Постно ризото със сушени манатарки и домати

Колкото и впечатляващо да беше ризотото с кладница, вариантът с манатарки е още по-забележителен – кладницата е изключително вкусна и уханна, но манатарката безспорно е царицата на гъбите, чийто омагьосващ аромат покорява и разума, и сетивата с всяка хапка. Като почитател на пресните продукти изобщо, в началото бях малко недоверчива към сушените горски обитателки, но точно това се оказа големият удар в рецептата – понеже при сушенето значително намаляват обема си, ароматът им се концентрира и става много по-силен, а когато се залеят с вода, за да набъбнат преди готвенето, се получава лесен бульон, който всъщност е причината за великолепното ухание на ястието. И ако се спазват основните правила за приготвяне на ризото (да се ползва правилният сорт ориз, и то без да се мие, а течността да се прибавя на части и да се бърка непрекъснато), просто няма как да не се получи блестящ резултат. Още повече ако прибавим и още един бонус – няколко сушени доматчета (моите бяха черита и ги оставих цели, но ако са по-големи, се нарязват) и мъничко от зехтина, в който са мариновани.
И така, за 4 порции са достатъчни:


250 г ориз арборио
1 глава лук
1 скилидка чесън
150 мл бяло вино
струйчица зехтин (от сушените домати)
2 с.л. хранителна мая + още малко за поръсване при сервиране

20 г сушени манатарки
1,250 л вода
2½ ч.л. сол
30 г сушени домати, мариновани в зехтин (50 г неотцедени)


Гъбите (по-големите парчета се начупват) се заливат с врящата вода, добавя се солта и се оставят около половин час да набъбнат. През това време бульонът изстива, но когато дойде време да се ползва, гъбите се изваждат и той се загрява, защото трябва да е горещ.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се запичат в суха тенджера или голям тиган няколко минути на среден огън – докато замиришат приятно и омекнат леко. Тогава се налива мъничко зехтин от сушените домати и се добавя оризът (без да се мие). Разбърква се за кратко и се налива виното. Когато оризът го поеме и почти не е останала течност в тенджерата, се налива малко от бульона – колкото да покрие ориза, и се добавят гъбите. Вари се при непрекъснато бъркане, докато почти всичкият бульон се поеме. Тогава се налива нова порция бульон и всичко се повтаря до свършването на течността и сваряването на ориза до почти готовност (не трябва да е разварен, а алденте). Малко преди края се добавят и сушените домати (включително отцеденият от тях зехтин). Ястието се доварява до получаване на креместа текстура – не трябва да е чорбаво, нито твърде сухо. Накрая се овкусява с 2 с.л. хранителна мая. Ако не сте сигурни дали оризът е добре сготвен, може да се ориентирате по времето за варенето му – отнема 18 минути (толкова пише и на пакета).
Готовото ризотото се сервира в дълбока чиния и се поръсва с малко хранителна мая (заместител на пармезана).

Ризотото е наистина феноменално – божествено, умопомрачително вкусно и зашеметяващо ароматно. Неслучайно масово рецептите за гъбено ризото са точно с манатарки! А как добре ги допълват само сушените домати с леката си киселинност и прекрасно ухаещият зехтин, в който са мариновани…

Булгур пилаф със зелении, сушени домати и манатарки

Дежурната рецепта за булгур вкъщи е тази, която открих преди години на пакета, когато за първи път реших да обърна внимание на тази толкова хвалена храна. Тя (рецептата) се оказа толкова добра, че известно време не си и помислях да търся друга. Но постепенно установих, че този базов вариант може да се обогати и с други продукти. Така първо към булгура добавих сушени домати и манатарки, а сега към тях се присъединиха и любимите ми диворастящи зелении – в случая коприва и киселец (спокойно може да бъдат и други), в компанията на пресен лук, който зае мястото стария. А те – зелениите – са сготвени максимално щадящо, само на изключен котлон (накрая малко се позагубиха, затова количеството им спокойно може да се увеличи). Така се получи настоящият пролетен вариант на любимата рецепта за пилаф от булгур. Заради киселеца този път не сложих лимонов сок, но препоръчвам ако се ползват други зеленолистни, да не се пропуска. На чесъна естествено може да се ползват целите стръкове, но аз предпочитам да си хрускаме бялата част сурова, затова в ястието слагам само листата.


25 г фиде
5 стръка пресен лук
5 стръка пресен чесън – само листата
½ л вода (вряща)
1½ ч.л. сол
1 шепа коприва (25 г)
1 букетче киселец (50 г)
10 г сушени манатарки
5-6 сушени домата (50 г), мариновани в олио (слънчогледово или зехтин)
250 г булгур

Понеже всичко става наистина експресно, е добре всички съставки да са приготвени предварително. Доматите се изваждат от буркана и се слагат в тенджерата, в която ще се готви пилафът, за да се отцедят от мазнината (тя е минимално количество, но е напълно достатъчно), след което се нарязват на ситно. Фидето и булгурът се претеглят, лукът, чесънът, копривата и киселецът се нарязват (копривата се накълцва на дъска с голям нож, без да се пипа, за да не пари), манатарките се начупват на парченца, водата се слага да заври.

Олиото от отцедените домати се загрява и в него за съвсем кратко се запържва фидето (наистина много бързо се зачервява, буквално за секунди). Прибавят се лукът, чесънът, дръжките на киселеца и малко водичка и се задушават 1-2 минути. Тогава се добавят горещата вода и солта и когато заври, се слагат копривата, киселецът, манатарките и сушените домати. Последен се добавя булгурът, разбърква се и котлонът се изключва. Тенджерата се захлупва с капака и се оставя на котлона за 10-ина минути, докато булгурът поеме течността. Тогава се разбърква отново и ястието е готово за сервиране.

Пилафът е колкото простичък и лесен за приготвяне, толкова и апетитен и ароматен. Наистина е забележително как нещо, което се готви за отрицателно време, после покорява с прекрасни вкусове и ухания. В ястието се усеща букет от божествен дъх на манатарки, леко кисела нотка от сушените домати и приятна свежест от зелениите, които са сготвени много щадящо.