Салата от манголд, краставици и магданоз

Тази година освен кейл за първи път имаме и собствено производство от манголд – другия тъй високо ценен зеленолистен зеленчук. Много съм щастлива, че успяхме да си го отгледаме, и не мога да му се нарадвам, защото в лехичката се редуват растения с всевъзможни комбинации на формата и цвета на листата и жилките: зелени – прави или леко накъдрени, заоблени или по-издължени – и червени листа с нежни мрежички от бели или червени жилки по тях… Изобщо кръстоски и модели всякакви – явно затова всички семенца в пакетчето за посев бяха различни на вид. Но пък благодарение на това разнообразие каква само красива салата става от всички тях! А ако към свежите манголдови листенца (и уханния магданоз, който също си е от нашата градинка) се добавят краставичка и морков, палитрата от цветове става още по-живописна и богата. За салатата ползвам по-младите и крехки листенца, по-големите и поодъртели оставям за готвене или баница, като режа и дръжките – не бих се лишила от тази красота (и полезност!) в чинията.


1 букетче листа (20-ина) от манголд
1 малка китка магданоз
½ краставица
1 малък морков
лимонов сок
сол на вкус
маслини


Листата манголд (включително и дръжките) и магданозът се нарязват на ситно, краставицата – на едри кубчета (или кой както предпочита), морковът се настъргва на едро ренде. Всичко се слага в купа, овкусява се с малко лимонов сок и сол и се разбърква. Добавят се няколко маслинки и салатата е готова за сервиране.

Салатата е изключително свежа и приятна, с различни цветове и текстури. Освен че е забележително красива, е и по-добрият начин да се консумират зеленолистните – в суров вид. А обичайните за овкусяване екстрахирани мазнини са заместени от предпочитаните вкъщи маслинки каламата.

Салата "Фантазия" (варненската салата)

Въпросната салата „Фантазия“ открихме миналия месец по време на престоя ни във Варна – купихме си я от щанда за готова храна в един квартален магазин. Състоеше се от краставици, моркови и ябълки, нарязани на тънки пръчици, царевица и копър – всичко това в незнайно съотношение. Беше овкусена или с лимонов сок, или с бял оцет балсамико, защото се усещаше една завладяваща нежна сладост (която със сигурност се дължи и на ябълката, беше жълта). И толкова много ни хареса (не съм и очаквала, че краставица и ябълка ще се съчетаят така добре!), че още на момента реших да я пробвам веднага щом се приберем вкъщи. Така се появи и хралупковският вариант (поради липса на точната рецепта), вече известен вкъщи вместо с оригиналното си име от магазина просто като варненската салата… В крайна сметка количествата и съотношението на продуктите е въпрос на вкус и всеки може да ги променя и наглася според своите предпочитания, но като за първи опит аз претеглих използваните продукти: 1 краставица – 200 г, 1 морков – 100 г и 1 ябълка – 160 г. Царевицата добавях, докато салатата ми хареса на цвят. Останалото – копър, лимонов сок и сол – е на вкус… А накрая се получи учудващо добър резултат – изключително апетитна, цветна и свежа салата, много близка до оригинала.


1 средна краставица
1 голям морков
1 средна ябълка
5-6 с.л. царевица
3-4 стръка копър
сок от 1 малък лимон (на вкус)
сол на вкус


Краставицата се обелва частично – от двете противоположни страни (целта е да се вижда кора само в края на пръчиците, а не по цялата им дължина), ябълката се срязва на две и се почиства, копърът се нарязва на ситно.

Краставицата, морковът и ябълката се нарязват на тънки пръчици (аз ползвах ренде Бьорнер с приставката за по-дебели пръчици – дясната от снимката) и се поливат с лимоновия сок, за да не потъмняват.

Добавят се царевицата и копърът и всичко се разбърква. Салатата се посолява непосредствено преди да се сервира, за да не започне да отбива вода краставицата, но е добре все пак да престои 2-3 минути със солта, за да се овкусят зеленчуците и да омекнат съвсем лекичко – колкото да не са неприятно твърди, остават си съвсем хрупкави.

Салатата е удивителна – толкова простичка, а забележително апетитна и свежа, лека и цветна. Наистина се иска фантазия да комбинираш така продуктите, и резултатът е впечатляващ. В купешката имаше и някакво олио, но аз го пропуснах – компенсирах с маслинки при сервирането.

Салата от краставици с див чесън

Освен с други диворастящи зелении и с домати дивият чесън се комбинира чудесно и с краставици – те много обичат характерния му аромат (както и на култивирания му събрат, разбира се). Към тях добре се вписва и пресният лук (а защо не отново див?), а ако има и малко миналогодишен магданоз в градината, нещата отиват на разкош. Относно овкусителите на салатата – от известно време започнах да заменям оцета (макар и домашен ябълков) с лимонов сок, а зехтина (който дори бях започнала да пропускам в повечето салати) – с масло от бял трън; всичко това – уж за по-добра грижа за черния дроб, но като се поразрових повече тези дни, се оказа, че полезната съставка силимарин се съдържа в кюспето, не в маслото…
Всички съставки естествено са на око и на вкус, но за две порции са достатъчни:

1 краставица
стиска див чесън (20-ина листа)
букетче магданоз
1 стрък пресен лук
сок от ½ лимон (на вкус)
струйка масло от бял трън
сол
няколко маслини


Краставицата се нарязва на полукръгчета, дивият чесън – на лентички, магданозът и пресният лук – на ситно. Всичко се слага в купа, овкусява се с малко сол, лимонов сок и масло от бял трън (или всякакво друго олио по желание) и се разбърква. Отгоре се слагат маслинки и салатата е готова за сервиране.

Салатата е съвсем простичка, но изключително свежа и приятна, пълна с полезни съставки – пролетен разкош в чиния. Хрупкавата и сочна краставичка чудесно се допълва от пресните зелении, които я обогатяват и ароматизират прекрасно.

Таратор от слънчоглед

Тараторът е любимо лятно ястие вероятно на целокупния български народ, но едва ли мнозина знаят, че първообразът му няма нищо общо с киселото мляко. В миналото се е приготвял само с вода (в някои случаи са добавяли и счукани орехи – така течността се замътва и побелява) и се е ползвал за разхлаждане на нивата. Така че вариантът със слънчоглед съвсем не е толкова еретичен, колкото би се сторил на свикналите с млечния вкус. А тараторът със слънчогледово мляко е прекрасен – свеж, лек и с разкошен аромат. И е блестяща алтернатива за отказалите се от млечни продукти, на които им липсва обичаната студена супа. Долните продукти са идеални за 4 порции:


100 г белени слънчогледови семки
700 мл вода
сок от 1 лимон
3 скилидки чесън
1 ч.л. сол
1 средна краставица (200 г)
струйка ябълков оцет
няколко стръка копър


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се блендира заедно с половината от водата, лимоновия сок (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона), чесъна и ½ ч.л. сол до гладка смес.
Краставицата се нарязва на дребни кубчета, овкусява се с малко оцет и ½ ч.л. сол и се добавя наситненият копър. Разбърква се и се налива слънчогледовото мляко. Разрежда се с останалата вода – по желание тараторът може да остави и по-гъст, но на мен ми харесва по-разреден. Освен това целта ми е и да не се получава консумация на голямо количество слънчоглед наведнъж.

Тараторът е чудесен – с прекрасен аромат на чесън и копър и леко накиселяващ, което го прави много трудно различим от варианта с кисело мляко. Ако човек не знае какво му е сервирано, няма и да разбере какво хапва… Много е лек и свеж и е идеална храна за летните жеги.

Салата „Снежанка“ със слънчоглед

Много пъти съм сипала суперлативи за слънчогледовия пастет – и като вкусови качества, и като идеален заместител на млечните продукти в различни рецепти. Набъбналият вече списък съвсем естествено се допълва и от разкошната салата „Снежанка“ – става толкова добра, че е трудно различима от оригинала с цедено мляко.


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 2 лимона
2 ч.л. сол
150 мл вода
4 скилидки чесън
2 краставици (400 г)
букетче копър (може и замразен)
шепа орехи


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и заедно с лимоновия сок (включително пулпът от изстискването на лимона), водата, солта и чесъна се блендират заедно до гладка смес. Краставиците се обелват и се нарязват на дребни кубчета, копърът – на ситно и се прибавят към слънчогледовата смес. По желание може да се добави и малко шарлан (или зехтин), но и без него е достатъчно мазно и вкусно. Разбърква се добре и ако е нужно, може да се сложи още малко сол на вкус. Готовата салата се слага в хладилника и се оставя да престои поне няколко часа – да се охлади и да се смесят вкусовете.

За по-ефектно сервиране дълга права краставица се нарязва на тънки ленти. Всяка лента се увива около метален ринг за сервиране и се завързва отвън с пера от пресен лук (в моя случай – див). Рингът се изважда и така полученият краставичен борд се напълва със салата. Отгоре се поръсва с накълцани на ситно орехи.

Салатата става невероятна, направо е трепач! Почти не се различава и на вид, и на вкус от оригинала с цедено мляко. За да достави максимално удоволствие на небцето, трябва да се консумира охладена, а на следващия и по-следващия ден (ако оцелее толкова) е още по-хубава!

Салата от тиквички, моркови и краставици

Това е една колкото елементарна, толкова и вкусна салата. Попаднах на идеята за нея съвсем скоро, но вече ми е любима! Просто съм изумена от нейната простота – и на продуктите, и на техниката на приготвяне. А още от първата хапка плени вкусовите ми рецептори и ме пристрасти. Учудващо вкусна, изключително свежа, разкошно хрупкава, цветна и ароматна – какво повече може да се желае от една салата! Има само един недостатък – след като се посоли и разбърка, бързо започва да отбива много сок (всъщност за някого това може да е предимство). Така че трябва да се поднесе веднага след като се овкуси. Количествата на продуктите са ориентировъчни, но за 2-3 порции са необходими:

1 малка тиквичка

1 морков

1 малка краставица

1/3 глава червен лук

2 скилидки чесън

няколко стръка магданоз

няколко стръка копър

струйка зехтин

лимонов сок

сол на вкус

Тиквичката, морковът и краставицата се настъргват на едро ренде, лукът се нарязва на тънки полумесеци, чесънът се накълцва или се пасира, магданозът и копърът се нарязват на ситно. Всичко се слага в купа и се овкусява със зехтин, лимонов сок и сол. Разбърква се и се сервира веднага.

Салатата е невероятна – изключително свежа и хрупкава, с прекрасни вкусове, цветове и аромати. Всяка хапка от нея е изключителна наслада! Просто не мога да ѝ се наситя!

Пролетна салата от киселец и магданоз

Киселецът освен с всякакви други диворастящи зелении много добре може да се съчетае и с по-стандартни продукти като краставиците например… Така се разчупва и статуквото, че краставиците се комбинират само с лук и магданоз. В случая количеството на магданоза е по-голямо, не само колкото за цвят и аромат, а полето за импровизации е много широко. И както обикновено, всичко е на око, на вкус и според наличностите:


букетче киселец
букетче магданоз
½ краставица
2-3 стръка пресен лук
4-5 стръка пресен чесън (перата)
маслини за украса
сол на вкус

домашен ябълков оцет или лимонов сок

(струйчица студенопресован зехтин или шарлан)

Краставицата се нарязва на полукръгчета, зелениите – на ситно. На чесъна ползвам само перата, останалата част предпочитаме да си я хрускаме цяла. Всичко се слага в купа, овкусява се със сол, домашен ябълков оцет или лимонов сок (внимавайте – както показва и името му, киселецът е кисел) и се разбърква. Който желае, може да сложи и мъничко зехтин или шарлан, но е по-добре това да се пропусне и да се компенсира с няколко маслинки.

И това е! Експресна и вкусна салата, много свежа и ароматна. И малко по-различна от обичайната, с която сме свикнали…

Салата от краставици със слънчогледов пастет

Пастетът от слънчоглед е нещо изключително вкусно; може да се консумира както самостоятелно, така и да се използва за баници или за различни салати и предястия или коктейлни хапки – чудесно се съчетава с домати и краставици например. За една такава салата от краставици са необходими:


1 краставица
3-4 с.л. слънчогледов пастет
няколко маслинки
листенца магданоз за украса


Краставицата се нарязва на по-дебели резени, които се подреждат в подходяща чиния или плато. Пастетът се слага в шприц и върху всяко резенче краставица се шприцова по една розичка от него. Салатата се украсява с маслини и листенца магданоз и е готова за сервиране.

Няма нужда от допълнително овкусяване със сол, зехтин или оцет – пастетът си е достатъчно солен и мазен и леко накиселяващ.

Салатата е изключително свежа и приятна – краставицата е сочна, свежа и хрупкава, а пастетът добавя аромати и приятна киселинност.

Краставици с дресинг от тученица и босилек

Една извънредно свежа и стилна салата, издържана изключително в зелено! При това много ароматна и в добавка – хидратираща (заради високия процент вода в краставиците, както и заради сочния дресинг...), т.е. максимално подходяща за летните жеги. И идеален начин да включим полезната тученица в менюто си (не че не я слагам просто нарязана в какви да е други салати наравно с магданоза...)

1-2 краставици
(струйчица зехтин)
маслини за украса

за дресинга:
няколко стръка тученица
няколко листа босилек
няколко стръка магданоз
2-3 скилидки чесън
крайчетата на краставиците откъм дръжката
сол на вкус
оцет (ябълков или светъл балсамов) на вкус

Всички продукти за дресинга се пюрират с пасатор в дълбок и тесен съд или в друг удобен уред (крайчетата на краставиците улесняват пасирането).

Краставиците се нарязват и се заливат с дресинга, добавя се мъничко зехтин (зехтинът може да се сложи и в дресинга, но аз реших, че не искам да остава по съдовете и приборите; а може и да се пропусне изобщо, за да се премахнат екстрахираните мазнини от храненето), разбърква се и се украсява с маслините. Елементарно, но красиво и вкусно!

Спокойно би могло да се добави и зелен лук, нарязан на ситно…