Портокалови бонбони с брашно от кашу

Това трябваше да са бонбони от шамфъстъци, фурми и портокал – такива ги виждах в представите си, но когато извадих пакета с ядковото брашно от шкафа, се оказа, че то е… от кашу, просто съм се заблудила какво съм купила преди време… Разочарованието ми обаче трая съвсем кратко – не се отказах от хрумналата ми идея и я въплътих в настоящите бонбони. Понеже си бяха чиста импровизация, пък и нямам почти никакъв опит с подобни сладкарски изделия, нагласях количествата на продуктите в движение. Започнах със сока и кората на един малък портокал, но се оказа, че течността е прекалено много за 200-грамовия пакет брашно от кашу. Затова се наложи да добавя нещо за сгъстяване на сместа – почнах с овесени ядки, но накрая прибягнах и до малко кокосово брашно. Овесени ядки изобщо не присъстваха в първоначалната ми идея, но се вписаха идеално – „намалиха концентрацията“ на кашуто (не одобрявам големите количества ядки в суровите сладкиши), а и така излязоха повече бонбони… И понеже станаха плътни, са доста засищащи и не могат да се ядат в големи количества… 😊


100 г фурми (от кутия, обезкостени)
1 малък портокал – 80 г сок (вкл. пулпът) + кората
200 г брашно от кашу
1 с.л. коняк (арменски)
100 г фини овесени ядки
40 г (4 с.л.) кокосово брашно

100 г черен шоколад


Овесените ядки се смилат в чопър и се изваждат. След тях се смилат фурмите с портокаловия сок и настърганата кора, след което се добавят брашното от кашу и конякът. Тогава се връщат овесените ядки и отново се разбива до еднородна смес. Накрая гъстотата ѝ се коригира с кокосово брашно (може количеството му да е по-различно от посоченото горе) – трябва да се получи смес, от която да могат да се оформят топчета. Понеже тя става доста лепкава, се слага в хладилника за няколко часа. Тогава от нея се оформят топчета колкото неголям орех (при мен излязоха 26 броя).
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всяко топче се овалва в него. Бонбоните се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Отгоре може да се поръсят с нещо за украса – кой с каквото предпочита, аз заложих на изчистен външен вид.

Бонбоните са чудесни – с прекрасен аромат на портокал, с хубава текстура и идеални на сладост. Първоначалната ми идея беше в тях да има и какао (вътре в сместа или за овалване отвън), но тя прерасна в друго решение – да им направя шоколадова глазура. Оказа се, че тънката шоколадова обвивка повече от прекрасно допълва портокаловата вътрешност и прави тези малки сладки топчици просто съвършени…

А те пък се появиха тъкмо навреме – за да почерпя всички скъпи гости на скромната ми Хралупка, която днес става на цели 10 години!

Лешниково-кокосови сладки (псевдотрюфели)

Тези сладки трудно могат да бъдат описани с думи – просто трябва да се опитат, за да усети човек тяхната божествена прелест. Неочаквано вкусни, удивително ароматни, леки и ефирни и с върховна текстура – те са като дребни бижута в чиния. Отвътре са мекички и влажни, изключително нежни и фини – същински трюфелчета! – а ароматът им е завладяващ.


250 г изчистени ябълки
1 банан (100 г обелен)
40 г сусамов тахан
2 с.л. (40-45 г) златен сироп (меласа)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. ябълков оцет
50 г кокосови стърготини
100 г лешниково брашно (смлени лешници)
40 г кокосово брашно


Ябълките (аз не ги беля) се накълцват в чопър. Добавят се бананът, таханът, златният сироп и угасената в оцета сода и се пасира до гладка смес. Прибавят се кокосовите стърготини и лешниковото брашно и се разбива още до смесване на всички продукти. Накрая се слага кокосовото брашно – последно, защото с него се регулира гъстотата (ако се наложи, количеството му може да се коригира). Получава се мека смес, с която се работи много лесно (чудно вкусна е и сурова – може да се ползва за бонбони без печене, без содата естествено).

От нея с ръце се оформят топчета (моите са с големината на орех и излязоха 27 броя) и се подреждат в тава върху хартия за печене.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 14-15 мин. На пръв поглед изглеждат недопечени и на допир са прекалено меки, но като изстинат, се стягат.
Сладките се съхраняват в купа (кутия) с капак – така омекват и заприличват поразително на трюфелчета, въпреки че в тях няма никакво какао (шоколад). Ако оцелеят повече от 2-3 дена (последните от моите издържаха седмица), е добре купата да се прибере в хладилника.

Текстурата на сладките, която се получи, ме накара да се замисля дали изобщо има някаква нужда от сода в сместа, но понеже така намерих рецептата в една група в социалните мрежи, така я изпълних (всъщност в източника имаше и яйца, които аз пропуснах, което пък вероятно породи ефекта на трюфели). Следващият опит обаче ще бъде без сода, за проба…

Сладките наистина са смайващо хубави – с всяка хапчица по цялото тяло се разлива неописуемо блаженство и човек изпитва дълбока благодарност, че е открил и опитал този шедьовър. И няма по-подходяща компания за следобедното кафе (ако сте пропуснали сутрешното) от тях – поне за мен всичко останало, опитвано досега, бледнее пред тези малки бижута.