подправя със сол, ябълков оцет и зехтин на вкус. Разбърква се и салатата е готова за сервиране.

Салатата е чудесна – свежа и вкусна. Оказа се, че наистина бамята е много приятна сурова. Не се отличава с някакъв особен вкус и е трудно да се опише точно, но със сигурност така е още по-полезна. И заедно с чушката хрупкат много апетитно…

Бурито с червен боб, ориз, царевица и чушка

Мексиканската кухня, или поне някои постни нейни представители, вече са твърдо в графата ми „Любими“. Тако или бурито – няма значение, еднакво вкусно е! То и доколкото схванах, особена разлика между тях няма – най-вече е в големината и формата (т.е. начина на прегъване на тортията). Така че с една и съща плънка направих и двете: за тако тортията прегънах на две като полумесец, а за бурито я завих на руло. А бурито на испански означава магаренце – дали заради товарния помощник на легендарния мексиканец, който продавал тази храна на улицата, или защото видът ѝ наподобява магарешки ушички, не е много сигурно…
За 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се завива на руло и буритото е готово за сервиране.

Всъщност за да отговяря на името си (да прилича на магарешки ушички), рулото би трябвало да се прегъне на две. Но за целта тортиите трябва да са по-големи и рулата да станат по-дълги. В крайна сметка и без да са прегънати, буритата са великолепни! И определено са по-лесни за ядене от такото заради формата си – при такото плънката изпада много лесно, докато тук всичко си е вътре в рулцето. Дори за още по-голямо удобство единият край на буритото може да се увие в салфетка или хартия, но това са екстри, ако се хапва на улицата…

Буритата са върховни! Плънката е божествена – приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката, изключително апетитна и ароматна. Последното се дължи на кориандъра, който придава типичното за мексиканската кухня звучене, но трябва да се внимава с количеството му, защото има много силна миризма. Тортиите също са фантастични – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. И са много по-добро решение от купешките…

Резене с домати, лук и чесън

Резенето не е обичаен продукт в нашето меню и нямам особен опит с него. Може би за съжаление, защото се оказа с много интересен и приятен аромат (макар и малко странен в първия момент), който си струва да се опита. И добре, че любопитството ми надделя над колебанията какво да правя с него, за да се обогатя с нещо ново и непознато за мен досега… И ето как реших да го използвам:


2 глави резене (около 500 г общо)
1-2 моркова
1 глава лук
4-5 скилидки чесън
2 домата
2½ ч.л. сол
щипка черен пипер
(струйка зехтин екстра върджин)
½ връзка магданоз


Резенето се срязва на две или на четири (по-големите глави) по дължина и после се нарязва на ивички, морковът – на пръчици, лукът – на полумесеци, чесънът – на филийки.
Лукът се запича в суха тенджера на слаб огън, докато омекне и замирише приятно. Прибавят се резенето, морковите и чесънът и се задушава още няколко минути, като се бърка непрекъснато. Ако се наложи (за да не загарят зеленчуците), се налива и малко водичка. Добавят се солта, черният пипер и настърганите домати и ястието се готви още 15-ина мин. без капак, за да се изпари излишната течност. Зеленчуците остават леко хрупкави; ако ги предпочитате по-меки, времето за готвене ще бъде по-дълго. Тенджерата се сваля от котлона и по желание се добавя струйка зехтин (без него е по-здравословно). При сервиране всяка порция се поръсва с наситнен магданоз.

Ястието е вкусно и леко, с приятен аромат и чудесно сосче. Резенето се оказа много свеж и интересен продукт и се надявам и занапред да намира място на трапезата ни.

Сос „Ромеско“

Рецептата за този сос видях в „Бон апети“. Родината му е Испания и по-точно областта Каталуня. Заинтригува ме и нямаше как да не го пробвам, но с някои промени от представеното от Лора и Стоян. Получи се вкусен и пикантен резултат, макар и не толкова екзотичен, колкото очаквах. Оказа се, че донякъде напомня на нашенския айвар, въпреки че в айвара няма домати, а патладжани. И все пак сосът си заслужава да се приготви, защото става лесно и сравнително бързо, тъй като всички зеленчуци се пекат във фурната.


4 червени чушки
2 домата (месести)
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 филия хляб (пълнозърнест)
40 г (¼ ч.ч.) сурови бадеми
50 г зехтин екстра върджин
2 с.л. ябълков оцет
1 ч.л. пушен червен пипер
щипка чили на прах
няколко листа мента
1½ ч.л. сол
щипка черен пипер


Чушките се избушват, доматите се нарязват на четвъртинки, лукът (без да се бели) – на шестинки и всичко се подрежда в тава – добре е да е върху хартия за печене, за да не загарят соковете по тавата. Зеленчуците се слагат в загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор, като след 7-8 мин. се добавят и скилидките чесън (необелени). Пекат се общо около 25 мин.

Когато са готови, чушките се слагат в тенджера да се задушат и се обелват, лукът и чесънът също. Филията са препича на тостер и се оставя да изстине. Всички продукти се слагат едновременно в чопър или блендер и се смилат на гладко пюре.

Сосът е много приятен и апетитен. Подхожда на различни зеленчуци, много добре се връзва също и с хлебчета или крекери. Идва сякаш малко по-гъст от стандартното разбиране за сос, но какво от това…

Постен гювеч

Свързвам гювеча с летните празници при баба, когато се събирахме всички и тя ни гощаваше сладко-сладко с това традиционно нашенско ястие. Спомням си с умиление онези отдавна отминали времена и винаги, когато намисля и аз да сготвя гювеч, те изплуват в съзнанието ми… Е, тогава той не беше постен, но и без месо пак е толкова вкусен. За съжаление не помня как точно го приготвяше баба, май първо запържваше продуктите (или поне някои от тях) и след това ги слагаше на редове в гювеча. При мен обаче не само, че ястието е постно, но и няма такива предварителни запръжки. Даже още повече – мазнината добавям накрая, след приключване на термичната обработка. Едно обаче съм запомнила – доматите се слагат към края на печенето, след като картофите вече са омекнали, защото иначе киселината ги стяга и не могат да станат вкусни и пръхкави.
Постарах се да повторя точно зеленчуците, които слагаше баба в нейния чуден гювеч (моркови май нямаше, те са от мен, както и чубрицата и мащерката):


7-8 картофа (около 1 кг или малко повече)
2 моркова
2 средни глави лук
1 патладжан
2 червени чушки
1 зелена чушка
2 стиски зелен фасул
1 шепа бамя
4 домата (месести)
няколко клонки чубрица
няколко клонки мащерка
6 ч.л. сол
½ ч.ч. вода
няколко стръка магданоз
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри резени, морковите – на дебели кръгчета под ъгъл, лукът – на полумесеци, патладжанът – на едри кубчета, чушките – на широки ленти, зеленият фасул – на парчета по 4-5 см, бамята остава цяла. Всички зеленчуци, чубрицата и мащерката се слагат в гювеч (в горния ред). Посоляват се на вкус и се налива водата. Гювечът се слага в студена или леко затоплена фурна и се пече около час-час и 10 мин. на 200 градуса. Когато картофите омекнат (след 40-45 мин.), се добавят доматите, обелени и нарязани на ситно. Ястието се допича още известно време, като може да се остави без капак, за да се изпари излишната течност. Защото както се твърди по всички рецепти, гювечът трябва да остане само на мазнинка. Моята мазнинка обаче добавям след изпичането, за да не претърпява шарланът термична обработка. А за още по-здравословен резултат спокойно може и да се пропусне – ястието не губи нищо от вкусовите си качества.

Сервира се, като се сипва от всички видове зеленчуци, а порциите се поръсват с наситнен магданоз (баба слагаше магданоза в гювеча заедно с доматите, но аз не искам той да се готви, а да си остане пресен).

Гювечът е прекрасен – освен че ме връща назад в едно много щастливо време, е изключително вкусен и доставя наслада на сетивата и в настоящето. Много е богат, пъстър и цветен и съвсем не е за подценяване, че е сготвен здравословно, макар и нетрадиционно…