Песто от коприва

Вече съм установила, че може да има песто от всякакви зелении (и само зелении ли?). Правила съм от босилек (класика в жанра!), магданоз (една от българските суперхрани), зелената част на пресен чесън (бялата предпочитам да си я хрускам само така), листата на моркови (те са не по-малко полезни от прекрасния оранжев корен). Така че вариантът с коприва е съвсем логичен; това е прекрасен начин да се хапне ценната коприва в полезния ѝ вид – сурова. Продуктите са обичайните, но този път малко се отдалечих от италианската традиция и пропуснах хранителната мая (имитатор на пармезана), а зехтина замених с нашенския шарлан, който пък в последствие отстъпи мястото си на маслини. Пресният чесън е в сезона си, а лимонът освен че придава прекрасен вкус, се грижи и за прелестния зелен цвят на пестото – без него зеленото много бързо губи свежестта си и потъмнява неприятно… А приготвено със самардала вместо със сол е още по-интересно на вкус. Количеството на продуктите е ориентировъчно, може да се кара на око и на вкус:

50 г коприва

50 г орехи

1-2 стръка пресен чесън

50 г обезкостени маслини (зелени или по-светли каламата)

сокът на ½ лимон (45-50 г)

¼ ч.л. сол или самардала (на вкус)

50-60 г вода

Всички продукти се блендират едновременно до гладка смес. Полученото песто се прехвърля в бурканче и се съхранява в хладилника. Може да издържи и повече от седмица, друг е въпросът колко от полезните му вещества се запазват… В началото покривах отгоре бурканчето с тънък слой шарлан за по-добро съхранение и против потъмняване на пестото.

Но когато бръкнеш с лъжичката или ножа, няма как да не загребеш и да не си намажеш и част от мазнината…

Затова в последствие прекратих тази практика и с радост установих, че от това просто няма нужда – пестото се съхранява чудесно и цветът му се запазва идеално от лимоновия сок. И е много по-приятно за хапване, когато не плува в мазнина! А за да стане с наистина хубав цвят, е добре да се ползват зелени маслини (аз направих компромис с това и ползвах любимите каламата, като избирах по-светлите от кутията).

Пестото е чудесно – супервкусно, свежо и пълно с полезни хранителни вещества. Много е подходящо като добавка към всякакви зеленчуци, идеално е и за сандвичи или просто намазано на филийка (а защо не и на някой оризов крекер)… А вариантът с маслини вместо шарлан е по-добър и от здравословна, и от кулинарна гледна точка – избягват се екстрахираните мазнини и се усеща прекрасен аромат на маслинки.