Показват се публикациите с етикет меласа от нар. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет меласа от нар. Показване на всички публикации

03 февруари 2025

Салата от булгур и цвекло




Взех идеята за тази салата от видеото на една туркиня – тяхната кухня е много интересна и вкусна и винаги има какво да си хареса човек от нея. Но както обикновено малко импровизирах и приспособих рецептата към своите разбирания и налични продукти. Така например пропуснах пресния кориандър и замених сушените вишни с червени боровинки – нали и двете са със сладко-кисел вкус. Добавих и малко пресен чесън от себе си, но най-съществената промяна беше, че оставих цвеклото сурово (във видеото е варено). И се получи салата за чудо и приказ! Вкусна и ароматна, цветна, свежа и много лека! Но с един огромен недостатък – изчезна яко дим! Мислех, че ще имаме за поне 2-3 дни, обаче свърши още на първото ядене (да не казвам и колко замина преди това само за опитване)… Така че следващия път никакви такива миниатюрни количества, никакви половин чаши булгур… Е, като за първи опит това си беше съвсем разумно, но оттук нататък вече ще се прави поне двойна доза!
Мерителната чаша е 240 мл.


90 г (½ ч.ч.) ситен булгур
½ ч.ч. вряла вода
2 малки глави (около 200 г) цвекло
3 кисели краставички
2 стръка пресен лук
2 стръка пресен чесън – само перата (зелената част)
½ връзка (10-ина стръка) магданоз
25 г червени боровинки
2 с.л. меласа от нар
½ ч.л. сол
струйчица зехтин


Булгурът се слага в купа и се залива с водата. Покрива се с капак и се оставя да се запари около 15 мин.
През това време цвеклото (сурово) се настъргва, киселите краставички се нарязват на кубчета, лукът, чесънът и магданозът – на ситно.
Набъбналият булгур се разбърква и се разрохква с вилица, за да излезе останалата пара. Добавят се цвеклото, краставичките, лукът, чесънът, магданозът и червените боровинки и се разбърква. Накрая се овкусява с меласата от нар, солта и зехтина (съвсем тънка струйчица, само за аромат и блясък) и отново се разбърква. Салатата е готова за сервиране, но е добре да престои малко преди консумиране, за да се съчетаят вкусовете.
Това е количеството, което се получава от горните продукти – непълна салатена купа, и спокойно може да бъде изядено от двама души, затова за повече хора е силно препоръчителна по-голяма доза… 😊






Салатата е разкошна, във възторг съм от нея! Изключително апетитна, свежа и лека, с прекрасен букет от вкусове, аромати и текстури. Сладко, кисело и солено чудесно се съчетават и допълват, цвеклото и киселите краставички приятно хрускат, а червените боровинки създават загадъчен дъвчащ ефект.








03 юни 2024

Късър




Това е една от онези рецепти, на които човек се кани мнооого отдавна и когато най-сетне я приготви, дълбоко съжалява, че толкова дълго е отлагал; поне такъв е случаят при мен. Бях си харесала това характерно за турската кухня ястие преди доста време, но все не стигах до него… Интересът към него обаче пламна с нова сила, когато наскоро видях да го приготвя една дама в „Преди обед“ – Тюркян Канан. Тя така майсторски действаше в кухнята, така сладкодумно обясняваше всичко, че нямаше как човек да не се зарази и сам да не запретне ръкави. Реших да следвам нейната рецепта, но както обикновено направих своите промени – готвих без запържване на лука в началото и почти без никаква мазнина за овкусяване в края (сипнах символична струйчица зехтин – толкова, че после изобщо не се усещаше), пропуснах и листата маруля (просто нямах в момента). Доверих се и на нейната иновация – да добавя и малко сироп от нар, въпреки че обичайно такъв не се слага. И останах много доволна от резултата – сиропът от нар някак обединява и балансира останалите вкусове и късърът става по-наситен и богат. В крайна сметка се получи фантастично ястие, при това многофункционално – подходящо е и за предястие, и за мезе, и за гарнитура, а с количествата на продуктите (особено на лимоновия сок – аз слагам повечко) може да се варира, за да може всеки да го нагласи към своя вкус и предпочитания. Важно е само да се ползва ситен булгур (за кюфтета), по-едрият е за пилаф.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) ситен булгур
1 ч.ч. вряла вода
1 малка глава лук
1 скилидка чесън
2 с.л. доматено пюре
1 ч.л. сол
4-5 стръка джоджен (1-2 щипки сух)
10-ина стръка магданоз
2 стръка пресен лук
сок от 1 лимон (или ½ – на вкус)
2 с.л. сироп (меласа) от нар
(струйчица зехтин)


Булгурът се слага в купа и се залива с водата. Покрива се с капак и се оставя да се запари около 15 мин.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се доматеното пюре и чесънът и се готви още няколко минути.
Джодженът, магданозът и пресният лук също се нарязват на ситно.
Набъбналият булгур се разбърква и се разрохква с вилица – за да изстине по-бързо и да излезе останалата пара. Изсипва се доматената смес и се бърка с дървена лъжица, като се натиска и маже. Когато сместа се изглади, се добавят солта, джодженът, магданозът и пресният лук и се разбърква. Накрая се овкусява с лимоновия сок, сиропа от нар и зехтина (може и без последния) и отново се разбърква. Пресипва се в купа за сервиране, но е добре булгурът да престои малко преди консумиране, за да се съчетаят вкусовете.
Аз направих по-малка доза от показаната в предаването и все пак излезе немалко количество – една голяма салатена купа, но по желание продуктите може да се удвоят или дори утроят, ако ще се готви за повече хора.






Късърът е великолепен – ястието е колкото простичко откъм продукти, толкова и богато на вкусове и аромати. Приготвя се изключително лесно, а е забележително апетитно. Така че не отлагайте дълго като мен, а го почвайте веднага! 😉