Елхички от картофена салата с моркови, кисели краставички и царевица

Тази салата е вече задължителна част от празничното декемврийско меню вкъщи – тя е заместителят на любимата някога руска салата, естествено с някои промени. Може да се сервира и без никакви особени допълнителни усилия, но може да се поднесе и по много оригинален начин – под формата на коледен венец или на симпатични малки елхички, а защо не и звездички, ботушчета, камбанки… Така празничната трапеза – независимо коледна или новогодишна, става още по-красива и приканваща и допринася за повишаването на настроението на всички…


10 средни картофа (1 кг)
8 кисели краставички
4-5 моркова
1 ч.ч. царевица
зехтин
ябълков оцет или лимонов сок
сол на вкус


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много. Зеленчуците се нарязват на дребни кубчета (парче морков се оставя за украсата). Добавя се царевицата, посолява се и се овкусява със зехтин и оцет (още по-добре с лимонов сок). Количеството на солта и оцета (лимона) е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата също е солена. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от големината им и от вкуса на хапващите.
Салатата се разбърква добре; ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на сосче, все едно е добавена и майонеза…
В чиния се слага формичка за коледни сладки елхичка (естествено може и с друга форма – звездичка, ботушче, камбанка…) и се запълва добре със салата. Заравнява се отгоре и формичката внимателно се изважда. От парче маслина с миниформичка се изрязват звездички – за връх на елхичката. По същия начин от заделения в началото морков, нарязан на кръгчета, може да са направи украса отстрани.

Салатата е разкошна и съвсем спокойно може да се сервира и само така, но много по-интересно е да се поднесе по този атрактивен и много симпатичен начин. Когато чиниите с различните тематични формички – елхички, ботушчета, звездички, се сервират на коледната (или новогодишната) трапеза, тя просто грейва; получава се чудесен празничен ефект – салатата е не само много вкусна, но и поднесена оригинално…

Постни меденки

Тези сладки в детството ми бяха известни като мечета – просто майка ги правеше с форма на мечи главички и като деца с брат ми бяхме във възторг от тях. След години започнах да ги правя всяка година през декември (естествено с други форми – на елхички, звездички, ботушчета и т.н.) и не можех да си представя Коледа без тях. Хапвахме си ги с огромна наслада вкъщи, бяха и идеални за подарък на близки и приятели (заедно с още куп други видове коледни сладки). Но след време прекъснах тази прекрасна традиция, защото майчината рецепта… беше с яйца и кисело мляко. Как само ми липсват тези невероятни меденки оттогава! Затова тази година се амбицирах да ги направя в постен вариант – яйцата просто ги пропуснах, а киселото мляко замених със соев йогурт. Понеже той се оказа неспособен да угаси содата, се наложи да добавя и малко оцет. Ако се ползва някакво растително кисело мляко (наистина с кисел вкус), от оцет може да няма нужда – содата ще шупне и без него. Направих и още едно подобрение – вместо бяло пшеничено брашно използвах спелтено. Оттам нататък всичко си е по познатия начин… А постните меденки станаха дори по-хубави от оригинала! Просто са фантастични! Много съм щастлива от резултата. И благодарна на вселената…
От долните продукти (количествата са малки, защото това все пак беше експеримент и се притеснявах от неуспех) излязоха 20 слепени сладки. Е, няколко единични отидоха за опитване преди това… 😉


2 с.л. (40 г) соев йогурт
½ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1/3 ч.ч. (65 г) шарлан
1/3 ч.ч. (60 г) кафява захар
2 с.л. (50 г) мед
1 ванилия
1 ч.л. с връх канела
кора от ½ лимон (½ ч.л.)
240 г бяло спелтено брашно
около 200 г шипков мармалад за слепване


Йогуртът се слага в купа и се добавят содата и оцетът. Разбърква се и се изчаква малко сместа да шупне. Добавят се шарланът, захарта, медът, ванилията, канелата и лимоновата кора и се разбърква с тел до стопяване на захарта. Накрая на части се добавя пресятото брашно и се омесва гладко тесто. То не трябва да е много твърдо, защото при разточването после кората „се разрошва”, т.е. не става гладка отгоре. Ако това все пак се случи, тестото се коригира лесно, като се добави малко йогурт (1 ч.л.) и се премеси отново.
Разточва се на кора с дебелина 3-4 мм и с формички се изрязват сладки. Отлепват се внимателно с помощта на нож и се подреждат в тава върху хартия за печене. Изрезките се премесват, разточват се пак и се изрязват още сладки – и така до свършване на тестото. На половината от сладките може да се изрежат дупчици в средата с миниформички (след като са пренесени в тавата, за да не се деформират при отлепването от плота). Ако някои от шаблоните са асиметрични, половината от конкретния вид трябва да се обърнат наобратно, за да бъдат после по двойки за слепването.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 8-9 мин. (докато порозовеят крайчетата). Оставят се да изстинат в тавата и тогава се отлепват внимателно. Слепват се по две с шипков мармалад (аз предпочитам с по-дебел слой 😁). Там, където ще се падне дупчицата на горната сладка, се слага по-голямо количество, за да може при притискането на двете половини през отвора да се покаже мармалад и да го изпълни. Току-що слепени сладките са доста нестабилни (двете половини много лесно се разместват), затова се оставят за няколко часа на един ред, докато мармаладът стегне.

Тогава се прехвърлят в метална кутия или друг подходящ съд с капак и се оставят да престоят поне един ден, за да омекнат. А ако имате търпение да изчакате още ден-два, ще се насладите на най-хубавите меденки на света!

Меденките са приказни – мекички, пръхкави, невероятно вкусни и ароматни. И са много по-хубави от оригинала с яйца – по-нежни и крехки са. Това са идеалните коледни сладки, макар че могат да се правят и с всякакви други форми по друго време на годината – защо не и като мечетата от детството...

Още навремето съм пробвала освен канела да сложа и обичайните коледни подправки джинджифил и/или карамфил, но резултатът не ми допадна достатъчно, просто това не са сладките от спомените ми...

И така, Коледа вече може да идва! Тази година ще бъде по-щастлива и вкусна с любимите меденки! Защото в следващите дни ще се правят още мнооого от тях… 

Тайландско къри с карфиол

Далекоизточните гозби не присъстват особено често в менюто ни, но след като вече съм пристрастена към кърито със сладки картофи и патладжани, нямаше как да не пробвам и идеята с карфиол, на която попаднах в една група в социалните мрежи. Не знам дали тайландците ползват цветното зеле в своята кухня, но на мен комбинацията с къри паста, кокосово мляко и лайм много ми допадна. Ястието е разкошно, с богатство от вкусове и прекрасни аромати.


20 г кокосово масло
1 глава лук
2 скилидки чесън
парче джинджифил колкото орех
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
люта чушка или ½ ч.л. лют пипер (по желание)
2 с.л. червена къри паста
400 г домати (може и от консерва)
500 г карфиол
400 мл кокосово мляко
кора от 1 лайм
2 ч.л. сол (на вкус)
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)


Всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени, нарязани или настъргани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Лукът, чесънът, джинджифилът и лютата чушка се нарязват на ситно, доматите (ако са пресни) – на кубчета, карфиолът – на малки розички, кората на лайма се настъргва.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се кориандърът, кимионът, лютата чушка (или пипер) и къри пастата и се разбърква. Веднага след това се слагат доматите (моите бяха от буркан) и като се разбъркат с подправките, се добавят карфиолът, кокосовото мляко и кората от лайм. Посолява се на вкус и се оставя да къкри на слаб огън 10-на мин. до омекване на карфиола. Кърито се сваля от котлона и се добавя нарязаният кориандър. Сервира се със сварен ориз, в случая – кафяв.

По желание накрая може да се прибави и 150-200 г сварен нахут. И по двата начина е много вкусно, зависи какво ястие целим – по-леко или по-засищащо.

Кърито е божествено!!! Много е трудно да се опише с думи симфонията от вкусове и аромати на човек, който не е опитвал подобно ястие. Всичко е на едно място – солено, кисело, сладко и люто, както и букет от прекрасни ухания от лаймовата кора, кокосовото мляко и подправките. Бях приготвила за сервирането и лайм за сок, но не се стигна до него – и така е фантастично!!! В следващия си живот искам да се преродя в Тайланд!

Салата от гулия и моркови

До преди няколко години не бях опитвала гулия (или още земна ябълка), само бях чела колко е полезна – докато една мила и щедра жена не настоя да ни донесе една торбичка от нея. Нямах представа какво представлява и какво да я правя, но след обясненията на дамата (носела на колежките и те си я хрупкали като ябълки), реших, че най-добрият начин да я хапваме е на салата. После открих и други рецепти с нея из нета – за супа, печена или на чипс. Но за мен салатата е предпочитаната възможност, защото установих, че гулията е прекрасна на вкус сурова и би било кощунство да я унищожавам с термична обработка. Е, миналата година я пробвахме веднъж и печена и съвсем не беше лоша, но пак си държа на своето – плодовете и зеленчуците са полезни сурови. Или пък ферментирали – след като научих, че крехките бели грудки са идеални за целта, вече ги слагам и в туршията (и смея да твърдя, че те са най-хубавата част от съдържанието на буркана). А за да бъде салатата по-цветна, към гулията се присъедини и един морков…


3-4 грудки гулия
1 морков
сол
ябълков оцет
няколко маслини

Гулията се измива добре (може да има кал или скрити в кривите ѝ форми ситни камъчета) и заедно с моркова се настъргва на едро ренде. Овкусява се с малко сол и домашен ябълков оцет, разбърква се и салатата е готова за сервиране (ама че сложна рецепта, а? ;) ). Добавят се няколко маслинки – хем за украса, хем като заместител на шарлана или зехтина, които вече пропускам в салатите и повечето ястия.

Салатата е изключително простичка, но много вкусна и полезна. Гулията е прекрасен продукт – разкошно твърдичка, хрупкава и свежа, но не твърда и жилава като моркова или цвеклото например, а изключително крехка и нежна. И с прекрасен сладникав вкус – наистина може да се хрупа като ябълка и е великолепна без никакви овкусители (сол и оцет).

Супа от броколи

В последните няколко години малко промених (затоплих 😇) отношението си към супите и започнах да се оглеждам за нови варианти. Така ми хрумна, че мога да се обърна към прекрасните броколи – щом стават чудесни супички от карфиол, защо да не се получи и от зеления им братовчед? И когато наскоро попаднах на тази, реших, че ще започна с нея, макар и с някои промени от моя страна. Много ми хареса идеята зеленчуците да се намачкат с пресата за картофи, вместо да се пасират гладко, за да личат ситнички цветни парченца от различните продукти, но се оказа, че не става – дръжките (не кочанът) на броколите не бяха омекнали достатъчно, а не исках да варя зеленчуците по-дълго. Така че пак в употреба влезе пасаторът, но по-важното е, че супата стана разкошна!


1 глава лук
2 моркова
1 голям картоф (300 г)
1 глава броколи (500 г)
1 л вряща вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол


Лукът се нарязва на ситно, морковите и картофът – на кубчета, броколите – на розички (кочанът се обелва и също се нарязва на кубчета).
Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно, добавят се морковите и картофът и се готви още малко. Слагат се броколите, налива се водата и се добавят солта, чубрицата и джодженът. Супата се вари 15-ина мин. и се пасира (аз гледах да не е съвсем фино). Добавя се кокосовото мляко и се връща на котлона. Когато отново заври, котлонът се изключва, като тенджерата се оставя на него.

Супата е превъзходна – много ароматна и приятна. Нито един от продуктите не доминира неприятно над останалите и всички са в пълна хармония от вкусове и аромати (преди да се захвана изобщо с нея, имах известни притеснения какво ще излезе от броколи в супа, все пак досега не съм ги готвила по този начин). Но още с първата лъжица всичките ми съмнения се изпариха яко дим – просто съм очарована от резултата!

При сервиране всяка порция може да се поръси с конопено или някакво друго семе, лют пипер или кой каквото обича. Може и с хранителна мая, но установих, че поради силния ѝ характерен вкус и аромат се губи очарованието и индивидуалността на супичката – просто с тази добавка всички супи стават еднакви…