Студена напитка от бъз цвят с ягоди (и банани)

Напитката от цветове на бъз (известна още като лимонада с бъз или дори бъзонада) си е класика, но ако към нея се прибавят и няколко ягоди, нещата минават на друго ниво. Новият вид е по-атрактивен и много приятен заради цвета и по-богатия си аромат. Ягодите може да се пасират фино, преди да се добавят в течността, но аз ги предпочитам намачкани с вилица – така ситните парченца придават очарователна текстура на напитката.


10-ина цвята бъз
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон
4-5 ягоди
(1 банан)

Цветовете бъз се слагат в кана (без да се препълва и натъпква) заедно с няколко резенчета лимон и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. На другия ден цветовете се изстискват и получената течност се прецежда. Добавя се лимоновият сок и се подслажда с мед на вкус. Ягодите се намачкват с вилица (по желание може да се пасират и по-фино) и се прибавят към течността. Разрежда се с още вода – от 1-литрова кана с накиснат бъз накрая се получават 2 л готово питие. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.

Напитката е великолепна – много свежа и ароматна, с прекрасен вкус и невероятен цвят. И „базовият“ вариант (без плодова добавка) е достатъчно добър, но този несъмнено е по-интересен – заради цвета и аромата, който дават ягодите. Изключително приятна е и текстурата му благодарение на ситните парченца от тях в течността.

Допълнение 2024

А ако част от меда се замени с пасиран (може и само намачкан с вилица) банан, напитката става още по-хубава – той ѝ придава още по-приятен аромат, също е лека плътност. Открих това съвсем случайно, опитвайки се да оползотворя един банан, но нали така се правят всички велики открития… 😉

Мармалад от бъзак (без захар)

Друг популярен начин освен чрез сушене да се съхранят за зимата полезните зрънца на бъза (или по-точно на бъзака) е от тях да се направи мармалад. Това е и едно от най-прилаганите от големия български лечител Петър Димков лекарства. В книгата му „Българска народна медицина“ бъзовият мармалад се препоръчва при какви ли не болести и неразположения. Ето какво пише за него в книгата си „Сто години за всеки (Рецептите на Петър Димков)“ Николай Антонов:

„Притежава в най-концентриран вид всички благотворни въздействия на растението, регулира стомашно-чревната и пикочо-половата система, действа антиканцерогенно, кожата побелява, погледът се избистря, повишава се тонусът на живот.“

Мармаладът се приготвя много лесно, трудната (и цапаща!) част е оронването на зрънцата. Важно е обаче да се ползват хубави и добре узрели плодчета бъзак (зелените са отровни). Количеството е според това, колко краен продукт желаете да получите или просто с колко суровина разполагате… При мен от 2 кг изчистени плодчета излязоха тези 6 бурканчета. А според следния популярен в нета цитат всяко от тях си е чисто съкровище!

“Навремето нашите умни търговци – разказваше Лечителя Петър Димков, – понеже са знаели тези рецепти, приготвяли мармалад от бъз и го продавали в буркани в Цариград. Ханъмите какво ли не давали за този мармалад!”

И за да бъде съкровището съвсем безспорно, то се приготвя без захар. Още повече, че като се отвори бурканчето, винаги може да се разбърка с мед (всъщност в повечето рецепти самият Димков препоръчва да се приема 1 ч.л. бъзов мармалад, смесен с мед).

Плодчетата бъзак се оронват от дръжките с помощта на вилица.

Слагат се в тенджера и като се разбърква (така се отделя по-бързо сокът), се варят около половин час – докато мармаладът леко се сгъсти.

Понеже ароматът на бъзака не е особено приятен, аз добавих и няколко листа индрише (то също е билка, използвана от Димков в някои рецепти). Горещият мармалад се насипва в бурканчета, които се стерилизират за 15 мин.

Мармаладът се взема по 1 ч.л. преди ядене. Понеже не е най-приятното нещо на света, може да се смеси и с мед. Ние си хапваме от него профилактично – през зимата си слагаме по 1 лъжичка в купичката с плодове за закуска.

Сироп от бъз цвят с мед

Сиропът от цветове на бъз е нещо прекрасно и си струва човек да си го приготви, за да може да му се наслаждава и през месеците, когато ароматните бели цветове вече няма да са налични. Влагането на голямо количество захар в него обаче възпира доста хора, а други просто търсят алтернативи. И понеже съм от вторите, реших да поекспериментирам.

Така първоначално намалих захарта в популярната рецепта наполовина, а после продължих да изпробвам и нови възможности. И понеже за мен най-добрият заместител е медът, заложих на него.
Технологията на приготвяне и пропорциите са същите като на варианта със захар – ½ кг мед на 1 л течност. Сиропът не само се получи не по-лош от първообраза си, а е и по-ароматен и със сигурност по-полезен. Единственото ми притеснение беше, че медът ще предизвика по-бърза ферментация (отколкото захарта), затова прибрах готовия сироп за съхранение в хладилника.


цветове бъз
студена вода
мед
сок от 2-3 лимона


Цветовете бъз се слагат в съд с подходяща големина – аз ползвам порцеланова купа или глинен гювеч.

Заливат се с толкова вода, колкото да се покрият (и колкото позволява съдът) и се притискат с чиния или друго подходящо.

Съдът се оставя на хладно място за поне едно денонощие (спокойно може и две). Тогава съдържанието се изстисква с ръце, добавя се лимоновият сок и всичко се прецежда добре (аз ползвам филтърен плат, може и няколко слоя тензух). Получиха ми се 2 л прецедена течност и по аналогия на варианта със захар реших да сложа 1 буркан мед (почти 1 кг е), т.е. ½ кг мед на 1 л течност. Разбърква се до пълното разтваряне на меда и сиропът се налива в подходящи бутилки, които се затварят добре. Съхранява се в хладилника – аз поне нямам друг вариант, а съм чела за случаи, когато сиропът (този със захар!) започва да ферментира в бутилките и изстрелва капачките като ракети, а за вариацията с мед ми се видя още по-опасно…

Сиропът се консумира, като се разрежда с вода на вкус, а спокойно в каната може да се добавят и няколко резенчета пресен лимон. Прекрасен е на вкус и аромат и е наистина полезен за разлика от варианта със захар. Идеален е и за подслаждане на любимия билков чай, а предполагам, че в съвсем малки количества (по глътка-две) може да се пийва и неразреден като сироп за кашлица…

Круши с овесени трици, сусамов тахан и орехи

Когато крушите се съхраняват по-дълго време през зимата, омекват много и тогава почваме да им се мръщим… Оказа се обаче, че нарязани на хапки в купичка и комбинирани с лимец (най-добре покълнал, може и спелта), орехи и нар, са превъзходна закуска. Ако се случи обаче да не разполагам с лимец или пък му е нужно още време да покълне, много вкусна и полезна замяна се получава с овесени трици. Единственото неудобство е, че при тях трябва да се изчака малко да набъбнат (за да омекнат) от досега с влажните круши и тахана. Но докато приготвя орехите, триците са готови! А черешката на тортата в тази здравословна сутрешна купичка е една лъжичка домашен мармалад от бъзак, приготвен и без кристалче захар! Количествата на отделните продукти са въпрос на желание и вкус (зависи и колко едри са крушите естествено), в една порция аз слагам:


2 круши
2 с.л. овесени трици
2-3 ч.л. сусамов тахан
шепичка орехи
1 ч.л. мармалад от бъзак


Крушите се нарязват на дребни парченца в купичка. Добавят се триците и се разбърква леко, за да могат да се овлажнят по-добре. Отгоре се поръсва с тахана и начупените на едро орехи и се завършва с мармалада от бъзак.

Закуската е разкошна – здравословна и вкусна, с прекрасна сладост и аромат от крушите и хрупкавост от орехите. Единственото нещо с по-странен вкус е мармаладът от бъзак – той е с доста силен специфичен аромат, но за неговите полезни качества (особено приготвен нестандартно без захар) две мнения няма…

Сушен черен бъз

Черният бъз е най-силната българска билка. Тези думи се приписват на големия наш лечител Петър Димков. Самата аз не съм ги срещала в негова книга, но и далеч не съм прочела всичко от него… Из нета са популярни различни рецепти с узрелите бъзови плодчета, но по мое мнение има голямо объркване и смесване на двата вида – черен бъз (дървовиден бъз, свирчовина, Sambucus nigra) и бъзак (тревист бъз, Sambucus ebulus). В едни източници забележителните лечебни свойства се приписват на черния бъз, в други – на тревистия. Доколкото съм преглеждала Димковата „Българска народна медицина“, почти навсякъде той говори за бъзака и дава рецепти с него. Но из нета е много популярен и следният цитат (за съжаление не знам за коя книга става въпрос):

Лечителят Петър Димков разказваше в своя книга: “Бях излязъл на екскурзия към Своге и изведнъж се натъкнах на една невестулка, която се бореше с пепелянка. Отровната змия се стремеше да захапе невестулката, тя пък се присягаше да захапе змията... Надмощие имаше змията – тя клъвна невестулката. Помислих си, че борбата е завършила. Невестулката бързо се шмугна в храстите, видях я как обели с острите си зъби кората от един бъз и схруска малко от нея... Минута след това отново се върна и се вкопчи в змията... И не я остави, докато не я прегриза и умъртви... Оттогава е и моят интерес към черния бъз... Това е едно чудно растение... Добитъкът, който пасе по склоновете, яде наесен черните зърна на бъза така, както човек яде баклава... А веднъж наблюдавах какво правят лястовиците, преди да отлетят на юг: няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза – само тях! – и се зареждат със сили да прелетят огромното разстояние...”

Така че за да не пропусна нещо, обръщам внимание и на двата вида бъз. В случая – под прожекторите (или по-точно казано, под жарките слънчеви лъчи) е дървовидният.
Най-популярната рецепта с плодчета бъз е за сироп. Но той се приготвя с голямо количество захар (макар че после се приема минимално количество). Освен това няма единна рецепта за него: според едни се държи на тъмно, според други – на светло и дори слънчево място (мисля, че така е и според самия Димков); според едни трябва да ферментира, според други – не трябва в никакъв случай. Срещала съм и варианти с мед (това според мен е предпоставка за ферментация обаче). Затова аз избрах по-природосъобразната, а и много по-лесна за изпълнение алтернатива – да изсуша зрънцата бъз и после, в сезона на гриповете и настинките, да си ги хапваме така. Макар че срещнах и рецепти, в които изсушените плодчета се заливат от вечерта с вода, на другия ден се прецежда и се изпива само течността. Или пък се прави отвара с тях. Но това пак си е някакво усложнение… Къде-къде по-лесно и мързеливо е да си хапнеш няколко зрънца сутрин на гладно (защо не и по друго време на деня)!

Берат се чисти и хубави гроздчета добре узрял сочен бъз (да не са изсъхнали на дървото) и се подреждат в подходящ съд. Ако има недоузрели зрънца, се махат. Слагат се на слънце и се сушат в продължение на няколко дни – докато станат твърди и сухи. След това се оронват и се съхраняват в бурканче. По същия начин се суши и съхранява и бъзакът.

През есенно-зимния период, след чашата гореща вода сутрин на гладно и последвалия я пчелен коктейл, идва ред и на десетина плодчета сушен бъз (или бъзак). За засилване на имунитета и като страж против разните му там вируси… Дали няма да помага и срещу Covid-19?

Студена напитка от бъз цвят

Освен сироп за по-нататъшна употреба от прелестните и ароматни цветове бъз може да се приготви и напитка за директна консумация. Принципът е същият, като на вече многократно изпитаните напитки от маточина, мента, глухарчета или маслодайни рози. Всички те стават прекрасни, но и напитката от бъз не им отстъпва по нищо. А съвсем спокойно уханните бели цветове могат да се комбинират и с няколко стръкчета маточина и мента…


10-ина цвята бъз
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон


Цветовете бъз се слагат в кана (без да се препълва и натъпква) заедно с няколко резенчета лимон и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти.

На другия ден цветовете се изстискват и получената течност се прецежда. Добавя се лимоновият сок и се подслажда с мед на вкус. Разрежда се с още вода – от 1-литрова кана с накиснат бъз накрая се получават 2 л готово питие. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.

Напитката е превъзходна – ароматна, освежаваща и не на последно място, полезна. Всеизвестно е, че бъзът е чудесна българска билка, така че това е един прекрасен начин да се възползваме от лечебните му свойства по много приятен начин.

Сироп от бъз цвят

Нетът е пълен с рецепти за сироп от бъз, но разликите между тях са толкова големи, че човек може лесно да се обърка и много да се затрудни при избора си. То се броят цветовете бъз, мери се водата за заливане, едни ползват пресни лимони, други пък – лимонтузу… Някъде има стерилизиране и/или парафиниране на бутилките, другаде – не… Изобщо вариации всякакви!
Самата аз бях много объркана, когато за първи път реших да приготвя въпросния сироп. Но след няколко години практика всичко ми се изясни – кара се на око и по усет! Не броя цветовете, а просто ги слагам в съд с подходяща големина, заливам с вода (не я меря) колкото да се покрият цветовете и добавям 1-2 лимона на кръгчета. Няма нищо фатално в това дали течността ще стане по-лека или по-силна (по-ароматна) – при консумация се разрежда с вода на вкус, така че нещата се регулират много лесно…
Остана да се уточни въпросът с количеството на захарта. Когато бъзът е престоял достатъчно във водата (поне едно денонощие, аз съм го държала и по две), водата се прецежда и цветовете се изстискват. Тогава течността се премерва и на 1 л от нея се слага 1 кг захар. Така процедирах първия път, но се оказа, че сиропът става прекалено сладък и съответно изисква доста вода за разреждане, което пък значително намалява вкуса и аромата на бъза. Затова по своя преценка намалих наполовина количеството на захарта – вече слагам ½ кг на 1 л течност. Сиропът става по-лек, разрежда се с по-малко вода и ароматът на бъза е доста по-осезаем. Оказа се, че приготвянето на сиропа изобщо не е толкова сложно и ангажиращо с точни бройки, грамажи и литри…

Просто е достатъчно човек да си направи една хубава разходка и да си набере известно количество бъз – колкото му се иска или пък колкото успее да намери… Важното е цветовете да са добре цъфнали и да са чистички, без въшки.

цветове бъз
студена вода
1-2 лимона
нерафинирана (кафява) захар


Цветовете бъз се слагат в съд с подходяща големина – аз ползвам порцеланова купа или глинен гювеч. Заливат се с толкова вода, колкото да се покрият (и колкото позволява съдът).

Отгоре се слагат лимони, нарязани на кръгчета,

и се притискат с чиния или друго подходящо (може преди това всичко да се намачка внимателно с дървена лъжица).

Съдът се оставя на хладно място за поне едно денонощие (спокойно може и две). Тогава съдържанието се изстисква с ръце и се прецежда добре (аз ползвам филтърен плат, може и няколко слоя тензух). Течността се премерва и на 1 л от нея се добавя ½ кг захар. Разбърква се до пълното разтваряне на захарта и сиропът се насипва в подходящи бутилки, които се затварят добре. Съхранява се на хладно място.
Аз не стерилизирам бутилките (а за съжаление нямаме и мазе), затова ги държа в хладилника. Ако не можете да си позволите това, намерете най-удачния за вас вариант за съхранение. Чела съм за случаи, когато сиропът започва да ферментира в бутилките и изстрелва капачките като ракети, така че бъдете предпазливи с това…

Сиропът се консумира, като се разрежда с вода на вкус. Много е приятен на вкус и аромат и само така, но спокойно в каната може да се добавят и няколко резенчета пресен лимон. А защо не и листенца мента и/или маточина… Мисля, че много добро приложение може да му се намери през зимата без разреждане като сироп за кашлица (дано не се налага!) или пък за подслаждане на любимия билков чай…