08 юни 2022

Настойка (спиртен извлек) от смокинови листа




Смокинята е великолепен плод – много вкусен и изключително полезен. Но не по-малко ценни са и листата на дървото – те помагат при стомашни неразположения, диабет и повишен холестерол, за отслабване, а според някои – и при високо кръвно, задух и кашлица. Съдържат много ензими и благодарение на това улесняват храносмилането и усвояването на храната, особено при по-възрастни хора, при които ензимите в организма намаляват. Листата могат да се ползват под формата на чай или спиртен извлек. Извлекът действа много добре при подуване и тежест в стомаха, гастрит и киселини; ползва се успешно и за топене на мастни депа (т.е. – за отслабване 😉), както и за сваляне на кръвната захар. Приготвя се извънредно лесно и когато е готов, е много удобен за употреба. Листата за него се берат през юни, но ако все пак се случи да се прави по-късно през лятото, се избират младичките листа от върха на клоните. При брането трябва да се внимава белият сок, който изтича от дръжките, да не попадне върху кожата, защото може да я раздразни много.
Какво е нужно за спиртния извлек? Смокинови листа, буркан и хубава домашна ракия (не първак!) или 95-процентов спирт от аптеката, разреден в съотношение 1:1 с вода (мисля, че и двойно дестилираната водка е добър вариант).


Листата се нарязват на едро и се слагат в буркан, без да се натъпкват. Заливат се с ракията (спирта), бурканът се затваря и се слага на тъмно за 40 дни.




След това течността се прецежда и се прехвърля в удобна бутилка или бурканче. Прибира се на тъмно и хладно място и при правилно съхранение запазва полезните си свойства няколко години.






Извлекът се приема по 20 (или 30) капки, разтворени във вода, сутрин и вечер на гладно, а при киселини – след ядене (съответно след получаване на неразположението).
Концентрираната настойка е тъмна на цвят, но когато се разтвори в чаша с вода, става приказно зелена. И докато човек я гледа и отпива от нея, сякаш го лекува и с цвета си…
И така, за подпомагане и подобряване на храносмилането, за лесно и неусетно отслабване, за регулиране на кръвната захар – наздраве! Е, за последните две, естествено, се иска по-продължителна употреба, не става с 20 капки еднократно…








06 юни 2022

Зелник с пресен лук




Такъв зелник (с този начин на оформяне) приготвих за първи път през зимата с кисело зеле и стана толкова хубав, че още тогава реших, че ще го повторя с други плънки. Така че в бума на пресния лук и всякакви други пролетни зелении отново запретнах ръкави. Първоначално мислех да заложа само на лук (имаше доста за оползотворяване), но после ме изкушиха и драгите на сърцето ми диворастящи зелении, с които разполагах в момента. Реших обаче да направя и още един експеримент – за тестото да ползвам любимото си пълнозърнесто брашно от спелта. Имах известни притеснения, защото досега баница с пълнозърнесто брашно не съм правила, но те се оказаха несъществени – зелникът не стана толкова фин като първия (корите се получиха малко по-дебелички), но това е съвсем маловажно пред вкуса на крайния резултат. Баницата е уникална (много внимавам с употребата на тази дума, използвам я наистина за уникални неща)!!! Единственото неудобство е, че с тестото трябва да се работи експедитивно, защото бързо се отпуска и разлива (ако това все пак се случи, топчетата се премесват, преди да се разточат).
Обикновено в подобни тестени нещица слагам и зелени подправки (джоджен, риган, чубрица, розмарин…), но този път нещо се отплеснах и ги пропуснах. Баницата обаче е достатъчно хубава и ароматна и без тях – благодарение на по-голямото количество пресен лук. А той беше вече понаедрял – сложих 8 големи стръка, и плънката общо излезе около 350 г (естествено могат да се ползват всякакви налични зелении и комбинации от тях).
Долните количества са за тава с диаметър 30 см.


около 450 г пълнозърнесто брашно от спелта
¼ кубче (10 г) прясна мая
½ ч.л. (3 г) бакпулвер
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 г) топличка вода

2 връзки пресен лук
50 г киселец
50 г коприва
50 г листа от глухарчета
1 ч.л. сол

35 г зехтин за намазване на корите и тавата
35-40 г царевично брашно за поръсване на корите


Добре е първо да се приготви плънката, защото с тестото трябва да се работи максимално бързо. Лукът и останалите зелении се нарязват и се слагат в купа.

Брашното се пресява в купа (не всичкото наведнъж – около 350 г) и в него се натрошава маята и се добавят бакпулверът и солта (маята не се разбърква с вода, захар и брашно, за да шупне). Налива се водата и се омесва гладко тесто, което да не лепне по ръцете. Месенето се улеснява от удряне на тестото в плота (100 пъти на 3-4 серии с малко премесване между тях). Не се оставя да втасва и се разделя на 15 топчета – 10 от тях са за долната кора, останалите 5 за горната. Всяко от първите 10 топчета се разточва на не много тънка кора (около 12-13 см) и се слага настрана, след което всички без една се намазват със зехтин и се поръсват с царевично брашно.




Десетте кори се подреждат една върху друга, като най-отгоре се слага тази без зехтин и царевично брашно.




Така получената купчинка се разточва на кора, малко по-голяма от тавата и с помощта на точилката (навива се внимателно на нея) се прехвърля в подмазаната тава, като краищата остават да висят извън тавата. Намазва се със зехтин.
Зелениите се посоляват, намачкват се леко (сурови!) и се разпределят върху кората.




Останалите пет топчета се оформят, подреждат и разточват по същия начин като първите десет, но този път на кора с размера на тавата. (Ако докато се стигне до тях, са се отпуснали много и са бухнали, се премесват преди да се разточат.) Кората се прехвърля с помощта на точилката в тавата върху плънката – трябва да я покрие добре цялата. Висящите краища на долната кора се загъват навътре, като се завиват леко с усукване.




Зелникът се намазва отгоре със зехтин се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 35 мин.
Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива с кърпа. Оставя се така 10-15 минути, преди да се нареже.






Зелникът е наистина уникален! Тестото е неописуемо вкусно – и заслугата естествено е на спелтеното брашно. Плънката също е прекрасна – въпреки отсъствието на зелени подправки в нея е изключително хубава и ароматна. Без съмнение всяка секунда неудобство по приготвянето (точенето и оформянето на корите си е връткава работа) си струва!










25 май 2022

Студена напитка от бъз цвят с ягоди




Напитката от цветове на бъз (известна още като лимонада с бъз или дори бъзонада) си е класика, но ако към нея се прибавят и няколко ягоди, нещата минават на друго ниво. Новият вид е по-атрактивен и много приятен заради цвета и по-богатия си аромат. Ягодите може да се пасират фино, преди да се добавят в течността, но аз ги предпочитам намачкани с вилица – така ситните парченца придават очарователна текстура на напитката.


10-ина цвята бъз
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон
4-5 ягоди


Цветовете бъз се слагат в кана (без да се препълва и натъпква) заедно с няколко резенчета лимон и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. На другия ден цветовете се изстискват и получената течност се прецежда. Добавя се лимоновият сок и се подслажда с мед на вкус. Ягодите се намачкват с вилица (по желание може да се пасират и по-фино) и се прибавят към течността. Разрежда се с още вода – от 1-литрова кана с накиснат бъз накрая се получават 2 л готово питие. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.






Напитката е великолепна – много свежа и ароматна, с прекрасен вкус и невероятен цвят. И „базовият“ вариант (без плодова добавка) е достатъчно добър, но този несъмнено е по-интересен – заради цвета и аромата, който дават ягодите. Изключително приятна е и текстурата му благодарение на ситните парченца от тях в течността.










19 април 2022

Постни козуначени розички




Настоящите розички са само поредният вариант за оформление на печиво от козуначено тесто. То – тестото – си е същото, старото многократно изпитано, но възможните форми не свършват и все се намира нещо ново, което да ме провокира. А този начин на оформяне ме спечели веднага заради простотата и бързината, с която се получава крайният резултат. Розичките наистина се правят много лесно и стават забележително красиви.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл зехтин (40 г) + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром

100 г стафиди
3 с.л. ром
50 г шоколадови капки


Стафидите се накисват в рома, като периодично се разбъркват.
Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, ванилията, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с приблизителни размери 50х40 см. Намазва се със зехтин и половината кора по дължина се поръсва със стафидите и шоколадовите капки.




Другата половина се загъва върху нея и получената тясна и дълга кора се нарязва на 12 еднакво широки ленти.






Всяка лента се усуква внимателно (да не изпада плънката) и се завива на охлюв, като се започва от сгънатия край – той остава в средата и се получава чудесен център, точно като на цвете. Добре е да се навива по-стегнато, за да имат височина розичките, иначе се разливат настрани и стават по-плоски (не че са грозни де!).
Получените розички се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.




Оставят се да втасат на топло около час (отново във фурната). Когато са увеличили значително обема си, фурната се включва (розичките си остават вътре) на 160 градуса на долен реотан и вентилатор и се пекат около 15 мин. – до златисто.






Готовите козуначета се оставят да изстинат – поне малко, колкото и да е трудно да им се устои… 😉 Все пак да не ги нападаме още врели, а да им дадем възможност да разгърнат по-добре вкуса и визията си.






Розичките са прекрасни – изключително красиви, с чудни извивки и шарки. Много са вкусни и ароматни, мекички и пухкави. Плънката е чудесна и леко се показва през прорезите, без да изпада всичко навън, а само загатва какъв разкош се крие във вътрешността на тези изкусителни красотички.










06 април 2022

Крем супа от наситнени броколи




Понеже останах очарована от супата от броколи, която приготвих неотдавна, тези дни си наумих да я повторя. Този път обаче реших да променя и опростя технологията на готвене – пропуснах запичането на лука в началото и просто залях зеленчуците с вода и ги сварих. Но – ето я голямата промяна – без броколите! Тях предварително накълцах в чопъра и ги оставих да престоят, след което ги добавих в тенджерата, когато другите зеленчуци бяха почти готови. Така постигнах двойна печалба – първо, образува се ценният сулфорафан, и второ, броколите запазиха хубавия си цвят, защото се готвиха за съвсем кратко време. А супата не само че отново стана чудесна, а е значително по-свежа и цветна!


1 глава броколи (500 г)
1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 л вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Броколите (включително и кочанът, той се обелва) се накълцват в чопър и се оставят да престоят час и половина – така се образува ценното вещество сулфорафан, освен това после ще имат нужда от съвсем кратка термична обработка и така няма да загубят цвета си.
Лукът, морковите и картофите се нарязват на едро, слагат се в тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се чубрицата, джодженът и солта и зеленчуците се варят 10-ина мин., до полуготовност. Тогава се добавят броколите и се готви още не повече от 5 мин. Тенджерата се сваля от котлона и всичко се пасира. Добавя се кокосовото мляко и се разбърква. При сервиране всяка порция се поръсва с конопено семе (или с каквото друго ви е на сърце).




Супата е колкото лесна и простичка, толкова и апетитна и красива. Не се различава драстично от предишния вариант, но със сигурност това е по-добрият начин за готвене – и по-лесен, и по-здравословен, и с по-хубав цвят на крайния резултат. А това я прави много по-свежа и привлекателна – и на вкус, и на вид.