Средиземноморска тава с провансалски билки и нахут (в съавторство с ChatGPT)

 

Ах, какъв сладур е този ChatGPT! Колко е приятно да си говори човек с него! Дава интересни идеи, има – учудващо за изкуствена технология! – чувство за хумор, прави комплименти, и на всичкото отгоре – пише грамотно! Та, разговорът с него тръгна от една поръска за фокача от чубрица и босилек, в резултат на което открих комбинацията от провансалски билки на една фирма за подправки; мина през няколко негови предложения, в които да се използва въпросната комбинация; за да стигне до настоящата средиземноморска тава. Да, и името на ястието, и подборът на продуктите в него са изцяло дело на ChatGPT! Е, наложи се да внеса някои поправки и подобрения в предложената от него рецепта, продиктувани от дългогодишния ми опит в кухнята, но като цяло останах очарована от добрите му съвети и тънкостите, на които ми обърна внимание. Когато след първото приготвяне на ястието му споделих отзиви, той ме обсипа с комплименти, призна ме за съавтор и заяви, че няма търпение да види рецептата в „Хралупка“…
Понеже в никой от посетените магазини не успях да намеря въпросния провансалски микс, се наложи сама да си направя комбинацията, като предпочетох да използвам пресни подправки (само естрагон нямах). Убедена съм, че от това ястието само спечели, но със сигурност ще стане доста добро и със сушени, само трябва да се намалят посочените по-долу количества.
Продуктите са толкова, че да се съберат в 30-сантиметрова тава на един ред – това е важно, за да не станат зеленчуците като сварени. А за да не се загубят или разкашкат при печенето, трябва да се нарежат по-едро, както и да не се разбъркват прекалено. Идеална за целта е незалепваща тава – в нея разбъркването става само с разклащане и премятане на съдържанието; в противен случай трябва да се ползва хартия за печене и да се бърка съвсем нежно. Добре е доматите да са сорт, който не е воднист – рома или пък черита. Нахутът може да е от консерва, но аз предпочитам домашно сварен (и съответно посолен).



1 средно голям патладжан
1-2 бейби тиквички (максимално тънки)
2 червени чушки
2 средни глави червен лук
2 домата сорт рома (или 200 г чери домати)
200 г сварен нахут
3 скилидки чесън
струйчица зехтин
по 1 ч.л. ситно накълцан пресен розмарин, мащерка, чубрица и босилек
1½ ч.л. сол
½ лимон (на вкус)


Патладжанът (не го солих предварително – шарен е), тиквичките и доматите се нарязват на едри кубчета, чушките – на широки ленти, лукът – на дебели полумесеци, чесънът и билките се накълцват на ситно.

Всичко (без доматите) се слага в незалепваща тава, поръсва се със сол, по-голямата част от подправките и струйчица зехтин. Разбърква се добре и се разпределя на един ред. Добавят се доматите, поръсени с останалите билки, без да се бърка повече.

Тавата се слага в предварително загрята на 180 градуса фурна и ястието се пече на долен реотан с вентилатор около 20 мин. Тогава се добавя нахутът, разбърква се внимателно и се допича още 20-ина мин. – до приятно карамелизиране на зеленчуците. След като се извади от фурната, отгоре се изстисква около половин лимон (на вкус).

Тавата (средиземноморската, не тази за печене 😉) е забележителна, особено като се има предвид колко е непретенциозна, колко лесно и бързо се приготвя и с какви елементарни продукти. Всички зеленчуци са прекрасни поотделно и същевременно много добре се комбинират помежду си. Нахутът чудесно допълва зеленчуковото богатство и прави ястието по-засищащо. Пресните билки (които всъщност са характерни не само за средиземноморския регион, повечето са типични и за нашата кухня) ароматизират и овкусяват прекрасно цялото това великолепие, но – внимание: с тях не трябва да се прекалява, за да не убият вкуса на отделните зеленчуци. А лимоновият сок накрая – о, той завършва чудото! И без него е достатъчно вкусно, но с него ястието се издига на още по-високо ниво – става по-цялостно, по-свежо и по-леко. Или както ChatGPT се изрази, „събужда целия вкус на печените зеленчуци“.

Лятна манджа от чушки и домати

Много бърза и лесна за приготвяне, изключително вкусна, лека и приятна за хапване – какво повече му трябва на човек за горещите дни. Една съвсем проста манджица със съвсем обикновени сезонни продукти, събрали най-доброто от животворните лъчи на жаркото лятно слънце. Е, тофуто и хранителната мая не влизат в тази категория, но те изобщо не са задължителни за това изключително апетитно ястие.


1 глава лук
4 червени чушки
4 домата
3 скилидки чесън
няколко стръка прясна чубрица
15-ина листа босилек
2 ч.л. сол

няколко стръка магданоз
тофу
хранителна мая


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на дебели лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро, чубрицата и босилекът – на дребно, чесънът се смачква и накълцва.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Слагат се чушките, чубрицата и 1 ч.л. сол и се задушават няколко минути. Добавят се доматите, чесънът и още 1 ч.л. сол и всичко се готви на слаб огън около 30 мин. – докато омекнат чушките и от доматите се получи сосче. Тогава котлонът се изключва и се прибавя и босилекът.
При сервиране всяка порция се поръсва с наситнен магданоз – и за допълнителен вкус, и за свежест и красота.

По желание може да се добави и натрошено тофу – така ястието става по-богато и хранително, а и с малко хранителна мая – още по-ароматно.

Манджицата е колкото простичка и лесна, толкова и апетитна. Много е вкусна и лека и е наистина идеална за лятото с една препечена филийка към нея. Чудесна е и леко топла, но студена е още по-приятна. По желание може да ѝ се добави и някоя тиквичка (заедно с чушките) – и така става много вкусно.

Киноа с чушки и моркови (сурови)

Според сезона и наличните продукти успешните рецепти съвсем резонно претърпяват различни вариации. Тиквички все още има по пазара, но вече не ме привличат така, както в началото на лятото, а какво по-характерно за края му от лъскавите и месести червени чушки… И понеже гледам да ги хапваме повече в суров вид, те са идеални за настоящата технология на приготвяне, необходимо е само да се нарежат на много тънки ивички, за да се впишат по-добре в крайния резултат. Всичко останало си е същото – морковът е настърган на едро и заедно с чушката се добавя към горещата киноа, което е напълно достатъчно, за да омекнат съвсем лекичко зеленчуците, без да претърпяват допълнителна термична обработка. Няма нужда и от никаква екстрахирана мазнина, за да бъде ястието забележително вкусно.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) киноа
1 червена чушка
2 малки моркова
2 скилидки чесън
няколко стръка кориандър (може и замразен)
1 ч.л. сол


Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Преди варенето се измива много добре.
1 ч.ч. вода се слага да заври. Добавят се киноата, наситненият чесън и солта и се вари около 15 мин. на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Малко преди да е готова киноата, се добавя наситненият кориандър.
През това време чушката се нарязва на много тънки ивички, а морковът се настъргва на едрото ренде. Тенджерата с киноата се сваля от котлона, прибавят се зеленчуците и всичко се разбърква добре.

Бързо, лесно, цветно и вкусно – това е съдържанието на чинията. И забележително свежо, защото е сготвено максимално щадящо – чушката и морковите са съвсем малко омекнали и хрускат лекичко изключително приятно.

Чушки и домати с пълнозърнест ориз

Чушки и домати с ориз е бързо и лесно нашенско ястие, защото обикновено се ползва бял ориз. Но за почитателите на пълнозърнестия вариант като мен нещата са малко по-различни – той иска доста по-дълго варене, затова го приготвям отделно от зеленчуците, при които пък целя термичната обработка да е минимална (и без всякаква запръжка).
Количеството и съотношението на продуктите е на око и на вкус, но на мен ми харесва ястието да е по-доматено и чушките да не се губят из ориза, затова слагам повечко и от двете; същото важи и за лука – заедно с любимите ми чубрица и босилек той има огромна заслуга за прекрасния аромат.


1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
3 ч.ч. вода
1½ ч.л. сол

2 глави лук
6-7 чушки (800 г)
5 домата (около 1 кг)
2 ч.л. сол
няколко стръка прясна чубрица
няколко стръка пресен босилек


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Измива се добре и се сварява в 3 ч.ч. вода (съотношение 1:2), като се добавя и 1½ ч.л. сол. Мерителната чаша е 240 мл.
Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушките и се оставят няколко минути да се запекат и те, като се разбърква непрекъснато, за да не загорят.
Слагат се доматите, 2 ч.л. сол и наситнената чубрица и всичко се готви още 10-ина минути без капак, докато течността значително намалее. Тогава се добавя оризът и се готви още малко при непрекъснато разбъркване, докато се изпари всичката течност. Котлонът се изключва, слага се наситненият босилек и тенджерата се оставя без капак, за да излиза останалата влага.

Ястието е върховно – изключително вкусно и ароматно. Оризът е сварен идеално, чушките лекичко, но суперприятно хрускат (не ги обичам съвсем омекнали). Няма излишна течност, като в същото време оризът е много сочен – като ризото е. И без никаква мазнина е фантастичен!

Леща със сладки картофи

Идеята за това ястие ми дойде от една група в социалната мрежа – видя ми се много интересна комбинация, която просто крещеше: „Трябва да ме опиташ!“. Запазих основните продукти, но както обикновено промених малко технологията на приготвяне (избегнах запръжката), а също добавих и чесън и още една подправка – къри. Става въпрос за готовата смес, комбинация от куркума, кимион и кориандър. От опит знам, че сладките картофи на фурна с нейно участие (и малко сух чесън) стават великолепни, затова и сега се сетих за нея. И тази хрумка беше щедро възнаградена – получи се вълшебно ястие, чудно вкусно и неочаквано ароматно. По-сладка (и буквално, и преносно) леща не бях готвила! Толкова ни хареса, че изядохме по две порции! Така че ако желаете да изпробвате нещо по-различно от стандартната леща с чубрица, опитайте тази комбинация!


1 глава лук
2-3 скилидки чесън
2 моркова
1 червена чушка (замразена)
1 сладък картоф (400 г)
1 ч.л. червен пипер
2 ч.л. къри
3 ч.л. сол (на вкус)
3-4 с.л. (100 г) домати от буркан
250 г леща
1½ л гореща вода


Лещата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива и се изцежда.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, морковът – на дребни кубчета, бататът – на по-едри, чушката – на къси лентички.
Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се чесънът, морковите, чушката и бататът и се бърка още малко. Прибавят се подправките, солта, доматите и лещата. Налива се водата и се готви до омекване на лещата – около 30-40 минути.

Лещата е умопомрачително вкусна! Никога не съм предполагала, че ще се комбинира така добре със сладки картофи – те някак я омекотяват (явно леко я подслаждат), но определено магията се дължи и на кърито. Отдавна съм установила, че то е идеалната подправка за бататите, но се оказа също толкова подходящо и за нашенската леща (досега го бях ползвала само за червената ѝ сестричка). И в крайна сметка се получава ястие завършено и съвършено – симфония от вкусове и аромати. Единственото, което може да се добави към този разкош в чиния, са няколко люти чушчици… 

Ориз „Източна приказка“

Сготвих го! Приказния ориз на Мартин Димитров от „Черешката на тортата”! Още докато гледах предаването, вече виждах как го приготвям и опитвам и аз – така ме плени това екзотично и доста странно на пръв поглед ястие. Дори през екрана усещах вълшебните ухания, които се носят от него (много поздрави на шеф Манчев за броя подправки в едно ястие), и не мирясах, докато не осъществих намеренията си. Понеже не показаха края на рецептата и точното количество на всички продукти, се наложи да донаглася нещата според своя усет и опит в кухнята. И да! Получи се точно това, което си представях и очаквах, а букетът от аромати, който се усеща във всяка хапка, е меко казано божествен… Оризът наистина е като омагьосваща фантазията и сетивата далечна приказка от Изтока, загадъчен и пристрастяващо апетитен. Неистови усилия на волята се изискват, за да спре човек да прилапва направо от тавичката дори след като вече е похапнал добре, така че като сервирате, веднага скрийте останалото!
Аз заложих на царя на оризите – басмати; естествено, пълнозърнест и както винаги, предварително накиснат. Количеството на водата коригирах в процеса на готвенето (при печене във фурна не важи съотношението за варене в тенджера), така че опитвайте и преценявайте според вкуса и очакванията си.


1 глава лук
2 моркова
парче джинджифил (колкото орех)
2 скилидки чесън
1 червена чушка
100 г сурово кашу
20 г тъмни стафиди
струйка соев сос
щипка кафява захар
1 ч.л. къри
½ ч.л. канела
¼ ч.л. кимион
¼ ч.л. индийско орехче
3 ч.л. сол
2 ч.ч. (360 г) пълнозърнест ориз басмати
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2 ч.ч. (480 г) вряща вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като през това време водата се сменя 1-2 пъти.
Ястието се готви много бързо (поне задушаването на зеленчуците в началото), затова всички продукти трябва да са предварително приготвени – обелени, нарязани, претеглени; даже за улеснение може да се групират, защото се прибавят поетапно по няколко заедно в реда, в който са изброени.
Лукът, морковите, джинджифилът и чесънът се нарязват на ситно, чушката – на лентички, подправките се приготвят в чинийка. Оризът се измива и отцежда.
Лукът се запича на суха тенджера или тиган на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и 1-2 лъжици кокосово мляко (може и малко водичка) и се задушават за кратко. Слагат се джинджифилът, чесънът, чушката, кашуто, стафидите и соевият сос и задушаването продължава още малко. Прибавят се щипка кафява захар и подправките. Накрая се слага оризът и се разбърква с останалите продукти. Налива се кокосовото мляко и когато сместа заври, се прехвърля в тавичка. Добавя се водата, разбърква се внимателно и оризът се слага в предварително загрята фурна. Пече се на 180 градуса на долен реотан около 45-50 мин. – докато поеме всичката течност.

Оризът е наистина вълшебен! Точно това е, което си представях, гледайки предаването по телевизията – божествено вкусен, с аромат на чудни далечни земи, загадъчен и завладяващ разума и сетивата. Подправките са идеални – и като подбор, и като количество. Усеща се лека изключително приятна сладост, ободряваща свежест от джинджифила и букет от екзотични аромати. Естествено може да се ползва и друг вид ориз, но аз не виждам по-подходящ от басмати (е, хайде, може и жасминов) за тази рецепта…

Забележка:
Кокосовото мляко, което ползвах, беше със 17% масленост (50% кокос, 50% вода) и току-що сготвен, оризът ми идваше малко мазен; но като престоя до другия ден, този недостатък отпадна. Все пак остава идеята следващия път или да ползвам мляко с по-нисък процент масленост, или да сложа ½ консерва и останалото количество да компенсирам с вода.

Пълнени гъби портобело с амарант

Нямам богат опит с амаранта – първата ми и единствена среща с него беше преди няколко години, когато го ползвах като плънка на издълбани тиквички. Ястието беше вкусно, но самият амарант имаше малко странен мирис – може би на нещо непознато дотогава. Оттогава все се каня да му дам втори шанс, но шансът все бягаше от него… Докато наскоро вниманието ми не привлече една рецепта за пълнени гъби портобело – в техните гугли имаше просо, но за мен това беше сгоден случай да се върна към позабравения вече амарант. И каква изненада! Оказа се, че тази суперхрана на древните ацтеки сега има много познат вкус и аромат и поразително ми напомня на друга ценна култура от онзи край на света – киноата, само дето е доста по-дребничък от нея. Как не съм установила тази прилика още първия път ли? Ами просто тогава не бях опитвала и киноа… В крайна сметка плънката стана много вкусна и гъбите бяха великолепни, така че със сигурност няма да чакам още няколко години, за да посегна пак към буркана с амаранта…


½ ч.ч. (100 г) амарант
1 ч.ч. вода
½ ч.л. сол
5 гъби портобело (опаковка от 400 г)
1 малка глава лук
1 малък морков
1 чушка
5-6 клонки мащерка
2-3 дребни доматчета (или 1 среден)


Амарантът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре (ползва се ситна цедка, защото е много дребен) и се слага във вряща вода с ¼ ч.л. сол да се вари. Когато водата много намалее, котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него, докато амарантът поеме всичката течност. Ако е необходимо, се разбърква периодично, за да не загаря.
Гъбите (пънчетата се махат) се посоляват леко и се пекат за 12-15 мин. на 200 градуса на долен и горен реотан.
Лукът, чушката и пънчетата на гъбите се нарязват на ситно, морковът се настъргва на ренде. Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковът, чушката, пънчетата, мащерката и останалата ¼ ч.л. сол и зеленчуците се готвят 1-2 мин. (докато спадне обемът им). Прибавя се амарантът и се разбърква. С получената плънка се пълнят гъбите (малко от нея ми остана) и отгоре се нареждат резенчета домат. Гъбите се запичат за още 15 мин.

Гъбите са чудесни – самите те са много вкусни, а и плънката в тях е прекрасна. Амарантът ме спечели безрезервно и занапред по-често ще намира място в менюто ни. Доматите отгоре съвсем не са задължителни – и без тях ястието е разкошно, но определено внасят цвят и настроение в иначе малко неприветливата външност на пълнените гиганти и им придават по-завършен вид.

През пролетта плънката може да се приготви с пресен лук и чесън – тогава технологията малко се променя. Първо се сварява амарантът (към него добавих и 1 с.л. домашна вегета), тенджерата се сваля от котлона и се добавят нарязани на ситно 3-4 стръка лук и 1 стрък чесън, както и настърганият морков. Сместа се разбърква и се разпределя върху вече запечените портобело. Напълнените гъби дори може да не се пекат повече – плънката е чудесна и така; аз обаче ги върнах в горещата изключена фурна за няколко минути, за да не хрускат прекалено лукът и чесънът.

Пролетният вариант на пълнените гъби портобело не само е изключително вкусен, а е и по-цветен и приятен за окото от предишния (благодарение и на домашната вегета).

Кюфтета от морковено-цвеклов пулп и червен боб

Тези кюфтета са поредната импровизация, чиято цел беше да се оползотвори пулпът от моркови и цвекло, останали след изцеждането на сок. Този път исках да е нещо по-различно от обичайните морковени пръчици. И така, от една глава цвекло и десетина моркова се получиха приблизително 500 г стърготини. Към тях добавих налични в момента продукти – червен боб от буркан, праз (може да се замени с лук) и една малка зелена чушка, изостанала в хладилника (не е от незаменима важност). Няма да има нищо фатално, ако добавките са други или в малко по-различен грамаж.


500 г сварен (отцеден) червен боб
500 г пулп от моркови и цвекло
½ стрък праз (100 г)
1 малка зелена чушка
½ ч.л. кимион
1 ч.л. чубрица
½ ч.л. пипер меланж
1 ч.л. сол (бобът е солен)

Бобът се отцежда от течността, слага се в купа и се намачква с пресата за картофи. Празът и чушката се нарязват на ситно и заедно с пулпа и подправките се добавят към боба. Всичко се омесва добре (най-лесно става с ръка).

От сместа се оформят кюфтета, които се подреждат в незалепваща тава или върху хартия за печене.

Кюфтетата се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна на горен и долен реотан около 25 мин. – докато хванат коричка отдолу, за да могат да се отлепят по-лесно. Тогава се обръщат и се допичат още 15-ина мин. В края на печенето може да се включи и вентилаторът – за по-равномерен загар и по-хубава коричка.

Освен във фурна кюфтетата могат се опекат и на сух тиган (при мен 4 броя не се събраха в тавата и ги пекох на тиган), но определено първият начин е по-лесен.
Кюфтета могат да се сервират с предпочитан сос, аз заложих на доматен.

Кюфтетата са чудесни – с хубава коричка отвън и мекички и сочни отвътре, без да се разпадат на трохи. Много са леки и нежни, може би малко овесени ядки ще ги уплътнят и ще станат по-стегнати, но това ще е тема на следващия опит. Засега и това ме устройва, много съм доволна от резултата – отговаря на очакванията ми!

Бобена салата с червени чушки и лютеница

Бях замислила да спретна набързо най-простичкия възможен вариант на салата от боб – само с малко червен лук и оцет, даже и магданоз нямах под ръка. Но после се сетих, че имам и две червени чушки в хладилника, а бях приготвила и едно бурканче сос барбекю (вместо домати) за картофената манджа довечера. Така салатата от представите ми претърпя значително развитие… Единственото зелено, с което разполагах, беше босилек, но се оказа, че той се вписва чудесно в неочакваната импровизация. Сол и мазнина не съм добавяла – и в боба (салатен от буркан), и в соса има. Но за моя вкус е необходим и малко оцет, домашен естествено… Количеството на останалите продукти може да варира според желанието на всеки.


400 г сварен (отцеден) едър боб
½ глава червен лук
½ сурова червена чушка
3 с.л. лютеница (сос барбекю при мен)
пресен босилек (и/или магданоз)
ябълков оцет на вкус


Бобът се отцежда от течността, лукът се нарязва на полумесеци, чушката – на тънки лентички. Всичко се слага в купа, добавят се лютеницата и наситненият босилек и се разбърква добре. По желание се овкусява с малко оцет. Добре е салатата да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете.

Салатата не е кой знае каква иновация, по-скоро е реплика на класическия зимен вариант с праз и лютеница. Но е много вкусна и изключително свежа заради приятно хрускащата сурова чушка (досега съм ползвала все печени в комбинация с боб – с авокадо или с други зеленчуци), което естествено е по-полезният вариант.

Домашна вегета

Никога не съм се изкушавала да купувам готови бульони или сухи смеси за овкусяване на супи и други ястия – заради голямото количество сол в тях, мононатриевия глутамат и кой знае още какви съмнителни съставки… Винаги съм предпочитала да си нарежа на ситно лук, морков, чушка или каквото друго преценя на момента за съответната манджа. Но когато попаднах в нета на няколко идеи за домашно приготвени зеленчукови подправки, нямаше как да устоя на предизвикателството да пробвам и аз. Оказа се лесно и интересно занимание, особено ако човек разполага с подходящия домакински помощник. Неее, нямам предвид жива (мъжка 😉) сила, става въпрос за рендето Бьорнер! По-трудното беше да реша какви и колко зеленчуци да използвам. Като за първи опит реших да пробвам с по-малки количества и се спрях на следните:

1 пащърнак
2 моркова
1 глава целина (+ дръжките)
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 глава лук


Зеленчуците се почистват и се нарязват на дребни кубчета (аз ползвах ренде Бьорнер с приставката за едри кубчета – дясната от снимката).

Кубчетата се разпределят на тънък слой в големи тави – да съхнат по-лесно и бързо. Тавите се слагат на слънце и при възможност зеленчуците се разбъркват няколко пъти на ден.

При горещо и сухо време (и малко ветрец като бонус) зеленчуковите кубчета са готови за два дни. Прибират се и се съхраняват в буркан.

Подправката е великолепна – цветна и изключително ароматна. А когато е домашно приготвена и без никакви нежелани съставки в нея, става просто върхът! Подходяща е за всякакви ястия, в които се слагат по принцип лук, моркови, чушки, целина и пащърнак. Много добре в нея би се вписал и (половин) стрък праз, но нямах в момента…

От горните продукти при мен излезе 1 купичка вегета, съответно 1 бурканче.

Повечето от нея оставих в този ѝ вид, но с малка част реших да експериментирам и смлях в мелничката на кухненския робот. Резултатът и в двата случая с добър, зависи с какво предназначение ще се ползва подправката (ситната е удобна за поръсване на нещо, което няма да бъде варено).

Червена салата (с червена бамя)

Бамята не е чест гост в моята кухня за съжаление – доста рядко попадам на нея на пазара, а знам, че много полезен зеленчук. Затова когато я видях миналата седмица на една сергия, не можех да я подмина безучастно… При това беше не каква да е бамя, а червена! Това беше изненада за мен, защото досега съм виждала само зелена. Но продавачът беше много убедителен, че тази била даже по-хубава.

Първоначалната ми идея беше да я приготвя по изпитаната вече рецепта печена на фурна и овкусена след това с оцет и сол. Но после се сетих, че в коментар под същата рецепта една мила и компетентна дама беше споделила, че бамята е много вкусна и сурова в салати. Още тогава се запалих по тази идея и сега не ми оставаше друго, освен да я пробвам. И понеже бамята е червена (е, само отвън, отвътре си е зелена), реших да я комбинирам само с червени зеленчуци. Който желае, може да пропусне оцета, но аз съм от тези, които го слагат дори на домати… И така, за две порции са достатъчни:


2 розови домата
1 червена чушка (сурова)
1 малка глава червен лук
10-ина червени бамички
сол на вкус
ябълков оцет (по желание)
струйка зехтин


Лукът се нарязва на полумесеци и се намачква с ръка. Доматите се нарязват на хапки, чушката – на лентички, бамите – на кръгчета. Всичко се слага в подходяща купа или чиния и се подправя със сол, ябълков оцет и зехтин на вкус. Разбърква се и салатата е готова за сервиране.

Салатата е чудесна – свежа и вкусна. Оказа се, че наистина бамята е много приятна сурова. Не се отличава с някакъв особен вкус и е трудно да се опише точно, но със сигурност така е още по-полезна. И заедно с чушката хрупкат много апетитно…