Постно ризото със сушени манатарки и домати

Колкото и впечатляващо да беше ризотото с кладница, вариантът с манатарки е още по-забележителен – кладницата е изключително вкусна и уханна, но манатарката безспорно е царицата на гъбите, чийто омагьосващ аромат покорява и разума, и сетивата с всяка хапка. Като почитател на пресните продукти изобщо, в началото бях малко недоверчива към сушените горски обитателки, но точно това се оказа големият удар в рецептата – понеже при сушенето значително намаляват обема си, ароматът им се концентрира и става много по-силен, а когато се залеят с вода, за да набъбнат преди готвенето, се получава лесен бульон, който всъщност е причината за великолепното ухание на ястието. И ако се спазват основните правила за приготвяне на ризото (да се ползва правилният сорт ориз, и то без да се мие, а течността да се прибавя на части и да се бърка непрекъснато), просто няма как да не се получи блестящ резултат. Още повече ако прибавим и още един бонус – няколко сушени доматчета (моите бяха черита и ги оставих цели, но ако са по-големи, се нарязват) и мъничко от зехтина, в който са мариновани.
И така, за 4 порции са достатъчни:


250 г ориз арборио
1 глава лук
1 скилидка чесън
150 мл бяло вино
струйчица зехтин (от сушените домати)
2 с.л. хранителна мая + още малко за поръсване при сервиране

20 г сушени манатарки
1,250 л вода
2½ ч.л. сол
30 г сушени домати, мариновани в зехтин (50 г неотцедени)


Гъбите (по-големите парчета се начупват) се заливат с врящата вода, добавя се солта и се оставят около половин час да набъбнат. През това време бульонът изстива, но когато дойде време да се ползва, гъбите се изваждат и той се загрява, защото трябва да е горещ.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се запичат в суха тенджера или голям тиган няколко минути на среден огън – докато замиришат приятно и омекнат леко. Тогава се налива мъничко зехтин от сушените домати и се добавя оризът (без да се мие). Разбърква се за кратко и се налива виното. Когато оризът го поеме и почти не е останала течност в тенджерата, се налива малко от бульона – колкото да покрие ориза, и се добавят гъбите. Вари се при непрекъснато бъркане, докато почти всичкият бульон се поеме. Тогава се налива нова порция бульон и всичко се повтаря до свършването на течността и сваряването на ориза до почти готовност (не трябва да е разварен, а алденте). Малко преди края се добавят и сушените домати (включително отцеденият от тях зехтин). Ястието се доварява до получаване на креместа текстура – не трябва да е чорбаво, нито твърде сухо. Накрая се овкусява с 2 с.л. хранителна мая. Ако не сте сигурни дали оризът е добре сготвен, може да се ориентирате по времето за варенето му – отнема 18 минути (толкова пише и на пакета).
Готовото ризотото се сервира в дълбока чиния и се поръсва с малко хранителна мая (заместител на пармезана).

Ризотото е наистина феноменално – божествено, умопомрачително вкусно и зашеметяващо ароматно. Неслучайно масово рецептите за гъбено ризото са точно с манатарки! А как добре ги допълват само сушените домати с леката си киселинност и прекрасно ухаещият зехтин, в който са мариновани…