Крем супа със саламура от туршия

Съвсем безпредметно е да се обсъжда колко е полезна домашната натурална туршия; приготвена само с вода и сол, това е истинска храна, с истински живот вътре в нея – на полезни бактерии. Какво да правим обаче със саламурата, когато зеленчуците в буркана свършат? Колкото и да е странно за някого, тя също може да се използва (в крайна сметка млечнокиселите бактерии са в нея, утаени на дъното) – както просто за пийване, така и за готвене. Не съм сигурна колко и дали полезните бактерии оцеляват след термичната обработка, но знам, че в миналото бабите ни са готвели със саламурата. Пък и предпочитам да използвам за нещо полезно тази пробиотична течност, вместо да я излея с лека ръка в канала. Миналата зима готвих елда с праз със саламура вместо вода и се получи чудесно ястие, а сега реших да я вложа в съвсем простичка супа, с минимум продукти. Сложих саламурата от един трилитров буркан (излезе точно 1 л), но в зависимост от това колко е кисела и солена вашата, може количеството ѝ да се намали и да се компенсира с вода, просто преценете според ситуацията.


3 големи картофа (700 г)
3 стръка праз
1 глава целина (300 г)
7-8 клонки мащерка
1 л саламура
700-800 мл вода
копър
магданоз
босилек

шарлан
хранителна мая
лют пипер


Зеленчуците се почистват и се нарязват на едри парчета. Слагат се в тенджера и се наливат саламура и вода, колкото да ги покрият. Добавя се мащерката и се вари 25-30 мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се добавят зелените подправки (може и замразени) и всичко се пасира. При сервиране всяка порция се полива с тъничка струйка шарлан и по желание се поръсва с хранителна мая и лют пипер.

Макар и с малко по-различен от обичайния вкус, супата е доста добра; почти не се усеща специфичната миризма на саламурата (което ме притесняваше в началото) благодарение на праза и подправките. Моята се получи добре на сол, но е леееко киселка – просто няма нужда от лимон при сервирането ;), а освен това шарланът и хранителната мая напълно балансират нещата. Ако все пак се притеснявате от такъв ефект, достатъчно е да намалите саламурата и да увеличите водата. А препечените филийки са идеалната и напълно достатъчна добавка към супата за една лека и приятна вечеря.

Пене от спелта с броколи и сметанов сос

Като всеки жив човек и аз понякога се изкушавам от продукти, които по принцип не одобрявам. Не за друго, а поне веднъж да видя какво представлява и вероятно повече няма да повторя. Така в количката ми в магазина се озова готварската соева сметана. Идеята ми беше да я комбинирам със задушени или сварени на пара броколи, но в последствие всичко това се добави към един пакет паста. В случая – пене от спелта. Естествено може да се ползва паста с всякаква друга форма и от други съставки, но тази от спелта много ми хареса. Пробвала съм и фузили от лимец на същия производител – и те са превъзходни. В крайна сметка се получи нещо много добро – и вкусно, и ароматно, а и цветно (за да постигна последното, реших да добавя и моркови и царевица). А най-добрата атестация дойде от двамата мъжкари вкъщи – мъжът ми, който изобщо не си пада по макарони и броколи, доста ги похвали, а котаракът старателно си облиза паничката…


1 пакет (250 г) пене от спелта
1 глава (500 г) броколи
2 глави лук
2 моркова
½ консерва от 340 г царевица
500 мл готварска соева сметана
10-ина клонки мащерка
щипка сух риган
2½ ч.л. сол (на вкус)
хранителна мая за поръсване


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина. Целта е да се образува ценното вещество сулфорафан.
Лукът се нарязва на дебели полумесеци, морковите се настъргват на едро ренде. Пенето се сварява в подсолена вода за максимум 4-5 мин. (не се подвеждайте по 6-8, препоръчани на пакета) и се отцежда.

Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Налива се малко водичка и се задушава 7-8 минути на слаб огън, докато омекне. Тогава се налива сметаната и се добавят солта, мащерката и риганът. Котлонът се усилва и щом заври, се добавят наситнените броколи и морковите, разбърква се и се готви не повече от 4-5 мин. – просто броколите да омекнат съвсем леко, не да се преварят. Тенджерата се дърпа от котлона и се слага царевицата. Изсипва се свареното пене и се разбърква внимателно, за да не се разкъса пастата. Сервира се веднага, като всяка порция се поръсва с хранителна мая – става още по-вкусно и ароматно.

Въпреки че в суров вид соевата сметана не се отличава с кой знае какъв приятен вкус (и имах сериозни притеснения за крайния резултат), ястието се получи доста вкусно и ароматно, пък и цветно. Заслугата за прекрасния аромат е на задушения лук, мащерката, ригана и хранителната мая, а цветовите акценти са благодарение на морковите и царевицата (изпълниха идеално предназначението си). А ако имате малко търпение да не почнете веднага съдържанието на чинията (за разлика от мен), може да си налеете и чаша бяло вино, ще върви идеално!

Какаово-фъстъчен крем

Приготвяйки симпатичното бананово-фъстъчено брауни, на етапа преди добавянето на овесените ядки установих, че получената до момента смес е чудесно какаово кремче. Затова не се колебах особено да го изпробвам и като самостоятелен десерт. Приготвя се изключително бързо и лесно, а се отплаща с чудесен вкус и аромат на банани и фъстъци. И естествено – на какао… И понеже браунито не е много сладко (поне за моя вкус трябва да е по-сладичко, нали все пак е сладкиш), добавих и малко мед.


2 средни банана (200 г обелени)
50 г фъстъчено масло
15 г какао
1 с.л. мед (на вкус)


Бананите се пасират в чопър. Добавят се фъстъченото масло и какаото и се разбива отново до гладка смес. Кремът се разпределя в чашки и се поръсва с кокосови стърготини или нещо друго по желание за украса.

Кремчето е разкошно! С чудесна текстура, с прекрасен и трудно устоим аромат на банани, фъстъци и какао. Които пък освен всичко друго представляват и една полезна и здравословна комбинация…

Рулца с лютеница

¼ кубче прясна мая (10-11 г)
300 мл топличка вода
6 с.л. зехтин
1 ч.л. захар
2 ч.л. сол
550-600 г брашно

3-4 с.л. лютеница
шарена сол за поръсване


Маята се разбърква със захарта, малко водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се средно меко тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и без дълго месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса 30-40 мин. на топло (във фурната на 50 градуса).
Втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора, дебела около 1 см, и се намазва с лютеница (няма нужда да е много дебело, защото в такъв случай голяма част от нея ще изтече при рязането).

Навива се на руло и се нарязва на резенчета, дебели около 2 см.

Получените рулца се нареждат на разстояние (за да не залепват едно за друго, а да си останат отделни питчици) в 2 тави, покрити с хартия за печене. Поръсват се по желание с шарена сол (аз поръсих само втората тава) и се оставят да втасат отново около 40-45 мин.

Втасалите рулца се пекат на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 18 мин. – трябва да се наблюдават да не причернее лютеницата. Оставят се малко да изстинат и са готови да ги нападаме!

Рулцата са великолепни – добре изпечени и с хрупкава коричка, мекички и пухкави отвътре. Много са красиви, цветни и ароматни.

Поръсените с шарена сол определено са по-добри!

Бананово-фъстъчено брауни само с 4 съставки

Това е едно прекрасно сладкишче – приготвя се за нула време и с малко и достъпни съставки. Важно е бананите да са добре узрели (да са почнали да се появяват тъмни петънца по кората) – така са хем сладки, хем много ароматни. И ако не си падате по много сладки и тежки десерти, няма нужда от друг подсладител. Както и от други аромати или есенции – фъстъченото масло и какаото също ухаят разкошно. Продуктите са за малка тавичка (20х20 см); ако нямате такава, увеличете количеството им пропорционално, за да не се загуби браунито на дъното на тавата…


3 средни банана (300 г обелени)
75 г фъстъчено масло
25 г какао
50 г овесени ядки (фини)


Бананите се пасират в чопър. Добавят се фъстъченото масло, какаото и овесените ядки и се разбива отново. Получената смес се изсипва в тавичка с размери 20х20 см, покрита с хартия за печене (понеже е много гъста, трябва да се размаже с шпатула или лъжица). Пече се 15 мин. в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан. Като се извади от фурната, печивото е доста меко (изглежда недопечено), но като изстине, става идеално.

При мен браунито се получи по-тъничко, защото моята тавичка е малко по-голяма (22х22 см), но пак е чудесно – много вкусно и супер ароматно, мекичко и нежно, леко пружиниращо. Приятно е на сладост, но поне за моя вкус може да е леееко по-сладко (въпреки че бананите бяха добре узрели), така че другия път може да сложа и 5-6 фурми...