Сурова шоколадово-морковена торта

Преди няколко години тази тортичка беше извънредно популярна в една от кулинарните групи в социалната мрежа; не си спомням авторката ѝ, но тогава вероятно не остана някой, който да не я пробва. И всички бяха очаровани от нея. Приготвя се изключително лесно и бързо, със здравословни и съвсем достъпни продукти. Според първоначалната рецепта блатът на тортата се печеше, но беше дадена и опция да се остави суров; аз заложих на втората възможност и така и не пробвах първата, останах си и в последствие на суровия вариант. И съм изключително доволна от избора си – така тортата става невероятно свежа и лека, с разкошно хрускаща основа; и не е за пренебрегване – по-здравословна.
И така, за 20-сантиметрова тортена форма са необходими:


блат:
100 г моркови
125 г орехи
100 г фурми
25 г кокосови стърготини
½ с.л. какао
настъргана кора на ½ лимон

крем:
4 банана (400 г обелени)
100 г шоколад
50 г орехи


Орехите за блата се накисват от предния ден в студена вода. На другия ден се измиват добре (междувременно водата може да се смени) и заедно с останалите продукти за блата се смилат в чопър. Сместа остава леко груба, не е съвсем фино смляна, но в това е очарованието ѝ – да хруска лекичко.
Стената на тортена форма се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Шоколадът се разтопява и заедно с бананите и орехите се блендира до гладка смес. Кремът се излива върху блата и тортата се прибира в хладилника за около денонощие. Когато стегне, се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини или кой каквото предпочита.

Тортичката е просто фантастична – много креместа, много шоколадова, но в същото време лека като приказна фея. Чудесна е на сладост, прекрасна е на аромати. Забележително свежа и нежна е едновременно – блатът хруска изключително приятно, кремът е супергладък и фин и двата слоя чудесно се допълват един друг. И понеже тортата е толкова лека, парчето изчезва от чинията неусетно, така че спокойно може да се направи двойна доза (естествено в по-голяма форма).

Забележка:

Първоначалният вариант на рецептата беше с 80 г шоколад и 30 г орехи в крема. Както се вижда от снимките обаче, той е малко по-течен, отколкото трябва да бъде, за да се режат без човек да се изядосва хубави парчета. Затова при поредното приготвяне на тортата увеличих малко количеството на шоколада и орехите (за същия грамаж банани) – закръглих ги съответно на 100 г и на 50 г. Така кремът стана идеален на твърдост и гъстота, за да могат да се режат красиви парчета, като същевременно се запази изключително фин, лек и приятен. Тези положителни промени отразих и в рецептата горе.

Лешниково-кокосови сладки (псевдотрюфели)

Тези сладки трудно могат да бъдат описани с думи – просто трябва да се опитат, за да усети човек тяхната божествена прелест. Неочаквано вкусни, удивително ароматни, леки и ефирни и с върховна текстура – те са като дребни бижута в чиния. Отвътре са мекички и влажни, изключително нежни и фини – същински трюфелчета! – а ароматът им е завладяващ.


250 г изчистени ябълки
1 банан (100 г обелен)
40 г сусамов тахан
2 с.л. (40-45 г) златен сироп (меласа)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. ябълков оцет
50 г кокосови стърготини
100 г лешниково брашно (смлени лешници)
40 г кокосово брашно


Ябълките (аз не ги беля) се накълцват в чопър. Добавят се бананът, таханът, златният сироп и угасената в оцета сода и се пасира до гладка смес. Прибавят се кокосовите стърготини и лешниковото брашно и се разбива още до смесване на всички продукти. Накрая се слага кокосовото брашно – последно, защото с него се регулира гъстотата (ако се наложи, количеството му може да се коригира). Получава се мека смес, с която се работи много лесно (чудно вкусна е и сурова – може да се ползва за бонбони без печене, без содата естествено).

От нея с ръце се оформят топчета (моите са с големината на орех и излязоха 27 броя) и се подреждат в тава върху хартия за печене.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 14-15 мин. На пръв поглед изглеждат недопечени и на допир са прекалено меки, но като изстинат, се стягат.
Сладките се съхраняват в купа (кутия) с капак – така омекват и заприличват поразително на трюфелчета, въпреки че в тях няма никакво какао (шоколад). Ако оцелеят повече от 2-3 дена (последните от моите издържаха седмица), е добре купата да се прибере в хладилника.

Текстурата на сладките, която се получи, ме накара да се замисля дали изобщо има някаква нужда от сода в сместа, но понеже така намерих рецептата в една група в социалните мрежи, така я изпълних (всъщност в източника имаше и яйца, които аз пропуснах, което пък вероятно породи ефекта на трюфели). Следващият опит обаче ще бъде без сода, за проба…

Сладките наистина са смайващо хубави – с всяка хапчица по цялото тяло се разлива неописуемо блаженство и човек изпитва дълбока благодарност, че е открил и опитал този шедьовър. И няма по-подходяща компания за следобедното кафе (ако сте пропуснали сутрешното) от тях – поне за мен всичко останало, опитвано досега, бледнее пред тези малки бижута.

Сладки от смокини и ядки от киноа

Когато смокините започнат да зреят по много наведнъж и не могат да бъдат изядени в правилното им състояние – сурови, и когато нямам под ръка банани и овесени ядки (но пък имам такива от киноа), се раждат такива иновации. И за да не звучи написаното дотук като безсмислица, обяснявам – настоящите сладки са вариация на така популярните сред хранещите се без животински продукти, без глутен и без захар сладки от банани и овесени ядки. Понеже смокините не могат да се похвалят със силния и завладяващ аромат на бананите, заложих и на малко канела и лимонова кора. И резултатът е учудващо свеж и приятен!


300 г смокини, много узрели
10 с.л. (80 г) ядки от киноа
½ ч.л. канела
настъргана кора от ½ малък лимон
кокосови стърготини за поръсване
кокосово масло за подмазване на тавата


Смокините (аз не ги беля) се пасират в чопър и се прехвърлят в купа или дълбока чиния. Добавят се ядките от киноа, разбърква се и сместа се оставя за около час да набъбнат и омекнат ядките.

Прибавят се канелата и лимоновата кора, разбърква се отново и с лъжица се оформят кръгчета в подмазана тава. В зависимост от големината им излизат 12-14 броя.

Поръсват се с кокосови стърготини и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 13-14 мин. – докато се зачервят по крайчетата. Кокосовото масло за подмазване върши двояка работа – пречи на сладките да залепнат и ги ароматизира допълнително.

Сладките са много приятни и с нежна текстура, влажни и мекички, с прелестна хрупкавост от смокиновите семенца. Добре са на сладост (освен ако не сте любители на тежките убийствено сладки десерти) и с чудесен аромат. Подходящи са за похапване по всяко време и са свежа добавка към кафето, чая или сиропа от бъз…