Портокалови бонбони с бадемово брашно

След прекрасните бонбони с брашно от кашу, които не се задържаха много дълго, веднага замислих да пробвам и друг вариант – този път с бадемово брашно. Очакванията ми за отново добър резултатът се оправдаха, но се натъкнах на една съществена разлика. Със същите грамажи на ядковото брашно и овесените ядки (дори преди да стигна до кокосовото брашно) сместа стана доста по-суха, затова се наложи да добавя още портокалов сок. Освен това не беше така лепкава като предишния път и от нея може да се оформят топчета веднага (няма нужда от престой в хладилника). В крайна сметка бонбоните отново са забележително вкусни и бяха високо оценени!


100 г фурми (от кутия, обезкостени)
1 голям портокал – 120 г сок (вкл. пулпът) + кората
200 г бадемово брашно
1 с.л. коняк (арменски)
100 г фини овесени ядки

100 г черен шоколад


Овесените ядки се смилат в чопър и се изваждат. След тях се смилат фурмите с портокаловия сок и настърганата кора, след което се добавят бадемовото брашното и конякът. Тогава се връщат овесените ядки и отново се разбива до еднородна смес. При необходимост гъстотата може да се коригира с малко кокосово брашно или пък още портокалов сок, но при мен не се наложи. От сместа се оформят топчета колкото неголям орех (при мен излязоха 25 броя).
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всяко топче се овалва в него. Бонбоните се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Украсата отгоре е по желание.

Бонбоните отново са чудесни – с познатия прекрасен аромат на портокал и коняк и с плътна, но нежна текстура. И аз поне не откривам съществена разлика във вкуса и вида между вариантите с брашно от кашу и от бадеми…

Портокалови бонбони с брашно от кашу

Това трябваше да са бонбони от шамфъстъци, фурми и портокал – такива ги виждах в представите си, но когато извадих пакета с ядковото брашно от шкафа, се оказа, че то е… от кашу, просто съм се заблудила какво съм купила преди време… Разочарованието ми обаче трая съвсем кратко – не се отказах от хрумналата ми идея и я въплътих в настоящите бонбони. Понеже си бяха чиста импровизация, пък и нямам почти никакъв опит с подобни сладкарски изделия, нагласях количествата на продуктите в движение. Започнах със сока и кората на един малък портокал, но се оказа, че течността е прекалено много за 200-грамовия пакет брашно от кашу. Затова се наложи да добавя нещо за сгъстяване на сместа – почнах с овесени ядки, но накрая прибягнах и до малко кокосово брашно. Овесени ядки изобщо не присъстваха в първоначалната ми идея, но се вписаха идеално – „намалиха концентрацията“ на кашуто (не одобрявам големите количества ядки в суровите сладкиши), а и така излязоха повече бонбони… И понеже станаха плътни, са доста засищащи и не могат да се ядат в големи количества… 😊


100 г фурми (от кутия, обезкостени)
1 малък портокал – 80 г сок (вкл. пулпът) + кората
200 г брашно от кашу
1 с.л. коняк (арменски)
100 г фини овесени ядки
40 г (4 с.л.) кокосово брашно

100 г черен шоколад


Овесените ядки се смилат в чопър и се изваждат. След тях се смилат фурмите с портокаловия сок и настърганата кора, след което се добавят брашното от кашу и конякът. Тогава се връщат овесените ядки и отново се разбива до еднородна смес. Накрая гъстотата ѝ се коригира с кокосово брашно (може количеството му да е по-различно от посоченото горе) – трябва да се получи смес, от която да могат да се оформят топчета. Понеже тя става доста лепкава, се слага в хладилника за няколко часа. Тогава от нея се оформят топчета колкото неголям орех (при мен излязоха 26 броя).
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всяко топче се овалва в него. Бонбоните се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Отгоре може да се поръсят с нещо за украса – кой с каквото предпочита, аз заложих на изчистен външен вид.

Бонбоните са чудесни – с прекрасен аромат на портокал, с хубава текстура и идеални на сладост. Първоначалната ми идея беше в тях да има и какао (вътре в сместа или за овалване отвън), но тя прерасна в друго решение – да им направя шоколадова глазура. Оказа се, че тънката шоколадова обвивка повече от прекрасно допълва портокаловата вътрешност и прави тези малки сладки топчици просто съвършени…

А те пък се появиха тъкмо навреме – за да почерпя всички скъпи гости на скромната ми Хралупка, която днес става на цели 10 години!

Най-мързеливата торта на света (шоколадов сладкиш с овесени ядки и банани)

Това не е торта в класическия смисъл на думата (не се състои от блатове и крем), но изключително ми допада етикетът „най-мързелива торта на света“ – той си дойде съвсем самичък и съвсем резонно, когато я приготвих и опитах първия път. По-коректно казано е възможно най-елементарният сладкиш, който изобщо може да съществува – и като брой продукти, и като начин на приготвяне. Основните съставки са само три, и то съвсем обикновени – банани, овесени ядки и шоколад, ядките са за разкош и хрупкава текстура (е, имат и добра хранителна стойност де). И се получава еднакво добър резултат както само с лешници, така и само с орехи или с комбинация от тях. Всъщност биха могли да се добавят и някакви сушени плодове (стафиди и/или червени боровинки например), кокосови стърготини или аромати от сорта на канела и портокалови корички, но така могат да се получат нови вариации и всеки път сладкишът да е различен. Приготвянето отнема само няколко минути – колкото да се разтопи шоколадът и да се смесят продуктите, печене или някакви сложни техники няма. А крайният резултат е обратно пропорционален на цялата тази простота – великолепен сладкиш (ако има здравословен такъв, това е точно този!), плътен и засищащ и задоволяващ идеално апетита за сладко и шоколад. Даже може да стане още „по-здравословен“ и да се хапва съвсем без угризения, ако шоколадът се замени с какао и в краен случай някакъв натурален подсладител като фурми, петмез или мед... Броят на бананите е според големината им, най-добре е да се претеглят, за да не стане сместа прекалено твърда и суха или пък да не успее да стегне добре.


4 банана (450 г обелени)
200 г черен шоколад (или шоколадов кувертюр)
250 г фини овесени ядки
100 г лешници или орехи (или комбинация от тях, може и други ядки)


Шоколадът се разтопява, лешниците (орехите) се нарязват на едро с нож. Бананите се пасират, добавят се шоколадът и овесените ядки и всичко се разбърква. Добавят се лешниците (орехите) и отново се разбърква добре. За приготвянето аз ползвам чопър – първо пасирам бананите, добавям шоколада и разбивам до хомогенна смес. Сипвам овесените ядки и врътвам буквално за няколко оборота, колкото да се смесят продуктите (да не се смелят овесените ядки). Тогава изваждам ножчето, добавям лешниците (орехите) и разбърквам добре на ръка.
Стената на тортена форма (20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на плътен слой, като се заравнява добре отгоре. Сладкишът се оставя за 2-3 часа на стайна температура (за да поемат овесените ядки влагата и да омекнат) и се прибира в хладилника за през нощта. 

На другия ден се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини, наситнени ядки...

Сладкишът е изненадващо добър – вкусен и достатъчно сладък, за да засити както глада, така и желанието за сладко по най-добрия начин: с простички и полезни продукти. В хладилника стяга много добре и после могат да се режат хубави парчета. Наистина е забележително как нещо толкова впечатляващо може да се приготви само с четири продукта, и то съвсем достъпни, при това изключително лесно и бързо.

Кестенова торта „Лайм“

През последните години понатрупах доста опит с десертите от кестени, след като установих, че са много благоприятен за целта продукт – от тях се получават великолепни кремове, които могат да се сервират както самостоятелно, така и да се ползват за разни тортички. В този ред на експерименти се появи и настоящата красавица – комбинация от успешната торта „Кафе“ и божествения крем с лайм (иначе казано, замених кафето с кора и сок на лайм). А кремът наистина е уникален (в истинския смисъл на думата, не е масово употребяваното клише) – с вълшебен вкус и аромат, и заслужава да му се обърне внимание и в друга форма.
За блата освен овесени ядки (дори не е задължително да са фини) може да се ползват и други видове – спелтени, елдени или каквито предпочитате, резултатът винаги е добър. За крема обаче трябва да се избере гъсто мляко (с висок процент кокос или т.нар. кокосова сметана), за да се втвърди добре и да могат да се режат хубави парчета. Длъжна съм да предупредя и за още нещо – почти всички, опитвали тортата, я харесват много, но на някои кремът им се видя малко кисел, затова не слагайте цялото количество сок от лайм наведнъж и опитайте, преди да добавите и останалото.


основа:
1½ ч.ч. фини овесени ядки (150 г)
1 ябълка (150 г изчистена)
8 фурми
настъргана кора от 1 малък лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
2 лайма – кора и сок (100 г сок + пулпа)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г мед (на вкус)

какао (или кокосово мляко на прах) за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда, сока и настърганата кора на лайма и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.

Тортичката е феноменална – изключително трудно откривам думите, с които да я опиша! Блатът е вече познат – пак толкова лек, свеж и приятен е. Но кремът – о, кремът! – той просто е вълшебен! Отново нежен и фин като коприна, но с вкус и ухание от рая – лаймът (и кората, и сокът) са сътворили магия! В едно са се събрали прелестна сладост и леко кисела нотка, което прави нещата съвършени…

Какаото (за поръсване) идеално се връзва с кокосовото мляко и лайма и прекрасно допълва палитрата от вкусове и аромати, но може да се измислят и други варианти за завършек на тортата – кокосово мляко на прах например…

Постни орехови сладки

Това са едни почти сурови гръцки сладки, които аз не точно побългарих – по-скоро похралупчих 😊. На рецептата попаднах в кулинарна група в социалните мрежи, но я промених спрямо своите разбирания и вкус. Кое не одобрих – портокаловият сок се слага да заври с меда, а подправките се оставят сурови. И в списъка с продукти се мъдреше коняк, както и пудра захар за овалване… Аз направих точно обратното – кипнах за няколко секунди портокаловия сок с подправките и алкохола (като минат макар и съвсем кратка термична обработка, ароматът им става по-приятен), а меда добавих, когато сместа поизстина значително. И откакто открих узото в сиропа на едни други характерни гръцки сладки – пияните меломакарони, не бих ползвала друг алкохол… А понеже пудра захар не е влизала в моята кухня от години, си правя сама такава при нужда – просто смилам нерафинирана захар на прах.
В крайна сметка се получиха едни забележителни орехови бижута – много вкусни и ароматни, изключително лесни и бързи за приготвяне. И поради използваните аромати – портокал, канела и карамфил, са изключително подходящи за Коледа. Ако изобщо някой десерт може да се определи като здравословен, това са тези сладки – те са без брашно, без екстрахирани мазнини, без печене, почти само с натурален подсладител (може да се измисли нещо друго за овалване), дори могат да се направят в безглутенов вариант (ако сухарът се замени с фини овесени ядки). От долните продукти при мен излязоха 22 броя с големината на орех, но можеше и да са 1-2 повече – зависи кой колко опитва… 😉


300 г орехи
25 г сухар смлян (или галета) или фини овесени ядки

70 мл прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора на 1 портокал
½ ч.л. канела
10 пъпки карамфил, счукани
1 с.л. узо
60 г мед

30-40 г нерафинирана захар, смляна


Портокаловият сок заедно с настърганата кора, канелата, карамфила и узото се слага в малък съд (джезве за кафе) на котлона и сместа се кипва. Оставя се да поизстине, добавя се медът и се разбърква до стопяването му.
Орехите се смилат не прекалено фино в чопър, прехвърлят се в купа и се добавя сухарът. Разбърква се и към сухата смес се налива сиропът, като бъркането продължава.

Готовата смес се слага в хладилника за два часа. Тогава от нея се оформят топчета и се овалват в пудра захар.

Аз явно бях смляла орехите по-едро от необходимото и ми се наложи да мина вече готовата смес още веднъж през чопъра, от което тя стана по-фина от това, което желаех. Но сладките си станаха чудесни на вкус и се оформяха съвсем лесно. Много са леки и приятни, с характерните аромати на зима и Коледа. Просто идеални за предстоящите празници! И могат (дори според мен е препоръчително) да се приготвят непосредствено преди деня на сервирането, не са от онзи тип сладки, които е задължително да престоят поне седмица преди консумация.

Допълнение 2023 г.

Реших да пробвам сладките в безглутенов вариант – с фини овесени ядки вместо сухар (същия грамаж), и с улеснено приготвяне – само в чопъра, без сместа да се прехвърля в купа. Орехите се смилат, добавят се овесените ядки и пак се врътва за малко; налива се портокаловият сироп и се врътва още малко, колкото да се смесят продуктите (да не се наситняват излишно орехите). Получената смес е много добра за оформяне на топчета, а сладките са пак толкова хубави – няма разлика във вкуса и вида със сухар и с овесени ядки, така че смятам и за в бъдеще да ги правя по този начин.

Кокосов крем с прасковена заливка

Когато външността на прасковите лъже и не са апетитни за ядене в нормалния им вид – сурови, разочарованието е мотив да се намери изход от ситуацията. Като се поразрових из архива на десертите, които съм си запазвала преди време, защото са ми допаднали, открих един интересен сладкиш. Да, това трябваше да е сладкиш от три слоя, който се приготвя в тавичка и после се реже на красиви парчета. Но понеже аз направих доста замени на продукти в рецептата (не знам и доколко коректна е била тя изобщо), се наложи моя да го сервирам… с лъжица… Десертът обаче се оказа разкошен – много лек, свеж, нежен и ароматен. Затова не закъсня и новата идея – следващия път да го направя в чашки под формата на крем! За щастие той (следващият опит) не се забави изобщо, защото този път попаднах на праскови, които трябваше да се оползотворяват бързо. Единственото, което промених от предишния опит, е че намалих наполовина количеството на продуктите, защото прецених, че 12 чашки (или купички) ще ни дойдат прекалено много…
Средният слой в рецептата, от която тръгнах, беше от натрошени на ситно бисквити; понеже аз нямах подходящи в момента, импровизирах със смлени заедно орехи и овесени ядки. Оказа се, че в крайния резултат тази смес изобщо не напомня бисквити, но за сметка на това се усеща чудесен вкус и аромат на орехи, който идеално допълва десерта. Нишестето, което ползвах, е от тапиока, но би трябвало да стане и с пшеничено или царевично.


крем:
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2½ с.л. (30 г) оризов грис (или пшеничен)
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
5 с.л. (85 г) светла кафява захар
настъргана кора от ½ лимон
2/3 пак. ванилова захар

орехов слой:
½ ч.ч. (50 г) орехи
¼ ч.ч. (25 г) фини овесени ядки
1 с.л. кафява захар
1 ч.л. какао
1/3 пак. ванилова захар (останалата от крема)

заливка:
250 г праскови (вече изчистени)
½ ч.ч. (120 г) вода
2½ с.л. (45 г) кафява захар
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
настъргана кора от ½ лимон


Всички продукти за крема се слагат заедно в тенджера, разбъркват се добре и се сваряват на крем при непрекъснато бъркане. Котлонът не трябва да е на максимална степен (при мен – на 7 от 9), а като заври сместа, се намалява (на 5). За се разбъркат по-лесно продуктите в началото и за да не се образуват бучки, грисът, нишестето и захарта се смесват добре предварително. Когато кремът се сгъсти, се разпределя в 6 купички или чашки. Оставя се да изстива.

Прасковите се изчистват от костилките, нарязват се на парчета и се слагат в тенджерка на котлона с водата и лимоновата кора. Когато заврат, се добавят захарта и нишестето (пак смесени предварително) и се оставят да поврат 1 минута. Котлонът е добре даже да се изключи и се бърка непрекъснато, защото след добавянето на нишестето течността моментално се сгъстява. Тенджерата се сваля от котлона и прасковите се пасират с пасатор до гладка смес, която се оставя да изстине добре.

Всички продукти за ореховия слой едновременно се смилат в чопър на ситно (може да не е съвсем на прах, за да се усещат парченца от орехите). Сместа се разпределя равномерно върху изстиналия крем, като накрая се притиска нежно, за да се уплътни добре. Отгоре се излива изстиналото пюре от праскови и купичките се слагат в хладилника до следващия ден. Преди да се сервира, кремът се поръсва отгоре с кокосови стърготини или се украсява с нещо друго по желание.

Кремът е великолепен – много лек и с чудесен букет от аромати, текстури и цветове. Кокосовата основа е изключително нежна и с идеална гъстота, ореховият слой обогатява с превъзходен аромат и лека хрупкавост, а невероятно свежата прасковената заливка е идеалният завършек с прекрасния си сладко-кисел вкус и със златния си цвят. Просто разкош в купичка! И след всеки ден престой в хладилника кремът става още по-хубав!

Кестенова торта „Кафе“

В последните години всяка есен, в сезона на кестените, освен че си ги хапваме и натурални (просто сварени), осъществявам и някоя по-различна идея с тях. Досега всичко се въртеше около разни кремчета – с кокосова сметана или банани, шоколадови или без какао. И всеки опит доказваше, че кестените са изключително благодатен за целта продукт – кремовете стават много фини, гладки и копринено нежни. И невероятно вкусни! Тази година обаче реших да надградя нещата – кремът да бъде част от торта. И да бъде с нов, различен вкус от досегашните. Така се роди идеята за кафето, която се оказа много добра. Имах само известни колебания какъв да бъде блатът – класически от брашно или без печене, и в крайна сметка везните натежаха към втория вариант. Обаче във всички рецепти из нета суровата основа е смес от някакви ядки и сушени плодове. А от опит знам, че комбинацията на кестени, кокосова сметана и орехи (в частност) става доста тежичка, затова се спрях на подложка от овесени ядки, ябълка и фурми. И останах много доволна!

Ползвах това кокосово мляко – доста е гъсто, с 20% масленост е.

Тортичката стана прелестна – разкошна на вкус, с вълшебно ухание на кафе и чудесна височина, но е по-малка от обичайния размер. Основата стана съвсем тъничка (който желае, може да увеличи продуктите за по-дебела подложка), но така пък повече изпъква кремът отгоре.


основа:
1 ч.ч. фини овесени ядки (100 г)
1 ябълка (100 г изчистена)
5 фурми
настъргана кора от ½ голям лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)

150 г мед (на вкус)
100 мл силно кафе

какао за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.

Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда и кафето и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.

Тортата е прекрасна – много креместа и нежна. Основата е изключително свежа и с приятна текстура, ябълката се усеща чудесно, лимоновата кора придава свежест и прелестен аромат. А кремът е божествен – копринено нежен и с разкошно ухание на кафе.

Допълнение

•  Блатът на тортата е чудесен, но като за първи опит се получи малко по-тънък, отколкото си го представях. Въпреки че и тази дебелина не е лоша, при следващите подобни торти увеличих с 50% продуктите и съм по-доволна от резултата. Иначе казано – сложих 150 г овесени ядки, 150 г ябълки и 8 фурми.
•  Кокосовото мляко не е задължително да е това от снимката – важното е да е гъсто (с висок процент кокосово съдържание) и с прилична масленост. Такива млека се предлагат и под името „кокосова сметана“.
•  За да не се втечнява излишно кремът, може да се ползва разтворимо кафе – 2 ч.л. например (или 2 пакетчета от еднократните дози).

Бананово-фъстъчено брауни само с 4 съставки

Това е едно прекрасно сладкишче – приготвя се за нула време и с малко и достъпни съставки. Важно е бананите да са добре узрели (да са почнали да се появяват тъмни петънца по кората) – така са хем сладки, хем много ароматни. И ако не си падате по много сладки и тежки десерти, няма нужда от друг подсладител. Както и от други аромати или есенции – фъстъченото масло и какаото също ухаят разкошно. Продуктите са за малка тавичка (20х20 см); ако нямате такава, увеличете количеството им пропорционално, за да не се загуби браунито на дъното на тавата…


3 средни банана (300 г обелени)
75 г фъстъчено масло
25 г какао
50 г овесени ядки (фини)


Бананите се пасират в чопър. Добавят се фъстъченото масло, какаото и овесените ядки и се разбива отново. Получената смес се изсипва в тавичка с размери 20х20 см, покрита с хартия за печене (понеже е много гъста, трябва да се размаже с шпатула или лъжица). Пече се 15 мин. в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан. Като се извади от фурната, печивото е доста меко (изглежда недопечено), но като изстине, става идеално.

Браунито става тъничко, но е чудесно – много вкусно и супер ароматно, мекичко и нежно, леко пружиниращо. Приятно е на сладост, но поне за моя вкус може да е леееко по-сладко (въпреки че бананите бяха добре узрели), така че другия път може да сложа и 5-6 фурми...