Запеканка от тиквички

Бързо, лесно и забележително апетитно – това е настоящата запеканка. Приготвя се за нула време, със съвсем простички продукти, а става изключително нежна и вкусна. Къде е тайната ли? Ами в дебелината – за да стане толкова изкусителна, трябва да се направи тъничка, затова долните продукти са съобразени за тава с диаметър 30 см. Ако е нужно да се приготви по-голямо количество, трябва да се използва по-голяма тава, защото иначе запеканката ще стане по-дебела, в средата ще остане по-влажна (да не кажа клисава) и няма да е така апетитна.
Когато ползвам настъргани тиквички за кюфтета например, ги посолявам и изстисквам, но този път реших да пропусна това, за да съкратя и улесня нещата, затова добавих малко брашно – заложих на нахутено. Обаче след добавянето на солта и разбъркването сместа трябва веднага да се сложи да се пече, защото иначе тиквичките почват да отбиват вода.


3 малки тиквички (около 600 г)
3 малки моркова (120-130 г)
1 малка глава лук
няколко стръка копър
6-7 листа босилек
3 скилидки чесън
1½ ч.л. сол (на вкус)
100 г нахутено брашно
1 ч.л. кокосово масло за подмазване на тавата


Тиквичките и морковите се настъргват, лукът се нарязва на тънки полумесеци, копърът и босилекът – на ситно, чесънът се накълцва. Междувременно фурната се включва и вътре се слага тавата (незалепваща), за да се сгорещи. Всички продукти се разбъркват, сместа се изсипва в подмазаната гореща тава и се заравнява. Пече се на 200 градуса на долен реотан с вентилатор 25 мин. – докато хване коричка отгоре и ръбчето по края покафенее приятно.

Запеканката е разкошна – тъничка и изкусително вкусна. Освен присъщите за тиквичките чесън и копър се усеща и разкошен аромат на печен лук, босилекът също се вписва чудесно. Въпреки че не е хрупкава (видът ѝ може да създаде неверни очаквания), има приятна горна коричка, а в средата е мекичка, сочна и изключително нежна. И си е точно зеленчуково ястие – с превес на тиквичките над брашното, не е като питка с някакви зеленчуци в нея.

Въпреки че самата запеканка си е достатъчно ароматна, чудесно ѝ върви и чесновият слънчогледов сос (дори и с най-обикновена водичка вместо аквафаба, но с добавен копър).

Таратор от слънчоглед

Тараторът е любимо лятно ястие вероятно на целокупния български народ, но едва ли мнозина знаят, че първообразът му няма нищо общо с киселото мляко. В миналото се е приготвял само с вода (в някои случаи са добавяли и счукани орехи – така течността се замътва и побелява) и се е ползвал за разхлаждане на нивата. Така че вариантът със слънчоглед съвсем не е толкова еретичен, колкото би се сторил на свикналите с млечния вкус. А тараторът със слънчогледово мляко е прекрасен – свеж, лек и с разкошен аромат. И е блестяща алтернатива за отказалите се от млечни продукти, на които им липсва обичаната студена супа. Долните продукти са идеални за 4 порции:


100 г белени слънчогледови семки
700 мл вода
сок от 1 лимон
3 скилидки чесън
1 ч.л. сол
1 средна краставица (200 г)
струйка ябълков оцет
няколко стръка копър


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се блендира заедно с половината от водата, лимоновия сок (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона), чесъна и ½ ч.л. сол до гладка смес.
Краставицата се нарязва на дребни кубчета, овкусява се с малко оцет и ½ ч.л. сол и се добавя наситненият копър. Разбърква се и се налива слънчогледовото мляко. Разрежда се с останалата вода – по желание тараторът може да остави и по-гъст, но на мен ми харесва по-разреден. Освен това целта ми е и да не се получава консумация на голямо количество слънчоглед наведнъж.

Тараторът е чудесен – с прекрасен аромат на чесън и копър и леко накиселяващ, което го прави много трудно различим от варианта с кисело мляко. Ако човек не знае какво му е сервирано, няма и да разбере какво хапва… Много е лек и свеж и е идеална храна за летните жеги.

Салата „Снежанка“ със слънчоглед

Много пъти съм сипала суперлативи за слънчогледовия пастет – и като вкусови качества, и като идеален заместител на млечните продукти в различни рецепти. Набъбналият вече списък съвсем естествено се допълва и от разкошната салата „Снежанка“ – става толкова добра, че е трудно различима от оригинала с цедено мляко.


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 2 лимона
2 ч.л. сол
150 мл вода
4 скилидки чесън
2 краставици (400 г)
букетче копър (може и замразен)
шепа орехи


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и заедно с лимоновия сок (включително пулпът от изстискването на лимона), водата, солта и чесъна се блендират заедно до гладка смес. Краставиците се обелват и се нарязват на дребни кубчета, копърът – на ситно и се прибавят към слънчогледовата смес. По желание може да се добави и малко шарлан (или зехтин), но и без него е достатъчно мазно и вкусно. Разбърква се добре и ако е нужно, може да се сложи още малко сол на вкус. Готовата салата се слага в хладилника и се оставя да престои поне няколко часа – да се охлади и да се смесят вкусовете.

За по-ефектно сервиране дълга права краставица се нарязва на тънки ленти. Всяка лента се увива около метален ринг за сервиране и се завързва отвън с пера от пресен лук (в моя случай – див). Рингът се изважда и така полученият краставичен борд се напълва със салата. Отгоре се поръсва с накълцани на ситно орехи.

Салатата става невероятна, направо е трепач! Почти не се различава и на вид, и на вкус от оригинала с цедено мляко. За да достави максимално удоволствие на небцето, трябва да се консумира охладена, а на следващия и по-следващия ден (ако оцелее толкова) е още по-хубава!

Пастет от тиквички

Отдавна ми беше влязла мухата да направя пастет от тиквички. Но всички рецепти, които съм пробвала преди години или намирам сега, са с млечни продукти. Отне ми известно време да измисля какво да добавя към тиквичките за сгъстяване и уплътняване на сместа, но ето че и това се случи – след дългото чудене неусетно стигнах отново до многофункционалния слънчоглед… Чесънът и копърът са ясни – какви по-подходящи подправки и аромати за тиквичките. И взе, че се получи изключително успешна комбинация! Просто е невероятно, че още с първия опит нацелих и продуктите, и количествата им. Започнах с една тиквичка, защото съвсем не бях сигурна дали крайният резултат ще ми хареса. Бях си приготвила и 100 г слънчоглед, но реших да започна с половината и при необходимост да добавя останалата част. По същия начин подходих и със зехтина – исках да видя какъв ще е вкусът без никаква мазнина. Съдържанието на чашата на блендера обаче толкова ми хареса, че нямаше нужда от подобрения. Е, леееко по-течно е отколкото се иска от един пастет, но реших да не слагам останалия слънчоглед, за да не се загуби вкусът на тиквичката (а той е просто прелестен!). Всъщност като се охлади, сместа малко се сгъстява. А без зехтин беше толкова лека и свежа, че реших да го пропусна, макар че той също би допринесъл за сгъстяването… Напоследък доста от обичайните ни летни рецепти приготвям без зехтин (къде нарочно експериментирам, къде просто го забравям) и се оказва, че липсата му изобщо не се забелязва. Пак е толкова вкусно, а става и по-здравословно! Ето и продуктите, които ползвах; за по-голямо количество пастет трябва да се увеличат пропорционално:


1 тиквичка (350 г)
50 г белен суров слънчоглед
2 скилидки чесън
сок от ½ лимон (50 г) – на вкус
½ ч.л. сол
няколко стръка копър


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива и се отцежда добре.
Тиквичката се нарязва на едри кубчета и се сварява на пара за 15-ина мин. Всички продукти се блендират до гладка смес.

Пастетът е феноменален! Невероятно свеж, лек и ароматен. Просто е неустоим! Единственият му недостатък е, че е леко течен, а за да отговаря максимално на името си, трябва да е мъничко по-гъст. Това лесно би се коригирало с по-голямо количество слънчоглед, но тогава би се получил слънчогледов пастет с тиквички…

Може да се намаже на филийка (или хапката да се топва в него) или пък да се хапва направо с голямата вилица (а защо не и лъжица!), но установих, че изключително много се връзва с варени картофи. Убедена съм, че ще се получи разкошна картофена салата с него (вместо майонеза) – и това ще бъде пробвано някой ден!

Пастет от слънчоглед с печени чушки

Слънчогледовият пастет намира все повече нови приложения в кухнята ми. Освен че може да се хапва и самостоятелно – като салатка или за намазване на филийка, – е идеален за пълнене или шприцоване на различни зеленчуци, за коктейлни хапки, а за баници, пайове и кошнички е направо трепач. Той е моят многофункционален заместител на сиренето и изварата в различни рецепти. Така че съвсем логично се появи и идеята да го комбинирам с печени чушки като заместник на катъка (още повече, че това, което се предлага в търговската мрежа под това име, е далеч от истината). И съвсем очаквано се получи много апетитно и красиво ястие – салатка, предястие, разядка или кой както иска да си го нарича...


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 1 лимон
1 ч.л. сол
малко водичка (за пасирането)
3-4 скилидки чесън
4-5 стръка копър (може и замразен)
7-8 стръка магданоз
няколко листа босилек
2 с.л. зехтин

3-4 печени чушки
1 ч.л. сол


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти без чушките (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес. Чушките се нарязват на ситно или се накълцват с нож на дъската, посоляват се и се добавят към слънчогледовата смес. Разбърква се добре и пастетът е готов за сервиране.

Пастетът е чудесен – свеж и апетитен, с много приятен цвят и вкус. И за пореден път слънчогледът се доказа като прекрасна алтернатива на млечните продукти.

Салата от тиквички, моркови и краставици

Това е една колкото елементарна, толкова и вкусна салата. Попаднах на идеята за нея съвсем скоро, но вече ми е любима! Просто съм изумена от нейната простота – и на продуктите, и на техниката на приготвяне. А още от първата хапка плени вкусовите ми рецептори и ме пристрасти. Учудващо вкусна, изключително свежа, разкошно хрупкава, цветна и ароматна – какво повече може да се желае от една салата! Има само един недостатък – след като се посоли и разбърка, бързо започва да отбива много сок (всъщност за някого това може да е предимство). Така че трябва да се поднесе веднага след като се овкуси. Количествата на продуктите са ориентировъчни, но за 2-3 порции са необходими:

1 малка тиквичка

1 морков

1 малка краставица

1/3 глава червен лук

2 скилидки чесън

няколко стръка магданоз

няколко стръка копър

струйка зехтин

лимонов сок

сол на вкус

Тиквичката, морковът и краставицата се настъргват на едро ренде, лукът се нарязва на тънки полумесеци, чесънът се накълцва или се пасира, магданозът и копърът се нарязват на ситно. Всичко се слага в купа и се овкусява със зехтин, лимонов сок и сол. Разбърква се и се сервира веднага.

Салатата е невероятна – изключително свежа и хрупкава, с прекрасни вкусове, цветове и аромати. Всяка хапка от нея е изключителна наслада! Просто не мога да ѝ се наситя!

Картофи със зелен фасул и моркови на фурна

Както често заявявам, любителка съм на простичките ястия – с малко продукти и лесно и щадящо приготвяне. Така се появи една елементарна рецепта за задушени картофи със зелен фасул и моркови. И въпреки че резултатът беше съвсем удовлетворяващ, ми хрумна следващата идея – вместо задушени в тенджера да приготвя зеленчуците на фурна. И съвсем очаквано отново се получи много апетитно ястие, цветно и радващо очите и небцето… Картофи и моркови пека често и в тях не съм се съмнявала, но се оказа, че и зеленият фасул е не по-малко добър печен, отколкото задушен. А когато ястието вече беше готово, ми хрумна, че много добре между зеленчуците биха се вписали и цели необелени скилидки чесън, но това ще остане за следващия път…

500 г картофи

300 г зелен фасул

200 г моркови (3 броя)

10-ина клонки мащерка

сол на вкус

струйка олио по избор

няколко стръка копър

Всички зеленчуци се нарязват на пръчици и се слагат в тава (ако картофите са пресни, няма нужда да се белят). Добавя се мащерката, посолява се, налива се струйчица олио и се разбърква. Пече се на 180 градуса на долен реотан с вентилатор около 40 мин. – до готовност на картофите. Като се извади от фурната, се поръсва с наситнен копър.

Ястието е съвсем простичко, но много вкусно! Цветно и апетитно, ароматно и разчупва статуквото на обичайните печени картофи и задушен зелен фасул…

Тиквички с елда

Популярната рецепта е за тиквички с ориз, но като последователен експериментатор в кухнята нямаше как да не я пробвам и с елда. Просто се опитвам да намеря повече приложения на този полезен и нискокалоричен продукт. Съвсем очаквано се получи много добър резултат – цветно, вкусно и ароматно ястие. И естествено диетично – тиквичките също са известни с малкото си калории, а начинът на готвене е много щадящ (без запръжки и излишна термична обработка, с добавяне на мазнината след края на готвенето).

Мерителната чаша е 240 мл.

2 средни тиквички (600 г) 

1 глава лук

1 морков

2-3 скилидки чесън

2 ч.ч. вряща вода

1 ч.ч. елда (натурална зелена)

3 ч.л. сол

1-2 домата (200 г)

10-ина стръка копър

струйка студенопресован зехтин

Елдата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива добре.

Тиквичките и морковът се нарязват на кубчета, лукът и чесънът – на ситно.

Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато замирише приятно. Добавят се тиквичките, морковите и чесънът и се бърка още малко. Налива се водата и се добавят солта, елдата, доматите и копърът. Разбърква се и всичко се прехвърля в тавичка. Пече се на 200 градуса на долен реотан 30-ина мин. – докато елдата поеме водата. Към края на печенето може да се включи и горният реотан, за да се получи приятен загар и отгоре. Готовото ястие се полива със зехтин и се оставя за 10-15 мин., преди да се сервира.

Ястието е чудесно – диетично, здравословно и сготвено по изключително щадящ начин. Освен това е много цветно и красиво. Тиквичките и морковите запазват своята приятна хрупкавост (не са сурови, просто не са пресготвени), което придава забележителна свежест и всяка хапка носи голямо удоволствие. И не икономисвайте копъра – сложете повечко!

Пролетна яхния от грах (с пресен лук)

Много рядко готвя грах и миналата седмица си наумих, че ми се хапва максимално простичка манджица с него. Тогава си спомних, че преди година-две пробвах рецептата на Супичка и останах много доволна. Реших пак да заложа на нея, но с малки промени – сезонът предразполага да се ползва пресен вместо стар лук (нарязах само перата, главичките оставих за салата), а доматите още не са наболели, така че се спрях на консервирани. Пропуснах и брашното – сосчето остава по-рядко, но на мен така ми харесва (който желае, може да добави 2-3 лъжици заедно с граха). И естествено приложих моя начин на готвене – с добавяне на мазнината в края, след свалянето на тенджерата от котлона. Въпреки че грахът се позагуби сред зеления лук, се получи разкошна яхниийка – изключително вкусна и ароматна. Заслугите са както на домашния грах и домати (отгледани от майка и татко – няма как да не са най-вкусните на света!), така и на по-голямото количество копър – той е идеалната подправка за това ястие, макар че не се стърпях да добавя и малко магданоз…

400 г грах (пресен или замразен)

2 връзки пресен лук (само зелената част)

3 тънки моркова

1 ч.л. червен пипер

2 ч.л. сол (на вкус)

около 1 л вода

1 бурканче (200 мл) домати

½ връзка копър

5-6 стръка магданоз

струйка шарлан

Перата на лука се нарязват на ситно, морковите – на кубчета и се слагат в суха тенджера на среден огън. Бъркат се непрекъснато няколко минути, докато лукът слегне. Добавят се грахът, червеният пипер и солта, разбърква се добре и се налива водата – около 1 л, ако искате ястието да е с повече сосче, или колкото да покрие зеленчуците за по-гъст вариант. Оставя се да заври, котлонът се намалява и ястието се готви до готовност на граха. Тогава се добавят доматите и котлонът се изключва (ако се ползва пресен домат, се слага по-рано, заедно с граха). След няколко минути се добавят наситненият копър и магданоз, налива се малко шарлан (той спокойно може и да се пропусне) и се разбърква. Оставя се да престои 15-20 мин., преди да се сервира.

Ястието е прекрасно – гениално простичко и лесно, изключително вкусно и ароматно. И полезно, естествено – и заради продуктите в него, и заради щадящия начин на готвене.

Крем супа със саламура от туршия

Съвсем безпредметно е да се обсъжда колко е полезна домашната натурална туршия; приготвена само с вода и сол, това е истинска храна, с истински живот вътре в нея – на полезни бактерии. Какво да правим обаче със саламурата, когато зеленчуците в буркана свършат? Колкото и да е странно за някого, тя също може да се използва (в крайна сметка млечнокиселите бактерии са в нея, утаени на дъното) – както просто за пийване, така и за готвене. Не съм сигурна колко и дали полезните бактерии оцеляват след термичната обработка, но знам, че в миналото бабите ни са готвели със саламурата. Пък и предпочитам да използвам за нещо полезно тази пробиотична течност, вместо да я излея с лека ръка в канала. Миналата зима готвих елда с праз със саламура вместо вода и се получи чудесно ястие, а сега реших да я вложа в съвсем простичка супа, с минимум продукти. Сложих саламурата от един трилитров буркан (излезе точно 1 л), но в зависимост от това колко е кисела и солена вашата, може количеството ѝ да се намали и да се компенсира с вода, просто преценете според ситуацията.


3 големи картофа (700 г)
3 стръка праз
1 глава целина (300 г)
7-8 клонки мащерка
1 л саламура
700-800 мл вода
копър
магданоз
босилек

(шарлан)
хранителна мая
лют пипер


Зеленчуците се почистват и се нарязват на едри парчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Добавя се мащерката и се вари 25-30 мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се добавят зелените подправки (може и замразени) и всичко се пасира, след което се налива саламурата. При сервиране всяка порция се полива с тъничка струйка шарлан (за още по-здравословен вариант може и да се пропусне) и по желание се поръсва с хранителна мая и лют пипер.

Макар и с малко по-различен от обичайния вкус, супата е доста добра; почти не се усеща специфичната миризма на саламурата (което ме притесняваше в началото) благодарение на праза и подправките. Моята се получи добре на сол, но е леееко киселка – просто няма нужда от лимон при сервирането 😉, а освен това шарланът и хранителната мая напълно балансират нещата. Ако все пак се притеснявате от такъв ефект, достатъчно е да намалите саламурата и да увеличите водата. А препечените филийки са идеалната и напълно достатъчна добавка към супата за една лека и приятна вечеря.

Чеснов хайвер с кисели краставички и копър

Понякога лимоните въпреки че са купени съвсем скоро, започват много бързо да побеляват отвън и кората им омеква (а отвътре нищо им няма). Тогава е невъзможно да се изстискат на сок. Но има много удачно спасение от неприятната ситуация – кората се обелва (става изключително лесно) и вътрешността на лимона, след като се изчисти от семките, може да се ползва. Естествено изборът за това в какво да се вложи, се свежда до нещо, което се пасира. Това са всевъзможни хайверчета, пастетчета или сосчета. Така при мен се получи кръстоска между скордаля и сос тартар – към лимона прибавих и една глава чесън, а също и една кисела краставичка намери място в чашата на блендера (и тя беше започнала да омеква и нямаше да е приятна за салата). А копърът просто направи нещата съвършени!


1 глава чесън
1 лимон
1 кисела краставичка
50 г орехи
50 г зехтин
1 малка филия хляб
1 ч.л. сол
няколко стръка копър (може и замразен)


Лимонът се обелва и се почиства от семките (целта е да се оползотвори започнал да се разваля външно лимон; ако нямате такъв проблем, ползвайте сока на 1 здрав плод). Чесънът се обелва, филията се накисва в малко вода (не се изстисква). Всички продукти едновременно се блендират до гладка смес. И това е всичко. Получава се изключително приятно сосче или хайверче – кой както иска да си го нарича. Току-що блендирано, е леко течно, но като се сложи в хладилника, се сгъстява.

Хайверът е приятно накиселяващ от лимона и краставичката, с неустоим аромат от копъра и много нежна и гладка текстура. И с прекрасен дъх на орехи и зехтин (въпреки чесъна)… Би подхождал на всичко – печени или задушени зеленчуци, сандвичи или просто намазан на филийка…

Лозови сарми с жасминов ориз

Приготвянето на лозови сарми с жасминов ориз по нищо не се различава от това на лозовите сарми с кафяв ориз. Единствената разлика е в количеството на водата, която е необходима за сваряването на ориза. За кафявия (предварително накиснат) са необходими 2 ч.ч., а за жасминовия – 1½ ч.ч. Е, има и още една разлика – във вкуса. Така както сармите с кафяв ориз са по-вкусни и ароматни от тези с бял, така и сармите с жасминов ориз превъзхождат с уханието си първите.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест жасминов ориз
1 глава лук
2 ч.л. сух джоджен
1-1½ ч.л. сушена чубрица
няколко стръка копър
1 ч.л. сол
20-30 лозови листа (в зависимост от големината им)
3-4 с.л. шарлан
1½ ч.ч. вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в ½ ч.ч. вода и солта.
Лозовите листа се попарват с вряла вода буквално за секунди – докато променят цвета си, и се отцеждат (през зимата се ползват и замразени, предварително попарени).
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера, докато омекне малко и замирише приятно. Котлонът се изключва и се добавят полусвареният ориз, джодженът, чубрицата, наситненият копър и струйчица шарлан. Разбърква се добре (няма нужда от повече готвене).
Завиват се сарми, като лозовите листа се поставят с лицевата част надолу, слага се от плънката, загъва се първо от близката страна и после отляво и отдясно.

Навива се на рулце, но не трябва да е прекалено стегнато, защото оризът още ще се надува и листото може да се скъса. Сармите се нареждат плътно, но все пак свободно в голяма тенджера или тиган (в тиган е по-удобно – плитък е) на един ред, не трябва да се нагъчкват прекалено, защото иначе лозовите листа остават много воднисти.

Заливат се с 1 ч.ч. гореща вода (с която е изплакната тенджерата от плънката) – сармите точно се покриват. Варят се, докато си поемат водата.
Когато са готови, се поливат със струйка шарлан и се намазват всички равномерно – така хем мазнината не претърпява термична обработка, хем и сармичките получават чудесен блясък – стават като тъмнозелени скъпоценни камъчета.

Сармите стават фантастични – изключително ароматни както от подправките, така и от жасминовия ориз. Който пък има още един плюс – доста по-нежен и деликатен е от кафявия и с него плънката е по-фина и елегантна. Какво по-подходящо бижу за новогодишната трапеза!

Елхичка от картофено пюре

Картофеното пюре е любимо на малки и големи и има свое запазено място на всяка празнична трапеза – може да се поднесе като гарнитура или дори като самостоятелно блюдо. Говоря за картофено пюре, но всъщност имам предвид намачкана картофена салата, овкусена с оцет, зехтин и нарязан на ситно праз – така небцето ще бъде погъделичкано по-приятно… А ако на Коледа или в навечерието на Новата година тази съвсем обикновена салата се оформи и украси по малко по-необичаен начин, всички гости ще ахнат от изненада и възторг! Тогава на празничната трапеза вместо една прозаична салата ще грейне прекрасна елхичка! Какво по-тематично и оригинално за украса? При това ставащо за хапване! Нужни са съвсем елементарни и достъпни продукти:


10-ина картофа
парче праз
2-3 ч.л. сол
зехтин
ябълков оцет на вкус

1 връзка копър
1 морков (тънък)
10-ина маслини


Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват. Празът се нарязва на ситно и се добавя заедно със сол, зехтин и ябълков оцет на вкус. Всичко се разбърква добре, но без да се бърка и премята прекалено, за да не станат жилави картофите.
Готовата картофена салата се оформя на конус в чиния за сервиране. По цялата ѝ повърхност се набождат стръкчета копър, а отгоре се забиват кръгчета морков и цели маслинки – да имитират съответно елхови клонки и топки. На върха се поставя парченце морков, изрязано с форма на звезда. И елхичката е готова да заеме почетното място сред останалите коледни (или новогодишни) ястия…

Оригинална, красива и вкусна – каква по-добра украса за празничната трапеза от тази прелестна елхичка! От нея пък ми дойде идеята и за коледен венец от картофена салата…