18 ноември 2026

Банички пурички с праз и слънчогледов пастет




Баничките с праз и слънчогледов пастет не са особена новост в уютната ми хралупка, но този път са малко по-различни – с готови кори са. Напоследък все по-често започвам да изневерявам на разкошните печива с домашно дърпани кори – някак все по-трудно ми става да се навия да меся и да дърпам до изтощение… Пък и нали за тях ползвам пак бяло брашно, заради което така упорито отбягвах готовите кори… А по-мързеливият вариант има и още едно предимство – използвам минимално количество мазнина, защото намазвам само част от кората (тази, която при навиването ще остане отвън на баничките, за да станат те хрупкави). За плънката може да се ползват всякакви зелении, но сега, в сезона на праза, има толкова листа за оползотворяване… 😊 И така, с цената на някои компромиси, но за сметка на това за минимално време и с минимални усилия се получават настоящите красавици – пурички или на когото както му харесва.


400 г фини кори за баница („Фамилия“)
30 г веган масло (Naturli)

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки чубрица
2-3 щипки джоджен

150 г белен суров слънчоглед
сок от 1 лимон (може и повече – зависи от големината)
1 ч.л. сол


Слънчогледовите семки се накисват от предната вечер в студена вода. На другия ден се измиват добре и се пасират с лимоновия сок и солта.
Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка със солта, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона, добавя се слънчогледовата смес и се разбърква. Оставя се да се охлади и се разделя на 13 части (според броя на корите в пакета).
Маслото се разтопява.
Корите се разстилат на плота с късата страна към вас. По-далечната половина на всяка кора се намазва с мъничко масло, а в края на близката част се слага плънка по показания на снимката начин. Причините за това са две – първо, плънката да бъде само в средата на баничката (във външните кори да няма нищо, за да станат хрупкави при печенето) и второ, на ширина да стига до мястото на прегъване на кората от двете страни, за да не остават празни краищата на баничките.




Кората се сгъва от двете страни към средата така, че краищата да се съберат, и се навива на руло.






Така оформените банички се подреждат в тава върху хартия за печене и се намазват с останалото масло. Не е необходимо да се поръсват с нищо отгоре, защото трудно се задържа, но все пак аз им ръснах мъничко стрит джоджен. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан до тъмнозлатисто, което отнема 25-30 мин. Към края на печенето може да се разместят и/или фурната да се превключи на функция грил, за да се запекат еднакво всички.




Баничките са великолепни – чудесни на вид и изключително вкусни. Отвътре са мекички и с прекрасна плънка, нежна и уханна, а отвън – изкусително хрупкави. И заради формата си са изключително удобни за хапване. Последното обаче трябва да се случи докато са още топли и външните корички хрускат божествено и създават вълшебна експлозия в устата и наслада за сетивата, защото като престоят, омекват и вече не са така апетитни. Но и за това си има решение – ако се претоплят, стават като току-що изпечени…










06 ноември 2026

Хумус от черен боб




След изключително приятната салата от черен боб започнах да търся и други възможности, в които да използвам тези така нежни, вкусни и полезни зрънца. И когато най-сетне дойде редът на стековете от карфиол, на които се канех от няколко дни, реших да претворя дребните сладурски бобчета в хумус – щеше да се върже идеално със стековете. И наистина не се излъгах – хумусът стана фин и вкусен и беше чудесна добавка към апетитно запечените дебели резени карфиол.


1 консерва (400 г) черен боб (240 г отцеден )
сок от 1 лимон (60 г)
1 с.л. (20 г) сусамов тахан
1 скилидка чесън
¼ ч.л. сол


Бобът се измива и отцежда и заедно с лимоновия сок, тахана и чесъна се блендира до гладка смес. Количеството на лимоновия сок е на вкус и според киселината на лимона; може да се намали, но тогава трябва да се компенсира с малко водичка, за да се получи желаната гъстота. При необходимост накрая може да се добави и малко сол.




Хумусът е много лек и приятен, нежен и гладък. И е чудесен начин да се възползваме от симпатичните дребни бобчета, които са по-богати на фибри и особено на антиоксиданти от белите си братчета. Е, цветът му е малко изненадващ, като се има предвид името на изходния продукт, но това пък го прави по-интересен и загадъчен… И колкото и да е странна съставка за хумус, много му върви и малко червен лук (добавих мъничко настърган на ситно на останалото след карфиолените стекове, иначе може да се сложи още в началото при блендирането).








05 ноември 2026

Стек от карфиол




Досега винаги съм предпочитала печения карфиол просто нарязан на розички – някак по-лесно и неангажиращо ми е, а и не ми остава значителна част от главата, която после да се чудя какво да правя. Тази година обаче най-сетне се прежалих да направя от него стекове – няма спор, че са много по-ефектни и изглеждат по-добре в чинията. А за неизползваната част имам предостатъчно възможности – могат да бъдат вложени в супа, кюфтенца, пюре или индийски хлебчета например…
Стековете станаха прекрасни – красиви и вкусни, но някак не върви да се сервират в празна чиния. Затова предвидих към тях и хумус от черен боб и любимия сладко-кисело-лют таханов сос – не мога да си представя по-подходящ от него за карфиола.


1 глава карфиол
½ ч.л. кокосово масло
сол
сух чесън
червен пипер
смлян кориандър


Главата карфиол се срязва на две половини през кочана и от средата на всяка половина се режат парчета с дебелина около 2 см така, че розичките да останат свързани към кочана (при мен излязоха три такива резена). Незалепваща тава се подмазва с мъничко кокосово масло и в нея се слагат резените карфиол, като се обръщат, за да се омазнят равномерно (ако се ползва друга тава, се покрива с хартия за печене и стековете се намазват лекичко с маслото). Поръсват се с малко сол, сух чесън, червен пипер и смлян кориандър и от двете страни.




Пекат се на 200 градуса на долен и горен реотан около 20 мин., обръщат се и се допичат още 10-на мин. – целта е да се запекат приятно, без да омекват прекалено много (поне аз предпочитам карфиола леко хрупкав).






Стековете са разкошни – красиви и вкусни, с прекрасен загар и със сигурност изглеждат по-добре в чинията от купчина карфиолени розички. Може да се сервират с всякакво пюре или хумус (аз заложих на такъв от черен боб), но сладко-кисело-лютият сос е просто задължителен!










03 ноември 2026

Пълнени камби с просо и манатарки




Най-любимото ми лятно ястие са пълнените чушки, просто ги обожавам! Но тази година, след като веднъж си хапнах предоволно от тях, реших да проверя какво ще се получи, ако заменя червените красавици с тумбестите им месести сестрички. И останах супердоволна от резултата – камбите се оказаха великолепни не само за туршия, а и за пълнене. Всъщност съвсем се отдалечих от първообраза, защото смених и обичайната плънка от пълнозърнест ориз с такава от просо. А то, милото, просто ме очарова със своята деликатност и вкус. Но нововъведенията не свършиха дотук – за разкош и допълнителен аромат прибавих и малко сушени манатарки… В крайна сметка се получи такава вкуснотия, че в рамките на три седмици я повторих два пъти. Е, коригирах и един недостатък на първия опит, когато реших да събера всичката плънка в шест камби и тя стана малко сбита; но втория път ги увеличих на осем и те се оказаха идеални за същото количество плънка.


8 червени камби
1 ч.ч. (200 г) просо
20 г сушени манатарки
2 ч.ч. вряща вода
1 глава лук
1 морков
1 скилидка чесън
1 домат
1 ч.л. сол + още малко за вътрешността на камбите
2-3 стръкчета прясна чубрица
10-15 листа пресен босилек


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Манатарките се начупват на дребно, заливат се с 2 ч.ч. вряща вода и се оставят за около час (докато се приготвят камбите и плънката).
Лукът се нарязва на къси полумесеци, морковът, чесънът, доматът и зелените подправки – на ситно. Камбите се почистват от семената, като дръжката се запазва, за да се ползва за капаче.
Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковът и чесънът, след тях – доматът и солта, малко след това и просото. Прибавят се манатарките заедно с 1 ч.ч. от водата, в която са се киснали, и плънката се вари 7-8 мин. – докато просото поеме течността. Добавят се чубрицата и босилекът и се разбърква.
Камбите се посоляват отвътре и се пълнят с плънката. Отгоре се поставя капаче от дръжката. Слагат се в тава, на дъното се налива останалият гъбен бульон и се пекат под фолио на 180 градуса на долен и горен реотан около 40 мин. Тогава фолиото се маха и се допичат още 20-ина мин., като може последните минути да се превключи на функция грил, за да се запекат апетитно отгоре.






Камбите са великолепни – красиви и изключително вкусни, с чудесна плънка, мекичка и пухкава. Самите камби са прекрасни – сладки, сочни и месести, и не са с дебела люспа като чушките, която да трябва да се бели. Просото също е възхитително – много нежно, вкусно и ароматно, и се оказа изключително подходящо за плънки, защото във вътрешността на камбите не се разварява и скашква, както ако се вари в тенджера, а си личат отделните зрънца. И за завършек, манатарките придават допълнително ухание и обогатяват разкошно цялото ястие.








27 октомври 2026

Крем супа от кестени и пащърнак




Отдавна ми беше влязла мухата да направя супа от пащърнак, но се колебаех какви да са останалите продукти, с които да го съчетая. Обикновено за целта се ползват картофи, но аз реших да заложа на друг въглехидрат – кестени. Вече съм ги пробвала за супи и знам, че от тях тя става фина и плътна, а и как да не се възползва човек от тези есенни съкровища точно сега, когато са в сезона си. Така се роди настоящата супа – бърза, лесна, много вкусна и хранителна. И изключително ароматна!


500 г кестени (сварени и обелени)
2 корена (250 г) пащърнак
2 глави лук
3 скилидки чесън
7-8 клонки мащерка
2 с.л. домашна вегета
3 ч.л. сол (на вкус)
1,2 л вода
сок от 1 лимон


Лукът и пащърнакът се нарязват на едро и заедно с кестените, чесъна, вегетата и мащерката се слагат в тенджера. Налива се водата, добавя се солта и се вари до омекване на пащърнака – около 20-25 мин. Клонките мащерка се изваждат, добавя се лимоновият сок и всичко се пасира. При сервиране всяка порция се поръсва с някакви семена или кой каквото обича и предпочита. За лимоновия сок има и друг вариант – да се добави при сервирането.




Супата е великолепна – гъстичка, плътна и много засищаща. Усеща се прекрасен дъх на пащърнак и лук, домашната вегета също осезаемо обогатява вкуса и аромата. Единственият ѝ недостатък е, че малко потъмня (въпреки че сложих лимоновия сок в тенджерата преди пасирането) или поне се получи малко по-тъмна от това, което аз си представях. През зимата спокойно може да се приготви и със замразени кестени – пак става чудесна, и тогава как само ѝ подхожда пълнозърнесто хачапури с кисело зеле, ммм…