15 юли 2024

Тиквички с булгур




Когато си бленувал тиквички с ориз от няколко дни, но се окаже, че в буркана с ориза има не повече от половин чаша, естествено променяш плана. Булгурът и друг път ме е спасявал – когато не съм успявала да измисля какво да сготвя или когато не съм имала възможност да накисна предварително нещо зърнено или бобово. Така се случи и този път и, както обикновено с негово участие, се получи прекрасно ястие – изключително бързо и лесно за приготвяне и забележително вкусно. Не е за пренебрегване и видът му – цветно и красиво. А липсата на мазнина и каквито и да е запръжки го правят невероятно леко и идеално за лятото. Моите тиквички бяха 900 г, но не виждам проблем и да са малко повече…


3 средни тиквички (900 г)
1 глава лук
2 моркова
3 скилидки чесън
500 г вряща вода
250 г булгур
3 ч.л. сол
2-3 домата (400 г)
10-ина стръка копър


Тиквичките, морковът и доматите се нарязват на кубчета, лукът и чесънът – на ситно.
Лукът се запича на суха тенджера при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се тиквичките, морковите, чесънът и половината сол – така тиквичките отбиват течност, и зеленчуците се задушават под капак не повече от 10 мин. (добре е да хрупкат леко). Добавят се доматите и се готви още 4-5 минути. Тогава се налива водата и се добавя останалата сол. Когато заври, се добавят булгурът и копърът, разбърква се и котлонът се изключва. Тенджерата се захлупва и се оставя на котлона за 15-20 минути, докато булгурът поеме течността. Тогава се разбърква отново, но е добре ястието да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете и булгурът да набъбне добре.




Ястието е супервкусно и супербързо, ароматно и цветно. Хем е много леко и свежо, хем е засищащо. Морковите лекичко хрупкат, доматите добавят приятна киселинност, а чесънът и копърът го ароматизират прекрасно. Просто е идеалното основно за летните жеги! (Е, хайде, може и с една купичка студен таратор от слънчогледово мляко към него 😉). Установих, че много му вървят сурови орехови ядки, но никак не можаха да намерят място на снимката…








03 юли 2024

Сладкиш със сливи от компот




Лятно време една от обичаните вкъщи напитки е прецеденият и изстуден сок от компота от сливи, сварен в тенджера на котлона. Понеже цел на това мързеливо мероприятие е свежият рубиненочервен сок, винаги досега сливите са били отпадък, колкото и да ми е било жал за тях. Тази година обаче реших да поправя тази тяхна несправедлива съдба и да им дам шанс за втори живот.




Така се появи този импровизиран сладкиш, при това възможно най-простичък и бърз. Най-пипкавото в цялото занятие е почистването на сливите от костилките, но понеже те са сварени и омекнали, процедурата е много лесна. А сладкишът стана разкошен – за тези елементарни продукти и начин на приготвяне е наистина забележителен. Със сигурност обаче голямата заслуга е на гриса – той се оказа идеална компания за суперсочните сливи и чудесно пое всичката влага от тях, за да се получи в крайна сметка един много приятен десерт, влажен и нежен, с очарователен пясъчен ефект от ситните пшеничени частици.
Понеже за компота ползвам много добре узрели сливи, не го подслаждам допълнително. Но в зависимост от сладостта на плодовете и от това, колко добре са отцедени, може да се наложи да се коригира количеството на захарта и гриса/брашното – макар и влажна, сместа преди печенето трябва да е много гъста. Друг вариант е да се увеличи времето за печене.


750 г сливи – сварени, отцедени, без костилки
50 г зехтин (олио по желание)
1 ч.ч. (185 г) оризов грис
1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто спелтено брашно
120 г нерафинирана захар
1 пак. бакпулвер
щипка сол
настъргана кора от 1 лимон (или 1 ч.л. лимонови корички)
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия


Сливите се слагат в купа, добавя се зехтинът и се разбърква.
В друга купа се пресяват грисът, брашното и бакпулверът, добавят се захарта, солта, лимоновите корички и ванилията и всичко се смесва. Сухите съставки се прибавят към сливите и се разбърква с тел до еднородна смес. Тя изглежда доста сочна, но в последствие грисът поема всичката влага. Изсипва се в подходяща тавичка (аз ползвах стъклена с размери 30х18 см, дори и без подмазване сладкишът не залепва) и се пече на 180 градуса на долен реотан с вентилатор около 35 мин. (може да се пробва с клечка дали е добре изпечен).




Сладкишът е колкото простичък, толкова и хубав – изключително лек и свеж, сочен и много приятен. Въпреки че не претендира за покоряването на някакви кулинарни върхове, е чудесен десерт за лятото. И как да не го сервира човек с чаша изстуден освежаващ сок от същия сливов компот…




Трябва да му се отбележи и още един положителен ефект – стои като дунапрен, т.е. леко пружинира, докато се дъвче, а апетитно запечените крайчета са същински дъвчащи бонбони…
 







27 юни 2024

Летен компот от сливи




Всяко лято, щом клоните на сливата на двора натежат и се превият до земята от добре узрели сочни плодове, си правим такъв компот – в тенджера на котлона, без да се чистят костилки или да се пълнят и стерилизират буркани. Така отдаваме уважение на този малко недооценен плод – може би защото сливите виреят повсеместно (дори в масовия случай се самозасаждат), нямат нужда от някакви специални грижи и човек може да си набере колкото и откъдето си пожелае напълно безплатно, са доста пренебрегвани (освен от любителите на домашната ракия 😉). Това подценяване обаче е съвсем несправедливо, защото те също са много богати на полезни хранителни вещества. Естествено, най-добре е да се консумират сурови, но по-голямо количество от тях може чудесно да се оползотвори на въпросния компот. И не че сварените сливи са лоши, даже напротив, но цел на занятието е полученият сок – той е просто превъзходен, лек и освежаващ и, охладен, е идеален за летните жеги.
Хубаво е сливите да са добре узрели, т.е. достатъчно сладки, за да не се налага добавяне на захар в сока.

Сливите се слагат в тенджера, но тя не се пълни догоре, защото като заврат, започват да изплуват и да преливат. Налива се вода, колкото да ги покрие, и тенджерата се слага на котлона. Когато съдържанието ѝ заври, котлонът се намалява или направо се изключва, като тенджерата се оставя на него – това е напълно достатъчно сливите да се сварят и да омекнат. Така полученият компот се оставя да престои няколко часа (ако се направи вечерта, може да се остави за цяла нощ) – хем да изстине, хем сливите да си пуснат повече сок и аромат.




Тогава се прецежда (ако е необходимо, може да се подслади), прелива се в бутилки и се съхранява в хладилника. При мен от 4-литрова тенджера (не пълна догоре) излязоха 3 бутилки от 750 мл.




Сварените сливи може просто да се изхвърлят с лека ръка, ако няма желаещи да ги хапват в този им вид, но по-практично е да се оползотворят – в някой сладкиш например…




Компотът (по-точно сокът от него) е великолепен – с наситен и плътен вкус и изключителен рубинен цвят, а леката кисела жилка от сливите го прави невероятно свеж и приятен. За максимално удоволствие обаче трябва да е достатъчно изстуден. И ако сливите са добре узрели, няма нужда от добавяне на захар или друг подсладител.








25 юни 2024

Киноа с аспержи




Обикновено приготвям аспержите по най-лесния и мързелив начин – сотирани на тиган или пък запечени за кратко във фурната, даже и с черита не ми се занимава всеки път… Сега обаче реших да си усложня малко живота и да ги комбинирам с киноа. В магазина избрах от по-дебелите аспержи, за да остане нещо все пак, след като ги обеля (пък и по-лесно се белят, с тънките е голям зор). Но се оказа, че след белачката остана изключително много материал… Понеже ми се досвидя да изхвърля тази планина от обелки и долни крайчета (които се отчупват преди готвене), ми хрумна да ги ползвам за бульон, в който да сваря киноата. Нямах големи очаквания от него, просто исках да оползотворя обелките, но резултатът беше впечатляващ – приказно вкусен и ароматен бульон! Дори и без никакви други подправки (така и не успях да измисля какви да сложа), ястието стана фантастично! А то е забележително и по други причини – здравословно е и се приготвя за нула време.


1 връзка аспержи (300-400 г)
1 ч.ч. (180 г) киноа
1 ч.л. сол
щипка шарен пипер
мъничко кокосово масло


Мерителната чаша е 240 мл.
Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Преди варенето се измива много добре.
Долната част на аспержите се обелва и се отрязва около 1 пръст отдолу.
От обелките и отрязаните парченца се приготвя бульон – заливат се със студена вода и се варят 20-ина минути, след което течността се прецежда.
1 ч.ч. бульон се слага в малка тенджерка да заври. Добавят се киноата и 1 ч.л. сол и се вари около 20 мин. на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Аспержите се нарязват на парченца по 3-4 см. Кокосовото масло се загрява в друга тенджера, добавят се аспержите и се сотират за няколко минутки, като се поръсват с малко сол и шарен пипер. Когато поомекнат (не прекалено, трябва да останат приятно хрупкави), се изсипва сварената киноа и се разбърква.




Ястието е наистина очарователно – максимално простичко, но учудващо вкусно и ароматно, при това без никакви подправки (ако изключим пипера, без който аспержите биха минали съвсем спокойно); със сигурност големият удар беше бульонът. Самата киноа също има свой прекрасен аромат, а аспержите допълват картинката със своята хрупкавост и свеж цвят.








23 юни 2024

Постно мляко с ориз и тиквички




За този десерт разбрах преди няколко години от една близка на семейството ни много сърдечна и веща в опазването на традициите и обичаите жена. Препоръча ми го за оползотворяване на прекалено пораснали – така да се каже одъртели 😉 – тиквички (естествено обелени и почистени от наедрелите и почнали да се втвърдяват семена). Никога до момента не бях чувала за подобно чудо и в първия момент комбинацията от мляко (в оригинала е краве), ориз и тиквички, при това в сладък вариант, ми се видя доста странна. Но приятелката ни ме увери, че това е тяхна стара местна рецепта, която е много вкусна, и идеята все повече взе да ми допада. И така, когато неотдавна поради невъзможност да оберем своевременно собствената ни реколта от тиквички, заварихме няколко от тях с размер на авиобомби 😲, настъпи моментът да изпробвам въпросния десерт. Точна рецепта нямах – имах само общи насоки за приготвянето, така че се наложи сама да наглася количествата на продуктите, като се опрях на изпитания ми постен вариант на сютляш. Този път обаче реших да направя нещата по-автентични (и по-здравословни) и вместо специалния арборио използвах най-обикновен пълнозърнест ориз (което пък доста удължи времето за приготвяне, много бавно се сварява пущината). А грамажът на тиквичките (600 г) си дойде сам – толкова излезе от един огромен екземпляр, след като го обелих и почистих от семената. В крайна сметка обаче се получи едно доста симпатично кремче (не знам доколко е коректно това наименование), леко и приятно, което не се различава кой знае колко на вкус от обичайното мляко с ориз, само естествено порциите са повече – при мен излязоха десет.


100 г пълнозърнест (кафяв) ориз
1 консерва (400 г) кокосово мляко (17% масленост)
800 г вода
щипка сол
100 г нерафинирана захар
1 голяма тиквичка – 600 г претеглена обелена и изчистена от семената
канела за поръсване


Оризът се накисва от предния ден в студена вода.
Тиквичката се обелва, средата със семената се изрязва и месестата част се нарязва на дребни кубчета. Половината вода (400 г) се слага да заври и в нея се добавят измитият ориз и солта. Оризът се вари под капак, докато поеме почти всичката вода (отнема доста време, 40-45 минути). Тогава се наливат кокосовото мляко и останалата вода, добавят се захарта и тиквичката и варенето продължава (още около 40-50 минути), като се разбърква от време на време. Целта е оризът да омекне добре, дори леко да се развари, макар че с кафявия това май е невъзможно. Трябва да се има предвид, че след като изстине, кремът се сгъстява, така че в края на варенето трябва да е останала някаква течност.
Готовият десерт се разпределя в подходящи купички или чашки и се оставя да изстине. Отгоре се поръсва с канела.






Колкото и странно да изглежда на пръв поглед комбинацията на тези продукти, тиквеното мляко с ориз е много приятно, вкусно и ароматно. Леко течно и креместо, с идеална текстура. Очаквах, че от толкова варене тиквичките ще се разкашкат, но те си останаха на кубчета, макар и много омекнали. И чудесно се вписват в крема… Предполагам, че вместо кокосово може да се ползва всякакво друго растително мляко (може би отново около 1,2 л), но без да се разрежда с вода.