Показват се публикациите с етикет ориз басмати. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ориз басмати. Показване на всички публикации

21 март 2025

Пълнозърнест ориз басмати (с кокосово масло)




Както многократно съм заявявала, любимият ми сорт ориз е басмати, и то в пълнозърнестата му форма – и е по-здравословен, и е по-ароматен. Е, случва ми се понякога да ползвам и бял, но то е по изключение – обикновено когато се изкуша от някоя изгодна промоция в магазина… Да се върнем обаче на пълнозърнестия – прекрасен е както самостоятелно, така и като гарнитура към друго ястие; обожавам го в добре познатата комбинация със зеленчуци, както и в една умопомрачително вкусна рецепта с източен произход. Но да се сготви хубав ориз басмати си е истинско предизвикателство, защото в зависимост от начина на приготвяне (варене или печене) и дали към него има други продукти (те внасят допълнителна влага) или не, количеството на водата варира. Да припомня и още нещо – задължително накисвам предварително всички зърнени и бобови храни преди варене, с което допълнително си усложнявам живота, защото стандартното съотношение ориз : вода се променя… И така, ако пълнозърнестият басмати се готви и ще се сервира самостоятелно или за гарнитура, съотношението е 1:1⅓ (1 чаша сух ориз се накисва и после се вари в 1⅓ чаша вода). Естествено отново важат двете хитринки: готовият ориз се разбърква леко с вилица, за да стане пръхкав, и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест ориз басмати
1⅓ ч.ч. (320 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предния ден, като междувременно водата се сменя 1-2 пъти. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата (отнема около 30 минути). Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.




Оризът става великолепен – добре е сварен, без да е разварен; по-скоро е леко алденте и всяко зрънце си стои отделно. Много е хубав и само така (особено ако ще се ползва за гарнитура), но по желание преди разбъркването може да се добави и бучица кокосово масло – получава се нещо божествено вкусно и ароматно, което е достатъчно да се хапва (с някаква салата например) и напълно самостоятелно. Може и направо с лъжица. По-голяма… 😉








02 февруари 2023

Ориз „Източна приказка“




Сготвих го! Приказния ориз на Мартин Димитров от „Черешката на тортата”! Още докато гледах предаването, вече виждах как го приготвям и опитвам и аз – така ме плени това екзотично и доста странно на пръв поглед ястие. Дори през екрана усещах вълшебните ухания, които се носят от него (много поздрави на шеф Манчев за броя подправки в едно ястие), и не мирясах, докато не осъществих намеренията си. Понеже не показаха края на рецептата и точното количество на всички продукти, се наложи да донаглася нещата според своя усет и опит в кухнята. И да! Получи се точно това, което си представях и очаквах, а букетът от аромати, който се усеща във всяка хапка, е меко казано божествен… Оризът наистина е като омагьосваща фантазията и сетивата далечна приказка от Изтока, загадъчен и пристрастяващо апетитен. Неистови усилия на волята се изискват, за да спре човек да прилапва направо от тавичката дори след като вече е похапнал добре, така че като сервирате, веднага скрийте останалото!
Аз заложих на царя на оризите – басмати; естествено, пълнозърнест и както винаги, предварително накиснат. Количеството на водата коригирах в процеса на готвенето (при печене във фурна не важи съотношението за варене в тенджера), така че опитвайте и преценявайте според вкуса и очакванията си.


1 глава лук
2 моркова
парче джинджифил (колкото орех)
2 скилидки чесън
1 червена чушка
100 г сурово кашу
20 г тъмни стафиди
струйка соев сос
щипка кафява захар
1 ч.л. къри
½ ч.л. канела
¼ ч.л. кимион
¼ ч.л. индийско орехче
3 ч.л. сол
2 ч.ч. (360 г) пълнозърнест ориз басмати
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2 ч.ч. (480 г) вряща вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като през това време водата се сменя 1-2 пъти.
Ястието се готви много бързо (поне задушаването на зеленчуците в началото), затова всички продукти трябва да са предварително приготвени – обелени, нарязани, претеглени; даже за улеснение може да се групират, защото се прибавят поетапно по няколко заедно в реда, в който са изброени.
Лукът, морковите, джинджифилът и чесънът се нарязват на ситно, чушката – на лентички, подправките се приготвят в чинийка. Оризът се измива и отцежда.
Лукът се запича на суха тенджера или тиган на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и 1-2 лъжици кокосово мляко (може и малко водичка) и се задушават за кратко. Слагат се джинджифилът, чесънът, чушката, кашуто, стафидите и соевият сос и задушаването продължава още малко. Прибавят се щипка кафява захар и подправките. Накрая се слага оризът и се разбърква с останалите продукти. Налива се кокосовото мляко и когато сместа заври, се прехвърля в тавичка. Добавя се водата, разбърква се внимателно и оризът се слага в предварително загрята фурна. Пече се на 180 градуса на долен реотан около 45-50 мин. – докато поеме всичката течност.






Оризът е наистина вълшебен! Точно това е, което си представях, гледайки предаването по телевизията – божествено вкусен, с аромат на чудни далечни земи, загадъчен и завладяващ разума и сетивата. Подправките са идеални – и като подбор, и като количество. Усеща се лека изключително приятна сладост, ободряваща свежест от джинджифила и букет от екзотични аромати. Естествено може да се ползва и друг вид ориз, но аз не виждам по-подходящ от басмати (е, хайде, може и жасминов) за тази рецепта…




Забележка:
Кокосовото мляко, което ползвах, беше със 17% масленост (50% кокос, 50% вода) и току-що сготвен, оризът ми идваше малко мазен; но като престоя до другия ден, този недостатък отпадна. Все пак остава идеята следващия път или да ползвам мляко с по-нисък процент масленост, или да сложа ½ консерва и останалото количество да компенсирам с вода.






23 август 2021

Ориз басмати (с кокосово масло)




Оризът басмати в моята класация е царят на оризите – изящен на вид, с невероятен аромат. Приема се по-скоро за деликатес на трапезата (може би заради по-високата си цена) и вероятно заради това се ползва предимно за гарнитура. Готви се лесно, защото се сварява много бързо, особено белият. И макар че точно белият е доста рядък гостенин в моята кухня (предпочитам пълнозърнестите продукти), този път направих изключение от правилото.
Сигурна съм, че всеки любител на басмати знае как се вари това съкровище – според обичайните инструкции оризът се изсипва във вряща подсолена вода (в съотношение 1:1¾) и се вари на слаб огън, докато поеме всичката вода. Но понеже аз задължително накисвам всички зърнени и бобови храни преди варене, трябваше да открия ново съотношение ориз : вода. Оказа се доста лесно – 1:1 (1 чаша сух ориз се накисва и после се вари в 1 чаша вода). И оризът пак става прекрасен! Има обаче две тънкости – когато оризът поеме водата: първо, дръпва се от котлона и се разбърква леко с вилица, за да стане пръхкав (прочетох това в една статия за индийската кухня); и второ, оставя се да се задуши за няколко минути.


1 ч.ч. (180 г) ориз басмати (бял)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предната вечер. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата. Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.




Оризът става прекрасен – добре е сварен, без да е разварен; по-скоро е леко алденте, но ако водата се увеличи, после при разбъркването се натрошава.
Много е хубав и само така (особено ако ще се ползва за гарнитура), но по желание преди разбъркването може да се добави и някаква мазнина – струйчица шарлан или бучица кокосово масло. И първият вариант е достатъчно добър, но вторият просто е зашеметяващ – басмати с кокосово масло е идеалната комбинация, божествено вкусна и ароматна и е някак по-естествена (като се има предвид произходът на продуктите). И в този случай изобщо не е нужно основно ястие, към което да се добави оризът, или пък някакви зеленчуци към него. Уверявам Ви, че не Ви трябва нищо друго освен лъжица! Може и по-голяма!!! 😁








24 септември 2020

Ориз басмати със зеленчуци




Или пък зеленчуци с ориз? Защото оризът сякаш се губи измежду оранжевото, зеленото и жълтото в чинията… Но аз така предпочитам – да доминират зеленчуците. Много е свежо и вкусно, пък и по-полезно… А когато оризът е басмати, нещата стават съвършени! С прекрасния си аромат и нежни зрънца той прави ястието достойно за боговете… Иначе то може да се приготви и с пълнозърнест ориз и пак е много вкусно, нали никой не се съмнява в това? Но трябва да се отбележи и заслугата на чушките тук – с тях е още по-апетитно и свежо!


1 ч.ч. ориз басмати пълнозърнест
2 моркова (нарязани – 1 ч.ч.)
1 ч.ч. замразен грах
2 зелени чушки сиврия (нарязани – 1 ч.ч.)
1 ч.ч. царевица
2 ч.л. сол
щипка пипер смес
1 ч.л. кориандър
(струйка студенопресован зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се слага в 1¼ ч.ч. вряща вода с 1 ч.л. сол. Когато заври отново, котлонът се намалява и оризът се оставя, докато дръпне всичката вода. Тогава се добавят пиперът и кориандърът и се разбърква с вилица, за да стане оризът пръхкав (прочетох това в една статия за индийската кухня).




Морковите и чушките се нарязват на кубчета. Морковите се задушават в друга тенджера на слаб огън в съвсем малко водичка за 7-8 мин. Не трябва да омекват много, а да останат хрупкави. Тогава се добавят замразеният грах (без да се размразява предварително) и чушките, поръсва се с 1 ч.л. сол и всичко за задушава за още 2-3 минути. Ако се готви по-дълго, зеленчуците омекват, а грахът губи хубавия си цвят. Накрая се слагат царевицата и свареният ориз (царевицата няма нужда от термична обработка) и се разбърква добре. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя за няколко минути на него, за да се смесят вкусовете и ароматите. Който не иска да приеме, че оризът е хубав и без никаква мазнина, може след края на термичната обработка да добави и струйчица зехтин (или шарлан), но без тях ястието е по-здравословно. И обещавам, че е не по-малко вкусно!




Оризът е разкошен – невероятно вкусен и апетитен. Обичайната комбинация на зеленчуците за случая е моркови, грах и царевица. Но с чушките става неустоимо вкусно и ароматно – те придават по-голяма свежест и допълнителен прекрасен аромат на ястието.