28 март 2017

Постен козунак Венец със стафиди




Настоящият козунак не предлага никакви новости от гледна точка на продуктите в сравнение със старите и изпитани козунаци със стафиди и с шоколад и портокалови корички – рецептата за тестото е наистина много успешна и пак залагам на нея. Различното тук е само начинът на оформяне. Миналата година видях такъв козунак в близката фурна и не мирясах, докато не измислих как да докарам и аз такъв външен вид. Оказа се, че е съвсем лесно – оформянето много наподобява това на брецелите. Няма нужда от някаква специална форма за печене, а крайният резултат е красив и интересен. Пробвах го няколко пъти с различни плънки – стафиди, марципан и шоколадови капки – и всеки път се получава невероятно вкусно.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
100 г тъмни стафиди


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса). След това се премесва за десетина минути и се оставя да втаса още веднъж.

Без да се премесва отново, тестото се оформя на голяма правоъгълна кора, поръсва се със стафидите и се навива на руло, което се усуква и издърпва, за да стане по-дълго (70-80 см).




Прегъва се на две като подкова




и двата края се усукват 3 пъти,




след което отгоре се захлупва средната част (прилича на примка). Иначе казано – оформянето прилича малко на това на брецелите.




Козунакът се намазва със зехтин и се оставя да втаса 1 час, може и повече. После пак се намазва със зехтин, поръсва се със захар и се пече 35 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до златистокафяво.




Готовият козунак се оставя да изстине – но това е за търпеливите ;). Останалите може да си чупнат докато е още топъл много внимателно, за да не се сплеска и вътрешността да стане на тесто.






Козунакът е чудесен – изключително ароматен, пухкав и делящ се на конци. Вместо със стафиди може да се направи с марципан, нарязан на дребни кубчета, и шоколадови капки – пак става великолепен.






А тези изключителни сладури – мама Коки и малкия Пипи, дължа на една приятелка със сръчни ръце и голямо въображение.








Няма коментари:

Публикуване на коментар