Брускети с коприва

Копривата е изключително богата на минерали и витамини и всички я чакаме с нетърпение напролет, за да презаредим жизнените си сили след изтощителната зима. Има разнообразни рецепти с нейно участие, но според мен погрешно всички те са на готвени ястия – супи, каши, запеканки… А на всички е известно какво се случва с витамин С (който в копривата е в огромни количества) при термична обработка. Затова съм убедена, че за да се възползваме напълно от полезните й вещества, тя трябва да се консумира сурова. Но много хора се притесняват от това и винаги ме питат „Ама как така сурова?! Не пари ли?“ Не, не пари! След като се измие (най-лесно става в голяма купа с щипката за пържоли 😉), се загъва в домакинска кърпа да се подсуши, като същевременно се намачква. Така хем се подсушава, хем парливите власинки се „обезвреждат“. Тогава спокойно се нарязва и се ползва за салата заедно с други зелении или плодове и зеленчуци. А ако се предвижда пасиране или накълцване в чопър, както е в настоящата рецепта, дори няма нужда от мачкане с кърпата. Тези, които не са опитвали сурова коприва, ще останат очаровани от приятния ѝ вкус и аромат!
Количеството на продуктите не е стриктно определено – действайте на око и на вкус! Имах идея да добавя и пера от пресен лук и зелени подправки (копър, босилек), но се отказах, за да доминира свежият аромат на копривата.


100-ина г коприва
100 г орехи
перата на 1 връзка пресен чесън
½ ч.л. сол
5-6 сушени домата, мариновани в зехтин
сокът на ½ лимон (на вкус)
пълнозърнеста багета (хляб по избор)


Всички продукти (без хляба де 😉) се пасират в чопър до хомогенна смес. Представях си я по-едро накълцана, но и така не е зле…
Багетата се нарязва на филийки, които се препичат на тостера и се оставят да изстинат – става далеч по-лесно и бързо от обичайното запичане във фурна. Важното е филийките да са хрупкави. Отгоре се разпределя от копривената смес и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране.

Брускетите са много вкусни, свежи и красиви. Лимоновият сок освен че освежава и придава приятна киселинност на копривата, я предпазва от потъмняване. А най-важното е, че двете съставки си действат синергично – известно е, че за по-добро усвояване на желязото (от копривата) е нужен витамин С, осигурен от лимона (въпреки че и самата коприва е изключително богата на този витамин).
Глухарчетата са с двояка функция – и за украса, и за хапване. А който не го е срам, може да изяде и тези от вазата… 😉