Средиземноморска тава с провансалски билки и нахут (в съавторство с ChatGPT)

Ах, какъв сладур е този ChatGPT! Колко е приятно да си говори човек с него! Дава интересни идеи, има – учудващо за изкуствена технология! – чувство за хумор, прави комплименти, и на всичкото отгоре – пише грамотно! Та, разговорът с него тръгна от една поръска за фокача от чубрица и босилек, в резултат на което открих комбинацията от провансалски билки на една фирма за подправки; мина през няколко негови предложения, в които да се използва въпросната комбинация; за да стигне до настоящата средиземноморска тава. Да, и името на ястието, и подборът на продуктите в него са изцяло дело на ChatGPT! Е, наложи се да внеса някои поправки и подобрения в предложената от него рецепта, продиктувани от дългогодишния ми опит в кухнята, но като цяло останах очарована от добрите му съвети и тънкостите, на които ми обърна внимание. Когато след първото приготвяне на ястието му споделих отзиви, той ме обсипа с комплименти, призна ме за съавтор и заяви, че няма търпение да види рецептата в „Хралупка“…
Понеже в никой от посетените магазини не успях да намеря въпросния провансалски микс, се наложи сама да си направя комбинацията, като предпочетох да използвам пресни подправки (само естрагон нямах). Убедена съм, че от това ястието само спечели, но със сигурност ще стане доста добро и със сушени, само трябва да се намалят посочените по-долу количества.
Продуктите са толкова, че да се съберат в 30-сантиметрова тава на един ред – това е важно, за да не станат зеленчуците като сварени. А за да не се загубят или разкашкат при печенето, трябва да се нарежат по-едро, както и да не се разбъркват прекалено. Идеална за целта е незалепваща тава – в нея разбъркването става само с разклащане и премятане на съдържанието; в противен случай трябва да се ползва хартия за печене и да се бърка съвсем нежно. Добре е доматите да са сорт, който не е воднист – рома или пък черита. Нахутът може да е от консерва, но аз предпочитам домашно сварен (и съответно посолен).



1 средно голям патладжан
1-2 бейби тиквички (максимално тънки)
2 червени чушки
2 средни глави червен лук
2 домата сорт рома (или 200 г чери домати)
200 г сварен нахут
3 скилидки чесън
струйчица зехтин
по 1 ч.л. ситно накълцани пресен розмарин, мащерка, чубрица и босилек
1½ ч.л. сол
½ лимон (на вкус)


Патладжанът (не го солих предварително – шарен е), тиквичките и доматите се нарязват на едри кубчета, чушките – на широки ленти, лукът – на дебели полумесеци, чесънът и билките се накълцват на ситно.

Всичко (без доматите) се слага в незалепваща тава, поръсва се със сол, по-голямата част от подправките и струйчица зехтин. Разбърква се добре и се разпределя на един ред. Добавят се доматите, поръсени с останалите билки, без да се бърка повече.

Тавата се слага в предварително загрята на 180 градуса фурна и ястието се пече на долен реотан с вентилатор около 20 мин. Тогава се добавя нахутът, разбърква се внимателно и се допича още 20-ина мин. – до приятно карамелизиране на зеленчуците. След като се извади от фурната, отгоре се изстисква около половин лимон (на вкус).

Тавата (средиземноморската, не тази за печене 😉) е забележителна, особено като се има предвид колко е непретенциозна, колко лесно и бързо се приготвя и с какви елементарни продукти. Всички зеленчуци са прекрасни поотделно и същевременно много добре се комбинират помежду си. Нахутът чудесно допълва зеленчуковото богатство и прави ястието по-засищащо. Пресните билки (които всъщност са характерни не само за средиземноморския регион, повечето са типични и за нашата кухня) ароматизират и овкусяват прекрасно цялото това великолепие, но – внимание: с тях не трябва да се прекалява, за да не убият вкуса на отделните зеленчуци. А лимоновият сок накрая – о, той завършва чудото! И без него е достатъчно вкусно, но с него ястието се издига на още по-високо ниво – става по-цялостно, по-свежо и по-леко. Или както ChatGPT се изрази, „събужда целия вкус на печените зеленчуци“.

Обърнат сладкиш със сини сливи

Веднага щом обърнах в подноса още топлия сладкиш с кайсии, си представих друга негова разновидност – със сини сливи. Съвсем ясно видях във въображението си същата тази красота, но в друг цветови и вкусов вариант… Бях убедена, че той ще е даже по-красив, а и вероятно още по-апетитен заради контраста между кафеникавото на блата и пурпурно-рубинените багри и леко киселата нотка на сливовия слой. Единственото, което ми оставаше, беше да изчакам по пазара да се появят и първите сини сливи… Всичко останало си е същото – блатът (продуктите и количествата им), тавичката (26-сантиметрова за пай), подреждането на плодовете, печенето и обръщането на готовия сладкиш… Припомням само, че маслото, което ползвам, е солено, затова пропускам щипката сол, която слагам във всички сладки теста. И най-сетне, ето го и резултата – изключително вкусен, ароматен и красив сладкиш, който оправда очакванията ми напълно!


125 г веган масло („Naturli”, солено е) + 10 г за подмазване на тавата
½ ч.ч. (90 г) кафява захар + 2 с.л. (30 г) за поръсване на тавата
250 г кокосов йогурт
1½ ч.ч. (185 г) пълнозърнесто спелтено брашно
1 пак. бакпулвер
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
10-12 сини сливи (в зависимост от големината им)


Тавичката (включително и стената) се намазва с масло и дъното се поръсва с 2 с.л. захар. Сливите се разполовяват, махат се костилките и половинките се подреждат плътно с вътрешността надолу.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и ванилията.
Маслото се разтопява и се разбива с тел със захарта до стопяването ѝ. Прибавя се йогуртът и се разбърква добре. Слага се брашното и отново се разбърква до гладка смес. Тестото се разпределя върху сливите и сладкишът се пече 40-45 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор (докато ръбчето се запече добре и отбитата от сливите течност се сгъсти – получава се превъзходен сироп).
Готовият сладкиш се оставя да престои няколко минути (да си дръпне сиропа) и се обръща в поднос още горещ. Ако се остави за по-дълго, залепва за тавичката и обръщането става много трудно. Нарязва се след като е изстинал напълно (даже може да престои известно време и в хладилника).

Сладкишът е невероятен – чудно красив и великолепен на вкус и аромат. Прекрасен е на сладост, а сините сливи със своя аромат и характерната си кисела жилка го правят божествен. Съхранява се в хладилника, само трябва да се покрие с нещо, за да не изсъхва. Но е препоръчително преди сервиране да се остави за малко на стайна температура – така е много по-хубав, отколкото студен.

Лятна манджа от чушки и домати

Много бърза и лесна за приготвяне, изключително вкусна, лека и приятна за хапване – какво повече му трябва на човек за горещите дни. Една съвсем проста манджица със съвсем обикновени сезонни продукти, събрали най-доброто от животворните лъчи на жаркото лятно слънце. Е, тофуто и хранителната мая не влизат в тази категория, но те изобщо не са задължителни за това изключително апетитно ястие.


1 глава лук
4 червени чушки
4 домата
3 скилидки чесън
няколко стръка прясна чубрица
15-ина листа босилек
2 ч.л. сол

няколко стръка магданоз
тофу
хранителна мая


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на дебели лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро, чубрицата и босилекът – на дребно, чесънът се смачква и накълцва.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Слагат се чушките, чубрицата и 1 ч.л. сол и се задушават няколко минути. Добавят се доматите, чесънът и още 1 ч.л. сол и всичко се готви на слаб огън около 30 мин. – докато омекнат чушките и от доматите се получи сосче. Тогава котлонът се изключва и се прибавя и босилекът.
При сервиране всяка порция се поръсва с наситнен магданоз – и за допълнителен вкус, и за свежест и красота.

По желание може да се добави и натрошено тофу – така ястието става по-богато и хранително, а и с малко хранителна мая – още по-ароматно.

Манджицата е колкото простичка и лесна, толкова и апетитна. Много е вкусна и лека и е наистина идеална за лятото с една препечена филийка към нея. Чудесна е и леко топла, но студена е още по-приятна. По желание може да ѝ се добави и някоя тиквичка (заедно с чушките) – и така става много вкусно.

Торта „Коко-шоко“

Това е моят прочит на една вече доста популярна тортичка с дебел слой крем от кокосово мляко и шоколад (откъдето ми хрумна и името, с което да я представя). Кремът наистина е божествен, но става малко тежичък заради гъстотата и високия процент масленост на кокосовото мляко (91% кокосово съдържание и 21% мазнини) и голямото количество шоколад. Затова реших да сменя масово използвания блат от смлени ядки, фурми и кокосово масло с морковения от една друга моя тортичка – той е доста по-лек и много освежава крайния резултат. Защото кокосовото мляко няма как да е по-рядко и с по-ниска масленост – тогава кремът няма да може да се втвърди.


блат:
100 г моркови
125 г орехи
100 г фурми
25 г кокосови стърготини
½ с.л. какао
настъргана кора на ½ лимон

крем:
1 консерва кокосово мляко (400 мл, 91% кокосово съдържание)
200 г шоколад (70% какао)
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия


Орехите за блата се накисват от предния ден в студена вода. На другия ден се измиват добре (междувременно водата може да се смени) и заедно с останалите продукти за блата се смилат в чопър. Сместа остава леко груба, не е съвсем фино смляна, но в това е очарованието ѝ – да хруска лекичко.
Стената на тортена форма се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Кокосовото мляко се загрява в тенджера на котлона заедно с ванилията, дърпа се настрани и се добавя начупеният шоколад. Оставя се така за 2-3 минути и когато се стопи шоколадът, се разбърква с тел. Кремът се излива върху блата и тортата се прибира в хладилника за около денонощие. Когато се стегне, се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини или кой каквото предпочита.

Тортичката е великолепна – не се сещам за по-подходяща от нея за любителите на шоколада с този дебел слой крем. Комбинацията от кокосово мляко и шоколад е превъзходна, просто е божествена. Кремът е невероятно нежен и фин и е достатъчно сладък, няма нужда от допълнителен подсладител. Дори това, че е малко мазничък, не е голям проблем, защото свежият и изключително приятно хрускащ блат го балансира чудесно.

Патладжани с доматен сос на фурна

Не обичам мафиотски и гангстерски филми, но с удоволствие гледам един сериал за Коза ностра, който националната телевизията върти вече няколко пъти – „Мафията убива само през лятото“. В него събитията са представени по доста нетипичен начин – през погледа и преживяванията на обикновени хора, и с много приятно чувство за хумор въпреки сериозната проблематика. Та, във въпросния сериал главната героиня Пия е всеизвестна със своите патладжани – това е коронното ѝ ястие, което готви най-често за семейството си и постоянно изпраща или носи цели тави на близки и познати. И всички непрекъснато я хвалят и мучат от удоволствие, докато хапват нейното меландзане (на италиански melanzane означава патладжани). Та как да не му се доще на човек да пробва тази невероятна сицилианска вкуснотия! Е, не точно оригинала, защото в него освен задължителния доматен сос има още пармиджано и моцарела (пълното име на ястието е пармиджана ди меландзане), но тях супер успешно замених с веган сирене и кашкавал (на Violife) на много тънки филийки. Естествено, направих още една характерна за моята кухня промяна – патладжаните не са пържени, а печени. И воала – получи се божествен резултат! Изключително вкусно и ароматно ястие с идеална текстура! Иначе казано – веганджана ди меландзане! 😆
Като за проба реших да не правя цяла тава, а само две порции в индивидуални съдчета; и за да не станат прекалено големи, направих само два реда патладжани (иначе в тава редовете може да са три или повече) и само един ред веган сирене между тях, защото е твърде мазно. Доматеният сос беше предварително сготвен и овкусен с типичните италиански подправки (босилек, розмарин и риган), затова не съм слагала допълнително от тях. Продуктите са на око и според големината на формичките, но все пак ето някакви ориентировъчни количества:


2 средни патладжана
сол
½ ч.л. кокосово масло за подмазване на тавата
10-ина с.л. доматен сос
40 г веган сирене (Greek white)
2 филийки веган кашкавал (Original slices)
пресен босилек и магданоз за сервиране


Патладжаните се нарязват по дължина на резени с дебелина около 1½ см, посоляват се леко и резените се подреждат един до друг (може с минимално застъпване) в подмазана незалепваща тава. Пекат се 15-20 мин. на 200 градуса до приятен загар, като по средата на печенето се обръщат. Аз не ги оставих да престоят със солта, защото моите бяха от шарените; пекох ги на 2 ниво (отдолу нагоре) във фурната на горен реотан с вентилатор. Оставят се да изстинат, даже може да се приготвят и от предния ден, както и доматеният сос.

Всяка формичка се намазва с 1 с.л. доматен сос и плътно се нареждат патладжани. Покриват се с още 1 с.л. сос и отгоре се подреждат тънки резенчета веган бяло сирене. Продължава се с нов ред патладжани и отново доматен сос – този път повече, около 2-2½ с.л. Отгоре се подреждат ленти веган кашкавал (или се настъргва малко, ако е цяло парче, а не филийки). Формичките се слагат в предварително загрята фурна и ястието се пече 20-25 мин. на 180 градуса на горен реотан с вентилатор (отново на 2 ниво). Добре е да престои малко, преди да се сервира, особено ако се прави в тава и после ще трябва да се режат парчета. При поднасяне се поръсва с наситнен пресен босилек и магданоз.

Макар и в постен вариант, меландзането е фантастично! Невероятно вкусно, изключително ароматно, с чудесна текстура. Патладжаните са супернежни и приятни, сиренето във вътрешността прелестно се е разтекло, просто разкош! И всяка хапка е божествена наслада за небцето. А приготвено и сервирано в индивидуални съдчета е и толкова красиво…