Салата от булгур и цвекло

Взех идеята за тази салата от видеото на една туркиня – тяхната кухня е много интересна и вкусна и винаги има какво да си хареса човек от нея. Но както обикновено малко импровизирах и приспособих рецептата към своите разбирания и налични продукти. Така например пропуснах пресния кориандър и замених сушените вишни с червени боровинки – нали и двете са със сладко-кисел вкус. Добавих и малко пресен чесън от себе си, но най-съществената промяна беше, че оставих цвеклото сурово (във видеото е варено). И се получи салата за чудо и приказ! Вкусна и ароматна, цветна, свежа и много лека! Но с един огромен недостатък – изчезна яко дим! Мислех, че ще имаме за поне 2-3 дни, обаче свърши още на първото ядене (да не казвам и колко замина преди това само за опитване)… Така че следващия път никакви такива миниатюрни количества, никакви половин чаши булгур… Е, като за първи опит това си беше съвсем разумно, но оттук нататък вече ще се прави поне двойна доза!
Мерителната чаша е 240 мл.

90 г (½ ч.ч.) ситен булгур
½ ч.ч. вряла вода
2 малки глави (около 200 г) цвекло
3 кисели краставички
2 стръка пресен лук
2 стръка пресен чесън – само перата (зелената част)
½ връзка (10-ина стръка) магданоз
25 г червени боровинки
2 с.л. меласа от нар
½ ч.л. сол
струйчица зехтин


Булгурът се слага в купа и се залива с водата. Покрива се с капак и се оставя да се запари около 15 мин.
През това време цвеклото (сурово) се настъргва, киселите краставички се нарязват на кубчета, лукът, чесънът и магданозът – на ситно.
Набъбналият булгур се разбърква и се разрохква с вилица, за да излезе останалата пара. Добавят се цвеклото, краставичките, лукът, чесънът, магданозът и червените боровинки и се разбърква. Накрая се овкусява с меласата от нар, солта и зехтина (съвсем тънка струйчица, само за аромат и блясък) и отново се разбърква. Салатата е готова за сервиране, но е добре да престои малко преди консумиране, за да се съчетаят вкусовете.

Това е количеството, което се получава от горните продукти – непълна салатена купа, и спокойно може да бъде изядено от двама души, затова за повече хора е силно препоръчителна по-голяма доза… 😊

Салатата е разкошна, във възторг съм от нея! Изключително апетитна, свежа и лека, с прекрасен букет от вкусове, аромати и текстури. Сладко, кисело и солено чудесно се съчетават и допълват, цвеклото и киселите краставички приятно хрускат, а червените боровинки създават загадъчен дъвчащ ефект.

Салата от манголд, краставици и магданоз

Тази година освен кейл за първи път имаме и собствено производство от манголд – другия тъй високо ценен зеленолистен зеленчук. Много съм щастлива, че успяхме да си го отгледаме, и не мога да му се нарадвам, защото в лехичката се редуват растения с всевъзможни комбинации на формата и цвета на листата и жилките: зелени – прави или леко накъдрени, заоблени или по-издължени – и червени листа с нежни мрежички от бели или червени жилки по тях… Изобщо кръстоски и модели всякакви – явно затова всички семенца в пакетчето за посев бяха различни на вид. Но пък благодарение на това разнообразие каква само красива салата става от всички тях! А ако към свежите манголдови листенца (и уханния магданоз, който също си е от нашата градинка) се добавят краставичка и морков, палитрата от цветове става още по-живописна и богата. За салатата ползвам по-младите и крехки листенца, по-големите и поодъртели оставям за готвене или баница, като режа и дръжките – не бих се лишила от тази красота (и полезност!) в чинията.


1 букетче листа (20-ина) от манголд
1 малка китка магданоз
½ краставица
1 малък морков
лимонов сок
сол на вкус
маслини


Листата манголд (включително и дръжките) и магданозът се нарязват на ситно, краставицата – на едри кубчета (или кой както предпочита), морковът се настъргва на едро ренде. Всичко се слага в купа, овкусява се с малко лимонов сок и сол и се разбърква. Добавят се няколко маслинки и салатата е готова за сервиране.

Салатата е изключително свежа и приятна, с различни цветове и текстури. Освен че е забележително красива, е и по-добрият начин да се консумират зеленолистните – в суров вид. А обичайните за овкусяване екстрахирани мазнини са заместени от предпочитаните вкъщи маслинки каламата.

Късър

Това е една от онези рецепти, на които човек се кани мнооого отдавна и когато най-сетне я приготви, дълбоко съжалява, че толкова дълго е отлагал; поне такъв е случаят при мен. Бях си харесала това характерно за турската кухня ястие преди доста време, но все не стигах до него… Интересът към него обаче пламна с нова сила, когато наскоро видях да го приготвя една дама в „Преди обед“ – Тюркян Канан. Тя така майсторски действаше в кухнята, така сладкодумно обясняваше всичко, че нямаше как човек да не се зарази и сам да не запретне ръкави. Реших да следвам нейната рецепта, но както обикновено направих своите промени – готвих без запържване на лука в началото и почти без никаква мазнина за овкусяване в края (сипнах символична струйчица зехтин – толкова, че после изобщо не се усещаше), пропуснах и листата маруля (просто нямах в момента). Доверих се и на нейната иновация – да добавя и малко сироп от нар, въпреки че обичайно такъв не се слага. И останах много доволна от резултата – сиропът от нар някак обединява и балансира останалите вкусове и късърът става по-наситен и богат. В крайна сметка се получи фантастично ястие, при това многофункционално – подходящо е и за предястие, и за мезе, и за гарнитура, а с количествата на продуктите (особено на лимоновия сок – аз слагам повечко) може да се варира, за да може всеки да го нагласи към своя вкус и предпочитания. Важно е само да се ползва ситен булгур (за кюфтета), по-едрият е за пилаф.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) ситен булгур
1 ч.ч. вряла вода
1 малка глава лук
1 скилидка чесън
2 с.л. доматено пюре
1 ч.л. сол
4-5 стръка джоджен (1-2 щипки сух)
10-ина стръка магданоз
2 стръка пресен лук
сок от 1 лимон (или ½ – на вкус)
2 с.л. сироп (меласа) от нар
(струйчица зехтин)


Булгурът се слага в купа и се залива с водата. Покрива се с капак и се оставя да се запари около 15 мин.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се доматеното пюре и чесънът и се готви още няколко минути.
Джодженът, магданозът и пресният лук също се нарязват на ситно.
Набъбналият булгур се разбърква и се разрохква с вилица – за да изстине по-бързо и да излезе останалата пара. Изсипва се доматената смес и се бърка с дървена лъжица, като се натиска и маже. Когато сместа се изглади, се добавят солта, джодженът, магданозът и пресният лук и се разбърква. Накрая се овкусява с лимоновия сок, сиропа от нар и зехтина (може и без последния) и отново се разбърква. Пресипва се в купа за сервиране, но е добре булгурът да престои малко преди консумиране, за да се съчетаят вкусовете.
Аз направих по-малка доза от показаната в предаването и все пак излезе немалко количество – една голяма салатена купа, но по желание продуктите може да се удвоят или дори утроят, ако ще се готви за повече хора.

Късърът е великолепен – ястието е колкото простичко откъм продукти, толкова и богато на вкусове и аромати. Приготвя се изключително лесно, а е забележително апетитно. Така че не отлагайте дълго като мен, а го почвайте веднага! 😉

Пълнозърнести хапки със зелении

В сезона на пролетните зелении винаги съм изкушена от нещо тестеничко с тяхно участие – или ще е великолепният пай "Слънце", или по-мързеливият за приготвяне галет, или пък апетитното хачапури. Този път обаче си представях нещата в по-дребни размери, затова реших отново са заложа на формичките за тесто, с които преди доста години се обзаведох с огромно желание, а не съм ползвала комай оттогава… Иначе тестото и плънката са си същите, като само малко намалих количествата на слънчогледа и на зелениите. Получиха се разкошни хапки (е, малко по-големички са де, защото използвах средната формичка) – с хрупкаво тесто както отгоре, така и отдолу, и богата и много ароматна плънка. От долното количество продукти излязоха 13 бройки, но всичко зависи от големината на кръгчетата, които ще се изрежат; станаха и доста дебелички, понеже слагах повечко плънка (някои даже леко се отвориха при печенето), но това беше целенасочено – да преобладават зелениите, а не тестото.


тесто:
400-420 г пълнозърнесто спелтено брашно
80 г зехтин
200 мл затоплено бяло вино
2 ч.л. сол

плънка:
около 200 г зелении (по 70-80 г киселец и коприва и голяма връзка магданоз)
1 връзка пресен лук
1 връзка пресен чесън (зелената част)
1 ч.л. сол
по 1 щипка сушен риган, джоджен и чубрица

100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
½ ч.л. сол


Киселецът, копривата, лукът и чесънът се нарязват и се слагат с 1 ч.л. сол в суха тенджера на среден огън за съвсем кратко, само да спадне обемът им; трябва се бърка непрекъснато, за да не залепнат за дъното (в краен случай може да се сложи и малко водичка). Свалят се от котлона и се добавят магданозът и джодженът, нарязани на ситно, и сушените подправки. Сместа се разбърква добре и се оставя да изстива.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се и се пасира заедно с лимоновия сок и солта. Полученият пастет се добавя към зелениите и се разбърква добре. Ако разполагате с подходящ уред, който да смели добре всички зелении заедно със слънчогледовия пастет, термичната обработка може да се пропусне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто и се оставя да си почине за 5-6 минути.
Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора, но не прекалено, за да не залепне. Със съответната формичка се изрязват кръгове. Всяко кръгче се поставя във формичката, в средата се слага от плънката (аз слагах повечко) и формичката се сгъва.

Останалото тесто (изрезките) се премесва, разточва се отново и пак се изрязват кръгчета. Получените хапки (или питки – на когото както му харесва) се подреждат в тава върху хартия за печене и се поръсват със стрит риган или нещо друго – за украса.

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 35 минути, като в последните 5 може да се превключи на функция грил за по-приятен загар отгоре и по-апетитна коричка.

Хапките са превъзходни – тестото е изключително вкусно и хрупкаво (и горната, и долната коричка са божествени), плънката също е прекрасна. Със зелениите може да се варира според предпочитанията и наличностите, формичките също не са определящи за крайния резултат – може да се изрязват кръгчета с какъвто и да е ринг и след като се прегънат, краищата да се притиснат с вилица. Със сигурност отново ще се получат красиви и вкусни минипайчета.

Салата от краставици с див чесън

Освен с други диворастящи зелении и с домати дивият чесън се комбинира чудесно и с краставици – те много обичат характерния му аромат (както и на култивирания му събрат, разбира се). Към тях добре се вписва и пресният лук (а защо не отново див?), а ако има и малко миналогодишен магданоз в градината, нещата отиват на разкош. Относно овкусителите на салатата – от известно време започнах да заменям оцета (макар и домашен ябълков) с лимонов сок, а зехтина (който дори бях започнала да пропускам в повечето салати) – с масло от бял трън; всичко това – уж за по-добра грижа за черния дроб, но като се поразрових повече тези дни, се оказа, че полезната съставка силимарин се съдържа в кюспето, не в маслото…
Всички съставки естествено са на око и на вкус, но за две порции са достатъчни:

1 краставица
стиска див чесън (20-ина листа)
букетче магданоз
1 стрък пресен лук
сок от ½ лимон (на вкус)
струйка масло от бял трън
сол
няколко маслини


Краставицата се нарязва на полукръгчета, дивият чесън – на лентички, магданозът и пресният лук – на ситно. Всичко се слага в купа, овкусява се с малко сол, лимонов сок и масло от бял трън (или всякакво друго олио по желание) и се разбърква. Отгоре се слагат маслинки и салатата е готова за сервиране.

Салатата е съвсем простичка, но изключително свежа и приятна, пълна с полезни съставки – пролетен разкош в чиния. Хрупкавата и сочна краставичка чудесно се допълва от пресните зелении, които я обогатяват и ароматизират прекрасно.

Кюфтенца от червена леща и булгур

Настоящите кюфтенца вече са добре познати на мнозина – те са една от емблемите на турската кухня. Дори и тези, които не са ги опитвали досега, ще бъдат спечелени веднага от чудесния им вкус и простотата на приготвянето им, както и от обикновените продукти в състава им. Лично на мен много ми допада това, че се приготвят лесно, бързо и с минимална термична обработка. Единственото, което ми причинява известни неудобства, е чушковото пюре, което използват турските готвачи, понеже обикновено не разполагам с такова. Но много успешно го замествам с лютеница и дори смея да твърдя, че така кюфтенцата стават още по-хубави (заради киселината на лютеницата). И с още нещо се отклонявам от „правилата“ – не запържвам лука в олио, запичам го на суха тенджера; също така накисвам лещата предварително във вода, въпреки че това в оригиналната рецепта не се прави. А като почитателка на диворастящите зелении за канапе вместо зелена салата използвам киселец – по листенце за кюфтенце. 😉 Получава се доста добре, защото кюфтетата и без това имат нужда от киселина при сервирането. Дори стават още по-вкусни, ако освен като добавка накрая лимонов сок се сложи и в сместа.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (200 г) червена леща
½ ч.ч. (90 г) ситен булгур
2 ч.ч. вода

1 малка глава лук
2 с.л. чушково пюре (или лютеница)
1 с.л. червен пипер
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол (на вкус)
½ връзка магданоз
2-3 стръка пресен лук

за сервиране:
1 лимон
зелена салата (листа киселец)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода, измива се добре, залива се с 2 чаши вода и се сварява, докато омекне (става на каша). Добавя се булгурът, разбърква се и сместа се оставя да престои ½ час, за да поеме булгурът останалата течност.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен огън, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушковото пюре, червеният пипер, кимионът и солта и се бърка за кратко на изключен котлон. Получената смес се прибавя към лещата.
Пресният лук и магданозът се нарязват на ситно и също се добавят към лещената смес. Разбърква се добре и с ръце се оформят продълговати кюфтенца, които се подреждат в чиния или поднос върху листа зелена салата. Сервират се с резенчета лимон (сок от ½ лимон може да се добави и в сместа – така стават още по-апетитни). Кюфтенцата се хапват, като се вземат с ръка заедно с парченце маруля, в което се загъват.

Кюфтенцата са прекрасни – вкусни и с много приятни аромати, леки и в същото време засищащи. И напълно съответстват на моите разбирания за приготвяне на храната – щадящо и с минимална термична обработка. А как само им върви и таханово сосче (сладко-кисело-люто)… Направо си е задължително! 😉

Патладжани с чесън и магданоз (на фурна)

Бях много щастлива, когато преди няколко години намерих блестящ начин да заменя пърженето в приготвянето на любимите патладжани с чесън и магданоз от детството – установих, че пак толкова апетитни стават и печени на сух тиган. После обаче измислих ново подобрение – вместо да вися права до печката и да се пека заедно с патладжаните в тигана, започнах да ги правя в тава във фурната. Отново на сухо, без никаква мазнина, и отново станаха великолепни. А като се отчете и колко по-лесно и мързеливо стана всичко, няма какво повече да си говорим…
Всъщност направих още нововъведения – замених лилавите патладжани с бели (те нямат нужда от предварително посоляване и изчакване да си пуснат водата) и почнах да ръсвам и по малко оцет при реденето. И нещата се получаваха все по-добре! Продуктите са на око и на вкус, долните количества са ориентировъчни:


2 средни бели патладжана (600 г общо)
4 скилидки чесън
½ връзка магданоз
ябълков оцет на вкус
струйка студенопресован зехтин
сол


Патладжаните се нарязват на дебели кръгове (1 см) и се подреждат на един ред в незалепваща тава (ако са повече, се разделят на два пъти).

Посоляват се леко и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 15 мин., след което се обръщат и се допичат още 10-ина мин. През това време чесънът се нарязва на филийки, а магданозът – на ситно.
Когато изстинат, патладжаните се подреждат в купа на редове, като всеки ред се намазва лекичко със зехтин, полива се с малко оцет и се поръсва с чесън и магданоз. Купата се затваря с капак и патладжаните се оставят да престоят няколко часа, преди да се сервират – да се задушат и овкусят.

Естествено могат да се ползват и стандартните лилави патладжани, но преди печенето те трябва да се посолят и да се изчака да си пуснат черната вода.

Патладжаните стават чудни! Като се наредят в затворен съд, се задушават и омекват чудесно. А как се ароматизират от чесъна и магданоза – просто приказка! Тя пък на свой ред се допълва и от нежната сладко-кисела нотка от домашния ябълков оцет…

Салата „Зелена есен“ – от коприва, киселец и магданоз

Всеки знае, че есента е златна, т.е. нейните цветове са жълто, оранжево, червено, кафяво… Но есента в нашата чиния е зелена, защото тук са се настанили като у дома си съвсем свежите коприва, киселец и магданоз. Да, да, както коприва, така и киселец има не само напролет. Когато летните жеги и суша отстъпят мястото си на по-хладните и влажни дни и нощи, доста зелении преживяват своя ренесанс. И съвсем естествено е да се озоват отново на трапезата ни след пролетните пиршества от богати и полезни салати…


10-ина връхчета коприва
букетче киселец
букетче магданоз

няколко маслини
ябълков оцет
сол на вкус
(струйка шарлан или студенопресован зехтин)

Копривата се намачква в кърпа, за да се обезвредят парещите власинки, и всички зелении се нарязват на ситно. Слагат се в подходяща купа или дълбока чиния и се подправят със сол и оцет на вкус (който не си представя салатата без никаква мазнина, може да си капне и малко шарлан или зехтин). Разбърква се, украсява се с маслините (мазнината от тях е правилната) и е готова за сервиране.

Салатката е разкошна – богата на множество витамини и микроелементи, изключително бърза и лесна за приготвяне, невероятно свежа и приятна. Чудесна добавка е към порция топла апетитно ухаеща леща и пълнозърнест басмати…

Питки розички с патладжани

Красиви, съблазнителни и приятно ароматни – такива са тези очарователни розички. Патладжаните тук играят двояка роля – и като вкус, и като плънка, благодарение на която се получават прекрасните форми. При това са приготвени съвсем здравословно – изпечени са предварително на фурна без никаква мазнина. Тестото пък е чудно вкусно – пухкаво и изкусително хрупкаво, докато питките са топли. А допълнително ухание добавят и зелените подправки с чесън… С една дума – розичките са неустоими!

1/8 кубче (5 г) прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл затоплена бира

50 г зехтин
1 ч.л. сол
380-400 г брашно

2-3 патладжана (не дебели)
2 скилидки чесън
7-8 стръка магданоз
шепа листа босилек
30 г (3 с.л.) зехтин


Патладжаните се нарязват на кръгчета, посоляват се и се оставят един час да си пуснат горчивата вода. След това се измиват, подреждат се в незалепваща тава (или върху хартия за печене) и се пекат 20-ина мин. на 200 градуса на горен и долен реотан. Като поизстинат, се нарязват на половинки.

През това време чесънът се пасира, зелените подправки се нарязват на много ситно и всичко се разбърква със зехтина.

Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и втасалата мая. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса за 30-40 мин. във фурната.
Втасалото тесто се разточва на дълга и тясна правоъгълна кора (с приблизителни размери 55х22-23 см) и в 12 колонки се нареждат по 4 патладжанени полукръгчета с леко застъпване. С ножа за пица кората се нарязва на 12 ленти и отгоре се разпределя зелената смес.

Всяка лента се навива на руло, което се поставя изправено във форма за мъфини.

Готовите питки се слагат отново във фурната на 50 градуса да втасат за 40-50 мин.

Когато са бухнали достатъчно, фурната се включва на долен реотан с вентилатор, без питките да се вадят, и се пекат на 160 градуса 30 мин.

Готовите розички се изваждат от формата върху скара да изстиват, за да останат хрупкави.

Розичките са прекрасни – красиви, апетитни и ароматни. Тестото е много вкусно и пухкаво и докато са топли, питките са фантастично хрупкави. Но и изстинали и омекнали на другия ден, пак са чудесни. Патладжаните чудесно се вписват в печивото – и като вкус, и като плънка, с помощта на която да се получи ефектът на розички.

А когато се разчупят, отвътре също са много красиви и с интересни шарки.

Резене с домати, лук и чесън

Резенето не е обичаен продукт в нашето меню и нямам особен опит с него. Може би за съжаление, защото се оказа с много интересен и приятен аромат (макар и малко странен в първия момент), който си струва да се опита. И добре, че любопитството ми надделя над колебанията какво да правя с него, за да се обогатя с нещо ново и непознато за мен досега… И ето как реших да го използвам:


2 глави резене (около 500 г общо)
1-2 моркова
1 глава лук
4-5 скилидки чесън
2 домата
2½ ч.л. сол
щипка черен пипер
(струйка зехтин екстра върджин)
½ връзка магданоз


Резенето се срязва на две или на четири (по-големите глави) по дължина и после се нарязва на ивички, морковът – на пръчици, лукът – на полумесеци, чесънът – на филийки.
Лукът се запича в суха тенджера на слаб огън, докато омекне и замирише приятно. Прибавят се резенето, морковите и чесънът и се задушава още няколко минути, като се бърка непрекъснато. Ако се наложи (за да не загарят зеленчуците), се налива и малко водичка. Добавят се солта, черният пипер и настърганите домати и ястието се готви още 15-ина мин. без капак, за да се изпари излишната течност. Зеленчуците остават леко хрупкави; ако ги предпочитате по-меки, времето за готвене ще бъде по-дълго. Тенджерата се сваля от котлона и по желание се добавя струйка зехтин (без него е по-здравословно). При сервиране всяка порция се поръсва с наситнен магданоз.

Ястието е вкусно и леко, с приятен аромат и чудесно сосче. Резенето се оказа много свеж и интересен продукт и се надявам и занапред да намира място на трапезата ни.

Постен гювеч

Свързвам гювеча с летните празници при баба, когато се събирахме всички и тя ни гощаваше сладко-сладко с това традиционно нашенско ястие. Спомням си с умиление онези отдавна отминали времена и винаги, когато намисля и аз да сготвя гювеч, те изплуват в съзнанието ми… Е, тогава той не беше постен, но и без месо пак е толкова вкусен. За съжаление не помня как точно го приготвяше баба, май първо запържваше продуктите (или поне някои от тях) и след това ги слагаше на редове в гювеча. При мен обаче не само, че ястието е постно, но и няма такива предварителни запръжки. Даже още повече – мазнината добавям накрая, след приключване на термичната обработка. Едно обаче съм запомнила – доматите се слагат към края на печенето, след като картофите вече са омекнали, защото иначе киселината ги стяга и не могат да станат вкусни и пръхкави.
Постарах се да повторя точно зеленчуците, които слагаше баба в нейния чуден гювеч (моркови май нямаше, те са от мен, както и чубрицата и мащерката):


7-8 картофа (около 1 кг или малко повече)
2 моркова
2 средни глави лук
1 патладжан
2 червени чушки
1 зелена чушка
2 стиски зелен фасул
1 шепа бамя
4 домата (месести)
няколко клонки чубрица
няколко клонки мащерка
6 ч.л. сол
½ ч.ч. вода
няколко стръка магданоз
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри резени, морковите – на дебели кръгчета под ъгъл, лукът – на полумесеци, патладжанът – на едри кубчета, чушките – на широки ленти, зеленият фасул – на парчета по 4-5 см, бамята остава цяла. Всички зеленчуци, чубрицата и мащерката се слагат в гювеч (в горния ред). Посоляват се на вкус и се налива водата. Гювечът се слага в студена или леко затоплена фурна и се пече около час-час и 10 мин. на 200 градуса. Когато картофите омекнат (след 40-45 мин.), се добавят доматите, обелени и нарязани на ситно. Ястието се допича още известно време, като може да се остави без капак, за да се изпари излишната течност. Защото както се твърди по всички рецепти, гювечът трябва да остане само на мазнинка. Моята мазнинка обаче добавям след изпичането, за да не претърпява шарланът термична обработка. А за още по-здравословен резултат спокойно може и да се пропусне – ястието не губи нищо от вкусовите си качества.

Сервира се, като се сипва от всички видове зеленчуци, а порциите се поръсват с наситнен магданоз (баба слагаше магданоза в гювеча заедно с доматите, но аз не искам той да се готви, а да си остане пресен).

Гювечът е прекрасен – освен че ме връща назад в едно много щастливо време, е изключително вкусен и доставя наслада на сетивата и в настоящето. Много е богат, пъстър и цветен и съвсем не е за подценяване, че е сготвен здравословно, макар и нетрадиционно…