Показват се публикациите с етикет кокосово мляко. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кокосово мляко. Показване на всички публикации

28 март 2025

Къри с леща




Това е поредната рецепта в колекцията ми от къри – след вариантите със сладки картофи и патладжани и карфиол. И отново останах очарована от симфонията от вкусове и аромати в чинията! Просто всяка хапка те изпълва с блаженство и благодарност към вселената, че съществува нещо толкова вкусно… И особено когато кърито е сервирано по необходимия начин – с добавка от жасминов ориз, и то любимия ми пълнозърнест вариант. Срещала съм различни рецепти за къри с леща из нета с незначителни разлики помежду им, така че заложих на комбинация от тях и естествено на своя досегашен опит. Ползвах кафява леща (може и зелена), червена къри паста (със сигурност ще стане и с друг вид) и кокосово мляко с по-ниска масленост (8%), за да не стане ястието прекалено мазно и тежко.


1 ч.л. кокосово масло
1 глава лук
2 скилидки чесън
парче джинджифил колкото орех
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. куркума
1 с.л. къри паста
400 г домати (от буркан)
250 г леща
300 г вода
3 ч.л. сол
1 консерва (400 мл) кокосово мляко
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)


Лещата се накисва за поне едно денонощие в студена вода, като водата междувременно се сменя няколко пъти.
Преди да започне готвенето, всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени и нарязани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Лукът, чесънът и джинджифилът се нарязват на ситно, лещата се измива.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се смленият кориандър, кимионът, куркумата и къри пастата и се разбърква. Веднага след това се слагат доматите, лещата, водата и солта. Вари се 30-ина минути – до омекване на лещата. Тогава се добавят кокосовото мляко и пресният кориандър и ястието се оставя да покъкри още 5-6 минути. Ако е станало много рядко, се готви без капак още известно време, за да се изпари излишното. Сервира се със сварен жасминов ориз, моите предпочитания са за пълнозърнест.




Кърито е невероятно, просто божествено! Умопомрачително вкусно и приятно люто, безапелационно завладяващо всички сетива. Да се чуди човек как една най-обикновена леща може да се превърне в нещо толкова феноменално! Естествено всичко се дължи на обичайните за това ястие съставки – джинджифил, кокосово мляко и пресен кориандър. А палитрата от приказни вкусове и аромати се допълва от прекрасния жасминов ориз…








17 януари 2025

Червен ориз „Екзотик“




Червеният ориз е интересен и вкусен продукт, не широко популярен, с което преди време заслужи вниманието ми. И както е известно, всеки сорт ориз си има своите особености при приготвянето – разликите са както в количеството вода, така и във времето за варене. Затова, докато остана доволна от крайния резултат, се наложи да направя няколко опита. Според указанието на кутията оризът (сух, ненакиснат) се вари 22 минути в съотношение с водата 1:2½. Но в предложената по-долу рецепта 200 г ориз се слага в 450 г вряща вода, което нито в чаши, нито в грамове отговаря на илюстрацията. Това несъответствие между обем и грамаж, както и обстоятелството, че задължително накисвам всички зърнени преди варене, наложиха да поекспериментирам и да достигна до ново съотношение ориз : вода. Същевременно установих и друга заблуда – времето за варене е двойно по-дълго от посоченото на кутията, т.е. е 40-45 мин. в зависимост от силата на котлона.
И така, първия път сварих 1 ч.ч. ориз (предварително накиснат) в 1¼ ч.ч. вода. Резултатът беше задоволителен, макар че оризът остана малко твърдичък (вероятно още ¼ ч.ч. вода нямаше да му навредят). Към горещия ориз обаче добавих и 1 сурова тиквичка и 1 морков, настъргани на едрото ренде. Така не само се получи завършено ястие, но и явно зеленчуците овлажниха и омекотиха ориза.
При втория си опит реших да ползвам рецептата от кутията – видя ми се прекалено екзотична, с което и много интересна. Оризът стана изключително вкусен и ароматен, но беше хубав за ядене само докато беше топъл. Като изстина (дори още в купичката по време на обяда), се втвърди и чак стана малко труден за дъвчене, макар че доста зрънца се бяха разпукали. Затова при третия опит увеличих малко водата и останах по-доволна от резултата. Ето и останалите продукти от рецептата на пакета, чиито количества промених незначително (вместо прясна лимонова кора може да се ползва щипчица сушени лимонови, а защо не и портокалови корички):


1 ч.ч. (180 г) червен ориз, накиснат
1½ ч.ч. (360 г) вода
¼ ч.ч. (50 г) кокосово мляко
1 ч.л. сол
2-3 ивички лимонова кора
¼ ч.л. канела
4-5 пъпки карамфил


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода заедно с кокосовото мляко и солта. Добавят се лимоновата кора, канелата и карамфилът. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата (това става за 40-45 мин.). Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква и се оставя 10 мин. при затворен капак. Изваждат се пъпките карамфил и е готов за сервиране.




Оризът е изключително вкусен и ароматен, с прекрасен букет от екзотични ухания. Понеже някои зрънца са се разпукали, изглежда така, сякаш е разварен, но всъщност е добре сварен, т.е. не е неприятно твърд и се дъвче лесно. В крайна сметка всичко е въпрос на вкус, друг може да предпочита точно този сорт по-твърд и неразпукан… Важното е, че малко странната на пръв прочит рецепта от кутията се оказа великолепна. Оризът е чудесен и самостоятелно, но спокойно може да се ползва и за гарнитура към друго ястие.








15 август 2024

Ябълково-кокосов сладкиш без печене




В резултат на търсенията ми на по-добра и здравословна алтернатива на бисквитите в една чудна ябълково-кокосова тортичка, се роди настоящият сладкиш. Просто ми хрумна да заменя пълните с какви ли не съмнителни съставки купешки шоколадови бисквити със смес от смлени спелтени ядки, орехи, стафиди, какао и ванилия. Внесох някои подобрения и при останалите основни продукти – ябълките ароматизирах с малко ром, а кокосовото мляко подсладих с кокосова (вместо нерафинирана тръстикова) захар. Спазих начина на оформяне – ред суха смес, ред настъргани ябълки, част от кокосовото мляко и така три пласта (завърших с малко спелтена смес), но както добре е видно от снимките, в крайния резултат не си личат никакви редове и слоеве.




Така че следващия път просто бих разбъркала всички съставки наедно и бих изсипала сместа в тавичката. И дори да няма впечатляващ външен вид, изобщо не се съмнявам, че ще се получи същият божествен – да, божествен! – сладкиш. Трудно ми е да опиша с думи вълшебството от аромати в него – просто трябва да се опита. Като не говоря за отделни разнопосочни аромати, а за симфония от тях, за хармоничен букет от разкошни ухания.
Ябълките, които ползвах, са червени, но не виждам защо да не са подходящи и всякакви други; кокосовото мляко е с 88% съдържание на кокос и 22% мазнини. Сигурна съм, че ще се получи същият добър резултат и с овесени вместо със спелтени ядки (само трябва да се прецени дали количеството им да е пак толкова), защото съм взела идеята за сухата смес от ореховия слой в едно прекрасно кокосово кремче.


4 големи ябълки (900 г)
2 с.л. ром
1 консерва (400 мл) кокосово мляко
4 с.л. (50 г) кокосова захар

2 ч.ч. (220 г) спелтени ядки (флейкс от спелта)
1 ч.ч. (160 г) стафиди
1 ч.ч. (110 г) орехи
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия


Спелтените ядки се смилат в блендер или чопър, добавят се стафидите, орехите, какаото и ванилията и се смила пак, но няма нужда да е на много ситно, добре е да се усещат парченца орехи.
Кокосовото мляко се разбърква с кокосовата захар, докато захарта се стопи.
Ябълките се настъргват, поливат се с рома и се разбъркват.
Оттук нататък има две възможности – в средно голяма тавичка да се направят три слоя от ред суха смес, ред ябълки и част от кокосовото мляко или трите компонента да се разбъркат в купа и сместа да се прехвърли и заравни в тавичката. Тъй като от първия начин няма ефект (накрая не личат никакви редове), при това е и по-пипкав, препоръчвам втория – той е по-бърз и мързелив.
Сладкишът се слага в хладилника за поне няколко часа, най-добре за една нощ.




Като се охлади добре, се стяга и могат да се режат парчета. При сервиране може да се поръси с нещо по желание, аз заложих на кокосов чипс със солен карамел.




Сладкишът е наистина уникален! Невероятно лек, свеж и покорява с букета си от прекрасни аромати, като никой от тях не се отличава или доминира над останалите, а си хармонират и допълват чудесно. Заслугата е и на спелтените ядки, и на кокосовата захар, и на рома и ябълките, усеща се и лек дъх на какао. Сладкишът има и още едно достойнство – много е сочен, сякаш е сиропиран, а ябълките нежно хрускат и му придават изключителна свежест. И накрая, освен всичко изброено дотук, е и идеален за летните жеги – приготвя се съвсем лесно и без печене!








23 юни 2024

Постно мляко с ориз и тиквички




За този десерт разбрах преди няколко години от една близка на семейството ни много сърдечна и веща в опазването на традициите и обичаите жена. Препоръча ми го за оползотворяване на прекалено пораснали – така да се каже одъртели 😉 – тиквички (естествено обелени и почистени от наедрелите и почнали да се втвърдяват семена). Никога до момента не бях чувала за подобно чудо и в първия момент комбинацията от мляко (в оригинала е краве), ориз и тиквички, при това в сладък вариант, ми се видя доста странна. Но приятелката ни ме увери, че това е тяхна стара местна рецепта, която е много вкусна, и идеята все повече взе да ми допада. И така, когато неотдавна поради невъзможност да оберем своевременно собствената ни реколта от тиквички, заварихме няколко от тях с размер на авиобомби 😲, настъпи моментът да изпробвам въпросния десерт. Точна рецепта нямах – имах само общи насоки за приготвянето, така че се наложи сама да наглася количествата на продуктите, като се опрях на изпитания ми постен вариант на сютляш. Този път обаче реших да направя нещата по-автентични (и по-здравословни) и вместо специалния арборио използвах най-обикновен пълнозърнест ориз (което пък доста удължи времето за приготвяне, много бавно се сварява пущината). А грамажът на тиквичките (600 г) си дойде сам – толкова излезе от един огромен екземпляр, след като го обелих и почистих от семената. В крайна сметка обаче се получи едно доста симпатично кремче (не знам доколко е коректно това наименование), леко и приятно, което не се различава кой знае колко на вкус от обичайното мляко с ориз, само естествено порциите са повече – при мен излязоха десет.


100 г пълнозърнест (кафяв) ориз
1 консерва (400 г) кокосово мляко (17% масленост)
800 г вода
щипка сол
100 г нерафинирана захар
1 голяма тиквичка – 600 г претеглена обелена и изчистена от семената
канела за поръсване


Оризът се накисва от предния ден в студена вода.
Тиквичката се обелва, средата със семената се изрязва и месестата част се нарязва на дребни кубчета. Половината вода (400 г) се слага да заври и в нея се добавят измитият ориз и солта. Оризът се вари под капак, докато поеме почти всичката вода (отнема доста време, 40-45 минути). Тогава се наливат кокосовото мляко и останалата вода, добавят се захарта и тиквичката и варенето продължава (още около 40-50 минути), като се разбърква от време на време. Целта е оризът да омекне добре, дори леко да се развари, макар че с кафявия това май е невъзможно. Трябва да се има предвид, че след като изстине, кремът се сгъстява, така че в края на варенето трябва да е останала някаква течност.
Готовият десерт се разпределя в подходящи купички или чашки и се оставя да изстине. Отгоре се поръсва с канела.






Колкото и странно да изглежда на пръв поглед комбинацията на тези продукти, тиквеното мляко с ориз е много приятно, вкусно и ароматно. Леко течно и креместо, с идеална текстура. Очаквах, че от толкова варене тиквичките ще се разкашкат, но те си останаха на кубчета, макар и много омекнали. И чудесно се вписват в крема… Предполагам, че вместо кокосово може да се ползва всякакво друго растително мляко (може би отново около 1,2 л), но без да се разрежда с вода.








25 април 2024

Постен козунак с пълнозърнесто спелтено брашно




Вече точно десет години правя козунаци без животински продукти – с различни форми и плънки, но винаги от едно и също тесто (то и защо да променяш нещо, което работи безотказно?). Козунаците винаги ставаха пухкави и мекички и най-важното – на конци. Но за съжаление тези качества на печивото се постигат с бяло брашно, което аз винаги ползвам с големи угризения… И колкото и да се самоуспокоявах, че веднъж в годината човек може да се отклони от възгледите си и да се поглези с нещо не дотам здравословно, все ме глождеше червейчето на съмнението какво ли би се получило с пълнозърнесто брашно. Хем ми се искаше да пробвам, хем се притеснявах после да не съжалявам и само да изхабя продуктите. А опасенията ми бяха съвсем основателни, защото много ме теглеше към любимото ми спелтено брашно, за което от опит знам, че при втасване се държи доста по-различно от пшениченото. В крайна сметка събрах смелост и сложих край на всички догадки и колебания, а крайният резултат със сигурност си заслужава. Е, козунаците не станаха конци, въпреки че спелтата също е много богата на глутен (той обаче е с различно качество от този в пшеницата, особено в селектираните съвременни сортове, и не е толкова страшен), но пък за сметка на това са много по-вкусни и ароматни. И си ги хапвам без никакви угризения!
И колкото и да е неразумно за първи опит, заложих на двойна доза, т.е. направих 2 козунака.


½ кубче (20 г) прясна мая
400 мл (1 консерва) кокосово мляко
200 г нерафинирана захар
100 мл зехтин (80 г) + още малко за намазване на тестото
750 г пълнозърнесто спелтено брашно
½ ч.л. смляна бурбонска ванилия (или 1 шушулка)
настъргана кора от 2 лимона
2 с.л. ром
щипка сол

200 г тъмни стафиди
50 г шоколадови капки
1 кутия (140 г) розов локум


Маята се разбърква с 1 ч.л. захар, малко хладка вода и брашно, разбърква се добре на кашичка и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавят захарта и солта, за да се разтопят. Ако се ползва шушулка ванилия, се разполовява, семенцата се остъргват и всичко се слага в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се използва, шушулката се изважда. Ако ванилията е смляна, се слага при брашното.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете. Бие се в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса 20 мин. на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 2 части, които на свой ред се разделят на по 3 топки. От всяка тройка с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят дълги тънки ленти и се поръсват със стафидите, шоколадовите капки и локума. Прегъват се на две по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е стафидите, шоколадовите капки и локумът да останат във вътрешността на тестото, защото ако се омесят вътре в тестото, голяма част от тях ще се опират по стените на формата и при печенето прегарят.




Трите получени фитила се сплитат на плитка, която се прехвърля във форма, покрита с хартия за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса 1 час.




Когато тестото увеличи обема си, пак лекичко се намазва със зехтин и се поръсва с малко захар.




Козунаците се пекат в загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 25-30 мин. до златистокафяво. Когато са готови, се изваждат от формите и се оставят да изстинат върху решетка.




Козунаците, макар че не са на конци, са великолепни! Невероятно вкусни и ароматни са, с разкошна плънка – богата и уханна. Може да не са чак толкова пухкави и въздушни като тези с бяло брашно – малко по-плътни са, но не и сбити. Аз ги направих и двата с еднаква форма и плънка, но при следващия опит заложих на разнообразието – в единия сложих стафиди (100 г) и локум (½ кутия), а в другия – шоколадови капки (50 г) и портокалови корички (2 с.л., накиснати в малко ром). Естествено и двата бяха превъзходни!








30 януари 2024

Aроматна френска супа с гъби и лук




Божествено ароматната комбинация от гъби, карамелизиран лук и кокосово мляко ми е отдавна позната – от любимата ми рецепта за спагети. Затова когато приготвих настоящата супа, още с първата лъжица осъзнах, че тя е като течен вариант на моя сос за паста. Всъщност оригиналът на супата е малко по-различен – и като продукти (не са само растителни), и като техники на приготвяне (лукът се запържва в мазнина). Но както обикновено, аз променям рецептите, които са ми харесали, спрямо моя начин на хранене и готвене. Така се появи и кокосовото мляко в края (на мястото на задължителната за френската кухня сметана)… И гарантирам, че дори и приготвена с вода (при липса на бульон) супата е прекрасна!


3 глави лук
300 г гъби (печурки)
½ ч.ч. бяло вино
5-6 колонки прясна (или замразена) мащерка
щипка пипер меланж
1 дафинов лист
3 скилидки чесън
1 л зеленчуков бульон (или вряща вода)
2½ ч.л. сол (на вкус)
1 ч.ч. (240 г) кокосово мляко (от консерва)


Лукът се нарязва на полумесеци, гъбите и чесъна – на филийки. Лукът се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавя се малко водичка и се задушава, докато се карамелизира. Налива се виното и се изчаква да поизври. Слагат се мащерката, черният пипер, дафиновият лист, чесънът и гъбите и се разбърква. Когато гъбите се слегнат, се налива бульонът, посолява се и супата се оставя да поври около 15 мин. Тогава се добавя кокосовото мляко и котлонът се изключва. При сервиране може да се поръси с наситнен магданоз или нещо друго зеленко – за цвят и свежест.




Супата е просто невероятна – божествено вкусна и ароматна. Комбинацията от карамелизиран лук, гъби и кокосово мляко е умопомрачителна, а виното и подправките допълват съвършенството. Супичката може да се сервира с всякакъв хубав хляб, но аз прибавих към нея любимата фарината – изкусително тъничка и апетитна.










10 януари 2023

Кестенова торта „Лайм“




През последните години понатрупах доста опит с десертите от кестени, след като установих, че са много благоприятен за целта продукт – от тях се получават великолепни кремове, които могат да се сервират както самостоятелно, така и да се ползват за разни тортички. В този ред на експерименти се появи и настоящата красавица – комбинация от успешната торта „Кафе“ и божествения крем с лайм (иначе казано, замених кафето с кора и сок на лайм). А кремът наистина е уникален (в истинския смисъл на думата, не е масово употребяваното клише) – с вълшебен вкус и аромат, и заслужава да му се обърне внимание и в друга форма.
За блата освен овесени ядки (дори не е задължително да са фини) може да се ползват и други видове – спелтени, елдени или каквито предпочитате, резултатът винаги е добър. За крема обаче трябва да се избере гъсто мляко (с висок процент кокос или т.нар. кокосова сметана), за да се втвърди добре и да могат да се режат хубави парчета. Длъжна съм да предупредя и за още нещо – почти всички, опитвали тортата, я харесват много, но на някои кремът им се видя малко кисел, затова не слагайте цялото количество сок от лайм наведнъж и опитайте, преди да добавите и останалото.


основа:
1½ ч.ч. фини овесени ядки (150 г)
1 ябълка (150 г изчистена)
8 фурми
настъргана кора от 1 малък лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
2 лайма – кора и сок (100 г сок + пулпа)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г мед (на вкус)

какао (или кокосово мляко на прах) за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда, сока и настърганата кора на лайма и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.




Тортичката е феноменална – изключително трудно откривам думите, с които да я опиша! Блатът е вече познат – пак толкова лек, свеж и приятен е. Но кремът – о, кремът! – той просто е вълшебен! Отново нежен и фин като коприна, но с вкус и ухание от рая – лаймът (и кората, и сокът) са сътворили магия! В едно са се събрали прелестна сладост и леко кисела нотка, което прави нещата съвършени…




Какаото (за поръсване) идеално се връзва с кокосовото мляко и лайма и прекрасно допълва палитрата от вкусове и аромати, но може да се измислят и други варианти за завършек на тортата – кокосово мляко на прах например…












19 април 2022

Постни козуначени розички




Настоящите розички са само поредният вариант за оформление на печиво от козуначено тесто. То – тестото – си е същото, старото многократно изпитано, но възможните форми не свършват и все се намира нещо ново, което да ме провокира. А този начин на оформяне ме спечели веднага заради простотата и бързината, с която се получава крайният резултат. Розичките наистина се правят много лесно и стават забележително красиви.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл зехтин (40 г) + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром

100 г стафиди
3 с.л. ром
50 г шоколадови капки


Стафидите се накисват в рома, като периодично се разбъркват.
Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, ванилията, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с приблизителни размери 50х40 см. Намазва се със зехтин и половината кора по дължина се поръсва със стафидите и шоколадовите капки.




Другата половина се загъва върху нея и получената тясна и дълга кора се нарязва на 12 еднакво широки ленти.






Всяка лента се усуква внимателно (да не изпада плънката) и се завива на охлюв, като се започва от сгънатия край – той остава в средата и се получава чудесен център, точно като на цвете. Добре е да се навива по-стегнато, за да имат височина розичките, иначе се разливат настрани и стават по-плоски (не че са грозни де!).
Получените розички се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.




Оставят се да втасат на топло около час (отново във фурната). Когато са увеличили значително обема си, фурната се включва (розичките си остават вътре) на 160 градуса на долен реотан и вентилатор и се пекат около 15 мин. – до златисто.






Готовите козуначета се оставят да изстинат – поне малко, колкото и да е трудно да им се устои… 😉 Все пак да не ги нападаме още врели, а да им дадем възможност да разгърнат по-добре вкуса и визията си.






Розичките са прекрасни – изключително красиви, с чудни извивки и шарки. Много са вкусни и ароматни, мекички и пухкави. Плънката е чудесна и леко се показва през прорезите, без да изпада всичко навън, а само загатва какъв разкош се крие във вътрешността на тези изкусителни красотички.










06 април 2022

Крем супа от наситнени броколи




Понеже останах очарована от супата от броколи, която приготвих неотдавна, тези дни си наумих да я повторя. Този път обаче реших да променя и опростя технологията на готвене – пропуснах запичането на лука в началото и просто залях зеленчуците с вода и ги сварих. Но – ето я голямата промяна – без броколите! Тях предварително накълцах в чопъра и ги оставих да престоят, след което ги добавих в тенджерата, когато другите зеленчуци бяха почти готови. Така постигнах двойна печалба – първо, образува се ценният сулфорафан, и второ, броколите запазиха хубавия си цвят, защото се готвиха за съвсем кратко време. А супата не само че отново стана чудесна, а е значително по-свежа и цветна!


1 глава броколи (500 г)
1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 л вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Броколите (включително и кочанът, той се обелва) се накълцват в чопър и се оставят да престоят час и половина – така се образува ценното вещество сулфорафан, освен това после ще имат нужда от съвсем кратка термична обработка и така няма да загубят цвета си.
Лукът, морковите и картофите се нарязват на едро, слагат се в тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се чубрицата, джодженът и солта и зеленчуците се варят 10-ина мин., до полуготовност. Тогава се добавят броколите и се готви още не повече от 5 мин. Тенджерата се сваля от котлона и всичко се пасира. Добавя се кокосовото мляко и се разбърква. При сервиране всяка порция се поръсва с конопено семе (или с каквото друго ви е на сърце).




Супата е колкото лесна и простичка, толкова и апетитна и красива. Не се различава драстично от предишния вариант, но със сигурност това е по-добрият начин за готвене – и по-лесен, и по-здравословен, и с по-хубав цвят на крайния резултат. А това я прави много по-свежа и привлекателна – и на вкус, и на вид.








04 април 2022

Постни козунаци, рула, бухтички и кифлички




Преди осем години, търсейки алтернатива на класическата рецепта за козунак, сътворих своя постна версия. Преди това обаче падна голямо главоблъскане – първо, с какво да заменя животинските продукти, и второ, какви да са количествата на заместителите. В крайна сметка реших да се доверя на зехтина и кокосовото мляко от консерва – и за мое щастие те се оказаха идеални за целта. А липсата на яйца не само че не е недостатък на крайния резултат, а дори обратното – според мен без тях козунакът става по-нежен и мекичък. Естествено много важни са и ароматите – закъде без ванилия (най-добре истинска бурбонска) и лимонова кора; ромът също е добро допълнение. И така, след голямата еуфория, която ме беше обхванала, непрестанните молитви към вселената и върховния трепет, с който работех с тестото, се материализира козунакът от виденията и мечтите ми – чудесно бухнал, мек и пухкав, делящ се на конци и с изключителен вкус и аромат! По-хубав от него наистина не бях опитвала!
Останах толкова доволна от резултата (пък и съвсем разбираемо той не се задържа дълго), че още на по-следващия ден направих нов, този път с друга плънка. Той също стана разкошен!
Оттогава всяка година видовете – и като форма, и като плънки – се множат. Така се родиха плитки, венци и рула, както и по-дребните бухтички, кифлички и розички. Разшири се и асортиментът на плънките – стафиди, шоколад и портокалови корички, локум, марципан, шипков мармалад, сладка и конфитюри… вариантите са много и всеки път са различни, в нови комбинации, като всички са добри! А всяко ново попълнение в колекцията се сдобиваше с отделна публикация.
Но понеже всички тези козунаци, независимо от различния начин на оформяне и от различната плънка, са от едно и също тесто, реших за по-голяма прегледност на темата да обединя отделните публикации на едно място. Защото никоя форма не е обвързана с конкретен пълнеж, може да се правят всякакви комбинации и кръстоски между тях според вкуса и желанията на всеки. А всяка снимка (и текстът към нея) ще бъде всъщност линк към съответната рецепта, за да може да се видят подробно обясненията и начинът на приготвяне.
Ето и продуктите за тестото:


400-450 г брашно (зависи от марката)
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява (нерафинирана) захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
¼ кубче (10 г) прясна мая
1 шушулка ванилия (или ¼ ч.л. смляна бурбонска)
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром


Това е доза, достатъчна за 1 козунак (плитка или венец), 1 руло, 12 (или пък 16) бухтички или 24 кифлички.
Аз обикновено правя двойна доза (с цяла консерва кокосово мляко) и от нея оформям две неща – козунак и руло, козунак и бухтички или руло и кифлички, но всеки е свободен да прецени какво количество тесто да направи и какво да изпече от него. Важното е да има достатъчно козуначени вкуснотии, за да са доволни всички! Каква да бъде плънката, също е въпрос на личен избор, както и на вкус, естествено.
Когато става въпрос за стафиди, аз лично предпочитам тъмните, защото са по-ароматни и по-добре контрастират с тестото.


Постен козунак със стафиди


Постен козунак Венец със стафиди


Шоколадът може да е стандартен – на блокче (тогава трябва да се нареже), или на капки (за по-голямо удобство).


Постен козунак с шоколад и портокалови корички


Локума избирам да е червен, за да изпъква цветово, но внимание! – в някои марки и видове има оцветители от животински произход, търсете с оцветител антоцианин, не кармин. Прекрасен е и този с аромат на портокал – той се губи като цвят в печивото, но му придава невероятно ухание.


Постен козунак с локум


Класическият мармалад за рулата е шипковият, но той е течен и крие известни рискове – или вътрешността да не се изпече добре, или пък мармаладът да изтече. Затова аз залагам на ябълковия на калъп, макар че понякога и той създава неудобства – доста е твърд и трудно се работи с него; тогава правя смес от двата вида.


Усукано козуначено руло с мармалад


Постно козуначено руло с мармалад


От сладката и конфитюрите любимо ми е това от сини сливи (заради цвета и леко киселата си жилка), но бухтичките стават чудесни и с боровинково; убедена съм, че добро решение е и кайсиевото, а защо не и всяко друго, което ви е не сърце…


Постни козуначени бухти с конфитюр от сини сливи


Постни козуначени бухти със сладко от боровинки


И накрая, колкото и странно или дори неуместно да изглежда (понеже се свързва преди всичко с коледни лакомства), марципанът е невероятно попадение за плънка – придава на козунака превъзходен вкус и аромат.


Постен козунак Венец с марципан и шоколадови капки


По отношение на основните продукти – най-добрият козунак става с бяло брашно (в краен случай – типово или нещо подобно). Желаещите да направят по-здравословно печиво може да пробват с пълнозърнесто (аз самата съм замислила такъв експеримент), но все пак трябва да е с глутен. От безглутенови брашна няма как да стане козунак, няма да има втасване и бухване и ще се получи някакво подобие на кекс, т.е. няма да се образуват конци. Колкото и големи радетели да сме за здравословно хранене всички, нищо няма да ни стане, ако веднъж в годината хапнем нещо с бяло брашно. 😇 Все пак и удоволствието от храната е важно за духа, ума и тялото, не само съставът ѝ. Що се отнася до мазнината, за мен зехтинът е чудесен за всякакви печива – от него козунакът става мекичък и се запазва така дори след няколко дни (и не, после не мирише на маслини 😉) за разлика от стария вариант с краве масло, който ставаше по-твърд и някак по-груб, като престои повече от ден. Обяснението ми на лаик е следното – течната и твърдата мазнина влияят по различен начин на тестото (не изключвам да се получи добре и с други течни растителни мазнини, просто не съм пробвала). Иначе съм срещала и доста постни рецепти с кокосово масло, но и с него нямам опит – обаче имам опасения, че като твърда мазнина може да влияе на тестото по подобен на кравето масло начин. Накрая няколко думи и за кокосовото мляко – смятам го за попадение в десетката, понеже е гъстичко и мазно и без да повлиява козунака със специфичния си аромат, го прави много приятен и вкусен. И наистина последно – няма да коментирам колко е полезна или вредна маята, просто който не я одобрява, да ползва квас.

Смятам за коректно да направя и следното уточнение: с натрупването на опит промених и първоначалната технология на месенето. В първите две рецепти оставях тестото да втасва общо три пъти – два пъти преди оформянето на козунака и още веднъж след това. После започнах да пропускам второто втасване след месенето – така значително се съкращава времето за приготвяне. А за да компенсирам това, удрям тестото в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене (кой не знае, че козунаците искат дълго месене!)… А готовият козунак е също толкова добър, колкото и с едно втасване повече, така че другото просто е излишно…
Пак с годините и трупането на опит започнах да добавям и по щипка сол в тестото за по-голяма хармония на вкусовете.
Оттук нататък има различни варианти за оформяне на козунаците – на класическа плитка или на венец, на руло с мармалад или на симпатични бухтички и кифлички. Първите са по-удобни, защото се приготвят по-бързо и с по-малко усилия; при рулата има повече разправия, но какви само чудни шарки се получават във вътрешността им! Най-дребните са най-връткави за правене, но пък са много удобни за сервиране и хапване… 😊 Така че всяка форма и вид си има своите основания и очарования…


Постни козуначени кифлички с различни плънки


А последното ми откритие са розичките – те са от по-дребните форми, но начинът на приготвяне е съвсем лесен, да не кажа мързелив… И са толкова красиви!


Постни козуначени розички


И така, независимо как ще бъдат оформени и каква ще е плънката, важното е вкъщи да ухае на домашни козунаци и празникът да е вкусен и уютен с любимите хора!




А това е възможно дори и в селско-дворно-полеви условия... 😉







Допълнение 2024
След десет години прекрасни постни козунаци, съпроводени обаче и с известни угризения заради бялото брашно, събрах смелост да пробвам с пълнозърнесто, и то любимото ми спелтено. За него от опит знам, че при втасване се държи доста по-различно от пшениченото, и имах сериозни опасения какво ще се получи, но в крайна сметка съм изключително доволна! Е, козунаците не станаха на конци, но пък за сметка на това са много по-вкусни и ароматни. И се хапват без никакви угризения! 😊


Постен козунак с пълнозърнесто спелтено брашно