Сушени лимонови корички

Лимоновата кора е един от най-уважаваните и често ползвани в кухнята ми аромати – с нея всички печива (от блатовете за торта, през какви ли не сладкиши и козунаци, та до различни сладки) стават фантастични. Затова, когато в магазина попадна на цитруси, чиито кори не са третирани с химикали, не пропускам да си купя. Така си спестявам неравната битка с химическата индустрия посредством накисване със сода, миене, търкане, жулене и още куп неимоверни усилия, а дори и тогава не е ясно дали нежеланите съставки са премахнати. Всъщност лимоните издържат достатъчно дълго в хладилника и кората им винаги може да се настърже при необходимост, но като предвидлива домакиня 😉 се приготвям и за черни дни – правя си сушени корички за моментите, когато няма да разполагам с чисти плодове.

За броя на лимоните няма ограничение, но най-добре е да са толкова, колкото могат да се оползотворят в сравнително кратък срок; важното е да са нетретирани или иначе казано – био, еко, органик или както там е изписано на етикета.
Плодовете все пак се измиват добре, подсушават се и корите се настъргват. Ако са се получили по-дълги лентички, това не е проблем – когато изсъхнат, се начупват много лесно.

Разстилат се на тънък слой в чиния (или друг подходящ съд) и се сушат на стайна температура – може до прозореца на слънце, може под климатика или близо до друг източник на топлина, като периодично се разбъркват.

Понеже стърготинките са дребнички, два дни са им напълно достатъчни, за да изсъхнат добре.

Готовите лимонови корички се прибират в чисто сухо бурканче и така се съхраняват. И когато за някое печиво ни дотрябва настъргана кора от лимон, а в момента не разполагаме с нетретирани цитруси, само отваряме бурканчето и си вземаме колкото ни е нужно от благоуханното му съдържание. А то, количеството, е много лесно да се прецени – при мен от 4 средни лимона излязоха 4 ч.л. сушени корички, т.е. 1 ч.л. корички отговаря на настъргана кора от 1 лимон.