Салата от краставици с див чесън

Освен с други диворастящи зелении и с домати дивият чесън се комбинира чудесно и с краставици – те много обичат характерния му аромат (както и на култивирания му събрат, разбира се). Към тях добре се вписва и пресният лук (а защо не отново див?), а ако има и малко миналогодишен магданоз в градината, нещата отиват на разкош. Относно овкусителите на салатата – от известно време започнах да заменям оцета (макар и домашен ябълков) с лимонов сок, а зехтина (който дори бях започнала да пропускам в повечето салати) – с масло от бял трън; всичко това – уж за по-добра грижа за черния дроб, но като се поразрових повече тези дни, се оказа, че полезната съставка силимарин се съдържа в кюспето, не в маслото…
Всички съставки естествено са на око и на вкус, но за две порции са достатъчни:

1 краставица
стиска див чесън (20-ина листа)
букетче магданоз
1 стрък пресен лук
сок от ½ лимон (на вкус)
струйка масло от бял трън
сол
няколко маслини


Краставицата се нарязва на полукръгчета, дивият чесън – на лентички, магданозът и пресният лук – на ситно. Всичко се слага в купа, овкусява се с малко сол, лимонов сок и масло от бял трън (или всякакво друго олио по желание) и се разбърква. Отгоре се слагат маслинки и салатата е готова за сервиране.

Салатата е съвсем простичка, но изключително свежа и приятна, пълна с полезни съставки – пролетен разкош в чиния. Хрупкавата и сочна краставичка чудесно се допълва от пресните зелении, които я обогатяват и ароматизират прекрасно.

Песто от див чесън

Дивият чесън е безспорното съкровище на пролетната гора – листата му са прелестно светлозелени, изключително нежни и с разкошен аромат; казано с две думи – свежарят на гората! Като добавим и палитрата от полезни свойства, наистина си заслужава човек да поброди из сухите листа покрай реката, оглеждайки се за тези специфични зелени стръкчета.

Вкъщи предпочитаме да си го хапваме натурален, т.е. просто да си хрускаме целите листенца. Но понякога влиза и в различни салати – заедно с други диворастящи зелении или пък в по-стандартни комбинации. А ако набраното количество е по-голямо, чудесен начин да се оползотвори е пестото.


100 г див чесън
50 г орехи
50 г обезкостени зелени маслини
сок от ½ лимон (50 г или на вкус)
50 г вода


Всички продукти се блендират едновременно до гладка смес. Получава се текстура, удобна за мазане; по желание тя може да се коригира, ако се промени (увеличи) количеството на водата. От сол и екстрахирани мазнини няма нужда – маслините са достатъчни за целта. А лимоновият сок освен че придава приятна кисела нотка, се грижи и да се запази прелестният зелен цвят от потъмняване.

Пестото е фантастично – изключително свежо и ароматно, нежно и вкусно, с възхитителен зелен цвят. Може да се мацва на филийка, да се ползва за сандвичи, да се добави към някаква салата или печени зеленчуци… изобщо – богат избор от приложения.

Лимонови петифури с крем от кестени

Преди няколко години някъде из нета ми се мярна снимка на едни изключително апетитни (поне на вид) барчета, но за огромно мое съжаление не си запазих рецептата. После я търсих, но уви – интернет е безбрежен океан… А това, което ме привлече тогава, бяха кестените в състава им. И понеже онази снимка продължаваше да стои като незаличим мираж в съзнанието ми, а силното желание да изпробвам нова рецепта с кестени не ми даваше мира, трябваше сама да си измисля моя. По вече избледнелите ми спомени онези барчета бяха от три слоя – основа, в която се виждаха парченца ядки, нежножълт крем по средата и шоколадова заливка най-отгоре. Затова за най-долния пласт се спрях на орехи и фурми, към които за аромат добавих и лимонова кора. Понеже кремът трябваше да ми се получи жълт, реших да заменя кокосовото мляко, което обикновено ползвам за подобни цели, с плодов сок. Заложих на готови сокове, комбинация от няколко плода (банан, ябълка, морков и манго/праскова) без добавена захар. Затова се принудих да сложа и малко кокосово масло – да се подсигуря, че кремът ще стегне. За баланс на вкусовете и за повече свежест добавих лимонов сок (това наложи да използвам и някакъв подсладител), а за аромат и разкош – арменски коняк и бурбонска ванилия. Моят лимон беше голям (пусна 90 г сок) и петифурите ми се получиха с разкошна за моите предпочитания киселинност. Но това вероятно няма да се хареса на масовия вкус, така че по-долу намалих малко количеството му, а най-добре е да се слага по малко и да се опитва. По същия начин се процедира и със сиропа от агаве – и той е на вкус.
И така, за тавичка с размери 20х20 см са необходими:


основа:
150 г фурми (обезкостени)
150 г орехи
настъргана кора от 1 лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
200 г сок от банан, ябълка, морков и манго/праскова (без захар)
сок от 1 лимон (70-80 г или на вкус)
3 с.л. сироп от агаве (на вкус)
2 с.л. (30 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. коняк
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

глазура:
100 г черен шоколад
2 с.л. шарлан
3 с.л. гореща вода


Фурмите, орехите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър, но не прекалено фино – целта е орехите да останат на ситни парченца. Сместа се прехвърля в тавичката, покрита с хартия за печене. Заравнява се, като се притиска с лъжица (тя трябва да е мокра, за да не залепва).

Всички продукти за крема се слагат в купа и се пасират гладко с пасатор. Може да се ползва и блендер, но сместа трябва да е максимално гъста, за да не се разтича после кремът. Ако кестените са студени (предварително обелени и съхранявани в хладилника), е добре плодовият сок да се загрее, за да се улесни пасирането. Количеството му е колкото да се пасират добре кестените, т.е. може да се намали или да се увеличи малко в сравнение с посоченото. Лимоновият сок и сиропът от агаве също може да варират – те са на вкус.
Кремът се изсипва върху основата и се заравнява с шпатула.

Шоколадът за глазурата се разтопява заедно с шарлана и се разбърква до гладка смес. Накрая една по една се добавят три (може и две) лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, заприличва на кремче. Глазурата се излива върху крема и се разлива по цялата му повърхност.

Тавичката се слага в хладилника и се оставя да престои около денонощие (поне за през нощта). Тогава с топъл сух нож се нарязва на квадратчета с размер 4х4 см – получават се 25 сладурски минипастички.

Петифурите са фантастични – изключително симпатични, вкусни и с разкошни аромати. Прекрасното ухание на лимонова кора в основата и нежната киселинност в крема се оказаха решаващи и за името им. А той, кремът, е идеален – гладък и фин, стегнал чудесно (за да се режат хубави парчета) и с прекрасен цвят. Цялата тази прелест великолепно се допълва от приятно хрупкащите орехи в основата и от кадифената нежност на шоколада отгоре – изобщо трите слоя на петифурките си пасват чудесно и вкусово, и като текстури.

И тези прелестни минипастички се оказаха идеални за публикация под номер 500 в скромния ми блог…

 

Кюфтенца от червена леща и булгур

Настоящите кюфтенца вече са добре познати на мнозина – те са една от емблемите на турската кухня. Дори и тези, които не са ги опитвали досега, ще бъдат спечелени веднага от чудесния им вкус и простотата на приготвянето им, както и от обикновените продукти в състава им. Лично на мен много ми допада това, че се приготвят лесно, бързо и с минимална термична обработка. Единственото, което ми причинява известни неудобства, е чушковото пюре, което използват турските готвачи, понеже обикновено не разполагам с такова. Но много успешно го замествам с лютеница и дори смея да твърдя, че така кюфтенцата стават още по-хубави (заради киселината на лютеницата). И с още нещо се отклонявам от „правилата“ – не запържвам лука в олио, запичам го на суха тенджера; също така накисвам лещата предварително във вода, въпреки че това в оригиналната рецепта не се прави. А като почитателка на диворастящите зелении за канапе вместо зелена салата използвам киселец – по листенце за кюфтенце. 😉 Получава се доста добре, защото кюфтетата и без това имат нужда от киселина при сервирането. Дори стават още по-вкусни, ако освен като добавка накрая лимонов сок се сложи и в сместа.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (200 г) червена леща
½ ч.ч. (90 г) ситен булгур
2 ч.ч. вода

1 малка глава лук
2 с.л. чушково пюре (или лютеница)
1 с.л. червен пипер
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол (на вкус)
½ връзка магданоз
2-3 стръка пресен лук

за сервиране:
1 лимон
зелена салата (листа киселец)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода, измива се добре, залива се с 2 чаши вода и се сварява, докато омекне (става на каша). Добавя се булгурът, разбърква се и сместа се оставя да престои ½ час, за да поеме булгурът останалата течност.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен огън, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушковото пюре, червеният пипер, кимионът и солта и се бърка за кратко на изключен котлон. Получената смес се прибавя към лещата.
Пресният лук и магданозът се нарязват на ситно и също се добавят към лещената смес. Разбърква се добре и с ръце се оформят продълговати кюфтенца, които се подреждат в чиния или поднос върху листа зелена салата. Сервират се с резенчета лимон (сок от ½ лимон може да се добави и в сместа – така стават още по-апетитни). Кюфтенцата се хапват, като се вземат с ръка заедно с парченце маруля, в което се загъват.

Кюфтенцата са прекрасни – вкусни и с много приятни аромати, леки и в същото време засищащи. И напълно съответстват на моите разбирания за приготвяне на храната – щадящо и с минимална термична обработка. А как само им върви и таханово сосче (сладко-кисело-люто)… Направо си е задължително! 😉

Студена напитка от акация

В края на пролетта, няколко седмици преди златоцветните липи да започнат да разпръскват повсеместно опияняващото си ухание, човек може да се наслади и на други цъфтящи и божествено ароматни дървета. През май от жилавите акации, гъсто отрупани с кичести бели гроздове от прелестни нежни цветчета, също се носи омагьосващо сетивата благоухание. Като деца много обичахме да си похапваме от тези сладки на вкус цветчета, а като възрастни почнахме да ги ползваме за чай през зимата. Тогава ми хрумна идеята, че подобно на другите цъфтящи дървета (бъз и липа), билки и цветя и от тях ще се получи чудесна студена напитка. И не се излъгах – получи се изключително нежна и ефирна напитка с вълшебен аромат.
За една кана (около литър и половина) са нужни:


2 шепи цветове на акация
студена вода
мед на вкус
сокът на ½ лимон (на вкус)


Акациевите цветове се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти.

На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед (или друго по желание) и се добавя лимонов сок на вкус. При нужда може да се разреди с още вода. Готовата напитка се съхранява в хладилника.

Напитката е невероятно уханна, нежна и вдъхновяваща. Ароматът ѝ е досущ като на пресните цветове – лек и ефирен, просто е вълшебен. И всяка глътка от нея е върховна наслада за всички сетива…

Студена напитка от мащерка

До неотдавна мащерката вкъщи имаше само две приложения – за горещ лековит чай през зимата или за ароматна подправка за някои ястия. Докато по аналогия с останалите студени напитки, които приготвям през пролетта и лятото от какво ли не, ми хрумна да направя същото с от нея. И така, след напитките от маточина, мента, лавандула, маслодайни рози, бъз, глухарчета и липов цвят се появи и тази. И подобно на всички останали е изключително приятна – свежа и ароматна. Със сигурност – и полезна.

За една кана са нужни:


2 шепи мащерка
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон (на вкус)


Мащерката се слага в каната (без да се препълва и натъпква) и се залива със студена вода. Намачква се с дървена бъркалка и се оставя да престои поне едно денонощие. През това време може да се разбърка и намачка още няколко пъти.

На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед (или друго по желание) и се добавя лимонов сок на вкус. Може да се разреди с още вода, ако ароматът е много силен – така се получава и по-голямо крайно количество, поне 2 литра. Готовата напитка се съхранява в хладилника.

Подобно на всички останали студени напитки от различни цветя и билки, които са на почит вкъщи, и тази е чудесна – ароматна и освежаваща. Уханието ѝ е по-леко и по-приятно от това на горещия чай от мащерка, а не се съмнявам, че е пак толкова полезна. А след добавянето на лимоновия сок придоби по-различен цвят от очакваното (останалите напитки са в жълтата гама) – стана прелестно нежнорозова…

Крем супа от тиква и кестени

Обикновено в супата от тиква слагам картофи, но когато във фризера няколко пакетчета сварени и обелени кестени търпеливо чакат да им бъде обърнато подобаващо внимание, на човек му хрумват необичайни идеи… Всъщност няма нищо кой знае колко странно да се съчетаят тиква и кестени, попадала съм на подобни рецепти, макар и за сладкиши. Затова изобщо не се колебах дали да не ги обединя и в супа… И дързостта ми беше възнаградена – получи се превъзходна супа, с чудесна текстура и вълшебен аромат.


800 г тиква (изчистена)
500 г кестени (сварени и обелени)
1 стрък праз (или 1 глава лук)
4-5 скилидки чесън
парче пресен джинджифил колкото орех
2 ч.л. куркума
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. гарам масала
3 ч.л. сол (на вкус)

за сервиране:
лимонов сок
конопено семе


Тиквата и празът се нарязват на едро, джинджифилът – на тънки кръгчета. Слагат се в тенджера заедно с кестените и чесъна и се налива студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се куркумата, кориандърът, кимионът, гарам масалата и солта. Вари се 20-25 мин. – до омекване на тиквата и праза, и всичко се пасира.
Супата се сервира задължително с лимонов сок – той балансира превъзходно леко сладникавия вкус на тиквата, кестените и праза. А за разкош и по-завършен вид (и добавка на натурални мазнини) се поръсва с някакви семена – аз напоследък съм си харесала за целта конопено, но и всякакви други могат да се ползват.

Супата е наистина вълшебна – вкусна и много засищаща, с божествен аромат. Кестените са чудесно попадение – дават прекрасна плътност и нежна и гладка текстура. Ако нямата гарам масала, може просто да я пропуснете или да я замените с по щипка канела и карамфил (в моята поне тези две подправки се усещат доста осезателно).

Студена напитка от бъз цвят с ягоди (и банани)

Напитката от цветове на бъз (известна още като лимонада с бъз или дори бъзонада) си е класика, но ако към нея се прибавят и няколко ягоди, нещата минават на друго ниво. Новият вид е по-атрактивен и много приятен заради цвета и по-богатия си аромат. Ягодите може да се пасират фино, преди да се добавят в течността, но аз ги предпочитам намачкани с вилица – така ситните парченца придават очарователна текстура на напитката.


10-ина цвята бъз
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон
4-5 ягоди
(1 банан)

Цветовете бъз се слагат в кана (без да се препълва и натъпква) заедно с няколко резенчета лимон и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. На другия ден цветовете се изстискват и получената течност се прецежда. Добавя се лимоновият сок и се подслажда с мед на вкус. Ягодите се намачкват с вилица (по желание може да се пасират и по-фино) и се прибавят към течността. Разрежда се с още вода – от 1-литрова кана с накиснат бъз накрая се получават 2 л готово питие. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.

Напитката е великолепна – много свежа и ароматна, с прекрасен вкус и невероятен цвят. И „базовият“ вариант (без плодова добавка) е достатъчно добър, но този несъмнено е по-интересен – заради цвета и аромата, който дават ягодите. Изключително приятна е и текстурата му благодарение на ситните парченца от тях в течността.

Допълнение 2024

А ако част от меда се замени с пасиран (може и само намачкан с вилица) банан, напитката става още по-хубава – той ѝ придава още по-приятен аромат, също е лека плътност. Открих това съвсем случайно, опитвайки се да оползотворя един банан, но нали така се правят всички велики открития… 😉

Постни козуначени розички

Настоящите розички са само поредният вариант за оформление на печиво от козуначено тесто. То – тестото – си е същото, старото многократно изпитано, но възможните форми не свършват и все се намира нещо ново, което да ме провокира. А този начин на оформяне ме спечели веднага заради простотата и бързината, с която се получава крайният резултат. Розичките наистина се правят много лесно и стават забележително красиви.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл зехтин (40 г) + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром

100 г стафиди
3 с.л. ром
50 г шоколадови капки


Стафидите се накисват в рома, като периодично се разбъркват.
Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, ванилията, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с приблизителни размери 50х40 см. Намазва се със зехтин и половината кора по дължина се поръсва със стафидите и шоколадовите капки.

Другата половина се загъва върху нея и получената тясна и дълга кора се нарязва на 12 еднакво широки ленти.

Всяка лента се усуква внимателно (да не изпада плънката) и се завива на охлюв, като се започва от сгънатия край – той остава в средата и се получава чудесен център, точно като на цвете. Добре е да се навива по-стегнато, за да имат височина розичките, иначе се разливат настрани и стават по-плоски (не че са грозни де!).
Получените розички се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Оставят се да втасат на топло около час (отново във фурната). Когато са увеличили значително обема си, фурната се включва (розичките си остават вътре) на 160 градуса на долен реотан и вентилатор и се пекат около 15 мин. – до златисто.

Готовите козуначета се оставят да изстинат – поне малко, колкото и да е трудно да им се устои… 😉 Все пак да не ги нападаме още врели, а да им дадем възможност да разгърнат по-добре вкуса и визията си.

Розичките са прекрасни – изключително красиви, с чудни извивки и шарки. Много са вкусни и ароматни, мекички и пухкави. Плънката е чудесна и леко се показва през прорезите, без да изпада всичко навън, а само загатва какъв разкош се крие във вътрешността на тези изкусителни красотички.

Постна руска салата с майонеза без олио

В миналото не минаваше Нова година или друг голям семеен празник по нашите земи без руска салата. Това е класика, любима на мнозина, а за мен специално – и с голяма сантиментална стойност (особено откакто от менюто ми излязоха животинските продукти)… Доста години не бях опитвала това любимо от детството блюдо и стоически отказвах дори да мисля за него. Но напоследък започнах да правя опити за модификации само с растителни продукти. Така се появи един много добър вариант само от картофи, моркови, кисели краставички и царевица и със зехтин вместо майонеза (ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на майонеза), който беше предназначен за новогодишната трапеза под формата на венец или елхички и звездички. Но това не ми беше достатъчно – исках да заменя и щедрото количество зехтин с по-здравословна алтернатива. Тогава реших да ползвам за майонеза вече изпитаният слънчогледов сос без олио, като употребя течността от консервата грах (наложи се да добавя и малко от саламурата на краставичките, за да станат 150 г). Въпреки че се получава малко по-рядък от стандарта за майонеза, сосът е идеален на гъстота, когато започне да се разбърква с нарязаните на кубчета зеленчуци. И последно уточнение – някой ще рече: „Що щат царевица и лимонов сок в руската салата?“ Ами така ми е по-вкусно – обичам да ми е по-киселко, а царевицата идеално имитира жълтъците на сварените яйца в салатата. Количествата и съотношението на продуктите е по желание – на око, на цвят и на вкус; ето колко използвах аз:


10 средни картофа (1 кг)
10-ина кисели краставички (300 г)
4-5 моркова (300 г)
1½ ч.ч. (220 г) грах от консерва
1½ ч.ч. (220 г) царевица
лимонов сок на вкус
2-3 ч.л. сол (на вкус)

100 г белен суров слънчоглед
110 г аквафаба от граха
40 г саламура от краставичките
100 г сок от лимон (включително и пулпът)
½ ч.л. сол
1 ч.л. горчица


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много (за 7-8 мин., ако са по-тънки – за по-кратко). Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, посоляват се и се разбъркват леко. Краставичките също се нарязват на дребни кубчета и заедно с граха и царевицата се добавят към картофите. Сипва се лимоновият сок и всичко се разбърква. Количеството на солта и лимона е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата и грахът също са солени. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от вкуса на всеки.
Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти за майонезата се блендират заедно до гладка пухкава смес. Добавя се към зеленчуците и се разбърква добре.

Салатата е феноменална! Особено като престои малко, за да се овкусят добре всички зеленчуци. Трябват върховни усилия на волята, за да се спре човек навреме, преди неусетно да е погълнал огромно количество…

И на вид, и на вкус е идеална имитация на класическата руска салата. А е в пъти по-лека и здравословна от нея. Толкова съм доволна от резултата! Душата ми ликува, небцето ми пирува! И не ме питайте колко изядох направо от купата с голямата вилица, докато пишех рецептата! 😊