Пастет от моркови

Вкус, цвят, текстура и аромат – съвършени! Прекрасно тъмножълто, нежна и фина текстура, чудесна гъстота и плътност, разкошен вкус – това е настоящият пастет. Идеята за него тръгна от една рецепта за разядка от сладки картофи, която си бях харесала, но накрая от нея остана само чесънът… Може би защото както винаги съм настроена импровизаторски, а и си спомних един великолепен пастет от морковено-цвеклов пулп, който от доста време не съм правила… Този път обаче вместо да оползотворявам вече използвани продукти, заложих на цели пресни моркови. Повечето от останалите съставки повторих: лимоновият сок си е просто задължителен – да балансира сладостта на морковите, без чесън закъде? 😉, а слънчогледовият тахан и тук е много добро попадение – и за вкуса, и за текстурата. Пастетът стана изключително нежен и фин, но с добра плътност и гъстота и отново е забележително пухкав и кремест. Докато е топъл е малко по-течен, като изстине, се сгъстява и втвърдява леко.
За да стигна до долната рецепта, минах през няколко опита – първия път пекох морковите във фурната, втория път ги задуших в тенджера в малко кокосово масло и водичка, накрая оставих само водата; всички варианти са вкусни, но при печенето морковите доста се изсушават и после има нужда от доста по-голямо количество вода при блендирането, а задушаването е значително по-бърза и лесна технология. В един от опитите пък замених водата (и пропуснах солта) със саламура от тофу, което се оказа изключително сполучливо. Променях и донагласях и количествата на останалите продукти – естествено според своя вкус, така че всеки да употребява лимоновия сок, чесъна и солта според собствените си предпочитания.


500 г моркови
сок от 1 лимон (60-70 г)
4 с.л. (80 г) слънчогледов тахан
4 скилидки чесън
50 г вода (от задушаването на морковите)
1½ ч.л. сол
1 ч.л. смлян кориандър


Морковите се нарязват на едри кубчета и се задушават на слаб огън с малко вода за 15-ина мин., докато омекнат. От течността се отливат 50 г и капакът на тенджерата се маха, за да се изпари останалата вода.

Морковите се оставят да поизстинат малко и се блендират на гладка смес заедно с лимоновия сок, слънчогледовия тахан, чесъна, отделената от задушаването вода, солта и кориандъра.

Пастетът е великолепен – с прекрасен цвят, с отлична гъстота и плътност, изключително вкусен и ароматен. И се приготвя по възможно най-здравословния начин – чрез задушаване само във вода (което си е практически варене), без никакви екстрахирани мазнини. Чудесно се комбинира с хрупкави крекерчета или плоска спелтена питка, идеален е и за сандвичи. А ако при блендирането се сложи малко по-голямо количество вода, за да стане леко по-рядък, се превръща в превъзходно сосче – леко и ефирно – за елдените кюфтета например или пък за каквото друго ви хрумне.

Зелена салата с чери доматчета и дресинг от слънчогледов тахан

Когато зимните салати и туршии започнат да омръзват или просто свършат, е време за промяна в менюто. А настъпващата вече пролет ме примамва да обърна поглед към нещо зелено… И понеже повечето от любимите ми диворастящи зелении закъсняват тази година, заложих на салата и спанак от магазина, но мъничката нежна коприва набрах собственоръчно по време на една приятна разходка. А за допълнителна свежест и цветови акцент добавих няколко черита. Черешката на тортата, пардон, на салатата, обаче е дресингът – този път изневерих на обичайния за тази цел сусамов тахан и заложих на слънчогледовия. И резултатът ме изненада много приятно – салатата стана с по-различен и загадъчен аромат от преди.


1/3 къдрава салата
шепа бейби спанак
шепа коприва
2-3 стръка зелен лук
10-ина чери доматчета
няколко маслини

дресинг:
1 с.л. (20 г) слънчогледов тахан
2-3 с.л. (25 г) домашен ябълков оцет (или лимонов сок)
щипка сол


Копривата се намачква в кърпа, за да се обезвредят парещите власинки.
Слънчогледовият тахан се разбърква с оцета и солта до гладка смес. (Може да изглежда, че оцетът е много, но домашният не е толкова кисел като купешкия; освен това част от него винаги може да се замени с вода – до получаване на подходяща гъстота на дресинга.)
Къдравата салата и спанакът се накъсват на парченца в купа, копривата и лукът се нарязват на ситно и се прибавят към тях. Добавят се нарязаните на половинки доматчета, полива се с дресинга и се разбърква. Салатата се украсява с маслини и се сервира веднага (ако престои, омеква).

Салатата е прекрасна – свежа, цветна и много вкусна. Дресингът наистина е разкошен и придава неочакван и загадъчен аромат на зелениите (в сравнение с обичайния зехтин или шарлан). А черитата са очарователно допълнение и внасят чудесна сочност и нежност…

Пастет от печен лук и тофу

Ако обичате печен лук и обожавате аромата му, то това е за вас! Не ми стигат думите, за да опиша този пастет – той е пристрастяващо вкусен, зашеметяващо ароматен, изключително нежен и фин, просто божествен! При това са нужни само няколко, и то съвсем простички продукта, за да се приготви.


4 големи глави лук (около 700 г)
100 г тофу
2 с.л. (40 г) слънчогледов тахан
сок от 1 малък лимон (50 г или на вкус)
½ ч.л. сол
самардала за поръсване


Главите лук се измиват и се срязват на четири, без да се белят (отрязват се само брадата и върхът). Пекат се на 200 градуса на горен и долен реотан около 45-50 мин., като по някое време парчетата се завъртат, за да се запекат и откъм срезовете.
Резените лук се обелват и се оставят да се охладят малко. Всички продукти едновременно се блендират до гладка смес. Пастетът се сервира с тънки филийки препечен хляб или с някакви крекери, с които може направо да се гребва от купичката. Много добре би се комбинирал и с всякакви печени или задушени зеленчуци.

Понеже е леко сладък (приятно, не като десерт!), много добре се получава, ако при сервиране се поръси със самардала – тя хем дообогатява букета от аромати, хем създава прекрасен баланс на вкусовете.

Пастетът е невероятен, просто е върхът! Супергладък и фин и с божествен аромат – печеният лук наистина ухае феноменално! И за пореден път се убеждавам, че слънчогледовият тахан е идеален за подобни разядки – и като аромат, и като текстура. При блендирането на съставките може да се добави и малко магданоз или друга зелена подправка, но това ще се случи следващия път…

Пастет от морковено-цвеклов пулп

Търсейки други начини да оползотворя сухия остатък от сока от моркови и цвекло, ми хрумна нова идея. Оказа се, че освен в кюфтета и тестени пръчици пулпът може да се превъплъти и в… пастет! И то какъв само! Получи се изненадващо добър – с превъзходен сладко-кисел вкус и разкошен аромат. Текстурата му също е забележителна – невероятно гладък и фин е, учудващо лек и приятен. Обикновено за разни сосове и пастети ползвам сусамов тахан, но този път сякаш някой свише ме бутна да посегна към буркана със слънчогледовия. И установих, че той е блестяща компания за морковено-цвекловата смес – придава ѝ върховен аромат и прави пастета пухкав и кремест, без да става мазен и тежък. Трябва да се отбележи и чудесният баланс между сладко (от кореноплодните) и кисело (от лимоновия сок) – самото съвършенство!
Количеството на продуктите може да варира според наличностите (по-конкретно на пулпа) и вкуса на всеки.


400 г пулп от моркови и цвекло (от 10 моркова и ½ голяма глава цвекло)
200 г вода
10-ина клонки мащерка
½ ч.л. сол
сокът от 1 среден лимон (на вкус)
3 с.л. (60 г) слънчогледов тахан
1-2 скилидки чесън


Пулпът се слага в тенджера заедно с водата, мащерката и солта. Вари се (по-скоро се задушава, защото водата веднага се поема от пулпа) 10-ина мин. – докато омекне, като се разбърква, за да не загори.
Като изстине, клонките мащерка се изваждат, пулпът се прехвърля в блендер, добавят се лимоновият сок, таханът и чесънът и всичко се блендира до гладка смес.

Получава се феноменален пастет – много лек, кремест и фин, разкошен на вкус и аромат. С прекрасно съчетание на сладко и кисело в едно и идеална гъстота – какво повече да желае човек… И как да не е безкрайно щастлив, че е открил такова бижу…