понеделник, 10 август 2020 г.

Фузили от лимец с доматен сос и гъби




Това не е нова рецепта (то и какво ли ново да има в комбинацията на доматен сос и гъби), нова е само основната съставка – царевичните фузили отстъпиха мястото си на лимецови. Тогава търсех безглутенов вариант на примамливото италианско тестено изделие и бях много любопитна да опитам вкуса на царевичната алтернатива, докато сега целта ми е да представя един нов поне за мене продукт – паста от лимец. Извънредно съм щастлива, че открих такъв артикул на пазара, още повече произведен от българска фирма. На същия производител много ми хареса и пенето от спелта. Според мен тези два вида макарони са съвършената алтернатива на царевичния им братовчед (към който продължавам да съм скептична), както и на класиката от бяло брашно, пък било то и от твърда пшеница...


1 пакет (250 г) фузили от лимец

400 г гъби
струйка зехтин за готвене
1-2 скилидки чесън
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка риган
5-6 клонки мащерка

1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 средна глава лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
щипка сух риган
1 дафинов лист
сол на вкус
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (ароматен)

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, риганът и мащерката и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера. Като стане златист и замирише приятно, се добавят доматите, чесънът, настърганият на ситно ренде морков, риганът и дафиновият лист. Тенджерата се похлупва (когато доматите са от консерва, нямат нужда от изпаряване, а и пръска много) и сосът се оставя да къкри на слаб огън – не иска много време, колкото морковът да се сготви. Дърпа се от котлона, поръсва се с наситнен босилек, добавя се малко зехтин и се разбърква.

Фузилите се сваряват алденте в подсолена вода и се изцеждат (указаните на пакета 6-8 минути са много, достатъчни са не повече от 4-5).






В соса се прибавят задушените гъби и фузилите и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се поръсва с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на задължителния за ястието пармезан. Завършва се с листенца пресен босилек или нещо друго зеленко. Който желае, може да добави и чаша бяло вино…




Лимецовите фузили заедно с пенето от спелта (всъщност външният вид няма никакво значение, просто това е решението на производителя) според мен са най-добрият избор за паста. Много са сполучливи – и като форма, и като вкус. Не се разпадат или разкашкват при варене и са изключително вкусни. И не пораждат никакви угризения у мен, които някога ме спохождаха, хапвайки класическите макарони от бяло брашно...







сряда, 29 юли 2020 г.

Лимонада със сироп от глухарчета




Вероятно всеки любител на домашно приготвените напитки си има своя изпитана рецепта за лимонада. Макар че няма някаква особена философѝя в това да изстискаш 1-2 лимона, да добавиш сока им в кана студена вода и да подсладиш на вкус. Може и резенчета лимон да се пуснат в каната, а защо не и листенца мента или друга ароматна зелена подправка… За подслаждането на домашните напитки (независимо от мента и маточина, глухарчета, маслодайна роза или бъз) аз ползвам мед. Но за настоящата лимонада ми хрумна да използвам сироп от глухарчета – той е невероятен на вкус и с прекрасни лечебни качества, така че просто намерих още едно приложение за употребата му. И така, за еднолитрова кана ще са необходими:


1-2 лимона (зависи от големината и киселинността им)
1 л студена вода


Лимоните се изстискват и сокът им се добавя към водата в каната, след което се подслажда на вкус със сиропа от глухарчета. И лимонадата е готова! По желание може да се добавят и кубчета лед и корите на лимоните (ако са био или преди това са добре измити); аз имах две останали половинки от лайм и се възползвах от техния прекрасен аромат.






Лимонадата е изключително свежа, приятно разхлаждаща и ободряваща, много ароматна – идеалната напитка за летните жеги.







Замразен зелен фасул




Предлагам този начин за съхранение на зеления фасул отново с ясното съзнание, че замразяването има сериозни недостатъци. Но в случая със зеления фасул го предпочитам пред консервирането в буркани, които се стерилизират 3 часа, защото лесно бомбирали (никога не съм го правила, само така съм слушала). Какво ли остава от полезните му свойства след 3 часа варене?! Да не говорим, че съдържанието на бурканите е близко до каша…
Някои бланшират фасула (и изобщо зеленчуците), преди да го сложат във фризера, аз го предпочитам суров. Само се измива (ако не сте сигурни в произхода му), нарязва се на парченца по 5-6 см и се слага в пликчета. Колко да са големи пакетчетата, всеки си знае най-добре – зависи от количеството боб, което ще се замразява, и за какво ще се ползва после. Всичко става бързо и лесно! А зимата е въпрос на желание и въображение кой как ще го приготвя…







Разядка от патладжани, чушки и нахут




Бях си наумила да приготвя нещо с печени патладжани и заумувах какво да бъде то – чуденето ми се въртеше около любимите кьопоолуайвар или баба гануш, но нито едно от трите не ми беше на сърце (и на небце) в момента… А и един нахут бях накиснала – дали да не бъде хумус с патладжани? Но и тази идея не ме задоволи… Тогава се сетих, че преди време бях гледала в „Бон апети“ една по-различна разядка и още тогава ѝ се заканих да я пробвам – беше нещо подобно на хумус с патладжани, но и с участието на печени чушки. Иначе казано – комбинация от вкуснотиите, измежду които не можех да си избера. И така, изнамерих рецептата и запретнах ръкави. И с един куршум уцелих всичките зайци!


2 печени патладжана (400 г обелени)
2 печени червени чушки (150 г обелени)
300 г сварен и отцеден нахут
50-60 г студенопресован зехтин
4-5 скилидки чесън
2 ч.л. кимион на зърна
сокът от 1 лимон (+ пулпа)
50 г орехи
няколко стръка магданоз
1 стрък мента
2 ч.л. сол (на вкус)
щипка черен пипер (на вкус)


Кимионът се запича на сух тиган и се счуква в хаванче.
В блендер се смилат патладжаните, нахутът, зехтинът, чесънът, кимионът, лимоновият сок и солта. Орехите се накълцват с нож; чушките, магданозът и ментата се нарязват на ситно и заедно с черния пипер се добавят към пасираната смес. Разбърква се и се сервира с препечени филийки, като отгоре се поръсва с още магданоз и мента.




Разядката стана чудесна! Много вкусна, с богатство от аромати и текстури. Голямата изненада за мен беше ментата – оказа се чудесно попадение. Винаги съм твърдяла, че не обичам ментови неща (бонбони, сладоледи и прочие), но тук останах очарована от присъствието ѝ – придаде невероятна свежест и необичаен аромат на пастета. Оттук нататък ще ревизирам отношението си към нея! Подобно нещо мога да кажа и за печения кимион – обикновено слагам суров смлян на различните видове хумус, но запеченият внесе по-различен и по-интересен нюанс. А дребните парченца орехи те карат да се размажеш от удоволствие, като си хруснеш от тях (аз умишлено ги оставих сурови, тези на „Бон апети“ бяха печени).









неделя, 12 юли 2020 г.

Магданозено-босилково песто с розмарин и маслини




Освен от един основен продукт – само от магданоз или само от босилек, чудесно песто може да се направи и комбинирано от тези прелестни ароматни подправки. А когато към тях се добавят и малко розмарин и няколко маслинки, се получава още по-богато и ароматно кулинарно творение.


1 голяма връзка магданоз
1 шепа листа от босилек (и малко връхчета от цветовете)
2-3 стръка розмарин
20-ина маслини
50 г орехи
3 скилидки чесън
70-80 мл зехтин (ароматен)
сокът на ½ лимон (или струйка ябълков оцет)
½ ч.л. сол


Всички продукти се пасират едновременно до гладка смес. 
Пестото е прекрасно – с прелестен зелен цвят, изключително ароматно и с много приятен привкус от маслините и розмарина. Подходящо е за различни салати, сандвичи или паста, идеално е за плънка на едни разкошни мини кифлички или може просто да се намаже на филийка…