Жасминов ориз (с кокосово масло)

В оризовата ми класация жасминовият е на второ място, но на съвсем ниско стъпалце след водача басмати – подобно на него е изключително нежен на вид и със завиден аромат. Съществената разлика между двата сорта е произходът им – родината на басмати е подножието на Хималаите (Пакистан и Северна Индия), а на жасминовия – Тайланд. Но в моето сърце са изключително близки – обожавам и двата, като предпочитам пълнозърнестите им варианти. За съжаление и този път кривнах от правилото, изкушавайки се с един пакет бял жасмин, но неотклонно спазих практиката си да го накисвам преди варене (така се променя съотношението ориз : вода, което обикновено се препоръчва на пакета). И бъдете готови за ястие буквално аламинут – белият за разлика от пълнозърнестия се сварява за отрицателно време, за по-малко от 5 минути. А когато поеме всичката вода, прилагам двете дежурни хитринки: първо, дръпвам го от котлона и го оставям да се задуши за няколко минути; и второ, разбърквам го леко с вилица, за да стане пръхкав.


1 ч.ч. (180 г) жасминов ориз (бял)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предната вечер (междувременно водата може да се смени). На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата – става забележително бързо. Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.

Оризът става фантастичен – изключително нежен и ароматен. Може да се остави и само така (особено ако ще се ползва за гарнитура, най-вече за някое тайландско къри), но по желание преди разбъркването може да се добави бучица кокосово масло. Така става още по-вкусен и ароматен, а за цвят и за разкош отгоре може да се ръсне и малко грах, минат за 1-2 минути на огъня с минимално количество кокосово масло и наситнен копър. И тогава вече е съвсем достатъчен и за основно ястие, няма нужда да е гарнитура към нещо друго…

Кладница с жасминов ориз

Гъби с ориз – класическо ястие, което звучи дори малко скучно и изтъркано, и все пак е достатъчно вкусно. Но когато оризът е жасминов, а гъбите – кладница, нещата минават на друго ниво. И двата компонента са изключително вкусни и невероятно ароматни сами по себе си и затова ястието с тях става феноменално. Подобно великолепно нещо е ризотото (отново с кладница), но приготвянето му е малко по-връткаво. Докато настоящата рецепта е съвсем простичка и лесна за приготвяне, при това – по изключително здравословен и щадящ начин.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест жасминов ориз
1½ ч.ч. вода
1 ч.л. сол

250 г кладница
бучица кокосово масло (10 г)
2 скилидки чесън
струйка соев сос
щипка мащерка
½ ч.л. сол
черен пипер на вкус

1 морков
50 г грах
2-3 пера пресен лук


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се слага във вряща вода със сол – вари се, докато я поеме.
Гъбите се накъсват по дължина на ивички, като по-дългите парченца се срязват на две. Морковът се нарязва на тънки пръчици (на дребното ренде Бьорнер), зелените пера лук – на ситно.
Гъбите се запържват за 2-3 мин. в малко кокосово масло на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят наситненият чесън и соевият сос. Разбърква се и се добавят морковите. Оставят се да се задушават под капак още 7-8 мин. (ако кладницата се готви дълго, става жилава). Подправя се със сол и черен пипер на вкус и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Добавят се грахът, свареният ориз и зеленият лук, разбърква се добре и ястието се оставя на изключен котлон, за да омекне леко грахът и да се смесят вкусовете.
При сервиране се поръсва с хранителна мая и соев сос.

Колкото и да е обикновено, ястието е възхитително вкусно. А какъв аромат само се носи от него! И кладницата, и жасминовият ориз са божествени, но не се отличават с особено примамлив външен вид – заслугата за последното е на морковите и граха, които добавят много свежест и са прекрасен цветен акцент във всяка порция.

Кисело зеле с праз и жасминов ориз

След като в последните години установих, че на киселото зеле много му отива ароматът на праз, реших да променя малко и любимата манджа от детството. Всичко останало си е същото, просто освен зеле и ориз добавих и праз. Е, и оризът този път е друг – ползвах жасминов. Това си е чисто разхищение и неуважение към този специален сорт, ще каже някой; но предпочетох да го сготвя с кисело зеле, отколкото да го оставя да му изтече годността… И понеже жасминовият ориз е доста фин и се сварява по-бързо от кафявия, не го варих предварително до полуготовност, а го сложих само накиснат и добре изплакнат.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пълнозърнест жасминов ориз
1 малка зелка (около 800 г)
1 стрък праз
2 ч.ч. зелева чорба
3 ч.л. червен пипер
щипка черен пипер (на вкус)
(струйка шарлан)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода и се измива се добре. Празът се нарязва на ситно. Зелето се накълцва (ако се ползва чопър, се внимава да не стане прекалено ситно) и се запържва за няколко минути в малко шарлан (става и без никаква мазнина, само трябва да се бърка честичко, за да не загори). Може да се готви направо в тавата, в която ще се пече, а може и в тенджера и после всичко да се прехвърли в тава. Добавя се празът и се оставя да се задуши още няколко минути. Тогава се прибавят червеният пипер, накиснатият ориз, 2 ч.ч. зелева чорба и черният пипер и се разбърква добре. Запича се във фурната на 180 градуса само на долен реотан за 30-35 мин. – докато оризът поеме течността. Тавата се изважда, отгоре се полива със струйка шарлан (може и без това, пак е вкусно) и се покрива с кърпа, за да се задуши оризът.

Съотношението зеле : ориз е приблизително и може да варира според предпочитанията ви – повече зеле или повече ориз. Ако зелевата чорба е много солена, е добре да се разреди с вода. Важното е течността спрямо ориза да е 2:1 и ястието да е приятно на сол и на киселина. Печенето е добре да е само на долен реотан – така оризът няма да изсъхне отгоре и да стане твърд. Макар че спокойно манджата може да се приготви и без печене, а в тенджера на котлона. Всичко е въпрос на предпочитания и възможности.

Манджицата е невероятно вкусна! Хем се е запазил любимият вкус от детството, хем се усещат и нови аромати – на праз и на великолепния жасминов ориз. Истински разкош и пиршество за небцето! Туршии и салати много не ѝ вървят, но има нещо, което ѝ пасва идеално – люти чушки!

Лозови сарми с жасминов ориз

Приготвянето на лозови сарми с жасминов ориз по нищо не се различава от това на лозовите сарми с кафяв ориз. Единствената разлика е в количеството на водата, която е необходима за сваряването на ориза. За кафявия (предварително накиснат) са необходими 2 ч.ч., а за жасминовия – 1½ ч.ч. Е, има и още една разлика – във вкуса. Така както сармите с кафяв ориз са по-вкусни и ароматни от тези с бял, така и сармите с жасминов ориз превъзхождат с уханието си първите.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест жасминов ориз
1 глава лук
2 ч.л. сух джоджен
1-1½ ч.л. сушена чубрица
няколко стръка копър
1 ч.л. сол
20-30 лозови листа (в зависимост от големината им)
3-4 с.л. шарлан
1½ ч.ч. вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в ½ ч.ч. вода и солта.
Лозовите листа се попарват с вряла вода буквално за секунди – докато променят цвета си, и се отцеждат (през зимата се ползват и замразени, предварително попарени).
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера, докато омекне малко и замирише приятно. Котлонът се изключва и се добавят полусвареният ориз, джодженът, чубрицата, наситненият копър и струйчица шарлан. Разбърква се добре (няма нужда от повече готвене).
Завиват се сарми, като лозовите листа се поставят с лицевата част надолу, слага се от плънката, загъва се първо от близката страна и после отляво и отдясно.

Навива се на рулце, но не трябва да е прекалено стегнато, защото оризът още ще се надува и листото може да се скъса. Сармите се нареждат плътно, но все пак свободно в голяма тенджера или тиган (в тиган е по-удобно – плитък е) на един ред, не трябва да се нагъчкват прекалено, защото иначе лозовите листа остават много воднисти.

Заливат се с 1 ч.ч. гореща вода (с която е изплакната тенджерата от плънката) – сармите точно се покриват. Варят се, докато си поемат водата.
Когато са готови, се поливат със струйка шарлан и се намазват всички равномерно – така хем мазнината не претърпява термична обработка, хем и сармичките получават чудесен блясък – стават като тъмнозелени скъпоценни камъчета.

Сармите стават фантастични – изключително ароматни както от подправките, така и от жасминовия ориз. Който пък има още един плюс – доста по-нежен и деликатен е от кафявия и с него плънката е по-фина и елегантна. Какво по-подходящо бижу за новогодишната трапеза!