Червена леща с картофи

След супервкусната леща със сладки картофи нямаше как да не опитам и друг вариант на ястието – с червената ѝ сестричка и най-обикновени нашенски картофи. Замених лука с праз, чушката пропуснах и цялостно опростих начина на готвене. А резултатът толкова много ми хареса, че за съвсем кратък период от време сготвих два пъти тази невероятна вкуснотия… Първия път ползвах лютеница и накрая, когато изключих котлона, добавих букетче киселец и 7-8 връхчета коприва, нарязани на ситно. Втория път сложих доматено пюре и пропуснах зелениите, но категорично заявявам: и по двата начина е зашеметяващо вкусно!


100 г червена леща
3-4 картофа (500 г)
3 моркова (200 г)
1 стрък праз
2 ч.л. къри
3 ч.л. сол
3 с.л. доматено пюре (или лютеница)
2 дафинови листа
1 л гореща вода


Лещата се накисва от предния ден в студена вода.
Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, празът – на ситно.
Лещата се изплаква добре и се слага на котлона с вода, колкото да я покрие. Като заври, водата се излива, лещата се измива от пяната и се налива около 1 л гореща вода. След като заври отново, се добавят картофите, морковите, празът, кърито и дафиновите листа. Вари се 10-ина минути – докато омекнат картофите. Тогава се добавят доматеното пюре (лютеницата) и солта и се готви още 10-ина минути. Котлонът се изключва и ястието се оставя на него да престои известно време, преди да се сервира.

Манджата е колкото простичка и невзрачна на вид, толкова и вкусна и ароматна. Наистина е трудно да се опише с думи какво ухание се носи из цялата кухня! Лещата почти се е разварила и създава чудесна гъстота и текстура, изобщо съотношението на всички продукти е много добро. И как върви по щипка лют пипер на всяка порция…

Крем супа от целина и пащърнак

Много ценя целината заради прекрасния ѝ аромат и полезните ѝ свойства и обичам да я слагам в различни ястия (великолепна е и сурова на салата), но винаги досега съм я ползвала като допълнителен продукт и в неголеми количества. Този път обаче тя е главен герой в тази вълшебна супа – цяла голяма глава (българска от пазара, не от вносните гиганти-мутанти – не че няма да си купя и от тях, когато няма друга). Не се сдържах обаче да ѝ добавя и равностойно по присъствие и ухание другарче – любимия ми пащърнак. Останалите продукти са за допълнителен аромат и текстура на готовата супа, която стана божествено вкусна. Количеството на продуктите е според тяхната големина и макар че не вярвам някаква дребна разлика в съотношението им да е от фатално значение за крайния резултат, давам и някакви приблизителни грамажи за по-голяма яснота:


1 глава целина (500 г)
3 корена пащърнак (450 г)
2 средни картофа (200 г)
1 стрък праз (250 г)
3-4 скилидки чесън
1½ л вода (колкото да се покрият зеленчуците)
3 ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Всички зеленчуци се почистват и се нарязват на едро. Слагат се в тенджера, налива се вода, колкото да ги покрие, и се добавя солта. Варят се 20 мин., докато омекнат. Няколко колелца праз се изваждат, за да ползват за украса накрая, и останалото се пасира. При сервиране всяка порция се поръсва с някакви семена (аз имам слабост към конопеното) или каквото друго ви е на сърце и се добавят заделените преди пасирането пръстенчета праз.

Супата е наистина феноменална! Невероятно вкусна и уханна, с прекрасна гъстота и плътност и великолепен цвят. Всички продукти в нея са изключително ароматни, така че просто няма нужда от никакви подправки. Признавам си обаче, че сложих в тенджерата и половин малка глава лук и мъничко карфиол (100 г) – те ми останаха от любимите индийски хлебчета, с които съчетах супата, но съм сигурна, че присъствието им не е решаващо за нейния вкус и аромат.

Стек от целина

 

Харесах си тези стекове във веган местенцето на Кейт Форд – много ми допаднаха първо на вид, а после и с простотата си на приготвяне. Срещала съм и други начини за овкусяване на печените дебели резени целина, но реших да дам предимство на настоящата комбинация от продукти. Оказа се, че тя наистина си заслужава – сладко, кисело, солено и пикантно се обединяват в разкошен хармоничен букет и овкусяват и ароматизират целината брилянтно. Същевременно маринатата играе роля и за изкусителната външност на стековете – карамелизираната им повърхност е просто неустоима!
При Кейт зехтинът беше двойно повече, аз го намалих на 1 лъжица и въпреки това целината ми се видя малко мазничка, така че следващия път бих го намалила още.


1 голяма глава целина (около 500 г)
1 с.л. зехтин
1 ч.л. дижонска горчица
1 ч.л. кленов сироп
1 ч.л. соев сос
1 голяма скилидка чесън
сол


Чесънът се смачква с малко сол на паста и се разбърква със зехтина, горчицата, кленовия сироп и соевия сос в малка купичка.
Целината се обелва и се нарязва на четири (може и повече) кръга с дебелина около 2 см. С върха на ножа по двете повърхности на всеки кръг се правят плитки ромбовидни прорези. Резените се слагат в незалепваща тава (или покрита с хартия за печене), посоляват се леко и се намазват и от двете страни с по-голямата част от маринатата.

Така овкусените шайби целина се пекат 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, след което се обръщат, намазват се с останалата марината и се пекат още 15 мин., но трябва да се наблюдават, за да не изгорят.

Стековете от целина са великолепни! Плътни и месести, изключително вкусни и ароматни, с чудесен карамелен загар и цвят. Комбинацията от продукти в маринатата е много удачна – усеща се нежна сладост от кленовия сироп, кисела нотка от горчицата, а соевият сос балансира и обединява останалите вкусове. За гарнитура на стековете може да се ползва картофено пюре или пастет от боб например. Аз (подобно на авторката на рецептата) заложих на втория вариант, само че от червен боб, като добавих и малко пастет от авокадо, но в по-простичък вариант (просто намачкано авокадо със стрита с щипка сол скилидка чесън и лимонов сок на вкус) – получи се прекрасен цветен акцент в чинията.

Пастет от печени чушки и тофу

Това пастетче привлече вниманието ми преди известно време в една кулинарна група в социалните мрежи и начаса реших, че трябва да го пробвам. Единственото, което ме възпря да го направя веднага, беше, че е приготвено с чушки от буркан – те са кисели и солени, а тофуто, което си купувам аз (предпочитам това в саламура от Кауфланд), също е солено и кисело. Затова търпеливо изчаках сезона на червените чушки и – като почитателка на домашно приготвената храна – си ги изпекох сама. Бях сигурна, че ще се получи нещо интересно и много вкусно, но все пак като за първи опит реших да пробвам само с две чушки и плочка тофу. И о, да – получи се изключително леко и нежно креместо пастетче с чудесен вкус. След като го опитах и оцених високо, не се сдържах да продължа с експериментите и на останалата част добавих листенце босилек и мъничко чесън. И двете добавки вървят много както на печените чушки, така и на тофуто и се вписаха добре в пастета, но с тях той стана някак по-тежък (явно на аромати) и не че беше лош, но сякаш пò ми допадна първоначалният вариант. Все пак хора и вкусове разни, на някого пък може вторият да му хареса повече, затова го споделям…
Съотношението на продуктите може да бъде според предпочитанията на всеки, но с долните количества се получи добра текстура, цвят и вкус на пастета.


2 печени чушки (160 г)
100 г тофу


Чушките и тофуто се блендират до гладка смес. Понеже моето тофу е солено и кисело, пастетът няма нужда от сол и лимонов сок (ако се ползва друго тофу, може да се наложи да се сложи малко сол). По желание може да се добави пресен босилек, чесън или някаква друга подправка, но и само с двете основни съставки е невероятно вкусно. И е добре да се направи по-голяма доза, защото полученото количество не е кой знае колко…

Пастетът е просто феноменален – наистина е учудващо как само от два продукта може да се получи нещо толкова добро. Много е лек и фин, с чудесна текстура и гъстота, пухкав и кремест, с прекрасна сладост от червените чушки. А колко бързо и лесно се приготвя, е излишно да се обяснява…

 

Баница с манголд

Какво прави човек, когато му се случи да не може да заспи нощем? Ами гледа видеа в нета! Какви видеа ли? Ами на всевъзможни баници, бюреци и тем подобни турски тестени изкушения и си избира рецепта за букета от манголд, който чака реда си в хладилника. По-младите и крехки листенца бяха вложени в една свежа цветна салата, а по-едрите и вероятно по-трудносмилаеми в суров вид останаха за баница (заедно с малко киселец и коприва). Но ми се искаше този път да пробвам някаква по-различна технология от тази, която си знам, затова си отгледах на видеа. Оттук обаче дойде и проблемът – кое от тях да избера? Всички бяха нови за мен, всички бяха интересни. Затова, както обикновено, реших да съчетая идеи от различни рецепти, което… се оказа грешка. В крайна сметка се спрях на две видеа – едното за квадратни банички, а другото – за дълги прави многолистни рула; и двете се оформяха от сгънати като плик кори, но в първия случай корите се дърпат, а във втория се точат (е, имаше и известна разлика в продуктите). Аз обаче реших да комбинирам двете технологии, като направя баницата под формата на дълги рула, но с дърпани кори, сгънати на плик, което доведе до известни неудобства, за щастие – не и непреодолими… Оказа се, че пликът от дърпани кори не може да се разтегли на правоъгълна кора, която после да се навие на руло, и се наложи нова почивка на тестото, за да се отпусне отново глутенът. В крайна сметка успях да оформя шест рула и да изпека разкошна баница. Да, наистина стана великолепна – с невероятно фини многолистни кори, с чудесна плънка и прекрасен аромат.
Що се отнася до тестото – и тук направих комбинация от няколко рецепти, като не подминах и моята (която си знам от майка) – сложих и оцет, въпреки че не го видях при нито една туркиня; за сметка на това в почти всички видеа имаше суха мая, което за мен е странно – в баничното тесто няма набухватели. Но реших, че като ще пробвам нови неща, ще пробвам и това – мая в тестото; в крайна сметка количеството ѝ е пренебрежимо малко. В готовата баница тя изобщо не личи – корите са си съвсем тънки и фини като тези без мая; но установих разлика в тестото – по време на почивката то беше бухнало лекичко и се дърпаше нетипично лесно.
Брашното, което ползвах, за съжаление е бяло – на „София мел“ за баница. И като за първи опит с това тесто и тази технология на приготвяне, направих по-малка доза, но следващия път със сигурност ще я удвоя, защото всичко се оказа много удачно – и вкусно, и лесно за правене. Особено ми допадна разточването на топчетата тесто на кори и поставянето им една върху друга на кула – хем е много компактно и подредено, хем изобщо не залепват помежду си, а после с тях се работи много бързо и лесно.


1 ч.ч. (240 мл) вода
½ ч.л. (2 г) суха мая
1 ч.л. захар
1 с.л. зехтин (олио по избор)
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
около 400 г брашно (може да варира в зависимост от марката)

200 г манголд
50 г киселец
50 г коприва
1 ч.л. сол
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)
120 г тофу

100 г зехтин (олио по избор)


Водата се сипва в купа и се добавят маята, захарта, олиото, оцетът и брашното (не всичкото, част от него трябва да остане за месенето и разточването). Омесва се меко тесто, което не лепне по ръцете. От него се оформят 12 топчета, покриват се с найлонче и се оставят да си починат 15 мин.
Зехтинът се слага в подходящ съд и се затопля.
Всяко топче се разточва на кора с диаметър около педя и се изтупва от излишното брашно.

Корите се подреждат една върху друга в тавичка, като всяка се намазва със зехтин. Покриват се с найлонче и се оставят да си починат 30 мин.

През това време се приготвя плънката – манголдът, киселецът и копривата се нарязват и се намачкват (сурови) със солта. Добавят се джодженът, риганът и чубрицата и се разбърква добре. Тофуто се намачква с вилица.
Корите се обръщат в тавичката – долните, т.е. първите разточени, да дойдат най-отгоре, за да се започне работа с тях. Вземат се 2 кори и както са си една върху друга, се раздърпват с ръце на намазнен плот на тънка кора – става изключително лесно и бързо.

Намазва се със зехтин и се сгъва на плик на два етапа – първо една трета от кората се сгъва върху средата, после – другата третина по същия начин.

Намазва се отново с мазнина и отново двете третини (този път в другата посока) се сгъват върху средата.

Оттук нататък според първото видео, което си бях харесала, би трябвало в средата на всеки плик да се сложи плънка и четирите ъгъла да се загънат към центъра – така се получават квадратни банички. Но нали аз си бях наумила моята да е на рула, опитах да раздърпам получените пликове на правоъгълна кора, което се оказа много трудно – тестото веднага се връщаше обратно. Това наложи да оставя шестте плика да си починат още около 30 мин. – така издължаването им до правоъгълник стана малко по-лесно, но отчитам този начин на оформяне за грешка: или трябваше да следвам докрай показаното във видеото (т.е. да направя квадратни банички), или трябваше да пропусна втория етап от оформянето на кората на плик и да сложа плънката по дължина след първото сгъване, след което да навия на руло.

В крайна сметка по дългата страна на всяка кора се слага 1/6 от плънката, поръсва се с 1/6 от тофуто и се завива на руло.

Получените рула се подреждат в тава върху хартия за печене и се намазват с остатъка от зехтина.

Баницата се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 30 мин. (последните 5 мин. включих и вентилатора за по-равномерен загар).

Баницата е фантастична! С няколко слоя крехки и тънки ронливи кори, вкусна плънка и чудесен аромат. Тофуто не е решаващо за вкуса, по-скоро е за цвят, текстура и богатство на плънката, така че който го недолюбва, спокойно може да го пропусне; със зелениите също може да се варира. Маята изобщо не се усеща – корите са изключително фини и хрупкави като тези без никакъв набухвател; може би има роля за тестото – то беше много нежно и се дърпаше неочаквано лесно (предполагам защото корите бяха почнали леко да втасват). И е извънредно трудно човек да се ограничи само с няколко парченца от тази вкуснотия…