Зелник с кисело зеле и праз (с домашно точени кори)

По-миналата зима попаднах в нета на един неустоим зелник – толкова ми легна на сърце, че в рамките на два месеца го приготвих два пъти. Привлече ме начинът на оформяне, който всъщност не беше новост за мен, но никога не го бях изпробвала лично, въпреки че много отдавна се канех. Оригиналната рецепта беше със спанак, но понеже бяхме в сезона на киселото зеле, реших да променя плънката. Експериментите с тестото обаче оставих за по-нататък и въпреки убежденията си ползвах бяло брашно („Софмел“ за баници), сложих и показаните два набухвателя – мая и бакпулвер, колкото и лишено от логика да ми изглеждаше комбинирането им (само както обикновено намалих количеството на маята). В крайна сметка тестото стана разкошно, а зелникът – просто фантастичен! При втория опит вече ползвах любимото си пълнозърнесто спелтено брашно (смених и плънката с пролетен вариант) и зелникът стана още по-вкусен! И колкото и странно да се получи, вторият вариант видя бял свят веднага, а на първия едва сега обръщам нужното внимание.
Долните количества са за тава с диаметър 30 см.


450 г бяло брашно (може да варира в зависимост от марката)
¼ кубче (10 г) прясна мая
½ ч.л. (3 г) бакпулвер
½ ч.л. сол
240 г топличка вода

500 г кисело зеле
2 стръка праз
1 сушена червена чушка
2-3 щипки чубрица

35 г зехтин за намазване на корите и тавата
35 г царевично брашно за поръсване на корите


Зелето се нарязва и се слага в тенджера на средно силен котлон без никаква мазнина, като се разбърква честичко, за да не загори. Празът се нарязва на тънки кръгчета и се добавя към зелето, като бъркането продължава. Налива се малко зелева чорба и се оставят да се задушат известно време. Когато омекнат, се добавят нарязаната на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Докато плънката изстива, се омесва тестото.

Брашното се пресява в купа (не всичкото наведнъж – около 350 г) и в него се натрошава маята и се добавят бакпулверът и солта (маята не се разбърква с вода, захар и брашно, за да шупне). Налива се водата и се омесва гладко тесто, което да не лепне по ръцете. Месенето се улеснява от удряне на тестото в плота (100 пъти на 3-4 серии с малко премесване между тях). Не се оставя да втасва и се разделя на 15 топчета – 10 от тях са за долната кора, останалите 5 за горната. Всяко от първите 10 топчета се разточва на не много тънка кора (около 12-13 см) и се слага настрана, след което всички без една се намазват със зехтин и се поръсват с царевично брашно.

Десетте кори се подреждат една върху друга, като най-отгоре се слага тази без зехтин и царевично брашно.

Така получената купчинка се разточва на кора, малко по-голяма от тавата и с помощта на точилката (навива се внимателно на нея) се прехвърля в подмазаната тава, като краищата остават да висят извън тавата. Намазва се със зехтин и отгоре се разпределя плънката.

Останалите пет топчета се оформят, подреждат и разточват по същия начин като първите десет, но този път на кора с размера на тавата. Кората се прехвърля с помощта на точилката в тавата върху плънката – трябва да я покрие добре цялата. Висящите краища на долната кора се загъват навътре, като се завиват леко с усукване.

Зелникът се намазва отгоре със зехтин и (без да се оставя да втасва) се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 35 мин.
Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива с кърпа. Оставя се така 10-15 минути, преди да се нареже.

Зелникът е феноменален! Идеален е по всички показатели – и на вкус, и на вид. Не е дебел като бухнала питка или тутманик (въпреки маята и бакпулвера), но тестото дори и без да е втасвало, е пухкаво, крехко и нежно. И идеално личат отделните слоеве, особено на горната кора (долната все пак е понатисната от плънката).

Галет с кисело зеле и праз

След прекрасния пролетно-есенен галет със зелении беше съвсем логично да се появят и други негови варианти, подходящи и за останалите сезони. Така се роди зимната му разновидност с вече утвърдената плънка от кисело зеле и праз (да не забравяме и голямата заслуга на сушените чушки). С тази плънка съм правила какво ли не – баници, рогчета, хачапури… Но със сигурност най-лесното и мързеливо от всички е галетът – просто технологията му на приготвяне е най-простичка и с минимум усилия, става изключително бързо, а вкусът му по нищо не отстъпва на по-засуканите печива.
При задушаването на зелето и праза този път не използвах никаква мазнина (затова трябва да се готви на средно силен огън, да се бърка почти непрекъснато и да се внимава да не загори), понеже в тестото има немалко количество зехтин.


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
40 г зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
500 г кисело зеле
2 стръка праз
1 сушена червена чушка
2-3 щипки чубрица


Зелето се нарязва и се слага в тенджера на средно силен котлон без никаква мазнина, като се разбърква честичко, за да не загори. Празът се нарязва на тънки кръгчета и се добавя към зелето, като бъркането продължава. Налива се малко зелева чорба и се оставят да се задушат известно време. Когато омекнат, се добавят нарязаната на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Докато плънката изстива, се приготвя тестото.

Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине 10-ина минути.
Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.

Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.

Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин.

Подобно на зеления си братовчед галетът е прекрасен – разкошно тесто, хрупкаво и ароматно, и изключително апетитна плънка. Тя стана малко дебеличка, но нарочно не я намалих – нека зеленчуците да са повече от тестото. На вкус галетът е същият като прелестните рогчета, но ги бие по много по-бързото и мързеливо приготвяне…

Постно хачапури с плънка от кисело зеле (по имеретински)

Хачапури е традиционно грузинско ястие с плънка от млечни продукти и яйца, тестото също се приготвя с някаква млечно-кисела течност (кефир, мацони, простокваша). Има два варианта на оформянето – като плоска тънка питка (по имеретински) или под формата на лодка с плънка във вътрешността ѝ (по аджарски). Преди години много често приготвях тази вкуснотия и винаги си облизвахме пръстите, но от доста време не се бях сещала за нея. Наскоро обаче си я спомних и се зачудих как да я направя в постен вариант. Някои от рецептите, които разглеждах навремето, бяха с мая, в други нямаше никакъв набухвател. Пробвала съм и двата начина и смятам, че особена разлика няма – според мен след като хачапурито не се оставя да втасва, маята е напълно излишна. После почнах да ползвам тестото за мекици (т.е. със сода) и резултатът пак беше много добър. Затова и сега се насочих към него, но реших да е с любимото ми брашно от спелта. И така, оказа се, че хачапурито съвсем успешно може да се направи и без млечни продукти, а за плънката заложих на сезонните кисело зеле и праз. Крайният резултат беше блестящ – тънка и хрупкава питка, с невероятно вкусно тесто (заради спелтеното брашно) и чудесна плънка. От долните продукти се получават 2 идеални на дебелина хачапурита с диаметър 30 см, но спокойно може да се направи и половин доза, както практикувам аз. Първият ми опит беше с бяло спелтено брашно, но после нямаше как да не пробвам и с пълнозърнесто – горещо го препоръчвам, защото то със сигурност е по-добрият вариант, а с него питката стана още по-вкусна.


тесто:
около 500 г бяло или 460 г пълнозърнесто брашно от спелта
240 мл топла вода
1/3 ч.л. сода
2 с.л. оцет
2 с.л. (20 г) шарлан (олио по избор)
1 ч.л. сол

плънка:
500 г кисело зеле
1 дебел стрък праз
1 сушена чушка
2-3 щипки чубрица


Зелето се нарязва и се задушава в суха тенджера, като се разбърква, за да не загори. Празът се нарязва на кръгчета и се прибавя към зелето, като се налива и малко зелева чорба. Добавят се нарязаната на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя да се задуши за 20-ина мин. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете (бие се 100 пъти в плота, за да се изглади по-лесно). Тестото се разделя на 2 топки и всяка от тях се разточва на набрашнен плот до тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси брашно и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага половината плънка и леко се разплесква.

Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).

Притиска се да залепне и отново се разточва до кора, дебела около 1 пръст с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.

Питката се изтупва от излишното брашно, обръща се и се слага в подмазаната тава. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. – докато се зачерви приятно. Като се извади от фурната, се намазва с шарлан. Сервира се гореща.

Хачапурито е феноменално! Тънко и хрупкаво, с невероятно вкусно тесто и разкошна плънка, която макар че няма нищо общо с оригинала, е много добро попадение. Въпреки че родината му е далеч от нашите земи, доста прилича на нашенските катмерчета с малка разлика при оформянето – при тях е малко по-засукано, но това не е от съществено значение. А подобно на катмерчетата и хачапуритата могат да се пекат на тиган – само трябва да се направят по-малки (с диаметъра на тигана).

А така изглежда хачапурито с пълнозърнесто брашно – естествено е по-тъмно на цвят, но вкусът е още по-добър! И без да е намазано с шарлан след изпичането (но го погалих с мазни ръце, когато го наместих в тавата преди да го сложа във фурната).

Лучник с орехи

За първи път опитах лучник преди няколко години, когато една колежка беше донесла да почерпи колектива. Останах очарована от вкуса и аромата  му и веднага се запалих да го приготвя някой ден. За съжаление мина доста време оттогава, но важното е, че все пак големият ден дойде! Рецептата, която намерих, е от Врачанско и е не по-лоша от тази на колежката…


тесто:
¼ кубче прясна мая (10 г)
300 мл топличка вода
1 ч.л. захар
2 ч.л. сол
около 500 г брашно

плънка:
500 г лук (5 средни глави)
2 стръка праз
1 сушена чушка
3 ч.л. сол (на вкус)
2 ч.л. чубрица
2 ч.л. червен пипер
щипка пипер меланж
100 г орехи
1 домат (може и от консерва – 100-150 г)
струйка шарлан


Лукът се нарязва на полумесеци, празът – на колелца. Слагат се в тенджера с малко водичка и солта да се задушават. Когато се слегнат, се добавят начупената чушка, чубрицата и пиперът меланж и се готви до омекване на лука. Добавят се червеният пипер и орехите, нарязани на едро, и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари останалата вода. Дръпва се от котлона и се добавят нарязаният домат и шарланът. Разбърква се и се оставя да се охлади малко. В рецептата, която следвах, участваха и гъби (5 големи печурки), но аз нямах – който желае, може да добави и тях.

Маята се разбърква със захарта, малко топла водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая и водата. Омесва се средно меко тесто, което да не лепне по ръцете, и се оставя да втаса 30 мин. (във фурната на 50 градуса).
Втасалото тесто се разделя на 2 топки, като едната е малко по-голяма. Започва се с нея – разточва се на кора, малко по-голяма от диаметъра на тавата (30 см) и се прехвърля в нея (предварително подмазана). Намества се добре, като краищата се оставят да висят навън. Отгоре се разпределя плънката. Втората топка се разточва на кора с големината на тавата и се поставя върху плънката. Покрива се с висящите краища на долната кора, които леко се накъдрят.

Така оформеният лучник се оставя да втаса отново около 30 мин.

Намазва се със зехтин и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 35-40 мин. Изпеченият лучник се покрива с кърпа и се оставя 10-ина минути.

Лучникът е чудесен! Плънката е невероятна – много вкусна и ароматна благодарение на двата вида лук и сушената чушка. А с орехите става върхът – освен аромат те добавят и прекрасна хрупкавост. Много е вкусен и топъл, но ако случайно не се изяде веднага, на другия ден става още по-хубав!

Боб със зеле и праз на фурна

Боб със зеле е една от любимите манджи на детството ми. Този път обаче реших да разнообразя познатия вкус с нови притурки – праз и сушени чушки. Те добавят още прекрасни аромати и правят обичаната манджа по-богата и пак изключително вкусна. Имах само малка чуденка каква подправка да използвам – джоджен (който съм слагала досега в стария вариант) или чубрица (установих, че тя прекрасно се съчетава с киселото зеле и праза). И както обикновено решавам такива дилеми – избрах и двете…


300 г шарен боб
1 кисела зелка (около 1 кг)
3 стръка праз
2-3 сушени червени чушки
3-4 ч.л. червен пипер
4-5 щипки чубрица
2 щипки сух джоджен
3 ч.ч. зелева чорба
струйка шарлан


Бобът се накисва за 48 часа в студена вода (през това време водата се сменя 3-4 пъти). Измива се добре и се слага да заври, след  което водата се изхвърля. Измива се отново от пяната, налива се гореща вода и се оставя да се свари.
През това време зелето се нарязва на ситно, празът – на колелца, чушките – също на ситно (много лесно става с ножица). Зелето се запържва в малко шарлан за 7-8 минути, докато се слегне, и се добавя празът. Задушава се още 10-ина минути и се добавят чушките, червеният пипер, чубрицата, джодженът и отцеденият боб. Разбърква се и сместа се прехвърля в тавичка. Налива се зелева чорба, колкото да покрие всичко (ако е много солена, може да се разреди с малко вода от варенето на боба, но имайте предвид, че той е варен без сол и ще си дръпне, празът също).
Пече се на 180 градуса на долен реотан  50-55 мин. – докато омекне зелето. Готовото ястие се полива с още малко шарлан – така той не претърпява термична обработка.

Манджата стана уникално вкусна! Невероятно ароматна, цветна и апетитна. Беше идеална на сол – бобът и празът се бяха овкусили чудесно от зелевата чорба (моята не е много солена и нямаше нужда от разреждане), която пък се беше изпарила по време на печенето и ястието не беше чорбаво и воднисто. И няма как – макар и с известно неудоволствие – да не призная, че ми допада малко повече от варианта на детството ми… Естествено заради ароматите, заслугата за които е на праза и сушените чушки… А какво върви най-много на тази прекрасна манджица? Люти чушки, разбира се! Е, който иска, може и чаша червено винце да си налее…

Рогчета с кисело зеле и праз

Въпреки че останах много доволна от пирожките с прясно зеле, още тогава реших, че някой ден ще пробвам да ги направя и с кисело – от коментарите под руската рецепта научих, че така се приготвят типичните молдовски пирожки. Е, преди това се отклоних малко от целта с едни рогчета с картофи и праз – от тях ми дойде идеята към зелето да добавя и праз. А тази комбинация пък ми е добре позната и много любима от един приказен царски зелник (сега обаче пропускам боба, но не и сушената чушка). И така, тръгвайки от Русия и Молдова, минавайки през нашенския Северозапад, стигаме до настоящите рогчета…
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
310 г бяло брашно от спелта (или 280-300 г бяло пшеничено брашно)
½ ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
1 ч.л. сол
1 с.л. оцет

плънка:
400 г кисело зеле
2-3 стръка праз
1 сушена чушка
2-3 щипки чубрица
струйка олио по избор


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко зелева чорба и се оставя да се задуши известно време. Празът се нарязва на кръгчета и се добавя към зелето. Когато омекне, се добавят начупената на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода.

Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), в което се сипват водата, шарланът, солта и оцетът. Омесва се меко и еластично тесто, докато спре да лепне много (то е мазно и изглежда сякаш има нужда от още брашно, но не се подлъгвайте да добавяте излишно – изпеченото тесто ще стане твърдо и много ронливо). Разделя се на 2 топки, които се покриват с найлоново фолио и се оставят да си починат 30-ина мин. Всяка топка се разточва на голяма тънка кора, която се нарязва на 8 триъгълника (ако се ползва брашно от спелта, тестото се премесва, преди да се разточи, защото след почивката омеква много и после трудно се работи с него).

В основата на всеки триъгълник се слага от плънката (по-добре да е повечко), ъгълчетата се загъват върху нея и се завива на руло. Полученото рулце се огъва леко, за да стане като рогче.

Готовите рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене. Може да се поръсят с чубрица за красота.

Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса на горен и долен реотан (без вентилатор) 30-32 мин. – до златисто. В последните 4-5 мин. може да се включи и вентилаторът за по-равномерен загар.

Рогчетата са разкошни – много ароматни (ако се ползва брашно от спелта – още повече!), с чудесна плънка – цветна и вкусна, и тъничка и хрупкава тестена обвивка. Явяват се като вариация на божествено вкусния зелник, но са по-компактни, симпатични и удобни за сервиране и хапване.

Зелник с домашно дърпани кори

След като 2 пъти в последните години правих уникално вкусния зелник с домашно дърпани кори, вече няма как да се върна към готовите от магазина. Остава ми единствено са експериментирам с оформянето на баницата… Така че след наложения вариант дойде ред и на този. Той ми допада още повече, защото в този вид хем е по-удобно за сервиране и хапване, хем корите се изпичат чудесно отвсякъде. При наложената баница корите във вътрешността съвсем не са лоши, но нямат този изкусителен вид и вкус като на горната коричка… А продуктите са вече съвсем познати:


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3-4 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко зелева чорба и се оставя да се задуши известно време. Празът се нарязва на кръгчета и се добавя към зелето. Когато омекне, се добавят бобът, начупените на ситно чушки и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от плънката.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.
Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.

Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се прехвърля внимателно в голяма тава, покрита с хартия за печене. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се подреждат едно до друго в тавата.

Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и се пече в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 35 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Баницата е фантастична – с тънки хрупкави кори отвън и богата и ароматна плънка отвътре. Просто вълшебство!....
Сушените чушки може да се заменят с печени, но само в краен случай – сушените добавят много по-добър вкус и аромат. Напоследък понатрупах опит и с други северняшки вкуснотии (по-конкретно от Северозапада, откъдето е идеята за зелника) и установих, че зимно време се ползват сушени чушки – те наистина придават великолепен нюанс на ястията.