Карпачо от цвекло

Смятам, че цвеклото (както и всичко останало от растителното царство) е по-полезно сурово и затова го хапваме обикновено така, но откакто открих разкошната салата винегрет, установих, че е много приятно и варено. Така че когато се поразтърсих за рецепти за карпачо от цвекло (в повечето от тях то беше сварено, но имаше и такива със сурово), бях наистина раздвоена. В крайна сметка като за първи опит реших да се доверя на мнозинството, но със сигурност следващия път ще пробвам със сурово – сигурна съм, че пак ще е много вкусно, особено пък ако тънките червени резенчета престоят известно време в сместа за овкусяване преди сервиране, т.е. ще се мариноват чудесно.
В началото бях малко притеснена от името на салатата, защото то се свързва с тънко нарязано месо или риба, но малко проучване за етимологията му ме успокои. Оригиналното ястие е създадено от италиански готвач през 50-те години на 20 век с основна съставка сурово месо. И понеже цветът му напомня характерния червен нюанс в картините на венецианския художник от 15-16 век Виторе Карпачо, създателят на рецептата ѝ дава това име – т.е. то не е свързано с произхода на основния продукт, а идва от цвета на съдържанието на чинията (макар че думата днес се използва за всяка тънко нарязана и креативно приготвена храна, не непременно червена на цвят). Така че да живее Карпачо – художникът, не месното ястие! Защото, нарязано на тънки филийки и овкусено с малко балсамов оцет, зехтин и чесън, цвеклото става забележително вкусно! А за да изглежда и по-красиво в платото за сервиране, е добре да се ползват по-дребни глави. И така, ето я моята интерпретация на различните рецепти, които намерих в нета; естествено, могат да се направят всякакви вариации по темата (като например без чесън или с лимонов сок вместо балсамов оцет)…


2 малки глави цвекло (200-250 г)
½ с.л. зехтин
1 с.л. балсамов оцет (тъмен)
1 скилидка чесън
¼ ч.л. сол
няколко стръка магданоз
шепа орехи
(листенца рукола за украса)


Цвеклото се сварява и като изстине, се обелва и се нарязва на много тънки шайби (аз ползвах ренде Бьорнер на първа степен).
Чесънът се смачква със солта и се смесва с оцета и зехтина в купа. Цвекловите шайбички се потопяват в така получения дресинг (да се овкусят всички еднакво) и се подреждат ветрилообразно в концентрични кръгове в голяма чиния или плато. Поръсват се с наситнен магданоз и нарязани на едро орехи (аз доукрасих и с няколко листенца рукола). За по-опростено приготвяне кръгчетата цвекло може да не се потапят в дресинга, а да се залеят с него, след като се подредят в чинията.

Цвекловото карпачо е разкошно – красиво, примамливо и вкусно. Тънките резенчета цвекло са изключително апетитни, овкусени съвършено и с прекрасен цвят. А орехите и магданозът чудесно допълват салатата и вкусово, и визуално – внасят както цветови акцент, така и по-различна текстура. Изобщо – наслада за всички сетива!

Супа от наситнени броколи

Ако на някого в семейството му е омръзнало от пасирани супи (които аз не съвсем правилно наричам крем супи, защото невинаги слагам в тях някакво растително мляко или сметана), нещата се поправят лесно. Просто продуктите се нарязват на по-дребно и после не се пасират; е, малко по-връткаво е, но нали трябва всички да са доволни от съдържанието на чинията после… Иначе казано, това е вече познатата крем супа от наситнени броколи, със същата технология на обработка на зелените розички, но този път пропуснах кокосовото мляко (просто не успях да измисля на момента какво да правя с остатъка от консервата, при положение че ще използвам само част от нея). Съвсем очаквано супата стана хубава на вид, много приятна и вкусна. В зависимост от предпочитаната гъстота количеството на водата може да се увеличи.


1 глава броколи (500 г)
1 глава лук
3 моркова (200 г)
4-5 картофа (около 500 г)
1,5 л вода (може и повече)
щипка чубрица
щипка джоджен
2½ ч.л. сол (на вкус)
конопено семе за поръсване


Броколите (включително и кочанът, той се обелва) се накълцват в чопър и се оставят да престоят час и половина – така се образува ценното вещество сулфорафан, освен това после ще имат нужда от съвсем кратка термична обработка и така няма да загубят цвета си.
Лукът се нарязват на ситно, морковите и картофите – на кубчета. Слагат се в тенджера и се заливат със студена вода. Добавят се чубрицата, джодженът и солта и зеленчуците се варят 10-ина мин. – до омекване на картофите. Добавят се броколите и тенджерата се сваля от котлона. Оставя се да престои около половин час – това време е достатъчно на дребните парченца броколи да се сготвят от топлината на съдържанието ѝ, без да се варят излишно и да променят цвета си. При сервиране супата се поръсва с конопено семе или някакви други семенца, по желание може да се добави и някакво растително мляко или сметана.

Супата е изключително приятна и апетитна и е чудесно разнообразие на пасираните варианти. Много е лека и свежа поради щадящия начин на готвене, особено на броколите, което я прави и по-здравословна…

Постни ванилови рогчета

Ваниловите рогчета са традиционни немски коледни сладки и преди години бяха задължителни за празниците у дома. После обаче се наложи да се откажа от тях заради кравето масло и жълтъка в тестото. Но нали си падам по предизвикателствата, преди четири години реших да ги приготвя без животински продукти. Заложих на кокосово масло, а жълтъкът замених с намачкан банан (впоследствие установих, че се получава и без него); дори смених и бялото пшеничено брашно със спелтено. Сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но стояха някак жилави, не се топяха в устата, както се очакваше от тях… Пробвах пак следващата година, но за съжаление резултатът не беше по-различен… Затова тази година заложих на веган масло – не съм голяма почитателка на такъв вид продукт по принцип, но открих едно, което е вкусно (имам предвид марката Naturli от Лидъл) и му възложих своите надежди за по-нежни и крехки сладки. И о, небеса, чудото стана! Рогчетата се получиха великолепни! Но трябва да уточня нещо много важно: в старата рецепта слагах щипка сол за баланс на вкуса; маслото Naturli обаче е леко солено, затова сега тя трябва да се пропусне. Споделям и още нещо полезно – ядките винаги се мелят заедно със захарта, така се постига двояк ефект: първо, избягва се опасността да станат на тахан, ако се прекали с меленето, и второ, така и захарта се наситнява. Тестото може да се прави и с ръце, но тогава трябва да се внимава от топлината на ръцете да не се стопи маслото; много по-бързо и лесно става с кухненски помощник – за долните продукти аз предпочитам чопъра, защото купата на робота идва прекалено голяма. А количествата са малко, понеже това е половин доза на оригиналната рецепта – нали първо трябваше да бъде изпробвана и одобрена… И все пак накрая излизат приличните 30-ина сладки (зависи колко ще опитвате от суровото тесто – то е божествено вкусно!).


150 г пълнозърнесто спелтено брашно
25 г бадеми (обелени)
25 г лешници
45 г кафява захар
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
100 г веган масло Naturli
20 г банан (намачкан)
(щипка сол – ако маслото е безсолно)
2 с.л. смляна кафява захар за поръсване + щипка смляна бурбонска ванилия


Бадемите и лешниците се смилат фино заедно със захарта (може да се разделят на два пъти, за да се смелят по-добре и да не останат едри парченца) и се слагат в купата на чопър или кухненски робот. Добавят се пресятото брашно, ванилията и солта (сол се слага само ако маслото е безсолно!) и всичко се смесва.
Бананът се намачква, маслото (студено) се нарязва на кубчета и се прибавят към сухите съставки. Всичко се врътва за няколко секунди – докато се образува топка от тесто. Без да се пипа с ръце (за да не се стопли), тестото се прехвърля върху найлоново фолио и се увива. За улеснение при оформянето на рогчетата после тестото може да се направи не на топка, а в квадратна форма – така по-лесно ще се нареже на приблизително еднакви парченца. Слага се в хладилника за поне 2 часа, но спокойно може да се остави и за цяла нощ.
На другия ден тестото се нарязва на 32 парченца (по 10-ина грама всяко, аз ползвам и кантарче). Всяка част се оформя на фитил, който се огъва леко като полумесец; в средата трябва да е малко по-дебел, а краищата – да са по-тънки. Така получените рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 9-10 мин. – докато връхчетата леко потъмнеят. Може да изглеждат недопечени, защото горещи са меки, но не е така – като изстинат, се втвърдяват.

Оставят се да изстинат малко, преди да се отлепят и преместят, и още леко топли се поръсват с пудра захар (аз предпочитам домашно приготвена – от смляна кафява захар), смесена с щипка ванилия.

Като изстинат напълно, се прехвърлят в метална или друга кутия с капак, и се оставят поне един ден, за да омекнат. Но по-търпеливите ще бъдат възнаградени богато, защото колкото повече стоят, толкова по-хубави стават; затова е препоръчително да се направят поне седмица преди Коледа, а още по-добре – в началото на декември.

Рогчетата са феноменални – изключително съм щастлива, че постигнах този резултат без обичайното за традиционната рецепта краве масло. Дори и с веган варианта сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но по-важното е, че и текстурата им е като на оригинала – прясно изпечени са хрупкави, но много крехки и нежни, а като престоят няколко дни, омекват, стават ронливи и просто се топят в устата… И тогава как да не се размажеш от удоволствие – всяка хапка е една мъничка нирвана…

Содена питка от пълнозърнесто спелтено брашно

Дали за Бъдни вечер или за всеки друг ден през годината, содената питка винаги си заслужава, защото се приготвя бързо и лесно, с простички продукти, а е много приятна и вкусна. Ако пък ѝ се добавят някакви семена и малко шарена сол (да убие дъха на сода), става направо разкошна. А пълнозърнестото брашно я прави и по-здравословна…
По желание може да се използват и други ароматни добавки – чудесно се получава със сушен лук или смляна домашна вегета; те не само че добре прикриват миризмата на сода, а и овкусяват питката великолепно.


500 г пълнозърнесто спелтено брашно
1 ч.л. сол
50 г семена (по 10 г лен, мак, пълнозърнест сусам, черен сусам и черен кимион)
2 ч.л. шарена сол
300 г вода (топличка)
1 ч.л. сода
2 с.л. оцет
20 г шарлан


Брашното (не всичкото наведнъж, малко се оставя за оформяне на питката) се пресява в купа, добавят се солта, семената и шарената сол, разбърква се и се оформя кладенче. Содата се угасява в оцета и заедно с водата и шарлана се сипват в кладенчето. Всичко се разбърква с дървена бъркалка до много гъсто тесто, което на набрашнен плот се оформя на топка (преди това се отделя едно топче за украса на питката). Няма нужда да се меси много, за да не поема тестото излишно брашно и да остане меко. Прехвърля се в тавичка, покрита с хартия за печене, отдолу се мушва паричката и на кръст се правят два дълбоки среза (няма нужда да се реже чак до основата, целта е тестото да се изпече по-добре във вътрешността). От заделеното топче тесто се оформят фитилчета и топчета, с които питката се украсява отгоре (при мен фигурките отразяват някакви лични пристрастия, не питайте какво символизират).

Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 35 мин.
Готовата питка се завива с кърпа и се оставя 15-20 мин. да си обиколи нивката…

Питката е великолепна – разкошно бухнала, много мекичка и пухкава и чудесно изпечена отвътре. Изключително вкусна и ароматна, не се усеща дъх на сода, а семенцата хрускат разкошно.

И всеки се надява да открие в своето парче паричката, защото този, на когото се падне тя, ще бъде късметлия през цялата следваща година!

За по-малко хора горните продукти може да се намалят наполовина, а питката да се направи със същия диаметър – тогава става по-тънка и още по-апетитна, защото меката среда е по-малко и преобладават така изкусителните корички… В този случай обаче времето за печене трябва да се намали на 30 мин. Всъщност съвсем спокойно по-тънка питка може да се направи и от цялата доза продукти, просто трябва да се ползва по-голяма тава…

И накрая, след като си е отдъхнала и е обиколила нивката си, прекрасната питка е готова да заеме мястото си на празничната трапеза на Бъдни вечер!

Постни меденки с пълнозърнесто спелтено брашно

След великолепните постни меденки с бяло спелтено брашно нямаше как да не пробвам и дали ще се получи добър резултат с любимото ми пълнозърнесто – то е по-вкусно и ароматно, а и по-здравословно. Останалите продукти и начинът на приготвяне са си същите, но определено понатрупах опит с този вид тесто. За да стане то по-хубаво и да се работи по-лесно с него, е добре шарланът да е студен, тестото да не се меси много и да се охлади за известно време преди изрязването на сладките, а кората да не се разточва прекалено тънко. Така сладките стават малко по-дебелички и излизат по-малко бройки (при мен се получиха 36 при очаквани поне 40), но пък са по-пръхкави и мекички. И, както се вижда и от снимките, опитът с пълнозърнесто брашно е суперуспешен – меденките са прекрасни на вид, а вкусът им е дори по-добър от другите с бяло брашно, да не говорим и че се хапват с по-малко угризения на съвестта… Затова и вече смело увеличавам дозата, че то за 20-ина сладки не си струва разправията… Вместо соев може да се ползва и кокосов йогурт, но той е по-пухкав и лек и 4 с.л. от него са около 75 г (не е проблем да се сложат и 100 г, но тогава ще се наложи да се увеличи брашното).


4 с.л. (100 г) соев йогурт
1 ч.л. сода
2 с.л. оцет
½ ч.ч. (100 г) шарлан
½ ч.ч. (90 г) кафява захар
4 с.л. (100 г) мед
½ ч.л. смляна бурбонска ванилия
2 ч.л. с връх канела
настъргана кора от 1 лимон (1 ч.л.)
щипка сол
420 г пълнозърнесто спелтено брашно
около 300 г шипков мармалад


Йогуртът се слага в купа и се добавят содата и оцетът. Разбърква се и се изчаква малко сместа да шупне. Добавят се шарланът (добре е да е студен), захарта, медът, ванилията, канелата, лимоновата кора и солта и се разбърква с тел до стопяване на захарта. Накрая на части се добавя пресятото брашно и се омесва гладко тесто. То не трябва да е много твърдо, защото при разточването после кората „се разрошва”, т.е. не става гладка отгоре. Ако това все пак се случи, тестото се коригира лесно, като се добави малко йогурт (1 ч.л.) и се премеси отново. Завива се в найлоново фолио и се слага в хладилника за около половин час, за да се работи после по-удобно с него (ако се държи в хладилника по-дълго, се втвърдява много и трябва да се извади предварително, за да се отпусне и омекне малко).
Разточва се на кора с дебелина 3-4 мм и с формички се изрязват сладки. Отлепват се внимателно с помощта на нож и се подреждат в тава върху хартия за печене. Изрезките се премесват, разточват се пак и се изрязват още сладки – и така до свършване на тестото. На половината от сладките може да се изрежат дупчици в средата с миниформички (след като са пренесени в тавата, за да не се деформират при отлепването от плота). Ако някои от шаблоните са асиметрични, половината от конкретния вид трябва да се обърнат наобратно, за да бъдат после по двойки за слепването.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 7-8 мин. (докато порозовеят крайчетата). Оставят се да изстинат в тавата и тогава се отлепват внимателно. Слепват се по две с шипков мармалад (аз предпочитам с по-дебел слой). Там, където ще се падне дупчицата на горната сладка, се слага по-голямо количество, за да може при притискането на двете половини през отвора да се покаже мармалад и да го изпълни. Току-що слепени сладките са доста нестабилни (двете половини много лесно се разместват), затова се оставят за няколко часа на един ред, докато мармаладът се стегне.

Тогава се прехвърлят в метална кутия или друг подходящ съд с капак и се оставят да престоят поне един ден, за да омекнат. А ако имате търпение да изчакате още ден-два, ще се насладите на най-хубавите меденки на света!

Меденките са разкошни – малко дебелички, но пък поради това – мекички и нежни. И отново са божествено вкусни и ароматни, даже и с по-грубото пълнозърнесто брашно. Всъщност с него са още по-хубави, а и насладата е по-голяма, защото човек може да си хапне от тях с едно угризение по-малко…