Миналия януари Лора и Стоян показаха в „Бон апети“ рецепта за катмерлии, на която много се зарадвах. Едно, че обичам всякакви тестени вкусотии, и второ – вече бях правила катмер (по харманлийски), на който попаднах по най-щастлива случайност в нета. Въпросният катмер е просто дърпана наслоена баница, но веднага ми стана любима. Всъщност думата „катмер“ е турска (естествено турско е и тестеното изделие, което назовава) и означава слой, пласт. Няма как баница с толкова много, и то тънки и крехки кори да не е вкусна! А катмерлиите на „Бон апети“ изглеждаха като малки банички или пърленки със сирене. Затова не ми трябваше много време, за да изпробвам и тази рецепта. Получиха се чудесни катмерчета и в рамките на няколко седмици ги правих няколко пъти, като експериментирах малко с продуктите. Всъщност промяна на рецептата направих още при първото й изпълнение – пропуснах маята (според мен е съвсем излишна в случая) и добавих оцет в тестото, а за свинска мас и дума не можеше да става. Но сега съм изправена пред ново предизвикателство – рецептата да се преработи в изцяло постен вариант. Така реших сиренето да заменя с картофи. И резултатът е следният:
около 300 г брашно
200 мл хладка вода
2 с.л. олио по избор (зехтин, шарлан)
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
олио по избор за намазване
плънка:
4-5 средни картофа, сварени с кората и обелени
1 глава лук
струйчица олио (зехтин, шарлан)
по щипка джоджен, чубрица и риган
сол
В брашното се прави кладенче и вътре се изсипват водата, олиото, оцетът и солта. Омесва се тесто и се разделя на 8 топчета. Покриват се с найлоново фолио и се оставят да починат 30 мин.
През това време се приготвя плънката. Лукът се нарязва на полумесеци и се задушава в малко олио и вода на най-ниската степен на котлона, докато омекне. Дърпа се от огъня, добавят се подправките и намачканите картофи, посолява се и се разбърква добре. Хубаво е плънката да е леко солена, защото ако сега е добре на сол, после катмерчетата ще са малко безсолни.
На набрашнен плот всяко топче се разточва на тънка кора, намазва се с малко олио (поливам направо от бутилката, без да меря) и се поръсва с плънка.
Кората се навива на руло,
усуква се и след това се завива на охлюв,
който се разточва на тънка кора много внимателно, за да не скъса кората и да не изтече плънката.
Получената баничка се пече на сух тиган на средно силен котлон (4 или дори 3 степен от 6) от двете страни. Ако котлонът е много силен, отвън ще изгори, а вътрешността ще остане сурова. Готовите катмерчета се намазват с олио и се хапват с най-голямо удоволствие.
Хубави са топли (ако случайно ви останат, може да ги претоплите – връщат си първоначалния чудесен вкус) и наистина картофената плънка е добър избор за постен вариант на рецептата. Със сигурност занапред ще има експерименти и с други плънки, така че това ще бъде тема с продължение... Но първото, което ще пробвам, е да ги направя с пълнозърнесто брашно. Може би няма да се получи същият външен вид и кората ще стане по-дебела и груба, но със сигурност ще са по-хубави на вкус, а също и по-здравословни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар