Постно ризото със сушени манатарки и домати

Колкото и впечатляващо да беше ризотото с кладница, вариантът с манатарки е още по-забележителен – кладницата е изключително вкусна и уханна, но манатарката безспорно е царицата на гъбите, чийто омагьосващ аромат покорява и разума, и сетивата с всяка хапка. Като почитател на пресните продукти изобщо, в началото бях малко недоверчива към сушените горски обитателки, но точно това се оказа големият удар в рецептата – понеже при сушенето значително намаляват обема си, ароматът им се концентрира и става много по-силен, а когато се залеят с вода, за да набъбнат преди готвенето, се получава лесен бульон, който всъщност е причината за великолепното ухание на ястието. И ако се спазват основните правила за приготвяне на ризото (да се ползва правилният сорт ориз, и то без да се мие, а течността да се прибавя на части и да се бърка непрекъснато), просто няма как да не се получи блестящ резултат. Още повече ако прибавим и още един бонус – няколко сушени доматчета (моите бяха черита и ги оставих цели, но ако са по-големи, се нарязват) и мъничко от зехтина, в който са мариновани.
И така, за 4 порции са достатъчни:


250 г ориз арборио
1 глава лук
1 скилидка чесън
150 мл бяло вино
струйчица зехтин (от сушените домати)
2 с.л. хранителна мая + още малко за поръсване при сервиране

20 г сушени манатарки
1,250 л вода
2½ ч.л. сол
30 г сушени домати, мариновани в зехтин (50 г неотцедени)


Гъбите (по-големите парчета се начупват) се заливат с врящата вода, добавя се солта и се оставят около половин час да набъбнат. През това време бульонът изстива, но когато дойде време да се ползва, гъбите се изваждат и той се загрява, защото трябва да е горещ.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се запичат в суха тенджера или голям тиган няколко минути на среден огън – докато замиришат приятно и омекнат леко. Тогава се налива мъничко зехтин от сушените домати и се добавя оризът (без да се мие). Разбърква се за кратко и се налива виното. Когато оризът го поеме и почти не е останала течност в тенджерата, се налива малко от бульона – колкото да покрие ориза, и се добавят гъбите. Вари се при непрекъснато бъркане, докато почти всичкият бульон се поеме. Тогава се налива нова порция бульон и всичко се повтаря до свършването на течността и сваряването на ориза до почти готовност (не трябва да е разварен, а алденте). Малко преди края се добавят и сушените домати (включително отцеденият от тях зехтин). Ястието се доварява до получаване на креместа текстура – не трябва да е чорбаво, нито твърде сухо. Накрая се овкусява с 2 с.л. хранителна мая. Ако не сте сигурни дали оризът е добре сготвен, може да се ориентирате по времето за варенето му – отнема 18 минути (толкова пише и на пакета).
Готовото ризотото се сервира в дълбока чиния и се поръсва с малко хранителна мая (заместител на пармезана).

Ризотото е наистина феноменално – божествено, умопомрачително вкусно и зашеметяващо ароматно. Неслучайно масово рецептите за гъбено ризото са точно с манатарки! А как добре ги допълват само сушените домати с леката си киселинност и прекрасно ухаещият зехтин, в който са мариновани…

Тиквички с булгур

Когато си бленувал тиквички с ориз от няколко дни, но се окаже, че в буркана с ориза има не повече от половин чаша, естествено променяш плана. Булгурът и друг път ме е спасявал – когато не съм успявала да измисля какво да сготвя или когато не съм имала възможност да накисна предварително нещо зърнено или бобово. Така се случи и този път и, както обикновено с негово участие, се получи прекрасно ястие – изключително бързо и лесно за приготвяне и забележително вкусно. Не е за пренебрегване и видът му – цветно и красиво. А липсата на мазнина и каквито и да е запръжки го правят невероятно леко и идеално за лятото. Моите тиквички бяха 900 г, но не виждам проблем и да са малко повече…


3 средни тиквички (900 г)
1 глава лук
2 моркова
3 скилидки чесън
500 г вряща вода
250 г булгур
3 ч.л. сол
2-3 домата (400 г)
10-ина стръка копър


Тиквичките, морковът и доматите се нарязват на кубчета, лукът и чесънът – на ситно.
Лукът се запича на суха тенджера при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се тиквичките, морковите, чесънът и половината сол – така тиквичките отбиват течност, и зеленчуците се задушават под капак не повече от 10 мин. (добре е да хрупкат леко). Добавят се доматите и се готви още 4-5 минути. Тогава се налива водата и се добавя останалата сол. Когато заври, се добавят булгурът и копърът, разбърква се и котлонът се изключва. Тенджерата се захлупва и се оставя на котлона за 15-20 минути, докато булгурът поеме течността. Тогава се разбърква отново, но е добре ястието да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете и булгурът да набъбне добре.

Ястието е супервкусно и супербързо, ароматно и цветно. Хем е много леко и свежо, хем е засищащо. Морковите лекичко хрупкат, доматите добавят приятна киселинност, а чесънът и копърът го ароматизират прекрасно. Просто е идеалното основно за летните жеги! (Е, хайде, може и с една купичка студен таратор от слънчогледово мляко към него 😉). Установих, че много му вървят сурови орехови ядки, но никак не можаха да намерят място на снимката…

Сладкиш със сливи от компот

Лятно време една от обичаните вкъщи напитки е прецеденият и изстуден сок от компота от сливи, сварен в тенджера на котлона. Понеже цел на това мързеливо мероприятие е свежият рубиненочервен сок, винаги досега сливите са били отпадък, колкото и да ми е било жал за тях. Тази година обаче реших да поправя тази тяхна несправедлива съдба и да им дам шанс за втори живот.

Така се появи този импровизиран сладкиш, при това възможно най-простичък и бърз. Най-пипкавото в цялото занятие е почистването на сливите от костилките, но понеже те са сварени и омекнали, процедурата е много лесна. А сладкишът стана разкошен – за тези елементарни продукти и начин на приготвяне е наистина забележителен. Със сигурност обаче голямата заслуга е на гриса – той се оказа идеална компания за суперсочните сливи и чудесно пое всичката влага от тях, за да се получи в крайна сметка един много приятен десерт, влажен и нежен, с очарователен пясъчен ефект от ситните пшеничени частици.

Понеже за компота ползвам много добре узрели сливи, не го подслаждам допълнително. Но в зависимост от сладостта на плодовете и от това, колко добре са отцедени, може да се наложи да се коригира количеството на захарта и гриса/брашното – макар и влажна, сместа преди печенето трябва да е много гъста. Друг вариант е да се увеличи времето за печене.


750 г сливи – сварени, отцедени, без костилки
50 г зехтин (олио по желание)
1 ч.ч. (185 г) оризов грис
1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто спелтено брашно
120 г нерафинирана захар
1 пак. бакпулвер
щипка сол
настъргана кора от 1 лимон (или 1 ч.л. лимонови корички)
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия


Сливите се слагат в купа, добавя се зехтинът и се разбърква.
В друга купа се пресяват грисът, брашното и бакпулверът, добавят се захарта, солта, лимоновите корички и ванилията и всичко се смесва. Сухите съставки се прибавят към сливите и се разбърква с тел до еднородна смес. Тя изглежда доста сочна, но в последствие грисът поема всичката влага. Изсипва се в подходяща тавичка (аз ползвах стъклена с размери 30х18 см, дори и без подмазване сладкишът не залепва) и се пече на 180 градуса на долен реотан с вентилатор около 35 мин. (може да се пробва с клечка дали е добре изпечен).

Сладкишът е колкото простичък, толкова и хубав – изключително лек и свеж, сочен и много приятен. Въпреки че не претендира за покоряването на някакви кулинарни върхове, е чудесен десерт за лятото. И как да не го сервира човек с чаша изстуден освежаващ сок от същия сливов компот…

Трябва да му се отбележи и още един положителен ефект – стои като дунапрен, т.е. леко пружинира, докато се дъвче, а апетитно запечените крайчета са същински дъвчащи бонбони…

 

Летен компот от сливи

Всяко лято, щом клоните на сливата на двора натежат и се превият до земята от добре узрели сочни плодове, си правим такъв компот – в тенджера на котлона, без да се чистят костилки или да се пълнят и стерилизират буркани. Така отдаваме уважение на този малко недооценен плод – може би защото сливите виреят повсеместно (дори в масовия случай се самозасаждат), нямат нужда от някакви специални грижи и човек може да си набере колкото и откъдето си пожелае напълно безплатно, са доста пренебрегвани (освен от любителите на домашната ракия 😉). Това подценяване обаче е съвсем несправедливо, защото те също са много богати на полезни хранителни вещества. Естествено, най-добре е да се консумират сурови, но по-голямо количество от тях може чудесно да се оползотвори на въпросния компот. И не че сварените сливи са лоши, даже напротив, но цел на занятието е полученият сок – той е просто превъзходен, лек и освежаващ и, охладен, е идеален за летните жеги.
Хубаво е сливите да са добре узрели, т.е. достатъчно сладки, за да не се налага добавяне на захар в сока.

Сливите се слагат в тенджера, но тя не се пълни догоре, защото като заврат, започват да изплуват и да преливат. Налива се вода, колкото да ги покрие, и тенджерата се слага на котлона. Когато съдържанието ѝ заври, котлонът се намалява или направо се изключва, като тенджерата се оставя на него – това е напълно достатъчно сливите да се сварят и да омекнат. Така полученият компот се оставя да престои няколко часа (ако се направи вечерта, може да се остави за цяла нощ) – хем да изстине, хем сливите да си пуснат повече сок и аромат.

Тогава се прецежда (ако е необходимо, може да се подслади), прелива се в бутилки и се съхранява в хладилника. При мен от 4-литрова тенджера (не пълна догоре) излязоха 3 бутилки от 750 мл.

Сварените сливи може просто да се изхвърлят с лека ръка, ако няма желаещи да ги хапват в този им вид, но по-практично е да се оползотворят – в някой сладкиш например…

Компотът (по-точно сокът от него) е великолепен – с наситен и плътен вкус и изключителен рубинен цвят, а леката кисела жилка от сливите го прави невероятно свеж и приятен. За максимално удоволствие обаче трябва да е достатъчно изстуден. И ако сливите са добре узрели, няма нужда от добавяне на захар или друг подсладител.

Киноа с аспержи

Обикновено приготвям аспержите по най-лесния и мързелив начин – сотирани на тиган или пък запечени за кратко във фурната, даже и с черита не ми се занимава всеки път… Сега обаче реших да си усложня малко живота и да ги комбинирам с киноа. В магазина избрах от по-дебелите аспержи, за да остане нещо все пак, след като ги обеля (пък и по-лесно се белят, с тънките е голям зор). Но се оказа, че след белачката остана изключително много материал… Понеже ми се досвидя да изхвърля тази планина от обелки и долни крайчета (които се отчупват преди готвене), ми хрумна да ги ползвам за бульон, в който да сваря киноата. Нямах големи очаквания от него, просто исках да оползотворя обелките, но резултатът беше впечатляващ – приказно вкусен и ароматен бульон! Дори и без никакви други подправки (така и не успях да измисля какви да сложа), ястието стана фантастично! А то е забележително и по други причини – здравословно е и се приготвя за нула време.


1 връзка аспержи (300-400 г)
1 ч.ч. (180 г) киноа
1 ч.л. сол
щипка шарен пипер
мъничко кокосово масло


Мерителната чаша е 240 мл.
Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Преди варенето се измива много добре.
Долната част на аспержите се обелва и се отрязва около 1 пръст отдолу.
От обелките и отрязаните парченца се приготвя бульон – заливат се със студена вода и се варят 20-ина минути, след което течността се прецежда.
1 ч.ч. бульон се слага в малка тенджерка да заври. Добавят се киноата и 1 ч.л. сол и се вари около 20 мин. на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Аспержите се нарязват на парченца по 3-4 см. Кокосовото масло се загрява в друга тенджера, добавят се аспержите и се сотират за няколко минутки, като се поръсват с малко сол и шарен пипер. Когато поомекнат (не прекалено, трябва да останат приятно хрупкави), се изсипва сварената киноа и се разбърква.

Ястието е наистина очарователно – максимално простичко, но учудващо вкусно и ароматно, при това без никакви подправки (ако изключим пипера, без който аспержите биха минали съвсем спокойно); със сигурност големият удар беше бульонът. Самата киноа също има свой прекрасен аромат, а аспержите допълват картинката със своята хрупкавост и свеж цвят.