Постен козунак с пълнозърнесто спелтено брашно

Вече точно десет години правя козунаци без животински продукти – с различни форми и плънки, но винаги от едно и също тесто (то и защо да променяш нещо, което работи безотказно?). Козунаците винаги ставаха пухкави и мекички и най-важното – на конци. Но за съжаление тези качества на печивото се постигат с бяло брашно, което аз винаги ползвам с големи угризения… И колкото и да се самоуспокоявах, че веднъж в годината човек може да се отклони от възгледите си и да се поглези с нещо не дотам здравословно, все ме глождеше червейчето на съмнението какво ли би се получило с пълнозърнесто брашно. Хем ми се искаше да пробвам, хем се притеснявах после да не съжалявам и само да изхабя продуктите. А опасенията ми бяха съвсем основателни, защото много ме теглеше към любимото ми спелтено брашно, за което от опит знам, че при втасване се държи доста по-различно от пшениченото. В крайна сметка събрах смелост и сложих край на всички догадки и колебания, а крайният резултат със сигурност си заслужава. Е, козунаците не станаха конци, въпреки че спелтата също е много богата на глутен (той обаче е с различно качество от този в пшеницата, особено в селектираните съвременни сортове, и не е толкова страшен), но пък за сметка на това са много по-вкусни и ароматни. И си ги хапвам без никакви угризения!
И колкото и да е неразумно за първи опит, заложих на двойна доза, т.е. направих 2 козунака.


½ кубче (20 г) прясна мая
400 мл (1 консерва) кокосово мляко
200 г нерафинирана захар
100 мл зехтин (80 г) + още малко за намазване на тестото
750 г пълнозърнесто спелтено брашно
½ ч.л. смляна бурбонска ванилия (или 1 шушулка)
настъргана кора от 2 лимона
2 с.л. ром
щипка сол

200 г тъмни стафиди
50 г шоколадови капки
1 кутия (140 г) розов локум


Маята се разбърква с 1 ч.л. захар, малко хладка вода и брашно, разбърква се добре на кашичка и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавят захарта и солта, за да се разтопят. Ако се ползва шушулка ванилия, се разполовява, семенцата се остъргват и всичко се слага в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се използва, шушулката се изважда. Ако ванилията е смляна, се слага при брашното.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете. Бие се в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса 20 мин. на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 2 части, които на свой ред се разделят на по 3 топки. От всяка тройка с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят дълги тънки ленти и се поръсват със стафидите, шоколадовите капки и локума. Прегъват се на две по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е стафидите, шоколадовите капки и локумът да останат във вътрешността на тестото, защото ако се омесят вътре в тестото, голяма част от тях ще се опират по стените на формата и при печенето прегарят.

Трите получени фитила се сплитат на плитка, която се прехвърля във форма, покрита с хартия за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса 1 час.

Когато тестото увеличи обема си, пак лекичко се намазва със зехтин и се поръсва с малко захар.

Козунаците се пекат в загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 25-30 мин. до златистокафяво. Когато са готови, се изваждат от формите и се оставят да изстинат върху решетка.

Козунаците, макар че не са на конци, са великолепни! Невероятно вкусни и ароматни са, с разкошна плънка – богата и уханна. Може да не са чак толкова пухкави и въздушни като тези с бяло брашно – малко по-плътни са, но не и сбити. Аз ги направих и двата с еднаква форма и плънка, но при следващия опит заложих на разнообразието – в единия сложих стафиди (100 г) и локум (½ кутия), а в другия – шоколадови капки (50 г) и портокалови корички (2 с.л., накиснати в малко ром). Естествено и двата бяха превъзходни!

Шоколадов сладкиш от спелтено брашно с вишни

Шоколадови сладкиши с вишни вече съм правила няколко различни – с пълнозърнесто пшеничено брашно или с грис, и все са хубави, но си наумих да пробвам в комбинация със сочните приятно киселки плодове и тестото на феноменалната двойно шоколадова торта. Просто откакто открих брашното от спелта преди години, съм влюбена в него и вече го използвам за какво ли не. А тестото на споменатата торта е толкова вкусно и ароматно, че неудържимо ми се искаше да го направя пак. Но нямаше да съм аз, ако не променя нещо – исках да проверя какво ще се получи, ако пропусна лененото семе (или съответно ябълковото пюре). И останах много доволна от резултата – когато престои и се овлажни добре от сока на вишните, тестото не се рони или разпада, т.е. опитът излезе положителен, а сладкишът стана великолепен! И понеже съм любителка на сочните и кремести десерти, вишните отново са прилично количество – да могат да покрият почти плътно тестото отгоре (това зависи и от големината на тавичката). Захарта съм преценила според моите вишни – те са по-кисели; ако се ползват по-сладки, захарта е добре да се намали (на 1 ч.ч. да речем).
Мерителната чаша е 240 мл.


3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто брашно от спелта
45 г какао
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон


1¼ ч.ч. (225 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан (или зехтин)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

500 г изчистени вишни (около 600 г с костилките)
кокосови стърготини за украса


Вишните се почистват от дръжките и костилките.
Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта и лимоновата кора и всичко се разбърква добре.
В друга купа захарта се разбърква във водата, докато се разтвори, и се налива шарланът. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тавичка (около 22х32 см), покрита с хартия за печене, и отгоре се подреждат изчистените вишни. Сладкишът се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 30-35 мин. Оставя се да престои до следващия ден, за да се овлажни тестото от вишните и да се смесят още по-добре вкусовете и ароматите. Преди сервиране се поръсва с кокосови стърготини или каквото друго предпочитате.

Сладкишът е разкошен – изключително ароматен и много шоколадов. Отличава се с чудесен баланс на вкусове, цветове и текстури – сладко и кисело, кафяво и червено, блат и сочни плодове. Всъщност след като е престоял през нощта, тестото е поело сока на вишните и е станало влажно и сочно, а плодовете са се стегнали чудесно и създават изключително приятно усещане при всяка хапка. Изобщо – наслада за небцето, удоволствие за душата!

Постно хачапури с плънка от слънчогледов пастет, киселец и коприва (по имеретински)

Хачапури е традиционно грузинско ястие с плънка от млечни продукти и яйца, тестото също се приготвя с някаква млечно-кисела течност (кефир, мацони, простокваша). Има два варианта на оформянето – като плоска тънка питка (по имеретински) или под формата на лодка с плънка във вътрешността ѝ (по аджарски). Преди години много често приготвях тази вкуснотия и винаги си облизвахме пръстите, но после съвсем разбираемо тя изпадна в немилост… Неотдавна обаче си спомних за нея и се зачудих как да я направя в постен вариант. И понеже беше сезонът на киселото зеле и праза, заложих на тях. Но още тогава си набелязах и друг вариант – с най-подходящия според мен заместител на сиренето в баниците, слънчогледовия пастет. А през пролетта към него просто нямаше как да не се присъединят и любимите ми диворастящи зелении… Тестото е вече утвърденото – от пълнозърнесто брашно от спелта, което също ми е много на сърце. И резултатът отново е феноменален – тънка и изкусително хрупкава питка, с чудно вкусно тесто и прекрасна свежа плънка.
Долните продукти са за тава с диаметър 30 см – получава се идеално на дебелина хачапури.


тесто:
240-250 г пълнозърнесто брашно от спелта
120 мл топла вода
¼ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1 с.л. (10 г) шарлан (олио по избор)
½ ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (50 г)
шепа коприва (30 г)
2 стръка пресен лук
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта. Добавят се киселецът, копривата и лукът (добре е предварително да се нарежат на едро), както и подправките и всичко се пасира още малко, за да се смелят и зелениите.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето и разточването), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете. Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага плънката и леко се притиска, за да се слегне.

Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).

Притиска се да залепне и отново се разточва до кора с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.

Питката се обръща, изтупва се от излишното брашно и се слага в подмазаната тава. Намзава се тъничко с шарлан и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. Оставя се минута-две да поизстине, за да може да се нареже, и се сервира веднага.

Хачапурито е забележително апетитно и неустоимо изкусително! Тестото вече е добре познато – невероятно вкусно, тънко и хрупкаво. Новото в питката е плънката – тя също е прекрасна, много лека и свежа и е малко по-близо до оригинала (че да не вземе някой грузинец да получи инфаркт, ако разбере за идеята ми с кисело зеле и праз ;) ). Комбинацията от слънчоглед и зелении без съмнение е много добра и съвсем неслучайно я ползвам и за други печива…

Галет с кисело зеле и праз

След прекрасния пролетно-есенен галет със зелении беше съвсем логично да се появят и други негови варианти, подходящи и за останалите сезони. Така се роди зимната му разновидност с вече утвърдената плънка от кисело зеле и праз (да не забравяме и голямата заслуга на сушените чушки). С тази плънка съм правила какво ли не – баници, рогчета, хачапури… Но със сигурност най-лесното и мързеливо от всички е галетът – просто технологията му на приготвяне е най-простичка и с минимум усилия, става изключително бързо, а вкусът му по нищо не отстъпва на по-засуканите печива.
При задушаването на зелето и праза този път не използвах никаква мазнина (затова трябва да се готви на средно силен огън, да се бърка почти непрекъснато и да се внимава да не загори), понеже в тестото има немалко количество зехтин.


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
40 г зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
500 г кисело зеле
2 стръка праз
1 сушена червена чушка
2-3 щипки чубрица


Зелето се нарязва и се слага в тенджера на средно силен котлон без никаква мазнина, като се разбърква честичко, за да не загори. Празът се нарязва на тънки кръгчета и се добавя към зелето, като бъркането продължава. Налива се малко зелева чорба и се оставят да се задушат известно време. Когато омекнат, се добавят нарязаната на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Докато плънката изстива, се приготвя тестото.

Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине 10-ина минути.
Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.

Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.

Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин.

Подобно на зеления си братовчед галетът е прекрасен – разкошно тесто, хрупкаво и ароматно, и изключително апетитна плънка. Тя стана малко дебеличка, но нарочно не я намалих – нека зеленчуците да са повече от тестото. На вкус галетът е същият като прелестните рогчета, но ги бие по много по-бързото и мързеливо приготвяне…

Зелник с пресен лук (с домашно точени кори)

Такъв зелник (с този начин на оформяне) приготвих за първи път през зимата с кисело зеле и стана толкова хубав, че още тогава реших, че ще го повторя с други плънки. Така че в бума на пресния лук и всякакви други пролетни зелении отново запретнах ръкави. Първоначално мислех да заложа само на лук (имаше доста за оползотворяване), но после ме изкушиха и драгите на сърцето ми диворастящи зелении, с които разполагах в момента. Реших обаче да направя и още един експеримент – за тестото да ползвам любимото си пълнозърнесто брашно от спелта. Имах известни притеснения, защото досега баница с пълнозърнесто брашно не съм правила, но те се оказаха несъществени – зелникът не стана толкова фин като първия (корите се получиха малко по-дебелички), но това е съвсем маловажно пред вкуса на крайния резултат. Баницата е уникална (много внимавам с употребата на тази дума, използвам я за наистина единствени по рода си неща)!!! Единственото неудобство е, че с тестото трябва да се работи експедитивно, защото бързо се отпуска и разлива (ако това все пак се случи, топчетата се премесват, преди да се разточат).
Обикновено в подобни тестени нещица слагам и зелени подправки (джоджен, риган, чубрица, розмарин…), но този път нещо се отплеснах и ги пропуснах. Баницата обаче е достатъчно хубава и ароматна и без тях – благодарение на по-голямото количество пресен лук. А той беше вече понаедрял – сложих 8 големи стръка, и плънката общо излезе около 350 г (естествено могат да се ползват всякакви налични зелении и комбинации от тях).
Долните количества са за тава с диаметър 30 см.


около 450 г пълнозърнесто брашно от спелта
¼ кубче (10 г) прясна мая
½ ч.л. (3 г) бакпулвер
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 г) топличка вода

2 връзки пресен лук
50 г киселец
50 г коприва
50 г листа от глухарчета
1 ч.л. сол

35 г зехтин за намазване на корите и тавата
35-40 г царевично брашно за поръсване на корите


Добре е първо да се приготви плънката, защото с тестото трябва да се работи максимално бързо. Лукът и останалите зелении се нарязват и се слагат в купа.

Брашното се пресява в купа (не всичкото наведнъж – около 350 г) и в него се натрошава маята и се добавят бакпулверът и солта (маята не се разбърква с вода, захар и брашно, за да шупне). Налива се водата и се омесва гладко тесто, което да не лепне по ръцете. Месенето се улеснява от удряне на тестото в плота (100 пъти на 3-4 серии с малко премесване между тях). Не се оставя да втасва и се разделя на 15 топчета – 10 от тях са за долната кора, останалите 5 за горната. Всяко от първите 10 топчета се разточва на не много тънка кора (около 12-13 см) и се слага настрана, след което всички без една се намазват със зехтин и се поръсват с царевично брашно.

Десетте кори се подреждат една върху друга, като най-отгоре се слага тази без зехтин и царевично брашно.

Така получената купчинка се разточва на кора, малко по-голяма от тавата и с помощта на точилката (навива се внимателно на нея) се прехвърля в подмазаната тава, като краищата остават да висят извън тавата. Намазва се със зехтин.
Зелениите се посоляват, намачкват се леко (сурови!) и се разпределят върху кората.

Останалите пет топчета се оформят, подреждат и разточват по същия начин като първите десет, но този път на кора с размера на тавата. (Ако докато се стигне до тях, са се отпуснали много и са бухнали, се премесват преди да се разточат.) Кората се прехвърля с помощта на точилката в тавата върху плънката – трябва да я покрие добре цялата. Висящите краища на долната кора се загъват навътре, като се завиват леко с усукване.

Зелникът се намазва отгоре със зехтин и (без да се оставя да втасва) се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 35 мин.
Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива с кърпа. Оставя се така 10-15 минути, преди да се нареже.

Зелникът е наистина уникален! Тестото е неописуемо вкусно – и заслугата естествено е на спелтеното брашно. Плънката също е прекрасна – въпреки отсъствието на зелени подправки в нея е изключително хубава и ароматна. Без съмнение всяка секунда неудобство по приготвянето (точенето и оформянето на корите си е връткава работа) си струва!

Фокача със задушен праз

Фокачата е гениално печиво – това е тънък италиански хляб, мекичък и пухкав в средата, с изкусително хрупкави корички (както отгоре, така и отдолу) и приготвящ се без кой знае какви усилия. Първоначално правех тази вкуснотия по италиански модел – с маслини и розмарин, и тя винаги се отблагодаряваше с превъзходен вкус и аромат. После обаче ми хрумна да импровизирам с гарнировката отгоре и така се роди идеята за задушения праз. Не знам дали има такова животно в Италия – фокача с праз, и дано някой италианец не припадне от моята идея, но гарантирам, че питката е невероятна! Експериментирах и с брашното – първият опит беше с бяло пшеничено, минах през бяло спелтено и стигнах до пълнозърнесто спелтено; фокачата става великолепна с всички от тях, но за мен най-добрият (вкусово и откъм здравословно хранене) вариант е последният – пълнозърнестото спелтено брашно ми е най-вкусно и изпитвам по-малки угризения, когато си похапвам печиво от него. Има обаче една съществена разлика при приготвянето, която установих от опит (и с други тестени нещица) – тестото от спелтено брашно няма нужда от дълго втасване, както това от пшеничено, а по-скоро от кратка почивка.


700 г пълнозърнесто брашно от спелта
¼ пак. (10 г) прясна мая
1 ч.л. захар
3 ч.л. сол
50 г (5 с.л.) зехтин екстра върджин
400 мл топличка вода

20-30 г зехтин екстра върджин – за подмазване

2 стръка праз
½ ч.л. сол
3-4 щипки чубрица


Маята се разбърква със захарта, малко водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се гладко тесто, което да не лепне по ръцете, и се слага в подмазана със зехтин тава (голямата, която си е към фурната). Покрива се с фолио и се оставя да втаса 20-25 мин. на 50 градуса във фурната.

През това време празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка и солта, докато омекне (може първо за се запече на суха тенджера за няколко минути). Добавя се чубрицата и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната вода. Сваля се от котлона и се оставя да изстине.

Втасалото тесто се повдига лекичко и тавата се подмазва още веднъж под него. Нежно се разстила из цялата тава, като леко се притиска с длани и пръсти. Връща се отново във фурната да си почине 10-15 мин.
Празът се разпределя равномерно отгоре и се притиска с върха на пръстите – целта е да се получат вдлъбнатини в тестото, а и празът да залепне за него. Оставя се да си почине още 10 мин. (пак във фурната).

Без тавата да се изважда, фурната се включва на 180 градуса на долен реотан с вентилатор и фокачата се пече 20 мин. – докато се зачерви приятно по краищата. Когато е готова, веднага се изважда от тавата и се прехвърля върху решетка да изстива. Така става невероятно хрупкава и отдолу. Ако се остави в тавата или се сложи в чиния, ще се овлажни и омекне.

Фокачата е великолепна, макар и с необичайна на пръв прочит гарнировка отгоре – благодарение на праза е изключително ароматна и много вкусна. Хрупкавата коричка я прави наистина божествена, а заслуга има и прекрасното пълнозърнесто спелтено брашно. И както се иска от една образцова фокача – в средата е мекичка и въздушна.

Понеже трудно може да бъде изядена наведнъж (всъщност зависи с колко хора ще бъде споделена), ако на другия ден се претопли, става отново хрупкава и апетитна като току-що изпечена.

Постни меденки

Тези сладки в детството ми бяха известни като мечета – просто майка ги правеше с форма на мечи главички и като деца с брат ми бяхме във възторг от тях. След години започнах да ги правя всяка година през декември (естествено с други форми – на елхички, звездички, ботушчета и т.н.) и не можех да си представя Коледа без тях. Хапвахме си ги с огромна наслада вкъщи, бяха и идеални за подарък на близки и приятели (заедно с още куп други видове коледни сладки). Но след време прекъснах тази прекрасна традиция, защото майчината рецепта… беше с яйца и кисело мляко. Как само ми липсват тези невероятни меденки оттогава! Затова тази година се амбицирах да ги направя в постен вариант – яйцата просто ги пропуснах, а киселото мляко замених със соев йогурт. Понеже той се оказа неспособен да угаси содата, се наложи да добавя и малко оцет. Ако се ползва някакво растително кисело мляко (наистина с кисел вкус), от оцет може да няма нужда – содата ще шупне и без него. Направих и още едно подобрение – вместо бяло пшеничено брашно използвах спелтено. Оттам нататък всичко си е по познатия начин… А постните меденки станаха дори по-хубави от оригинала! Просто са фантастични! Много съм щастлива от резултата. И благодарна на вселената…
От долните продукти (количествата са малки, защото това все пак беше експеримент и се притеснявах от неуспех) излязоха 20 слепени сладки. Е, няколко единични отидоха за опитване преди това… 😉


2 с.л. (40 г) соев йогурт
½ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1/3 ч.ч. (65 г) шарлан
1/3 ч.ч. (60 г) кафява захар
2 с.л. (50 г) мед
1 ванилия
1 ч.л. с връх канела
кора от ½ лимон (½ ч.л.)
240 г бяло спелтено брашно
около 200 г шипков мармалад за слепване


Йогуртът се слага в купа и се добавят содата и оцетът. Разбърква се и се изчаква малко сместа да шупне. Добавят се шарланът, захарта, медът, ванилията, канелата и лимоновата кора и се разбърква с тел до стопяване на захарта. Накрая на части се добавя пресятото брашно и се омесва гладко тесто. То не трябва да е много твърдо, защото при разточването после кората „се разрошва”, т.е. не става гладка отгоре. Ако това все пак се случи, тестото се коригира лесно, като се добави малко йогурт (1 ч.л.) и се премеси отново.
Разточва се на кора с дебелина 3-4 мм и с формички се изрязват сладки. Отлепват се внимателно с помощта на нож и се подреждат в тава върху хартия за печене. Изрезките се премесват, разточват се пак и се изрязват още сладки – и така до свършване на тестото. На половината от сладките може да се изрежат дупчици в средата с миниформички (след като са пренесени в тавата, за да не се деформират при отлепването от плота). Ако някои от шаблоните са асиметрични, половината от конкретния вид трябва да се обърнат наобратно, за да бъдат после по двойки за слепването.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 7-8 мин. (докато порозовеят крайчетата). Оставят се да изстинат в тавата и тогава се отлепват внимателно. Слепват се по две с шипков мармалад (аз предпочитам с по-дебел слой 😁). Там, където ще се падне дупчицата на горната сладка, се слага по-голямо количество, за да може при притискането на двете половини през отвора да се покаже мармалад и да го изпълни. Току-що слепени сладките са доста нестабилни (двете половини много лесно се разместват), затова се оставят за няколко часа на един ред, докато мармаладът стегне.

Тогава се прехвърлят в метална кутия или друг подходящ съд с капак и се оставят да престоят поне един ден, за да омекнат. А ако имате търпение да изчакате още ден-два, ще се насладите на най-хубавите меденки на света!

Меденките са приказни – мекички, пръхкави, невероятно вкусни и ароматни. И са много по-хубави от оригинала с яйца – по-нежни и крехки са. Това са идеалните коледни сладки, макар че могат да се правят и с всякакви други форми по друго време на годината – защо не и като мечетата от детството...

Още навремето съм пробвала освен канела да сложа и обичайните коледни подправки джинджифил и/или карамфил, но резултатът не ми допадна достатъчно, просто това не са сладките от спомените ми...

И така, Коледа вече може да идва! Тази година ще бъде по-щастлива и вкусна с любимите меденки! Защото в следващите дни ще се правят още мнооого от тях…