Пролетно просо с кладница

От два дни на шкафа ме очакваше една тарелка кладница, която бях купила без ясна идея какво ще я правя. Чудейки се как да я приготвя, се сетих, че скоро не бях готвила просо, и така реших да комбинирам любимите ароматни гъбки с дребничките златни семенца по вече наложилата се вкъщи рецепта. Но при положение, че се бях заредила и с по две връзки пресен лук и чесън от пазара, никак не ми се посягаше към старите глави. Така ястието претърпя известна промяна и се превърна в пролетно – стария лук и чесън замених с пресен, мащерката – с джоджен (не че мащерка не върви на пресен лук, но джодженът ми е някак по-пролетен), спанака – с младичка коприва и киселец. Останалото запазих – моркова за цвят и щадящия начин на готвене. И отново се получи цветно и вкусно ястие.
Ако не разполагате с киселец и коприва, те спокойно могат да се компенсират с по-голямо количество пресен лук.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
3-4 стръка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
2 щипки джоджен
1 ч.л. сол
няколко листа киселец
няколко връхчета коприва

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът, чесънът, киселецът и копривата се нарязват на ситно, гъбите се накъсват на ленти по дължина.
Водата се слага на котлона и когато заври, се сипват просото, лукът, чесънът, джодженът и солта. Когато отново заври, котлонът се намалява. Готви се, докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути. Тенджерата се сваля от котлона, добавят се киселецът и копривата и се разбърква.
Докато се вари просото, тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло. Изсипват се гъбите и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде и заедно с гъбите се добавя към просото, след което отново се разбърква.

Пролетният вариант на вече познатото ястие е също толкова простичък и лесен за приготвяне и също толкова вкусен и полезен. Сготвен е отново по щадящ продуктите начин и с минимално количество мазнина. И е пак толкова цветен и приятен за окото. Копривата и киселецът спокойно могат да се пропуснат, а пресният лук да се увеличи – с повече лук ястието само ще спечели.

Лимонови петифури с крем от кестени

Преди няколко години някъде из нета ми се мярна снимка на едни изключително апетитни (поне на вид) барчета, но за огромно мое съжаление не си запазих рецептата. После я търсих, но уви – интернет е безбрежен океан… А това, което ме привлече тогава, бяха кестените в състава им. И понеже онази снимка продължаваше да стои като незаличим мираж в съзнанието ми, а силното желание да изпробвам нова рецепта с кестени не ми даваше мира, трябваше сама да си измисля моя. По вече избледнелите ми спомени онези барчета бяха от три слоя – основа, в която се виждаха парченца ядки, нежножълт крем по средата и шоколадова заливка най-отгоре. Затова за най-долния пласт се спрях на орехи и фурми, към които за аромат добавих и лимонова кора. Понеже кремът трябваше да ми се получи жълт, реших да заменя кокосовото мляко, което обикновено ползвам за подобни цели, с плодов сок. Заложих на готови сокове, комбинация от няколко плода (банан, ябълка, морков и манго/праскова) без добавена захар. Затова се принудих да сложа и малко кокосово масло – да се подсигуря, че кремът ще стегне. За баланс на вкусовете и за повече свежест добавих лимонов сок (това наложи да използвам и някакъв подсладител), а за аромат и разкош – арменски коняк и бурбонска ванилия. Моят лимон беше голям (пусна 90 г сок) и петифурите ми се получиха с разкошна за моите предпочитания киселинност. Но това вероятно няма да се хареса на масовия вкус, така че по-долу намалих малко количеството му, а най-добре е да се слага по малко и да се опитва. По същия начин се процедира и със сиропа от агаве – и той е на вкус.
И така, за тавичка с размери 20х20 см са необходими:


основа:
150 г фурми (обезкостени)
150 г орехи
настъргана кора от 1 лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
200 г сок от банан, ябълка, морков и манго/праскова (без захар)
сок от 1 лимон (70-80 г или на вкус)
3 с.л. сироп от агаве (на вкус)
2 с.л. (30 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. коняк
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

глазура:
100 г черен шоколад
2 с.л. шарлан
3 с.л. гореща вода


Фурмите, орехите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър, но не прекалено фино – целта е орехите да останат на ситни парченца. Сместа се прехвърля в тавичката, покрита с хартия за печене. Заравнява се, като се притиска с лъжица (тя трябва да е мокра, за да не залепва).

Всички продукти за крема се слагат в купа и се пасират гладко с пасатор. Може да се ползва и блендер, но сместа трябва да е максимално гъста, за да не се разтича после кремът. Ако кестените са студени (предварително обелени и съхранявани в хладилника), е добре плодовият сок да се загрее, за да се улесни пасирането. Количеството му е колкото да се пасират добре кестените, т.е. може да се намали или да се увеличи малко в сравнение с посоченото. Лимоновият сок и сиропът от агаве също може да варират – те са на вкус.
Кремът се изсипва върху основата и се заравнява с шпатула.

Шоколадът за глазурата се разтопява заедно с шарлана и се разбърква до гладка смес. Накрая една по една се добавят три (може и две) лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, заприличва на кремче. Глазурата се излива върху крема и се разлива по цялата му повърхност.

Тавичката се слага в хладилника и се оставя да престои около денонощие (поне за през нощта). Тогава с топъл сух нож се нарязва на квадратчета с размер 4х4 см – получават се 25 сладурски минипастички.

Петифурите са фантастични – изключително симпатични, вкусни и с разкошни аромати. Прекрасното ухание на лимонова кора в основата и нежната киселинност в крема се оказаха решаващи и за името им. А той, кремът, е идеален – гладък и фин, стегнал чудесно (за да се режат хубави парчета) и с прекрасен цвят. Цялата тази прелест великолепно се допълва от приятно хрупкащите орехи в основата и от кадифената нежност на шоколада отгоре – изобщо трите слоя на петифурките си пасват чудесно и вкусово, и като текстури.

И тези прелестни минипастички се оказаха идеални за публикация под номер 500 в скромния ми блог…

 

Запеканка от тиквички

Бързо, лесно и забележително апетитно – това е настоящата запеканка. Приготвя се за нула време, със съвсем простички продукти, а става изключително нежна и вкусна. Къде е тайната ли? Ами в дебелината – за да стане толкова изкусителна, трябва да се направи тъничка, затова долните продукти са съобразени за тава с диаметър 30 см. Ако е нужно да се приготви по-голямо количество, трябва да се използва по-голяма тава, защото иначе запеканката ще стане по-дебела, в средата ще остане по-влажна (да не кажа клисава) и няма да е така апетитна.
Когато ползвам настъргани тиквички за кюфтета например, ги посолявам и изстисквам, но този път реших да пропусна това, за да съкратя и улесня нещата, затова добавих малко брашно – заложих на нахутено. Обаче след добавянето на солта и разбъркването сместа трябва веднага да се сложи да се пече, защото иначе тиквичките почват да отбиват вода.


3 малки тиквички (около 600 г)
3 малки моркова (120-130 г)
1 малка глава лук
няколко стръка копър
6-7 листа босилек
3 скилидки чесън
1½ ч.л. сол (на вкус)
100 г нахутено брашно
1 ч.л. кокосово масло за подмазване на тавата


Тиквичките и морковите се настъргват, лукът се нарязва на тънки полумесеци, копърът и босилекът – на ситно, чесънът се накълцва. Междувременно фурната се включва и вътре се слага тавата (незалепваща), за да се сгорещи. Всички продукти се разбъркват, сместа се изсипва в подмазаната гореща тава и се заравнява. Пече се на 200 градуса на долен реотан с вентилатор 25 мин. – докато хване коричка отгоре и ръбчето по края покафенее приятно.

Запеканката е разкошна – тъничка и изкусително вкусна. Освен присъщите за тиквичките чесън и копър се усеща и разкошен аромат на печен лук, босилекът също се вписва чудесно. Въпреки че не е хрупкава (видът ѝ може да създаде неверни очаквания), има приятна горна коричка, а в средата е мекичка, сочна и изключително нежна. И си е точно зеленчуково ястие – с превес на тиквичките над брашното, не е като питка с някакви зеленчуци в нея.

Въпреки че самата запеканка си е достатъчно ароматна, чудесно ѝ върви и чесновият слънчогледов сос (дори и с най-обикновена водичка вместо аквафаба, но с добавен копър).

Жасминов ориз (с кокосово масло)

В оризовата ми класация жасминовият е на второ място, но на съвсем ниско стъпалце след водача басмати – подобно на него е изключително нежен на вид и със завиден аромат. Съществената разлика между двата сорта е произходът им – родината на басмати е подножието на Хималаите (Пакистан и Северна Индия), а на жасминовия – Тайланд. Но в моето сърце са изключително близки – обожавам и двата, като предпочитам пълнозърнестите им варианти. За съжаление и този път кривнах от правилото, изкушавайки се с един пакет бял жасмин, но неотклонно спазих практиката си да го накисвам преди варене (така се променя съотношението ориз : вода, което обикновено се препоръчва на пакета). И бъдете готови за ястие буквално аламинут – белият за разлика от пълнозърнестия се сварява за отрицателно време, за по-малко от 5 минути. А когато поеме всичката вода, прилагам двете дежурни хитринки: първо, дръпвам го от котлона и го оставям да се задуши за няколко минути; и второ, разбърквам го леко с вилица, за да стане пръхкав.


1 ч.ч. (180 г) жасминов ориз (бял)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предната вечер (междувременно водата може да се смени). На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата – става забележително бързо. Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.

Оризът става фантастичен – изключително нежен и ароматен. Може да се остави и само така (особено ако ще се ползва за гарнитура, най-вече за някое тайландско къри), но по желание преди разбъркването може да се добави бучица кокосово масло. Така става още по-вкусен и ароматен, а за цвят и за разкош отгоре може да се ръсне и малко грах, минат за 1-2 минути на огъня с минимално количество кокосово масло и наситнен копър. И тогава вече е съвсем достатъчен и за основно ястие, няма нужда да е гарнитура към нещо друго…

Постни палачинки от пълнозърнесто брашно

1 ч.ч. (120 г) пълнозърнесто пшеничено брашно
250 мл газирана вода
щипка сол
кокосово масло (мазнина по избор) за мазане на тигана


Брашното се разбърква в купа с водата и солта. Тиганът (най-добре да е незалепващ) се загрява и се подмазва с миниатюрна бучица кокосово масло. С черпак се сипва от тестото и се разлива по цялата площ на тигана. Палачинките се пекат на средно силен котлон до приятен загар (като се запекат от едната страна, се обръщат). От горните продукти излизат 5 броя, за по-голяма купчинка в чинията количеството им трябва да се увеличи.

Палачинките са чудесни – много са вкусни и се приготвят съвсем лесно. Сервират се според предпочитанията на всеки – в нашия случай с ароматно домашно сладко и чаша кафе.

Картофи с гъби и моркови на фурна

Печените картофки често присъстват на нашата трапеза – те са вкусни и здравословни. По-често са сами в тавата, но понякога компания им правят и други зеленчуци – грах и моркови, тиквички, лук, зелен фасул… Този път обаче освен морковите към тях се присъединиха и няколко гъбки печурки. Само не питайте какви са количествата на зеленчуците – карайте на око и на вкус!


няколко картофа
2-3 моркова
няколко печурки
1-2 щипки мащерка
1-2 щипки джоджен
1 ч.л. сол (на вкус)
бучица кокосово масло (колкото лешник)


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се обелват и се нарязват на дебели резени, морковите – на кръгчета под ъгъл, гъбите – на четвъртинки или шестинки (зависи от големината им) и всичко се слага в тавата. Поръсва се с мащерка, джоджен и сол на вкус и се разбърква. Зеленчуците се пекат 30-35 мин. на 200 градуса на горен и долен реотан – до омекване на картофите.

Ястието е съвсем простичко, приготвя се много лесно и бързо, а е забележително вкусно и ароматно. Гъбите и картофите си подхождат много, а морковите внасят цвят и свежест във всяка порция.

Тайландско къри с карфиол

Далекоизточните гозби не присъстват особено често в менюто ни, но след като вече съм пристрастена към кърито със сладки картофи и патладжани, нямаше как да не пробвам и идеята с карфиол, на която попаднах в една група в социалните мрежи. Не знам дали тайландците ползват цветното зеле в своята кухня, но на мен комбинацията с къри паста, кокосово мляко и лайм много ми допадна. Ястието е разкошно, с богатство от вкусове и прекрасни аромати.


20 г кокосово масло
1 глава лук
2 скилидки чесън
парче джинджифил колкото орех
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
люта чушка или ½ ч.л. лют пипер (по желание)
2 с.л. червена къри паста
400 г домати (може и от консерва)
500 г карфиол
400 мл кокосово мляко
кора от 1 лайм
2 ч.л. сол (на вкус)
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)


Всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени, нарязани или настъргани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Лукът, чесънът, джинджифилът и лютата чушка се нарязват на ситно, доматите (ако са пресни) – на кубчета, карфиолът – на малки розички, кората на лайма се настъргва.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се кориандърът, кимионът, лютата чушка (или пипер) и къри пастата и се разбърква. Веднага след това се слагат доматите (моите бяха от буркан) и като се разбъркат с подправките, се добавят карфиолът, кокосовото мляко и кората от лайм. Посолява се на вкус и се оставя да къкри на слаб огън 10-на мин. до омекване на карфиола. Кърито се сваля от котлона и се добавя нарязаният кориандър. Сервира се със сварен ориз, в случая – кафяв.

По желание накрая може да се прибави и 150-200 г сварен нахут. И по двата начина е много вкусно, зависи какво ястие целим – по-леко или по-засищащо.

Кърито е божествено!!! Много е трудно да се опише с думи симфонията от вкусове и аромати на човек, който не е опитвал подобно ястие. Всичко е на едно място – солено, кисело, сладко и люто, както и букет от прекрасни ухания от лаймовата кора, кокосовото мляко и подправките. Бях приготвила за сервирането и лайм за сок, но не се стигна до него – и така е фантастично!!! В следващия си живот искам да се преродя в Тайланд!

Кладница с жасминов ориз

Гъби с ориз – класическо ястие, което звучи дори малко скучно и изтъркано, и все пак е достатъчно вкусно. Но когато оризът е жасминов, а гъбите – кладница, нещата минават на друго ниво. И двата компонента са изключително вкусни и невероятно ароматни сами по себе си и затова ястието с тях става феноменално. Подобно великолепно нещо е ризотото (отново с кладница), но приготвянето му е малко по-връткаво. Докато настоящата рецепта е съвсем простичка и лесна за приготвяне, при това – по изключително здравословен и щадящ начин.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест жасминов ориз
1½ ч.ч. вода
1 ч.л. сол

250 г кладница
бучица кокосово масло (10 г)
2 скилидки чесън
струйка соев сос
щипка мащерка
½ ч.л. сол
черен пипер на вкус

1 морков
50 г грах
2-3 пера пресен лук


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се слага във вряща вода със сол – вари се, докато я поеме.
Гъбите се накъсват по дължина на ивички, като по-дългите парченца се срязват на две. Морковът се нарязва на тънки пръчици (на дребното ренде Бьорнер), зелените пера лук – на ситно.
Гъбите се запържват за 2-3 мин. в малко кокосово масло на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят наситненият чесън и соевият сос. Разбърква се и се добавят морковите. Оставят се да се задушават под капак още 7-8 мин. (ако кладницата се готви дълго, става жилава). Подправя се със сол и черен пипер на вкус и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Добавят се грахът, свареният ориз и зеленият лук, разбърква се добре и ястието се оставя на изключен котлон, за да омекне леко грахът и да се смесят вкусовете.
При сервиране се поръсва с хранителна мая и соев сос.

Колкото и да е обикновено, ястието е възхитително вкусно. А какъв аромат само се носи от него! И кладницата, и жасминовият ориз са божествени, но не се отличават с особено примамлив външен вид – заслугата за последното е на морковите и граха, които добавят много свежест и са прекрасен цветен акцент във всяка порция.

Сладки от смокини и ядки от киноа

Когато смокините започнат да зреят по много наведнъж и не могат да бъдат изядени в правилното им състояние – сурови, и когато нямам под ръка банани и овесени ядки (но пък имам такива от киноа), се раждат такива иновации. И за да не звучи написаното дотук като безсмислица, обяснявам – настоящите сладки са вариация на така популярните сред хранещите се без животински продукти, без глутен и без захар сладки от банани и овесени ядки. Понеже смокините не могат да се похвалят със силния и завладяващ аромат на бананите, заложих и на малко канела и лимонова кора. И резултатът е учудващо свеж и приятен!


300 г смокини, много узрели
10 с.л. (80 г) ядки от киноа
½ ч.л. канела
настъргана кора от ½ малък лимон
кокосови стърготини за поръсване
кокосово масло за подмазване на тавата


Смокините (аз не ги беля) се пасират в чопър и се прехвърлят в купа или дълбока чиния. Добавят се ядките от киноа, разбърква се и сместа се оставя за около час да набъбнат и омекнат ядките.

Прибавят се канелата и лимоновата кора, разбърква се отново и с лъжица се оформят кръгчета в подмазана тава. В зависимост от големината им излизат 12-14 броя.

Поръсват се с кокосови стърготини и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 13-14 мин. – докато се зачервят по крайчетата. Кокосовото масло за подмазване върши двояка работа – пречи на сладките да залепнат и ги ароматизира допълнително.

Сладките са много приятни и с нежна текстура, влажни и мекички, с прелестна хрупкавост от смокиновите семенца. Добре са на сладост (освен ако не сте любители на тежките убийствено сладки десерти) и с чудесен аромат. Подходящи са за похапване по всяко време и са свежа добавка към кафето, чая или сиропа от бъз…

Ориз басмати (с кокосово масло)

Оризът басмати в моята класация е царят на оризите – изящен на вид, с невероятен аромат. Приема се по-скоро за деликатес на трапезата (може би заради по-високата си цена) и вероятно заради това се ползва предимно за гарнитура. Готви се лесно, защото се сварява много бързо, особено белият. И макар че точно белият е доста рядък гостенин в моята кухня (предпочитам пълнозърнестите продукти), този път направих изключение от правилото.
Сигурна съм, че всеки любител на басмати знае как се вари това съкровище – според обичайните инструкции оризът се изсипва във вряща подсолена вода (в съотношение 1:1¾) и се вари на слаб огън, докато поеме всичката вода. Но понеже аз задължително накисвам всички зърнени и бобови храни преди варене, трябваше да открия ново съотношение ориз : вода. Оказа се доста лесно – 1:1 (1 чаша сух ориз се накисва и после се вари в 1 чаша вода). И оризът пак става прекрасен! Има обаче две тънкости: първо, когато оризът поеме водата, се дръпва от котлона и се оставя да се задуши за няколко минути; и второ (прочетох това в една статия за индийската кухня), като е готов, се разбърква леко с вилица, за да стане пръхкав.


1 ч.ч. (180 г) ориз басмати (бял)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предната вечер. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата. Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.

Оризът става прекрасен – добре е сварен, без да е разварен; по-скоро е леко алденте, но ако водата се увеличи, после при разбъркването се натрошава.
Много е хубав и само така (особено ако ще се ползва за гарнитура), но по желание преди разбъркването може да се добави и някаква мазнина – струйчица шарлан или бучица кокосово масло. И първият вариант е достатъчно добър, но вторият просто е зашеметяващ – басмати с кокосово масло е идеалната комбинация, божествено вкусна и ароматна и е някак по-естествена (като се има предвид произходът на продуктите). И в този случай изобщо не е нужно основно ястие, към което да се добави оризът, или пък някакви зеленчуци към него. Уверявам Ви, че не Ви трябва нищо друго освен лъжица! Може и по-голяма!!! 😁

Двойно шоколадова торта с брашно от спелта и ябълково пюре

Това е същата онази разкошна шоколадова торта, която още от първото ѝ приготвяне ми стана любима и за всички поводи приготвям само нея. Затова нямаше как да не претърпи някои експерименти и вариации. Основното, което исках да пробвам, е да заменя лененото семе с ябълково пюре, а второто – да я направя с брашно от спелта вместо от лимец. За ябълковото пюре знам, че се използва като заместител на яйцата в сладкиши, но досега не го бях ползвала, така че трябваше и това да пробвам.  А спелтеното брашно също ми е много любимо – изключително ароматно е и всички печива с него стават невероятно вкусни. Според наличните в момента продукти настъпиха и някои други козметични промени. И така, замених лимеца със спелта (малко по-голямо количество), портокаловата кора с такава на лайм, червените боровинки със сушени кайсии (домашни са и са леко киселки – много приятни!), лененото семе с ябълково пюре и намалих водата на 200 мл. И крайният резултат отново е великолепна, възхитителна, божествена торта!

Мерителната чаша е 240 мл.

за блата:

3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто брашно от спелта

3 с.л. (25 г) какао

¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)

1 ч.л. канела

щипка сол

настърганата кора на 1 лимон

настърганата кора на 1 лайм

30 г домашни сушени кайсии

50 г тъмни стафиди

1 ч.ч. (250 г) домашно пюре от ябълки

1 ч.ч. (180 г) кафява захар 

¾ ч.ч. (150 г) шарлан

200 мл вода

1 ч.л. сода за хляб

2 с.л. оцет

за крема:

4 банана (около 450 г обелени)

1 авокадо

100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)

3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло

2 с.л. какао

2 с.л. (50 г) мед 

1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и лайма и сушените плодове (кайсиите се нарязват на парченца). Всичко се разбърква добре. 

Ябълковото пюре се слага в друга купа и се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30-35 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препече, блатът ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Но има и обратната опасност – в средата да остане недопечен (заради ябълковото пюре), така че пробата с клечката трябва да е точно там. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре. В началото на лятото чудесна украса се получава с кайсии – те се връзват идеално както цветово, така и вкусово със съдържанието отдолу; през зимата много подходящи са портокалите и нарът.

Тортата не се различава кой знае колко от другия вариант с лимец и портокалова кора – пак е толкова вкусна и ароматна, неустоима и възхитителна. Всъщност тази с портокаловата украса е „кръстоска“ от двата варианта – с ябълково пюре и лимецово брашно, и също е превъзходна. А от същото тесто може да се направи и фантастично брауни, като отгоре вместо с тортения крем се покрие с шоколадова глазура. То също е умопомрачително вкусно!