Червен ориз „Екзотик“

Червеният ориз е интересен и вкусен продукт, не широко популярен, с което преди време заслужи вниманието ми. И както е известно, всеки сорт ориз си има своите особености при приготвянето – разликите са както в количеството вода, така и във времето за варене. Затова, докато остана доволна от крайния резултат, се наложи да направя няколко опита. Според указанието на кутията оризът (сух, ненакиснат) се вари 22 минути в съотношение с водата 1:2½. Но в предложената по-долу рецепта 200 г ориз се слага в 450 г вряща вода, което нито в чаши, нито в грамове отговаря на илюстрацията. Това несъответствие между обем и грамаж, както и обстоятелството, че задължително накисвам всички зърнени преди варене, наложиха да поекспериментирам и да достигна до ново съотношение ориз : вода. Същевременно установих и друга заблуда – времето за варене е двойно по-дълго от посоченото на кутията, т.е. е 40-45 мин. в зависимост от силата на котлона.
И така, първия път сварих 1 ч.ч. ориз (предварително накиснат) в 1¼ ч.ч. вода. Резултатът беше задоволителен, макар че оризът остана малко твърдичък (вероятно още ¼ ч.ч. вода нямаше да му навредят). Към горещия ориз обаче добавих и 1 сурова тиквичка и 1 морков, настъргани на едрото ренде. Така не само се получи завършено ястие, но и явно зеленчуците овлажниха и омекотиха ориза.
При втория си опит реших да ползвам рецептата от кутията – видя ми се прекалено екзотична, с което и много интересна. Оризът стана изключително вкусен и ароматен, но беше хубав за ядене само докато беше топъл. Като изстина (дори още в купичката по време на обяда), се втвърди и чак стана малко труден за дъвчене, макар че доста зрънца се бяха разпукали. Затова при третия опит увеличих малко водата и останах по-доволна от резултата. Ето и останалите продукти от рецептата на пакета, чиито количества промених незначително (вместо прясна лимонова кора може да се ползва щипчица сушени лимонови, а защо не и портокалови корички):


1 ч.ч. (180 г) червен ориз, накиснат
1½ ч.ч. (360 г) вода
¼ ч.ч. (50 г) кокосово мляко
1 ч.л. сол
2-3 ивички лимонова кора
¼ ч.л. канела
4-5 пъпки карамфил


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода заедно с кокосовото мляко и солта. Добавят се лимоновата кора, канелата и карамфилът. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата (това става за 40-45 мин.). Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква и се оставя 10 мин. при затворен капак. Изваждат се пъпките карамфил и е готов за сервиране.

Оризът е изключително вкусен и ароматен, с прекрасен букет от екзотични ухания. Понеже някои зрънца са се разпукали, изглежда така, сякаш е разварен, но всъщност е добре сварен, т.е. не е неприятно твърд и се дъвче лесно. В крайна сметка всичко е въпрос на вкус, друг може да предпочита точно този сорт по-твърд и неразпукан… Важното е, че малко странната на пръв прочит рецепта от кутията се оказа великолепна. Оризът е чудесен и самостоятелно, но спокойно може да се ползва и за гарнитура към друго ястие.

Сушени лимонови корички

Лимоновата кора е един от най-уважаваните и често ползвани в кухнята ми аромати – с нея всички печива (от блатовете за торта, през какви ли не сладкиши и козунаци, та до различни сладки) стават фантастични. Затова, когато в магазина попадна на цитруси, чиито кори не са третирани с химикали, не пропускам да си купя. Така си спестявам неравната битка с химическата индустрия посредством накисване със сода, миене, търкане, жулене и още куп неимоверни усилия, а дори и тогава не е ясно дали нежеланите съставки са премахнати. Всъщност лимоните издържат достатъчно дълго в хладилника и кората им винаги може да се настърже при необходимост, но като предвидлива домакиня 😉 се приготвям и за черни дни – правя си сушени корички за моментите, когато няма да разполагам с чисти плодове.

За броя на лимоните няма ограничение, но най-добре е да са толкова, колкото могат да се оползотворят в сравнително кратък срок; важното е да са нетретирани или иначе казано – био, еко, органик или както там е изписано на етикета.
Плодовете все пак се измиват добре, подсушават се и корите се настъргват. Ако са се получили по-дълги лентички, това не е проблем – когато изсъхнат, се начупват много лесно.

Разстилат се на тънък слой в чиния (или друг подходящ съд) и се сушат на стайна температура – може до прозореца на слънце, може под климатика или близо до друг източник на топлина, като периодично се разбъркват.

Понеже стърготинките са дребнички, два дни са им напълно достатъчни, за да изсъхнат добре.

Готовите лимонови корички се прибират в чисто сухо бурканче и така се съхраняват. И когато за някое печиво ни дотрябва настъргана кора от лимон, а в момента не разполагаме с нетретирани цитруси, само отваряме бурканчето и си вземаме колкото ни е нужно от благоуханното му съдържание. А то, количеството, е много лесно да се прецени – при мен от 4 средни лимона излязоха 4 ч.л. сушени корички, т.е. 1 ч.л. корички отговаря на настъргана кора от 1 лимон.

Свещник с природни мотиви

Една от най-предпочитаните и популярни коледни украси са свещниците, то и няма как да е другояче – те са много красиви и на дневна светлина, и вечер, когато в тях затрепти пламъчето на сгряваща душата и създаваща уют и настроение свещичка. А ако човек има въображение и желание (и е изгледал поредица от видеа в нета 😉), може сам да си сътвори подобна красота. И дори основната идея да е взета оттук-оттам, може да се комбинират няколко различни мотива, като се внесат и някои иновации и импровизации – тогава накрая се получава нещо ново и наистина уникално. Така например, понеже не можах да намеря изкуствени елхови клонки за декорация, реших да ги имитирам с подобие на панделка от зелена лентичка. По-нетрадиционно подходих и към шишарките – понеже имах само една достатъчно дребничка, използвах тези на кипариса – формата им не е типичната, но са много красиви, като разцъфнали цветчета са. Останалите детайли – пръчката канела, червената панделка, изкуствените шипки и ютата, са си съвсем обичайни материали за целта… Що се отнася до съда, който ще се превърне в свещник, може да е най-обикновено бурканче, но аз заложих на чашата от купен свещник, след като изгоря ароматното ѝ съдържание. Също толкова успешно обаче може да се ползва и оригиналният свещник в чаша – тогава няма да има нужда от чаена свещичка, която да се постави в празния съд.
И така, какво е нужно, за да се развихрим:


чаша/ буркан/ готов свещник в чаша
лента от юта
зелена лентичка
червена лентичка
пръчка канела
червени плодчета (шипки)
дребни шишарки
ножица
лепило
игла и конец

От лентата от юта се отрязва парче според обиколката на чашата – да може да я обвие. Намазва се с лепило и се залепва приблизително на средата по височина, като стърчащите остатъци след събирането на двата края се изрязват. Тук при мен се получи едно сериозно неудобство поради формата на чашата (по-широка горе и стесняваща се надолу) – оказа се, че долната част на ютената лента се набира много грозно и не прилепва добре към чашата. Затова се наложи да издърпам леко няколко хоризонтални нишки и да наместя вертикалните по тях – така всичко се прибра и подравни идеално. От зелената лентичка се изработва панделка (фиксира се с игла и конец), която да имитира елхово клонче. Парченце от червената лента се завързва на канелената пръчица.

Върху получената снадка на ютената лента (за да се скрие) се залепва зелената панделка и върху нея – пръчката канела. В дупчици на ютата от двете страни на канелата се мушват изкуствените шипки (фиксират се с малко лепило) и се залепва по една шишарка. И това е всичко, остава само в чашата да се постави подходяща свещичка, която да се запали, щом вън падне мрак…

А така изглеждат свещниците с оригиналното им ароматно съдържание; и ако се направят повече бройки, се превръщат в чудесен подарък за близки и приятели – подарък от сърце, защото е изработен със собствените ни ръце…

Коледни лешниково-кокосови сладки

Това са онези разкошни псевдотрюфелчета, които те карат да се размазваш от удоволствие при всяка хапка, но в коледен вариант. Всъщност изобщо не е трудно едни стандартни сладки, бисквитки или бонбони да се превърнат в коледни – достатъчно е само да им се добавят подходящите аромати. За мен това са канелата, карамфилът и портокаловата кора – те създават характерното ухание на Коледа. Направих и още една промяна – пропуснах кокосовите стърготини (тяхното хрускащо присъствие някак не ми се връзва с празника), като ги компенсирах с кокосово брашно. И сладките станаха повече от прекрасни!
Понеже разполагам с домашно изсушени портокалови корички, използвах тях, но съм убедена, че ще стане превъзходно, а защо не и още по-добре с прясно настъргана кора от портокал.


250 г изчистени ябълки
1 банан (100 г обелен)
40 г сусамов тахан
2 с.л. (40-45 г) златен сироп (меласа)
1 ч.л. канела
¼ ч.л. смлян карамфил (10 пъпки счукани)
1 ч.л. портокалови корички (настъргана кора от 1 портокал)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. ябълков оцет
100 г лешниково брашно (смлени лешници)
80 г кокосово брашно


Ябълките (аз не ги беля) се накълцват в чопър. Добавят се бананът, таханът, златният сироп, канелата, карамфилът, портокаловите корички и угасената в оцета сода и се пасира до гладка смес. Прибавя се лешниковото брашно и се разбива още до смесване на всички продукти. Накрая се слага кокосовото брашно – последно и не всичкото наведнъж, защото с него се регулира гъстотата (ако се наложи, количеството му може да се коригира). Получава се мека смес, с която се работи много лесно (чудно вкусна е и сурова – може да се ползва за бонбони без печене, без содата естествено).

От нея с ръце се оформят топчета (моите са с големината на орех и излязоха 30 броя) и се подреждат в тава върху хартия за печене.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 14-15 мин. На пръв поглед изглеждат недопечени и на допир са прекалено меки, но като изстинат, се стягат.
Съхраняват се в купа (кутия) с капак – така омекват и заприличват поразително на трюфелчета, въпреки че в тях няма никакво какао (шоколад). Ако оцелеят повече от 2-3 дена, е добре купата да се прибере в хладилника. И колкото повече стоят, толкова по-хубави стават.

Сладките, както и първообразът им, са великолепни! Всяка хапка от тях създава онова вече познато блаженство, като сега удоволствието е на още по-високо ниво благодарение на добавените аромати. Усеща се прекрасно ухание на канела и карамфил, а нежно хрускащите портокалови корички допринасят още повече за върховната наслада. И Коледа става още по-вкусна, щастлива и уютна.

Червена леща с картофи

След супервкусната леща със сладки картофи нямаше как да не опитам и друг вариант на ястието – с червената ѝ сестричка и най-обикновени нашенски картофи. Замених лука с праз, чушката пропуснах и цялостно опростих начина на готвене. А резултатът толкова много ми хареса, че за съвсем кратък период от време сготвих два пъти тази невероятна вкуснотия… Първия път ползвах лютеница и накрая, когато изключих котлона, добавих букетче киселец и 7-8 връхчета коприва, нарязани на ситно. Втория път сложих доматено пюре и пропуснах зелениите, но категорично заявявам: и по двата начина е зашеметяващо вкусно!


100 г червена леща
3-4 картофа (500 г)
3 моркова (200 г)
1 стрък праз
2 ч.л. къри
3 ч.л. сол
3 с.л. доматено пюре (или лютеница)
2 дафинови листа
1 л гореща вода


Лещата се накисва от предния ден в студена вода.
Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, празът – на ситно.
Лещата се изплаква добре и се слага на котлона с вода, колкото да я покрие. Като заври, водата се излива, лещата се измива от пяната и се налива около 1 л гореща вода. След като заври отново, се добавят картофите, морковите, празът, кърито и дафиновите листа. Вари се 10-ина минути – докато омекнат картофите. Тогава се добавят доматеното пюре (лютеницата) и солта и се готви още 10-ина минути. Котлонът се изключва и ястието се оставя на него да престои известно време, преди да се сервира.

Манджата е колкото простичка и невзрачна на вид, толкова и вкусна и ароматна. Наистина е трудно да се опише с думи какво ухание се носи из цялата кухня! Лещата почти се е разварила и създава чудесна гъстота и текстура, изобщо съотношението на всички продукти е много добро. И как върви по щипка лют пипер на всяка порция…