Кюфтета от червена леща и булгур

Настоящите кюфтенца вече са добре познати на мнозина – те са една от емблемите на турската кухня. Дори и тези, които не са ги опитвали досега, ще бъдат спечелени веднага от чудесния им вкус и простотата на приготвянето им, както и от обикновените продукти в състава им. Лично на мен много ми допада това, че се приготвят лесно, бързо и с минимална термична обработка. Единственото, което ми причинява известни неудобства, е чушковото пюре, което използват турските готвачи, понеже обикновено не разполагам с такова. Но много успешно го замествам с лютеница и дори смея да твърдя, че така кюфтенцата стават още по-хубави (заради киселината на лютеницата). И с още нещо се отклонявам от „правилата“ – не запържвам лука в олио, запичам го на суха тенджера; също така накисвам лещата предварително във вода, въпреки че това в оригиналната рецепта не се прави. А като почитателка на диворастящите зелении за канапе вместо зелена салата използвам киселец – по листенце за кюфтенце. 😉 Получава се доста добре, защото кюфтетата и без това имат нужда от киселина при сервирането. Дори стават още по-вкусни, ако освен като добавка накрая лимонов сок се сложи и в сместа.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (200 г) червена леща
½ ч.ч. (90 г) ситен булгур
2 ч.ч. вода

1 малка глава лук
2 с.л. чушково пюре (или лютеница)
1 с.л. червен пипер
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол (на вкус)
½ връзка магданоз
2-3 стръка пресен лук

за сервиране:
1 лимон
зелена салата (листа киселец)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода, измива се добре, залива се с 2 чаши вода и се сварява, докато омекне (става на каша). Добавя се булгурът, разбърква се и сместа се оставя да престои ½ час, за да поеме булгурът останалата течност.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен огън, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушковото пюре, червеният пипер, кимионът и солта и се бърка за кратко на изключен котлон. Получената смес се прибавя към лещата.
Пресният лук и магданозът се нарязват на ситно и също се добавят към лещената смес. Разбърква се добре и с ръце се оформят продълговати кюфтенца, които се подреждат в чиния или поднос върху листа зелена салата. Сервират се с резенчета лимон (сок от ½ лимон може да се добави и в сместа – така стават още по-апетитни). Кюфтенцата се хапват, като се вземат с ръка заедно с парченце маруля, в което се загъват.

Кюфтенцата са прекрасни – вкусни и с много приятни аромати, леки и в същото време засищащи. И напълно съответстват на моите разбирания за приготвяне на храната – щадящо и с минимална термична обработка. А как само им върви и таханово сосче (сладко-кисело-люто)… Направо си е задължително! 😉

Студена напитка от акация

В края на пролетта, няколко седмици преди златоцветните липи да започнат да разпръскват повсеместно опияняващото си ухание, човек може да се наслади и на други цъфтящи и божествено ароматни дървета. През май от жилавите акации, гъсто отрупани с кичести бели гроздове от прелестни нежни цветчета, също се носи омагьосващо сетивата благоухание. Като деца много обичахме да си похапваме от тези сладки на вкус цветчета, а като възрастни почнахме да ги ползваме за чай през зимата. Тогава ми хрумна идеята, че подобно на другите цъфтящи дървета (бъз и липа), билки и цветя и от тях ще се получи чудесна студена напитка. И не се излъгах – получи се изключително нежна и ефирна напитка с вълшебен аромат.
За една кана (около литър и половина) са нужни:


2 шепи цветове на акация
студена вода
мед на вкус
сокът на ½ лимон (на вкус)


Акациевите цветове се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти.

На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед (или друго по желание) и се добавя лимонов сок на вкус. При нужда може да се разреди с още вода. Готовата напитка се съхранява в хладилника.

Напитката е невероятно уханна, нежна и вдъхновяваща. Ароматът ѝ е досущ като на пресните цветове – лек и ефирен, просто е вълшебен. И всяка глътка от нея е върховна наслада за всички сетива…

Студена напитка от мащерка

До неотдавна мащерката вкъщи имаше само две приложения – за горещ лековит чай през зимата или за ароматна подправка за някои ястия. Докато по аналогия с останалите студени напитки, които приготвям през пролетта и лятото от какво ли не, ми хрумна да направя същото с от нея. И така, след напитките от маточина, мента, лавандула, маслодайни рози, бъз, глухарчета и липов цвят се появи и тази. И подобно на всички останали е изключително приятна – свежа и ароматна. Със сигурност – и полезна.

За една кана са нужни:


2 шепи мащерка
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон (на вкус)


Мащерката се слага в каната (без да се препълва и натъпква) и се залива със студена вода. Намачква се с дървена бъркалка и се оставя да престои поне едно денонощие. През това време може да се разбърка и намачка още няколко пъти.

На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед (или друго по желание) и се добавя лимонов сок на вкус. Може да се разреди с още вода, ако ароматът е много силен – така се получава и по-голямо крайно количество, поне 2 литра. Готовата напитка се съхранява в хладилника.

Подобно на всички останали студени напитки от различни цветя и билки, които са на почит вкъщи, и тази е чудесна – ароматна и освежаваща. Уханието ѝ е по-леко и по-приятно от това на горещия чай от мащерка, а не се съмнявам, че е пак толкова полезна. А след добавянето на лимоновия сок придоби по-различен цвят от очакваното (останалите напитки са в жълтата гама) – стана прелестно нежнорозова…

Булгур пилаф със зелении, сушени домати и манатарки

Дежурната рецепта за булгур вкъщи е тази, която открих преди години на пакета, когато за първи път реших да обърна внимание на тази толкова хвалена храна. Тя (рецептата) се оказа толкова добра, че известно време не си и помислях да търся друга. Но постепенно установих, че този базов вариант може да се обогати и с други продукти. Така първо към булгура добавих сушени домати и манатарки, а сега към тях се присъединиха и любимите ми диворастящи зелении – в случая коприва и киселец (спокойно може да бъдат и други), в компанията на пресен лук, който зае мястото стария. А те – зелениите – са сготвени максимално щадящо, само на изключен котлон (накрая малко се позагубиха, затова количеството им спокойно може да се увеличи). Така се получи настоящият пролетен вариант на любимата рецепта за пилаф от булгур. Заради киселеца този път не сложих лимонов сок, но препоръчвам ако се ползват други зеленолистни, да не се пропуска. На чесъна естествено може да се ползват целите стръкове, но аз предпочитам да си хрускаме бялата част сурова, затова в ястието слагам само листата.


25 г фиде
5 стръка пресен лук
5 стръка пресен чесън – само листата
½ л вода (вряща)
1½ ч.л. сол
1 шепа коприва (25 г)
1 букетче киселец (50 г)
10 г сушени манатарки
5-6 сушени домата (50 г), мариновани в олио (слънчогледово или зехтин)
250 г булгур

Понеже всичко става наистина експресно, е добре всички съставки да са приготвени предварително. Доматите се изваждат от буркана и се слагат в тенджерата, в която ще се готви пилафът, за да се отцедят от мазнината (тя е минимално количество, но е напълно достатъчно), след което се нарязват на ситно. Фидето и булгурът се претеглят, лукът, чесънът, копривата и киселецът се нарязват (копривата се накълцва на дъска с голям нож, без да се пипа, за да не пари), манатарките се начупват на парченца, водата се слага да заври.

Олиото от отцедените домати се загрява и в него за съвсем кратко се запържва фидето (наистина много бързо се зачервява, буквално за секунди). Прибавят се лукът, чесънът, дръжките на киселеца и малко водичка и се задушават 1-2 минути. Тогава се добавят горещата вода и солта и когато заври, се слагат копривата, киселецът, манатарките и сушените домати. Последен се добавя булгурът, разбърква се и котлонът се изключва. Тенджерата се захлупва с капака и се оставя на котлона за 10-ина минути, докато булгурът да поеме течността. Тогава се разбърква отново и ястието е готово за сервиране.

Пилафът е колкото простичък и лесен за приготвяне, толкова и апетитен и ароматен. Наистина е забележително как нещо, което се готви за отрицателно време, после покорява с прекрасни вкусове и ухания. В ястието се усеща букет от божествен дъх на манатарки, леко кисела нотка от сушените домати и приятна свежест от зелениите, които са сготвени много щадящо.

Постно хачапури с плънка от слънчогледов пастет, киселец и коприва (по имеретински)

Хачапури е традиционно грузинско ястие с плънка от млечни продукти и яйца, тестото също се приготвя с някаква млечно-кисела течност (кефир, мацони, простокваша). Има два варианта на оформянето – като плоска тънка питка (по имеретински) или под формата на лодка с плънка във вътрешността ѝ (по аджарски). Преди години много често приготвях тази вкуснотия и винаги си облизвахме пръстите, но после съвсем разбираемо тя изпадна в немилост… Неотдавна обаче си спомних за нея и се зачудих как да я направя в постен вариант. И понеже беше сезонът на киселото зеле и праза, заложих на тях. Но още тогава си набелязах и друг вариант – с най-подходящия според мен заместител на сиренето в баниците, слънчогледовия пастет. А през пролетта към него просто нямаше как да не се присъединят и любимите ми диворастящи зелении… Тестото е вече утвърденото – от пълнозърнесто брашно от спелта, което също ми е много на сърце. И резултатът отново е феноменален – тънка и изкусително хрупкава питка, с чудно вкусно тесто и прекрасна свежа плънка.
Долните продукти са за тава с диаметър 30 см – получава се идеално на дебелина хачапури.


тесто:
240-250 г пълнозърнесто брашно от спелта
120 мл топла вода
¼ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1 с.л. (10 г) шарлан (олио по избор)
½ ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (50 г)
шепа коприва (30 г)
2 стръка пресен лук
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта. Добавят се киселецът, копривата и лукът (добре е предварително да се нарежат на едро), както и подправките и всичко се пасира още малко, за да се смелят и зелениите.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето и разточването), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете. Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага плънката и леко се притиска, за да се слегне.

Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).

Притиска се да залепне и отново се разточва до кора с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.

Питката се обръща, изтупва се от излишното брашно и се слага в подмазаната тава. Намзава се тъничко с шарлан и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. Оставя се минута-две да поизстине, за да може да се нареже, и се сервира веднага.

Хачапурито е забележително апетитно и неустоимо изкусително! Тестото вече е добре познато – невероятно вкусно, тънко и хрупкаво. Новото в питката е плънката – тя също е прекрасна, много лека и свежа и е малко по-близо до оригинала (че да не вземе някой грузинец да получи инфаркт, ако разбере за идеята ми с кисело зеле и праз ;) ). Комбинацията от слънчоглед и зелении без съмнение е много добра и съвсем неслучайно я ползвам и за други печива…