13 ноември 2023

Лимонови петифури с крем от кестени




Преди няколко години някъде из нета ми се мярна снимка на едни изключително апетитни (поне на вид) барчета, но за огромно мое съжаление не си запазих рецептата. После я търсих, но уви – интернет е безбрежен океан… А това, което ме привлече тогава, бяха кестените в състава им. И понеже онази снимка продължаваше да стои като незаличим мираж в съзнанието ми, а силното желание да изпробвам нова рецепта с кестени не ми даваше мира, трябваше сама да си измисля моя. По вече избледнелите ми спомени онези барчета бяха от три слоя – основа, в която се виждаха парченца ядки, нежножълт крем по средата и шоколадова заливка най-отгоре. Затова за най-долния пласт се спрях на орехи и фурми, към които за аромат добавих и лимонова кора. Понеже кремът трябваше да ми се получи жълт, реших да заменя кокосовото мляко, което обикновено ползвам за подобни цели, с плодов сок. Заложих на готови сокове, комбинация от няколко плода (банан, ябълка, морков и манго/праскова) без добавена захар. Затова се принудих да сложа и малко кокосово масло – да се подсигуря, че кремът ще стегне. За баланс на вкусовете и за повече свежест добавих лимонов сок (това наложи да използвам и някакъв подсладител), а за аромат и разкош – арменски коняк и бурбонска ванилия. Моят лимон беше голям (пусна 90 г сок) и петифурите ми се получиха с разкошна за моите предпочитания киселинност. Но това вероятно няма да се хареса на масовия вкус, така че по-долу намалих малко количеството му, а най-добре е да се слага по малко и да се опитва. По същия начин се процедира и със сиропа от агаве – и той е на вкус.
И така, за тавичка с размери 20х20 см са необходими:


основа:
150 г фурми (обезкостени)
150 г орехи
настъргана кора от 1 лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
200 г сок от банан, ябълка, морков и манго/праскова (без захар)
сок от 1 лимон (70-80 г или на вкус)
3 с.л. сироп от агаве (на вкус)
2 с.л. (30 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. коняк
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

глазура:
100 г черен шоколад
2 с.л. шарлан
3 с.л. гореща вода


Фурмите, орехите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър, но не прекалено фино – целта е орехите да останат на ситни парченца. Сместа се прехвърля в тавичката, покрита с хартия за печене. Заравнява се, като се притиска с лъжица (тя трябва да е мокра, за да не залепва).

Всички продукти за крема се слагат в купа и се пасират гладко с пасатор. Може да се ползва и блендер, но сместа трябва да е максимално гъста, за да не се разтича после кремът. Ако кестените са студени (предварително обелени и съхранявани в хладилника), е добре плодовият сок да се загрее, за да се улесни пасирането. Количеството му е колкото да се пасират добре кестените, т.е. може да се намали или да се увеличи малко в сравнение с посоченото. Лимоновият сок и сиропът от агаве също може да варират – те са на вкус.
Кремът се изсипва върху основата и се заравнява с шпатула.

Шоколадът за глазурата се разтопява заедно с шарлана и се разбърква до гладка смес. Накрая една по една се добавят три (може и две) лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, заприличва на кремче. Глазурата се излива върху крема и се разлива по цялата му повърхност.

Тавичката се слага в хладилника и се оставя да престои около денонощие (поне за през нощта). Тогава с топъл сух нож се нарязва на квадратчета с размер 4х4 см – получават се 25 сладурски минипастички.






Петифурите са фантастични – изключително симпатични, вкусни и с разкошни аромати. Прекрасното ухание на лимонова кора в основата и нежната киселинност в крема се оказаха решаващи и за името им. А той, кремът, е идеален – гладък и фин, стегнал чудесно (за да се режат хубави парчета) и с прекрасен цвят. Цялата тази прелест великолепно се допълва от приятно хрупкащите орехи в основата и от кадифената нежност на шоколада отгоре – изобщо трите слоя на петифурките си пасват чудесно и вкусово, и като текстури.






И тези прелестни минипастички се оказаха идеални за публикация под номер 500 в скромния ми блог…

 








08 ноември 2023

Просо с кладница




Просото все още е рядък гост на нашата трапеза, макар че винаги съм искала да го включваме по-често в менюто си. Затова след като го ползвах за плънка на едни гигантски гъби, реших да си измисля и друга рецепта с негово участие. Понеже пълнените кралски печурки станаха чудесни, реших пак да заложа на гъби, но този път – любимата кладница. Само че сега исках ястието да е максимално простичко – с минимум продукти и време за приготвяне. Резултатът обаче се оказа съвсем безцветен и не особено съблазнителен на вид, затова, докато просото беше още горещо, добавих един настърган морков – това му беше напълно достатъчно, за да не хруска на сурово. А когато всичко поизстина малко, няколко листа спанак на лентички добавиха още цвят и придадоха още по-добра визия на ястието. Вместо спанак може да се ползва всякаква друга зеления или пък шепа грах. Може да се сложи и нарязана на съвсем тънки лентички сурова чушка (червена, но защо не и зелена) заедно с моркова – и на нея ще ѝ бъде достатъчно само да се разбърка с горещото просо.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
1 глава лук
1 скилидка чесън
2 щипки мащерка
1 ч.л. сол

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков
няколко листа спанак


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се просото, водата, наситнената скилидка чесън, мащерката и солта и когато течността заври, котлонът се намалява. Готви се докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути.
През това време тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло, гъбите се накъсват на ленти по дължина и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде, спанакът се нарязва на тънки лентички.
Когато просото е готово, към него се добавят гъбите и морковът и се разбърква. Оставя се да поизстине малко и се прибавя и спанакът.




Ястието е простичко и лесно, но вкусно и полезно. Сготвено е по щадящ продуктите начин, с минимално количество мазнина (по-скоро за допълнителен аромат на гъбите). И е доста приятен начин да вмъкнем един толкова пренебрегван продукт като просото в менюто си.








06 ноември 2023

Бонбони от кестени




Това са най-простичките, бързи и лесни за приготвяне бонбони на света. Няма дълъг списък от продукти, няма тежки смеси за бъркане, няма сложни техники, а са зашеметяващо вкусни! Това наистина ги прави забележителни, защото са необходими само две съставки – кестени и шоколад. Естествено кестените трябва да са вече сварени и обелени, което малко усложнява нещата, но това може да се направи предварително; важно е и да са се запазили цели при беленето. Тогава самото приготвяне на бонбоните е лесно като детска игра… А комбинацията от кестени и шоколад е брилянтна – установила съм го лично, докато вечер, хапвайки току-що сварените кестени, добавям към тях и по някое парченце шоколад. Така ми хрумна да обединя тези две съставки в един завършен продукт и ето – появиха се настоящите бонбони.
Точни количества тук няма, всичко е според наличностите и желаната крайна бройка. И все пак ето нещо приблизително:


20-ина кестена (сварени и обелени)
50 г черен шоколад


Добре е кестените да са предварително охладени.
Шоколадът се разтопява и водна баня и с помощта на две вилици всеки кестен се овалва в него. Кестените се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Отгоре може да се поръсят с нещо за украса, но това излишно би усложнило простичката рецепта… 😉






Бонбоните са наистина феноменални – невероятно простички и лесни, а същевременно забележително вкусни. Комбинацията от кестени и шоколад е великолепна и доставя огромно удоволствие на небцето при всяка хапка…












13 август 2023

Най-мързеливата торта на света (шоколадов сладкиш с овесени ядки и банани)




Това не е торта в класическия смисъл на думата (не се състои от блатове и крем), но изключително ми допада етикетът „най-мързелива торта на света“ – той си дойде съвсем самичък и съвсем резонно, когато я приготвих и опитах първия път. По-коректно казано е възможно най-елементарният сладкиш, който изобщо може да съществува – и като брой продукти, и като начин на приготвяне. Основните съставки са само три, и то съвсем обикновени – банани, овесени ядки и шоколад, ядките са за разкош и хрупкава текстура (е, имат и добра хранителна стойност де). И се получава еднакво добър резултат както само с лешници, така и само с орехи или с комбинация от тях. Всъщност биха могли да се добавят и някакви сушени плодове (стафиди и/или червени боровинки например), кокосови стърготини или аромати от сорта на канела и портокалови корички, но така могат да се получат нови вариации и всеки път сладкишът да е различен. Приготвянето отнема само няколко минути – колкото да се разтопи шоколадът и да се смесят продуктите, печене или някакви сложни техники няма. А крайният резултат е обратно пропорционален на цялата тази простота – великолепен сладкиш (ако има здравословен такъв, това е точно този!), плътен и засищащ и задоволяващ идеално апетита за сладко и шоколад. Даже може да стане още „по-здравословен“ и да се хапва съвсем без угризения, ако шоколадът се замени с какао и в краен случай някакъв натурален подсладител като фурми, петмез или мед... Броят на бананите е според големината им, най-добре е да се претеглят, за да не стане сместа прекалено твърда и суха или пък да не успее да стегне добре.


4 банана (450 г обелени)
200 г черен шоколад (или шоколадов кувертюр)
250 г фини овесени ядки
100 г лешници или орехи (или комбинация от тях, може и други ядки)


Шоколадът се разтопява, лешниците (орехите) се нарязват на едро с нож. Бананите се пасират, добавят се шоколадът и овесените ядки и всичко се разбърква. Добавят се лешниците (орехите) и отново се разбърква добре. За приготвянето аз ползвам чопър – първо пасирам бананите, добавям шоколада и разбивам до хомогенна смес. Сипвам овесените ядки и врътвам буквално за няколко оборота, колкото да се смесят продуктите (да не се смелят овесените ядки). Тогава изваждам ножчето, добавям лешниците (орехите) и разбърквам добре на ръка.
Стената на тортена форма (20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на плътен слой, като се заравнява добре отгоре. Сладкишът се оставя за 2-3 часа на стайна температура (за да поемат овесените ядки влагата и да омекнат) и се прибира в хладилника за през нощта. 




На другия ден се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини, наситнени ядки...




Сладкишът е изненадващо добър – вкусен и достатъчно сладък, за да засити както глада, така и желанието за сладко по най-добрия начин: с простички и полезни продукти. В хладилника стяга много добре и после могат да се режат хубави парчета. Наистина е забележително как нещо толкова впечатляващо може да се приготви само с четири продукта, и то съвсем достъпни, при това изключително лесно и бързо.










08 август 2023

Запеканка от тиквички




Бързо, лесно и забележително апетитно – това е настоящата запеканка. Приготвя се за нула време, със съвсем простички продукти, а става изключително нежна и вкусна. Къде е тайната ли? Ами в дебелината – за да стане толкова изкусителна, трябва да се направи тъничка, затова долните продукти са съобразени за тава с диаметър 30 см. Ако е нужно да се приготви по-голямо количество, трябва да се използва по-голяма тава, защото иначе запеканката ще стане по-дебела, в средата ще остане по-влажна (да не кажа клисава) и няма да е така апетитна.
Когато ползвам настъргани тиквички за кюфтета например, ги посолявам и изстисквам, но този път реших да пропусна това, за да съкратя и улесня нещата, затова добавих малко брашно – заложих на нахутено. Обаче след добавянето на солта и разбъркването сместа трябва веднага да се сложи да се пече, защото иначе тиквичките почват да отбиват вода.


3 малки тиквички (около 600 г)
3 малки моркова (120-130 г)
1 малка глава лук
няколко стръка копър
6-7 листа босилек
3 скилидки чесън
1½ ч.л. сол (на вкус)
100 г нахутено брашно
1 ч.л. кокосово масло за подмазване на тавата


Тиквичките и морковите се настъргват, лукът се нарязва на тънки полумесеци, копърът и босилекът – на ситно, чесънът се накълцва. Междувременно фурната се включва и вътре се слага тавата (незалепваща), за да се сгорещи. Всички продукти се разбъркват, сместа се изсипва в подмазаната гореща тава и се заравнява. Пече се на 200 градуса на долен реотан с вентилатор 25 мин. – докато хване коричка отгоре и ръбчето по края покафенее приятно.




Запеканката е разкошна – тъничка и изкусително вкусна. Освен присъщите за тиквичките чесън и копър се усеща и разкошен аромат на печен лук, босилекът също се вписва чудесно. Въпреки че не е хрупкава (видът ѝ може да създаде неверни очаквания), има приятна горна коричка, а в средата е мекичка, сочна и изключително нежна. И си е точно зеленчуково ястие – с превес на тиквичките над брашното, не е като питка с някакви зеленчуци в нея.




Въпреки че самата запеканка си е достатъчно ароматна, чудесно ѝ върви и чесновият слънчогледов сос (дори и с най-обикновена водичка вместо аквафаба, но с добавен копър).