Сладко от боровинки

В бабината готварска книга рецептите за сладко бяха при съотношение на плодовете към захарта 1:1, даже за по-киселите захарта стигаше до 1,5 кг на 1 кг плод. Като млада домакиня (не че само сладка съм варила, единствено от ягоди правех) започнах, спазвайки това съотношение. Получават се хубави сладка, с добре запазени цели плодчета и чудесен сироп. Но… има едно „но“ – стават прекалено сладки. Някои ще кажат: ами нали така се казва – такова трябва да е! Да, но в стремежа си да направя тази така необходима за неделните мекички добавка по-малко вредна, започнах опити с намаляване на количеството на захарта. Така установих, че чудесно сладко от ягоди става и с ½ кг захар на 1 кг плодове и даже пак е доста сладко на вкус. На следващата година намалих захарта на 250 г. Резултатът съвсем не беше лош на вкус, но вече се беше отдалечил малко от представата ми за сладко (беше по-рядък и недостатъчно сладък). Така се установих на нивото от 300 г захар и полученият продукт напълно ме задоволява. Оказа се, че това съотношение плод : захар е идеално и за боровинките – те също се леко киселки като ягодите.
Остана да реша и втория проблем, който възникна след намаляването на захарта – за разлика от сиропа с много захар, който става гъст и сладкото се сварява доста бързо, този с по-малко захар е доста рядък (а тук борбата е за сладко, не за компот!) и иска много варене, за да се изпари излишната течност. Така приложих съветите на майка да варя сладкото на няколко пъти до постигане на желаната гъстота. Какво означава това ли? Сладкото се вари 20-25 мин., след което се оставя да изстине както си е в тенджерата на изключен котлон. След няколко часа процедурата се повтаря и потретва до желаната консистенция. Е, вярно, че правенето на едно нищо и никакво сладко отнема поне 2 дена, но това все пак са 20-ина минути сутрин и вечер, да речем, и после забравяте за него… При това този начин на варене е много щадящ, защото се извършва на ниска степен на котлона и изпаряването на излишната течност става след изключването му.
Боровинките – естествено! – са диворастящи (балкански), а захарта – кафява (нерафинирана).


2 кг боровинки
600 г нерафинирана захар


Боровинките се слагат в тенджера и се засипват със захарта. Оставят се да престоят така няколко часа, докато захарта се разтопи (или поне по-голямата част от нея). Много удобно е това да се направи вечерта. Целта е да се образува сок, който е необходим за варенето. На другата сутрин тенджерата се слага на котлона и съдържанието ѝ се вари на слаб огън 20-25 мин. Тогава котлонът се изключва и тенджерата се оставя да изстине. След няколко часа (или вечерта) сместа се клоква пак за 20-25 мин., след което отново се оставя да изстине. Процедурата се потретва. Поне при мен желаната гъстота бе постигната след третото изстиване. През цялото време на варенето и изстиването тенджерата е без капак – целта е течността да се изпарява.

Тогава сладкото се слага пак да заври (колкото да се загрее добре, без да се вари повече) и горещо се насипва в чисти сухи бурканчета, които веднага се затварят. От горните продукти излизат точно 5 малки бурканчета от 270 мл.

Сладкото става великолепно – почти само от плод, без излишен прекалено сладък сироп. Чудесно е на сладост и е божествено за мекичките в неделя сутрин, както и за козуначените бухтички…

Пъпеш, праскови, сини сливи и круши със сусамов тахан

Въпреки твърденията, че пъпешът не трябва да се смесва с други храни, аз цяло лято си го хапвам на закуска, и то никога самостоятелно – в най-добрия случай е полят само с пълнозърнест тахан, но обикновено към него има и други плодове, които са в сезона си. Когато лятото почне да преваля, малините и боровинките отстъпват мястото си на сините сливи и първите круши и ябълки. Не знам дали това смесване на пъпеша с други плодове и с тахан е наистина лошо, но аз съм решила, че за мен съчетанието е добро, защото ми е много вкусно и си го хапвам с огромен апетит и наслада.
Има и още нещо, което ме кара да се замислям за ефективността на тази закуска. Една приятелка ми предаде съветите на нейната лекарка, че таханът е добре да се яде вечер (почти преди лягане), за да се задържат полезните вещества по-дълго време в организма, а да не се изхвърлят скоро след консумирането му с урината. А аз правя точно обратното – ям го сутрин! Но ми е толкова вкусно и така добре ме засища, че просто не мога да си представя друга закуска освен плодове според сезона с тахан! Споменатата лекарка е дала и друга опция – таханът да се хапва сутрин на гладно, но и това не е моят начин…
Плодовите комбинациите отново са въпрос на вкус и на това, с какво разполагам в момента. Количествата пак са по желание, а съчетанията са какви ли не:

Пъпеш, праскови и круши с тахан:

Пъпеш, сини сливи и боровинки с тахан:

Пъпеш, праскови, сини сливи и малини с тахан:

А ако преди този разкош в купата се пийне и чашка квас от червено цвекло, стомахът направо ликува!

Пъпеш, праскови, боровинки, малини и къпини със сусамов тахан

Когато черешите, черниците и кайсиите преминат, в сутрешното меню идва ред на пъпешите и прасковите – по пазарите вече са се появили големите купчини със сладки и ароматни пъпеши, а по сергиите се кипрят изкусителни сочни праскови. Дали да се хапват поотделно, или в комбинация, е въпрос на предпочитания и наличност. А с напредването на лятото към тях може да се присъединят и малини като едри рубини и дребничките горски боровинки – така закуската става още по-богата и невероятно вкусна! И колко полезна само!
Количеството на плодовете е по желание и според броя на закусващите. А комбинациите са всевъзможни… И всички са прекрасни! Кой би устоял на такъв разкош от цветове, вкусове и аромати?
По правило боровинките, малините и къпините са доста повече, но за снимките са в по-ограничено количество, за да се виждат и долните плодове… 😉

Пъпеш и праскови с тахан:

Пъпеш, боровинки и малини с тахан:

Пъпеш, праскови и боровинки с тахан:

Пъпеш, праскови, малини и къпини с тахан: