Най-мързеливата торта на света (шоколадов сладкиш с овесени ядки и банани)

Това не е торта в класическия смисъл на думата (не се състои от блатове и крем), но изключително ми допада етикетът „най-мързелива торта на света“ – той си дойде съвсем самичък и съвсем резонно, когато я приготвих и опитах първия път. По-коректно казано е възможно най-елементарният сладкиш, който изобщо може да съществува – и като брой продукти, и като начин на приготвяне. Основните съставки са само три, и то съвсем обикновени – банани, овесени ядки и шоколад, ядките са за разкош и хрупкава текстура (е, имат и добра хранителна стойност де). И се получава еднакво добър резултат както само с лешници, така и само с орехи или с комбинация от тях. Всъщност биха могли да се добавят и някакви сушени плодове (стафиди и/или червени боровинки например), кокосови стърготини или аромати от сорта на канела и портокалови корички, но така могат да се получат нови вариации и всеки път сладкишът да е различен. Приготвянето отнема само няколко минути – колкото да се разтопи шоколадът и да се смесят продуктите, печене или някакви сложни техники няма. А крайният резултат е обратно пропорционален на цялата тази простота – великолепен сладкиш (ако има здравословен такъв, това е точно този!), плътен и засищащ и задоволяващ идеално апетита за сладко и шоколад. Даже може да стане още „по-здравословен“ и да се хапва съвсем без угризения, ако шоколадът се замени с какао и в краен случай някакъв натурален подсладител като фурми, петмез или мед... Броят на бананите е според големината им, най-добре е да се претеглят, за да не стане сместа прекалено твърда и суха или пък да не успее да стегне добре.


4 банана (450 г обелени)
200 г черен шоколад (или шоколадов кувертюр)
250 г фини овесени ядки
100 г лешници или орехи (или комбинация от тях, може и други ядки)


Шоколадът се разтопява, лешниците (орехите) се нарязват на едро с нож. Бананите се пасират, добавят се шоколадът и овесените ядки и всичко се разбърква. Добавят се лешниците (орехите) и отново се разбърква добре. За приготвянето аз ползвам чопър – първо пасирам бананите, добавям шоколада и разбивам до хомогенна смес. Сипвам овесените ядки и врътвам буквално за няколко оборота, колкото да се смесят продуктите (да не се смелят овесените ядки). Тогава изваждам ножчето, добавям лешниците (орехите) и разбърквам добре на ръка.
Стената на тортена форма (20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на плътен слой, като се заравнява добре отгоре. Сладкишът се оставя за 2-3 часа на стайна температура (за да поемат овесените ядки влагата и да омекнат) и се прибира в хладилника за през нощта. 

На другия ден се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини, наситнени ядки...

Сладкишът е изненадващо добър – вкусен и достатъчно сладък, за да засити както глада, така и желанието за сладко по най-добрия начин: с простички и полезни продукти. В хладилника стяга много добре и после могат да се режат хубави парчета. Наистина е забележително как нещо толкова впечатляващо може да се приготви само с четири продукта, и то съвсем достъпни, при това изключително лесно и бързо.

Запеканка от тиквички

Бързо, лесно и забележително апетитно – това е настоящата запеканка. Приготвя се за нула време, със съвсем простички продукти, а става изключително нежна и вкусна. Къде е тайната ли? Ами в дебелината – за да стане толкова изкусителна, трябва да се направи тъничка, затова долните продукти са съобразени за тава с диаметър 30 см. Ако е нужно да се приготви по-голямо количество, трябва да се използва по-голяма тава, защото иначе запеканката ще стане по-дебела, в средата ще остане по-влажна (да не кажа клисава) и няма да е така апетитна.
Когато ползвам настъргани тиквички за кюфтета например, ги посолявам и изстисквам, но този път реших да пропусна това, за да съкратя и улесня нещата, затова добавих малко брашно – заложих на нахутено. Обаче след добавянето на солта и разбъркването сместа трябва веднага да се сложи да се пече, защото иначе тиквичките почват да отбиват вода.


3 малки тиквички (около 600 г)
3 малки моркова (120-130 г)
1 малка глава лук
няколко стръка копър
6-7 листа босилек
3 скилидки чесън
1½ ч.л. сол (на вкус)
100 г нахутено брашно
1 ч.л. кокосово масло за подмазване на тавата


Тиквичките и морковите се настъргват, лукът се нарязва на тънки полумесеци, копърът и босилекът – на ситно, чесънът се накълцва. Междувременно фурната се включва и вътре се слага тавата (незалепваща), за да се сгорещи. Всички продукти се разбъркват, сместа се изсипва в подмазаната гореща тава и се заравнява. Пече се на 200 градуса на долен реотан с вентилатор 25 мин. – докато хване коричка отгоре и ръбчето по края покафенее приятно.

Запеканката е разкошна – тъничка и изкусително вкусна. Освен присъщите за тиквичките чесън и копър се усеща и разкошен аромат на печен лук, босилекът също се вписва чудесно. Въпреки че не е хрупкава (видът ѝ може да създаде неверни очаквания), има приятна горна коричка, а в средата е мекичка, сочна и изключително нежна. И си е точно зеленчуково ястие – с превес на тиквичките над брашното, не е като питка с някакви зеленчуци в нея.

Въпреки че самата запеканка си е достатъчно ароматна, чудесно ѝ върви и чесновият слънчогледов сос (дори и с най-обикновена водичка вместо аквафаба, но с добавен копър).

Шоколадов сладкиш от спелтено брашно с вишни

Шоколадови сладкиши с вишни вече съм правила няколко различни – с пълнозърнесто пшеничено брашно или с грис, и все са хубави, но си наумих да пробвам в комбинация със сочните приятно киселки плодове и тестото на феноменалната двойно шоколадова торта. Просто откакто открих брашното от спелта преди години, съм влюбена в него и вече го използвам за какво ли не. А тестото на споменатата торта е толкова вкусно и ароматно, че неудържимо ми се искаше да го направя пак. Но нямаше да съм аз, ако не променя нещо – исках да проверя какво ще се получи, ако пропусна лененото семе (или съответно ябълковото пюре). И останах много доволна от резултата – когато престои и се овлажни добре от сока на вишните, тестото не се рони или разпада, т.е. опитът излезе положителен, а сладкишът стана великолепен! И понеже съм любителка на сочните и кремести десерти, вишните отново са прилично количество – да могат да покрият почти плътно тестото отгоре (това зависи и от големината на тавичката). Захарта съм преценила според моите вишни – те са по-кисели; ако се ползват по-сладки, захарта е добре да се намали (на 1 ч.ч. да речем).
Мерителната чаша е 240 мл.


3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто брашно от спелта
45 г какао
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон


1¼ ч.ч. (225 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан (или зехтин)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

500 г изчистени вишни (около 600 г с костилките)
кокосови стърготини за украса


Вишните се почистват от дръжките и костилките.
Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта и лимоновата кора и всичко се разбърква добре.
В друга купа захарта се разбърква във водата, докато се разтвори, и се налива шарланът. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тавичка (около 22х32 см), покрита с хартия за печене, и отгоре се подреждат изчистените вишни. Сладкишът се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 30-35 мин. Оставя се да престои до следващия ден, за да се овлажни тестото от вишните и да се смесят още по-добре вкусовете и ароматите. Преди сервиране се поръсва с кокосови стърготини или каквото друго предпочитате.

Сладкишът е разкошен – изключително ароматен и много шоколадов. Отличава се с чудесен баланс на вкусове, цветове и текстури – сладко и кисело, кафяво и червено, блат и сочни плодове. Всъщност след като е престоял през нощта, тестото е поело сока на вишните и е станало влажно и сочно, а плодовете са се стегнали чудесно и създават изключително приятно усещане при всяка хапка. Изобщо – наслада за небцето, удоволствие за душата!

Жасминов ориз (с кокосово масло)

В оризовата ми класация жасминовият е на второ място, но на съвсем ниско стъпалце след водача басмати – подобно на него е изключително нежен на вид и със завиден аромат. Съществената разлика между двата сорта е произходът им – родината на басмати е подножието на Хималаите (Пакистан и Северна Индия), а на жасминовия – Тайланд. Но в моето сърце са изключително близки – обожавам и двата, като предпочитам пълнозърнестите им варианти. За съжаление и този път кривнах от правилото, изкушавайки се с един пакет бял жасмин, но неотклонно спазих практиката си да го накисвам преди варене (така се променя съотношението ориз : вода, което обикновено се препоръчва на пакета). И бъдете готови за ястие буквално аламинут – белият за разлика от пълнозърнестия се сварява за отрицателно време, за по-малко от 5 минути. А когато поеме всичката вода, прилагам двете дежурни хитринки: първо, дръпвам го от котлона и го оставям да се задуши за няколко минути; и второ, разбърквам го леко с вилица, за да стане пръхкав.


1 ч.ч. (180 г) жасминов ориз (бял)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предната вечер (междувременно водата може да се смени). На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата – става забележително бързо. Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.

Оризът става фантастичен – изключително нежен и ароматен. Може да се остави и само така (особено ако ще се ползва за гарнитура, най-вече за някое тайландско къри), но по желание преди разбъркването може да се добави бучица кокосово масло. Така става още по-вкусен и ароматен, а за цвят и за разкош отгоре може да се ръсне и малко грах, минат за 1-2 минути на огъня с минимално количество кокосово масло и наситнен копър. И тогава вече е съвсем достатъчен и за основно ястие, няма нужда да е гарнитура към нещо друго…

Сурова шоколадово-морковена торта

Преди няколко години тази тортичка беше извънредно популярна в една от кулинарните групи в социалната мрежа; не си спомням авторката ѝ, но тогава вероятно не остана някой, който да не я пробва. И всички бяха очаровани от нея. Приготвя се изключително лесно и бързо, със здравословни и съвсем достъпни продукти. Според първоначалната рецепта блатът на тортата се печеше, но беше дадена и опция да се остави суров; аз заложих на втората възможност и така и не пробвах първата, останах си и в последствие на суровия вариант. И съм изключително доволна от избора си – така тортата става невероятно свежа и лека, с разкошно хрускаща основа; и не е за пренебрегване – по-здравословна.
И така, за 20-сантиметрова тортена форма са необходими:


блат:
100 г моркови
125 г орехи
100 г фурми
25 г кокосови стърготини
½ с.л. какао
кора на ½ лимон

крем:
4 банана (400 г обелени)
80 г шоколад
30 г орехи


Орехите се накисват от предния ден в студена вода. На другия ден се измиват добре (междувременно водата може да се смени) и заедно с останалите продукти за блата се смилат в чопър. Сместа остава леко груба, не е съвсем фино смляна, но в това е очарованието ѝ – да хруска лекичко.
Стената на тортена форма се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Шоколадът се разтопява и заедно с бананите и орехите се блендира до гладка смес. Кремът се излива върху блата и тортата се прибира в хладилника за около денонощие. Когато стегне, се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини или кой каквото предпочита.

Тортичката е просто фантастична – много креместа, много шоколадова, но в същото време лека като приказна фея. Чудесна е на сладост, прекрасна е на аромати. Забележително свежа и нежна е едновременно – блатът хруска изключително приятно, кремът е супергладък и фин и двата слоя чудесно се допълват един друг. И понеже тортата е толкова лека, парчето изчезва от чинията неусетно, така че спокойно може да се направи двойна доза (естествено в по-голяма форма).