Гирлянди от сърца

Другата седмица предстои един празник, много спорен за мен – Свети Валентин. От една страна, такъв светия в нашия църковен календар няма и не виждам какво ние, българите, да празнуваме. Същото мисля и за други чужди празници като Хелоуин, Деня на св. Патрик напр. (който в последно време също ни се натрапва по незнайни за мен причини) и още подобни – просто не ги разбирам и не ги приемам като наши, поне мои. Още малко ще започнем да празнуваме и Деня на благодарността… (То в това да си благодарен на някого или за нещо, няма нищо лошо – напротив даже! – но не и в контекста на американската история и традиция, нали?) Да не говорим и че всички празници в последните години са така комерсиализирани, че от хубавата причина за празнуване почти нищо не е останало. Важното е да се купуват подаръци и да се харчат пари, много пари… В случая със Свети Валентин – за червени рози, шоколадови бонбони, свещи, бельо, романтични уикенди и кой знае още какво… Те парите са за това – да се харчат, но защо това се е превърнало в мерна единица за добро прекарване на даден празник? Спомняте ли си статистиките от началото на януари за това, колко пари сме изхарчили по Коледа и Нова година? Това ли е най-важното, за да бъдат празниците ни смислени и стойностни? Защо никой не брои колко усмивки или добри думи е раздал или получил? Или колко хубави преживявания е имал с близките си?

Но от друга страна няма нищо лошо в това човек да си намери още един повод за веселие и приятно прекарване – имам предвид Деня на влюбените. Аз лично не смятам да приготвям специални ястия (не че не съм го правила преди години) и да организирам пищни празненства, както и не очаквам да получа какъвто и да било подарък или дори цвете, но нищо не ми пречи да създам вкъщи малко приятно настроение с една украса, създадена по повода преди няколко години. Още повече, че това ще мине и за празнична украса на един предстоящ съвсем скоро рожден ден… Та ето с какво ви предлагам да разнообразим февруарските дни – гирлянди от сърца! А на някого тези гирлянди може да му се вържат с искрящото червено вино в чашата – установила съм, че Трифон Зарезан е единственият празник, който се празнува два пъти – и по стар, и по нов стил! Така че – „Наздраве!“ на всички, независимо Трифоновци или Валентиновци!

Необходимите материали са съвсем елементарни, същото важи и за изработването. Най-трудното в цялата история е да намерите подходящо място за окачване на гирляндите и самото им поставяне, защото има доста протягане и висене по стените… И така, ще ви трябват:


няколко листа розова и червена хартия
тънка червена сатенена лентичка (или нещо подобно по ваше усмотрение)
шаблони с форма на сърце с две големини и размери по желание (моите са по 4-5 пръста)
ножица
лепило стик
перфоратор за хартия

Шаблоните може да са с различна форма на сърцето – симетрично, асиметрично или пък съвсем абстрактно, всичко е въпрос на вкус, но пак трябва да са два – по-голям и по-малък.

От цветните хартии с помощта на шаблоните се изрязват сърца, като двете големини трябва да са с различен цвят. По-малките сърца се залепват в средата на по-големите и когато лепилото изсъхне, с перфоратор се пробива дупчица в горния край.
Лентата се нарязва на парчета с желаната дължина и на всяко парче се нанизват сърца. При всяко сърце лентата се връзва (единично, няма нужда от възел), без да се стяга много, за да не се скъса хартията и да не щръква много сърцето. Въпрос на желание е по колко сърца да се нанижат на една лента и през какво разстояние. И когато всички гирлянди са готови, остава най-трудната част – окачването! Но и най-приятната! Защото стаята придобива нов облик – става весела и закачлива! И как да не му стане романтично на човек, независимо какво празнува на 14 февруари!