Супа от коприва със застройка от сусамов тахан

Обикновено копривата (особено първата младичка и нежна пролетна реколта) присъства в менюто ни в суров вид – в салати, на песто или като част от гарнировката на разни брускетки. Този път обаче изневерих на себе си и… я ползвах за супичка. Все пак има едно НО: всичко беше сготвено за минимално време и по максимално щадящ начин, без запръжки и тежки застройки. С други думи – не бланширах копривата предварително, както е по всички рецепти, а я накълцах сурова на дъската и я добавих в тенджерата, след като изключих котлона. А за застройка ползвах… сусамов тахан! От доста време знам за това приложение на тахана, но все не ми е падала сгода да го изпробвам, така че сега реших, че това е моментът! В резултат – получи се прекрасна копривена супа, лека и свежа, приятно гъстичка и чудесно замътена. Количествата на продуктите не са строго определени, може да се действа на око и според наличностите, при мен бяха следните (за по-рядка супа водата може да се увеличи):

1 купа коприва (80 г)
2 връзки (10-ина стръка) пресен лук
2-3 щипки сух джоджен
2 ч.л. червен пипер
50 г фиде (пълнозърнесто)
2 моркова
2 ч.л. сол
2 с.л. с връх (50-60 г) сусамов тахан (пълнозърнест)
2 л вода (може и повече)


Лукът се нарязва на ситно, копривата се накълцва небрежно с нож на дъската (без да се пипа, върхът на ножа се държи с другата ръка), морковите се настъргват на едро ренде.
Във вряща вода се слагат лукът, джодженът, червеният пипер и солта. Вари се 4-5 минути и се добавя фидето. След около още 5 минути котлонът се изключва и тогава се прибавят морковите и копривата. Тенджерата се оставя на горещия котлон и това е напълно достатъчно морковите и копривата да се сготвят.
Таханът се разбърква в купичка с малко бульон от тенджерата на рядка смес, с която супата се застройва. Сервира се с добавка от пресован чесън и оцет, макар че и без нея е достатъчно вкусна.

Колкото и да избягвам да обработвам копривата и другите диворастящи зелении термично, си признавам, че супата стана фантастична! Много свежа и лека, с вкус и аромат на пролет. Сусамовият тахан се оказа идеален за застройка – пасна прекрасно на копривата вкусово и чудесно замъти супата, така че смятам и занапред да се възползвам от него в тази му роля.

Баница с манголд

Какво прави човек, когато му се случи да не може да заспи нощем? Ами гледа видеа в нета! Какви видеа ли? Ами на всевъзможни баници, бюреци и тем подобни турски тестени изкушения и си избира рецепта за букета от манголд, който чака реда си в хладилника. По-младите и крехки листенца бяха вложени в една свежа цветна салата, а по-едрите и вероятно по-трудносмилаеми в суров вид останаха за баница (заедно с малко киселец и коприва). Но ми се искаше този път да пробвам някаква по-различна технология от тази, която си знам, затова си отгледах на видеа. Оттук обаче дойде и проблемът – кое от тях да избера? Всички бяха нови за мен, всички бяха интересни. Затова, както обикновено, реших да съчетая идеи от различни рецепти, което… се оказа грешка. В крайна сметка се спрях на две видеа – едното за квадратни банички, а другото – за дълги прави многолистни рула; и двете се оформяха от сгънати като плик кори, но в първия случай корите се дърпат, а във втория се точат (е, имаше и известна разлика в продуктите). Аз обаче реших да комбинирам двете технологии, като направя баницата под формата на дълги рула, но с дърпани кори, сгънати на плик, което доведе до известни неудобства, за щастие – не и непреодолими… Оказа се, че пликът от дърпани кори не може да се разтегли на правоъгълна кора, която после да се навие на руло, и се наложи нова почивка на тестото, за да се отпусне отново глутенът. В крайна сметка успях да оформя шест рула и да изпека разкошна баница. Да, наистина стана великолепна – с невероятно фини многолистни кори, с чудесна плънка и прекрасен аромат.
Що се отнася до тестото – и тук направих комбинация от няколко рецепти, като не подминах и моята (която си знам от майка) – сложих и оцет, въпреки че не го видях при нито една туркиня; за сметка на това в почти всички видеа имаше суха мая, което за мен е странно – в баничното тесто няма набухватели. Но реших, че като ще пробвам нови неща, ще пробвам и това – мая в тестото; в крайна сметка количеството ѝ е пренебрежимо малко. В готовата баница тя изобщо не личи – корите са си съвсем тънки и фини като тези без мая; но установих разлика в тестото – по време на почивката то беше бухнало лекичко и се дърпаше нетипично лесно.
Брашното, което ползвах, за съжаление е бяло – на „София мел“ за баница. И като за първи опит с това тесто и тази технология на приготвяне, направих по-малка доза, но следващия път със сигурност ще я удвоя, защото всичко се оказа много удачно – и вкусно, и лесно за правене. Особено ми допадна разточването на топчетата тесто на кори и поставянето им една върху друга на кула – хем е много компактно и подредено, хем изобщо не залепват помежду си, а после с тях се работи много бързо и лесно.


1 ч.ч. (240 мл) вода
½ ч.л. (2 г) суха мая
1 ч.л. захар
1 с.л. зехтин (олио по избор)
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
около 400 г брашно (може да варира в зависимост от марката)

200 г манголд
50 г киселец
50 г коприва
1 ч.л. сол
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)
120 г тофу

100 г зехтин (олио по избор)


Водата се сипва в купа и се добавят маята, захарта, олиото, оцетът и брашното (не всичкото, част от него трябва да остане за месенето и разточването). Омесва се меко тесто, което не лепне по ръцете. От него се оформят 12 топчета, покриват се с найлонче и се оставят да си починат 15 мин.
Зехтинът се слага в подходящ съд и се затопля.
Всяко топче се разточва на кора с диаметър около педя и се изтупва от излишното брашно.

Корите се подреждат една върху друга в тавичка, като всяка се намазва със зехтин. Покриват се с найлонче и се оставят да си починат 30 мин.

През това време се приготвя плънката – манголдът, киселецът и копривата се нарязват и се намачкват (сурови) със солта. Добавят се джодженът, риганът и чубрицата и се разбърква добре. Тофуто се намачква с вилица.
Корите се обръщат в тавичката – долните, т.е. първите разточени, да дойдат най-отгоре, за да се започне работа с тях. Вземат се 2 кори и както са си една върху друга, се раздърпват с ръце на намазнен плот на тънка кора – става изключително лесно и бързо.

Намазва се със зехтин и се сгъва на плик на два етапа – първо една трета от кората се сгъва върху средата, после – другата третина по същия начин.

Намазва се отново с мазнина и отново двете третини (този път в другата посока) се сгъват върху средата.

Оттук нататък според първото видео, което си бях харесала, би трябвало в средата на всеки плик да се сложи плънка и четирите ъгъла да се загънат към центъра – така се получават квадратни банички. Но нали аз си бях наумила моята да е на рула, опитах да раздърпам получените пликове на правоъгълна кора, което се оказа много трудно – тестото веднага се връщаше обратно. Това наложи да оставя шестте плика да си починат още около 30 мин. – така издължаването им до правоъгълник стана малко по-лесно, но отчитам този начин на оформяне за грешка: или трябваше да следвам докрай показаното във видеото (т.е. да направя квадратни банички), или трябваше да пропусна втория етап от оформянето на кората на плик и да сложа плънката по дължина след първото сгъване, след което да навия на руло.

В крайна сметка по дългата страна на всяка кора се слага 1/6 от плънката, поръсва се с 1/6 от тофуто и се завива на руло.

Получените рула се подреждат в тава върху хартия за печене и се намазват с остатъка от зехтина.

Баницата се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 30 мин. (последните 5 мин. включих и вентилатора за по-равномерен загар).

Баницата е фантастична! С няколко слоя крехки и тънки ронливи кори, вкусна плънка и чудесен аромат. Тофуто не е решаващо за вкуса, по-скоро е за цвят, текстура и богатство на плънката, така че който го недолюбва, спокойно може да го пропусне; със зелениите също може да се варира. Маята изобщо не се усеща – корите са изключително фини и хрупкави като тези без никакъв набухвател; може би има роля за тестото – то беше много нежно и се дърпаше неочаквано лесно (предполагам защото корите бяха почнали леко да втасват). И е извънредно трудно човек да се ограничи само с няколко парченца от тази вкуснотия…

Късър

Това е една от онези рецепти, на които човек се кани мнооого отдавна и когато най-сетне я приготви, дълбоко съжалява, че толкова дълго е отлагал; поне такъв е случаят при мен. Бях си харесала това характерно за турската кухня ястие преди доста време, но все не стигах до него… Интересът към него обаче пламна с нова сила, когато наскоро видях да го приготвя една дама в „Преди обед“ – Тюркян Канан. Тя така майсторски действаше в кухнята, така сладкодумно обясняваше всичко, че нямаше как човек да не се зарази и сам да не запретне ръкави. Реших да следвам нейната рецепта, но както обикновено направих своите промени – готвих без запържване на лука в началото и почти без никаква мазнина за овкусяване в края (сипнах символична струйчица зехтин – толкова, че после изобщо не се усещаше), пропуснах и листата маруля (просто нямах в момента). Доверих се и на нейната иновация – да добавя и малко сироп от нар, въпреки че обичайно такъв не се слага. И останах много доволна от резултата – сиропът от нар някак обединява и балансира останалите вкусове и късърът става по-наситен и богат. В крайна сметка се получи фантастично ястие, при това многофункционално – подходящо е и за предястие, и за мезе, и за гарнитура, а с количествата на продуктите (особено на лимоновия сок – аз слагам повечко) може да се варира, за да може всеки да го нагласи към своя вкус и предпочитания. Важно е само да се ползва ситен булгур (за кюфтета), по-едрият е за пилаф.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) ситен булгур
1 ч.ч. вряла вода
1 малка глава лук
1 скилидка чесън
2 с.л. доматено пюре
1 ч.л. сол
4-5 стръка джоджен (1-2 щипки сух)
10-ина стръка магданоз
2 стръка пресен лук
сок от 1 лимон (или ½ – на вкус)
2 с.л. сироп (меласа) от нар
(струйчица зехтин)


Булгурът се слага в купа и се залива с водата. Покрива се с капак и се оставя да се запари около 15 мин.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се доматеното пюре и чесънът и се готви още няколко минути.
Джодженът, магданозът и пресният лук също се нарязват на ситно.
Набъбналият булгур се разбърква и се разрохква с вилица – за да изстине по-бързо и да излезе останалата пара. Изсипва се доматената смес и се бърка с дървена лъжица, като се натиска и маже. Когато сместа се изглади, се добавят солта, джодженът, магданозът и пресният лук и се разбърква. Накрая се овкусява с лимоновия сок, сиропа от нар и зехтина (може и без последния) и отново се разбърква. Пресипва се в купа за сервиране, но е добре булгурът да престои малко преди консумиране, за да се съчетаят вкусовете.
Аз направих по-малка доза от показаната в предаването и все пак излезе немалко количество – една голяма салатена купа, но по желание продуктите може да се удвоят или дори утроят, ако ще се готви за повече хора.

Късърът е великолепен – ястието е колкото простичко откъм продукти, толкова и богато на вкусове и аромати. Приготвя се изключително лесно, а е забележително апетитно. Така че не отлагайте дълго като мен, а го почвайте веднага! 😉

Пълнозърнести хапки със зелении

В сезона на пролетните зелении винаги съм изкушена от нещо тестеничко с тяхно участие – или ще е великолепният пай "Слънце", или по-мързеливият за приготвяне галет, или пък апетитното хачапури. Този път обаче си представях нещата в по-дребни размери, затова реших отново са заложа на формичките за тесто, с които преди доста години се обзаведох с огромно желание, а не съм ползвала комай оттогава… Иначе тестото и плънката са си същите, като само малко намалих количествата на слънчогледа и на зелениите. Получиха се разкошни хапки (е, малко по-големички са де, защото използвах средната формичка) – с хрупкаво тесто както отгоре, така и отдолу, и богата и много ароматна плънка. От долното количество продукти излязоха 13 бройки, но всичко зависи от големината на кръгчетата, които ще се изрежат; станаха и доста дебелички, понеже слагах повечко плънка (някои даже леко се отвориха при печенето), но това беше целенасочено – да преобладават зелениите, а не тестото.


тесто:
400-420 г пълнозърнесто спелтено брашно
80 г зехтин
200 мл затоплено бяло вино
2 ч.л. сол

плънка:
около 200 г зелении (по 70-80 г киселец и коприва и голяма връзка магданоз)
1 връзка пресен лук
1 връзка пресен чесън (зелената част)
1 ч.л. сол
по 1 щипка сушен риган, джоджен и чубрица

100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
½ ч.л. сол


Киселецът, копривата, лукът и чесънът се нарязват и се слагат с 1 ч.л. сол в суха тенджера на среден огън за съвсем кратко, само да спадне обемът им; трябва се бърка непрекъснато, за да не залепнат за дъното (в краен случай може да се сложи и малко водичка). Свалят се от котлона и се добавят магданозът и джодженът, нарязани на ситно, и сушените подправки. Сместа се разбърква добре и се оставя да изстива.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се и се пасира заедно с лимоновия сок и солта. Полученият пастет се добавя към зелениите и се разбърква добре. Ако разполагате с подходящ уред, който да смели добре всички зелении заедно със слънчогледовия пастет, термичната обработка може да се пропусне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто и се оставя да си почине за 5-6 минути.
Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора, но не прекалено, за да не залепне. Със съответната формичка се изрязват кръгове. Всяко кръгче се поставя във формичката, в средата се слага от плънката (аз слагах повечко) и формичката се сгъва.

Останалото тесто (изрезките) се премесва, разточва се отново и пак се изрязват кръгчета. Получените хапки (или питки – на когото както му харесва) се подреждат в тава върху хартия за печене и се поръсват със стрит риган или нещо друго – за украса.

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 35 минути, като в последните 5 може да се превключи на функция грил за по-приятен загар отгоре и по-апетитна коричка.

Хапките са превъзходни – тестото е изключително вкусно и хрупкаво (и горната, и долната коричка са божествени), плънката също е прекрасна. Със зелениите може да се варира според предпочитанията и наличностите, формичките също не са определящи за крайния резултат – може да се изрязват кръгчета с какъвто и да е ринг и след като се прегънат, краищата да се притиснат с вилица. Със сигурност отново ще се получат красиви и вкусни минипайчета.

Пролетно просо с кладница

От два дни на шкафа ме очакваше една тарелка кладница, която бях купила без ясна идея какво ще я правя. Чудейки се как да я приготвя, се сетих, че скоро не бях готвила просо, и така реших да комбинирам любимите ароматни гъбки с дребничките златни семенца по вече наложилата се вкъщи рецепта. Но при положение, че се бях заредила и с по две връзки пресен лук и чесън от пазара, никак не ми се посягаше към старите глави. Така ястието претърпя известна промяна и се превърна в пролетно – стария лук и чесън замених с пресен, мащерката – с джоджен (не че мащерка не върви на пресен лук, но джодженът ми е някак по-пролетен), спанака – с младичка коприва и киселец. Останалото запазих – моркова за цвят и щадящия начин на готвене. И отново се получи цветно и вкусно ястие.
Ако не разполагате с киселец и коприва, те спокойно могат да се компенсират с по-голямо количество пресен лук.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
3-4 стръка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
2 щипки джоджен
1 ч.л. сол
няколко листа киселец
няколко връхчета коприва

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът, чесънът, киселецът и копривата се нарязват на ситно, гъбите се накъсват на ленти по дължина.
Водата се слага на котлона и когато заври, се сипват просото, лукът, чесънът, джодженът и солта. Когато отново заври, котлонът се намалява. Готви се, докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути. Тенджерата се сваля от котлона, добавят се киселецът и копривата и се разбърква.
Докато се вари просото, тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло. Изсипват се гъбите и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде и заедно с гъбите се добавя към просото, след което отново се разбърква.

Пролетният вариант на вече познатото ястие е също толкова простичък и лесен за приготвяне и също толкова вкусен и полезен. Сготвен е отново по щадящ продуктите начин и с минимално количество мазнина. И е пак толкова цветен и приятен за окото. Копривата и киселецът спокойно могат да се пропуснат, а пресният лук да се увеличи – с повече лук ястието само ще спечели.

Постно хачапури с плънка от слънчогледов пастет, киселец и коприва (по имеретински)

Хачапури е традиционно грузинско ястие с плънка от млечни продукти и яйца, тестото също се приготвя с някаква млечно-кисела течност (кефир, мацони, простокваша). Има два варианта на оформянето – като плоска тънка питка (по имеретински) или под формата на лодка с плънка във вътрешността ѝ (по аджарски). Преди години много често приготвях тази вкуснотия и винаги си облизвахме пръстите, но после съвсем разбираемо тя изпадна в немилост… Неотдавна обаче си спомних за нея и се зачудих как да я направя в постен вариант. И понеже беше сезонът на киселото зеле и праза, заложих на тях. Но още тогава си набелязах и друг вариант – с най-подходящия според мен заместител на сиренето в баниците, слънчогледовия пастет. А през пролетта към него просто нямаше как да не се присъединят и любимите ми диворастящи зелении… Тестото е вече утвърденото – от пълнозърнесто брашно от спелта, което също ми е много на сърце. И резултатът отново е феноменален – тънка и изкусително хрупкава питка, с чудно вкусно тесто и прекрасна свежа плънка.
Долните продукти са за тава с диаметър 30 см – получава се идеално на дебелина хачапури.


тесто:
240-250 г пълнозърнесто брашно от спелта
120 мл топла вода
¼ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1 с.л. (10 г) шарлан (олио по избор)
½ ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (50 г)
шепа коприва (30 г)
2 стръка пресен лук
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта. Добавят се киселецът, копривата и лукът (добре е предварително да се нарежат на едро), както и подправките и всичко се пасира още малко, за да се смелят и зелениите.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето и разточването), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете. Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага плънката и леко се притиска, за да се слегне.

Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).

Притиска се да залепне и отново се разточва до кора с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.

Питката се обръща, изтупва се от излишното брашно и се слага в подмазаната тава. Намазва се тъничко с шарлан и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. Оставя се минута-две да поизстине, за да може да се нареже, и се сервира веднага.

Хачапурито е забележително апетитно и неустоимо изкусително! Тестото вече е добре познато – невероятно вкусно, тънко и хрупкаво. Новото в питката е плънката – тя също е прекрасна, много лека и свежа и е малко по-близо до оригинала (че да не вземе някой грузинец да получи инфаркт, ако разбере за идеята ми с кисело зеле и праз 😉). Комбинацията от слънчоглед и зелении без съмнение е много добра и съвсем неслучайно я ползвам и за други печива…

Крем супа от наситнени броколи

Понеже останах очарована от супата от броколи, която приготвих неотдавна, тези дни си наумих да я повторя. Този път обаче реших да променя и опростя технологията на готвене – пропуснах запичането на лука в началото и просто залях зеленчуците с вода и ги сварих. Но – ето я голямата промяна – без броколите! Тях предварително накълцах в чопъра и ги оставих да престоят, след което ги добавих в тенджерата, когато другите зеленчуци бяха почти готови. Така постигнах двойна печалба – първо, образува се ценният сулфорафан, и второ, броколите запазиха хубавия си цвят, защото се готвиха за съвсем кратко време. А супата не само че отново стана чудесна, а е значително по-свежа и цветна!


1 глава броколи (500 г)
1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 л вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Броколите (включително и кочанът, той се обелва) се накълцват в чопър и се оставят да престоят час и половина – така се образува ценното вещество сулфорафан, освен това после ще имат нужда от съвсем кратка термична обработка и така няма да загубят цвета си.
Лукът, морковите и картофите се нарязват на едро, слагат се в тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се чубрицата, джодженът и солта и зеленчуците се варят 10-ина мин., до полуготовност. Тогава се добавят броколите и се готви още не повече от 5 мин. Тенджерата се сваля от котлона и всичко се пасира. Добавя се кокосовото мляко и се разбърква. При сервиране всяка порция се поръсва с конопено семе (или с каквото друго ви е на сърце).

Супата е колкото лесна и простичка, толкова и апетитна и красива. Не се различава драстично от предишния вариант, но със сигурност това е по-добрият начин за готвене – и по-лесен, и по-здравословен, и с по-хубав цвят на крайния резултат. А това я прави много по-свежа и привлекателна – и на вкус, и на вид.

Картофи с гъби и моркови на фурна

Печените картофки често присъстват на нашата трапеза – те са вкусни и здравословни. По-често са сами в тавата, но понякога компания им правят и други зеленчуци – грах и моркови, тиквички, лук, зелен фасул… Този път обаче освен морковите към тях се присъединиха и няколко гъбки печурки. Само не питайте какви са количествата на зеленчуците – карайте на око и на вкус!


няколко картофа
2-3 моркова
няколко печурки
1-2 щипки мащерка
1-2 щипки джоджен
1 ч.л. сол (на вкус)
бучица кокосово масло (колкото лешник)


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се обелват и се нарязват на дебели резени, морковите – на кръгчета под ъгъл, гъбите – на четвъртинки или шестинки (зависи от големината им) и всичко се слага в тавата. Поръсва се с мащерка, джоджен и сол на вкус и се разбърква. Зеленчуците се пекат 30-35 мин. на 200 градуса на горен и долен реотан – до омекване на картофите.

Ястието е съвсем простичко, приготвя се много лесно и бързо, а е забележително вкусно и ароматно. Гъбите и картофите си подхождат много, а морковите внасят цвят и свежест във всяка порция.

Вити банички с праз и слънчогледов пастет

Обожавам баници (особено домашно дърпани 😊) и въпреки че ги правя доста рядко, ми е много интересно да експериментирам с нови плънки и комбинации от продукти, както и с начина им на оформяне. Така се роди и настоящата идея – да комбинирам две добре познати и любими плънки: праз (само листата – така се оползотворяват идеално, но ще стане и с цели стръкове) и слънчогледов пастет. Освен това реших да разнообразя и формата – вместо една голяма баница или малки охлювчета, направих елипси. Промених и друго – не ползвах месал за завиване на корите, а ги дърпах и загъвах направо на плота и отново се получиха прекрасни банички…


380-400 г брашно (зависи от марката)
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки чубрица
2-3 щипки джоджен
50 г белен суров слънчоглед
сок от ½ лимон (или по-малко – зависи от големината)
½ ч.л. сол

8 с.л. шарлан за топчетата


Слънчогледовите семки се накисват от предната вечер в студена вода. На другия ден се измиват добре и се пасират с лимоновия сок и солта.
Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка със солта, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона, добавя се слънчогледовата смес и се разбърква. Оставя се да се охлади и се разделя на 8 части.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на котлона на функция подгряване. Ако нямате такава, дръжте на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, котлонът се включва за секунди – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля на плота на тънка кора.

Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и се прегъва на три.

Отгоре се разпределя 1/8 от плънката и се навива на руло. Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.

Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората). Полученото руло се оформя като елипса (може и да се навие на охлюв) и се слага в тавата.

Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и баничките се подреждат в тавата.

Намазват се с мазнина и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин. Като се извадят от фурната, се напръскват с вода и се покриват с кърпа за 10-ина минути.

Баничките са прекрасни! Корите са тънки, изкусително хрупкави и много вкусни. Плънката също си заслужава – дори бих казала, че комбинацията от праз и слънчоглед е по-добра от вариантите само с праз или само със слънчогледов пастет…

Естествено може да се направи и една голяма вита баница, която също е разкошна – красива и вкусна. За да бъдат обаче всички рула еднакви, е добре корите да се дърпат и да се завиват с месал. Но дори и да са малко неравни, едва ли някой ще ги върне… 😉