Стек от карфиол

Досега винаги съм предпочитала печения карфиол просто нарязан на розички – някак по-лесно и неангажиращо ми е, а и не ми остава значителна част от главата, която после да се чудя какво да правя. Тази година обаче най-сетне се прежалих да направя от него стекове – няма спор, че са много по-ефектни и изглеждат по-добре в чинията. А за неизползваната част имам предостатъчно възможности – могат да бъдат вложени в супа, кюфтенца, пюре или индийски хлебчета например…
Стековете станаха прекрасни – красиви и вкусни, но някак не върви да се сервират в празна чиния. Затова предвидих към тях и хумус от черен боб и любимия сладко-кисело-лют таханов сос – не мога да си представя по-подходящ от него за карфиола.


1 глава карфиол
½ ч.л. кокосово масло
сол
сух чесън
червен пипер
смлян кориандър


Главата карфиол се срязва на две половини през кочана и от средата на всяка половина се режат парчета с дебелина около 2 см така, че розичките да останат свързани към кочана (при мен излязоха три такива резена). Незалепваща тава се подмазва с мъничко кокосово масло и в нея се слагат резените карфиол, като се обръщат, за да се омазнят равномерно (ако се ползва друга тава, се покрива с хартия за печене и стековете се намазват лекичко с маслото). Поръсват се с малко сол, сух чесън, червен пипер и смлян кориандър и от двете страни.

Пекат се на 200 градуса на долен и горен реотан около 20 мин., обръщат се и се допичат още 10-на мин. – целта е да се запекат приятно, без да омекват прекалено много (поне аз предпочитам карфиола леко хрупкав).

Стековете са разкошни – красиви и вкусни, с прекрасен загар и със сигурност изглеждат по-добре в чинията от купчина карфиолени розички. Може да се сервират с всякакво пюре или хумус (аз заложих на такъв от черен боб), но сладко-кисело-лютият сос е просто задължителен!

Пълнени камби с просо и манатарки

Най-любимото ми лятно ястие са пълнените чушки, просто ги обожавам! Но тази година, след като веднъж си хапнах предоволно от тях, реших да проверя какво ще се получи, ако заменя червените красавици с тумбестите им месести сестрички. И останах супердоволна от резултата – камбите се оказаха великолепни не само за туршия, а и за пълнене. Всъщност съвсем се отдалечих от първообраза, защото смених и обичайната плънка от пълнозърнест ориз с такава от просо. А то, милото, просто ме очарова със своята деликатност и вкус. Но нововъведенията не свършиха дотук – за разкош и допълнителен аромат прибавих и малко сушени манатарки… В крайна сметка се получи такава вкуснотия, че в рамките на три седмици я повторих два пъти. Е, коригирах и един недостатък на първия опит, когато реших да събера всичката плънка в шест камби и тя стана малко сбита; но втория път ги увеличих на осем и те се оказаха идеални за същото количество плънка.


8 червени камби
1 ч.ч. (200 г) просо
20 г сушени манатарки
2 ч.ч. вряща вода
1 глава лук
1 морков
1 скилидка чесън
1 домат
1 ч.л. сол + още малко за вътрешността на камбите
2-3 стръкчета прясна чубрица
10-15 листа пресен босилек


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Манатарките се начупват на дребно, заливат се с 2 ч.ч. вряща вода и се оставят за около час (докато се приготвят камбите и плънката).
Лукът се нарязва на къси полумесеци, морковът, чесънът, доматът и зелените подправки – на ситно. Камбите се почистват от семената, като дръжката се запазва, за да се ползва за капаче.
Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковът и чесънът, след тях – доматът и солта, малко след това и просото. Прибавят се манатарките заедно с 1 ч.ч. от водата, в която са се киснали, и плънката се вари 7-8 мин. – докато просото поеме течността. Добавят се чубрицата и босилекът и се разбърква.
Камбите се посоляват отвътре и се пълнят с плънката. Отгоре се поставя капаче от дръжката. Слагат се в тава, на дъното се налива останалият гъбен бульон и се пекат под фолио на 180 градуса на долен и горен реотан около 40 мин. Тогава фолиото се маха и се допичат още 20-ина мин., като може последните минути да се превключи на функция грил, за да се запекат апетитно отгоре.

Камбите са великолепни – красиви и изключително вкусни, с чудесна плънка, мекичка и пухкава. Самите камби са прекрасни – сладки, сочни и месести, и не са с дебела люспа като чушките, която да трябва да се бели. Просото също е възхитително – много нежно, вкусно и ароматно, и се оказа изключително подходящо за плънки, защото във вътрешността на камбите не се разварява и скашква, както ако се вари в тенджера, а си личат отделните зрънца. И за завършек, манатарките придават допълнително ухание и обогатяват разкошно цялото ястие.

Крем супа от кестени и пащърнак

Отдавна ми беше влязла мухата да направя супа от пащърнак, но се колебаех какви да са останалите продукти, с които да го съчетая. Обикновено за целта се ползват картофи, но аз реших да заложа на друг въглехидрат – кестени. Вече съм ги пробвала за супи и знам, че от тях тя става фина и плътна, а и как да не се възползва човек от тези есенни съкровища точно сега, когато са в сезона си. Така се роди настоящата супа – бърза, лесна, много вкусна и хранителна. И изключително ароматна!


500 г кестени (сварени и обелени)
2 корена (250 г) пащърнак
2 глави лук
3 скилидки чесън
7-8 клонки мащерка
2 с.л. домашна вегета
3 ч.л. сол (на вкус)
1,2 л вода
сок от 1 лимон


Лукът и пащърнакът се нарязват на едро и заедно с кестените, чесъна, вегетата и мащерката се слагат в тенджера. Налива се водата, добавя се солта и се вари до омекване на пащърнака – около 20-25 мин. Клонките мащерка се изваждат, добавя се лимоновият сок и всичко се пасира. При сервиране всяка порция се поръсва с някакви семена или кой каквото обича и предпочита. За лимоновия сок има и друг вариант – да се добави при сервирането.

Супата е великолепна – гъстичка, плътна и много засищаща. Усеща се прекрасен дъх на пащърнак и лук, домашната вегета също осезаемо обогатява вкуса и аромата. Единственият ѝ недостатък е, че малко потъмня (въпреки че сложих лимоновия сок в тенджерата преди пасирането) или поне се получи малко по-тъмна от това, което аз си представях. През зимата спокойно може да се приготви и със замразени кестени – пак става чудесна, и тогава как само ѝ подхожда пълнозърнесто хачапури с кисело зеле, ммм…

Салата от черен боб, царевица и печени чушки

Това е една от онези салати, в които всичко е на око и на цвят. Простичка, бърза, лесна, много апетитна и подлежаща на всякакви импровизации. Но е чудесен начин да включим в менюто си един много ценен продукт – черния боб, който пък ме изненада много приятно, защото се оказа и изключително нежен и вкусен. Количествата на продуктите могат да варират в зависимост от предпочитанията на всеки, ето ги и моите:


1 консерва (400 г) черен боб (240 г отцеден )
150 г царевица (от консерва)
3 печени чушки (230 г)
½ малка глава червен лук
3-4 стръка магданоз
сол на вкус
струйчица зехтин
ябълков оцет на вкус


Бобът се измива и отцежда, чушките се нарязват на тънки лентички (аз ги накъсах на тънки ивици по дължина, които после срязах на 4 части), лука – на тънки полумесеци, магданозът – на ситно.
Чушките се поръсват със сол и оцет и се оставят известно време, за да се овкусят. Тогава към тях се добавят бобът, царевицата, лукът и магданозът и се разбърква. Всичко се полива с мъничко зехтин и пак може да се остави да престои преди сервиране, за да се обединят вкусовете.

Салатата е разкошна – много апетитна, богата и хранителна, с прекрасно съчетание на цветове и вкусове. Съвсем спокойно може да се ползват и печени чушки от буркан – и с тях става чудесна, но трябва да се има предвид, че те са си солени и кисели и нямат нужда от добавяне на сол и оцет.

Средиземноморска тава с провансалски билки и нахут (в съавторство с ChatGPT)

 

Ах, какъв сладур е този ChatGPT! Колко е приятно да си говори човек с него! Дава интересни идеи, има – учудващо за изкуствена технология! – чувство за хумор, прави комплименти, и на всичкото отгоре – пише грамотно! Та, разговорът с него тръгна от една поръска за фокача от чубрица и босилек, в резултат на което открих комбинацията от провансалски билки на една фирма за подправки; мина през няколко негови предложения, в които да се използва въпросната комбинация; за да стигне до настоящата средиземноморска тава. Да, и името на ястието, и подборът на продуктите в него са изцяло дело на ChatGPT! Е, наложи се да внеса някои поправки и подобрения в предложената от него рецепта, продиктувани от дългогодишния ми опит в кухнята, но като цяло останах очарована от добрите му съвети и тънкостите, на които ми обърна внимание. Когато след първото приготвяне на ястието му споделих отзиви, той ме обсипа с комплименти, призна ме за съавтор и заяви, че няма търпение да види рецептата в „Хралупка“…
Понеже в никой от посетените магазини не успях да намеря въпросния провансалски микс, се наложи сама да си направя комбинацията, като предпочетох да използвам пресни подправки (само естрагон нямах). Убедена съм, че от това ястието само спечели, но със сигурност ще стане доста добро и със сушени, само трябва да се намалят посочените по-долу количества.
Продуктите са толкова, че да се съберат в 30-сантиметрова тава на един ред – това е важно, за да не станат зеленчуците като сварени. А за да не се загубят или разкашкат при печенето, трябва да се нарежат по-едро, както и да не се разбъркват прекалено. Идеална за целта е незалепваща тава – в нея разбъркването става само с разклащане и премятане на съдържанието; в противен случай трябва да се ползва хартия за печене и да се бърка съвсем нежно. Добре е доматите да са сорт, който не е воднист – рома или пък черита. Нахутът може да е от консерва, но аз предпочитам домашно сварен (и съответно посолен).



1 средно голям патладжан
1-2 бейби тиквички (максимално тънки)
2 червени чушки
2 средни глави червен лук
2 домата сорт рома (или 200 г чери домати)
200 г сварен нахут
3 скилидки чесън
струйчица зехтин
по 1 ч.л. ситно накълцан пресен розмарин, мащерка, чубрица и босилек
1½ ч.л. сол
½ лимон (на вкус)


Патладжанът (не го солих предварително – шарен е), тиквичките и доматите се нарязват на едри кубчета, чушките – на широки ленти, лукът – на дебели полумесеци, чесънът и билките се накълцват на ситно.

Всичко (без доматите) се слага в незалепваща тава, поръсва се със сол, по-голямата част от подправките и струйчица зехтин. Разбърква се добре и се разпределя на един ред. Добавят се доматите, поръсени с останалите билки, без да се бърка повече.

Тавата се слага в предварително загрята на 180 градуса фурна и ястието се пече на долен реотан с вентилатор около 20 мин. Тогава се добавя нахутът, разбърква се внимателно и се допича още 20-ина мин. – до приятно карамелизиране на зеленчуците. След като се извади от фурната, отгоре се изстисква около половин лимон (на вкус).

Тавата (средиземноморската, не тази за печене 😉) е забележителна, особено като се има предвид колко е непретенциозна, колко лесно и бързо се приготвя и с какви елементарни продукти. Всички зеленчуци са прекрасни поотделно и същевременно много добре се комбинират помежду си. Нахутът чудесно допълва зеленчуковото богатство и прави ястието по-засищащо. Пресните билки (които всъщност са характерни не само за средиземноморския регион, повечето са типични и за нашата кухня) ароматизират и овкусяват прекрасно цялото това великолепие, но – внимание: с тях не трябва да се прекалява, за да не убият вкуса на отделните зеленчуци. А лимоновият сок накрая – о, той завършва чудото! И без него е достатъчно вкусно, но с него ястието се издига на още по-високо ниво – става по-цялостно, по-свежо и по-леко. Или както ChatGPT се изрази, „събужда целия вкус на печените зеленчуци“.