Червена салата (с червена бамя)

Бамята не е чест гост в моята кухня за съжаление – доста рядко попадам на нея на пазара, а знам, че много полезен зеленчук. Затова когато я видях миналата седмица на една сергия, не можех да я подмина безучастно… При това беше не каква да е бамя, а червена! Това беше изненада за мен, защото досега съм виждала само зелена. Но продавачът беше много убедителен, че тази била даже по-хубава.

Първоначалната ми идея беше да я приготвя по изпитаната вече рецепта печена на фурна и овкусена след това с оцет и сол. Но после се сетих, че в коментар под същата рецепта една мила и компетентна дама беше споделила, че бамята е много вкусна и сурова в салати. Още тогава се запалих по тази идея и сега не ми оставаше друго, освен да я пробвам. И понеже бамята е червена (е, само отвън, отвътре си е зелена), реших да я комбинирам само с червени зеленчуци. Който желае, може да пропусне оцета, но аз съм от тези, които го слагат дори на домати… И така, за две порции са достатъчни:


2 розови домата
1 червена чушка (сурова)
1 малка глава червен лук
10-ина червени бамички
сол на вкус
ябълков оцет (по желание)
струйка зехтин


Лукът се нарязва на полумесеци и се намачква с ръка. Доматите се нарязват на хапки, чушката – на лентички, бамите – на кръгчета. Всичко се слага в подходяща купа или чиния и се подправя със сол, ябълков оцет и зехтин на вкус. Разбърква се и салатата е готова за сервиране.

Салатата е чудесна – свежа и вкусна. Оказа се, че наистина бамята е много приятна сурова. Не се отличава с някакъв особен вкус и е трудно да се опише точно, но със сигурност така е още по-полезна. И заедно с чушката хрупкат много апетитно…

Постен гювеч

Свързвам гювеча с летните празници при баба, когато се събирахме всички и тя ни гощаваше сладко-сладко с това традиционно нашенско ястие. Спомням си с умиление онези отдавна отминали времена и винаги, когато намисля и аз да сготвя гювеч, те изплуват в съзнанието ми… Е, тогава той не беше постен, но и без месо пак е толкова вкусен. За съжаление не помня как точно го приготвяше баба, май първо запържваше продуктите (или поне някои от тях) и след това ги слагаше на редове в гювеча. При мен обаче не само, че ястието е постно, но и няма такива предварителни запръжки. Даже още повече – мазнината добавям накрая, след приключване на термичната обработка. Едно обаче съм запомнила – доматите се слагат към края на печенето, след като картофите вече са омекнали, защото иначе киселината ги стяга и не могат да станат вкусни и пръхкави.
Постарах се да повторя точно зеленчуците, които слагаше баба в нейния чуден гювеч (моркови май нямаше, те са от мен, както и чубрицата и мащерката):


7-8 картофа (около 1 кг или малко повече)
2 моркова
2 средни глави лук
1 патладжан
2 червени чушки
1 зелена чушка
2 стиски зелен фасул
1 шепа бамя
4 домата (месести)
няколко клонки чубрица
няколко клонки мащерка
6 ч.л. сол
½ ч.ч. вода
няколко стръка магданоз
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри резени, морковите – на дебели кръгчета под ъгъл, лукът – на полумесеци, патладжанът – на едри кубчета, чушките – на широки ленти, зеленият фасул – на парчета по 4-5 см, бамята остава цяла. Всички зеленчуци, чубрицата и мащерката се слагат в гювеч (в горния ред). Посоляват се на вкус и се налива водата. Гювечът се слага в студена или леко затоплена фурна и се пече около час-час и 10 мин. на 200 градуса. Когато картофите омекнат (след 40-45 мин.), се добавят доматите, обелени и нарязани на ситно. Ястието се допича още известно време, като може да се остави без капак, за да се изпари излишната течност. Защото както се твърди по всички рецепти, гювечът трябва да остане само на мазнинка. Моята мазнинка обаче добавям след изпичането, за да не претърпява шарланът термична обработка. А за още по-здравословен резултат спокойно може и да се пропусне – ястието не губи нищо от вкусовите си качества.

Сервира се, като се сипва от всички видове зеленчуци, а порциите се поръсват с наситнен магданоз (баба слагаше магданоза в гювеча заедно с доматите, но аз не искам той да се готви, а да си остане пресен).

Гювечът е прекрасен – освен че ме връща назад в едно много щастливо време, е изключително вкусен и доставя наслада на сетивата и в настоящето. Много е богат, пъстър и цветен и съвсем не е за подценяване, че е сготвен здравословно, макар и нетрадиционно…

Бамя на фурна с оцет и сол

Бамята е сравнително непознат за мен продукт. Единственият ми контакт с нея е бил в гювечите на баба и майка, но там тя почти се губи сред другите зеленчуци; даже като дете я отбутвах… Затова в последните години се опитвам да ѝ дам втори шанс – така изобретих настоящата рецепта. Приготвих я по същата технология като любимите летни чушки – изпечени в суха тава и още горещи поръсени със сол и оцет. И резултатът никак не беше лош! Бамичките може да се пекат цели, но аз реших да им отрежа дръжките, за да може да се овкусят по-добре (солта и оцетът да навлязат във вътрешността им). Количеството им е толкова, колкото да се съберат на един ред в тавата.


бамя
сол
няколко скилидки чесън
ябълков оцет на вкус


Бамята се разпределя на един ред в незалепваща тава без никаква мазнина и се пече в предварително загрята на 200 градуса фурна на горен и долен реотан 15-16 мин., като по средата на печенето се разбърква. Още гореща се изважда в купа, посолява се и се полива с оцет на вкус. Добавя се накълцаният на ситно чесън и се разбърква. Оставя се да престои поне няколко часа, за да се овкуси добре, и е готова за сервиране.

Бамичките са прекрасни на вкус – киселки и апетитни и чудно ароматни от чесъна. Чудесни са като салата или гарнитура, а който иска, може да си хапва и за основно… Естествено, освен чесън може да им се добавят и някакви зелени подправки, всичко е въпрос на вкус и въображение…