Салата "Фантазия" (варненската салата)

Въпросната салата „Фантазия“ открихме миналия месец по време на престоя ни във Варна – купихме си я от щанда за готова храна в един квартален магазин. Състоеше се от краставици, моркови и ябълки, нарязани на тънки пръчици, царевица и копър – всичко това в незнайно съотношение. Беше овкусена или с лимонов сок, или с бял оцет балсамико, защото се усещаше една завладяваща нежна сладост (която със сигурност се дължи и на ябълката, беше жълта). И толкова много ни хареса (не съм и очаквала, че краставица и ябълка ще се съчетаят така добре!), че още на момента реших да я пробвам веднага щом се приберем вкъщи. Така се появи и хралупковският вариант (поради липса на точната рецепта), вече известен вкъщи вместо с оригиналното си име от магазина просто като варненската салата… В крайна сметка количествата и съотношението на продуктите е въпрос на вкус и всеки може да ги променя и наглася според своите предпочитания, но като за първи опит аз претеглих използваните продукти: 1 краставица – 200 г, 1 морков – 100 г и 1 ябълка – 160 г. Царевицата добавях, докато салатата ми хареса на цвят. Останалото – копър, лимонов сок и сол – е на вкус… А накрая се получи учудващо добър резултат – изключително апетитна, цветна и свежа салата, много близка до оригинала.


1 средна краставица
1 голям морков
1 средна ябълка
5-6 с.л. царевица
3-4 стръка копър
сок от 1 малък лимон (на вкус)
сол на вкус


Краставицата се обелва частично – от двете противоположни страни (целта е да се вижда кора само в края на пръчиците, а не по цялата им дължина), ябълката се срязва на две и се почиства, копърът се нарязва на ситно.

Краставицата, морковът и ябълката се нарязват на тънки пръчици (аз ползвах ренде Бьорнер с приставката за по-дебели пръчици – дясната от снимката) и се поливат с лимоновия сок, за да не потъмняват.

Добавят се царевицата и копърът и всичко се разбърква. Салатата се посолява непосредствено преди да се сервира, за да не започне да отбива вода краставицата, но е добре все пак да престои 2-3 минути със солта, за да се овкусят зеленчуците и да омекнат съвсем лекичко – колкото да не са неприятно твърди, остават си съвсем хрупкави.

Салатата е удивителна – толкова простичка, а забележително апетитна и свежа, лека и цветна. Наистина се иска фантазия да комбинираш така продуктите, и резултатът е впечатляващ. В купешката имаше и някакво олио, но аз го пропуснах – компенсирах с маслинки при сервирането.

Пастет от моркови

Вкус, цвят, текстура и аромат – съвършени! Прекрасно тъмножълто, нежна и фина текстура, чудесна гъстота и плътност, разкошен вкус – това е настоящият пастет. Идеята за него тръгна от една рецепта за разядка от сладки картофи, която си бях харесала, но накрая от нея остана само чесънът… Може би защото както винаги съм настроена импровизаторски, а и си спомних един великолепен пастет от морковено-цвеклов пулп, който от доста време не съм правила… Този път обаче вместо да оползотворявам вече използвани продукти, заложих на цели пресни моркови. Повечето от останалите съставки повторих: лимоновият сок си е просто задължителен – да балансира сладостта на морковите, без чесън закъде? 😉, а слънчогледовият тахан и тук е много добро попадение – и за вкуса, и за текстурата. Пастетът стана изключително нежен и фин, но с добра плътност и гъстота и отново е забележително пухкав и кремест. Докато е топъл е малко по-течен, като изстине, се сгъстява и втвърдява леко.
За да стигна до долната рецепта, минах през няколко опита – първия път пекох морковите във фурната, втория път ги задуших в тенджера в малко кокосово масло и водичка, накрая оставих само водата; всички варианти са вкусни, но при печенето морковите доста се изсушават и после има нужда от доста по-голямо количество вода при блендирането, а задушаването е значително по-бърза и лесна технология. В един от опитите пък замених водата (и пропуснах солта) със саламура от тофу, което се оказа изключително сполучливо. Променях и донагласях и количествата на останалите продукти – естествено според своя вкус, така че всеки да употребява лимоновия сок, чесъна и солта според собствените си предпочитания.


500 г моркови
сок от 1 лимон (60-70 г)
4 с.л. (80 г) слънчогледов тахан
4 скилидки чесън
50 г вода (от задушаването на морковите)
1½ ч.л. сол
1 ч.л. смлян кориандър


Морковите се нарязват на едри кубчета и се задушават на слаб огън с малко вода за 15-ина мин., докато омекнат. От течността се отливат 50 г и капакът на тенджерата се маха, за да се изпари останалата вода.

Морковите се оставят да поизстинат малко и се блендират на гладка смес заедно с лимоновия сок, слънчогледовия тахан, чесъна, отделената от задушаването вода, солта и кориандъра.

Пастетът е великолепен – с прекрасен цвят, с отлична гъстота и плътност, изключително вкусен и ароматен. И се приготвя по възможно най-здравословния начин – чрез задушаване само във вода (което си е практически варене), без никакви екстрахирани мазнини. Чудесно се комбинира с хрупкави крекерчета или плоска спелтена питка, идеален е и за сандвичи. А ако при блендирането се сложи малко по-голямо количество вода, за да стане леко по-рядък, се превръща в превъзходно сосче – леко и ефирно – за елдените кюфтета например или пък за каквото друго ви хрумне.

Киноа с чушки и моркови (сурови)

Според сезона и наличните продукти успешните рецепти съвсем резонно претърпяват различни вариации. Тиквички все още има по пазара, но вече не ме привличат така, както в началото на лятото, а какво по-характерно за края му от лъскавите и месести червени чушки… И понеже гледам да ги хапваме повече в суров вид, те са идеални за настоящата технология на приготвяне, необходимо е само да се нарежат на много тънки ивички, за да се впишат по-добре в крайния резултат. Всичко останало си е същото – морковът е настърган на едро и заедно с чушката се добавя към горещата киноа, което е напълно достатъчно, за да омекнат съвсем лекичко зеленчуците, без да претърпяват допълнителна термична обработка. Няма нужда и от никаква екстрахирана мазнина, за да бъде ястието забележително вкусно.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) киноа
1 червена чушка
2 малки моркова
2 скилидки чесън
няколко стръка кориандър (може и замразен)
1 ч.л. сол


Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Преди варенето се измива много добре.
1 ч.ч. вода се слага да заври. Добавят се киноата, наситненият чесън и солта и се вари около 15 мин. на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Малко преди да е готова киноата, се добавя наситненият кориандър.
През това време чушката се нарязва на много тънки ивички, а морковът се настъргва на едрото ренде. Тенджерата с киноата се сваля от котлона, прибавят се зеленчуците и всичко се разбърква добре.

Бързо, лесно, цветно и вкусно – това е съдържанието на чинията. И забележително свежо, защото е сготвено максимално щадящо – чушката и морковите са съвсем малко омекнали и хрускат лекичко изключително приятно.

Ферментирало червено цвекло

Когато преди години открих кваса от цвекло – тази изключително полезна пробиотична напитка с множество ползи за целия организъм, не оценявах достатъчно самото цвекло, оставащо след прецеждането на сока. Просто такава беше рецептата, която ползвах – накрая то се изхвърля, защото се употребява за втора доза квас и си мислех, че всичко полезно от него е вече извлечено; а и за улеснение се реже на по-едри кубчета, което пък създава известно неудобство за по-нататъшното му оползотворяване. Но винаги ми е било жал да го изсипя в кофата с лека ръка, понеже си беше много хубаво на вкус и приятно хрупкащо, явно просто не съумявах да намеря подходящ начин да се възползвам от големите твърди кубчета…
С течение на времето обаче осъзнах, че и самото цвекло не е за пренебрегване – то е не по-малко здравословно и богато на пробиотици от прелестния рубиненочервен сок и спокойно може да се ползва за консумация. Само трябва да се нареже на по-дребни парченца, за да е по-удобно за хапване после. Но понеже не ми се разправяше да го ситня с ножа, реших да ползвам рендето Бьорнер, само че с приставката за пръчици (кубчетата щяха да станат прекалено ситни). А вместо да ползвам по-малък буркан (колкото да побере цвеклото), заложих отново на 3-литровия великан и постигнах 2 в 1 – и ферментирало цвекло за салатка, и прилично количество прекрасна пробиотична напитка.


1 голяма глава (или 2 средни) червено цвекло
3 ч.л. морска сол
изворна вода


Цвеклото се нарязва на удобни за консумация парченца (на дребни кубчета или в моя случай – на тънки пръчици с помощта на ренде Бьорнер) и се слага в буркана. Налива се хубава (изворна, т.е. нехлорирана) вода, като се оставя поне един пръст до гърлото на буркана, добавя се солта и се разбърква. Покрива се с марля или кърпа и се оставя на топло да ферментира.

В зависимост от времето цвеклото ще бъде готово за 4-5 до 6-7 дена. Мехурчетата (или пяната) по повърхността показват, че бактериите в сместа работят и полезното съдържание е в процес на творене (при мен това бурно кипене е на третия ден).

Ако отгоре се образува бяла ципа, може да се обере с лъжица (неметална). Но за да не се получава това, е добре сместа да се разбърква 2-3 пъти на ден (примерно сутрин и вечер).
Цвеклото и напитката са готови, когато ферментацията приключи, т.е. престанат да се образуват нови мехурчета и всичко се успокои (в моя случай – на петия ден).
Тогава течността се прецежда и се налива в стъклени бутилки, а цвеклото (заедно с малко от сока, колкото да го покрие) се прехвърля в стъклен съд с капак и всичко се съхранява в хладилника.

Сокът, т.е. квасът се пие по 100 мл преди ядене два пъти на ден – сутрин и вечер, но и веднъж не е зле. А цвеклото може да се хапва като салатка както самостоятелно, така и да се комбинира с други зеленчуци – моркови, чушки, тиквички, различни зеленолистни, може и варени картофи и/или боб… който каквото предпочита. Разни семенца също биха добре дошли, както и маслинки, а защо не и някакъв дресинг… Важното е да се храним с хубава полезна – и жива! – храна, каквито са ферментиралите зеленчуци.

Конфитюр от сини сливи без захар

Конфитюрът от сини сливи е едно от кулинарните бижута, което всяка уважаваща себе си хралупка е длъжна да има в наличност. 😊 Още повече когато това разкошно на цвят и вкус съкровище е приготвено без кристалче захар… Всъщност и всякакъв друг подсладител е излишен, защото за целта ползвам много добре узрели плодове, които са си достатъчно сладки, съответно са и по-ароматни. И това, че са малко омекнали, не е никакъв проблем (стига ножчето да е остро), защото се приготвят по познатия непретенциозен начин – във фурната.

Количеството им е според наличностите и желания краен резултат, при мен от 2 кг сливи излязоха точно 4 бурканчета от 270 мл (останаха 2-3 сливки за опитване).

Сливите се нарязват на четвъртинки, за да се извадят по-лесно костилките, и се слагат в подходяща тава. Налива се малко водичка и се пекат на 180-200 градуса на долен и горен реотан около час – докато омекнат. Междувременно се разбъркват 2-3 пъти, а ако водата изври, се долива още. Накрая при мен не остана почти никаква течност, но по желание може да се остави някакъв сироп.

Докато са още горещи, сливите се насипват плътно (да няма въздух) в чисти сухи бурканчета, които веднага се затварят.

Полученият конфитюр е просто великолепен – достатъчно сладък и изключително ароматен, с прекрасна свежа кисела жилка. А цветът му е уникален – пурпурно бордо! И няма по-подходящ от него за разкошните козуначените бухтички…