Тиквички с булгур

Когато си бленувал тиквички с ориз от няколко дни, но се окаже, че в буркана с ориза в хралупката има не повече от половин чаша, естествено променяш плана. Булгурът и друг път ме е спасявал – когато не съм успявала да измисля какво да сготвя или когато не съм имала възможност да накисна предварително нещо зърнено или бобово. Така се случи и този път и, както обикновено с негово участие, се получи прекрасно ястие – изключително бързо и лесно за приготвяне и забележително вкусно. Не е за пренебрегване и видът му – цветно и красиво. А липсата на мазнина и каквито и да е запръжки го правят невероятно леко и идеално за лятото. Моите тиквички бяха 900 г, но не виждам проблем и да са малко повече…


3 средни тиквички (900 г)
1 глава лук
2 моркова
3 скилидки чесън
500 г вряща вода
250 г булгур
3 ч.л. сол
2-3 домата (400 г)
10-ина стръка копър


Тиквичките, морковът и доматите се нарязват на кубчета, лукът и чесънът – на ситно.
Лукът се запича на суха тенджера при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се тиквичките, морковите, чесънът и половината сол – така тиквичките отбиват течност, и зеленчуците се задушават под капак не повече от 10 мин. (добре е да хрупкат леко). Добавят се доматите и се готви още 4-5 минути. Тогава се налива водата и се добавя останалата сол. Когато заври, се добавят булгурът и копърът, разбърква се и котлонът се изключва. Тенджерата се захлупва и се оставя на котлона за 15-20 минути, докато булгурът поеме течността. Тогава се разбърква отново, но е добре ястието да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете и булгурът да набъбне добре.

Ястието е супервкусно и супербързо, ароматно и цветно. Хем е много леко и свежо, хем е засищащо. Морковите лекичко хрупкат, доматите добавят приятна киселинност, а чесънът и копърът го ароматизират прекрасно. Просто е идеалното основно за летните жеги! (Е, хайде, може и с една купичка студен таратор от слънчогледово мляко към него 😉). Установих, че много му вървят сурови орехови ядки, но никак не можаха да намерят място на снимката…

Късър

Това е една от онези рецепти, на които човек се кани мнооого отдавна и когато най-сетне я приготви, дълбоко съжалява, че толкова дълго е отлагал; поне такъв е случаят при мен. Бях си харесала това характерно за турската кухня ястие преди доста време, но все не стигах до него… Интересът към него обаче пламна с нова сила, когато наскоро видях да го приготвя една дама в „Преди обед“ – Тюркян Канан. Тя така майсторски действаше в кухнята, така сладкодумно обясняваше всичко, че нямаше как човек да не се зарази и сам да не запретне ръкави. Реших да следвам нейната рецепта, но както обикновено направих своите промени – готвих без запържване на лука в началото и почти без никаква мазнина за овкусяване в края (сипнах символична струйчица зехтин – толкова, че после изобщо не се усещаше), пропуснах и листата маруля (просто нямах в момента). Доверих се и на нейната иновация – да добавя и малко сироп от нар, въпреки че обичайно такъв не се слага. И останах много доволна от резултата – сиропът от нар някак обединява и балансира останалите вкусове и късърът става по-наситен и богат. В крайна сметка се получи фантастично ястие, при това многофункционално – подходящо е и за предястие, и за мезе, и за гарнитура, а с количествата на продуктите (особено на лимоновия сок – аз слагам повечко) може да се варира, за да може всеки да го нагласи към своя вкус и предпочитания. Важно е само да се ползва ситен булгур (за кюфтета), по-едрият е за пилаф.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) ситен булгур
1 ч.ч. вряла вода
1 малка глава лук
1 скилидка чесън
2 с.л. доматено пюре
1 ч.л. сол
4-5 стръка джоджен (1-2 щипки сух)
10-ина стръка магданоз
2 стръка пресен лук
сок от 1 лимон (или ½ – на вкус)
2 с.л. сироп (екстракт) от нар
(струйчица зехтин)


Булгурът се слага в купа и се залива с водата. Покрива се с капак и се оставя да се запари около 15 мин.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се доматеното пюре и чесънът и се готви още няколко минути.
Джодженът, магданозът и пресният лук също се нарязват на ситно.
Набъбналият булгур се разбърква и се разрохква с вилица – за да изстине по-бързо и да излезе останалата пара. Изсипва се доматената смес и се бърка с дървена лъжица, като се натиска и маже. Когато сместа се изглади, се добавят солта, джодженът, магданозът и пресният лук и се разбърква. Накрая се овкусява с лимоновия сок, сиропа от нар и зехтина (може и без последния) и отново се разбърква. Пресипва се в купа за сервиране, но е добре булгурът да престои малко преди консумиране, за да се съчетаят вкусовете.
Аз направих по-малка доза от показаната в предаването и все пак излезе немалко количество – една голяма салатена купа, но по желание продуктите може да се удвоят или дори утроят, ако ще се готви за повече хора.

Късърът е великолепен – ястието е колкото простичко откъм продукти, толкова и богато на вкусове и аромати. Приготвя се изключително лесно, а е забележително апетитно. Така че не отлагайте дълго като мен, а го почвайте веднага! 😉

Кюфтенца от червена леща и булгур

Настоящите кюфтенца вече са добре познати на мнозина – те са една от емблемите на турската кухня. Дори и тези, които не са ги опитвали досега, ще бъдат спечелени веднага от чудесния им вкус и простотата на приготвянето им, както и от обикновените продукти в състава им. Лично на мен много ми допада това, че се приготвят лесно, бързо и с минимална термична обработка. Единственото, което ми причинява известни неудобства, е чушковото пюре, което използват турските готвачи, понеже обикновено не разполагам с такова. Но много успешно го замествам с лютеница и дори смея да твърдя, че така кюфтенцата стават още по-хубави (заради киселината на лютеницата). И с още нещо се отклонявам от „правилата“ – не запържвам лука в олио, запичам го на суха тенджера; също така накисвам лещата предварително във вода, въпреки че това в оригиналната рецепта не се прави. А като почитателка на диворастящите зелении за канапе вместо зелена салата използвам киселец – по листенце за кюфтенце. 😉 Получава се доста добре, защото кюфтетата и без това имат нужда от киселина при сервирането. Дори стават още по-вкусни, ако освен като добавка накрая лимонов сок се сложи и в сместа.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (200 г) червена леща
½ ч.ч. (90 г) ситен булгур
2 ч.ч. вода

1 малка глава лук
2 с.л. чушково пюре (или лютеница)
1 с.л. червен пипер
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол (на вкус)
½ връзка магданоз
2-3 стръка пресен лук

за сервиране:
1 лимон
зелена салата (листа киселец)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода, измива се добре, залива се с 2 чаши вода и се сварява, докато омекне (става на каша). Добавя се булгурът, разбърква се и сместа се оставя да престои ½ час, за да поеме булгурът останалата течност.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен огън, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушковото пюре, червеният пипер, кимионът и солта и се бърка за кратко на изключен котлон. Получената смес се прибавя към лещата.
Пресният лук и магданозът се нарязват на ситно и също се добавят към лещената смес. Разбърква се добре и с ръце се оформят продълговати кюфтенца, които се подреждат в чиния или поднос върху листа зелена салата. Сервират се с резенчета лимон (сок от ½ лимон може да се добави и в сместа – така стават още по-апетитни). Кюфтенцата се хапват, като се вземат с ръка заедно с парченце маруля, в което се загъват.

Кюфтенцата са прекрасни – вкусни и с много приятни аромати, леки и в същото време засищащи. И напълно съответстват на моите разбирания за приготвяне на храната – щадящо и с минимална термична обработка. А как само им върви и таханово сосче (сладко-кисело-люто)… Направо си е задължително! 😉

Булгур пилаф със зелении, сушени домати и манатарки

Дежурната рецепта за булгур вкъщи е тази, която открих преди години на пакета, когато за първи път реших да обърна внимание на тази толкова хвалена храна. Тя (рецептата) се оказа толкова добра, че известно време не си и помислях да търся друга. Но постепенно установих, че този базов вариант може да се обогати и с други продукти. Така първо към булгура добавих сушени домати и манатарки, а сега към тях се присъединиха и любимите ми диворастящи зелении – в случая коприва и киселец (спокойно може да бъдат и други), в компанията на пресен лук, който зае мястото стария. А те – зелениите – са сготвени максимално щадящо, само на изключен котлон (накрая малко се позагубиха, затова количеството им спокойно може да се увеличи). Така се получи настоящият пролетен вариант на любимата рецепта за пилаф от булгур. Заради киселеца този път не сложих лимонов сок, но препоръчвам ако се ползват други зеленолистни, да не се пропуска. На чесъна естествено може да се ползват целите стръкове, но аз предпочитам да си хрускаме бялата част сурова, затова в ястието слагам само листата.


25 г фиде
5 стръка пресен лук
5 стръка пресен чесън – само листата
½ л вода (вряща)
1½ ч.л. сол
1 шепа коприва (25 г)
1 букетче киселец (50 г)
10 г сушени манатарки
5-6 сушени домата (50 г), мариновани в олио (слънчогледово или зехтин)
250 г булгур

Понеже всичко става наистина експресно, е добре всички съставки да са приготвени предварително. Доматите се изваждат от буркана и се слагат в тенджерата, в която ще се готви пилафът, за да се отцедят от мазнината (тя е минимално количество, но е напълно достатъчно), след което се нарязват на ситно. Фидето и булгурът се претеглят, лукът, чесънът, копривата и киселецът се нарязват (копривата се накълцва на дъска с голям нож, без да се пипа, за да не пари), манатарките се начупват на парченца, водата се слага да заври.

Олиото от отцедените домати се загрява и в него за съвсем кратко се запържва фидето (наистина много бързо се зачервява, буквално за секунди). Прибавят се лукът, чесънът, дръжките на киселеца и малко водичка и се задушават 1-2 минути. Тогава се добавят горещата вода и солта и когато заври, се слагат копривата, киселецът, манатарките и сушените домати. Последен се добавя булгурът, разбърква се и котлонът се изключва. Тенджерата се захлупва с капака и се оставя на котлона за 10-ина минути, докато булгурът поеме течността. Тогава се разбърква отново и ястието е готово за сервиране.

Пилафът е колкото простичък и лесен за приготвяне, толкова и апетитен и ароматен. Наистина е забележително как нещо, което се готви за отрицателно време, после покорява с прекрасни вкусове и ухания. В ястието се усеща букет от божествен дъх на манатарки, леко кисела нотка от сушените домати и приятна свежест от зелениите, които са сготвени много щадящо.

Чушки и домати с булгур

Когато не ми се врътка много из кухнята или времето ми е по-ограничено, а ми се хапват любимите пълнени чушки, ги заменям с разтъпкани (същите продукти, но чушките са нарязани и разбъркани с останалите). А когато пък не разполагам с накиснат от предния ден кафяв ориз, на помощ идва булгурът. Той е обработен вече продукт и няма смисъл от накисване, а се готви, т.е. набъбва буквално за минути. Така се роди идеята за настоящото ястие – с много лук, много домати и изключително апетитно и ароматно. А те, ароматите, са от любимите ми нашенски подправки – чубрица и босилек (въпреки че булгурът е характерен за арабската кухня и много биха подхождали и по-екзотични подправки). Количеството и съотношението на продуктите е на око и на вкус, но понеже се получи добра комбинация, ги давам така:


3 средни (2 големи) глави лук
6-7 чушки (800 г)
5 домата (около 1 кг)
250 булгур
250 мл вряща вода
4 ч.л. сол
няколко стръка прясна чубрица
няколко стръка пресен босилек
(струйка студенопресован зехтин)


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушките и половината сол (2 ч.л.) и се оставят няколко минути да се запекат и те (по-скоро се задушават, защото си пускат водичка).
Слагат се доматите, останалата сол и наситнената чубрица и всичко се задушава още 4-5 мин., вече с капак. Тогава се налива водата и се изсипва булгурът. Разбърква се добре, котлонът се изключва и ястието се оставя захлупено, докато булгурът поеме всичката течност. Накрая се добавят наситненият босилек и зехтинът (последният спокойно може да се пропусне) и всичко се разбърква отново.

Ястието става чудесно – много вкусно, много доматено (за моя вкус това е плюс) и много ароматно. Булгурът набъбва идеално и поема всичката течност. Ако случайно този ефект не се постигне (булгурът е останал малко твърд и ястието е сухо и сбито или пък има излишна течност), проблемът се решава много лесно – или се добавя още малко гореща водичка, или пък още малко булгур и се изчаква, докато се получи желаната гъстота. И тогава се изискват върховни усилия на волята човек да спре да опитва директно от тенджерата… Все пак трябва да остане нещо и за сервиране…

Булгур пилаф

Това е едно суперекспресно и супервкусно ястие. Не се изискват някакви сложни продукти, нито особено време за подготовка или готвене. То направо само си се готви (е, трябва да се нареже само една глава лук и да се изстиска половин лимон)… Понеже до неотдавна нямах никакъв опит с готвенето на булгур, реших да пробвам рецептата от пакета, който си бях купила. Булгурът е кипърско производство (синият пакет), много е нежен и фин и се приготвя много лесно – просто се оставя да набъбне във врящата вода за няколко минути. Но много добре се получава и с един тъмен (не знам защо е такъв на цвят), той пък е турски; става и с всякакъв друг вид, разбира се – пробвала съм и други марки и резултатът винаги е отличен.

Естествено и в тази рецепта съм направила свои „подобрения“ – в оригиналната лукът не се задушава с водичка, а се пържи докато стане прозрачен (и тогава се прибавя фидето), но това няма как да се случи в моята кухня. Също така значително съм намалила количеството на мазнината – то е минимално, само колкото да се запържи фидето в началото; без това няколкосекундно запържване няма как да се мине за съжаление, защото в това е очарованието на ястието.

От долните продукти се получават спокойно поне 4 порции, а ако се ползва като гарнитура, има и за повече…

струйчица (1 с.л.) зехтин
25 г фиде
1 средна глава лук
½ л вода (вряща)
сок от ½ лимон
1½ ч.л. сол
250 г булгур

Понеже всичко става наистина експресно, е добре всички съставки да са приготвени предварително – фидето и булгурът се претеглят, лукът се нарязва на ситно, водата се слага да заври, лимонът се изстисква.

Зехтинът се загрява и в него за съвсем кратко се запържва фидето (наистина много бързо се зачервява, буквално за секунди). Прибавя се лукът, малко водичка и ½ ч.л. сол. Задушава се няколко минути до леко омекване на лука. Тогава се добавят горещата вода, лимоновият сок и още 1 ч.л. сол. Когато водата заври, се изсипва булгурът и се разбърква. Тенджерата се сваля от котлона (или се оставя на изключен котлон), захлупва се и се оставя 10-15 мин. булгурът да поеме течността. Тогава се разбърква и ястието е готово за сервиране!

Експресно и съвсем елементарно ястие, но е изключително апетитно – с приятен леко кисел вкус от лимона и аромат на задушен лук. Много добре се получава и ако към стария лук се добави 1 стрък пресен. А фидето, леко запържено, е прекрасният акцент, който създава забележителен вкусов нюанс и характер на ястието.

Пилафът е идеален като гарнитура, но съвсем спокойно може да мине и за основно ястие – със салата според сезона. Аз лично все си го представям със зелена, но чудесно му вървят и всякакви други…

А така изглежда ястието с тъмния булгур. Въпреки че той стои някак по-груб и неделикатен, с него също се получава много вкусно! Но изобщо няма препоръчителна или задължителна марка…

Кисело зеле с булгур

Вкъщи традиционно киселото зеле се готви с ориз, но когато видях тази рецепта с булгур, тя веднага ме спечели. Булгурът е продукт, който ползвам рядко и затова се радвам на всяка интересна рецепта с него. Оказа се, че комбинацията с кисело зеле съвсем не е за пренебрегване – много е добра! А с добавката на праз нещата вече са съвършени…

Мерителната чаша е 240 мл.

½ зелка (около 700 г)
3-4 с.л. зехтин
1 с.л. червен пипер
1 стрък праз (170-180 г)
¾ ч.ч. (150 г) булгур
3¼ ч.ч. зелева чорба
щипка черен пипер (на вкус)
1 ч.л. горчица


В тенджера се загрява струйка зехтин и се добавя ½ с.л. червен пипер, като се разбърква енергично за няколко секунди. Веднага се добавя нарязаното кисело зеле, за да не загори пиперът. Задушава се така около 10 минути, като се разбърква периодично, след което се налива 1 ч.ч. зелева чорба. Вари се на слаб огън около 30 минути – докато зелето омекне и течността се изпари.
В друга тенджера се задушава празът с малко зехтин и ¼ ч.ч. зелева чорба за около 10 минути (да омекне леко). Добавя се останалата ½ с.л. червен пипер, разбърква се няколко секунди (да се запържи леко пиперът) и в тенджерата се добавя булгурът. Разбърква се добре и се задушава за няколко минути, след което се сместа се добавя към зелето. Наливат се 2 ч.ч. зелева чорба, добавят се черният пипер и горчицата и се разбърква.
Сместа се прехвърля в тавичка и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 45-50 мин. – докато булгурът поеме течността и се получи приятна коричка (ако вече се е образувала коричка, а все още има течност в тавата, горният реотан може да се изключи, за да не се изсуши прекалено ястието отгоре).

Сол в ястието не съм слагала никаква, но ползвах само зелева чорба (за разлика от рецептата източник, в която има и вода). Получи се много добре на вкус, но ако зелевата ви чорба е по-солена, заменете част от нея с вода.