Червен ориз „Екзотик“

Червеният ориз е интересен и вкусен продукт, не широко популярен, с което преди време заслужи вниманието ми. И както е известно, всеки сорт ориз си има своите особености при приготвянето – разликите са както в количеството вода, така и във времето за варене. Затова, докато остана доволна от крайния резултат, се наложи да направя няколко опита. Според указанието на кутията оризът (сух, ненакиснат) се вари 22 минути в съотношение с водата 1:2½. Но в предложената по-долу рецепта 200 г ориз се слага в 450 г вряща вода, което нито в чаши, нито в грамове отговаря на илюстрацията. Това несъответствие между обем и грамаж, както и обстоятелството, че задължително накисвам всички зърнени преди варене, наложиха да поекспериментирам и да достигна до ново съотношение ориз : вода. Същевременно установих и друга заблуда – времето за варене е двойно по-дълго от посоченото на кутията, т.е. е 40-45 мин. в зависимост от силата на котлона.
И така, първия път сварих 1 ч.ч. ориз (предварително накиснат) в 1¼ ч.ч. вода. Резултатът беше задоволителен, макар че оризът остана малко твърдичък (вероятно още ¼ ч.ч. вода нямаше да му навредят). Към горещия ориз обаче добавих и 1 сурова тиквичка и 1 морков, настъргани на едрото ренде. Така не само се получи завършено ястие, но и явно зеленчуците овлажниха и омекотиха ориза.
При втория си опит реших да ползвам рецептата от кутията – видя ми се прекалено екзотична, с което и много интересна. Оризът стана изключително вкусен и ароматен, но беше хубав за ядене само докато беше топъл. Като изстина (дори още в купичката по време на обяда), се втвърди и чак стана малко труден за дъвчене, макар че доста зрънца се бяха разпукали. Затова при третия опит увеличих малко водата и останах по-доволна от резултата. Ето и останалите продукти от рецептата на пакета, чиито количества промених незначително (вместо прясна лимонова кора може да се ползва щипчица сушени лимонови, а защо не и портокалови корички):


1 ч.ч. (180 г) червен ориз, накиснат
1½ ч.ч. (360 г) вода
¼ ч.ч. (50 г) кокосово мляко
1 ч.л. сол
2-3 ивички лимонова кора
¼ ч.л. канела
4-5 пъпки карамфил


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода заедно с кокосовото мляко и солта. Добавят се лимоновата кора, канелата и карамфилът. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата (това става за 40-45 мин.). Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква и се оставя 10 мин. при затворен капак. Изваждат се пъпките карамфил и е готов за сервиране.

Оризът е изключително вкусен и ароматен, с прекрасен букет от екзотични ухания. Понеже някои зрънца са се разпукали, изглежда така, сякаш е разварен, но всъщност е добре сварен, т.е. не е неприятно твърд и се дъвче лесно. В крайна сметка всичко е въпрос на вкус, друг може да предпочита точно този сорт по-твърд и неразпукан… Важното е, че малко странната на пръв прочит рецепта от кутията се оказа великолепна. Оризът е чудесен и самостоятелно, но спокойно може да се ползва и за гарнитура към друго ястие.

Коледни лешниково-кокосови сладки

Това са онези разкошни псевдотрюфелчета, които те карат да се размазваш от удоволствие при всяка хапка, но в коледен вариант. Всъщност изобщо не е трудно едни стандартни сладки, бисквитки или бонбони да се превърнат в коледни – достатъчно е само да им се добавят подходящите аромати. За мен това са канелата, карамфилът и портокаловата кора – те създават характерното ухание на Коледа. Направих и още една промяна – пропуснах кокосовите стърготини (тяхното хрускащо присъствие някак не ми се връзва с празника), като ги компенсирах с кокосово брашно. И сладките станаха повече от прекрасни!
Понеже разполагам с домашно изсушени портокалови корички, използвах тях, но съм убедена, че ще стане превъзходно, а защо не и още по-добре с прясно настъргана кора от портокал.


250 г изчистени ябълки
1 банан (100 г обелен)
40 г сусамов тахан
2 с.л. (40-45 г) златен сироп (меласа)
1 ч.л. канела
¼ ч.л. смлян карамфил (10 пъпки счукани)
1 ч.л. портокалови корички (настъргана кора от 1 портокал)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. ябълков оцет
100 г лешниково брашно (смлени лешници)
80 г кокосово брашно


Ябълките (аз не ги беля) се накълцват в чопър. Добавят се бананът, таханът, златният сироп, канелата, карамфилът, портокаловите корички и угасената в оцета сода и се пасира до гладка смес. Прибавя се лешниковото брашно и се разбива още до смесване на всички продукти. Накрая се слага кокосовото брашно – последно и не всичкото наведнъж, защото с него се регулира гъстотата (ако се наложи, количеството му може да се коригира). Получава се мека смес, с която се работи много лесно (чудно вкусна е и сурова – може да се ползва за бонбони без печене, без содата естествено).

От нея с ръце се оформят топчета (моите са с големината на орех и излязоха 30 броя) и се подреждат в тава върху хартия за печене.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 14-15 мин. На пръв поглед изглеждат недопечени и на допир са прекалено меки, но като изстинат, се стягат.
Съхраняват се в купа (кутия) с капак – така омекват и заприличват поразително на трюфелчета, въпреки че в тях няма никакво какао (шоколад). Ако оцелеят повече от 2-3 дена, е добре купата да се прибере в хладилника. И колкото повече стоят, толкова по-хубави стават.

Сладките, както и първообразът им, са великолепни! Всяка хапка от тях създава онова вече познато блаженство, като сега удоволствието е на още по-високо ниво благодарение на добавените аромати. Усеща се прекрасно ухание на канела и карамфил, а нежно хрускащите портокалови корички допринасят още повече за върховната наслада. И Коледа става още по-вкусна, щастлива и уютна.

Постни безглутенови кексчета с тиква и стафиди

Това са вече любимите на мнозина кексчета с тиква и стафиди, но в безглутенов вариант. Пълнозърнестото брашно (пшеничено или спелтено) е заменено с елдено, а захарта, макар и нерафинирана, отстъпи мястото си на кокосова. Последната се оказа голямото попадение в рецептата – тя е не само подсладител, но и ароматизира по вълшебен начин печивото. А като отчетем и накиснатите в ром стафиди, карамфила и кардамона, крайният резултат надминава дори и най-смелите очаквания… Кексчетата много трудно могат да се опишат с думи и единственият начин да разберете за какви вкусове и аромати говоря, е да ги направите и лично да ги опитате! 😊
Мерителната чаша е 240 мл и за 12 кексчета са необходими:


2 ч.ч. (300 г) настъргана сурова тиква
1 ч.ч. (160 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром

4 с.л. златно ленено семе
1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.ч. (160 г) кокосова захар

1 ч.ч. (130 г) брашно от елда
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. канела
3-4 пъпки карамфил – счукани
3-4 шушулки кардамон – счукани (само семенцата)
щипка сол

посипка:
1 шепа орехи (30 г)
1 с.л. кокосова захар


Стафидите се накисват в рома, докато се приготвят останалите съставки.
Ленено семе се смила и се накисва в купа за разбиване с половината вода за поне 10 мин., докато набъбне и стане подобно на желе.
В друга купа се смесват брашната, бакпулверът и подправките.
Към ленено семе се добавят шарланът, захарта и останалата вода и се разбърква добре. Прибавят се сухите съставки и се разбърква с тел само до смесване на продуктите. Добавят се тиквата и стафидите и отново се разбърква до хомогенна смес. Тестото се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини. Излизат точно 12 броя, напълнени почти до ръба. Няма нужда формичките да се оставят 1/3 празни, защото тестото не се надува както това с яйца.

Орехите се смилат в мелничка заедно със захарта и се поръсват върху кексчетата. Притиска се леко отгоре, за да залепне посипката и да не се изрони след изпичането.

 

Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути. Най-добре е да се проверява с клечка дали са готови.

Оставят се да изстинат върху решетка.

Кексчетата са фантастични – чудно вкусни и с букет от божествени аромати. Кокосовата захар освен че подслажда, придава и завладяващо сетивата ухание – леко карамелено и изключително приятно. Същото важи и за стафидите, накиснати в ром – те и подслаждат, и ароматизират, а придават и прекрасна текстура. Да не пропуснем да отбележим и заслугата на карамфила и кардамона – в добавка към дежурната за тиквата канела просто творят чудеса. Всичко това прави от кексчетата истински бижута – всяка хапка от тях е блаженство за душата и наслада за всички сетива и човек се пренася в страна на вълшебства и мечти…

Постни орехови сладки

Това са едни почти сурови гръцки сладки, които аз не точно побългарих – по-скоро похралупчих 😊. На рецептата попаднах в кулинарна група в социалните мрежи, но я промених спрямо своите разбирания и вкус. Кое не одобрих – портокаловият сок се слага да заври с меда, а подправките се оставят сурови. И в списъка с продукти се мъдреше коняк, както и пудра захар за овалване… Аз направих точно обратното – кипнах за няколко секунди портокаловия сок с подправките и алкохола (като минат макар и съвсем кратка термична обработка, ароматът им става по-приятен), а меда добавих, когато сместа поизстина значително. И откакто открих узото в сиропа на едни други характерни гръцки сладки – пияните меломакарони, не бих ползвала друг алкохол… А понеже пудра захар не е влизала в моята кухня от години, си правя сама такава при нужда – просто смилам нерафинирана захар на прах.
В крайна сметка се получиха едни забележителни орехови бижута – много вкусни и ароматни, изключително лесни и бързи за приготвяне. И поради използваните аромати – портокал, канела и карамфил, са изключително подходящи за Коледа. Ако изобщо някой десерт може да се определи като здравословен, това са тези сладки – те са без брашно, без екстрахирани мазнини, без печене, почти само с натурален подсладител (може да се измисли нещо друго за овалване), дори могат да се направят в безглутенов вариант (ако сухарът се замени с фини овесени ядки). От долните продукти при мен излязоха 22 броя с големината на орех, но можеше и да са 1-2 повече – зависи кой колко опитва… 😉


300 г орехи
25 г сухар смлян (или галета) или фини овесени ядки

70 мл прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора на 1 портокал
½ ч.л. канела
10 пъпки карамфил, счукани
1 с.л. узо
60 г мед

30-40 г нерафинирана захар, смляна


Портокаловият сок заедно с настърганата кора, канелата, карамфила и узото се слага в малък съд (джезве за кафе) на котлона и сместа се кипва. Оставя се да поизстине, добавя се медът и се разбърква до стопяването му.
Орехите се смилат не прекалено фино в чопър, прехвърлят се в купа и се добавя сухарът. Разбърква се и към сухата смес се налива сиропът, като бъркането продължава.

Готовата смес се слага в хладилника за два часа. Тогава от нея се оформят топчета и се овалват в пудра захар.

Аз явно бях смляла орехите по-едро от необходимото и ми се наложи да мина вече готовата смес още веднъж през чопъра, от което тя стана по-фина от това, което желаех. Но сладките си станаха чудесни на вкус и се оформяха съвсем лесно. Много са леки и приятни, с характерните аромати на зима и Коледа. Просто идеални за предстоящите празници! И могат (дори според мен е препоръчително) да се приготвят непосредствено преди деня на сервирането, не са от онзи тип сладки, които е задължително да престоят поне седмица преди консумация.

Допълнение 2023 г.

Реших да пробвам сладките в безглутенов вариант – с фини овесени ядки вместо сухар (същия грамаж), и с улеснено приготвяне – само в чопъра, без сместа да се прехвърля в купа. Орехите се смилат, добавят се овесените ядки и пак се врътва за малко; налива се портокаловият сироп и се врътва още малко, колкото да се смесят продуктите (да не се наситняват излишно орехите). Получената смес е много добра за оформяне на топчета, а сладките са пак толкова хубави – няма разлика във вкуса и вида със сухар и с овесени ядки, така че смятам и за в бъдеще да ги правя по този начин.

Горещ шоколад

Ако човек иска да се поглези малко, чудесна възможност за това е да се наслади на чаша горещ шоколад. Напитката се приготвя много лесно и бързо, а носи неизмерима наслада за всички сетива. Особено пък ако е с кокосово мляко – тогава резултатът е с класи над стандартния вариант с животинско такова; който не е пробвал горещ шоколад с кокосовата благинка, е пропуснал много… А когато към цялостната картинка се добавят и вълшебните аромати на канелата, карамфила и кленовия сироп, нещата стават феноменални. Понеже аз ползвам кокосово мляко, което е много гъсто (креместо), го разреждам с вода; ако млякото е по-рядко и течно, това вероятно няма да е необходимо. Идеята за рецептата взех оттук, но я промених малко, защото количествата на какаото, канелата и карамфила са прекалено много за една чаша.


50 г гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г вода
1½ с.л. (12 г) какао
¼ ч.л. канела
1 пъпка карамфил (счукан)
1 с.л. кленов сироп


Кокосовото мляко, водата, какаото, канелата и карамфилът се смесват в джезве (или друг подходящ съд) и сместа се слага на котлона. Загрява се, но без да завира, като се бърка, за да се разтворят добре сухите съставки. Горещата течност се налива в чаша и се добавя кленовият сироп.

Напитката е умопомрачителна – плътна, идеална на сладост и божествено ароматна. Всяка глътка от нея носи върховно удоволствие и по цялото тяло се разлива неописуемо блаженство, на което е най-добре да се отдадем без повече излишни думи…

Постен сладкиш с круши

Тази рецепта е идеална за по-твърди плодове – правила съм я с дюли и сладкишът става великолепен. В случая обаче става въпрос за оползотворяване на капнали все още зелени круши. Макар че са недозрели и не достатъчно наедрели, ме е яд да ги изхвърлям, защото са лично отгледани от нас, при това без пръскане и торене. Пък и не са огромно количество, какъвто е случаят с ябълките – там има и да хвърляш, и да раздаваш, и пак остава достатъчно за какво ли не. Като всички капнали плодове и крушите имат два проблема – отвътре са червиви, а отвън натъртени. Тези недостатъци не позволяват да се държат, докато омекнат и станат приятни за ядене сурови. Затова търся начини са използването им още сега. И тогава на помощ идва тази рецепта, която много уважавам – изключително лесна и бърза е (да не кажа мързелива), не се цапат безброй съдове, уреди и прибори (ползват се само една тенджера и тава), а крайният резултат е повече от чудесен, въпреки че крушите са зелени! Най-мъчното нещо е чистенето и рязането им, понеже са много твърди…


1 кг круши (капнали недозрели, вече изчистени)
1 ч.ч. (180 г) нерафинирана захар
2 ч.л. канела
3 пъпки карамфил
5 шушулки кардамон
100 г шарлан (олио по избор)
100 г орехи
375 г пълнозърнесто брашно от спелта
1 бакпулвер
настъргана кора от 1 лимон


Крушите се нарязват на дребни кубчета и се слагат се в голяма тенджера. Карамфилът и кардамонът (само семенцата без шушулката) се счукват или смилат и заедно със захарта и 1 ч.л. канела се добавят към крушите. Тенджерата се слага на умерен огън, като се разбърква периодично. След 1-2 минути захарта започва да се стопява, а плодовете пускат сок. Варят се така 5-6 мин. – докато омекнат леко, без да се разваряват.
През това време брашното се пресява заедно с бакпулвера и останалата канела и към тях се добавя лимоновата кора. Орехите се нарязват с нож на едро.
Тенджерата се сваля от огъня и към крушите се добавят последователно шарланът, орехите и брашното с бакпулвера, канелата и лимоновата кора. Разбърква се добре с дървена бъркалка. 

Получава се гъста лепкава смес, която се разпределя в тава (22х32 см), покрита с хартия за печене. Заглажда се с лъжица и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 30 мин. Изпеченият сладкиш може да се поръси с нещо по желание, но според мен и така си е красив.

Сладкишът е великолепен – много плодов, невероятно вкусен и с разкошен букет от главозамайващи аромати. Трябва да се отбележи и богатството от текстури – крушите придават сочност и свежест, като в същото време не са меки и кашави; орехите, освен че хрупкат прелестно, ухаят неповторимо. А с пълнозърнестото спелтено брашно се достига съвършенството…

Домашен кетчуп (без захар и нишесте)

Според Уикипедия кетчупът е сос от доматено пюре с оцет, захар, нишесте и подправки. Това е безкрайно далеч от оригинала, чиято родина е най-вероятно Китай и който няма нищо общо с доматите, освен че е бил сладко-кисел на вкус. Но американска глава в по-нови времена е родила безумната според мен идея първо да се подкиселят с порядъчно количество оцет и без това киселите домати, след което да се подсладят с огромно количество захар. И за капак – нишесте за сгъстяване и за да се получи тази креместа консистенция…
Вкъщи не сме почитатели на кетчупа и спокойно преживяваме и без него, но миналата година се запалих от едно приятелско семейство, което приготвяше домашен вариант заради децата си. Целта на занятието естествено е да се избегне купешкият продукт, в който не се знае какво има. Всъщност едно е сигурно – слага се много захар! За съжаление в рецептата на приятелите ни, както и в повечето рецепти в мрежата, захар също има, и то не малко. Нишестето също не ме устройваше… Затова се амбицирах да измисля алтернатива на нежеланите съставки. И тогава реших да подсладя кетчупа с… ябълки! Срещнах тази идея в няколко рецепти в нета и на първо четене ми се стори абсурдна. Но като се замислих, установих, че е много добра. А когато я приложих на практика, се оказа, че ябълките (все пак трябва да са сладки) са идеалният продукт за целта – освен че подслаждат добре, благодарение на пектина, съдържащ се в тях, сгъстяват и уплътняват кетчупа, т.е. заместват и нишестето. Така, без дори да съм очаквала, с един куршум ударих два заека! Кетчупът стана чудесен на сладост и с почти същата текстура като купешкия и без захар и нишесте! И не, готовият продукт не мирише и няма вкус на ябълки!
Накрая остана да нагодя и подправките – сега като ги преглеждам пак, ми се струва че са доста видове, но всеки може да ги промени по свой вкус.


3 кг месести домати (сорт рома)
1 червена чушка
2 моркова
3 сладки ябълки (500 г)
1 глава лук
5-6 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
6 с.л. ябълков оцет (домашен)
½ ч.л. кимион на зърна
½ ч.л. кориандър на зърна
½ ч.л. черен пипер на зърна
½ ч.л. млян кардамон
5-6 зърна бахар
3-4 пъпки карамфил
2 дафинови листа
1 малко индийско орехче
1 по-дебела пръчка канела


Доматите (без да се белят), чушката и ябълките се нарязват на едри парчета, морковът се настъргва на едро ренде, лукът и чесънът се нарязват на ситно и всичко се слага на котлона в голяма тенджера без капак. Добавят се солта и подправките и се вари до омекване на продуктите и изпаряване на излишната течност. За удобство подправките може да се сложат в тензухено вързопче, за да се извадят после по-лесно. Когато сместа се сгъсти, се претрива през едра цедка (може да се сипва по малко водичка за промиване на цедката). Връща се отново в тенджерата (измита, за да няма едри частички), добавя се оцетът и се доварява до желаната гъстота. Полученият кетчуп се налива в подходящи бутилки или бурканчета (при мен излязоха 6 броя от 270 мл, седмото не можа да се напълни и остана за опитване) и се стерилизират за 10-15 минути.

Кетчупът е превъзходен – идеален е на сладост и киселина, с чудесен аромат и гъстота и се стича плавно от лъжицата (което иначе се постига с нишестето). И всичко това без захар и нишесте в състава, а с невероятното участие на ябълките. Изключително приятно съм изненадана от техния ефект!

Може би на аромат леко се различава от купешкия (макар че моето мнение не е критерий, защото много отдавна не съм опитвала такъв от магазина), но това изобщо не означава, че е по-лош от него, даже обратното. Защото от домашно приготвеното по-хубаво няма!

Седмото бурканче (което не успя да се напълни) веднага беше изпробвано с печени картофи – просто няма удоволствие като това да си хапнеш печени вместо пържени картофки с домашен кетчуп… Уникална наслада (и награда!) за небцето и душата!

Крем от тиква и портокали

Не знаех, че има такъв крем. Докато не го направих миналата седмица… Съвсем случайно – за да оползотворя един резен тиква, 3 портокала и 1 мандарина… След като ги сварих и блендирах, стана фантастичен крем! Изобщо не очаквах толкова добър резултат! И понеже действах на око и на вкус, без точни грамажи, се наложи да го направя още веднъж, за да си запиша някакви пропорции все пак… Пък и толкова много ми хареса, че исках пак да си хапна от това вълшебно нещо в чаша с цвят на старо злато… И така, при втория опит се оказа, че съотношението на тиквата към цитрусите е горе-долу 2:1 – на почти 1 кг тиква сложих 3 портокала и 2 мандарини с общо тегло около 500 г (всичко е чисто тегло, обелено и почистено). Естествено всеки може да промени това съотношение по свой вкус… Както и може да се ползват само портокали или само мандарини. Моите портокали са от сорта за сок, т.е. не са много големи, но са сочни; мандаринките са със средна големина. Останалите продукти са на вкус, особено медът – зависи колко е сладка тиквата.


1 кг тиква (почистена и нарязана на кубчета)
3 портокала (335 г обелени)
2 мандарини (170 г обелени)
5-6 пъпки карамфил
2 ч.л. канела
150 мл вода
60 г кокосово масло
50 г мед (на вкус и зависи колко е сладка тиквата)
30 г орехи – за поръсване


Тиквата се обелва и се нарязва на кубчета. Портокалите и мандарините се обелват и заедно с тиквата се слагат в тенджера на котлона. Налива се и малко вода, за да може тиквата да се свари по-лесно. Добавят се канелата и карамфилът. Когато тиквата омекне, котлонът се усилва и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Оставя се да поизстине малко и карамфилчетата се изваждат.
Сварените плодове се прехвърлят в блендер, добавят се кокосовото масло и медът и се пасира до фина смес. Готовият крем се разпределя в подходящи чаши или купички и се слага в хладилника.

Преди да се сервира, се поръсва отгоре с нарязани на ситно орехи.

Кремът е наистина феноменален! Изключително приятен и лек, копринено нежен, с прекрасна свежа и ароматна нотка от портокалите и мандарините. А поръсен с орехите става трепач! Не си и помисляйте да ги пропуснете!

Не съм предполагала, че може да съществува такъв крем – от такива продукти, с такъв цвят, вкус и аромат. Очарована съм! И много щастлива от откритието си! Някой ден ще го изпробвам и в някоя тортичка…

Ако се консумира веднага след приготвянето или след кратко охлаждане, кремът е с характерната за този десерт консистенция – много гъст, но леко течен. След по-дълъг престой в хладилника (поне до следващия ден) обаче се втвърдява и като се гребне с лъжичката, запазва формата си – т.е. спокойно би се рязал с нож и би могъл да се ползва за тарти и други подобни сладкиши…

Сладкиш с круши и рожков

Когато крушите постоят по-дълго време, някои от тях омекват и стават сипкави. Понеже не ги обичам такива, започвам да мисля как да ги оползотворя. И най-лесното, което може да се измисли, е някакъв сладкиш (другият удачен вариант е нарязани в купичка с разни добавки за закуска). Исках сладкишът да е с пълнозърнесто брашно, с подходящи за крушите подправки и… защо не рожков? Така реших да използвам изпробвано вече тесто, но тогава мъничко не му достигна, за да ме остави без дъх. Този път обаче се получи – специфичният аромат на рожкова чудесно си пасна с крушите, а богатството от източни подправки и лимоновата кора сътвориха вълшебство! Сладкишът се получи божествено ароматен и много сочен – точно по мой вкус, с доминиращо плодово присъствие. Ако решите, може да намалите количеството на крушите (зависи и колко са големи естествено).
Мерителната чаша е 240 мл.


4-6 сипкави круши
300 г пълнозърнесто брашно от спелта (пшеничено или от лимец)
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1/3 ч.ч. (30 г) брашно от рожков
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

¼ ч.л. сол
3 пъпки карамфил
5 шушулки кардамон (само семенцата)
1 ч.л. канела
кора от 1 лимон

1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.л. сода бикарбонат
2 с.л. ябълков оцет


Крушите се нарязват на четвъртинки и се почистват от семената.
Брашното и рожковът се пресяват в купа, добавят се захарта, ванилията, солта, счуканият карамфил и кардамон, канелата и настърганата лимонова кора и се разбърква добре.
В друга купа содата се угасява в оцета и се добавят зехтинът и водата. Разбърква се добре и се прибавя сухата смес. Бърка се с телена бъркалка, докато продуктите се смесят и захарта се стопи.
Малко повече от половината тесто се излива в покрита с хартия за печене тава (20х30 см) и отгоре се разпределят крушите. Покрива се с останалото тесто и сладкишът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 30 мин.

Сладкишът е невероятно ароматен и разкошно сочен, все едно е сиропиран. Меките круши, които иначе не обичам, тук вече са предимство – с тях вътрешността става нежна и креместа. А щедрата комбинация от приказни аромати в тестото прави нещата вълшебни…