Пролетно просо с кладница

От два дни на шкафа ме очакваше една тарелка кладница, която бях купила без ясна идея какво ще я правя. Чудейки се как да я приготвя, се сетих, че скоро не бях готвила просо, и така реших да комбинирам любимите ароматни гъбки с дребничките златни семенца по вече наложилата се вкъщи рецепта. Но при положение, че се бях заредила и с по две връзки пресен лук и чесън от пазара, никак не ми се посягаше към старите глави. Така ястието претърпя известна промяна и се превърна в пролетно – стария лук и чесън замених с пресен, мащерката – с джоджен (не че мащерка не върви на пресен лук, но джодженът ми е някак по-пролетен), спанака – с младичка коприва и киселец. Останалото запазих – моркова за цвят и щадящия начин на готвене. И отново се получи цветно и вкусно ястие.
Ако не разполагате с киселец и коприва, те спокойно могат да се компенсират с по-голямо количество пресен лук.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
3-4 стръка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
2 щипки джоджен
1 ч.л. сол
няколко листа киселец
няколко връхчета коприва

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът, чесънът, киселецът и копривата се нарязват на ситно, гъбите се накъсват на ленти по дължина.
Водата се слага на котлона и когато заври, се сипват просото, лукът, чесънът, джодженът и солта. Когато отново заври, котлонът се намалява. Готви се, докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути. Тенджерата се сваля от котлона, добавят се киселецът и копривата и се разбърква.
Докато се вари просото, тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло. Изсипват се гъбите и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде и заедно с гъбите се добавя към просото, след което отново се разбърква.

Пролетният вариант на вече познатото ястие е също толкова простичък и лесен за приготвяне и също толкова вкусен и полезен. Сготвен е отново по щадящ продуктите начин и с минимално количество мазнина. И е пак толкова цветен и приятен за окото. Копривата и киселецът спокойно могат да се пропуснат, а пресният лук да се увеличи – с повече лук ястието само ще спечели.

Просо с кладница

Просото все още е рядък гост на нашата трапеза, макар че винаги съм искала да го включваме по-често в менюто си. Затова след като го ползвах за плънка на едни гигантски гъби, реших да си измисля и друга рецепта с негово участие. Понеже пълнените кралски печурки станаха чудесни, реших пак да заложа на гъби, но този път – любимата кладница. Само че сега исках ястието да е максимално простичко – с минимум продукти и време за приготвяне. Резултатът обаче се оказа съвсем безцветен и не особено съблазнителен на вид, затова, докато просото беше още горещо, добавих един настърган морков – това му беше напълно достатъчно, за да не хруска на сурово. А когато всичко поизстина малко, няколко листа спанак на лентички добавиха още цвят и придадоха още по-добра визия на ястието. Вместо спанак може да се ползва всякаква друга зеления или пък шепа грах. Може да се сложи и нарязана на съвсем тънки лентички сурова чушка (червена, но защо не и зелена) заедно с моркова – и на нея ще ѝ бъде достатъчно само да се разбърка с горещото просо.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
1 глава лук
1 скилидка чесън
2 щипки мащерка
1 ч.л. сол

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков
няколко листа спанак


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се просото, водата, наситнената скилидка чесън, мащерката и солта и когато течността заври, котлонът се намалява. Готви се докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути.
През това време тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло, гъбите се накъсват на ленти по дължина и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде, спанакът се нарязва на тънки лентички.
Когато просото е готово, към него се добавят гъбите и морковът и се разбърква. Оставя се да поизстине малко и се прибавя и спанакът.

Ястието е простичко и лесно, но вкусно и полезно. Сготвено е по щадящ продуктите начин, с минимално количество мазнина (по-скоро за допълнителен аромат на гъбите). И е доста приятен начин да вмъкнем един толкова пренебрегван продукт като просото в менюто си.

Пълнени кралски печурки с просо

Доскоро познанството ми с просото беше само онлайн – срещала съм разни рецепти с негово участие и съм чела колко е полезно, но все не стигах до среща на живо с него, въпреки че открай време му се каня. След като обаче неотдавна си купих едно пакетче с тези дребни бледожълти зрънца, започнах да се оглеждам и за рецепта, която да ми хареса. Така си набелязах едни пълнени гъби портобело с просо и разни зеленчуци, но при първото им приготвяне… замених просото с амарант. Гъбките естествено станаха чудесни и реших да ги повторя вече с плънка от просо. Е, този път не разполагах с портобело, така че използвах едри кралски (кафяви) печурки. И резултатът отново е блестящ!


½ ч.ч. (100 г) просо
1 ч.ч. (240 г) вода
½ ч.л. сол
7 едри кралски печурки (опаковка от 500 г)
1 глава лук
1 морков
щипка мащерка


Просото се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява във вряща вода с ¼ ч.л. сол – докато поеме всичката течност.
Гъбите (пънчетата се махат) се посоляват леко и се пекат за 10-ина мин. на 200 градуса на долен и горен реотан.
Лукът и пънчетата се нарязват на ситно, морковът се настъргва на ренде.
Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковът, пънчетата, мащерката и останалата ¼ ч.л. сол и зеленчуците се готвят 1-2 мин. (докато спадне обемът им). Прибавя се просото и се разбърква. С получената плънка се пълнят гъбите (малко от нея ми остана) и се запичат за още 15 мин. При сервиране всяка гъба може да се освежи с листенце магданоз или нещо друго зелено за цветен акцент.

Гъбите са великолепни – кралските печурки безусловно заслужават името си, а и плънката в тях е разкошна. Просото наистина е много вкусно и съвсем незаслужено е толкова непопулярен и рядко използван продукт. Със сигурност скоро ще има и други опити с него!