четвъртък, 22 декември 2016 г.

Меломакарони




Уникални, фантастични, божествени! За тези сладки мога да сипя само суперлативи! Откакто ги приготвих за първи път преди няколко години, са на първо място в графата „любими“. То май са и единствени за момента, що се отнася до коледни сладки без млечни продукти и яйца. Преди години правех по десетина различни вида, едни от други по-хубави, но всички с яйца и масло, а някои и с извара. И сега просто ми липсва този богат асортимент. Но въпросните постни сиропирани меденки запълват почти безусловно тази празнота. Толкова са вкусни и ароматни, че човек не се сеща да поиска и нещо друго…
Меломакароните са традиционни гръцки коледни сладки. Водят се постни, въпреки че се срещат и рецепти с масло. Но аз залагам на класиката – зехтин. И много аромати, които също са различни в различните рецепти. Естествено няма една-единствена или оригинална рецепта, но точно в различните детайли е очарованието, защото могат да се пробват различни варианти на тези великолепни сладки. Аз лично съм си харесала една от рецептите в прекрасния блог My Cooking Book Blog и я приготвям вече четвърта година. И просто не ми достигат думите да изразя възторга си от нея. Харесала съм си и още една, но винаги започвам от тази и другата все остава за догодина… Дано този път успея да изпробвам и втората!

Меломакарона (така звучи думата на гръцки) означава сладки с мед, но в повечето рецепти той е в сиропа, а не в тестото. Това естествено е за предпочитане, защото така не се подлага на термична обработка – аз задължително го добавям към захарния сироп след като е изстинал. И в студения сироп се потапят горещите сладки – така те стават хрупкави отвън и мекички и сочни отвътре.
Друга особеност е месенето на тестото – то всъщност не се меси, поне не дълго време, а само колкото да се събере на топка и да се хомогенизира. В противен случай става жилаво и лепкаво, а готовите сладки – твърди и сбити. А те трябва да са крехки и ронливи.
Има и различни начини за украса на сладките отгоре, но целта е една – по повърхността им да се образуват пукнатини и шарки, които да улеснят проникването на сиропа.
Течните продукти съм мерила както в милилитри, така и в грамове – май вторият начин е по-лесен и по-точен, това научих от авторката на рецептата.
Долните продукти са за цяла доза, въпреки че аз обикновено правя половин – за по-бързо и по-лесно. В зависимост от големината на сладките излизат различен брой – струва ми се, че аз ги правя по-дребни (на мен така ми харесва) от гръцкия оригинал, защото излизат около 50 броя (2 големи тави) от половин доза, а трябва да излязат горе-долу толкова от цяла. Придържам се стриктно към източника на рецептата с изключение на содата и канелата – виждат ми се прекалено малки количества, а при мен крайният резултат е добър. Така че са нужни:


400 г (400 мл) прясно изцеден портокалов сок
530 г (600 мл) зехтин
30 г кафява захар
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. канела
5-6 пъпки карамфил, счукани
настъргана кора от 1 голям портокал
1,200 кг брашно

сироп:
500 г (500 мл) вода
700 г захар
1 голям портокал
2 пръчки канела
100 г мед

за поръсване:
60-70 г смлени орехи
по желание – допълнително мед за поръсване на сладките


Първо се приготвя сиропът, за да има време да изстине. Всъщност през зимата това не е проблем – на терасата става много бързо.






В малка тенджера се смесват водата, захарта, канелата и портокалът, нарязан на едри парчета. Слагат се на котлона и се разбъркват веднъж в началото (не се бърка често, за да не се захароса сиропът). След като заври, огънят се намалява и ври слабо 2 минути. Оставя се да изстине. Когато се охлади, се изваждат канелата и портокаловите парчета (аз лекичко ги изстисквам), добавя се медът и се разбърква до разтварянето му. Слага се в хладилника, докато се изпекат сладките.







В голяма купа се смесват портокаловият сок, зехтинът и захарта. Разбърква се, докато захарта се стопи (може предварително да се смели в мелничка, но и така става). Добавят се содата, подправките и портокаловата кора. Всичко се разбърква с телена бъркалка (не се ползва миксер) и тогава се добавя брашното. Разбърква се с дървена лъжица, колкото да се  смесят продуктите и да се получи меко тесто (става много мазно, но не трябва да се добавя още брашно, такова трябва да е).







Не се меси продължително, не се оформя на гладка топка.

















От тестото се откъсват парчета с големината на неголям орех, оформят се на топче, което се овалва между дланите до продълговата форма (пак се внимава да не се премесват топчетата) и се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. Отгоре се притискат с голяма вилица за сервиране, за да се получи шарка.










Пекат се в предварително загрята на 160 градуса фурна около 35 минути на долен реотан с вентилатор – трябва да се получи хубава коричка отдолу. Двете тави може да се пекат едновременно, но по някое време трябва да се сменят местата им. Аз ги пека поотделно и докато се пече втората партида, сиропирам първата.
Докато се пекат сладките, се приготвят подходящ съд, в който ще се подреждат, и орехите за поръсването (смилат се на ситно, но не съвсем фино).







Току-що извадените от фурната сладки се пускат в студения сироп (половината от първата тава или колкото се събират спокойно в тенджерата) и се държат в него 4-5 минути, като се обръщат.















Изваждат се с решетъчна лъжица, отцеждат се и се подреждат плътно в голям съд (тава). Всяка сладка се поръсва отгоре с орехи. Продължава се така и с останалите.











Докато се допече втората тава, сиропът се връща в хладилника, за да се охлади отново.
По желание готовите сладки може да се поръсят и със струйка мед.




Съхраняват се в стъклен съд с капак или в метална кутия, за да не изсъхват.




Сладките са божествено вкусни, хрупкави отвън и крехки и сочни отвътре, изключително ароматни. Всяка хапка от тях е небивало пиршество за небцето и сякаш те преселва в рая… Наистина са храна, достойна за боговете…
















Няма коментари:

Публикуване на коментар