Галет със слънчогледов пастет и киселец

Всяка година по време на бума на пролетните зелении, с повод (за някой празник) или без, поне веднъж правя един забележителен пай с форма на слънце. Изключително е красив и невероятно вкусен, но е малко връткав за приготвяне, затова си изисква повече време и по-специална нагласа. Тогава ми хрумна идеята от същите продукти (намалени наполовина) да оформя галет. И наистина всичко се получи много по-лесно и бързо, а е пак толкова вкусно. Даже допълнително улесних нещата, като намалих видовете зелении само до киселец, и то суров, без предварително задушаване (само с него разполагах в момента 😉, иначе и малко коприва би се вписала идеално в цялостната картинка).


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
45 мл (40 г) зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (40-50 г)
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира заедно с лимоновия сок и солта.
Киселецът се нарязва на ситно и заедно с подправките се добавя към пастета, като се разбърква добре.
Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.

Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.

Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин. – до златист загар отгоре.

Галетът е фантастичен! Хем се надявах на точно такъв резултат, хем имах известни притеснения – дали плънката ще е достатъчно (или пък няма да е прекалено много), как ще е на киселина, дали тестото ще се изпече добре, или пък няма да стане сухо и твърдо… За щастие нито едно от тези опасения не се оправда. Плънката е чудесна на вкус и аромати и накиселява в рамките на приятното, а количеството ѝ е съвършено. Тестото пък е вълшебно – вкусно и хрупкаво, идеално изпечено. 

Поради начина на оформяне в пая „Слънце“ хрупкат само връхчетата, а в галета тестото е хрупкаво отвсякъде (включително и отдолу, дори и след като се премести в чиния). Единственият му недостатък е, че се получава не много голям (около 20 см в диаметър) и се замислям дали следващия път да не направя направо два… 😉

Бананово-кестенова бисквитена торта с шоколадов крем

В последните години кестените ми станаха голяма слабост – и съвсем натурални (просто сварени), и претворени в различни кремчета. А кремчето освен да се приготви самостоятелно в чашки, може да се включи и в състава на някоя тортичка… Е, този път тя е максимално бърза и лесна, защото е бисквитена. И понеже от опит знам, че кестените прекрасно се връзват с аромата на банани, избрах и съответните бисквити.

А кремът просто нямаше как да не е много шоколадов…


3 кутии „Мюсли бисквити с бананов чипс и стафиди“ на фирма "Боровец"

500 г кестени (сварени и обелени)
4 банана (500 г обелени)
1 консерва (400 мл) кокосово мляко
100 г мед (на вкус)
4 с.л. (32 г) какао
2 с.л. ром
1 пак. бурбонска ванилова захар


Всички продукти за крема (без бисквитите) се блендират до гладка смес. В подходяща тавичка (22х22 см) се нареждат плътно бисквити и се покриват с 1/3 от крема. Продължава се така до изчерпване на продуктите (получават се 3 реда от бисквити и крем). Така оформената торта се оставя за няколко часа на стайна температура, след което се поръсва отгоре с кокосови стърготини, може и зрънца нар или каквото друго предпочитате за украса и се прибира в хладилника. Добре е да се консумира на следващия ден.

Тортата е приказно вкусна и сочна, с разкошен аромат на банани, какао и ванилия и с божествен крем – копринено нежен и фин, но с прекрасна плътност от кестените. Приготвя се за отрицателно време, стига преди това да сте намерили доброволци за беленето на кестените… 😉

Тортата не изглежда много голяма, но е добре да се режат по-малки парчета, защото е доста плътна и засищаща. И всяка хапка от нея е подарък за небцето…

Питки розички с шарена сол

От същото тесто като розичките с патладжани могат да се направят всякакви други вариации с различни плънки или подправки. Тестото е изключително удачно – много вкусно, пухкаво и неустоимо хрупкаво, докато питките са топли. Но и на другия ден те никак не са лоши!


1/8 кубче (5 г) прясна мая
½ ч.л. захар
50 г зехтин
200 г затоплена бира
1 ч.л. сол
380-400 г бяло брашно

зехтин за намазване на корите
шарена сол


Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и втасалата мая. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса за 30-40 мин. във фурната.

Втасалото тесто се разделя на 12 топчета и всяко от тях се разточва на дълга и тясна елипсовидна кора. Намазва се съвсем лекичко със зехтин и се поръсва с шарена сол.

Едната половина по дължина се загъва върху другата и получената сгъвка се навива на рулце,

което се поставя изправено във форма за мъфини.

Готовите питки се слагат отново във фурната на 50 градуса да втасат за 40-50 мин.

Когато бухнат достатъчно, както са вътре, фурната се включва на долен реотан с вентилатор и питките се пекат на 160 градуса 25 мин.

Готовите розички се изваждат от формата върху скара да изстиват, за да останат хрупкави.

Розичките са великолепни – изключително красиви, с неустоимо ухание от шарената сол и с божествено хрупкава коричка. Даже и изстинали и омекнали на другия ден, пак са невероятно вкусни. И са все така пухкави и въздушно нежни…

Питките може да се направят и малко по-големи – тогава ще излязат по-малко бройки, но са пак толкова прелестни и апетитни.

Какаов крем от банани и авокадо

Когато към приятното кремче от авокадо и банани се добави и прилично количество какао, се получава това – идеалният какаов крем! Толкова нежен и фин – като мус, толкова вкусен и уханен – без никакви добавени аромати, толкова плътен и шоколадов – без излишни мазнини и други съмнителни съставки; просто самото съвършенство! Приготвя се невъобразимо лесно и само с четири натурални продукта. И така, за 2 порции (изглеждат големички, но кремът е лек) са нужни:


2 банана
1 авокадо
2 с.л. (15 г) какао
4 фурми


Всички съставки се блендират едновременно и кремчето се сипва в подходящи чаши или купички. По желание може да се охлади, преди да се сервира, но и току-що приготвено е чудесно.

Кремът наистина е феноменален – приготвя се за секунди, със съвсем малко, и то натурални съставки, а доставя неимоверно удоволствие на всички сетива. Какво чакате още?! Приготвяйте блендера и големите лъжици!

Патладжани на фурна

По аналогия с тиквичките започнах да използвам този начин и за приготвяне на патладжани – освен печени в суха тава и после овкусени с чесън и магданоз, стават много хубави и оваляни в брашно и подредени като керемидки. Всичко е изключително елементарно и си заслужава човек да го пробва, ако предпочита максимално простата и простичко приготвена храна. Количеството на патладжаните е според големината им и тази на тавата.


патладжани
сол
царевично брашно за овалване
(зехтин или шарлан по желание)


Патладжаните се нарязват на кръгчета с дебелина около 7-8 мм, посоляват се и се оставят 40-50 мин. да им изтече горчивата вода. Изцеждат се добре, овалват се в царевично брашно и се подреждат в подмазана тава като керемидки (със застъпване). Патладжаните се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна на горен и долен реотан около 40-45 мин. – до приятен загар. Като се извадят от фурната, по желание може да се полеят с тъничка струйчица зехтин или шарлан, но по-здравословно е този момент да се пропусне. Липсата на мазнина прекрасно може да се компенсира с купичка слънчогледов сос при сервирането – така ястието става по-завършено и още по-вкусно.

Патладжаните са много вкусни, въпреки че се приготвят толкова елементарно – всъщност в това е очарованието им!