Пролетна яхния от пресен грах и картофи

Това е любимата ми пролетна яхния от грах, но вече подобрена и обогатена с няколко пресни картофа. В комбинацията на грах и картофи няма нищо ново под слънцето, но когато всички продукти са пресни (пролетни), ястието става изключително леко, свежо и нежно. Дори и да не разполагате с пресен млечен грах, нещата ще се получат и със замразен.


500 г пресен грах (може и замразен)
500 г пресни картофи
2 връзки пресен лук
3 скилидки чесън
2 моркова
2 ч.л. червен пипер
3 ч.л. сол (на вкус)
750-800 мл гореща вода
2 малки домата (350-400 г)
1 връзка копър
10-ина стръка магданоз


Перата на лука се нарязват на ситно, морковите – на кубчета, чесънът се накълцва. Доматите се обелват и се нарязват на дребно, кожицата на картофите се остъргва и се нарязват на по-едри кубчета.
Лукът, морковите и чесънът се слагат в суха тенджера на среден огън. Бъркат се непрекъснато няколко минути, докато лукът се слегне. Добавят се грахът, картофите, червеният пипер и солта, разбърква се добре и се налива водата – колкото да покрие зеленчуците. Оставя се да заври, котлонът се намалява и ястието се готви 10-ина мин. Тогава се добавят доматите и се готви още 15-ина мин., като накрая 2-3 картофчета се смачкват с лъжицата, за да се замъти леко чорбицата. Котлонът се изключва и се добавя наситненият копър, а след още няколко минути – и магданозът. Яхнията се оставя да си почине 15-20 мин., преди да се сервира.

Ястието е разкошно – колкото простичко и лесно, толкова и апетитно. Изключително леко, свежо и вкусно и не на последно място – здравословно и сготвено щадящо.

Маслинова питка с пълнозърнесто спелтено брашно

Тази питка стана любима у дома преди повече от десет години, когато я намерих в прекрасния My Cooking Book Blog. Правех я често, но постепенно някак беше изместена от други тестени предизвикателства. Наскоро обаче се сетих за нея и реших да я направя пак, но внесох някои промени – замених комбинацията от бяло и пълнозърнесто пшеничено брашно изцяло с пълнозърнесто спелтено, пропуснах умишлено половината мазнина (навремето просто я бях забравила) и използвах маслини каламата вместо черни, които вече избягвам, както и пълнозърнест вместо белен сусам. И не на последно място – реших да спазя рецептата докрай и да сложа пресен (в моя случай е замразен) кориандър, с който тогава не разполагах и заменях с розмарин. И онзи вариант ставаше чудесен и много ароматен, но този с кориандър е забележителен, наистина не е за изпускане! Защото когато премине термична обработка, неприятната миризма на прясната подправка претърпява загадъчна метаморфоза в умопомрачително и пристрастяващо благоухание…
Мерителната чаша е 240 мл.


400 г пълнозърнесто брашно от спелта
1 пак. бакпулвер
1½ ч.л. сол
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
200 г обезкостени маслини (каламата)
3-4 стръка пресен лук (1 ч.ч. нарязани)
2 ч.л. сух джоджен
½ ч.ч. нарязан на ситно пресен кориандър (замразен)

за намазване и поръсване:
2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
2 с.л. сусам (пълнозърнест)


Маслините се обезкостяват, като се оставят на едри парченца. Лукът и кориандърът се нарязват на ситно, брашното се пресява.
В купа се смесват сухите съставки – брашното, бакпулверът, солта и джодженът. Добавят се зехтинът, портокаловият сок, маслините, лукът и кориандърът и се разбърква с дървена лъжица. Когато сместа се сгъсти, месенето продължава на ръка, докато продуктите се смесят равномерно.
Тестото се разстила в тава (с диаметър около 30 см), като се разпределя с длани равномерно навсякъде. Отгоре се намазва с портокалов сок и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 40 минути. Когато се извади от фурната, се покрива с кърпа и се оставя да изстине за 15-20 мин., преди да се нареже.

Питката е феноменална! Още топличка е просто божествена, с хрупкава горна и долна коричка и мекичка отвътре. Спелтеното брашно я прави уникално вкусна, а кориандърът ѝ придава невероятен аромат. Даже и да не обичате кориандър, не го пропускайте! Когато мине термична обработка, ароматът му коренно се променя и няма нищо общо с меко казано неприятната миризма на пресния. Само в случай че нямате в момента, може да го замените с някаква характерна средиземноморска (розмарин, риган, босилек) или друга предпочитана подправка.

Пролетна крем супа от тиквички

Тиквичките са най-уважавани у дома печени на фурна, но този път реших да заложа на разнообразие в менюто ни. Пък и въпреки че отдавна се запролети, времето в последните дни предразполага към топла супичка… Така се роди идеята за тази вкуснотия в чиния, пардон, в купичка – към първите пролетни тиквички се присъединиха няколко пресни картофа, 2 стръка пресен лук и главичка (прилично големичка) пресен чесън. А за аромат какво по-подходящо от няколко стръка копър? Трябва само да се внимава с количеството на водата, защото пролетните зеленчуци са много воднисти и супата може да стане по-рядка от желаното. Обикновено за други крем супи в тенджерата наливам вода колкото да се покрият продуктите, но този път сипах на нивото им, даже някои крайчета мъничко стърчаха отгоре.


4 тиквички (около 1 кг)
4 пресни картофа (около 600 г)
2 стръка пресен лук
1 главичка пресен чесън
10-ина стръка копър
3 ч.л. сол (на вкус)

Тиквичките и картофите се нарязват на едри кубчета, лукът, чесънът и дръжките на копъра – на ситно. Слагат се в тенджера, налива се вода на нивото на продуктите (даже може мъничко да стърчат над нея) и се добавя солта. Варят се 15-ина минути, докато омекнат. Прибавя се нарязаният копър и супата се пасира. При сервиране всяка порция се поръсва или украсява по желание, аз гарнирах с една лъжица кокосов йогурт с накълцани на ситно скилидки пресен чесън в него.

Супата е прекрасна – много лека и свежа, изключително вкусна и ароматна. Както е известно, всички пресни продукти (картофи, лук и чесън) имат по-деликатен аромат от старите, което позволява да се усеща съвсем осезаемо вкусът на тиквичките. Копърът също чудесно се вписва в цялостната картинка, внасяйки прелестно ухание (както и цвят – от него супата нежно позеленя). А суровият чесън в кокосовия йогурт просто допълва съвършенството…

Домати с песто от див чесън

Пестото от див чесън е истински кулинарен деликатес – изключително свежо и ароматно, с възхитителен зелен цвят. Може да се намаже на филийка, да се ползва за сандвичи, да се добави към печени или задушени зеленчуци, а в комбинация с добре узрели розови домати е просто върхът. Получава се колкото простичка, толкова и вкусна салата! За една порция са достатъчни:


1 розов домат
няколко лъжички песто от див чесън
няколко маслинки
листа от див чесън за украса


Доматът се нарязва на дебели шайби, които се подреждат в чиния върху няколко листа див чесън. Отгоре се слага песто – може и повечко, и се украсява с маслини и орехови ядки.
Изключително елементарно, но много ефектно и вкусно!

Салатата е великолепна – изключително красива и божествено вкусна. Доматите и чесънът винаги са били добра компания, но тук резултатът е още по-впечатляващ, защото дивият чесън е с много по-нежен аромат от обикновения. Салатата е наслада за всички сетива – и за очите, и за небцето, и за душата. И е прекрасен начин да се хапне това толкова полезно природно съкровище – дивият чесън.

Пълнозърнест жасминов ориз (с кокосово масло)

Номер две в личната ми класация на видовете ориз, но на една миниатюрна стъпчица под върха (където е царят басмати) е жасминовият. Тайландското чедо е също толкова вкусно и ароматно, също с толкова нежни зрънца колкото и хималайския си братовчед. И въпреки че в редки случаи прибягвам и до белия жасмин, горещите ми предпочитания са за пълнозърнестия вариант. И както винаги, предварително го накисвам във вода. Тогава необходимото съотношение с водата става 1:1½, т.е. 1 чаша сух ориз се накисва и после се вари в 1½ чаша вода. Така оризът става великолепен – добре сварен и всяко зрънце си стои отделно. Не пропускам и двете тънкости: когато се дръпне от котлона, оризът се разбърква леко с вилица, за да стане пръхкав, след което се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест жасминов ориз
1½ ч.ч. (360 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предния ден, като междувременно водата се сменя 1-2 пъти. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата (отнема около 30 минути). Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.

Оризът е просто прелестен – изключително нежен, вкусен и ароматен. Чудесен е да се хапва и самостоятелно (тогава преди разбъркването може да се добави и бучица кокосово масло), но обикновено се ползва за гарнитура на различни видове тайландско къри, с което допълва богатата палитра от божествени вкусове и аромати.