Вита питка със сос барбекю, маслини и розмарин

Когато цял ден вали, мързеливият неделен следобед е заразил всички у дома и няма желаещи да отидат до магазина за хляб; когато решаваш да омесиш нещо, но да е в унисон с лежерното настроение на деня, т.е. с минимални усилия и за минимално време – получава се ето това!

Супер вкусна и ароматна, красива и цветна (е, поне отвътре де). Изобщо не очаквах такъв резултат и нападнахме питката още топла, без дори да си помисля да снимам, но на другия ден като видях красивите шарки на резените, не се стърпях да я щракна… Сосът барбекю е на доматена основа, така че може да се замени с лютеница, салца или нещо подобно.

Маслинките предпочитам да са каламата, но и със зелени не е лошо. И е важно да не се прекалява с розмарина, понеже има силен и малко тежък аромат. А питката е толкова апетитна и изкусителна, че оттогава я правя няколко пъти, като вече заменям бялото пшеничено брашно с пълнозърнесто от спелта. Е, малко ме поизтормози спелтеното тесто, докато му хвана цаката с втасването (почти няма нужда от такова), но мъките си заслужават – вкусът е още по-добър!


¼ кубче (10 г) прясна мая
1 ч.л. захар
400 мл топла вода
50 г зехтин
2 ч.л. сол
760 г пълнозърнесто брашно от спелта или 780 г бяло пшеничено брашно (зависи от марката)

5-6 с.л. сос барбекю (150-160 г)
150 г обезкостени маслини каламата
2 стръка розмарин (по 15-20 см)
зехтин за намазване


Маслините се нарязват на шайбички или на половинки (ако са по-дребни), розмаринът – на ситно.
Маята се разбърква със захарта, малко топла водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се средно меко тесто, което да не лепне по ръцете, и се оставя да си почине – не повече от 10 мин. за спелтеното брашно и поне 30 мин. (във фурната на 50 градуса) за бялото пшеничено.
Плотът се намазнява обилно със зехтин и тесто се разточва на голяма кора, която се намазва със соса барбекю. Отгоре се разпределят маслините и розмаринът и кората се навива на руло, което се завива на охлюв и се прехвърля в тава (30 см), покрита с хартия за печене.

Ако се ползва бяло пшеничено брашно, охлювът се премества много лесно, но тестото от спелтено брашно става по-меко и отпуснато и тук започват ядовете – спиралата се изкривява, разлива и деформира при опита да се подхване с ръце. Затова препоръчвам рулото да се навива на охлюв направо върху парчето хартия, поставено до него на плота, и заедно с хартията да се сложи в тавата.
Така оформената питка се оставя да втаса (отново във фурната) – 25 мин. за спелтеното брашно и 30-40 мин. за бялото пшеничено.
Без тавата да се вади, фурната се включва на 160 градуса на долен реотан с вентилатор и питката се пече около 30 мин. Ако за това време не се е зачервила приятно отгоре, се превключва на функция грил за още 1-2 мин.

Готовата питка се завива с кърпа за 15-20 минути (да си обиколи нивката) и тогава се нарязва или още по-добре – се начупва. Ние нямахме търпение да я чакаме достатъчно и я нападнахме още гореща, даже и снимка не направих… Увековечих я на следващия ден – когато е изстинала, се реже на идеални резени, които се оказаха невероятно красиви…

И накрая да уточня нещо – в тестото на питките по принцип слагам повече мазнина (100 г за това количество тесто); този път реших за проба да я намаля наполовина. Резултатът – печивото стои по-хлебно, но пак е много вкусно! Пък то нали и това ми беше целта – да имаме хляб за вечеря… А той се оказа даже и с екстри! И манджата се оказа излишна…

Питката с пълнозърнесто спелтено брашно не е толкова ефектна на вид (няма го контрастът на цветовете, пък и сложих зелени маслини, понеже нямах обезкостени каламата, а не ми се дялкаха костилки до припадък), но е в пъти по-вкусна и ароматна – освен от розмарина и маслините и от самото брашно. И е толкова пухкава и мекичка, просто душичка!

Плоска содена питка от пълнозърнесто спелтено брашно

Тънка, изкусителна, невероятно вкусна и ароматна – това е настоящата питка. Основната заслуга е на любимото ми спелтено брашно, но трябва да се отбележат и приятно хрускащите семенца и уханието на шарена сол и сушен лук. Семената тук не са употребени по най-добрия начин (те са полезни сурови, и то накиснати във вода, а при мен това не е изпълнено), но наистина правят питката прекрасна. А шарената сол и сушеният лук (независимо дали на прах, гранули или люспи) изключително успешно замаскират миризмата на сода, която лично аз усещам леко, въпреки че е угасена в оцет.
Продуктите са съобразени за тава с диаметър 30 см, за да се получи питката с тази дебелина:


200 г пълнозърнесто брашно от спелта
½ ч.л. сол
50 г семена (по 10 г мак, пълнозърнест сусам, черен сусам, черен кимион и лен)
2 ч.л. шарена сол
2 ч.л. сушен лук
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
250 г вода
½ ч.л. кокосово масло (за подмазване на тавата)


Брашното се пресява в купа, добавят се солта и семената и всичко се смесва. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка, става много гъсто и лепкаво тесто.

Фурната се загрява на 200 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Тавата се изважда от фурната, подмазва се с кокосовото масло и се изсипва тестото. Заравнява се с лъжица или шпатула и се пече на горен и долен реотан 20 мин. Питката се оставя да изстине малко (добре е да се извади от тавата, защото в нея се овлажнява отдолу и омеква) и се нарязва или просто се начупва на парчета.

Питката е наистина великолепна! Чудно вкусна и ароматна, с изкусителна коричка и прелестно хрускащи във вътрешността семенца. Може да се хапва с какво ли не – всякакви пастети (в случая – с хумус от червена леща) или супи, както и с основни, които вървят с хляб.

Сладкиш със сливи от компот

Лятно време една от обичаните вкъщи напитки е прецеденият и изстуден сок от компота от сливи, сварен в тенджера на котлона. Понеже цел на това мързеливо мероприятие е свежият рубиненочервен сок, винаги досега сливите са били отпадък, колкото и да ми е било жал за тях. Тази година обаче реших да поправя тази тяхна несправедлива съдба и да им дам шанс за втори живот.

Така се появи този импровизиран сладкиш, при това възможно най-простичък и бърз. Най-пипкавото в цялото занятие е почистването на сливите от костилките, но понеже те са сварени и омекнали, процедурата е много лесна. А сладкишът стана разкошен – за тези елементарни продукти и начин на приготвяне е наистина забележителен. Със сигурност обаче голямата заслуга е на гриса – той се оказа идеална компания за суперсочните сливи и чудесно пое всичката влага от тях, за да се получи в крайна сметка един много приятен десерт, влажен и нежен, с очарователен пясъчен ефект от ситните пшеничени частици.

Понеже за компота ползвам много добре узрели сливи, не го подслаждам допълнително. Но в зависимост от сладостта на плодовете и от това, колко добре са отцедени, може да се наложи да се коригира количеството на захарта и гриса/брашното – макар и влажна, сместа преди печенето трябва да е много гъста. Друг вариант е да се увеличи времето за печене.


750 г сливи – сварени, отцедени, без костилки
50 г зехтин (олио по желание)
1 ч.ч. (185 г) оризов грис
1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто спелтено брашно
120 г нерафинирана захар
1 пак. бакпулвер
щипка сол
настъргана кора от 1 лимон (или 1 ч.л. лимонови корички)
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия


Сливите се слагат в купа, добавя се зехтинът и се разбърква.
В друга купа се пресяват грисът, брашното и бакпулверът, добавят се захарта, солта, лимоновите корички и ванилията и всичко се смесва. Сухите съставки се прибавят към сливите и се разбърква с тел до еднородна смес. Тя изглежда доста сочна, но в последствие грисът поема всичката влага. Изсипва се в подходяща тавичка (аз ползвах стъклена с размери 30х18 см, дори и без подмазване сладкишът не залепва) и се пече на 180 градуса на долен реотан с вентилатор около 35 мин. (може да се пробва с клечка дали е добре изпечен).

Сладкишът е колкото простичък, толкова и хубав – изключително лек и свеж, сочен и много приятен. Въпреки че не претендира за покоряването на някакви кулинарни върхове, е чудесен десерт за лятото. И как да не го сервира човек с чаша изстуден освежаващ сок от същия сливов компот…

Трябва да му се отбележи и още един положителен ефект – стои като дунапрен, т.е. леко пружинира, докато се дъвче, а апетитно запечените крайчета са същински дъвчащи бонбони…

 

Сладкиш „Кариби“

Преди доста години правех една интересна торта с екзотичното име „Кариби“, избрано явно поради бананите и ананаса в тестото и кокосовите стърготини в крема (тогава не бяхме и чували за кокосово мляко). Но и в двата елемента имаше животински продукти. Понеже съм останала с много добри спомени от вкуса и аромата на въпросната торта, напоследък се ентусиазирах да я превърна в постна. Но реших да карам стъпка по стъпка – да започна само с тестото и да видя какво ще се получи, пък и тези дни не ми е много тортено. Така се появи настоящият сладкиш със същото примамливо име. Обмисляйки промените, които трябва да направя, ми хрумна да заменя захарта от старата рецепта с фурми, но после реших, че те съвсем не са по темата – географски хич не ми се връзват с Карибския басейн. Затова се спрях на характерната за района нерафинирана тръстикова захар – е, моята не е точно тамошно производство, от малко по на юг е (от Колумбия), но пак е значително по-близо до целта. Пък и как ароматизира цялото печиво, просто разкош! А то стана наистина забележително – изключително вкусно и ароматно и всяка хапка от него те пренася в бленувания карибски рай…


1 консерва ананас (560 г нето, 340 г отцедено количество)
2 банана (215-220 г обелени)
100 г нерафинирана тръстикова захар
100 г олио по избор (от гроздови семки, шарлан, зехтин)
2 с.л. ром
400 г пълнозърнесто спелтено брашно
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
1 пак. бакпулвер
щипка сол


Ананасът се отцежда от сока и (ако е на шайби) се нарязва на парченца. Бананите се намачкват с вилица.
Захарта се разтваря в сока от консервата. Добавят се бананите, олиото и ромът и се разбърква с тел.
Брашното се пресява в купа, слагат се ванилията, бакпулверът и солта и се смесват. Сухите съставки се изсипват при течните и се разбърква с тел до еднородна смес. Накрая се добавя нарязаният ананас и отново се разбърква.
Тестото се изсипва в покрита с хартия за печене тавичка (32х22 см) и се пече на 180 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути.

При сервиране всяко парче може да се поръси с малко кокосови стърготини – за още по-тематичен завършек.

Сладкишът е просто божествен – истинско късче от карибския рай в чиния! Мекичък и леееко влажен, невероятно вкусен и изключително лек и свеж благодарение на нежната кисела нотка на ананаса, който освен това придава и много приятна текстура и сочност на всяка хапка. А комбинацията от характерни за онзи край на света аромати (на банани, ананас, нерафинирана захар, ром и ванилия) покоряват и запленяват всички сетива…

Пълнозърнести хапки със зелении

В сезона на пролетните зелении винаги съм изкушена от нещо тестеничко с тяхно участие – или ще е великолепният пай "Слънце", или по-мързеливият за приготвяне галет, или пък апетитното хачапури. Този път обаче си представях нещата в по-дребни размери, затова реших отново са заложа на формичките за тесто, с които преди доста години се обзаведох с огромно желание, а не съм ползвала комай оттогава… Иначе тестото и плънката са си същите, като само малко намалих количествата на слънчогледа и на зелениите. Получиха се разкошни хапки (е, малко по-големички са де, защото използвах средната формичка) – с хрупкаво тесто както отгоре, така и отдолу, и богата и много ароматна плънка. От долното количество продукти излязоха 13 бройки, но всичко зависи от големината на кръгчетата, които ще се изрежат; станаха и доста дебелички, понеже слагах повечко плънка (някои даже леко се отвориха при печенето), но това беше целенасочено – да преобладават зелениите, а не тестото.


тесто:
400-420 г пълнозърнесто спелтено брашно
80 г зехтин
200 мл затоплено бяло вино
2 ч.л. сол

плънка:
около 200 г зелении (по 70-80 г киселец и коприва и голяма връзка магданоз)
1 връзка пресен лук
1 връзка пресен чесън (зелената част)
1 ч.л. сол
по 1 щипка сушен риган, джоджен и чубрица

100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
½ ч.л. сол


Киселецът, копривата, лукът и чесънът се нарязват и се слагат с 1 ч.л. сол в суха тенджера на среден огън за съвсем кратко, само да спадне обемът им; трябва се бърка непрекъснато, за да не залепнат за дъното (в краен случай може да се сложи и малко водичка). Свалят се от котлона и се добавят магданозът и джодженът, нарязани на ситно, и сушените подправки. Сместа се разбърква добре и се оставя да изстива.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се и се пасира заедно с лимоновия сок и солта. Полученият пастет се добавя към зелениите и се разбърква добре. Ако разполагате с подходящ уред, който да смели добре всички зелении заедно със слънчогледовия пастет, термичната обработка може да се пропусне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто и се оставя да си почине за 5-6 минути.
Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора, но не прекалено, за да не залепне. Със съответната формичка се изрязват кръгове. Всяко кръгче се поставя във формичката, в средата се слага от плънката (аз слагах повечко) и формичката се сгъва.

Останалото тесто (изрезките) се премесва, разточва се отново и пак се изрязват кръгчета. Получените хапки (или питки – на когото както му харесва) се подреждат в тава върху хартия за печене и се поръсват със стрит риган или нещо друго – за украса.

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 35 минути, като в последните 5 може да се превключи на функция грил за по-приятен загар отгоре и по-апетитна коричка.

Хапките са превъзходни – тестото е изключително вкусно и хрупкаво (и горната, и долната коричка са божествени), плънката също е прекрасна. Със зелениите може да се варира според предпочитанията и наличностите, формичките също не са определящи за крайния резултат – може да се изрязват кръгчета с какъвто и да е ринг и след като се прегънат, краищата да се притиснат с вилица. Със сигурност отново ще се получат красиви и вкусни минипайчета.

Постен козунак с пълнозърнесто спелтено брашно

Вече точно десет години правя козунаци без животински продукти – с различни форми и плънки, но винаги от едно и също тесто (то и защо да променяш нещо, което работи безотказно?). Козунаците винаги ставаха пухкави и мекички и най-важното – на конци. Но за съжаление тези качества на печивото се постигат с бяло брашно, което аз винаги ползвам с големи угризения… И колкото и да се самоуспокоявах, че веднъж в годината човек може да се отклони от възгледите си и да се поглези с нещо не дотам здравословно, все ме глождеше червейчето на съмнението какво ли би се получило с пълнозърнесто брашно. Хем ми се искаше да пробвам, хем се притеснявах после да не съжалявам и само да изхабя продуктите. А опасенията ми бяха съвсем основателни, защото много ме теглеше към любимото ми спелтено брашно, за което от опит знам, че при втасване се държи доста по-различно от пшениченото. В крайна сметка събрах смелост и сложих край на всички догадки и колебания, а крайният резултат със сигурност си заслужава. Е, козунаците не станаха конци, въпреки че спелтата също е много богата на глутен (той обаче е с различно качество от този в пшеницата, особено в селектираните съвременни сортове, и не е толкова страшен), но пък за сметка на това са много по-вкусни и ароматни. И си ги хапвам без никакви угризения!
И колкото и да е неразумно за първи опит, заложих на двойна доза, т.е. направих 2 козунака.


½ кубче (20 г) прясна мая
400 мл (1 консерва) кокосово мляко
200 г нерафинирана захар
100 мл зехтин (80 г) + още малко за намазване на тестото
750 г пълнозърнесто спелтено брашно
½ ч.л. смляна бурбонска ванилия (или 1 шушулка)
настъргана кора от 2 лимона
2 с.л. ром
щипка сол

200 г тъмни стафиди
50 г шоколадови капки
1 кутия (140 г) розов локум


Маята се разбърква с 1 ч.л. захар, малко хладка вода и брашно, разбърква се добре на кашичка и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавят захарта и солта, за да се разтопят. Ако се ползва шушулка ванилия, се разполовява, семенцата се остъргват и всичко се слага в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се използва, шушулката се изважда. Ако ванилията е смляна, се слага при брашното.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете. Бие се в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса 20 мин. на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 2 части, които на свой ред се разделят на по 3 топки. От всяка тройка с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят дълги тънки ленти и се поръсват със стафидите, шоколадовите капки и локума. Прегъват се на две по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е стафидите, шоколадовите капки и локумът да останат във вътрешността на тестото, защото ако се омесят вътре в тестото, голяма част от тях ще се опират по стените на формата и при печенето прегарят.

Трите получени фитила се сплитат на плитка, която се прехвърля във форма, покрита с хартия за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса 1 час.

Когато тестото увеличи обема си, пак лекичко се намазва със зехтин и се поръсва с малко захар.

Козунаците се пекат в загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 25-30 мин. до златистокафяво. Когато са готови, се изваждат от формите и се оставят да изстинат върху решетка.

Козунаците, макар че не са на конци, са великолепни! Невероятно вкусни и ароматни са, с разкошна плънка – богата и уханна. Може да не са чак толкова пухкави и въздушни като тези с бяло брашно – малко по-плътни са, но не и сбити. Аз ги направих и двата с еднаква форма и плънка, но при следващия опит заложих на разнообразието – в единия сложих стафиди (100 г) и локум (½ кутия), а в другия – шоколадови капки (50 г) и портокалови корички (2 с.л., накиснати в малко ром). Естествено и двата бяха превъзходни!

Шоколадов сладкиш от спелтено брашно с вишни

Шоколадови сладкиши с вишни вече съм правила няколко различни – с пълнозърнесто пшеничено брашно или с грис, и все са хубави, но си наумих да пробвам в комбинация със сочните приятно киселки плодове и тестото на феноменалната двойно шоколадова торта. Просто откакто открих брашното от спелта преди години, съм влюбена в него и вече го използвам за какво ли не. А тестото на споменатата торта е толкова вкусно и ароматно, че неудържимо ми се искаше да го направя пак. Но нямаше да съм аз, ако не променя нещо – исках да проверя какво ще се получи, ако пропусна лененото семе (или съответно ябълковото пюре). И останах много доволна от резултата – когато престои и се овлажни добре от сока на вишните, тестото не се рони или разпада, т.е. опитът излезе положителен, а сладкишът стана великолепен! И понеже съм любителка на сочните и кремести десерти, вишните отново са прилично количество – да могат да покрият почти плътно тестото отгоре (това зависи и от големината на тавичката). Захарта съм преценила според моите вишни – те са по-кисели; ако се ползват по-сладки, захарта е добре да се намали (на 1 ч.ч. да речем).
Мерителната чаша е 240 мл.


3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто брашно от спелта
45 г какао
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон


1¼ ч.ч. (225 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан (или зехтин)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

500 г изчистени вишни (около 600 г с костилките)
кокосови стърготини за украса


Вишните се почистват от дръжките и костилките.
Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта и лимоновата кора и всичко се разбърква добре.
В друга купа захарта се разбърква във водата, докато се разтвори, и се налива шарланът. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тавичка (около 22х32 см), покрита с хартия за печене, и отгоре се подреждат изчистените вишни. Сладкишът се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 30-35 мин. Оставя се да престои до следващия ден, за да се овлажни тестото от вишните и да се смесят още по-добре вкусовете и ароматите. Преди сервиране се поръсва с кокосови стърготини или каквото друго предпочитате.

Сладкишът е разкошен – изключително ароматен и много шоколадов. Отличава се с чудесен баланс на вкусове, цветове и текстури – сладко и кисело, кафяво и червено, блат и сочни плодове. Всъщност след като е престоял през нощта, тестото е поело сока на вишните и е станало влажно и сочно, а плодовете са се стегнали чудесно и създават изключително приятно усещане при всяка хапка. Изобщо – наслада за небцето, удоволствие за душата!

Постно хачапури с плънка от слънчогледов пастет, киселец и коприва (по имеретински)

Хачапури е традиционно грузинско ястие с плънка от млечни продукти и яйца, тестото също се приготвя с някаква млечно-кисела течност (кефир, мацони, простокваша). Има два варианта на оформянето – като плоска тънка питка (по имеретински) или под формата на лодка с плънка във вътрешността ѝ (по аджарски). Преди години много често приготвях тази вкуснотия и винаги си облизвахме пръстите, но после съвсем разбираемо тя изпадна в немилост… Неотдавна обаче си спомних за нея и се зачудих как да я направя в постен вариант. И понеже беше сезонът на киселото зеле и праза, заложих на тях. Но още тогава си набелязах и друг вариант – с най-подходящия според мен заместител на сиренето в баниците, слънчогледовия пастет. А през пролетта към него просто нямаше как да не се присъединят и любимите ми диворастящи зелении… Тестото е вече утвърденото – от пълнозърнесто брашно от спелта, което също ми е много на сърце. И резултатът отново е феноменален – тънка и изкусително хрупкава питка, с чудно вкусно тесто и прекрасна свежа плънка.
Долните продукти са за тава с диаметър 30 см – получава се идеално на дебелина хачапури.


тесто:
240-250 г пълнозърнесто брашно от спелта
120 мл топла вода
¼ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1 с.л. (10 г) шарлан (олио по избор)
½ ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (50 г)
шепа коприва (30 г)
2 стръка пресен лук
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта. Добавят се киселецът, копривата и лукът (добре е предварително да се нарежат на едро), както и подправките и всичко се пасира още малко, за да се смелят и зелениите.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето и разточването), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете. Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага плънката и леко се притиска, за да се слегне.

Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).

Притиска се да залепне и отново се разточва до кора с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.

Питката се обръща, изтупва се от излишното брашно и се слага в подмазаната тава. Намазва се тъничко с шарлан и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. Оставя се минута-две да поизстине, за да може да се нареже, и се сервира веднага.

Хачапурито е забележително апетитно и неустоимо изкусително! Тестото вече е добре познато – невероятно вкусно, тънко и хрупкаво. Новото в питката е плънката – тя също е прекрасна, много лека и свежа и е малко по-близо до оригинала (че да не вземе някой грузинец да получи инфаркт, ако разбере за идеята ми с кисело зеле и праз 😉). Комбинацията от слънчоглед и зелении без съмнение е много добра и съвсем неслучайно я ползвам и за други печива…

Галет с кисело зеле и праз

След прекрасния пролетно-есенен галет със зелении беше съвсем логично да се появят и други негови варианти, подходящи и за останалите сезони. Така се роди зимната му разновидност с вече утвърдената плънка от кисело зеле и праз (да не забравяме и голямата заслуга на сушените чушки). С тази плънка съм правила какво ли не – баници, рогчета, хачапури… Но със сигурност най-лесното и мързеливо от всички е галетът – просто технологията му на приготвяне е най-простичка и с минимум усилия, става изключително бързо, а вкусът му по нищо не отстъпва на по-засуканите печива.
При задушаването на зелето и праза този път не използвах никаква мазнина (затова трябва да се готви на средно силен огън, да се бърка почти непрекъснато и да се внимава да не загори), понеже в тестото има немалко количество зехтин.


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
40 г зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
500 г кисело зеле
2 стръка праз
1 сушена червена чушка
2-3 щипки чубрица


Зелето се нарязва и се слага в тенджера на средно силен котлон без никаква мазнина, като се разбърква честичко, за да не загори. Празът се нарязва на тънки кръгчета и се добавя към зелето, като бъркането продължава. Налива се малко зелева чорба и се оставят да се задушат известно време. Когато омекнат, се добавят нарязаната на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Докато плънката изстива, се приготвя тестото.

Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине 10-ина минути.
Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.

Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.

Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин.

Подобно на зеления си братовчед галетът е прекрасен – разкошно тесто, хрупкаво и ароматно, и изключително апетитна плънка. Тя стана малко дебеличка, но нарочно не я намалих – нека зеленчуците да са повече от тестото. На вкус галетът е същият като прелестните рогчета, но ги бие по много по-бързото и мързеливо приготвяне…