Постни ванилови рогчета

Ваниловите рогчета са традиционни немски коледни сладки и преди години бяха задължителни за празниците у дома. После обаче се наложи да се откажа от тях заради кравето масло и жълтъка в тестото. Но нали си падам по предизвикателствата, преди четири години реших да ги приготвя без животински продукти. Заложих на кокосово масло, а жълтъкът замених с намачкан банан (впоследствие установих, че се получава и без него); дори смених и бялото пшеничено брашно със спелтено. Сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но стояха някак жилави, не се топяха в устата, както се очакваше от тях… Пробвах пак следващата година, но за съжаление резултатът не беше по-различен… Затова тази година заложих на веган масло – не съм голяма почитателка на такъв вид продукт по принцип, но открих едно, което е вкусно (имам предвид марката Naturli от Лидъл) и му възложих своите надежди за по-нежни и крехки сладки. И о, небеса, чудото стана! Рогчетата се получиха великолепни! Но трябва да уточня нещо много важно: в старата рецепта слагах щипка сол за баланс на вкуса; маслото Naturli обаче е леко солено, затова сега тя трябва да се пропусне. Споделям и още нещо полезно – ядките винаги се мелят заедно със захарта, така се постига двояк ефект: първо, избягва се опасността да станат на тахан, ако се прекали с меленето, и второ, така и захарта се наситнява. Тестото може да се прави и с ръце, но тогава трябва да се внимава от топлината на ръцете да не се стопи маслото; много по-бързо и лесно става с кухненски помощник – за долните продукти аз предпочитам чопъра, защото купата на робота идва прекалено голяма. А количествата са малко, понеже това е половин доза на оригиналната рецепта – нали първо трябваше да бъде изпробвана и одобрена… И все пак накрая излизат приличните 30-ина сладки (зависи колко ще опитвате от суровото тесто – то е божествено вкусно!).


150 г пълнозърнесто спелтено брашно
25 г бадеми (обелени)
25 г лешници
45 г кафява захар
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
100 г веган масло Naturli
20 г банан (намачкан)
(щипка сол – ако маслото е безсолно)
2 с.л. смляна кафява захар за поръсване + щипка смляна бурбонска ванилия


Бадемите и лешниците се смилат фино заедно със захарта (може да се разделят на два пъти, за да се смелят по-добре и да не останат едри парченца) и се слагат в купата на чопър или кухненски робот. Добавят се пресятото брашно, ванилията и солта (сол се слага само ако маслото е безсолно!) и всичко се смесва.
Бананът се намачква, маслото (студено) се нарязва на кубчета и се прибавят към сухите съставки. Всичко се врътва за няколко секунди – докато се образува топка от тесто. Без да се пипа с ръце (за да не се стопли), тестото се прехвърля върху найлоново фолио и се увива. За улеснение при оформянето на рогчетата после тестото може да се направи не на топка, а в квадратна форма – така по-лесно ще се нареже на приблизително еднакви парченца. Слага се в хладилника за поне 2 часа, но спокойно може да се остави и за цяла нощ.
На другия ден тестото се нарязва на 32 парченца (по 10-ина грама всяко, аз ползвам и кантарче). Всяка част се оформя на фитил, който се огъва леко като полумесец; в средата трябва да е малко по-дебел, а краищата – да са по-тънки. Така получените рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 9-10 мин. – докато връхчетата леко потъмнеят. Може да изглеждат недопечени, защото горещи са меки, но не е така – като изстинат, се втвърдяват.

Оставят се да изстинат малко, преди да се отлепят и преместят, и още леко топли се поръсват с пудра захар (аз предпочитам домашно приготвена – от смляна кафява захар), смесена с щипка ванилия.

Като изстинат напълно, се прехвърлят в метална или друга кутия с капак, и се оставят поне един ден, за да омекнат. Но по-търпеливите ще бъдат възнаградени богато, защото колкото повече стоят, толкова по-хубави стават; затова е препоръчително да се направят поне седмица преди Коледа, а още по-добре – в началото на декември.

Рогчетата са феноменални – изключително съм щастлива, че постигнах този резултат без обичайното за традиционната рецепта краве масло. Дори и с веган варианта сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но по-важното е, че и текстурата им е като на оригинала – прясно изпечени са хрупкави, но много крехки и нежни, а като престоят няколко дни, омекват, стават ронливи и просто се топят в устата… И тогава как да не се размажеш от удоволствие – всяка хапка е една мъничка нирвана…

Содена питка от пълнозърнесто спелтено брашно

Дали за Бъдни вечер или за всеки друг ден през годината, содената питка винаги си заслужава, защото се приготвя бързо и лесно, с простички продукти, а е много приятна и вкусна. Ако пък ѝ се добавят някакви семена и малко шарена сол (да убие дъха на сода), става направо разкошна. А пълнозърнестото брашно я прави и по-здравословна…
По желание може да се използват и други ароматни добавки – чудесно се получава със сушен лук или смляна домашна вегета; те не само че добре прикриват миризмата на сода, а и овкусяват питката великолепно.


500 г пълнозърнесто спелтено брашно
1 ч.л. сол
50 г семена (по 10 г лен, мак, пълнозърнест сусам, черен сусам и черен кимион)
2 ч.л. шарена сол
300 г вода (топличка)
1 ч.л. сода
2 с.л. оцет
20 г шарлан


Брашното (не всичкото наведнъж, малко се оставя за оформяне на питката) се пресява в купа, добавят се солта, семената и шарената сол, разбърква се и се оформя кладенче. Содата се угасява в оцета и заедно с водата и шарлана се сипват в кладенчето. Всичко се разбърква с дървена бъркалка до много гъсто тесто, което на набрашнен плот се оформя на топка (преди това се отделя едно топче за украса на питката). Няма нужда да се меси много, за да не поема тестото излишно брашно и да остане меко. Прехвърля се в тавичка, покрита с хартия за печене, отдолу се мушва паричката и на кръст се правят два дълбоки среза (няма нужда да се реже чак до основата, целта е тестото да се изпече по-добре във вътрешността). От заделеното топче тесто се оформят фитилчета и топчета, с които питката се украсява отгоре (при мен фигурките отразяват някакви лични пристрастия, не питайте какво символизират).

Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 35 мин.
Готовата питка се завива с кърпа и се оставя 15-20 мин. да си обиколи нивката…

Питката е великолепна – разкошно бухнала, много мекичка и пухкава и чудесно изпечена отвътре. Изключително вкусна и ароматна, не се усеща дъх на сода, а семенцата хрускат разкошно.

И всеки се надява да открие в своето парче паричката, защото този, на когото се падне тя, ще бъде късметлия през цялата следваща година!

За по-малко хора горните продукти може да се намалят наполовина, а питката да се направи със същия диаметър – тогава става по-тънка и още по-апетитна, защото меката среда е по-малко и преобладават така изкусителните корички… В този случай обаче времето за печене трябва да се намали на 30 мин. Всъщност съвсем спокойно по-тънка питка може да се направи и от цялата доза продукти, просто трябва да се ползва по-голяма тава…

И накрая, след като си е отдъхнала и е обиколила нивката си, прекрасната питка е готова да заеме мястото си на празничната трапеза на Бъдни вечер!

Постни меденки с пълнозърнесто спелтено брашно

След великолепните постни меденки с бяло спелтено брашно нямаше как да не пробвам и дали ще се получи добър резултат с любимото ми пълнозърнесто – то е по-вкусно и ароматно, а и по-здравословно. Останалите продукти и начинът на приготвяне са си същите, но определено понатрупах опит с този вид тесто. За да стане то по-хубаво и да се работи по-лесно с него, е добре шарланът да е студен, тестото да не се меси много и да се охлади за известно време преди изрязването на сладките, а кората да не се разточва прекалено тънко. Така сладките стават малко по-дебелички и излизат по-малко бройки (при мен се получиха 36 при очаквани поне 40), но пък са по-пръхкави и мекички. И, както се вижда и от снимките, опитът с пълнозърнесто брашно е суперуспешен – меденките са прекрасни на вид, а вкусът им е дори по-добър от другите с бяло брашно, да не говорим и че се хапват с по-малко угризения на съвестта… Затова и вече смело увеличавам дозата, че то за 20-ина сладки не си струва разправията… Вместо соев може да се ползва и кокосов йогурт, но той е по-пухкав и лек и 4 с.л. от него са около 75 г (не е проблем да се сложат и 100 г, но тогава ще се наложи да се увеличи брашното).


4 с.л. (100 г) соев йогурт
1 ч.л. сода
2 с.л. оцет
½ ч.ч. (100 г) шарлан
½ ч.ч. (90 г) кафява захар
4 с.л. (100 г) мед
½ ч.л. смляна бурбонска ванилия
2 ч.л. с връх канела
настъргана кора от 1 лимон (1 ч.л.)
щипка сол
420 г пълнозърнесто спелтено брашно
около 300 г шипков мармалад


Йогуртът се слага в купа и се добавят содата и оцетът. Разбърква се и се изчаква малко сместа да шупне. Добавят се шарланът (добре е да е студен), захарта, медът, ванилията, канелата, лимоновата кора и солта и се разбърква с тел до стопяване на захарта. Накрая на части се добавя пресятото брашно и се омесва гладко тесто. То не трябва да е много твърдо, защото при разточването после кората „се разрошва”, т.е. не става гладка отгоре. Ако това все пак се случи, тестото се коригира лесно, като се добави малко йогурт (1 ч.л.) и се премеси отново. Завива се в найлоново фолио и се слага в хладилника за около половин час, за да се работи после по-удобно с него (ако се държи в хладилника по-дълго, се втвърдява много и трябва да се извади предварително, за да се отпусне и омекне малко).
Разточва се на кора с дебелина 3-4 мм и с формички се изрязват сладки. Отлепват се внимателно с помощта на нож и се подреждат в тава върху хартия за печене. Изрезките се премесват, разточват се пак и се изрязват още сладки – и така до свършване на тестото. На половината от сладките може да се изрежат дупчици в средата с миниформички (след като са пренесени в тавата, за да не се деформират при отлепването от плота). Ако някои от шаблоните са асиметрични, половината от конкретния вид трябва да се обърнат наобратно, за да бъдат после по двойки за слепването.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 7-8 мин. (докато порозовеят крайчетата). Оставят се да изстинат в тавата и тогава се отлепват внимателно. Слепват се по две с шипков мармалад (аз предпочитам с по-дебел слой). Там, където ще се падне дупчицата на горната сладка, се слага по-голямо количество, за да може при притискането на двете половини през отвора да се покаже мармалад и да го изпълни. Току-що слепени сладките са доста нестабилни (двете половини много лесно се разместват), затова се оставят за няколко часа на един ред, докато мармаладът се стегне.

Тогава се прехвърлят в метална кутия или друг подходящ съд с капак и се оставят да престоят поне един ден, за да омекнат. А ако имате търпение да изчакате още ден-два, ще се насладите на най-хубавите меденки на света!

Меденките са разкошни – малко дебелички, но пък поради това – мекички и нежни. И отново са божествено вкусни и ароматни, даже и с по-грубото пълнозърнесто брашно. Всъщност с него са още по-хубави, а и насладата е по-голяма, защото човек може да си хапне от тях с едно угризение по-малко…

Маслинова питка с пълнозърнесто спелтено брашно

Тази питка стана любима у дома преди повече от десет години, когато я намерих в прекрасния My Cooking Book Blog. Правех я често, но постепенно някак беше изместена от други тестени предизвикателства. Наскоро обаче се сетих за нея и реших да я направя пак, но внесох някои промени – замених комбинацията от бяло и пълнозърнесто пшеничено брашно изцяло с пълнозърнесто спелтено, пропуснах умишлено половината мазнина (навремето просто я бях забравила) и използвах маслини каламата вместо черни, които вече избягвам, както и пълнозърнест вместо белен сусам. И не на последно място – реших да спазя рецептата докрай и да сложа пресен (в моя случай е замразен) кориандър, с който тогава не разполагах и заменях с розмарин. И онзи вариант ставаше чудесен и много ароматен, но този с кориандър е забележителен, наистина не е за изпускане! Защото когато премине термична обработка, неприятната миризма на прясната подправка претърпява загадъчна метаморфоза в умопомрачително и пристрастяващо благоухание…
Мерителната чаша е 240 мл.


400 г пълнозърнесто брашно от спелта
1 пак. бакпулвер
1½ ч.л. сол
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
200 г обезкостени маслини (каламата)
3-4 стръка пресен лук (1 ч.ч. нарязани)
2 ч.л. сух джоджен
½ ч.ч. нарязан на ситно пресен кориандър (замразен)

за намазване и поръсване:
2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
2 с.л. сусам (пълнозърнест)


Маслините се обезкостяват, като се оставят на едри парченца. Лукът и кориандърът се нарязват на ситно, брашното се пресява.
В купа се смесват сухите съставки – брашното, бакпулверът, солта и джодженът. Добавят се зехтинът, портокаловият сок, маслините, лукът и кориандърът и се разбърква с дървена лъжица. Когато сместа се сгъсти, месенето продължава на ръка, докато продуктите се смесят равномерно.
Тестото се разстила в тава (с диаметър около 30 см), като се разпределя с длани равномерно навсякъде. Отгоре се намазва с портокалов сок и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 40 минути. Когато се извади от фурната, се покрива с кърпа и се оставя да изстине за 15-20 мин., преди да се нареже.

Питката е феноменална! Още топличка е просто божествена, с хрупкава горна и долна коричка и мекичка отвътре. Спелтеното брашно я прави уникално вкусна, а кориандърът ѝ придава невероятен аромат. Даже и да не обичате кориандър, не го пропускайте! Когато мине термична обработка, ароматът му коренно се променя и няма нищо общо с меко казано неприятната миризма на пресния. Само в случай че нямате в момента, може да го замените с някаква характерна средиземноморска (розмарин, риган, босилек) или друга предпочитана подправка.

Вита питка със сос барбекю, маслини и розмарин

Когато цял ден вали, мързеливият неделен следобед е заразил всички у дома и няма желаещи да отидат до магазина за хляб; когато решаваш да омесиш нещо, но да е в унисон с лежерното настроение на деня, т.е. с минимални усилия и за минимално време – получава се ето това!

Супер вкусна и ароматна, красива и цветна (е, поне отвътре де). Изобщо не очаквах такъв резултат и нападнахме питката още топла, без дори да си помисля да снимам, но на другия ден като видях красивите шарки на резените, не се стърпях да я щракна… Сосът барбекю е на доматена основа, така че може да се замени с лютеница, салца или нещо подобно.

Маслинките предпочитам да са каламата, но и със зелени не е лошо. И е важно да не се прекалява с розмарина, понеже има силен и малко тежък аромат. А питката е толкова апетитна и изкусителна, че оттогава я правя няколко пъти, като вече заменям бялото пшеничено брашно с пълнозърнесто от спелта. Е, малко ме поизтормози спелтеното тесто, докато му хвана цаката с втасването (почти няма нужда от такова), но мъките си заслужават – вкусът е още по-добър!


¼ кубче (10 г) прясна мая
1 ч.л. захар
400 мл топла вода
50 г зехтин
2 ч.л. сол
760 г пълнозърнесто брашно от спелта или 780 г бяло пшеничено брашно (зависи от марката)

5-6 с.л. сос барбекю (150-160 г)
150 г обезкостени маслини каламата
2 стръка розмарин (по 15-20 см)
зехтин за намазване


Маслините се нарязват на шайбички или на половинки (ако са по-дребни), розмаринът – на ситно.
Маята се разбърква със захарта, малко топла водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се средно меко тесто, което да не лепне по ръцете, и се оставя да си почине – не повече от 10 мин. за спелтеното брашно и поне 30 мин. (във фурната на 50 градуса) за бялото пшеничено.
Плотът се намазнява обилно със зехтин и тесто се разточва на голяма кора, която се намазва със соса барбекю. Отгоре се разпределят маслините и розмаринът и кората се навива на руло, което се завива на охлюв и се прехвърля в тава (30 см), покрита с хартия за печене.

Ако се ползва бяло пшеничено брашно, охлювът се премества много лесно, но тестото от спелтено брашно става по-меко и отпуснато и тук започват ядовете – спиралата се изкривява, разлива и деформира при опита да се подхване с ръце. Затова препоръчвам рулото да се навива на охлюв направо върху парчето хартия, поставено до него на плота, и заедно с хартията да се сложи в тавата.
Така оформената питка се оставя да втаса (отново във фурната) – 25 мин. за спелтеното брашно и 30-40 мин. за бялото пшеничено.
Без тавата да се вади, фурната се включва на 160 градуса на долен реотан с вентилатор и питката се пече около 30 мин. Ако за това време не се е зачервила приятно отгоре, се превключва на функция грил за още 1-2 мин.

Готовата питка се завива с кърпа за 15-20 минути (да си обиколи нивката) и тогава се нарязва или още по-добре – се начупва. Ние нямахме търпение да я чакаме достатъчно и я нападнахме още гореща, даже и снимка не направих… Увековечих я на следващия ден – когато е изстинала, се реже на идеални резени, които се оказаха невероятно красиви…

И накрая да уточня нещо – в тестото на питките по принцип слагам повече мазнина (100 г за това количество тесто); този път реших за проба да я намаля наполовина. Резултатът – печивото стои по-хлебно, но пак е много вкусно! Пък то нали и това ми беше целта – да имаме хляб за вечеря… А той се оказа даже и с екстри! И манджата се оказа излишна…

Питката с пълнозърнесто спелтено брашно не е толкова ефектна на вид (няма го контрастът на цветовете, пък и сложих зелени маслини, понеже нямах обезкостени каламата, а не ми се дялкаха костилки до припадък), но е в пъти по-вкусна и ароматна – освен от розмарина и маслините и от самото брашно. И е толкова пухкава и мекичка, просто душичка!

Плоска содена питка от пълнозърнесто спелтено брашно

Тънка, изкусителна, невероятно вкусна и ароматна – това е настоящата питка. Основната заслуга е на любимото ми спелтено брашно, но трябва да се отбележат и приятно хрускащите семенца и уханието на шарена сол и сушен лук. Семената тук не са употребени по най-добрия начин (те са полезни сурови, и то накиснати във вода, а при мен това не е изпълнено), но наистина правят питката прекрасна. А шарената сол и сушеният лук (независимо дали на прах, гранули или люспи) изключително успешно замаскират миризмата на сода, която лично аз усещам леко, въпреки че е угасена в оцет.
Продуктите са съобразени за тава с диаметър 30 см, за да се получи питката с тази дебелина:


200 г пълнозърнесто брашно от спелта
½ ч.л. сол
50 г семена (по 10 г мак, пълнозърнест сусам, черен сусам, черен кимион и лен)
2 ч.л. шарена сол
2 ч.л. сушен лук
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
250 г вода
½ ч.л. кокосово масло (за подмазване на тавата)


Брашното се пресява в купа, добавят се солта и семената и всичко се смесва. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка, става много гъсто и лепкаво тесто.

Фурната се загрява на 200 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Тавата се изважда от фурната, подмазва се с кокосовото масло и се изсипва тестото. Заравнява се с лъжица или шпатула и се пече на горен и долен реотан 20 мин. Питката се оставя да изстине малко (добре е да се извади от тавата, защото в нея се овлажнява отдолу и омеква) и се нарязва или просто се начупва на парчета.

Питката е наистина великолепна! Чудно вкусна и ароматна, с изкусителна коричка и прелестно хрускащи във вътрешността семенца. Може да се хапва с какво ли не – всякакви пастети (в случая – с хумус от червена леща) или супи, както и с основни, които вървят с хляб.

Сладкиш със сливи от компот

Лятно време една от обичаните вкъщи напитки е прецеденият и изстуден сок от компота от сливи, сварен в тенджера на котлона. Понеже цел на това мързеливо мероприятие е свежият рубиненочервен сок, винаги досега сливите са били отпадък, колкото и да ми е било жал за тях. Тази година обаче реших да поправя тази тяхна несправедлива съдба и да им дам шанс за втори живот.

Така се появи този импровизиран сладкиш, при това възможно най-простичък и бърз. Най-пипкавото в цялото занятие е почистването на сливите от костилките, но понеже те са сварени и омекнали, процедурата е много лесна. А сладкишът стана разкошен – за тези елементарни продукти и начин на приготвяне е наистина забележителен. Със сигурност обаче голямата заслуга е на гриса – той се оказа идеална компания за суперсочните сливи и чудесно пое всичката влага от тях, за да се получи в крайна сметка един много приятен десерт, влажен и нежен, с очарователен пясъчен ефект от ситните пшеничени частици.

Понеже за компота ползвам много добре узрели сливи, не го подслаждам допълнително. Но в зависимост от сладостта на плодовете и от това, колко добре са отцедени, може да се наложи да се коригира количеството на захарта и гриса/брашното – макар и влажна, сместа преди печенето трябва да е много гъста. Друг вариант е да се увеличи времето за печене.


750 г сливи – сварени, отцедени, без костилки
50 г зехтин (олио по желание)
1 ч.ч. (185 г) оризов грис
1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто спелтено брашно
120 г нерафинирана захар
1 пак. бакпулвер
щипка сол
настъргана кора от 1 лимон (или 1 ч.л. лимонови корички)
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия


Сливите се слагат в купа, добавя се зехтинът и се разбърква.
В друга купа се пресяват грисът, брашното и бакпулверът, добавят се захарта, солта, лимоновите корички и ванилията и всичко се смесва. Сухите съставки се прибавят към сливите и се разбърква с тел до еднородна смес. Тя изглежда доста сочна, но в последствие грисът поема всичката влага. Изсипва се в подходяща тавичка (аз ползвах стъклена с размери 30х18 см, дори и без подмазване сладкишът не залепва) и се пече на 180 градуса на долен реотан с вентилатор около 35 мин. (може да се пробва с клечка дали е добре изпечен).

Сладкишът е колкото простичък, толкова и хубав – изключително лек и свеж, сочен и много приятен. Въпреки че не претендира за покоряването на някакви кулинарни върхове, е чудесен десерт за лятото. И как да не го сервира човек с чаша изстуден освежаващ сок от същия сливов компот…

Трябва да му се отбележи и още един положителен ефект – стои като дунапрен, т.е. леко пружинира, докато се дъвче, а апетитно запечените крайчета са същински дъвчащи бонбони…

 

Сладкиш „Кариби“

Преди доста години правех една интересна торта с екзотичното име „Кариби“, избрано явно поради бананите и ананаса в тестото и кокосовите стърготини в крема (тогава не бяхме и чували за кокосово мляко). Но и в двата елемента имаше животински продукти. Понеже съм останала с много добри спомени от вкуса и аромата на въпросната торта, напоследък се ентусиазирах да я превърна в постна. Но реших да карам стъпка по стъпка – да започна само с тестото и да видя какво ще се получи, пък и тези дни не ми е много тортено. Така се появи настоящият сладкиш със същото примамливо име. Обмисляйки промените, които трябва да направя, ми хрумна да заменя захарта от старата рецепта с фурми, но после реших, че те съвсем не са по темата – географски хич не ми се връзват с Карибския басейн. Затова се спрях на характерната за района нерафинирана тръстикова захар – е, моята не е точно тамошно производство, от малко по на юг е (от Колумбия), но пак е значително по-близо до целта. Пък и как ароматизира цялото печиво, просто разкош! А то стана наистина забележително – изключително вкусно и ароматно и всяка хапка от него те пренася в бленувания карибски рай…


1 консерва ананас (560 г нето, 340 г отцедено количество)
2 банана (215-220 г обелени)
100 г нерафинирана тръстикова захар
100 г олио по избор (от гроздови семки, шарлан, зехтин)
2 с.л. ром
400 г пълнозърнесто спелтено брашно
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
1 пак. бакпулвер
щипка сол


Ананасът се отцежда от сока и (ако е на шайби) се нарязва на парченца. Бананите се намачкват с вилица.
Захарта се разтваря в сока от консервата. Добавят се бананите, олиото и ромът и се разбърква с тел.
Брашното се пресява в купа, слагат се ванилията, бакпулверът и солта и се смесват. Сухите съставки се изсипват при течните и се разбърква с тел до еднородна смес. Накрая се добавя нарязаният ананас и отново се разбърква.
Тестото се изсипва в покрита с хартия за печене тавичка (32х22 см) и се пече на 180 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути.

При сервиране всяко парче може да се поръси с малко кокосови стърготини – за още по-тематичен завършек.

Сладкишът е просто божествен – истинско късче от карибския рай в чиния! Мекичък и леееко влажен, невероятно вкусен и изключително лек и свеж благодарение на нежната кисела нотка на ананаса, който освен това придава и много приятна текстура и сочност на всяка хапка. А комбинацията от характерни за онзи край на света аромати (на банани, ананас, нерафинирана захар, ром и ванилия) покоряват и запленяват всички сетива…

Пълнозърнести хапки със зелении

В сезона на пролетните зелении винаги съм изкушена от нещо тестеничко с тяхно участие – или ще е великолепният пай "Слънце", или по-мързеливият за приготвяне галет, или пък апетитното хачапури. Този път обаче си представях нещата в по-дребни размери, затова реших отново са заложа на формичките за тесто, с които преди доста години се обзаведох с огромно желание, а не съм ползвала комай оттогава… Иначе тестото и плънката са си същите, като само малко намалих количествата на слънчогледа и на зелениите. Получиха се разкошни хапки (е, малко по-големички са де, защото използвах средната формичка) – с хрупкаво тесто както отгоре, така и отдолу, и богата и много ароматна плънка. От долното количество продукти излязоха 13 бройки, но всичко зависи от големината на кръгчетата, които ще се изрежат; станаха и доста дебелички, понеже слагах повечко плънка (някои даже леко се отвориха при печенето), но това беше целенасочено – да преобладават зелениите, а не тестото.


тесто:
400-420 г пълнозърнесто спелтено брашно
80 г зехтин
200 мл затоплено бяло вино
2 ч.л. сол

плънка:
около 200 г зелении (по 70-80 г киселец и коприва и голяма връзка магданоз)
1 връзка пресен лук
1 връзка пресен чесън (зелената част)
1 ч.л. сол
по 1 щипка сушен риган, джоджен и чубрица

100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
½ ч.л. сол


Киселецът, копривата, лукът и чесънът се нарязват и се слагат с 1 ч.л. сол в суха тенджера на среден огън за съвсем кратко, само да спадне обемът им; трябва се бърка непрекъснато, за да не залепнат за дъното (в краен случай може да се сложи и малко водичка). Свалят се от котлона и се добавят магданозът и джодженът, нарязани на ситно, и сушените подправки. Сместа се разбърква добре и се оставя да изстива.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се и се пасира заедно с лимоновия сок и солта. Полученият пастет се добавя към зелениите и се разбърква добре. Ако разполагате с подходящ уред, който да смели добре всички зелении заедно със слънчогледовия пастет, термичната обработка може да се пропусне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто и се оставя да си почине за 5-6 минути.
Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора, но не прекалено, за да не залепне. Със съответната формичка се изрязват кръгове. Всяко кръгче се поставя във формичката, в средата се слага от плънката (аз слагах повечко) и формичката се сгъва.

Останалото тесто (изрезките) се премесва, разточва се отново и пак се изрязват кръгчета. Получените хапки (или питки – на когото както му харесва) се подреждат в тава върху хартия за печене и се поръсват със стрит риган или нещо друго – за украса.

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 35 минути, като в последните 5 може да се превключи на функция грил за по-приятен загар отгоре и по-апетитна коричка.

Хапките са превъзходни – тестото е изключително вкусно и хрупкаво (и горната, и долната коричка са божествени), плънката също е прекрасна. Със зелениите може да се варира според предпочитанията и наличностите, формичките също не са определящи за крайния резултат – може да се изрязват кръгчета с какъвто и да е ринг и след като се прегънат, краищата да се притиснат с вилица. Със сигурност отново ще се получат красиви и вкусни минипайчета.