Постни ванилови рогчета

Ваниловите рогчета са традиционни немски коледни сладки и преди години бяха задължителни за празниците у дома. После обаче се наложи да се откажа от тях заради кравето масло и жълтъка в тестото. Но нали си падам по предизвикателствата, преди четири години реших да ги приготвя без животински продукти. Заложих на кокосово масло, а жълтъкът замених с намачкан банан (впоследствие установих, че се получава и без него); дори смених и бялото пшеничено брашно със спелтено. Сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но стояха някак жилави, не се топяха в устата, както се очакваше от тях… Пробвах пак следващата година, но за съжаление резултатът не беше по-различен… Затова тази година заложих на веган масло – не съм голяма почитателка на такъв вид продукт по принцип, но открих едно, което е вкусно (имам предвид марката Naturli от Лидъл) и му възложих своите надежди за по-нежни и крехки сладки. И о, небеса, чудото стана! Рогчетата се получиха великолепни! Но трябва да уточня нещо много важно: в старата рецепта слагах щипка сол за баланс на вкуса; маслото Naturli обаче е леко солено, затова сега тя трябва да се пропусне. Споделям и още нещо полезно – ядките винаги се мелят заедно със захарта, така се постига двояк ефект: първо, избягва се опасността да станат на тахан, ако се прекали с меленето, и второ, така и захарта се наситнява. Тестото може да се прави и с ръце, но тогава трябва да се внимава от топлината на ръцете да не се стопи маслото; много по-бързо и лесно става с кухненски помощник – за долните продукти аз предпочитам чопъра, защото купата на робота идва прекалено голяма. А количествата са малко, понеже това е половин доза на оригиналната рецепта – нали първо трябваше да бъде изпробвана и одобрена… И все пак накрая излизат приличните 30-ина сладки (зависи колко ще опитвате от суровото тесто – то е божествено вкусно!).


150 г пълнозърнесто спелтено брашно
25 г бадеми (обелени)
25 г лешници
45 г кафява захар
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
100 г веган масло Naturli
20 г банан (намачкан)
(щипка сол – ако маслото е безсолно)
2 с.л. смляна кафява захар за поръсване + щипка смляна бурбонска ванилия


Бадемите и лешниците се смилат фино заедно със захарта (може да се разделят на два пъти, за да се смелят по-добре и да не останат едри парченца) и се слагат в купата на чопър или кухненски робот. Добавят се пресятото брашно, ванилията и солта (сол се слага само ако маслото е безсолно!) и всичко се смесва.
Бананът се намачква, маслото (студено) се нарязва на кубчета и се прибавят към сухите съставки. Всичко се врътва за няколко секунди – докато се образува топка от тесто. Без да се пипа с ръце (за да не се стопли), тестото се прехвърля върху найлоново фолио и се увива. За улеснение при оформянето на рогчетата после тестото може да се направи не на топка, а в квадратна форма – така по-лесно ще се нареже на приблизително еднакви парченца. Слага се в хладилника за поне 2 часа, но спокойно може да се остави и за цяла нощ.
На другия ден тестото се нарязва на 32 парченца (по 10-ина грама всяко, аз ползвам и кантарче). Всяка част се оформя на фитил, който се огъва леко като полумесец; в средата трябва да е малко по-дебел, а краищата – да са по-тънки. Така получените рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 9-10 мин. – докато връхчетата леко потъмнеят. Може да изглеждат недопечени, защото горещи са меки, но не е така – като изстинат, се втвърдяват.

Оставят се да изстинат малко, преди да се отлепят и преместят, и още леко топли се поръсват с пудра захар (аз предпочитам домашно приготвена – от смляна кафява захар), смесена с щипка ванилия.

Като изстинат напълно, се прехвърлят в метална или друга кутия с капак, и се оставят поне един ден, за да омекнат. Но по-търпеливите ще бъдат възнаградени богато, защото колкото повече стоят, толкова по-хубави стават; затова е препоръчително да се направят поне седмица преди Коледа, а още по-добре – в началото на декември.

Рогчетата са феноменални – изключително съм щастлива, че постигнах този резултат без обичайното за традиционната рецепта краве масло. Дори и с веган варианта сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но по-важното е, че и текстурата им е като на оригинала – прясно изпечени са хрупкави, но много крехки и нежни, а като престоят няколко дни, омекват, стават ронливи и просто се топят в устата… И тогава как да не се размажеш от удоволствие – всяка хапка е една мъничка нирвана…

Сос „Ромеско“

Рецептата за този сос видях в „Бон апети“. Родината му е Испания и по-точно областта Каталуня. Заинтригува ме и нямаше как да не го пробвам, но с някои промени от представеното от Лора и Стоян. Получи се вкусен и пикантен резултат, макар и не толкова екзотичен, колкото очаквах. Оказа се, че донякъде напомня на нашенския айвар, въпреки че в айвара няма домати, а патладжани. И все пак сосът си заслужава да се приготви, защото става лесно и сравнително бързо, тъй като всички зеленчуци се пекат във фурната.


4 червени чушки
2 домата (месести)
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 филия хляб (пълнозърнест)
40 г (¼ ч.ч.) сурови бадеми
50 г зехтин екстра върджин
2 с.л. ябълков оцет
1 ч.л. пушен червен пипер
щипка чили на прах
няколко листа мента
1½ ч.л. сол
щипка черен пипер


Чушките се избушват, доматите се нарязват на четвъртинки, лукът (без да се бели) – на шестинки и всичко се подрежда в тава – добре е да е върху хартия за печене, за да не загарят соковете по тавата. Зеленчуците се слагат в загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор, като след 7-8 мин. се добавят и скилидките чесън (необелени). Пекат се общо около 25 мин.

Когато са готови, чушките се слагат в тенджера да се задушат и се обелват, лукът и чесънът също. Филията са препича на тостер и се оставя да изстине. Всички продукти се слагат едновременно в чопър или блендер и се смилат на гладко пюре.

Сосът е много приятен и апетитен. Подхожда на различни зеленчуци, много добре се връзва също и с хлебчета или крекери. Идва сякаш малко по-гъст от стандартното разбиране за сос, но какво от това…

Сицилианска капоната

Сицилианската капоната си е най-обикновена лятна манджа от патладжани, не кой знае колко по-различна от нашенската такава. И все пак отлики има – те се дължат на характерните средиземноморски продукти и подправки като маслини и каперси, които придават специфичния вкус на това изкусително ястие. Защото зад звучното и непознато или поне малко познато у нас име капоната се крие едно много апетитно и ароматно ястие. Не че нашенската лятна манджа с патладжани е лоша, но винаги е интересно човек да опита и други вкусове и комбинации на познати продукти.
Попаднах на рецептата случайно преди година-две и веднага ме заинтригува, а после се оказа, че нетът е пълен с вариации по темата. В което няма нищо учудващо – едва ли всички сицилианки готвят по абсолютно един и същи начин въпросното ястие, какво остава пък за интерпретациите на българска почва. Но аз твърдо следвах набелязаната първоначално рецепта и останах предоволна! Странно ми се видя присъствието на бадеми в списъка с продукти и бях на косъм да ги пропусна, но добре, че не го направих – те придават хрупкавия елемент в ястието и го правят по-интересно и апетитно. Вероятно в Сицилия не ползват бадеми, а кедрови ядки, но нали такава рецепта си бях харесала… спазих си я докрай (е, май само черния пипер пропуснах)… Даже се прежалих да пържа, самоуспокоявайки се, че това всъщност е сотиране (запържване за кратко в силно нагорещена мазнина) и не е толкова вредно като обичайното пържене; при това пропуснах второто пържене след добавянето на лука и чесъна.
И така, за 3-4 порции са нужни:


2 патладжана (550-600 г)
1½ ч.л. сол (на вкус)
2 ч.л. сух риган
50 г зехтин за готвене
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 връзка магданоз
2 с.л. каперси
1/3 ч.ч. (50 г) зелени маслини без костилки
2 с.л. ябълков оцет
3 средни домата (550-600 г)
30 г бадеми


Патладжаните се нарязват на кръгове с дебелина 1 пръст и след това на половинки, а по-големите – на четвъртинки. Посоляват се и се оставят 20-30 мин. да си пуснат горчивата вода. Измиват се и се подсушават.
Лукът се нарязва на полумесеци, чесънът – на филийки (може и по-ситно), магданозът – на ситно, маслините – на половинки или третинки, каперсите и бадемите се накълцват с нож на дъската. Доматите се обелват и се нарязват на едри парчета.
В дълбок тиган или тенджера зехтинът се загрява до висока температура. Изсипват се патладжаните и риганът и се сотират около 5 минути, като се раздрусват и разбъркват, за да се запържат от всички страни. Мазнината трябва да е достатъчно, за да не се налага да се долива, и температурата ѝ да е наистина висока. В противен случай патладжаните ще я попият и ще станат тежки, а пърженето става още по-вредно.
Когато патладжаните станат златисти, се добавят лукът, чесънът и магданозените дръжки, веднага след тях – каперсите, маслините и оцетът, също и доматите. Разбърква се и ястието се оставя на слаб огън за 10 минути, като се бърка от време на време. Накрая се добавят бадемите и се готви още 5 минути.
Тенджерата се сваля от котлона и когато поизстине леко, се добавя наситненият магданоз и се разбърква.
Капонатата се сервира с филия хубав хляб или още по-добре – с традиционна италианска фокача ;).

Ястието е изключително апетитно, с богатство от вкусове и аромати, също и текстури: приятно кисело от оцета и каперсите, сладко от лука, солено от маслините, а бадемите със своята хрупкавост го правят уникално и всяка хапка е прекрасна!

Леко сиропиран сладкиш с тахан, бадеми и стафиди

Още един великолепен сладкиш от прекрасния блог на Мария Митева-Христоу! Възхитена съм от него! Още едно попадение в десетката на постен сладкиш, и то отново с тахан в състава си! И отново сочен, ароматен и изключително вкусен, макар и съвсем различен по вид от тартата с тахан и шоколад. Добре че става сладичък, иначе цяла тава от него може да изчезне само за няколко часа…
Интересното в настоящата рецепта не е само наличието на тахан, а и това, че сладкишът е сиропиран. Но не очаквайте подобие на баклава или тулумбички, където сиропът се лее щедро и десертът трудно се преглъща от сладост; тук начинът на сиропиране е по-различен – сиропът е в по-малко количество и само колкото да се навлажни леко вече изпеченото тесто. И резултатът наистина е много добър!
Този път останах по-близо до оригиналната рецепта, защото и там препоръките са за пълнозърнесто брашно; аз замених само бялата захар с кафява, като малко намалих и количеството ѝ. Затова и моят сладкиш се получи по-тъмен, но пак си е красив – с един такъв изкусителен карамелен цвят… А с брашно от спелта става още по-вкусен!


300 г пълнозърнесто брашно (пшеничено или от спелта)
150 г нерафинирана (кафява) захар
1 пак. бакпулвер
1 равна ч.л. сол
280 г сусамов тахан
250 мл прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора от 1 портокал
180 г бадеми (може да се накиснат от предния ден във вода)
140 г стафиди
40-50 мл ром

за сиропа:
150 г нерафинирана (кафява) захар
180 мл вода
настъргана кора от 1 лимон
настъргана кора от 1 портокал

Стафидите се накисват в рома за поне 30 минути, като се разбъркват от време на време, за да се напоят всички равномерно. Бадемите се нарязват на едро.
В купа се смесват сухите съставки – брашното, захарта, солта и бакпулверът. Добавят се сусамовият тахан, портокаловият сок и настърганата кора. Разбърква се с дървена лъжица за кратко, колкото да се смесят продуктите. Добавят се бадемите и стафидите и отново се разбърква, за да се разпределят равномерно в сместа.
Тестото се изсипва в покрита с хартия за печене тава (30х20 см или малко по-голяма) и се заравнява отгоре – понеже е много гъсто, най-лесно става със силиконова шпатула или със супена лъжица, която се намокря с вода. 

Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 35-40 мин. или докато се зачерви отгоре. Изважда се от фурната и оставя да изстине напълно.

Продуктите за сиропа се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона. Разбъркват се с дървена лъжица, докато захарта се разтопи, и когато сместа заври, котлонът се намалява и сиропът се оставя да ври тихо за 10-ина минути. Студеният сладкиш се залива с горещия сироп и се оставя, докато го попие и изстине.
Съхранява се на стайна температура, покрит с найлоново фолио, но може да се прибере в хладилника за около 2 часа, за да охлади и да е по-лесно да се нареже. Всяко парче може да се поръси за красота с малко канела и пудра захар, но аз реших, че и така е достатъчно сладък. И красив...

Сладкишът е божествен! Невероятно ароматен, с огромно количество стафиди и бадеми в него. Комбинацията от стафиди, напоени в ром, и портокалови и лимонови кори е просто умопомрачителна! Истинско пиршество за всички вкусови рецептори...

Тарта с шоколад, портокалов сок и сусамов тахан

Тартите по принцип не са сред обичайните сладкиши, които правя, по една или друга причина... Но когато видях една такава с шоколад и тахан в Готварската книга на Мария Митева-Христоу, не мирясах, докато не я приготвих. И останах очарована! Това е невероятен десерт – ароматен и кремест, и на всичкото отгоре постен! Лично аз обичам такива сладкиши – сочни и кремести. И комбинацията от шоколад и портокал ми е любима! Така че препоръчвам тартата горещо! Още повече че наистина не е лесно да се намери традиционен сладкиш без животински продукти. А тук вълшебството се дължи на сусамовия тахан – това е великолепен продукт, който може да се използва и в солени, и в сладки ястия. И се връзва чудесно с портокаловия сок и шоколада! Продуктите за сладкиша са с моите иновации на рецептата – замених брашното и тахана с пълнозърнести и намалих количествата на продуктите за крема, за да не ми остава, както се е случило с авторката на оригиналната рецепта.

тестена основа:

200 г пълнозърнесто брашно

60 г кафява захар (смляна)

30 г бадеми, смлени на ситно

60 г зехтин

60 г прясно изцеден портокалов сок

настъргана кора от 1 портокал (или ½ ч.л. сушени портокалови корички)

¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

щипка сол

крем:

340 г прясно изцеден портокалов сок

340 г натурален шоколад или кувертюр (с 50-60% какао)

340 г пълнозърнест сусамов тахан

50 г (2 с.л.) пчелен мед

настъргана кора от 1 портокал (или ½ ч.л. сушени портокалови корички)

какао за поръсване

В купа се смесват сухите съставки – брашното, захарта и смлените бадеми. Прави се кладенче и в него се изсипват зехтинът, портокаловият сок, настърганата кора и ванилията. Разбърква се, докато се образува топка от меко тесто, което се разточва върху парче хартия за печене. Диаметърът на кората трябва да е достатъчно голям, за да покрие дъното и стените на формата за печене (22-24 см). Тавата (без да се подмазва) се захлупва върху кората и всичко се обръща обратно заедно с хартията, тестото се намества и чак тогава хартията се отстранява. Тестото се разпределя равномерно с пръсти по дъното и стените на формата и се надупчва с вилица. Пече се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 15 минути (трябва да се внимава да не се препече!). Готовата тестена основа се оставя да се охлади напълно, изважда се от тартената форма и се поставя в чиния или поднос, в който ще се сервира десертът.

Портокаловият сок се затопля до завиране. Сваля се от огъня и в него се слага начупеният шоколад, като трябва всичкият да потъне в сока. Оставя се да постои малко, докато шоколадът се размекне, добавят се настърганата портокалова кора и медът и се разбърква. Тогава се прибавя сусамовият тахан и разбъркването продължава до хомогенна пухкава смес.

Полученият крем се налива в изстиналата тестена основа и сладкишът се оставя на стайна температура за няколко часа, докато пълнежът се стегне. Когато повърхността засъхне, се поръсва с какао.

Тартата е фантастична! Невероятно ароматна, с чудесна текстура. Тестото е великолепно – вкусно и хрупкаво, кремът е божествен – комбинацията от шоколад, портокалов сок и сусамов тахан е наистина вълшебна. В зависимост от сладостта на шоколада медът може да се намали или увеличи. И не на последно място – тартата се реже много лесно и се получават красиви парчета.
И още едно уточнение – от авторката на оригиналната рецепта се научих да меря, т.е. да тегля дори и течните продукти в грамове, така че не се чудете на „60 г зехтин“ в списъка с продуктите – той не е равен на 60 мл, за разлика от портокаловия сок (и водата и явно повечето течности), от който 60 г = 60 мл.