Пастет от печени чушки и тофу

Това пастетче привлече вниманието ми преди известно време в една кулинарна група в социалните мрежи и начаса реших, че трябва да го пробвам. Единственото, което ме възпря да го направя веднага, беше, че е приготвено с чушки от буркан – те са кисели и солени, а тофуто, което си купувам аз (предпочитам това в саламура от Кауфланд), също е солено и кисело. Затова търпеливо изчаках сезона на червените чушки и – като почитателка на домашно приготвената храна – си ги изпекох сама. Бях сигурна, че ще се получи нещо интересно и много вкусно, но все пак като за първи опит реших да пробвам само с две чушки и плочка тофу. И о, да – получи се изключително леко и нежно креместо пастетче с чудесен вкус. След като го опитах и оцених високо, не се сдържах да продължа с експериментите и на останалата част добавих листенце босилек и мъничко чесън. И двете добавки вървят много както на печените чушки, така и на тофуто и се вписаха добре в пастета, но с тях той стана някак по-тежък (явно на аромати) и не че беше лош, но сякаш пò ми допадна първоначалният вариант. Все пак хора и вкусове разни, на някого пък може вторият да му хареса повече, затова го споделям…
Съотношението на продуктите може да бъде според предпочитанията на всеки, но с долните количества се получи добра текстура, цвят и вкус на пастета.


2 печени чушки (160 г)
100 г тофу


Чушките и тофуто се блендират до гладка смес. Понеже моето тофу е солено и кисело, пастетът няма нужда от сол и лимонов сок (ако се ползва друго тофу, може да се наложи да се сложи малко сол). По желание може да се добави пресен босилек, чесън или някаква друга подправка, но и само с двете основни съставки е невероятно вкусно. И е добре да се направи по-голяма доза, защото полученото количество не е кой знае колко…

Пастетът е просто феноменален – наистина е учудващо как само от два продукта може да се получи нещо толкова добро. Много е лек и фин, с чудесна текстура и гъстота, пухкав и кремест, с прекрасна сладост от червените чушки. А колко бързо и лесно се приготвя, е излишно да се обяснява…

 

Баница с манголд

Какво прави човек, когато му се случи да не може да заспи нощем? Ами гледа видеа в нета! Какви видеа ли? Ами на всевъзможни баници, бюреци и тем подобни турски тестени изкушения и си избира рецепта за букета от манголд, който чака реда си в хладилника. По-младите и крехки листенца бяха вложени в една свежа цветна салата, а по-едрите и вероятно по-трудносмилаеми в суров вид останаха за баница (заедно с малко киселец и коприва). Но ми се искаше този път да пробвам някаква по-различна технология от тази, която си знам, затова си отгледах на видеа. Оттук обаче дойде и проблемът – кое от тях да избера? Всички бяха нови за мен, всички бяха интересни. Затова, както обикновено, реших да съчетая идеи от различни рецепти, което… се оказа грешка. В крайна сметка се спрях на две видеа – едното за квадратни банички, а другото – за дълги прави многолистни рула; и двете се оформяха от сгънати като плик кори, но в първия случай корите се дърпат, а във втория се точат (е, имаше и известна разлика в продуктите). Аз обаче реших да комбинирам двете технологии, като направя баницата под формата на дълги рула, но с дърпани кори, сгънати на плик, което доведе до известни неудобства, за щастие – не и непреодолими… Оказа се, че пликът от дърпани кори не може да се разтегли на правоъгълна кора, която после да се навие на руло, и се наложи нова почивка на тестото, за да се отпусне отново глутенът. В крайна сметка успях да оформя шест рула и да изпека разкошна баница. Да, наистина стана великолепна – с невероятно фини многолистни кори, с чудесна плънка и прекрасен аромат.
Що се отнася до тестото – и тук направих комбинация от няколко рецепти, като не подминах и моята (която си знам от майка) – сложих и оцет, въпреки че не го видях при нито една туркиня; за сметка на това в почти всички видеа имаше суха мая, което за мен е странно – в баничното тесто няма набухватели. Но реших, че като ще пробвам нови неща, ще пробвам и това – мая в тестото; в крайна сметка количеството ѝ е пренебрежимо малко. В готовата баница тя изобщо не личи – корите са си съвсем тънки и фини като тези без мая; но установих разлика в тестото – по време на почивката то беше бухнало лекичко и се дърпаше нетипично лесно.
Брашното, което ползвах, за съжаление е бяло – на „София мел“ за баница. И като за първи опит с това тесто и тази технология на приготвяне, направих по-малка доза, но следващия път със сигурност ще я удвоя, защото всичко се оказа много удачно – и вкусно, и лесно за правене. Особено ми допадна разточването на топчетата тесто на кори и поставянето им една върху друга на кула – хем е много компактно и подредено, хем изобщо не залепват помежду си, а после с тях се работи много бързо и лесно.


1 ч.ч. (240 мл) вода
½ ч.л. (2 г) суха мая
1 ч.л. захар
1 с.л. зехтин (олио по избор)
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
около 400 г брашно (може да варира в зависимост от марката)

200 г манголд
50 г киселец
50 г коприва
1 ч.л. сол
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)
120 г тофу

100 г зехтин (олио по избор)


Водата се сипва в купа и се добавят маята, захарта, олиото, оцетът и брашното (не всичкото, част от него трябва да остане за месенето и разточването). Омесва се меко тесто, което не лепне по ръцете. От него се оформят 12 топчета, покриват се с найлонче и се оставят да си починат 15 мин.
Зехтинът се слага в подходящ съд и се затопля.
Всяко топче се разточва на кора с диаметър около педя и се изтупва от излишното брашно.

Корите се подреждат една върху друга в тавичка, като всяка се намазва със зехтин. Покриват се с найлонче и се оставят да си починат 30 мин.

През това време се приготвя плънката – манголдът, киселецът и копривата се нарязват и се намачкват (сурови) със солта. Добавят се джодженът, риганът и чубрицата и се разбърква добре. Тофуто се намачква с вилица.
Корите се обръщат в тавичката – долните, т.е. първите разточени, да дойдат най-отгоре, за да се започне работа с тях. Вземат се 2 кори и както са си една върху друга, се раздърпват с ръце на намазнен плот на тънка кора – става изключително лесно и бързо.

Намазва се със зехтин и се сгъва на плик на два етапа – първо една трета от кората се сгъва върху средата, после – другата третина по същия начин.

Намазва се отново с мазнина и отново двете третини (този път в другата посока) се сгъват върху средата.

Оттук нататък според първото видео, което си бях харесала, би трябвало в средата на всеки плик да се сложи плънка и четирите ъгъла да се загънат към центъра – така се получават квадратни банички. Но нали аз си бях наумила моята да е на рула, опитах да раздърпам получените пликове на правоъгълна кора, което се оказа много трудно – тестото веднага се връщаше обратно. Това наложи да оставя шестте плика да си починат още около 30 мин. – така издължаването им до правоъгълник стана малко по-лесно, но отчитам този начин на оформяне за грешка: или трябваше да следвам докрай показаното във видеото (т.е. да направя квадратни банички), или трябваше да пропусна втория етап от оформянето на кората на плик и да сложа плънката по дължина след първото сгъване, след което да навия на руло.

В крайна сметка по дългата страна на всяка кора се слага 1/6 от плънката, поръсва се с 1/6 от тофуто и се завива на руло.

Получените рула се подреждат в тава върху хартия за печене и се намазват с остатъка от зехтина.

Баницата се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 30 мин. (последните 5 мин. включих и вентилатора за по-равномерен загар).

Баницата е фантастична! С няколко слоя крехки и тънки ронливи кори, вкусна плънка и чудесен аромат. Тофуто не е решаващо за вкуса, по-скоро е за цвят, текстура и богатство на плънката, така че който го недолюбва, спокойно може да го пропусне; със зелениите също може да се варира. Маята изобщо не се усеща – корите са изключително фини и хрупкави като тези без никакъв набухвател; може би има роля за тестото – то беше много нежно и се дърпаше неочаквано лесно (предполагам защото корите бяха почнали леко да втасват). И е извънредно трудно човек да се ограничи само с няколко парченца от тази вкуснотия…

Гратен от картофи и кейл

Като видни земеделци 😄 тази година за първи път си посадихме кейл – този тъй прехвален и изключително полезен зеленчук. С нетърпение и интерес наблюдавахме как малките стръкчета се показват от земята и започват да растат и как нежните листенца закачливо се къдрят и диплят. Дотук добре, но после започна голямото чудене какво да приготвям с него, защото той расте ли, расте неудържимо… Започнах с най-лесното (и най-полезно) – да режа по няколко сурови листа в салатата в добавка към домати или краставици, но все ми се искаше да го ползвам и за някоя манджица. Обикновено комбинирам зеленолистните с ориз, но сега исках да е нещо по-различно, затова се спрях на картофи. И тогава се сетих, че мога да ползвам изпитаната рецепта за гратен, като заменя броколите с кейл: то като се замисли човек – все зеле, но различен вид… Важното е, че новата вариация се получи отново супервкусна и апетитна. За гратена с броколи картофите ми бяха едри и затова първо ги обелих и после, нарязани на кубчета, ги сварих. Този път обаче бяха дребнички и съответно ги сварих цели, след което ги обелих и нарязах. Исках по подобие на броколите да оставя кейла без предварителна термична обработка, но в сурово състояние (особено пък нарязан) той е твърде обемист и щеше да е много трудно да го събера в тавичката, затова го задуших за кратко в малко водичка. Подобрих и нещо от миналия път – за да стане повече сосче, увеличих количеството на тофуто, а то пък е обичайното, което ползвам (в саламура) и е идеално за целта, защото е приятно кисело на вкус.


800 г картофи
200 г кейл
300 г тофу
300 г вода от варенето на картофите
15-ина листа босилек
5-6 стръка прясна чубрица
1 ч.л. сол
2 филии хляб


Картофите се сваряват, обелват се и се нарязват на средни кубчета. Кейлът се нарязва и се задушава в малко водичка за няколко минути – да спадне обемът му и да омекне лекичко.
Тофуто се блендира с водата от варенето на картофите. Филиите се смилат на трохи в чопър. Босилекът и чубрицата се нарязват на ситно.
Картофите и кейлът се слагат в тавичка, добавят се босилекът, чубрицата и солта и се разбърква. Всичко се полива със соса от тофу и се поръсва с трохите. Ястието се пече около 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, докато трохите се запекат до златисто.

Съвсем според очакванията ми гратенът отново е разкошен. Кейлът много добре се съчетава с картофи, а сосчето от тофу великолепно ги обединява в едно завършено цяло, като придава и една изключително приятна киселинност на ястието. Хармонията прекрасно се допълва от чубрицата и босилека – те също се оказаха чудесно попадение, като е добре да са в по-щедри количества, понеже кейлът не блести с някакъв забележителен вкус и аромат…

Мързелива топеница

В различните краища на България казват тòпеница на различни ястия – някои се приготвят с предимно растителни продукти (чушки, домати, лук, но обикновено присъства и натрошено сирене), в други има и месо; някои са като разядка, други – като основно ястие; важното е само да има какво да се топи, 😉 откъдето идва и името на гозбата. Аз обаче се запалих по идеята от един дядо, който преди време по телевизията показа лесни варианти на традиционни нашенски рецепти – той буквално за секунди приготви топеница от разбъркана с натрошено сирене лютеница. И като се замисли човек, няма нищо за учудване – нали в лютеницата са си и чушките, и доматите! Може да е мързеливо, но е идейно! И е чудесно решение за вечно бързащите домакини. Сиренето замених с тофу, а отгоре за разкош и текстура поръсих с накълцани орехи. Какво да е количеството и съотношението на продуктите зависи от вкуса на всеки (грамажите долу са ориентировъчни), така че мачкайте, бъркате и опитвайте. Остава само да се подсигури хубав хляб и голямото топене може да започне!


5-6 с.л. (150 г) лютеница (най-добре домашна)
70-80 г тофу
1-2 ореха


Тофуто се намачква с вилица и се разбърква с лютеницата. Отгоре се поръсва с накълцани орехи. Сервира се с хляб, с който се топи и загребва – не се сещам за по-подходящо за целта от топъл домашен хляб, но и препечени филийки вършат чудесна работа.

Топеницата е изключително бърза и лесна за приготвяне, много е вкусна и приятна. Може да се дообогати с мъничко наситнен праз или нещо друго по желание. Аз заложих на тофу, защото съм малко предубедена към готовите веган сирена, но всеки е свободен да ползва продукти по свое усмотрение и да експериментира на воля.

Пастет от печен лук и тофу

Ако обичате печен лук и обожавате аромата му, то това е за вас! Не ми стигат думите, за да опиша този пастет – той е пристрастяващо вкусен, зашеметяващо ароматен, изключително нежен и фин, просто божествен! При това са нужни само няколко, и то съвсем простички продукта, за да се приготви.


4 големи глави лук (около 700 г)
100 г тофу
2 с.л. (40 г) слънчогледов тахан
сок от 1 малък лимон (50 г или на вкус)
½ ч.л. сол
самардала за поръсване


Главите лук се измиват и се срязват на четири, без да се белят (отрязват се само брадата и върхът). Пекат се на 200 градуса на горен и долен реотан около 45-50 мин., като по някое време парчетата се завъртат, за да се запекат и откъм срезовете.
Резените лук се обелват и се оставят да се охладят малко. Всички продукти едновременно се блендират до гладка смес. Пастетът се сервира с тънки филийки препечен хляб или с някакви крекери, с които може направо да се гребва от купичката. Много добре би се комбинирал и с всякакви печени или задушени зеленчуци.

Понеже е леко сладък (приятно, не като десерт!), много добре се получава, ако при сервиране се поръси със самардала – тя хем дообогатява букета от аромати, хем създава прекрасен баланс на вкусовете.

Пастетът е невероятен, просто е върхът! Супергладък и фин и с божествен аромат – печеният лук наистина ухае феноменално! И за пореден път се убеждавам, че слънчогледовият тахан е идеален за подобни разядки – и като аромат, и като текстура. При блендирането на съставките може да се добави и малко магданоз или друга зелена подправка, но това ще се случи следващия път…

Гратен от броколи и картофи

Идеята за подобен гратен ми се въртеше доста отдавна, но все не се наканвах да го приготвя. Всъщност не бях измислила с какво да заменя сиренето и яйцата в обичайната рецепта. Дежурният заместител в такива случаи е тофуто, но някак си не го виждах просто нарязано на кубчета в тавата… Докато наскоро не ми хрумна идеята да го блендирам с малко вода, за да стане нещо като сосче. А то взе, че се получи чудесен резултат! Тофуто, което ползвам, е в саламура и е солено и приятно кисело на вкус.


1 глава (500 г) броколи
5-6 картофа (800 г)
200 г тофу
200 г вода от варенето на картофите
2-3 щипки джоджен
10-ина клонки мащерка
1 ч.л. сол
2 филии хляб


Картофите се обелват, нарязват се на средни кубчета и се сваряват на пара за 15-20 мин. (не до пълно омекване, после ще се пекат). Броколите се нарязват на дребни розички, кочанът се обелва и се нарязва на кубчета.
Тофуто се блендира с водата от варенето на картофите. Филиите се смилат на трохи в чопър.
Броколите и картофите се слагат в тавичка, добавят се джодженът, мащерката и солта и се разбърква. Всичко се полива със соса от тофу и се поръсва с трохите. Гратенът се пече около 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, докато трохите се запекат до златисто.

Гратенът се получи очаквано добър – вкусен и ароматен. Сосът от тофу се оказа чудесна находка (след изпичане поразително прилича на смес от сирене и яйца) – придава много приятен кисело-солен вкус и аромат на ястието и даже съжалих, че не направих по-голямо количество от него. Зеленчуците също са прекрасни, а коричката от запечени трохи е изкусително хрупкава.

Пица "Вегана" с тофу, лук, чушки и домати

За 2 големи пици (30 см) са нужни:

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
250 г тофу
2 зелени чушки
10-на зелени маслини без костилка (мариновани)
2 глави червен лук
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене
1 голям домат
сух риган за поръсване


Тофуто се нарязва на тънки ивички (32 броя), чушките – на лентички, маслините – на кръгчета. Ако е безсолно, тофуто може да се посоли леко. А когато чушките не са в сезона си, може да се ползват замразени от фризера (размразяват се предварително и се подсушават).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета (може и на полумесеци). Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Доматът се срязва на две и всяка половина се нарязва на тънки филийки (16 броя).

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре радиално и симетрично се подреждат ивичките тофу, върху него – чушките, маслините и лукът и най-отгоре се разпределят доматите. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно.

При сервиране се поръсват с малко хранителна мая – идеален заместител на вкуса и аромата на пармезана. Може да се полее и със струйчица зехтин (ако този в лука не ви е достатъчен).

Пицата е великолепна! Тестото както винаги е чудесно – тънко, пухкаво и добре изпечено. Отгоре пък – богатство от цветове, вкусове и аромати. Просто прелест!

Мариновано тофу

Тофуто е един от хранителните продукти, обект на много спорове във веганските среди – някои го препоръчват горещо, други изцяло го отричат. Причината е в суровината, от която се прави – соята. Дали тя е добра храна по принцип (заради състава си и влиянието ѝ върху хормоналния баланс на организма), дали не е ГМО и т.н. Освен това тофуто не се слави като някаква апетитна и примамлива храна; доста хора го определят като блудкаво и безвкусно. Така че всеки решава сам за себе си дали и колко често да го консумира. На мен определено не ми е ежедневна храна, но от време на време го ползвам като заместител на сиренето в някои рецепти. Пък и нали било един от растителните източници на Б12…
Тофуто, което обикновено си купувам аз, е два вида – едното е в саламура и е по-приятно (киселко и солено) на вкус, другото е вакуумирано (то е по-блудкаво). Това ме накара да се замисля как да направя този продукт по-приятен и вкусен. И открих своя начин – мариновам го със зелени подправки и чесън в зехтин. Подобрено по този начин, тофуто може да се хапва и в този си вид, т.е. без последваща кулинарна обработка. А комбинацията от подправки може да се съобрази с вкуса и предпочитанията на всеки…


калъпче (или две) тофу
няколко листа босилек
няколко стръкчета чубрица
няколко листа риган (щипка сух)
клонка розмарин
2-3 скилидки чесън
студенопресован зехтин


Тофуто се нарязва на филийки (или парчета по желание), които се подреждат плътно в кутийка с подходяща големина – целта е кутийката да се запълни максимално, за да няма нужда от прекалено много зехтин. Подправките се нарязват или накъсват на листенца, чесънът се смачква (може и да се нареже на филийки) и се слагат при тофуто, като се набутват внимателно и между отделните парчета.

Всичко се залива със зехтин – да се покрият добре тофуто и подправките. Кутийката се затваря и се прибира в хладилника за поне 2-3 дена. Няма точно определено време за мариноването – колкото по-дълго стои, толкова по-ароматно става тофуто. И трайността му е достатъчно голяма, стига да е добре покрито със зехтин. Затова е важно когато се вади от кутийката, останалите парчета да се наместват отново, за да не се показват над зехтина. Когато тофуто свърши, в същия зехтин може да се сложи нова доза. Ако пък не ви се занимава повече, зехтинът в никакъв случай не се изхвърля – прецежда се и се ползва салати или готвене; той също се ароматизира и става прекрасен!
Мариновано по този начин, тофуто неимоверно подобрява своя вкус – ароматизира се чудесно от чесъна и зелените подправки и се „облагородява“ от зехтина. Чудесно е за влагане в други рецепти – разни коктейлни хапки или сармички от тиквички, но си е напълно достатъчно и за самостоятелна консумация върху филийка хляб или резени домат например…

Постен миш-маш

Прекрасен миш-маш може да се получи и без яйца и сирене, като те изключително успешно се заменят с тофу (е, приликата е по-скоро във вида, не чак толкова във вкуса). Чесън в традиционното ястие май не се слага, но аз реших да го вмъкна, за да овкуси допълнително зеленчуците; който желае, може да го пропусне. Обичайната зелена подправка е магданоз, но ако по изключение не разполагам с него, много вкусно се получава и с босилек. А когато чушките са предварително изпечени и обелени, ястието се приготвя буквално за няколко минути. За 2 порции (всъщност количеството и съотношението на продуктите може да се променя според вкуса на всеки) са необходими:


1 глава лук
4 печени чушки
2 домата
2 скилидки чесън

10-ина листа босилек
100 г тофу
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка шарлан (студенопресован зехтин)
няколко стръка магданоз


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите – на кубчета, чесънът и босилекът – на ситно, тофуто се намачква с вилица.

Лукът се запича в сух тиган на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се чушките, доматите, чесънът и босилекът, посолява се и се разбърква за минута-две. Тогава се прибавя тофуто, разбърква се и котлонът се изключва. Миш-машът се оставя на изключения котлон още 3-4 минути – докато вкусовете се смесят. Тиганът се дърпа от котлона и който желае, може да полее ястието със струйка шарлан, но и без добавянето на никаква мазнина пак е достатъчно вкусно.

Преди да се сервира, всяка порция може да се поръси с хранителна мая – тя имитира в много голяма степен вкуса и аромата на сиренето.

Миш-машът е фантастичен – невероятно е вкусен и трудно може да се различи от оригинала със сирене и яйца. Понеже целта ми е да не пържа нищо, в началото, когато сътворих тази рецепта, добавях мазнината накрая, след като сваля тигана от котлона. Но после установих, че пак толкова апетитно става и без никаква мазнина – оказа се, че тя не влияе особено на вкуса на ястието. А така със сигурност е още по-здравословно!

Ако по изключение не разполагам магданоз, и босилекът върши работа – и вътре в ястието, и за украса отгоре. И пак става чудно вкусно! Но иначе всяка порция се поръсва с нарязан на ситно магданоз. Тофуто може да се нареже и на кубчета, но ако се намачка с вилица, максимално имитира на външен вид оригинала със сирене и яйца.

Ветрило от патладжани с домати и тофу

Това е една доста популярна вече рецепта (даже имаше известни полемики из нета чие е авторството), но отново преформена от мен. Оригиналът е със сирене, което аз замених с тофу, предварително поръсено със сол и подправки за по-добър вкус. Приготвянето е много бързо и лесно, а резултатът е изключително вкусен. Количеството на продуктите е според броя на желаните порции – за 2 са необходими:


2 малки патладжана
1 голям домат
10-ина тънки резенчета тофу (ако са тесни – двойно количество)
4-5 скилидки чесън
сух риган
10-на клонки мащерка
струйка ароматен зехтин
сол (или самардала)


Патладжаните се нарязват на филийки по дължина, без да се разрязват до края откъм дръжката (тя се запазва за по-добър ефект) – получава се нещо като ветрило.
Посоляват се в разрезите, оставят се 30-ина мин. да се изцеди горчивата вода, измиват се и се подсушават.

Тофуто се посолява и се поръсва с малко риган, скилидките чесън се нарязват на тънко и се разпределят върху него.

Доматът се нарязва на много тънки филийки и във всеки разрез на патладжана се слага по резен домат и резен (или два – ако са тесни) тофу, мушка се и по едно стръкче мащерка.

Така оформените ветрила се слагат в центъра на парче хартия за печене, поръсват се с риган, хартията се загъва и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 40 мин. (докато замирише приятно и патладжаните омекнат). Като се извадят от фурната, се развиват, преместват се в чиния и се поливат с ароматен зехтин.
За улеснение (особено ако се приготвят повече порции) може патладжанените ветрила да не се увиват поотделно, а да се сложат в тавичката и тя да се покрие отгоре с фолио.

Ястието е радост за очите и наслада за небцето; хубаво е и топло, и студено. Много добре се получава с предварително мариновано в зехтин, чесън и подправки тофу, но тогава се похабява студенопресованият зехтин, а и вече ми е практика да добавям мазнината след термичната обработка на храната. Вместо сол за овкусяване на тофуто може да се ползва самардала – тя дообогатява прекрасните аромати на ястието.

Коктейлни (новогодишни) хапки

Коктейлните хапки са много подходящи за новогодишната трапеза, но не само; могат да се приготвят и при всякакъв друг повод. Вариантите сигурно са безброй, но през зимата асортиментът малко се стеснява заради избора на сезонни зеленчуци. За канапе се спрях на моркови и кисели краставички, а за „горния етаж“ – на картофено пюре и слънчогледов пастет. И маслинки за украса. За другия вид заложих на мариновано тофу, завито в лентички печена чушка. И всичко се получи чудесно – и красиво на външен вид, и изключително вкусно.
Количеството на продуктите е в зависимост от желаното количество хапки. За една чиния (като тази на снимките) са нужни:


1 по-дебел морков
1 по-дебела кисела краставичка
2-3 с.л. картофено пюре
2-3 с.л. слънчогледов пастет
5-6 маслини без костилка (зелени и черни)
2 печени чушки
5-6 кубчета мариновано тофу
листенца магданоз за украса


Добре е картофеното пюре, слънчогледовия пастет и маринованото тофу да се приготвят ден-два предварително, за да има време да се овкусят добре (пък и самото сглобяване на хапките после става много бързо).
За пюрето се сваряват картофи, обелват се, намачкват се и се овкусяват със сол, ябълков оцет и ароматен зехтин на вкус. Разбърква се добре, като не се прекалява, за да не стане пюрето жилаво.
За пастета слънчогледовите семки се накисват в студена вода от предната вечер. На другия ден се измиват добре и се пасират с малко вода и лимонов сок до гладка смес. Добавят се малко чесън, копър, риган, магданоз и сол и пак се пасира. Накрая се овкусява с ароматен зехтин.
Тофуто се нарязва на парчета, слага се в подходящ съд и се поръсва с нарязани на ситно пресни или сухи подправки – босилек, чубрица, риган – и пресован чесън. Полива се със зехтин и се оставя да престои поне едно денонощие в хладилника.

Морковът се сварява леко (да не омеква много) и се оставя да изстине. Повече от ясно е, че никой няма да вари само един морков; може да се сварят повече – или за по-голямо количество хапки, или да се ползват за друга салата. Изстиналият морков и краставичката се нарязват на дебели кръгчета (морковените леко се посоляват) и се подреждат едно до друго. Върху всяко кръгче се шприцова розичка от картофено пюре или слънчогледов пастет, като се кръстосват (морков + картофено пюре, морков + слънчогледов пастет, краставичка + картофено пюре, краставичка + слънчогледов пастет), т.е. да се получат повече комбинации. Отгоре се украсяват с шайбичка маслинка.
Печените чушки (предварително посолени) се нарязват по дължина на 4-5 еднакви ленти, в края се поставя кубче мариновано тофу и се завива. Излишното от чушката се отрязва. Украсява се с листенце магданоз.

Готовите хапки се подреждат в подходяща чиния или плато, украсяват се с още малко магданоз и са готови към тях да се присъедини бутилка изстудено бяло вино…