Бонбони от мандаринови кори и орехи

Бях си харесала тези бонбони преди година-две, но все не успявах да се снабдя с чисти (нетретирани) мандарини. Когато обаче миналата седмица попаднах на такива, мигновено се сетих за запазената рецепта. И хапвайки с огромна наслада сочните мандаринки (естествено добре измити предварително), старателно запазвах всяко парченце кора. Когато се събра прилично количество (малко повече от 200 г, от около 10-12 плода), пристъпих към действие. На пръв поглед рецептата изглежда доста пипкава, защото корите се слагат да заврат и после се прецеждат цели седем пъти (предполагам, за да се извлече горчивината им), но в крайна сметка приготвянето ѝ не е толкова трудно и времеемко. Даже внесох малко подобрения за по-здравословен вариант – замених захарта със стафиди (които пък освен сладост привнасят и допълнителен аромат) и оставих орехите сурови; добавих и малко ром за повече разкош… А бонбоните са пленяващи със своята простота – приготвят се от съвсем малко, и то елементарни съставки (но пак подчертавам, че е важно мандарините да не са третирани с химикали).


1 ч.ч. (около 300 г) пюре от мандаринови кори
1 ч.ч. (160 г) светли стафиди
5-6 капки (струйчица) лимонов сок
150 г орехи
ванилия
1 с.л. ром

2 черни шоколада (200 г)


Мандариновите кори се слагат в подходяща тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрива. Тенджерата се слага на котлона и когато водата хубаво заври, цялото съдържание се излива в гевгир. Отцедените кори се връщат в тенджерата, заливат се с нова вода – студена, и пак се слагат на котлона. Изчаква се водата пак да заври хубаво (без обаче да се варят излишно), след което корите отново се отцеждат. Процедурата се повтаря общо седем пъти, като последния път корите се оставят да се поварят за няколко минути – да поомекнат (след последното завиране котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него за 5-6 минути). Отцеждат се от водата и се прехвърлят в чопър (или блендер, като не е нужно да се чака да изстинат). Пасират се и от полученото пюре се измерва 1 чаена чаша. Ако остане малко пюре, може да се използва и то, като се увеличат пропорционално и останалите продукти (или да се запази за следващия път – почти сигурна съм, че ще повторите бонбоните, още повече, че свършват много бързо).
Орехите се нарязват с нож не прекалено ситно, по-приятно е да се усещат хрускащи парченца от тях в бонбоните.
Премереното пюре се връща в чопъра и се добавят стафидите (светли, за да не се развали цветът на сместа от тъмните), лимоновият сок, ванилията и ромът. Смила се отново го гладка смес, която се прехвърля в купа, прибавят се орехите и се разбърква добре на ръка. Ако има нужда, т.е. сместа е много влажна и мека, се добавя 1 с.л. галета – има я в оригиналната рецепта, но при мен не се наложи (вероятно поради замяната на захарта със стафиди – те са придали по-различна текстура).
От сместа се оформят с ръце малки топчета.

Шоколадът се разтопява и всяко топче се потапя в него, след което се поставя в голяма тава върху хартия за печене. При мен се получи по-голям разход на шоколад от очакваното, предполагам поради две причини – сложих оформените топчета в хладилника, докато приготвях глазурата (за 20-ина минути може би), и прелях разтопения шоколад в малка купичка за сос, за да е по-лесно потапянето на бонбоните; но вероятно поради охладените топчета и студената купичка шоколадът бързо изстина и по-голямо количество от очакваното полепваше по бонбоните. Не че после резултатът е лош, в никакъв случай дори – всеки бонбон е обвит в порядъчен слой глазура. 😊 И все пак следващия път няма да слагам топчетата в хладилника и ще държа разтопения шоколад на топло, докато работя с него.

Готовите бонбони се оставят на хладно, докато се втвърди глазурата, след което се прехвърлят в подходящ съд с капак и се съхраняват в хладилника (иначе глазурата се стопява, ако се държат в топла стая). Излизат около 30 броя (зависи естествено колко големи ще се направят) – при мен бяха 29, но доста от сместа отиде за опитване (направо похапване 😳) преди оформянето на топчетата…

Бонбоните са просто феноменални! Комбинацията от цитруси и шоколад е отдавна известна и призната за ненадмината и тези забележителни бонбони само за пореден път го доказват. Те са истински бижута – с разкошен цвят отвътре, прекрасна текстура и опияняващ аромат, гениални в своята простота (поради малкото продукти, от които се приготвят).

Дори и седемкратното завиране и отцеждане на мандариновите кори не е кой знае колко усложняваща и утежняваща процедура, става доста бързо и гарантирано всяка минута от нея си заслужава. А това, че в рецептата захарта може да се замени с нещо много по-добро (и вкусно!), още повече повишава достойнствата на бонбоните.

И въпреки че е много трудно да оцелеят дълго време, ако успеете да ги опазите от наобикалящото ги час по час домочадие, ще бъдете заслужено възнаградени – като престоят 2-3 дена, стават още по-хубави!

Райски ябълки с овесени трици, тахан и орехи

Райските ябълки – добре узрели и омекнали, са любима закуска в зимните месеци. Може да се комбинират с какво ли не – само с малко сусамов тахан и зрънца нар, с накиснат (покълнал) лимец и орехи или пък по аналогия със сипкавите круши – с овесени трици. Към тях естествено чудесно се връзват и любимият тахан и шепа орехчета, както и лъжичка от еликсира на Петър Димков – мармалад от бъзак (без никаква захар). А защо не и някоя сочна и свежа мандаринка… И така, за една купичка са нужни:

2 райски ябълки (не много едри)
3 с.л. овесени трици
2 ч.л. пълнозърнест сусамов тахан (или от тиквени семки)
шепа орехи
1 ч.л. мармалад от бъзак
1 мандарина


Райските ябълки се обелват (както се бели мек или попарен за секунди домат) или просто се изстискват от обвивката в купичка. Слагат се триците и се разбърква. Добавят се таханът, начупените на едро орехи и лъжичка мармалад от бъзак и сместа се оставя за няколко минути, за да набъбнат и омекнат триците.

Комбинацията в купичката е върховна – вкусна, здравословна и засищаща, и е много добро съчетание на продукти за енергично начало на деня. Овесените трици са прекрасен избор за закуска – те са нискокалорични и със завидно действие върху работата на червата. А в компанията на сладките райски ябълки, хрупкавите орехи и ароматния тахан дори и мармаладът от бъзак (въпреки специфичния си и не толкова привлекателен вкус и аромат) става по-приятен за консумация.

Закуската е достатъчно богата и е чудесна и на този етап, но към нея може да се добави и една мандаринка (или портокал), която действа много освежаващо и балансиращо на сладостта на райските ябълки.

Крем от тиква и портокали

Не знаех, че има такъв крем. Докато не го направих миналата седмица… Съвсем случайно – за да оползотворя един резен тиква, 3 портокала и 1 мандарина… След като ги сварих и блендирах, стана фантастичен крем! Изобщо не очаквах толкова добър резултат! И понеже действах на око и на вкус, без точни грамажи, се наложи да го направя още веднъж, за да си запиша някакви пропорции все пак… Пък и толкова много ми хареса, че исках пак да си хапна от това вълшебно нещо в чаша с цвят на старо злато… И така, при втория опит се оказа, че съотношението на тиквата към цитрусите е горе-долу 2:1 – на почти 1 кг тиква сложих 3 портокала и 2 мандарини с общо тегло около 500 г (всичко е чисто тегло, обелено и почистено). Естествено всеки може да промени това съотношение по свой вкус… Както и може да се ползват само портокали или само мандарини. Моите портокали са от сорта за сок, т.е. не са много големи, но са сочни; мандаринките са със средна големина. Останалите продукти са на вкус, особено медът – зависи колко е сладка тиквата.


1 кг тиква (почистена и нарязана на кубчета)
3 портокала (335 г обелени)
2 мандарини (170 г обелени)
5-6 пъпки карамфил
2 ч.л. канела
150 мл вода
60 г кокосово масло
50 г мед (на вкус и зависи колко е сладка тиквата)
30 г орехи – за поръсване


Тиквата се обелва и се нарязва на кубчета. Портокалите и мандарините се обелват и заедно с тиквата се слагат в тенджера на котлона. Налива се и малко вода, за да може тиквата да се свари по-лесно. Добавят се канелата и карамфилът. Когато тиквата омекне, котлонът се усилва и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Оставя се да поизстине малко и карамфилчетата се изваждат.
Сварените плодове се прехвърлят в блендер, добавят се кокосовото масло и медът и се пасира до фина смес. Готовият крем се разпределя в подходящи чаши или купички и се слага в хладилника.

Преди да се сервира, се поръсва отгоре с нарязани на ситно орехи.

Кремът е наистина феноменален! Изключително приятен и лек, копринено нежен, с прекрасна свежа и ароматна нотка от портокалите и мандарините. А поръсен с орехите става трепач! Не си и помисляйте да ги пропуснете!

Не съм предполагала, че може да съществува такъв крем – от такива продукти, с такъв цвят, вкус и аромат. Очарована съм! И много щастлива от откритието си! Някой ден ще го изпробвам и в някоя тортичка…

Ако се консумира веднага след приготвянето или след кратко охлаждане, кремът е с характерната за този десерт консистенция – много гъст, но леко течен. След по-дълъг престой в хладилника (поне до следващия ден) обаче се втвърдява и като се гребне с лъжичката, запазва формата си – т.е. спокойно би се рязал с нож и би могъл да се ползва за тарти и други подобни сладкиши…

Райски ябълки с лимец и орехи

Прекрасната закуска от круши, накиснат лимец и орехи може да се направи и в други вариации – мястото на меките сипкави круши да се заеме от райски ябълки, узрели и сочни. Райската ябълка е уникален плод – и на вкус, и като консистенция, и като съдържание на полезни вещества. Така че и с нейно участие се получава прекрасна закуска – засищаща, вкусна и полезна.


2 райски ябълки (меки и узрели)
3-4 с.л. накиснат лимец
1 шепичка орехи
1 мандарина


Лимецът се накисва от предния ден, като през това време водата се сменя 1 или 2 пъти (зависи колко дълго е кисненето). На сутринта се измива и се отцежда. Може и да се свари, но аз съм убедена, че така е по-полезен. А ако се остави за още ден, ще покълне, което е още по-добър вариант.
Райските ябълки се изстискват от обвивката в купичка и върху тях се разпределят лимецът и начупените на едро орехови ядки. И готово – за няколко минути имаме райска закуска!

Комбинацията от райска ябълка, лимец и орехи е разкошна – и като вкус, и здравословно. Лимецът дори и суров е с чудесен вкус и се дъвче много лесно, защото е омекнал достатъчно. Орехите хрупкат много приятно, а райските ябълки правят сместа много сочна и доставяща невероятно удоволствие на небцето.

Много освежаващо към тази комбинация може да включи и една мандаринка. Тя се вписва идеално в цялата картинка – и вкусово, и цветово – със своя прекрасен сладко-кисел вкус и прелестен цвят.

Меломакарони със сок от мандарини

Тези меломакарони ме доближават още повече до поставената преди няколко години цел – да пробвам различните рецепти от прекрасния сайт My Cooking Book Blog. Авторката публикува всяка година нова рецепта, което хич не ме улеснява, а изборът наистина е труден! Досега съм приготвила четири и все са невероятни – и тези на Стельос Парлярос, и пияните, и настоящите – всички ме докараха до възторг. Само тези с орехи и сусам не ми допаднаха толкова много – не че са по-лоши от останалите, пак са си чудесни, просто стават малко по-различни (имат и бакпулвер в тестото и се поръсват с орехи и сусам преди печенето), което влияе на моя вкус и предпочитания. Явно ми допада повече текстурата на другите видове само с малко сода (те са по-плътни, но крехки и ронливи за разлика от последните, които са по-пухкави и порести), както и предпочитам суровите орехи пред печените. Но за някого пък тези неща може да са предимство!
Да се върнем обаче на настоящата рецепта. Мислех, че след пияните меломакарони никоя друга рецепта вече няма да ми се хареса достатъчно, но тази ѝ е достойна конкуренция! По-различното тук е, че сиропът не е обичайният от захар и вода, а от мандаринен сок (такъв е сокът и в тестото). В началото лееекичко ми липсваше по-силният дъх на канела и карамфил и особено на узото в сиропа, но това чудесно се компенсира от аромата на мандарините. Сладките са много вкусни, а сиропът е умопомрачителен! Ароматен, много сладък естествено и с леко кисела жилка от мандарините – не очаквах такъв свеж ефект! Божествен е! Наистина няма нужда от други аромати (подправки). Затвърди се и опитът, че е по-добре сладките да се сиропират горещи в студен сироп – наистина стават по-хрупкави и апетитни от обратния вариант. Излязоха 37 сладки по 30 г. от 2/3 доза на оригиналната рецепта.


200 г прясно изцеден сок от мандарини
½ ч.л. сода бикарбонат
20 г кафява захар
¼ ч.л. канела
щипка сол
настъргана кора от 2 мандарини
300 г зехтин
600 г брашно

50-60 г орехи

200 г прясно изцеден сок от мандарини
275 г кафява захар
60 г мед


Първо се приготвя сиропът, за да има време да изстине. Всъщност през зимата това не е проблем – на терасата става много бързо.
Сокът от мандарини и захарта се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона, като се разбърква периодично, докато се стопи захарта. Когато заври, котлонът се изключва и сиропът ври 1 минута. Оставя се да изстине малко и тогава се добавя медът. Готовият сироп се оставя да изстине напълно. Може да се сложи в хладилника, докато се изпекат сладките.

В купа се сипва сокът от мандарини и се слага содата да се угаси.
Добавят се захарта, канелата, солта и мандариновата кора. Разбърква се с телена бъркалка, докато се разтопи захарта, и се налива зехтинът. Отново се разбърква, докато се смесят продуктите, и се прибавя брашното. Разбърква се с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса. Не трябва да се бърка излишно, защото ще започне да отделя мазнина и ще стане жилаво, а готовите сладки – твърди и сбити.

Късат се парченца по 30 г и се оформят на топчета. Нареждат се в тава, покрита с хартия за печене, и отгоре се прави шарка – в случая с вилица на кръст.

Сладките се пекат в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 19-20 мин., докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка. Двете тави може да се пекат едновременно, но по някое време трябва да се сменят местата им. Аз ги пека поотделно и докато се пече втората партида, сиропирам първата.

Докато се пекат сладките, се приготвят подходящ съд, в който ще се подреждат, и орехите за поръсването (смилат се на ситно, но не съвсем фино).
Току-що извадените от фурната сладки се пускат в студения сироп (колкото се събират спокойно в тенджерата) и се държат в него 2-3 минути, като се обръщат.

Изваждат се с решетъчна лъжица, отцеждат се и се подреждат плътно в голям съд (тава). Всяка сладка се поръсва отгоре с орехи. Продължава се така и с останалите.

Докато се допече втората тава, сиропът се връща в хладилника, за да се охлади отново.

По желание готовите сладки може да се поръсят и със струйка мед.
Съхраняват се в стъклен съд с капак или в метална кутия, за да не изсъхват.

Сладките са уникални и феноменални! Много ароматни, сочни отвътре и хрупкави отвън, с изключително свежа кисела нотка от мандарините, която идеално балансира сладостта на сиропа. Просто са прекрасни…