Брускети “Дворяни”

В тези брускети няма нищо по-особено от варианта с коприва, освен че тук имат участие и други зелении – магданоз и киселец. Но така е, като по двора е пораснало всичко… Обикновено от диворастящите зелении правя салата, но изобретих и този начин, който е по-привлекателен и по-примамващ за хапване… Брускетките се приготвят много лесно и бързо, а са безкрайно полезни и вкусни. Количеството на продуктите както обикновено не е стриктно определено – действайте според наличностите, на око и на вкус.


10-15 връхчета коприва
букетче киселец
букетче магданоз
шепа орехи
1 стрък пресен чесън
½ ч.л. сол
сокът на 1 лимон (на вкус)
пълнозърнест хляб

Всички продукти (без хляба естествено) се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.
Хлябът се нарязва на тънки филийки, които се срязват наполовина, препичат се (много по-лесно и бързо става на тостера) и се оставят да изстинат. Важното е филийките да са хрупкави. Отгоре се разпределя от зелената смес и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране. Украсяват се с цветенца от двора – глухарчета и парички, които също се хапват.

Брускетите са много вкусни, свежи и красиви. Може да се хапват като разядка или заедно с основното ястие (все пак са с хляб), а защо не и за закуска… Важното да се храним с нещо полезно и красиво! А когато това се случва на двора, на чист въздух, сред зеленина и цветя, е просто безценно!

Пролетна салата „Дворяни“ (салата от градината на Господ)

Всеки може да наименува тази салата както си иска – първоначално аз го бях направила според мястото, където я приготвям и я хапваме с невероятно удоволствие. Нямам търпение напролет да отидем там, да обходя големия зелен двор и собственоръчно да откъсна всяко листенце и цветче. Но неотдавна научих, че хората, притежаващи къща с двор на село, се наричали не селяни, а дворяни! 😉😄 Така името ѝ съвсем резонно (и закачливо) се промени…

Няма по-вкусна и по-полезна от тази салата – всичко в нея е екологично чисто и пълно с живот и полезни хранителни вещества. Душата ми жадува за нея, особено след дългите зимни месеци. Съставките й са според това какво е пораснало по двора, търпят добавки или вариации, точно определени количества от тях също няма. Всичко е на око и по мерак. Само чесънът и лукът не са собствено производство, но за тях и няма как… Всъщност след доста импровизации по темата се оказа, че и без лук и чесън се получава достатъчно апетитна и ароматна салата…

глухарчета (цялото растение – листа, цветове и дръжки)
киселец
връхчета коприва
теснолист живовляк
широколист живовляк

врабчови чревца
листа лапад
магданоз
червена мъртва коприва
парички
по 1-2 стръка пресен чесън и лук
сол
оцет
зехтин


Копривата се намачква в кърпа, за да се неутрализират парещите власинки, и заедно с останалите зелении (включително и дръжките) се нарязва на ситно. Не се вари, не се бланшира! Полезна е сурова! Не мия нищо – всичко е чисто, защото си е от нашия двор, а освен това е измито идеално от снощния пролетен дъжд! Все пак нали искаме да хапнем и малко витамин В12!
Всичко се слага в купа. Салатата се овкусява със сол, оцет (който иска, може и лимонов сок) и зехтин, разбърква се добре и се украсява с паричките. Те също се ядат, не са само за красота!

Първоначално ползвах само листата на глухарчетата, но после започнах да добавям и дръжките и цветовете – при поредното преглеждане на книгата на Мария Требен „Здраве от аптеката на Господ“ се оказа, че за салата се ползва цялото растение, не само листата. А по десетина дръжки от глухарче на ден (по време на цъфтежа!) вършат чудеса за черния дроб и жлъчката! Особено са полезни за диабетици и за „постоянно болнави хора, които се чувстват като пребити и уморени“.
Така, докато пишех рецептата, ми хрумна и друго име на тази вълшебна салата (по аналогия с книгата на М. Требен.) – салата от градината на Господ. 😊